Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия М.
ХРИСТОВА
частно гражданско дело №
1487 по описа за 2021г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на К.Д.Б. и М.С.Б.
срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените възбрани върху два от недвижимите
имоти обект на принудително изпълнение, а именно: 1/6ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 3 и
№ 4 в гр.София, ул. „******, заедно с гараж, извършен по изп.д. №
20178390400577 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, район на действие - СГС.
Въззивникът
твърди, че
обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им.
Въззиваемият С.А.Ц. изразява становище за нейната
неоснователност.
ЧСИ е депозирал обяснения относно
обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за недопустимост, а
в евентуалност за неоснователност на жалбата.
За
да се произнесе съдът съобрази следното:
Изпълнително дело е образувано по
молба на С.А.Ц. срещу К.Д.Б. и М.С.Б., въз основа изпълнителен лист за събиране
на сума съставляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, лихви, такси и
разноски. Към изпълнителното дело са присъединени изп.д. № 20198390400387 и №
20208390400532 с взискател С.А.Ц., и изп.д. № 20208390400598, № 20208390400599
и № 20208390400602 с взискател „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с общ размер на
вземането по всички изпълнителни дела 45000.00лв.
С Възражение от 13.10.20г.
въззивниците – длъжници в изпълнителното производство са направили искане за
всигане на наложени обезпечителни мерки – възбрани, на основание чл. 442а ГПК.
С постановление връчено на молителите на 22.10.20г. същите са уведомени за
постановеният от ЧСИ отказ да вдигне наложените възбрани.
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК
лимитативно са изброени действията на съдебният изпълнител, които подлежат на
обжалване от длъжника в изпълнението. Разпоредбите са императивни и
ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо.
Невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е
пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства,
включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител.
В нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани.
Такава възможност не е предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК,
на която се позовава жалбоподателя. В нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК е посочена обжалваемост на отказите на ЧСИ да
извърши искано изпълнително действие, но активно легитимиран за това е единствено
взискателят.
Действително със ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от
27.10.2017 г. / и с приетата нова разпоредба на чл. 442а, ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на
наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на
задължението. Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване
води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност,
като на същия е предоставена възможността по чл. 442а, ал. 2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред
съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на
съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност на
принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК.
Въпреки че ЗИДГПК /ДВ, бр. 86 от
27.10.2017 г. / изрично предвижда в новата разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК явната несъразмерност на наложените обезпечения
като основание да се търси от съдебния изпълнител отговорност за вреди, и
въпреки въведената нова разпоредба на чл. 442а, ал. 2 от ГПК, предвиждаща възможност на съдебния изпълнител по
възражение на длъжника да вдигне наложените обезпечения, и въпреки измененията
на чл. 435, ал. 2 от ГПК, с които съществено се разширява
кръга на обжалваемите от длъжника действия на съдебния изпълнител, нито в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, нито в разпоредбата на чл. 442а от ГПК,
законодателят изрично е предвидил възможност на длъжника да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки. В този смисъл е
и трайната съдебна практика.
Следователно, процесуалното средство
за защита, с което разполага длъжникът след постановен отказ от ЧСИ по
възражението му за несъразмерност по по чл. 442а, ал. 2 ГПК и искането му за вдигане на вече наложени обезпечителни
мерки, за които се твърди, че нарушават изискването на чл. 442а ГПК,
е да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков ред
при наличие на правен интерес и основание за това.
Поради изложеното жалбата е
недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по
жалбата на К.Д.Б. и М.С.Б. срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените възбрани
върху два от недвижимите имоти обект на принудително изпълнение, а именно:
1/6ид.ч. от АПАРТАМЕНТ № 3 и № 4 в гр.София, ул. „******, заедно с гараж,
извършен по изп.д. № 20178390400577 по описа на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, район
на действие - СГС.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните с въззивна жалба
ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ копие от
настоящото решение за сведение и изпълнение по изп.д. № 20178390400577 по описа
на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839, район на действие - СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1,
2,