Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Велико Търново, 04.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, деветнадесети състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КОЛЕВА
При секретаря Ц.З., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр.дело № 3155 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази
следното:
Подадена е искова молба от
„Топлофикация – ВТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Велико Търново, ул.”Никола Габровски” № 71А, представлявано от изпълнителния
директор Венцислав Иванов Димитров, срещу Е.М.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, Н.Г.Ф. с ЕГН ********** *** и С.Г.Ф.
с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответниците са наследници по закон на починалия Гено Досев Фъсев и
на основание чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката имат качеството на
потребители на топлинна енергия за обект – ********************************************,
на който имот те са съсобственици и който се намира в сграда - етажна
собственост с работеща абонатна станция. Твърди, че същите му дължат сумата от
433.27 лв., представляваща сбор от суми, дължими за месеците ноември и декември
2013г., януари, февруари, март, ноември и декември 2014г., януари, февруари,
март, ноември и декември 2015г., януари, февруари, март и април 2016г.,
включващи суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /427.27
лв./ и такса разпределение на топлинната енергия /6.00 лв. за м.декември
2013г., м.декември 2014г. и м.декември 2015г./, съобразно притежаваната от
всеки от тях част от наследствения имот. Посочва, че дължимите суми не били
заплатени в 30-дневен срок от изтичането на срока, за който се отнасят
съобразно чл.32 ал.1, раздел VIII от ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация – ВТ” АД на потребителите, поради което ответниците дължат и
лихва за забава в общ размер от 77.87 лв. от датата на просрочие на всяко
отделно месечно задължение до подаване на ИМ. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответниците осъдени да заплатят на дружеството дължимите суми
съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността. Претендира направените
по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са
подали писмени отговори на ИМ, в които са заели становище за недопустимост,
респ. неоснователност на исковите претенции, като оспорват дължимостта на
претендираните суми. Оспорват ищцовото твърдение, че са потребители на топлинна
енергия за процесния обект и твърдят, че между тях и ищцовото дружество не е
налице сключен присъединителен договор и приетите и публикувани общи условия
нямат характера на такъв. Оспорват приложените по делото протоколи за проведени
общи събрания на ЕС, като твърдят, че в тях липсват определени реквизити и
съответно изискуемия кворум. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С определение № 278/13.02.2017г. по настоящото дело съдът е оставил без
разглеждане като недопустими, поради наличието на влязло в законна сила съдебно
решение по гр.дело № 2402/2015г. по описа на ВТРС със същия предмет,
предявените срещу Е.М.Ф., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
такса разпределение за обект ******************************************** за
месеците ноември и декември 2013г., януари, февруари, март, ноември и декември
2014г. и януари, февруари и март 2015г., както и за лихва за забава върху всяко
от просрочените задължения за посочените месеци от датата на забавата до
окончателното изплащане и е прекратил производството по делото в тази му част.
В съдебно заседание
ищцовото дружество, представлявано от юрисконсулт И.Ч., поддържа исковите претенции с изключение на
тези, по отношение на които производството по делото е прекратено. Излага
подробни правни и фактически доводи в писмена защита в определен от съда срок.
Поддържа искането си за присъждане на сторените по делото разноски, включително
и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата Е.М.Ф., лично и
в качеството си на пълномощник на основание чл.32 т.2 от ГПК на ответниците Н.Г.Ф.
и С.Г.Ф., оспорва предявените искове на изложените в писмените отговори на ИМ
доводи, както и претенцията на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От приложените по делото
Нотариален акт № 148, том 2, нот.дело № 769/1979г. по описа на ВТРС,
удостоверение за наследници от 26.02.2015г. на починалия Гено Досев Фъсев, както
и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 422, том 2 от 24.08.2015г. по
описа на нотариус Денчо Денчев, се установява, че ответниците са съсобственици
на жилище /апартамент/, находящо се на адрес ********************************************,
като с оглед заявеното от ответницата, че имотът е бил придобит в режим на СИО
с починалия й съпруг, то правата на ответниците в съсобствеността са ¾
ид.части за първата ответница и по 1/8 ид.части за останалите две ответници. Сградата,
в която се намира процесния имот, е свързана към топлоснабдителната мрежа на
ищеца. Установява се от представения Протокол от 03.11.1986г. от проведено общо
събрание на живущите в нея, ведно с приложени списъци на последните, че същата
е била присъединена към абонатната станция.
