О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
361
гр.Враца, 21.06.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен
състав, в закрито заседание на 21.06.2023 г. през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА
Чкад № 347 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
Г.В. *** против Определение № 268/22.05.2023г., постановено по адм. дело № 248/2022 г. по описа на АдмС – Враца,
с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на
държавна такса.
Частната
жалба е процесуално допустима.
Определението
е съобщено на жалбоподателя лично на 30.05.2023г. Против него е постъпила жалба
с вх. № 1694/08.06.2023г. на АдмС Враца /изпратена
с писмо с рег.№ М-1979/05.06.2023г. на ***/, която е допустима като предявена в
срок и от надлежна страна. Съгласно чл.
213а, ал. 7 от АПК по тези жалби държавна такса не се дължи. По делото не е
конституиран ответник, поради което препис от жалбата не е връчван.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С
Решение № 322/12.10.2022г. са отхвърлени предявените от ** Г.В.В. искове за
неимуществени вреди срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на
правосъдието. Срещу решението е подадена от Г.В.В. касационна жалба вх. №
3395/27.10.2022г. на АС Враца, която е върната на касатора с Разпореждане №
244/22.02.2023г., тъй като не е внесена д.т. за касационното обжалване, която е
задължителна предпоставка да допустимостта на жалбата, съгласно чл.213, т.3 от АПК. Определението, с което е върната касационната жалба е потвърдено от тричленен
състав на АдмС – Враца с Определение № 185/12.04.2023г. по ЧКАД № 132/2023г. по описа на АдмС-Враца.
С
молба вх. № 6187/25.04.2023г. по описа на ВАС е поискано отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а именно
Разпореждане № 244/22.02.2023г., постановено по адм.дело № 248/2022г. по описа
на АдмС Враца. ВАС е изпратил искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт,
ведно с молбата за освобождаване от д.т. на АдмС Враца. С определение № 268/22.05.2023г.
на втори състав на АдмС-Враца е оставил без уважение искането на Г.В.В. за
освобождаване от д.т. и разноски по молбата му за отмяна по чл.237 и сл. АПК.
Именно това определение се обжалва
пред настоящия тричленен състав.
С обжалваното определение, съдът е
приел, че в случая не са налице основания за освобождаване от държавна такса,
доколкото жалбоподателят В. разполага със средства да заплати дължимата по
делото държавна такса от 30,00 лева.
Жалбоподателят В. е лишен от свобода, като
понастоящем се намира в ***. За периода от 04.08.2022г. до 04.05.2023г. е с
приходи в размер на 2316,36 лева, съгласно справка от ***.
В Декларацията от 24.04.2023г. В. е
посочил, че не получава месечен доход, не упражнява дейност на ЕТ, нито
извършва услуги с личен труд или селскостопанска дейност. Има сключен
граждански брак, няма информация за доходите на съпругата си, притежава
недвижими имоти, които не може да конкретизира от затвора, но същите са
възбранени от КПКОНПИ от 2010 г., а делото все още е висящо на първа инстанция
пред ВТОС, поради което не може да се разпорежда с него. Няма доходи, не му
осигуряват работа. Не притежава дялове и акции в търговски дружества. Не
притежава парични влогове.
Съдът намира, за правилна преценката
на първоинстанционния съд, че с оглед получаваните от жалбоподателя Г.В.
ежемесечни парични суми в размер на 150,00 лева, както и други суми, които
прибавени към ежемесечните, средномесечно за десет месеца назад прави 230,00
лева, то тези парични средства позволяват на същия да заплати дължимата държавна
такса от 30,00 /тридесет/ лева по искането за отмяна на влязъл в сила съдебен
акт и с оглед минималния й размер, няма да бъде затруднен от заплащането й. Касае
се за чисти приходи на лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“,
настанено в ***, чиито потребности от храна, облекло, подслон, отопление,
осветление и здравни грижи са обезпечени, то съдът счита, че заплащането на
дължимата държавна такса в размер на 30,00 лева е изцяло във възможностите му, с
оглед имущественото му състояние и получаваните от него средства.
Законосъобразно
е прието, че след като В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като
само е посочил, че то е възбранено от КПКОНПИ, а според чл. 116, ал. 6 от Закон
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (ЗПКОНПИ) Комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки
само върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително
изпълнение. По молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът
може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с
имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна
необходимост (чл. 119 от ЗПКОНПИ). По делото не са представени никакви
доказателства, че действително върху цялото притежавано от частния жалбоподател
имущество са наложени обезпечителни мерки, респективно че той няма никакво
несеквестируемо имущество, с което може да разполага (използва за
удовлетворяване на свои интереси) или да е поискал да му бъде разрешено по реда
на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса.
Упражняването
на правото на достъп до съд в конкретния случая не е ограничено, защото
дължимата държавна такса е в минималния размер за образуване на съдебно
производство пред ВАС, а жалбоподателят разполага с различни възможности да
осигури заплащането й, ако желае да бъде разгледана подаденото от него искане.
Ето защо не са налице основанията по
чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от ГПК жалбоподателят да бъде освободен
от заплащане на такси и разноски в производството за отмяна на съд.акт.
Определението на АдмС – Враца, втори
състав, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от заплащане
на държавна такса и разноски е правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Воден
от горното, касационен състав на Административен съд гр.Враца,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №268/22.05.2023г.,
постановено по адм. дело № 248/2023г. по
описа на АдмС – Враца.
Определението е
окончателно.
На основание чл. 138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.