Р Е Ш Е Н И Е
№ 260404
гр. Перник, 02.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав,
в открито съдебно заседание проведено на четвърти март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря Антония
Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 02035 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от С.А.Н. *** с ЕГН:**********,
чрез адвокат пълномощника си Р.К. ***, с адрес за
призоваване град Перник, ул.’Търговска”
№46, ет.З,
оф.11 против ОБЩИНА - гр.Перник,
гр.Перник, ул.“Св.Иван Рилски“ № 1А с искане да бъде осъден ответника „ОБЩИНА ПЕРНИК”
град Перник да заплати на ищеца сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди /болки,
страдания - причинени болки и страдания в резултат на травматичното увреждане,
ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането, а
именно 23.06.2018година, до датата на окончателното изплащане на обезщетението,
както и да заплати направените от него
по настоящето дело разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с
който оспорва основанието и размера на исковата претенция. Твърди, че не може
да се ангажира отговорността на Община Перник , тъй като представените медицински документи не удостоверяват наличие на състояние,
описано в исковата молба, нито претърпените болки и страдания. Липсват
доказателства относно наличието на причинна връзка между увреждането на ищеца и
състоянието на пътя. Липсват данни за произхода на дупката на пътното платно,
както и наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент,
т.е. състоянието не предполага някакви трайни увреждания и поражения на
мускули, кости и стави, липсват продължителни влияния върху здравословното
състояние на ищеца. Липсват приложени доказателства относно претърпените болки
и страдания, като са налични единствено издадени болнични листове.
Прави възражение за съпричиняване.
Ищеца
твърди, че на 23.06.2018година в квартал „Христо Смирненски” , след кафе „Малибу” нагоре
по уличката на която се намират повечето частни кабинети на лекари, вървейки не
видял, че на пътното платно има по дълбока дупка /шахта/ и стъпвайки в нея
загубил равновесие и паднал. В резултат на падането си ударил дясната ръка. В
болницата, му била направена рентгенова снимка на дясната ръка и били
установени множествени ***на дясната ръка. Наложило се и да се направят
хирургични намеси по ***, по спешност. В следствие на
тази злополука и извършените медицински интервенции на ръката му, използването
на същата и движението и му е трудно. В резултата на всички тези травми и
преживяните болки по време на падането и проведените след това интервенции и
медицински манипулации и към настоящия момент страдал от болки в ръката, като в
зависимост от времето същите са по силни или по слаби.
В
открито съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез пълномощника си подържа така депозираната искова претенция, като
моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който оспорва изцяло предявената искова претенция при подробно изложени
съображения.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от свидетелските показания на Р. В.П.
на 23.06.2018 година бил в кафе „Малибу”, за да вземе кафета
за него и ищеца С.Н.. Бил на последната маса, когато чул охкане и
видял, че ищеца е паднал дълбока дупка /шахта/ на пътното платно в близост до
кафето. Извадил го държейки го за лявата ръка. В резултат на падането си ударил
дясната ръка. С помощта на свидетеля се изправил, изпитвал силна болка в
дясната ръка. Наложило се и да се направят хирургични намеси по ръката.
Налице е бил негативен резултат при ренгенографията на Резултат от образно изследване от отделение по образна и
функционална диагностика на МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, от дата
23.06.2018г., в който е отразено следното: „Рентгенография на дясна длан и
пръсти - лицева и профилна проекция: Субкапитална фрактура на 4-та метакарпална
кост. Субкапитална фрактура на 5-та метакарпална кост. Фрактура на
проксималната фаланга на 4-ти пръст.“
Бил имобилизиран, с гипс на дясната ръка,
което му създало затруднения в шофирането и ежедневните потребности, видно от
свидетелските показания на свидетеля Т. М.. М. го посещавал в дома му, носил му
с храна и му помагал с обслужването в
ежедневието , тъй като пострадалият живеел сам.
Видно от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, при огледа на място е констатирал улична
водосъбирателна шахта, находища се в кв. „ Христо Смирненски“, на вътрешната
улица, която е успоредна на ул.“Г.С.Раковски“ и е пресечка на ул.“Св.Св.К. и
Методий“, образуваща кръстовището с ул.“Радомир“. Шахтата е с желязо-бетонов капак, и около нея
е изпълнен нов асфалтобетон с ширина 0,15 до 0,60м..