По делото са представени протоколи за проведени ОС на ЕС и заявки
за отопление до ищеца за отоплителни сезони
2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г. От представените списъци на
собствениците – потребители на топлинна енергия за битови нужди, се установява,
че за исковия период е имало топлоподаване към процесната сграда и е ползвана
топлинна енергия. От Протокол от ОС на етажната собственост на горепосочения
адрес от м.декември 2007г., се установява, че собствениците на самостоятелни
обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от собствеността са взели решение за сключване на договор с
ищеца по делото за извършване на услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия”. На основание взетото решение между „Топлофикация – ВТ” АД и
потребителите в процесната сграда – етажна собственост бил подписан приложения
Договор № ДР-33-2007 от 17.12.2007г. при ОУ за извършване дялово разпределение
на топлинна енергия. От писмените доказателства по делото, а и този факт не се
оспорва, се установява, че топлоподаването към имота на ответниците е спряно.
От заключението на изготвената и приета, неоспорена от страните,
съдебно-техническа експертиза, се установява, че абонатна станция № 236,
собственост на ищеца, е монтирана в помещение, намиращо се в приземната част на
жилищната сграда на ул.”Оборище” № 10, вх.Е и същата обслужва входове Е и Ж,
като отчитането на количеството доставена от топлофикационното дружество
топлинна енергия в сградата-ЕС се извършва посредством търговски уред -
топломер, преминал метрологична проверка и монтиран в станцията. Експертът е
установил, че отоплителните тела по стълбищните площадки, т.е. в общите части
на сградата, към момента на огледа са отсъединени от сградната инсталация и по
вертикалните тръби от същата не преминава топлинна енергия. Наред с това се
установява, че през жилището на ответниците преминават вертикални щрангове от
общата сградна инсталация за отвеждане на топлинна енергия към индивидуалните
имоти в сградата, като отоплителните тела в него са отсъединени от сградната
инсталация, тръбите са изолирани с полиуретанова изолационна обвивка. Вещото
лице е установило, че абонатната станция ползва ТЕ само за отопление, като на
отоплителните тела в индивидуалните имоти са монтирани електронни уреди за
дялово разпределение с дистанционно отчитане, извършващо се в края на всеки
месец – 30-то или 31-во число и разпределението на ползваната топлинна енергия
се извършва ежемесечно на база показанията на уредите от дистанционното
отчитане. Съгласно заключението за всеки от месеците през исковия период за
процесния обект е начислявана само топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и такса за извършеното разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, е била разпределена между всички собственици от
сградата за всеки от месеците съгласно отопляемия обем на притежаваното жилище,
изчислен съгласно строителния проект. Съответно стойността на ТЕ, отдадена от
СИ, изчислена за жилището на ответниците за целия исков период и нейната
парична равностойност са показани в Таблица 2, съответно колонка 13 и 15 и
същите съвпадат с отразените в извлечението от сметка за топлоенергия,
представено от ищцовото дружество. Към тези суми са прибавени и тези за
извършената дейност по разпределение на ТЕ между ползвателите или за ответния
имот - такса в размер на 6 лв. ТЕ, отдадена от СИ, е била начислена за
процесния имот пропорционално на пълния отопляем обем на жилището – 216 куб.м.
Според заключението разпределената на процесния имот ТЕ съответства на
изискванията на Методиката за дялово разпределение, описана в Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочва се, че абонатите, живеещи в
апартаменти под и над този на ответниците, имащи един и същ отопляем обем с
процесния, имат същите стойности за ТЕ, отдадена от СИ, както и че
технологичните загуби са премахнати преди да се прави разпределение на ТЕ. Видно
от експертното заключение, през целия исков период ТЕ, отдадена от СИ не
превишава количествено тази за отопление на отделните имоти.
