Определение по дело №9305/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 19225
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 13 август 2019 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20191100509305
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О       П      Р      Е      Д      Е      Л      Е      Н      И      Е

Гр.София, …   август 2019 година

 

Софийски градски съд, То, 6-6 състав, в закрито заседание на  тринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                          ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№9305 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.577 във връзка с чл.274 ГПК.

                   Делото е образувано по частна жалба с вх.№18-00-103/25.06.2019 година от „С.А.“ ЕООД, ЕИК********, срещу определение №541 от 24.04.2019 година на съдията по вписванията, постановено по заявление с вх.№25055 от 24.04.2019 година.Постановеният от съдията по вписванията отказ касае заличаване на договорна ипотека.В жалбата се твърди, че този отказ е незаконосъобразен.

                   Излагат се следните твърдения:

                   Касае се за проведено осребрителна процедура по чл.718 ТЗ, проведена по т.д.№10582016г. по описа на ОС – Плевен.съгласно нормата на чл.717л, ал.4 ТЗ продажбата, извършена по реда на тази глава има за последица продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК.Следователно са налице последиците по чл.175, ал.1, изр. Първо ЗЗД във връзка с чл.19, ал.2 ПВ правно основание за заличаване на учредените ипотеки върху придобитите от купувача на имота активи на длъжника.Съдията по вписванията е отказал да се съобрази с тези последици, като е мотивирал постановения отказ с това, че ПВ не съдържал изричен текст, който да предвижда заличаването на ипотеки на основание чл.175 ЗЗД в случаите на продажба чрез пряко договаряне в производството по несъстоятелност по реда на чл.718 ТЗ.Липсва съобразяване с разпоредбата на чл.717л, ал.4 ТЗ.Излага доводи в подкрепа на тезата си относно последиците от тази принудителна продан и моли съда да отмени атакувания отказ.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   Подадена е молба от „С.А.“ ЕООД, ЕИК********, в която се твърди, че това дружество е придобило право на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ № VIII – 28, в квартал 315 по плана на гр.София, местността „Цар Борис III“, СО, район „Красно село“, на улица „********, целият с площ от 395 кв.м, по скица, а по документ за собственост – 402 кв.м, при съседи на УПИ по скица: улица „Дебър“, УПИ IX – 27, УПИ VI – 24 и УПИ VII – 29, съставляващ съгласно скица на ПИ 15-284319 от 08.05.2018г. на НГКК- гр.София поземлен имот с идентификатор 68134.207.28, гр.София, община Столична, обл.София по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-5- от 20.06.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма изменение, с адрес на поземления имот гр.София, район „Красно село“, ул.“********, площ 415 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план:28, кв.315а, парцел осми, съседи: 68134.207.245; 68134.207.29; 68134.207.24; ; 68134.207.25 и 68134.207.27.

                   В молбата се твърди, че придобивното основание на имота е извършена по реда на чл.718 ТЗ продажба – пряко договаряне – в производството по т.д.№106/2016г. по описа на ОС – Плевен - съд по несъстоятелността на „Т.С.“ ЕООД (н), ЕИК ********, което продажба е надлежно разрешена от съда с определение №617/06.06.2018г., постановено по това дело.

                   В молбата страната твърди, че последиците от тази продажба, обективирана в нот. акт от 27.12.2018г. №39, том десети, рег.№18237 от 27.12.2018г. по нот. дело №160682018г. на нотариус И.Н., съгласно разпоредбата на чл.717л, ал.4 ТЗ са последиците от продажбата, извършена по реда на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК.

                   Твърди, че върху имотът, предмет на сделката, е учредена договорна ипотека от ипотекарния длъжник „Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, с нот. акт.№55, том четвърти, рег.№4538, дело №617/2009г. по описа на нотариус Ц.Д..Твърди, че имотът е осребрен в производството по универсалното принудително изпълнение по т.д.№195/2016 година по описа на ОС – Плевен, чрез пряко договаряне, след надлежно разрешение от съда по несъстоятелността.В резултат на това следва да бъде заличена договорната ипотека върху този имот, по аргумент от нормата на чл.717л, ал.4 ТЗ.