Видно от заключението на вещото лице, извършило повторната
съдебно-медицинската експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът
кредитира изцяло ищеца е получил счупвания на три кости от дясна длан. Счупени
са били 4-та и 5- та метакарпални / дланни / кости, намиращи се анатомично на
дланта и чието продължение са 4-ти и 5-ти пръсти. Освен това е била счупена и
основната / проксималната / костна фаланга на 4- ти пръст . Анатомично намираща
се в основата на пръста. Механизма на получаване е от удар на ръката върху
твърд тъп предмет , като е възможен и механизма описан от пострадалия , а
именно при падане с протегната напред ръка и удар на дланта в земята при свити
пръсти. При самата травма пострадалия е изпитал силни болки и страдания с
невъзможност да си служи с дясната ръка. Появил се е оток с подкожно
кръвонасядане. Видно от ЛАК по спешност е постъпил в СПО на МБАЛ - Перник и
след рентгенографията е насочен към травматологично отделение. Извършено е
наместване на 5-та метакарпална кост, която е била с разместване .Счупванията
са обездвижени чрез гипсова имобилизация обхващаща 4-ти и 5-ти пръсти с дланта
и гривнената става. Болковия синдром е бил по-силен в първите 10- 15 дни, като
постепенно с времето е намалял. Носил е гипсовата имобилизация за 35 дни, като
през това време е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение .
След отстраняването на гипса е започнал рехабилитация за раздвижване на
пръстите и гривнената става. Отначало за около 20-30 дни е търпял по-силни
болки и страдания, които с времето са намалели. Оздравителния процес е
продължил за времето на болничната нетрудоспособност от 120 дни. При извършения
преглед вещото лице е установило, че счупванията са зарастнали напълно, видно и от извършената рентгенография с дата
06.10.2020 г : ,,рентгенография на дясна длан - не се установяват травматични
увреди на обхванатите кости ” Движенията на пръстите и дланта, както и юмручния
захват са възстановени. Ищеца има болки в мястото на счупванията при по-тежки
физически натоварвания и промяна на времето, но болковия синдром ще бъде
придружен без особен функционален дефицит на ръката.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона
предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – вреди в
сочения от него размер, причинени на пострадалия, същите да са причинени от
лице/лица, на които ответната община е възложила някаква работа, вредите да са
причинени при или по повод тази работа и в тази връзка следва да установи, че
пътният участък, на който е настъпило увреждането, съставлява част от
общинската пътна мрежа, стопанисвана от Община Перник. На следващо място,
следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за
чужди деяния (действия или бездействия), с които е причинено пряко деликтно
увреждане. Когато вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при
или по повод извършването на възложена работа, правният субект, който е
възложил работата, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна
отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на работата
лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
В тежест на ответника е да докаже своите
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за
положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи
соченото от него поведение на ищеца, което е в причинна връзка с резултата.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
направените възражения са: дали нараняването е в резултат само на падането в
шахта; отчетено ли е поведението на пострадалия и дали той не е допринесъл за
настъпилото увреждане; какъв е механизмът на увреждането и налице ли е причинно
– следствена връзка на получените травми с увреждащото падане, съдът намира
следното:
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на посочената дата – 23.06.2018година в
квартал „Христо Смирненски” , след кафе „Малибу” нагоре по уличката на която се
намират повечето частни кабинети на лекари ,протрадалият С.Н. вървейки не видял , че на пътното платно
има по дълбока дупка /шахта/ и стъпвайки в нея загубил равновесие и паднал. В
резултат на падането си ударил дясната ръка. Налице е бил негативен резултат при ренгенографията на Резултат от образно изследване от отделение по образна и
функционална диагностика на МБАЛ „Рахила Ангелова“-Перник, от дата
23.06.2018г., в който е отразено следното: „Рентгенография на дясна длан и
пръсти - лицева и профилна проекция: Субкапитална фрактура на 4-та метакарпална
кост. Субкапитална фрактура на 5-та метакарпална кост. Фрактура на
проксималната фаланга на 4-ти пръст.“
В същото време ответникът не установява различен
механизъм на настъпване на травмата, нито соченото от него поведение на ищеца,
което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Съдът намира за неоснователно направеното
от ответника възражение за съпричиняване.
Спори се по делото дали ответникът Община Перник
е материалноправното отговорно лице за деликта или това е „Водоснабдяване и
канализация” ООД-Перник.
Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от ЗУТ
предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се
изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или
съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено
друго. С нормата на § 7, ал.1, т.7 от ПР на ЗМСМА е прието, че общинска
собственост са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на
транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната
и инженерно- защитната системи, които обслужват съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговско дружество. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото, извършена след справка с ВиК схемата
на района и на топлопреносните мрежи и ревизионни шахти, процесната шахта се
стопанисва от „Водоснабдяване и канализация“ ООД Перник, но еx lege е общинска
собственост. С нормата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА (изм. - ДВ, бр. 49
от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.) законодателят е предвидил, че преминават в
собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Ето
защо съдът приема, че Община Перник, като собственик на улицата и шахтата на
нея, е следвало да осигури нейното обезопасяването. На следващо място следва да
се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата в
задължение на общината е възложено изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища на нейна територия. Освен това с оглед конкретиката на казуса
следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона
за водите, която установява, че уличните канализационни мрежи и дъждоприемните
шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината са
публична общинска собственост.
По делото не се спори, че пътят, на който е
настъпило увреждането се стопанисва от
Община Перник, но от Община Перник се твърди, че стапанисването на ВиК
инфраструктурата, включително по общинските пътища, в това число и
канализационните шахти е възложено с договор на „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Безспорно е, че към момента на настъпване
на увреждането ищеца е бил пешеходец в кв. „ Христо Смирненски“, на вътрешната
улица, която е успоредна на ул.“Г.С.Раковски“ и е пресечка на ул.“Св.Св.К. и
Методий“, образуваща кръстовището с ул.“Радомир“, като увреждането е настъпило
и именно на тази улица. Като стопанин на пътя по силата на чл. 3, ал. 1 Закон
за движението по пътищата /ЗДвП/ Община Перник е длъжна го поддържа изправен с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира
движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване
от моторните превозни средства. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
„Препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на пътното
покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната
шахта, която е под нивото на пътното покритие и създава опасност на движението,
е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е
бил обезопасен с нарочен пътен знак, който да указва на участниците в
движението да го заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52
ал. 1 от ППЗДвП), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. В
случая действително поддържането на вик инфраструктурата на този път е възложено
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник, но както се посочи по-горе когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата,
носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази
отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица като не е
необходимо да се установява виновно поведение на възложителя.
Налице е бездействие на служители,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, както и на тези на изпълнителя, които са натоварени с
отстраняването на повредите, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност
за причинените вреди.
Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г.
справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно – медицинска експертиза, изпълнена от лекар-травматолог, се установява,
че ищеца е изпитвал силни болки в първите дни след инцидента. Възстановителният
период е с продължителност от 120 дни. Установява се, че при студено време и
натоварване ще се проявява болков синдром, който се очаква да отшуми напълно. В периода на
възстановяване ищеца е изпитвал битови неудобства свързани с носенето на
имобилицация за период от 35 дни. Изводите на вещото лице относно състоянието
на ищеца непосредствено след инцидента и
във възстановителния период се подкрепят от показанията на свидетелите. В
резултат на инцидента ищеца е претърпял силни болки, не е можел да се обслужва
сам. Към последната извършена рентгенография с дата 06.10.2020г. на дясна длан
– не се установяват травматични увреди на обхванатите кости. Движението на
пръстите и дланта , както и юмручният захват са възстановени, като е възможно
при по – тежки физически натоварвания и промяна във времето да има болков синдром
без особен функционален дефицит на ръката.
Съдът като съобрази характера и интензитета
на претърпените от ищеца болки, периодът на възстановяване и времето необходимо
за отшумяване на страданията, както и че не са ангажирани доказателства
вследствие на инцидента на ищеца да са причинени трайни увреждания намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от С.А.Н. негативни изживявания
възлиза на 10000 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 15000 лева
исковата претенция се явява недоказана.
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от
негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от
момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това
задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт
покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване
на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение
за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД до окончателно изплащане на вземането.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава
върху главницата от 23.06.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените
своевременни искания за присъждане на разноски и представените доказателства за
заплащането им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда
право на разноски, съразмерно с уважената част на иска.
Видно от представените доказателства и
списък на разноските по чл. 80 ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 1900.00
лева /600.00 лв. – държавна такса и 300.00 лв. – депозит за експертиза и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00лв., които следва да й бъдат съразмерно
на уважената част от иска, а именно за сумата от 1266.67лв.
Съответно ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част
на исковите претенции. Видно от представения списък с разноските по реда на
чл.80 ГПК, ответника претендира юристконсулстко възнаграждение в размер на 200.00
лева и 150.00 лв. – депозит за експертиза и 5,00лв. съдебно-деловодни разноски.
Предвид уважаването на иска за сумата от
10000.00 лв. ищеца ще трябва да заплати на ответника сумата от 118.33 лв.,
съответстваща на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с
адрес:гр.Перник, пл.„Свети Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на
общината да заплати на С.А.Н. ***
с ЕГН:********** сумата в размер на 10000.00
лв. /десет хиляди лева / - главница,
ведно със законната лихва върху нея от датата на уврежданото - 23.06.2018 г. до
изплащане на вземането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания,
претърпени от ищеца в резултат на злополука на 23.06.2018г., вследствие на
стъпване в дупка на шахта на пътната настилка в кв.„ Христо Смирненски“, на
вътрешната улица, която е успоредна на ул.“Г.С.Раковски“ и е пресечка на
ул.“Св.Св.К. и Методий“, образуваща кръстовището с ул.“Радомир“ гр. Перник, като
отхвърля иска до пълния претендиран размер от 15000.00 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК с
адрес:гр.Перник, пл.„Свети Иван Рилски" №1А, представлявана от Кмета на
общината да заплати на С.А.Н. ***
с ЕГН:********** сумата от 1266.67лв..
/хиляда двеста шестдесет и шест лева и 67 ст./- разноски в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.А.Н. *** с ЕГН:********** ***, пл. „Свети Иван
Рилски" №1А, представлявана от Кмета на общината сумата от от 118.33лв., /сто
и осемнадесет лева и 33 ст. /- разноски в настоящото производство, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Перник.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.