По делото са представени и извлечения от сметки при ищеца за
начислената за процесното жилище ТЕ, касаещи исковия период.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. По аргумент от чл.153 ал.6 от ЗЕ в случай, че последните
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите им, те остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Безспорно се установи по делото, а и ответниците не оспорват този
факт, че същите са носители на правото на собственост върху недвижим имот -
апартамент № 9, находящ се в процесната жилищна сграда – етажна собственост, на
ул.”Оборище” № 10 в град Велико Търново. От представените писмени доказателства
по делото несъмнено се установява, че същата е била присъединена към
топлоснабдителната мрежа на ищеца чрез съответната абонатна станция,
разположена в приземната част на същата сграда. Не се спори по делото, че
отоплителните тела в жилището на ответниците фактически са отстранени и тръбите
изолирани с полиуретанова изолационна обвивка. Независимо от това, същите на
основание горецитираната законова разпоредба остават клиенти на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. От събраните по делото писмени
доказателства се установява по категоричен начин, че потребителите във вход Е и
Ж на адреса са заявили желание да ползват отопление за отоплителни сезони
2013/2014г., 2014/2015г. и 2015/2016г., като са заявили, че топлоенергията ще
се разпределя съобразно изискванията на действащата методика за дялово
разпределение на ТЕ, регламентирана в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Несъмнено се установи по делото, че през всеки един от
месеците от исковия период абонатната станция на жилищната сграда е работила и
потребителите са ползвали топлинна енергия, която е преминавала и през
сградната инсталация. Задължението за плащане на отдадената от последната
топлинна енергия пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно
чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ сградната инсталация е обща етажна
собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване
или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота.
Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички
абонати пропорционално на отопляемия обем в на отделните имоти в сградата по
проект, като изчислението се извършва по приложимата методика към Наредба №
16-334/06.04.2007г. Според експертното заключение, което съдът кредитира като
пълно, обосновано и компетентно изготвено, в случая за исковия период тази
топлинна енергия е разпределена съобразно изискванията на действащата методика
за дялово разпределение. Вещото лице е категорично, че начисленото на ответните
страни количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, измерено
с метрологично годен уред, е пропорционално на пълния отопляем обем на техния
имот, който съгласно данните в работния проект за вътрешно-отоплителна
инсталация на сградата – етажна собственост е 216 куб.м. В Таблица 1 от
заключението вещото лице е посочило отчетената топлоенергия и топлоенергията,
отдадена от сградната инсталация, както и общо ТЕ за разпределение в абонатната
станция, помесечно за целия исковия период, като видно от същата количеството
ТЕ, отдадено от сградната инсталация за всеки от месеците е по-малко и не
превишава количеството ТЕ за отопление на индивидуалните имоти. В Таблица 2 от
заключението експертът е посочил помесечно
и общо за исковия период количеството толпинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, на ответниците и нейния паричен израз. Съгласно тези
изчисления за процесните месеци стойността на тази топлинна енергия е в размер
на 427.27 лв.
По силата на Договор № ДР-33-2007 от 19.11.2007г. ищецът се е
съгласил да извършва услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в
процесната жилищна сграда, която е възмездна, поради което за извършването й
абоната дължи заплащане на такса разпределение, в случая, възлизаща общо на
сумата от 6 лв. за месеците декември 2013г., декември 2014г. и декември 2015г.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че
предявените искове за заплащане на стойността на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия и такса за разпределение на същата по отношение на
първата ответница за месеците ноември и декември 2015г. и месеците януари,
февруари, март и април 2016г. в общ размер от 93.41 лв., а спрямо останалите две ответници за месеците ноември
и декември 2013г., януари, февруари, март, ноември и декември 2014г., януари,
февруари, март, ноември и декември 2015г., януари, февруари, март и април
2016г. в общ размер 54.16 лв. за всяка една от тях, са основателни и доказани в
посочените размери, съобразно притежаваните от тях права в съсобствеността.
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва:
Съгласно чл.42 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването, топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в
писмените договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на
топлинна енергия. Според чл.32 ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ от
„Топлофикация-ВТ” АД битовите потребители са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичането на срока, за който се
отнасят, назависимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.
Съгласно ал.6 на с.чл. при неизпълнение в срок на това задължение, купувачите
дължат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
до момента на заплащането на топлинната енергия. В случая, ответниците са
изпаднали в забава след изтичане на 30 дни от срока, за който се отнасят сумите
за ТЕ. За да се постави длъжникът в забава не е необходимо изпращането на
покана, тъй като моментът на изпълнението е определен в ОУ. С оглед
основателността на главните искове, основателни се явяват и претенциите за
мораторна лихва в предендираните размери
- в размер на 7.14 лв. по
отношение на първата ответница и в размер на по 9.73 лв. за останалите две
ответници. Дължима се явява и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сторените
от последното разноски по делото в размер на 300 лв. за заплатена държавна
такса /по 50 лв. за всеки иск/, в размер на 140 лв. за възнаграждение на вещото
лице и в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.26 от Наредбата за правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.М.Ф. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация
– ВТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, ул.”Никола Габровски” № 71А, представлявано от изпълнителния директор
Венцислав Иванов Димитров, сумата от 93.41 /деветдесет и три лева и четиридесет
и една стотинки/ лв., представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение, дължима за месеците ноември и декември 2015г. и месеците
януари, февруари, март и април 2016г., сумата от 7.14 /седем лева и
четиринадесет стотинки/ лв. – лихва за забава върху всяко едно от посочените
задължения от датата на забавата до подаване на ИМ, съответстващи на правата й
в съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на ИМ в съда – 29.11.2016г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА
Н.Г.Ф. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – ВТ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.”Никола
Габровски” № 71А, представлявано от изпълнителния директор Венцислав Иванов
Димитров, сумата от 54.16 /петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лв.,
представляваща сбор от вземания за незаплатена топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и такса разпределение, дължима за месеците ноември и декември 2013г., януари,
февруари, март, ноември и декември 2014г., януари, февруари, март, ноември и
декември 2015г., януари, февруари, март и април 2016г., сумата от 9.73 /девет
лева и седемдесет и три стотинки/ лв. – лихва за забава върху всяко едно от
посочените задължения от датата на забавата до подаване на ИМ, съответстващи на
правата й в съсобствеността, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ в съда – 29.11.2016г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Г.Ф. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – ВТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град Велико Търново, ул.”Никола Габровски” № 71А,
представлявано от изпълнителния директор Венцислав Иванов Димитров, сумата от
54.16 /петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ лв., представляваща сбор
от вземания за незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
такса разпределение, дължима за месеците
ноември и декември 2013г., януари, февруари, март, ноември и декември 2014г.,
януари, февруари, март, ноември и декември 2015г., януари, февруари, март и
април 2016г., сумата от 9.73 /девет лева и седемдесет и три стотинки/ лв. –
лихва за забава върху всяко едно от посочените задължения от датата на забавата
до подаване на ИМ, съответстващи на правата й в съсобствеността, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда –
29.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.М.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, Н.Г.Ф. с ЕГН ********** *** и С.Г.Ф. с ЕГН **********
*** да заплатят поравно на „Топлофикация
– ВТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, ул.”Никола Габровски” № 71А, представлявано от изпълнителния директор
Венцислав Иванов Димитров, сумата от 300 /триста/ лв. – направени по делото
разноски за заплатена държавна такса, сумата от 140.00 /сто и четиридесет/ лв.
– за възнаграждение на вещото лице и сумата от 50.00 /петдесет/ лв. – за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: