Присъда по дело №58/2021 на Районен съд - Ивайловград

Номер на акта: 21
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия: Живко Делчев Янков
Дело: 20215650200058
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Ив. 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Мара Г. Йорданова
и прокурора Д. Кр. Ч.
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Наказателно дело от общ
характер № 20215650200058 по описа за 2021 година
на основание НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Р. ИБР. /изписва се и като Р. Е., като на латиница се
изписва R.B. и R. I./ с ЛНЧ **********, р. на 01.01.2000 г. /по негови данни
пред органите на МВР, а пред органите на ДАБ на 17.02.2000/ в грЛ. А. с
постоянен адрес в грЛ. А. пащун по произход, афганистански гражданин,
средно образование, безработен, неженен, неосъждан /без документи за
самоличност по заявени от лицето данни/, с адрес за призоваване в страната
РПЦ – Харманли, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2021 г. в района на 437
гранична пирамида, в землището на с. Л. общ. Ив. обл. Хасково, влязъл през
границата на страната от Република Гърция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, за което и на основание чл.
279, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 9 /девет/ месеца и „ГЛОБА” в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК отлага изпълнението на наказанието
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 /три/ години.
1
Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок пред
Окръжен съд - Хасково, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 21/26.05.2022 г.
по НОХД № 58/2021 г. (генерериран от програмата номер 20215650200058)

Подсъдимият Р. ИБР. /изписва се и като Р. ЕБ. като на латиница се
изписва R. EB. и R. IBRAHIMKHEL/ с ЛНЧ **********, р. на 01.01.2000 г.
/по негови данни пред органите на МВР, а пред органите на ДАБ на
17.02.2000/ в гр. Л., А. с постоянен адрес в гр. Л., А. пащун по произход,
афганистански гражданин, средно образование, безработен, неженен,
неосъждан /без документи за самоличност по заявени от лицето данни/ е
обвинен в извършване на престъплениe по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че че
на 20.07.2021 г. в района на 437 гранична пирамида, в землището на с. Л. общ.
Ивайловград, обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Република
Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
Прокурорът при РП – Хасково, ТО - Ивайловград поддържа внесеното
обвинение.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява. Представлява се от
служебен защитник – адв. В.К. от ХАК, която е получила обвинителния акт в
законоустановения срок.
На осн. чл. 269, ал.3 от НПК, делото се разглежда в отсъствието на
подсъдимия, тъй като същия не е намерен на посочения адрес за призоваване,
като го е напуснал без да уведоми съответния орган, местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно издирване не е установено.
На осн. чл. 279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК се прочетоха обясненията на
подсъдимия, дадени в присъствието на служебния му защитник пред органа
на Досъдебното производство.
Съдът, след като прецени фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, признати от подсъдимия и подкрепящи се от събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Свидетелите Е.П. и Мл.Д. работят като служители в ГПУ -
Крумовград. На 20.07.2021 г., свидетелите изпълнявали задълженията си като
гранично - полицейски наряд на главен път Крумовград - Ивайловград. Около
14.00 часа се намирали на разклона за с. Планинец, общ. Ивайловград и
извършвали проверка на лица и моторни превозни средства в двете посоки.
Около 14.50 часа спрели за проверка товарен автомобил марка „Форд“, модел
„Транзит“ с рег.№ РВ ......... XT. При проверката установили, че водач на
автомобила е лицето Б.Г.Д. На водача било разпоредено да отвори
каросерията. При отварянето на вратата било установено, че в товарния отсек
на автомобила има общо 24 чужди граждани, които били без документи за
самоличност. Всички били млади мъже, като четирима от тях изглеждали и на
по-малко от 18 години. Лицата заявили на развален английски език, че са
афганистанци. Станало ясно, че всички незаконно са преминали през
държавната граница. Между тях бил и подс. Р. ИБР.. За установеното били
1
уведомени в дежурната част на ГПУ - Ивайловград. На място, заедно със свои
колеги и преводача М. Н. Х. отишъл св. Д.П. - служител в ГПУ -
Ивайловград. Целта им била да извършат така нареченото „прохождане“ на
маршрута по който са преминали установените чужди граждани и мястото на
което са преминали през държавната граница. Заедно с две от установените
лица чужди граждани - Ш. А. С. и З. Дж. свП. съпроводен от преводача и
свои колеги се върнали от разклона за с.Планинец по обратния маршрут,
който им бил посочван от чуждите граждани. Същите посочили, че са
преминали държавната граница и са влезли от Република Гърция в Република
България сутринта на 20.07.2021 г., в непосредствена близост до 437 гранична
пирамида, която се намирала в землището на с.Л. общ.Ивайловград.
Установената фактическа обстановка не се отрича и от подсъдимия Р.
ИБР., който в разпита си по време на Досъдебното производство подробно
описва обстоятелствата по извършеното от него престъпление. Подсъдимият
напуснал Афганистан с намерението да стигне до Република Италия, където
имал близки и роднини. Нелегално влязъл в република Турция и се установил
в гр. Истанбул, където живял около 3 месеца. В Истанбул се свързал с
„каналджия“, който му поискал сумата от 3000 евро, за да стигне до
Република Сърбия. Парите били оставени на „гарант“ в Афганистан с
уговорката, че когато подсъдимият му се обади от Сърбия, той знаел как да ги
изпрати на „каналджиите“ в Турция. Още от Турция на подсъдимия му бил
известен маршрута и начина по който ще стигне до Сърбия. За Гърция имало
уговорена кола, с която да пътуват. През Гърция щели да минат пеш докато
стигнат в България, където предварително уговорена кола щяла да ги закара
до София, където щели да останат няколко дни и с друга кола да стигнат до
границата със Сърбия. През територията на Гърция щели да бъдат водени от
двама водачи – афганистанци.
От Истанбул тръгнали група от 24 човека на 16.07.2021 г.. Около 22.00
ч. на 17.07.2021 г. преминали река и влезли в Гърция. Близо три денонощия
вървели през Гърция и на 20.07.2021 г., сутринта водачите им обяснили, че са
влезли в България. Отвели ги до някакво място, ориентирайки се по
навигацията на телефоните си и им обяснили, че след малко ще дойде кола.
Около половин час по – късно дошъл не много голям камион с черна
каросерия и две врати отзад. Шофьорът отворил вратите и „каналджиите“ им
казали да се качват бързо, след което шофьорът затворил вратите.
Каналджиите, които ги водели от Истанбул останали на място. След около
час автомобилът бил спрян от полиция, която ги задържала.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда и въз основа
на доказателствата събрани в наказателното производство.
Така по описания по-горе начин:
- подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на текста на чл. 279, ал. 1 от НК, а именно: на 20.07.2021 г.
в района на 437 гранична пирамида, в землището на с. Л. общ. Ивайловград,
обл. Хасково, влязъл през границата на страната от Република Гърция в
2
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл -
подсъдимият е съзнавал, че ще влезе през границата на Република България
от Република Гърция и че няма разрешение за влизане в Република България
от надлежни български органи, но въпреки това е решил и извършил
деянието, което целял. Този факт не се отрича от подсъдимия.
Мотивите за извършване на деянието са незачитане на правовия ред на
Република България, свързан с режима на преминаване на българската
държавна граница.
От приложената справката за съдимост се установява, че подсъдимият
е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Характеристичните му данни са добри – липсват данни за водени
срещу него заявителски материали, както и за съдебна и криминална
регистрация.
От декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние се установява, че подсъдимият е декларирал, че не е женен, няма
имущество, както и трудови или други доходи.
При определяне на наказанието на подсъдимия вземайки предвид
обществената опасност на деянието и извършителя, съдът прецени следното:
Отегчаващи вината обстоятелства – няма.
Като смекчаващи вината обстоятелства могат да бъдат приети
доброволните му самопризнания, оказаното съдействие на органите на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, чистото
съдебно минало и добри характеристични данни.
Предвид изложеното и като се съобрази с нормата на чл. 54 НПК,
съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Лишаване от
свобода“, като с оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за
постигане целите на лична и генералната превенция, следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода за срок от 9 месеца“ и „глоба“ в р-р на 150
лв.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода” за срок от три години,
тъй като поведението на подсъдимия сочи на това, че целите на наказанието и
поправянето на подсъдимия ще се постигнат, дори същият да не изтърпи
ефективно наложеното наказание.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът счита,
че ще се реализират целите на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се подтикне осъдения към промяна в неговия мироглед така, че той
да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри
нрави, както и да създаде у него контрамотив към извършването на ново
престъпление. От друга страна ще се въздейства върху интелекта и волята на
останалите граждани да не вършат престъпления.
Съдът счита, че в този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща,
3
превантивна и възпитателна роля.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4