РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1142
гр. Пловдив, 06.06. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1921 по описа за 2015 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по
реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК
2. Образувано е по жалба от С.А.С., ЕГН ********** ***
срещу Решение №1040-15-12 от 06.07.2015г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-2230-5
от 15.05.2015г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -
Пловдив, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 27.02.2014г. до 26.08.2014г. в размер на 12,60 лева дневно по подадено от С. заявление
вх.№151-00-2230/06.03.2014г.
3. Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата
незаконосъобразност. Сочи, че актът е издаден в несъответствие с материалния
закон - Регламент 883/2004г. на ЕО.
Посочва, че неправилно е определена сумата на обезщетението, като не е взет
предвид осигурителния доход, който е получавал през предходните 26 месеца в
Кралство Великобритания. Счита, че обезщетението му трябва да бъде определено
съгласно чл.62, ал.3 от Регламент 883/2004г. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
4. Ответникът по жалбата Директор РУСО – Пловдив намира
същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от
лице имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
6. По делото няма спор, че
през периода от 07.12.2011г. до 09.02.2014 г. С. е работил в Кралство
Великобритания, а за периода от 11.02.2014 г. до 26.02.2014 г. е работил в
България по трудово правоотношение с „Ниве
Макс“ ООД и съответно е бил
осигуряван, като правоотношението му с този работодател е прекратено на
основание чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ /намаляване
на обема на работа/, считано от 27.02.2014 г.
7. Изначално
производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 151-00-2230/06.03.2014 г., с което С. е направил искане за отпускане на парично
обезщетение за безработица. С разпореждане № 151-00-2230-3/13.05.2014г.
на ръководителя на ОБ при ТП на
НОИ – Пловдив е отпуснато парично
обезщетение за безработица на жалбоподателя, считано от 27.02.2014 г. до
26.08.2014 г. в размер на 8,54 лв. на ден, на основание чл. 54ж, ал.
1, вр. чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал.
1 и чл. 54в, ал.
1 КСО. В разпореждането
е посочено, че лицето има осигурителен стаж до датата на прекратяване на
осигуряването - 3 години и 5 месеца, за периода от
01.02.2012г. до 31.01.2014 г. е взет предвид осигурителен доход в размер на 7
190 лв. С Решение № РД-104/26.05.2014 г. е отхвърлена
жалбата против Разпореждането. В мотивите на решението е посочено, че размера
на дневното парично обезщетение е определен за времето от 27.02.2014 г. до
26.08.2014 г., като за осигурителен доход е взет размера на среднодневната
минимална работна заплата за съответния период в Република България, на
основание чл. 54б, ал.
7, т. 3 от КСО.
Издаденото Решение е оспорено пред административен съд Пловдив, който с Решение
1935/03.09.2014г. по адм.д. 1533/2014г. го е отменил и е върнал преписката на
Ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съобразяване
с дадените от съда задължителни указания.
8. С Разпореждане №
151-00-2230 от 15.05.2015г. на жалбоподателя в настоящото производство е
определен нов размер на обезщетението за безработица - 12,60 дневно, на основание чл. 54ж, ал.
1, вр. чл. 54а, ал.
1, чл. 54б, ал.
1 и чл. 54в, ал.
1 КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004г. Разпореждането е
обжалвано и с процесното Решение на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив жалбата
е отхвърлена като неоснователна.Като мотиви органът е изложил, че с оглед
разпоредбата на чл.62 ал.1 от Регламента, компетентната институция на държавата
членка на ЕС, чието законодателство предвижда изчисляването на паричните обезщетения
за безработица с размера на заплатите получавани от лицето, взема предвид само
получаваната от това лице заплата по последната му заетост на нейна територия. Органът
е посочил, че с предвиденото изключение от правилото в чл.62 ал.3 от Регламента
институцията по пребиваване следва да вземе предвид трудовото възнаграждение,
получавано от заинтересованото лице в държавата членка, чието законодателство
се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето лице, като в
случая лицето не е напълно безработно в държавата по пребиваване, а е
упражнявало дейност по трудов договор от 11.02.2014г. до 26.02.2014г. вкл.,
поради което Република България е държавата - членка която трябва да изчисли
правото на получаване на обезщетение за безработица, тъй като последната
заетост е на нейна територия.
9. По делото са приети като доказателства
следните документи (л 181 – 232 по делото): заверени копия и частични легализирани
преводи на формуляр /образец/ Р60 /окончателно годишно удостоверяване/ – 2012,
2013 и формуляр /образец/ Р45 /данни
при напускане на работа от работник/ - 2013 и 2014г. издадени от HM Revenue & Customs UK ,
както и U1 за целия период на
заетост и U 002 структуриран електронен
документ.
ІV. За правото :
10. Спорът по делото е от
правен характер, като касае паричното
обезщетение за безработица за периода от 07.12.2011г. – 09.02.2014., когато жалбоподателят
е работил, респ. е бил осигурен в Кралство Великобритания.
На първо място настоящия съдебен състав следва да отбележи, че Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат
в Регламент(ЕО)
№883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г.,
както и в Регламент
(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент
(ЕО) №883/2004г. Като източник на вторичното право на ЕС
регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като
нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички
държави - членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно чл.3 от
Регламент (ЕО) № 883/2004г. разпоредбите му се прилага към
всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л" ) относно посочените
клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно
обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з").
11. Няма спор по делото,
че жалбоподателят е български гражданин, и като такъв е
гражданин на държава – членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което
намира приложение Регламент
(ЕО) №883/2004г. (чл. 2 от Регламента).
С Регламент
(ЕО) №883/2004г. са въведени материалноправните правила,
принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална
сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за
социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на
четири основни принципа : определяне на приложимото законодателство; равенство
в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване
и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият
принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила,
представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна
заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за
безработица, са регламентирани в чл. 65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.
Съгласно чл.61 от
Регламент (ЕО) №883/2004г., компетентната институция на държавата
членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването,
възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в
зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или
самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване,
заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на
всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея
законодателство.
Това означава, че при прилагане на Глава
четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване(КСО), в
случаите, когато за преценка на правото (отпускане, възстановяване или
възобновяване), изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на
парично обезщетение за безработица е необходимо наличието на определен
осигурителен стаж: периодите, потвърдени от съответната институция на държавата
- членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без
да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществявана на
територията на Република България, за това време са дължими осигурителни
вноски за фонд "Безработица" или това време се зачита като
осигурителен стаж по българско законодателство.
12. Съгласно разпоредбата на чл.62,
параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция на
държавата членка (в случая ответника по делото), чието законодателство
предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на
предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително
трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от
заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно
заето лице съгласно посоченото законодателство.Това означава, че компетентната
институция, чието законодателство обвързва изчисляването на получаваното
обезщетение за безработица с размера на заплатите (осигурителния доход),
получавани от лицето, взема предвид само получаваната от това лице заплата за
последната му заетост на нейна територия.
Доколкото настоящия казус не касае последната работа на
жалбоподателя на територията на Република България, то следва да бъде
приложен основния принцип за зачитане на целия период на осигурителен доход,
с получен преносим документ U002, в който е отразена осигурената му
заетост и доход, съобразно чл.61 от Регламента.
13. В тази връзка следва да се подчертае, че
административният акт е постановен в противоречие с целта на закона за
солидарност при социалните фондове. Този извод е в съответствие
с едно от основните съображения (№ 1 от преамбюла на Регламент № 883/2004), че
правилата за съгласуване на националните системи за социално осигуряване се
вписват в рамките на свободното движение на лицата и следва да допринасят за
подобряване на жизнения му стандарт и условията на наемане на работа.
14. Другото съображение, вписано под № 12 в преамбюла,
изисква приравняването на факти или събития да не доведе до обективно
неоправдани резултати. Всичко това следва да бъде постигнато, чрез сумирането
на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални
законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения и за
изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на
обезщетения за различни категории лица, попадащи под действието на настоящия
регламент (съображение №14).
15. При постановяването на своето решение, Директорът на
ТП на НОИ - Пловдив, е игнорирал частично, придобитите осигурителни права на жалбоподателя
в Кралство Великобритания по отношение
на осигурителния му доход, като е зачел осигурителния период, но по отношение
на дохода за спорния период е зачел среднодневната минимална работна
заплата, установена за Република България. Но както бе посочено по – горе в настоящото
решение, при
определяне на правото на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1
от КСО и при определяне на периода за изплащане на обезщетението по чл. 54в,
ал. 1 от КСО, българският осигурителен стаж трябва да се сумира с английския,
съгласно разпоредбата на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004. В този смисъл в
процесния акт периода, от който следва да се определи размера на дневното
парично обезщетение за С., е именно: за времето от 27.02.2012 до 26.02.2014г. -
24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването като в него са
включени български осигурителен стаж и доход, и осигурителни периоди и доход,
придобити по законодателството на Кралство Великобритания. При изчисляването на
паричното обезщетение, следва да се има предвид и размера на получаваното
възнаграждение в Кралство Великобритания, съгласно чл.61 от Регламент (ЕО)
№883/2004 год., като за целта следва да се изиска по надлежния ред и информация
относно внесените осигуровки в Кралство Великобритания.
16.
Ето защо и по изложените
съображения съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на
НОИ-Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени
в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта
не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като
преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ-Пловдив, за ново произнасяне по заявлението на С.А.С., при съобразяване с
мотивите на настоящето решение.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №1040-15-12 от 06.07.2015г. на Директора ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане №151-00-2230-5 от 15.05.2015г. на
Ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Пловдив, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица считано
от 27.02.2014г. до 26.08.2014г. в размер на 12,60 лева дневно по подадено от С.А.С.
заявление вх.№151-00-2230/06.03.2014г. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица
при Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив за ново произнасяне по направеното пред него
искане по заявление вх.№151-00-2230/06.03.2014г. на С.А.С. ***, съобразно
даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и прилагане на
закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :