Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260278 Година 21.04.2022 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд XIII граждански състав
На двадесет и втори март две хиляди и двадесет
и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18182
по описа за 2009 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск
за делба във фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № ……….., постановено
по гр. дело № 18182/2009 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато
извършването на съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.534.286,
с площ съгласно скицата от 388 кв.м, с трайно предназначение – урбанизирана
територия, начин на ползване – ниско застрояване, при съседи: 56784.534.911,
56784.534.922, 56784.534.285, 56784.534.287, ВЕДНО с построените в имота сгради:
ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор №56784.534.286.1 с площ 93 кв.м, ГАРАЖ с идентификатор
56784.534.286.2 с площ 28 кв.м, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с идентификатор
56784.534.286.3 с площ 7 кв.м и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА - склад с идентификатор
56784.534.286.4 с площ 35 кв.м, при
квоти: 1/6(една шеста) ид.
части за К.И.М. и 5/6(пет шести) ид.
части в режим на СИО за Д.И.Б. и Б.И.Б..
В хода на производството е п.
съделителят Б.И.Б., като неговият наследствен дял е придобит от наследниците му
по закон Д.И.Б. и Л.Б.Б..
Съдът, след преценка на събраните
в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
I.По
извършване на делбата:
От страните не са представени надлежни писмени
доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл. 203 от ЗУТ, за
разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни обекти
на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.
По делото са приети за разглеждане
претенции за възлагане на допуснатия до делба имот както от съделителя К.М.,
така и от съделителите Д.Б. и Л.Б..
Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, има само
сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г. При наличие на
т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо - т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК/чл.288,ал.1 ГПК/отм./. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и
на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание,
различно от наследяване.
По отношение на К.М., беше установено, че
същата притежава и други имоти, което изключва възможността да ѝ бъде
възложен имота в дял, а от друга страна тя се е отказала от тази претенция.
Що
се отнася до съделителите Д.Б. и Л.Б., същите са придобили съсобственост както
въз основа на наследяване, така и въз основа на правна сделка - за Д.Б., или
само въз основа на наследственото правоприемство от починалия в хода на
производството Б.Б., който обаче е придобил въз основа на правна сделка – за Л.Б..
Ето
защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъдат изнесен на
публична продан, като получените суми бъдат разделени по равно между страните съобразно
квотите им.
По
отношение оценката на допуснатия до делба недвижим имот, съдът следва да
възприеме като меродавно последното заключение на вещото лице А.Д. от ………...,
което дава и актуална оценка на същия предвид промяната на пазара на недвижими
имоти. С оглед това заключение справедливата пазарна цена на имота е
226 938,00 лева.
Определената пазарна цена на имота съобразно
заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на
държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, съделителите
следва да заплатят съобразно стойността
на дяловете си държавна такса в размер
на 4% по сметка на ПРС, или за К.М. – 1 512,92 лева и за Д.Б. и Л.Б. общо 7
564,60 лева.
II.По
претенцията по сметки с правно основание чл. 31 ал.2 от ЗС:
Съделителят К.М. е предявила претенция по сметки против ответниците Д.Б. и Л.Б. солидарно за сумата от 120,00 лева месечно, или общо
7 440,00 за периода от 01.01.2011 г. до 01.03.2016
г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата за периода от
21.03.2013 г. до 21.03.2016 г. в общ размер на 1 800,00 лева, както и законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 21.03.2016
г., представляваща обезщетение за собствените й 1/6 ид. ч. от имота, от
ползване на които е лишена.
Ответниците по претенцията Д.Б. и Л.Б. са оспорили
претенцията по основание и по размер. Твърдят, че ищецът по претенцията К.М.
никога не е била лишавана от ползване на имота.
Правото
на обезщетение срещу ползването на собствената на ищеца част от процесния
имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
За да е налице основание за определяне на
дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2
ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Съгласно
Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието.
По делото е представена покана на К.М. и
А.М., с която са поканени Д.Б. и Л.Д. да предоставят ползване върху част от
имота. Поканата е била връчена на Д.Б. на ……….
В обяснения по чл.176 от ГПК, ищецът по
претенцията К.М./л.134 от делото/, заявява че за периода 01.01.2011 г. до
21.03.2016 г. не е ползвала имота, тъй като по всякакъв начин ѝ било
показвано, че не я искат в имота. Заявява, че след съдебно решение по гр. д. №
12767/2013 г. имала ключ за северната част от имота и за избеното помещение,
което се намира в призем.
В обяснения по чл.176 от ГПК, третото лице – помагач А.М. заявява, че през м.
януари ………… когато имало съдебно решение кои помещения могат да ползват, влезли
в имота. Преди това от … винаги им било показвано, че не ги искат в имота. Не
им пречели да ползват имота, но им показвали, че не ги искат.
По делото са представени доказателства за
размера на месечния пазарен наем. Съгласно заключението на вещото лице В.Р. от ….се
установя, че размерът на месечния пазарен наем за периода 01.01.2011 г. до
21.03.2016 г. е в общ размер на 15 675,00 лева, от които за 1/6 ид.ч. на К.М. –
2 613,00 лева и за 5/6 ид.ч. на Д.Б. и Л.Б. -
13 062,00 лева.
В решение №129/1986г. на ОСГК на ВС е прието,
че претенцията по чл.31,ал.2 ЗС е основателна при наличието на отправена до
ползуващия съсобственик писмена покана, при което последният има право да
предложи на този, който му е отправил поканата да му предостави възможност да
ползува общата вещ, за да се освободи от отговорност. Прието е, че няма право
на обезщетение този, който отказва да приеме такава възможност, т.е. не
претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползува вещта, а
ползуващият вещта съсобственик следва да предостави на неползуващия такава
възможност, която последният да е отказал да приеме. Аналогично разрешение се
съдържа и в решение №721/28.10.1992г. по гр.д. №580/1992г. на І ГО на ВС,в
което е прието, че при отправена по реда на чл.31,ал.2 ЗС писмена покана, ако
ползуващият съсобственик отговори, че предоставя ползуването на общата вещ в
съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и той откаже,
обезщетение не се дължи. В решение №163/20.03.2002г. по гр.д. №622/2001г. на І
ГО на ВКС пък е прието, че претенцията за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2
ЗС е неоснователна, ако претендиращият съсобственик през исковия период е имал
възможността да ползува вещта, но не е упражнил правата си.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че
процесният имот, за исковия период 01.01.2011 г. до 01.03.2016 г. е ползван от Д.И.Б. и Б.И.Б..
Следва да се отбележи, от приложените по
делото писмени доказателства – гр. дело № 12767/2013 г./за разпределяне
ползването на процесния имот/ по описа на ПРС и гр. дело №2/2015 г./по ЗЗДН/ по
описа на ПРС, че ищцата по претенцията К.М. и третото лице - помагач А.М., още
през….. по съдебен ред са ползвали имота, въпреки, че решението по гр. дело №
12767/2013 г. е влязло в законна сила доста по-късно.
От друга страна К.М. и А.М., всяка една
от тях, са заявили в обясненията си дадени пред съда по реда на чл.176 от ГПК,
че ответниците по претенцията не са им пречили да ползват имота, а са им
показвали, че не ги искат в него.
И след като по делото осъществяването на
факти, които да сочат че ищцата не е имала възможност да ползва имота не е установено,
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
III.По отношение на
направените разноски.
С оглед
обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно
ищци и ответници, разноските относно
извършване на делбата следва да останат за страните така както са ги
направили.
Списък с разноски по чл.80 от ГПК е представен
само от съделителят К.М..
Ответниците по претенцията Д.Б. и Л.Б. не представят доказателства за разноски
относно претенцията, нито претендират такива.
Предвид
отхвърлената претенция по сметки, съдът намира, че следва да осъди ищецът по
нея К.М., да заплати по сметка на ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса върху нея в размер на 369,60 лева
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.534.286, с площ съгласно скицата
от 388 кв.м, с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на
ползване – ниско застрояване, при съседи: 56784.534.911, 56784.534.922,
56784.534.285, 56784.534.287, ВЕДНО с построените в имота сгради: ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор №56784.534.286.1 с площ 93 кв.м, ГАРАЖ с идентификатор
56784.534.286.2 с площ 28 кв.м, СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с идентификатор
56784.534.286.3 с площ 7 кв.м и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА - склад с идентификатор
56784.534.286.4 с площ 35 кв.м, при първоначална цена 226 938,00 лева, като
след проданта сумите се разпределят както следва: 1/6(една шеста)
идеални части за К.И.М. и 5/6(пет
шести) идеални части за Д.И.Б. и Л.Б.Б..
ОСЪЖДА К.И.М. ЕГН **********,с
адрес: ***, чрез… Н.А., със съдебен адрес:***, да
заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 1
512,92(хиляда петстотин и дванадесет
лева и 92 ст.) лева.
ОСЪЖДА Д.И.Б. ЕГН ********** и Л.Б.Б.
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, и двете чрез … К.А., със съдебен адрес:***,
офис ……….. да заплатят общо държавна такса 4% по сметка на
ПРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, върху стойността на
дяловете си в делбения имот, в размер на 7 564,60(седем
хиляди петстотин шестдесет и четири лева и 60 ст.) лева.
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, с която К.И.М. ЕГН **********,с адрес: ***, чрез … Н.А.,
със съдебен адрес:***, е поискала да бъдат осъдени Д.И.Б. ЕГН ********** и Л.Б.Б. ЕГН **********, и
двете с адрес: ***, и двете чрез …. К.А., със съдебен адрес:***, офис ………..да й
заплатят, солидарно сумата от 120,00 лева месечно или общо 7 440,00 за
периода от 01.01.2011 г. до 01.03.2016 г., представляваща обезщетение
за собствените й 1/6 ид. ч. от имота, от ползване на които е лишена, ведно със законна мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.03.2013 г. до 21.03.2016 г. в общ размер на
1 800,00 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата претенция – 21.03.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА К.И.М. ЕГН **********,с адрес: ***, чрез….Н.А., със съдебен адрес:***, да заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 369,60(триста шестдесет и девет лева и 60ст.) лева за отхвърлената претенция по чл.31 ал.2
от ЗС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –
помагач по делото А.Д.М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез….Н.А., със
съдебен адрес:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.