                   Моли да бъде извършено заличаване на ипотеката.

                   Към тази молба страната е представила следните документи: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №55, том четвърти, рег.№4538, дело №617/2009г. по описа на нотариус Ц.Д., рег.№350 на НК, с район на действие – СРС, в който е обективирано съгласие на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, за обезпечаване на вземанията на „Р.Б.“ ЕАД, произтичащи от описаните в акта сделки, да се учреди ипотека върху описаните активи на ипотекарния длъжник, като под буква „е“ в акта е описан  УПИ № VIII – 28, в квартал 315 по плана на гр.София, местността „Цар Борис III“, СО, район „Красно село“, на улица „********, целият с площ от 395 кв.м, по скица, а по документ за собственост – 402 кв.м, при съседи на УПИ по скица: улица „Дебър“, УПИ IX – 27, УПИ VI – 24 и УПИ VII – 29.

                   Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №39, том десети, рег.№18237, дело №1606/2018г. по описа на нотариус И.Н., рег.№040 на НК с район на действие – СРС, обективиращ договор за продажба на същия този имот(т.3) от акта, сключен по реда на чл.718 ТЗ между синдика на несъстоятелния търговец „Т.С.“ ЕООД, Л.С.К.и „С.А.“ ЕООД.

                   Към молбата е представено и удостоверение, издадено от Д.П.Ш., съобразно което синдикът свидетелстува, че недвижимият имот, предмет на продажбата по чл.718 ТЗ, е закупен от настоящия жалбоподател и последният не е поел задължение по реда на чл.175, ал.2 ЗЗД и по съгласие с ипотекарния кредитор, обезпеченото задължение по договорна ипотека от 19.02.2009 година, учредена от ипотекарния длъжника „Б.С.“ ЕООД, ЕИК********, обективирана в нот. акт.№55, том четвърти, рег.№4538, дело №617/2009г. по описа на нотариус Ц.Д., вписана в Служба вписвания в дв. вх. регистър под №60273, акт 82, том тридесет и трети, дело №38717/2009година, поради което така описаната ипотека подлежи на заличаване по чл.175, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.19, ал.2 ПВ, във връзка с чл.717л, ал.4 ТЗ.

                  Към молбата страната е представила и други документи, изготвени от синдика на дружеството и произнасяния на съда по несъстоятелността по т.д.№105/2016г. по описа на ОС – Плевен.

           При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

           По допустимостта на жалбата.

           Отказът на съдията по вписванията е получен от настоящия жалбоподател на 19.06.2019 година.Жалбата е постъпила на 25.07.2019 година.Същата е подадена в преклузивния срок, поради което се явява допустима.

           Разгледана по същество тази жалба е основателна.Този извод се основава на представените към молбата за заличаване документи.

           По отношение на това, че удостоверението, издадено от синдика на несъстоятелния търговец, на основание чл.19, ал.2 ПВ няма същата сила на удостоверителен документ, каквото е удостоверението, издадено от СИ.

           Както е посочено по- горе имотът е придобит от настоящия жалбоподател в резултат на осребряване, осъществено по реда на глава 46 от ТЗ. Касае се за принудително изпълнително производство, като едно от неговите цели  е удовлетворяване интересите на кредиторите на длъжника на база принципа на справедливостта.

           Една от разликите между индивидуалното ( по реда на ГПК) и универсалното принудително производство (по реда на ТЗ ) е това, че осребряването по реда на ГПК се осъществява от съдебен изпълнител, а осребряването по реда на ТЗ, регулирано от императивни правни норми, се осъществява от синдика, като орган на несъстоятелността. Както СИ, така и синдикът осъществява своите функции на база нормативно определението му правомощия и в същите е издаване на официални удостоверителни документи. С разпоредбата на чл.19, ал.2 ПВ се разпорежда заличаване на ипотеката да се извърши въз основа на удостоверение, издадено от СИ. Няма регулация за това кой следва да издаде удостоверението по чл.19, ал.2 ПВ тогава, когато осребряването е осъществено чрез процедура, регламентирана в част четвърта от ТЗ, глава 46 ТЗ. С оглед непротиворечивата съдебна практика, която последователно се осъществява от съдилищата, последиците от продажбата на актив по реда на ПП по ГПК има еднакви последици с  процедура, регулирана от нормите на ТЗ. ПП се осъществява с участие на наддавачи пред съдебния изпълнител, а тръжната процедура  по ТЗ се осъществява от наддавачи пред синдика. Контрол за законосъобразността и в двата случая осъществява съдът, като този, който е съд по несъстоятелността дава разрешение за осъществяване на осребряването, на основание чл.716 ТЗ, а впоследствие издава и постановлението за възлагане, което пък подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд.Възможността за осребряване на активите на длъжника по особени правила на прякото договаряне предпоставя решение на СК в тази насока.Проверка за спазване на процедурата по чл.718 ТЗ не е в правомощията на съдията по вписванията.След като е налице доказателства за сключен договор за продажба по реда на чл.718 ТЗ, обективиран в изискуемата от закона форма, то следва да се приеме, че тази процедура е завършена.Но резултатът от нейното провеждане има за последица идентична с тази на осребряване от тръжна процедура, завършило с постановление за възлагане, издадено от съда по несъстоятелността и влязло в законна сила.

           След като се касае за подобни процедури, липсата на нормативно уредба, касателно това кой издава удостоверението по чл.19, ал.2 ПВ при осребряване, осъществено по реда на част четвърта ТЗ, води до регулиране на тези обществени отношения, на база нормата на чл.46, ал.2 ЗАНН – аналогията на закона.Следователно синдикът е този, който издава удостоверението. Синдикът като орган на несъстоятелността, в това му качество и с оглед правомощията, които има по закон, издава документи- свидетелстуващи и участва в издаване на диспозитивни документи /напр. упълномощава с разрешение на съда по несъстоятелността адвокат; сключва сделки на основание чл.718 ТЗ и др.; издава свидетелствуващи документи - напр. отчета на синдика, удостоверение по чл.19, ал.2 ПВ и др./.Издадените от синдика, в кръга на неговите правомощия документи, са официални и удостоверителни, каквито са и издаваните от съдебния изпълнител документи, с оглед вменените му функции. Ето защо няма основание да се приеме, че удостоверението, издадено от СИ обвързва съдията по вписванията, а това, което е издадено от синдика не го обвързва. А относно това кой е синдик сочи Търговският регистър, по аргумент от нормата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

След като е налице удостоверение, издадено от синдика, удостоверяващо запазване на ипотечното право на кредитора, то са налице последиците от осъщественото осребряване, посочени в разпоредбата на чл.717л, ал.4 ТЗ- имотът е „чист“ от бремето на ипотеката.

          Съгласно т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32 а ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Съдията по вписванията не може да  проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.

         Извън правомощията на съдията по вписванията е да извършва проверка на действията на съда по несъстоятелността.Такава проверка се извършва от въззивната инстанция, респективно по исков ред, чрез предвидените за това процесуални способи в ТЗ ( дискове добили публичност като „исковете за попълване на масата“).След като по делото е представен нотариален акт, обективеращ продажбата по чл.718 ТЗ, то това доказателство, ведно с удостоверението на синдика, то е достатъчно, за да приеме съдията по вписванията, че процедурата по осребряване на този актив е приключила.

         Ето защо настоящият състав намира, че отказът на съдията по вписванията да заличи ипотеката е незаконосъобразен.Представените с молбата доказателства осъществяват състава на чл.19, ал.2 ПВ.

         При изложеното съдът

 

         О      П      Р      Е      Д     Е     Л     И:

 

         ОТМЕНЯ по частна жалба с вх.№18-00-103/25.06.2019 година от „С.А.“ ЕООД, ЕИК********, срещу определение №541 от 24.04.2019 година на съдията по вписванията, постановено по заявление с вх.№25055 от 24.04.2019 година.

                    Указва на съдията по вписванията при Служба вписвания към СРС да извърши вписване на поисканото заличаване, съобразно заявление с вх.№25055/24.04.2019 година, изходящо от „С.А.“ ЕООД, ЕИК********, чрез неговия управител А.Х.П..

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                        2.