№ 44
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900197 по описа за 2024 година
„К.“ ЕООД, ЕИК . е предявил срещу П. Б. Й. от с. К., С. област, ул. „2-ра“ № 1, с ЕГН
**********, следните обективно съединени искове –
1. с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на
съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000
лева, главница по запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ
„П. Й. 2020“, ЕИК ., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС;
2. с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70
лева, съставляваща законна лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на
заповед, дължима за периода от падежа му, 30.10.2020 год., до 26.05.2021 год., датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК;
3. с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67
лева, съставляваща комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от
главницата от 500 000 лева по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК . като издател на запис на
заповед от 24.09.2020 год. неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на
1
падежа 30.10.2020 год. на поемателя „К.“ ЕООД, ЕИК . сумата от 500 000 лева. Твърди се, че
издателят по записа на заповед не заплатил дължимата сума на падежа, поради което на
26.05.2021 год. ищецът подал до СРС заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу издателя за заплащане на сумата по записа на
заповед в размер на 500 000 лева. По образуваното ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС съдът
издал на ищеца заповед № 14571/11.10.2021 год. по чл.417 от ГПК за изпълнение и
изпълнителен лист от същата дата за сумата от 500 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до
окончателното й заплащане.
Сочи се, че издателят на записа на заповед ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК . бил заличен в
ТРРЮЛНЦ с вписване от 13.05.2022 год., като негов правоприемник останал ответникът П.
Б. Й. с ЕГН **********.
Сочи се, че на 04.07.2023 год. на ищеца било връчено разпореждане №
77611/22.06.2023 год. на СРС по горното ч.гр.д., с което на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК му
било указано, че по делото е подадено възражение чл.414, ал.1 от ГПК в срок от длъжника,
поради което в едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземането си.
Препис от и.м и приложенията към нея са връчени на 20.11.2023 год. на ответника П.
Б. Й. чрез пълномощника му по делото адв. В. Д. от САК с указанията по чл.131 от ГПК,
като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на исковата молба /вх. №
117116/12.12.2023 год. по описа на СГС/, с който е оспорил исковете като недопустими и
неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че исковете са недопустими, тъй като ответникът П. Б. Й. не е
регистрирал фирма – ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК ., поради което не може е правоприемник на
заличения едноличен търговец. Сочи се, че ответникът дори не е знаел за регистрацията на
този търговец, а веднага след като е узнал, го е заличил в Агенция по вписванията на
13.05.2022 год. Поради горното се сочи, че П. Й. не е надлежен ответник по исковете, като
не е пасивно процесуално легитимирана страна в този процес.
Твърди се, че ответникът П. Й. не е съставил и не е подписал записа на заповед, по
който се претендира процесното вземане в размер на 500 000 лева. Ответникът не е страна
по тази абстрактна сделка, защото не е участвал в нея, респективно тя не поражда за него
никакви отговорности и задължения. Твърди се, че подписът и ръкописният текст в
представения запис на заповед не са положени от ответника, те са имитирани, както и
документите по регистрацията на ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК .. Твърди се, че ръкописните
текстове и подписът са положени от друго лице с цел да се задължи ответникът с
процесните суми и да му бъде отнето имуществото, което притежава – в частност недвижим
имот, находящ се на ГКПП – К., с идентификатор 35479.1.9006 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1086/10.05.2018 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, към който единствено са насочени изпълнителни
действия за изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяването на вземането на
2
ищеца в настоящото производство.
Сочи се, че във връзка с подправянето на процесния запис на заповед от 24.09.2020
год. е сезирана С. районна прокуратура, като е образувано досъдебно производство №
5341/2022 год. по описа на СДВР, пр.пр. № 39269/2022 год. по описа на СРП.
С отговора изрично се оспорва истинността /автентичността/ на представения запис
на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., с издател ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК . –
като се сочи, че подписът и ръкописният текст в същия не са положени от П. Б. Й..
Ответникът също претендира направените по делото разноски, както и разноските
сторени от него по ч.гр.д. № 9340/2022 год. на СГС – производството по чл.423 от ГПК.
В о.с.з. на 11.03.2025 год. пълномощникът на ищеца е направил искане по чл.78, ал.5
от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от
ответника прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Исковата молба е подадена до СГС, който с влязло в сила определение №
259/08.01.2023 год. е прекратил образуваното пред него гр.д. № 8164/2023 год. и е изпратил
същото по подсъдност на СОС – с оглед направеното възражение за местна подсъдност от
ответника с отговора на исковата молба. Пред СОС е образувано настоящото т.д. № 197/2024
год.
В кориците на приложеното към делото на СГС в оригинал ч.гр.д. № 20211110129562
на СРС на л.11 се намира оригинал на запис на заповед от 24.09.2020 год., с който ЕТ „П. Й.
2020”, ЕИК . като издател неотменимо и безусловно се е задължил без протест да плати на
падежа 30.10.2020 год. на поемателя „К.“ ЕООД, ЕИК . сумата от 500 000 лева. Записът на
заповед носи подпис на физическото лице П. Й. като издател на записа, с ръкописно
изписани две имена и добавка „като управител“.
С определението на СОС по чл.140 от ГПК от 18.09.2024 год. е разпоредено горният
оригинал на записа на заповед да се отдели от делото до приключването му в настоящата
инстанция и да се остави на съхранение в касата на Софийски окръжен съд.
Видно от ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС, „К.“ ЕООД, ЕИК . е подал на 26.05.2021
год. заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
срещу издателя по записа на заповед за заплащане на сумата по същия в размер на 500 000
лева. Съдът е издал заповед № 14571/11.10.2021 год. по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист
за заплащане от длъжника ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК . на горната сума, видно със законната
лихва, считано от 26.05.2021 год. до окончателното й заплащане.
Видно от служебно извършена справка в ЗТРРЮЛНЦ, ЕТ „П. Й. 2020”, ЕИК . е
заличен търговец, като заличаването е извършено с вписване № 20200903141822, т.е. преди
датата на подаване на заявлението на „К.“ ЕООД по чл.417 от ГПК. Правоприемник на
заличения търговец е физическото лице П. Б. Й. с ЕГН **********.
3
Обстоятелството, че П. Б. Й. е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
срещу заповедта за изпълнение, е прието за установено с влязъл в сила съдебен акт по
предходно водено между страните дело – с определение № 6709/31.05.2023 год. на СГС по
ч.гр.д. № 20221100509340, поради което не може да бъде пререшавано в последващ исков
процес. За разпореждането на СРС по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заявителят „К.“ ЕООД е бил
уведомен на 04.07.2023 год., като настоящата искова молба е подадена до СГС на 17.07.2023
год., т.е. в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
С оглед направеното от ответника с отговора на исковата молба оспорване на
истинността /автентичността/ на представения запис на заповед от 24.09.2020 год. и
изявлението на пълномощника на ищеца, че ще се ползва от оспорения документ, в о.с.з. на
03.12.2024 год. съдът е открил на осн. чл.193 от ГПК производство по оспорване
истинността на записа на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ
„П. Й. 2020“, ЕИК ., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й. – по
отношение на авторството на същия и автентичността на подписа, положен в него за издател
от името на П. Б. Й..
С оглед установяване на горната неистинност и по искане на ответника съдът е
назначил графологична експертиза, която е изследвала оригинала на документа, отделен в
касата на СОС, представения от ответника сравнителен материал – 10 бр. образци от
подписа му, положени на 17.10.2024 год. пред нотариус, както и с оглед направеното от
ищеца искане – изисканите от ОДМВР – София, сектор „Български документи за
самоличност“, подадени от П. Б. Й. заявления за издаване на документи за самоличност – в
оригинал, съдържащи химизирания подпис на заявителя /заявления за издаване на л.к. и
паспорт № 1333/08.08.2024 год./.
Видно от заключението на графологична експертиза, оспорено от пълномощника на
ищеца, в изследвания оригинал на запис на заповед подписът, положен от името на П. Б. Й.
като издател, не е изпълнен от това лице.
Вещото лице сочи, че подписът, обект на експертизата, е прост по строеж, изпълнен
със средна степен на обработеност на почерка, среден по размер и разтегливост, висока
степен на свързаност, смесена транскрипция – в началото се изписва щрихосъчетание,
наподобяващо буква „П”, последван от ъгловат щрих, завършващ с къс парафен елемент,
краят на който е насочен надолу.
Почеркът, отразен в представените като сравнителен материал подписи, положени
пред нотариус и в изисканите документи от ОДМВР, е със средна степен на обработеност,
средно свързан, с лек десен наклон, опростена степен на сложност, прости по строеж,
смесена транскрипция, като в началото се изписва ръкописна главна буква „П”,
представляваща два вертикални щриха, в повечето случаи свързани посредством ъгловато
или примковидно движение. В някои от подписите се изписва щрихосъчетание във формата
на монограм, между втория вертикален елемент на буквата „П” и полуовал на главна буква
„Б”, след което се изписва къс парафен елемент, завършващ надолу или пък примковиден
4
такъв. Надредовият елемент на буквата „П” се изписва с наклонен праволинеен елемент във
възходящ ред.
При извършеното изследване графологът установява съвпадения в общите признаци
на сравняваните почерци като обработеност, темп на изписване, строеж,
транскрипция,наклон и разтегливост по хоризонтал. В същото време се установява разлика в
свързаността в изследвания обект – същата е с висока степен, докато в сравнителния
материал е със средна степен на свързаност.
В последвалото изследване и анализ на частните признаци, отразени в подписа –
обект със същите, отразени в сравнителния материал от почерка на П. Й., експертизата
констатира следните различия :
- топографско разположение на началото на съединителния елемент между първия и
втори вертикален елемент от буква „П” – в долната част на втория вертикален елемент;
- форма на свързване между съединителния елемент и горната част на втория
вертикален щрих от буква „П”, съчетан е ъгловато лявоокръжно направление на движение;
- изписване на съединителния елемент между втория вертикален щрих и надредовия
такъв на буква „П”, изписан в долния край на втория вертикален елемент на буква „П”,
съчетан с примковидно лявоокръжно направление на движение;
- овална форма на движение при изписване края на съединителния елемент между
втория вертикален щрих от буква „П” и началото на надредовия елемент на същата буква,
съчетан с дясноокръжно направление на движение;
- в подписа в изследвания обект, след края на надредовия елемент, се изписва
началото на парафния елемент, като свързването между тях е с непрекъснато движение с
ъгловата форма на движение, което липсва в сравнителния материал.
Въз основа на изложеното експертизата е категорична, че въпреки голямата
вариантност при изпълнение на подписите от лицето П. Й., установените различия в
частните признаци на почерка на изпълнителя на подписа, положен в записа на заповед, не
са характерни за писмено-двигателните навици на П. Й., съответно подписът, положен в
записа на заповед, не е изпълнен от П. Б. Й..
От заключението по назначената по искане на ответника съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че в счетоводството на ищеца „К.“
ЕООД фигурира непогасено вземане в размер на 1 000 000 лева от ЕТ „П. Й. 2020“ с
основание договор за заем от 17.09.2020 год., което не е погасено и фигурира по счетоводна
сметка 498 – Други дебитори на ищеца до 31.12.2024 год. – крайната дата на предоставената
счетоводна информация и справки на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
5
От обсъденото заключение на назначената графологична експертиза, прието от съда
като обективно, компетентно и пълно, по несъмнен начин бе установено, че в оспорения от
ответника запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й.
2020“, ЕИК ., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й., подписът за издател
не е положен от ответника П. Б. Й., поради което за същия не е възникнало задължение за
плащане на сумата от 500 000 лева на падежа на поемателя „К.“ ЕООД. Горният извод не се
променя от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, която сочи, че по
счетоводни данни на ищеца при него фигурира вземане към ответника в двукратно по-голям
размер и с произход договор за заем.
Доколкото ищецът не установи твърденията си за задължение на ответника към него
в горния размер и с произход процесния запис на заповед, платимо на дата, предхождаща
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, то
първият от предявените искове – с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК, е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Неоснователността на главния иск
предпоставя неоснователността на исковете с правно основание чл.506, ал.1, т.2 и т.4 от ТЗ,
поради което същите следва да се отхвърлят изцяло – доколкото бе установено, че
ответникът не е издател на процесния запис на заповед, то за него не са възникнали и
задължения за заплащане на законна лихва върху главницата по записа на заповед за периода
от падежа му до датата подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, както и за заплащане на
комисионна по записа на заповед.
Тъй като в производството по проверката на истинността на оспорения запис на
заповед бе установено, че документът е неистински, горното следва да бъде признато с
решението на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК, като след влизане на същото в законна
сила признатия за неистински документ следва да се изпрати на С. районна прокуратура.
В хода на настоящото исково производство ответникът е удостоверил следните
направени разноски : заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 29 580 лева, удостоверено с договор за правна помощ, фактура
и извлечение по сметка към дата 29.09.2023 год., както и заплатен депозит за
възнаграждение на в.л. по графологична и съдебно-счетоводна експертизи в общ размер на
1 000 лева. В заповедното производство направените разноски възлизат на 5 608.33 лева, от
които заплатена ДТ в размер на 25 лева в производството по чл.423 от ГПК, заплатено
адвокатско възнаграждение в това производство в размер на 4 833.33 лева и внесен депозит
за в.л. в размер на 750 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца искане по
чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото производство
– в случая за преценката за прекомерността на същото е от значение не само фактическата и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия с участието на страните и
броя на проведените заседание, но като ориентир – и защитавания материален интерес. В
случая цената само на първия от предявените искове е 500 000 лева, поради което
6
минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа възлиза на 24 650 лева без ДДС или 29 580 лева с ДДС,
доколкото пълномощникът на ответника адв. Г. Б. от САС е регистриран по ЗДДС, т.е.
договореното възнаграждение за представителство във връзка с всички предявени искове е в
по-малък размер от регламентирания в наредбата, т.е. не е прекомерно.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. ищецът следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 36 188.33 лева, съставляваща направените в цялост разноски в исковото
и заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК неистинността на следния
документ, представен в оригинал от ищеца „К.“ ЕООД, ЕИК . със заявление вх. №
6905/26.05.2021 год. по описа на СРС по ч.гр.д. № 20211110129562 на СРС – запис на
заповед от 24.09.2020 год. за сумата от 500 000 лева, с падеж 30.10.2020 год., издаден от ЕТ
„П. Й. 2020“, ЕИК ., понастоящем заличен търговец, с правоприемник П. Б. Й. – по
отношение на автентичността на подписа, положен в документа от името на П. Б. Й. като
издател, като ИЗКЛЮЧВА неистинския документ от доказателствата по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.“ ЕООД, ЕИК . срещу П. Б. Й. от с. К., С. област, ул.
„2-ра“ № 1, с ЕГН **********, обективно съединени искове –
1. с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на
съществуването на вземането на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 500 000
лева /петстотин хиляди лв./, главница по запис на заповед от 24.09.2020 год., с падеж
30.10.2020 год., издаден от ЕТ „П. Й. 2020“, ЕИК ., понастоящем заличен търговец, с
правоприемник П. Б. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год.,
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 20211110129562 на
СРС;
2. с правно основание чл.506, ал.1, т.2 от ТЗ – за заплащане на сумата от 29 027.70
лева /двадесет и девет хиляди и двадесет и седем лв. и седемдесет ст./, съставляваща законна
лихва върху главницата от 500 000 лева по горния запис на заповед, дължима за периода от
падежа му, 30.10.2020 год., до 26.05.2021 год., датата на подаване на заявлението по чл.417
от ГПК;
3. с правно основание чл.506, ал.1, т.4 от ТЗ – за заплащане на сумата от 1 666.67 лева
/хиляда шестстотин шестдесет и шест лв. и шестдесет и седем ст./, съставляваща
комисионна по горния запис на заповед в размер на 1/3 от 1 % от главницата от 500 000 лева
по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2021 год.,
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, до окончателното й заплащане.
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК и т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. „К.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на П. Б. Й. от с. К., С. област,
ул. „2-ра“ № 1, с ЕГН **********, сумата от 36 188.33 лева /тридесет и шест хиляди сто
осемдесет и осем лв. и тридесет и три ст./, съставляваща направените в цялост разноски в
исковото и заповедното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в законна сила заверен препис от същото, ведно с
оригинала на признатия за неистински документ, да се изпратят на осн. чл.194, ал.3, изр.2-ро
от ГПК на С. районна прокуратура.
След влизане на решението в законна сила изисканите от ОДМВР – София, сектор
„Български документи за самоличност“ оригинали на документи – подадени от П. Б. Й. с
ЕГН ********** заявления за издаване на документи за самоличност – в оригинал,
съдържащи химизирания подпис на заявителя /заявления за издаване на л.к. и паспорт №
1333/08.08.2024 год., л.58 от делото/, да се върнат на ОДМВР – София.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
8