Решение по дело №717/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260030
Дата: 8 февруари 2021 г.
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20204300500717
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                   РЕШЕНИЕ

 

                                      гр. Ловеч, 8.02.2021 година

 

                                            в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в публично заседание  на петнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година  в  състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                     2.ПЛАМЕН ПЕНОВ                                                        

 

при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от съдия   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА   в.гр. д. № 717 по описа за  2020 година и за да се произнесе съобрази:

               Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

   Постановено е съдебно решение №26069/27.10.20 г. по гр.д.№947/19 г. от РС-Троян, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент),  иск по реда на чл.422 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на  И.Ц.В. – П., ЕГН **********,*** съществуването на вземания в полза на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент),  за които са издадени Заповед № 112 за изпълнение на парично задължение от 05.04.2018 г. и Изпълнителен лист от 05.04.2018 г. по ч.гр.д. № 293/2018 г. по описа на PC Троян, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г. и включващи: сумата от 9229,70 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението в съда - 04.04.2018 г., до изплащане на вземането; 341,35 лева - договорна лихва за периода от 16.10.2017г. до 03.04.2018 г.; 13,24 лева - мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г.; 120,00 лева - заемни такси, отхвърлено е направеното от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) искане за присъждане на сторените в заповедното производство разноски в размер на  194,09- сто деветдесет и четири лева и девет стотинки за заплатена държавна такса, като неоснователно; осъдена е на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ  И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015г., и включващи:

-  9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;

-  328,53 /триста двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/  лева - неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (29.03.2018 г.) вноски с падежи от 03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.

-  1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.

- 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит; осъдена е И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), сумата в размер на 856.00 – осемстотин петдесет и шест лева, представляваща разноски в настоящото производство, съобразно уважената/отхвърлена част.

с което е  признато за установено, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,

              Постъпила е въззивна жалба с вх.№261374/13.11.20 г. от адв.Геораги Г. *** в качеството му на особен представител на И.В.П. против съдебно решение №260069/27.10.2020 по гр.д. №947/2019 г. на ТРС, в частта в която е осъдил на основание чл. 79,ал. от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ И.Ц.В. –П. да заплати на „ОТП-Факторинг България“ЕАД/като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“-ЕАД—цедент/ суми, произтичащи от неизпълнението на договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г. , а именно : 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;328,53 /триста двадесет и осем лева и петдесет и три стотинки/  лева - неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост (29.03.2018 г.) вноски с падежи от 03.11.2017 г. вкл. до 03.03.2018 г. вкл.1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. вкл.- 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит. Въззивникът посочва, че въззиваемият няма вземания към И.В. – П., тъй като не и е съобщавано извършването на прехвърляне на вземането по договора за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15 май 2019 година и не е изпълнена разпоредбата на член 99, алинея 4 от Закона за задълженията и договорите. Въззивникът посочва, че приложеното известие не съдържа подпис на получателя и уведомителното писмо не е връчено на И.В.- П.. По въззивната жалба се прави възражение, че в делото не са представени разписка или преводно платежно нареждане, от което да е видно че „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила и заплатила на И.Ц. кредита, посочен в исковата молба. Изтъква се, че от извлечението се установява единствено, че на 27-ми юли 2015 година по сметка на въззивника е постъпила сумата 11000 лв., но не е видно кое лице е превело тази сума и няма писмени доказателства, от които да се установи, че е именно цитираната банка. Въззивникът обсъжда заключението по съдебно-счетоводната експертиза,в която е посочено, че главницата е в по-малък размер, а именно 9152, 70 лева. Позовава се на недействителност на договора за кредит за текущо потребление от 27 юли 2015 година с оглед правилото на член 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на член 11, алинея първа, точка 20 от Закона за потребителския кредит. Според въззивника, нищожни са всички клаузи, които предвиждат лихва за забава и които се съдържат в представения по делото договор за кредит за текущо потребление и Общи условия за предоставяне кредити за текущо потребление.Цитира член 19.1 и член 19.2 от Общите условия ,които са неравноправни по смисъла на член 143, алинея първа и алинея втора, точка пета от Закона за защита на потребителите. Обсъжда се действието на член 24 от Закона за потребителския кредит и член 143 до 148 от Закона за защита на потребителите. Изтъква се, че ответникът, като физическо лице, има качеството на "потребител" по смисъла на параграф 13, точка първа от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и договорът за кредит и общите условия са били изготвени предварително. Въззивникът счита, че не е имало възможност да влияе върху тяхното съдържание. По въззивната жалба се изтъква неравноправност на клаузите, които предвиждат лихва за забава по договора за кредит ,Общите условия и въззивникът счита, че не дължи наказателна лихва за забава по чл. 19. 2 от Общите условия в размер на 1466.49 лв. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени съдебния акт №260069 от 27 октомври 2020 година по гр.дело №947 по описа на Троянски Районен съд за 2019 година, в атакуваната част като предявените обективно съединени искове, с правно основание член 79, алинея първа от ЗЗД във връзка с член 430 от Търговския закон, бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски в двете инстанции.

                   Въззиваемият е представил писмен отговор №261941 от 14 декември 2020 година, в който е посочено, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила.. Въззиваемият заявява, че правилно първоинстанционният съд е счел за неоснователни възраженията на ответника за липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането по договора за цесия от 15-ти май 2019 година.Посочва се, че с изрично пълномощно, прието като доказателство по делото, цедентът „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила цесионера „ОТП Факторинг България“ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне на вземанията по силата на договор за цесия от 15 май 2019 година и до въззивника е изпратено уведомление по реда на член 99, алинея трета от  ЗЗД. Според въззиваемия изискването да се извърши уведомяване от цедента не препятства прехвърлителя да упълномощи друго лице за това процесуално действие /в т.ч. и цесионера /,доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Изтъква ,ч дори да се приеме не надлежно уведомяване на ответника, то същият е узнал за цесията с връчване препис от исковата молба по настоящето производство и представените към нея доказателства по реда на член 131 от ГПК. Заявява, че представляването на ответника от особен представител не противоречи на този извод, тъй като поражда всички правни последици. Въззиваемият обсъжда изводите по съдебно-счетоводната експертиза и счита, че от тях безспорно се доказва получаването и усвояването еднократно на сумата в размер на 11000 лева на дата 27 август 2015 година по процесния договор за кредит. Твърди, че сумата е постъпила по разплащателна сметка, по която е следвало да се извършва и погасяването и в този смисъл са заключенията по неоспорената и приета съдебно-счетоводна експертиза. За въззиваемия неоснователни са и възраженията за недействителност на договора за кредит, поради липса на право на отказ на потребителя от договора и срока , в който може да бъде упражнено. В писмения отговор се обсъжда действиято на член 3.2 от общите условия, в който е посочено усвояване на кредита в срок до 30 дни и с изтичането му ангажимента на кредитора отпада. Посочва се, че на 27-ми юли 2015 година кредитът е бил усвоен от И.В.П.. Изтъква, че банката - кредитор не се е позовавала на автоматична предсрочна изискуемост, независимо от уговорката за такава при условията на член 19.2 от Общите условия към договора и по никакъв начин не е накърнил правата на кредитополучателя. Заявява, че при преустановяване на погасяването на задължението по договора за кредит за текущо потребление от 27-ми юли 2015 година, кредиторът е приложил санкциите, предвидени в точка 19.2 на глава 7 „Отговорности и санкции“ от Общите условия към договора и обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на това обстоятелство представят уведомление от 23 февруари 2018 година до въззивника, връчено на 29 март 2018 година  лично. За въззиваемия възраженията на ответника, относно методологията и начина на формиране на лихвения процент по договора за кредит, също остават недоказани. Подробно се обсъждат действието на член 146, алинея първа от Закона за защита на потребителя и нормативните разрешения по Директива 93/ 13/ ЕИО на съвета от 5 април 1993 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и член 8 от договора за потребителския кредит. Посочва се, че действително по представената съдебно-счетоводна експертиза към датата на заключението 17 септември 2020 година главницата на дълга е възлизала на 9152,70 лева.  Въззиваемият моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение №260069 от 27 октомври 2020 година по гражданско дело №947/2019 година на Районен съд –Троян/включително и в частта за разноските/, както и да бъдат присъдени съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание за въззивника се представлява чрез особен представител адв.Г.Г., който поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и моли решението на ТРС да бъде отменено в атакуваните части и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете против И. П..

Въззиваемият не се представлява в съдебно заседание, но с писмена молба поддържа отговора и моли решението на ТРС да бъде потвърдено като правилно и да му бдат присъдени разноските по делото за тази инстанция по представен списък на разноските. 

От събраните по гр.д.№947/19 г. на ТРС доказателства, от обясненията на страните в съдебно заседание от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установено следното от фактическа страна:

                  Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение №260069/27.10.2020  постановено по гр.д. №947/2019 г. на ТРС, е атакувано в частта, в която в която е осъдена на основание чл-. 79,ал. от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ И.Ц.В. –П. да заплати на „ОТП-Факторинг България“ЕАД /като частен правоприемник-цесионер на „Банка ВСК“-ЕАД—цедент/ суми, произтичащи от неизпълнението на договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015 г., конкретизирани по-горе. Съдът установи, че въззивната жалба е подадена на 11.12.2020 г. по куриер, а съобщението за изготвения съдебен акт е съобщено на въззивника на 30.10.2020 г. Следователно е спазен, законоустановения в чл. 259, ал.1 от ГПК, двуседмичен срок и производството е допустимо. Въззивната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и съдът следва да я разгледа по същество.

             По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление  от 27.07.2015 год, сключен между кредитора „Банка ДСК”ЕАД, чрез клон Троян и кредитополучателя И.Ц.В.-П. ***, съгласно който банкта е предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на сумата 11000 лева. Съгласно чл.2 на договора срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като в чл.3 е разписано, че кредитът се усвоява еднократно в срок до 27.08.2015 г. Договорено е в чл.4 и чл.5 от договора, че кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка IBAN: №BG31STSA93000021803774; BIC: *** И.Ц.В.-П., като кредитът се погасява чрез разплащателна сметка IBAN BG31STSA93000021803774; BIC: *** вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план /Приложение №1/, съдържащ информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Съгласно чл.7 на Договора за кредит  падежната дата за издължаване на месечните вноски е 3-то число на месеца, а съгласно чл.8 кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8,7% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.7147%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. Страните са договорили, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията и максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечният SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964%. Съгласно т.8.1 е уговорена възможност независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на условията, той се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR при условията, посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 7,714%. Постигнато е съгласние в чл.9 е договора, че ГЛП на разходите по кредита е 10,21% ГПР, който може да бъде променян при предпоставките, предвидени в ОУ. Уговорено е в чл.10, че кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева. Съгласно чл.15 е уговорено, че кредитополучателят следва да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Установява се от чл.12, че неразделна част от този договор са ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление на ФЛ и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК”ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, като за неупоменатите в договора, ОУ и всички приложения по договора въпроси се прилагат разпоредбите на ЗКИ, Наредбите за прилагането му, и други относими нормативни актове.

            По делото са представени и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които Банка ДСК ЕАД предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит. В т.3.1 от ОУ е посочено, че кредитът се усвоява наведнъж или на части след датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в догоовора, като според т.3.2 кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото усвояване на кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит и с изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да предостави кредита отпада. Съгласно т.8 на ОУ кредитополучателят дължи на кредитора такси и комисионни, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента и когато кредитополучателят не внесе  дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. Освен това в Раздел  IV Погасяване - т.10.1 е предвидено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в Банка ДСК, като в случай на просрочие вноските се събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването му. Съгласно т.19.1 от раздел VII  „Отговорности и санкции“ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта и ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т.19.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като последиците настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за кореспонденция. Посочено е, че след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Изрично в чл.20.1 са изброени хипотезите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, както следва: 1.при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2.когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително изпълнение 3.кредитополучателят предоставя невярна информация на кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4.при нецелево използване на средства от кредита; 5.кредитополучателят не изпълнява задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора при извършване на проверки; 6.при всяко друго неизпълнение от страна на кредетополучателя на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в други случаи, предвидени в закона; 7.кредитополучателят не предостави удостоверение за погасено задължение по т.13.9 при рефинансиране на кредит, а съгласно т.20.2 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.19.2. По делото е представен и погасителен план и ГПР, както и условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“ за клиенти-служители на работодатели, за които се предоставят допълнителни преференциални условия по кредити.

            Приложени на л.54 от делото са и таксите по кредити за текущо потребление, където под т.6 фигурират разходи при изискуем кредит 120 лв.

   От приложеното ч.гр.дело №293/2018г. по описа на РС Троян, се установява, че е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК от Банка „ДСК“ЕАД и по образуваното дело съдът е издал заповед за изпълнение №112/5.04.18 г. с която е разпоредил длъжникът И.Ц.В.-П. да заплати на кредитора „Банка ДСК" ЕАД София следните суми:  9229.70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева, главница по Договор за кредит от 27.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 341.35 /триста четиридесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 16.10.2017 г. до 03.04.2018 г., сумата 13.24 /тринадесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева – мораторна лихва за периода от 23.11.2017 г. до 03.04.2018 г., сумата 120.00 /сто и двадесет/ лева – заемни такси, сумата 194.09 /сто деветдесет и четири лева и девет стотинки/  лева - разноски за държавна такса. Издаден е изпълнителен лист от 5.04.18 г. по делото. Образувано е изпъл.д.№20189030400292 от ЧСИ рег.№903 Ив.Л. въз основа на този изпъл.лист.           

           С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок е предявен иск относно вземането на банката  от настоящия ищец "ОТП Факторинг България" ЕАД, който е придобил вземането с договор за цесия от 15.05.2019 г. от Банка ДСК“АД.      

         В договора за цесия чл.5.2.а страните са се съгласили, че ведно с вземанията, подавачът прехвърля на купувача и правото да обявява на длъжниците предсрочна изискуемост на вземанията. В изпълнение на това си правомощие ищецът е уведомил длъжницата относно сключения договор за цесия и размера на нейните задължение с писмо баркод PSFABG00DJAGJ/20.06.2019 г, изпратено на адреса за кореспонденция, посочен в договора за кпредит, който е постоянен и настоящ адрес на същата. Върху обратната разписка на това писмо е отбелязано, че лицето отсъства, тъй като се намира в Англия и писмото е върнато на подателя на 25.06.2019 г.

            Представена по делото е покана-уведомление изх.№08-20-00337/23.02.2018 год. от „Банка ДСК”ЕАД до И.Ц.В.-П.  с адрес ***, с която тя е уведомена, че поради забава в погасяване на задълженията й по сключен с „Банка ДСК”ЕАД Договор за банков кредит от 07.07.2015 год., отпуснат в размер на 11 000 лева, отчитан по сметка 0000000022830736 и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на това писмо цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, като Банката ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно действащото законодателство. Тази покана-уведомление е връчена на 29.03.2018 год. лично на длъжника.

                За правилно решаване на спора ТРС е назначил съдебно икономическа експертиза, изготвна компетентно от в.л.М. П. И.. От заключението се  установява, че тя след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки в счетоводството на ищеца, е установила, че към датата на изготвяне на заключението / 17.09.2020 г./, актуалния размер на задължението е общо 11857,73 лева,  от които: главница - 9152.70 лева;  Договорна лихва за периода от 03.11.2017 г. до 03.04.2018 г. -332.74 лв.; Мораторна лихва за периода от 04.12.2017 г. до 03.04.2018 г. -13.53 лв.; Законна лихва за забава от 04.04.2018 г. до 17.09.2020 г. -2238,76 лв. /2287,09 - 48,33 лв. платени лихви в периода от 31.07.2019 г. до 30.06.2020г./; Заемни такси -120,00 лева. В заключението е посочено, че наказателната лихва върху главницата 9229,70 лв. за периода от 29.03.2018 г./датата на обявяване на предсрочната изискуемост/ до 21.10.2019г. /датата на завеждане на исковата молба/ е в размер на 1466,50 лева, от която следва да бъдат приспаднати платени лихви в периода от 31.07.2019 г. до 30.09.2019 г. в общ размер на 7,64 лева. Експертизата е установила, че по разплащателна сметка №0000000021803774 с титуляр И.Ц.В. - П., на 27.07.2015 г. е постъпила сума в размер на 11000,00 лева с текст „Усвояване на КТП", като в потвърждение на извършения превод Банката е изпратила писмено потвърждение с вх. № 2998/02.07.2020 г. в PC - Троян, към което е приложено извлечение от разплащателната сметка на Кредитополучателя с дата 27.07.2020 г. Експертът установява, че кредитополучателят е направил последна вноска за погасяване на дължими суми по кредита от дата 01.12.2017 г. в размер на 64,80 лева, с която са платени лихви по дължима погасителна вноска с падеж 03.11.2017 година. Освен това се установява и, че на 8.10.2018 г. е постъпила вноска в размер на 77 лв, като с нея е намалена сумата на просрочената главница, по тази начин главницата възлиза на 9 152,70 лв, а не както е посочена в исковата молба 9229,70 лв. Този факт не се оспорва от въззиваемия в отговора на въззивната жалба. Установено е, че броят на просрочените падежирали месечни вноски към датата на предсрочната изискуемост - 29.03.2018 г. е 5 броя, като от вноската с падеж 03.11.2017 г. е дължима частично сума по главница в размер на 69,63 лв. и лихва в размер на 2,74 лв., а от другите 4 броя вноски, всяка от които е в размер на 137,17 лева.или към датата на настъпване на изискуемостта сумата от невнесени вноски в срок е 621,05 лева.

                От така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с осъдителен иск с пр.основание чл.430 от ТЗ във вр. с чл.99 от ЗЗД, предявен от  "ОТП Факторинг България" ЕАД, който е придобил вземането с договор за цесия от 15.05.2019 г. от Банка ДСК“АД против длъжника И.Ц.В.-П. ***.            В това производство в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че е сключен договор за кредит между Банка ДСК“АД против длъжника И.Ц.В.-П., че банкта реално е предоставила на кредитополучателя сумата от 11 000 лв, че длъжницата е изпаднала в забава, че кредитъп е станал предсрочно изискуем, като тази предсрочна изискуемност й е обявена, както и че е валидно сключен договорът за цесия, по силата на който, ищецът е придобил това вземане и е уведомил за това длъжницата.  В случая  съдът установява, че е налице валидно сключен Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015  г. между Банка ДСК“АД и И.Ц.В.-П.. От представените  по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза по безспорен начин се установява, че банката е изпълнила задължението си по договора, като е представил на кредитополучателя кредит в размер на 11 000 лева на 27.07.2015 г. Установява се, че ответницата не е внесла 5 броя вноски на падежната им дата всяка една в размер на сумата 137,17 лв. В този случай и по силата на т.19.1 от ОУ, неразделна част от договора, банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем. Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/13 г. банката кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417 т.2 от ГПК. В случая банката е изпълнила това свое задължение, като на длъжника е съобщила посредством писмено уведомление на 29.03.2018 г., факта, че прави целия кредит предсрочно изискуем, което е получени лично от П. на постоянния й и настоящ адрес, по тази начин съдът намира, че са налице предпоставките на закона и предсрочната изискуемост е настъпила.

         По отношение на обявяване на длъжника за настъпилата цесия, съдът също приема, че тя е надлежно съобщена на П., тъй като за редовността на уведомяването се изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическото връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Според решение на Европейския съд по дело С-327/10 от 17.11.2011 г. при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът  следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. В казуса поканата-уведомление е била връчена на постоянния адрес на длъжника, фигуриращ в договора и в справката по Наредба №14/09 г, но на обратната разписка е посочено, че лицето отсъства от адреса и живее понастоящем в Англия. Това обаче не прави нередовно връчването на поканата-уведомление, тъй като кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за настъпилата цесия. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД прехврлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно установената съдебна практика приема, че това задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. От друга страна се приема, че по силата на прнципа за свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията. Съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а е само за противопоставимост, поради което длъжникът може да възразява успешно за недължимост, поради липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението, поради което сама по себе си липсата на уведомяване не води до отсъствието на дълг към новия кредитор. По тези съображения и липсата на твърдения от страна на длъжницата,  че е изпълнила задълженията си на стария кредитор до момента на уведомяване, всички възражения на ответника за липса на надлежно уведомяване се явяват ирелеванти за спора.

Оплакванията във въззивната жалба досежно неправилно присъдения размер на главницата 9229,70 настоящата инстанция счита за основателни. Действително от заключението на вещото лице се установява, че на 8.10.2018 г. е постъпила вноска в размер на 77 лв, като с нея е намалена сумата на просрочената главница, по тази начин главницата възлиза на 9 152,70 лв, а не както е посочена в исковата молба 9229,70 лв. Този факт не се оспорва от въззиваемия в отговора на въззивната жалба. Следователно и предвид тези съображения настоящата инстанция приема, че след настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане размерът на дължимата главница възлиза на 9 152,70 лв. в какъвто размер и искът се явява основателен.

По отношение на оплакването във въззивната жалба досежно наличие на неравноправни клаузи, настоящата инстания намира, че досежно претенцията за договорна лихва в размер на сумата 328,53 лв. неизплатена възнаградителна лихва, включена в падежиралите към датата на обявяване на предсрочната изискуемост -29.03.2018 г. вноски с падежи от 3.11.2017 г. до 3.03.2018 г.  не са налице такива. Установява се, че кредиторът е съобразил императивното изискване на чл.33 от ЗПК и претендира възнаградителната лихва от съответното просрочие до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, когато настъпва трансформация на договорните права и задължения и реално се преустановява действието на договора. Не се открива нарушение на правилата на ЗЗП и ЗПК при регламентирне на тази лихва. Видно от договорните книжа кредитът е отпуснат при усоавята на кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“, която предвижда преференцални уславия, от които кредитополучателкта се е възползвала. Съгласно чл.8 кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 78,7% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.7147%, при изпълнение на Условията по програма ДСК Престиж плюс, подробно описани в Приложение №2 към договора. Страните са договорили, че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията и максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечният SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,964%. Съгласно т.8.1 е уговорена възможност независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на условията, той се променя с промяната на 6-месечният SOFIBOR при условията, посочени в Общите условия, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от 7,714%. Следователно правата на длъжникът са гарантирани, като е въведен максимален размер, до който може да достигне лихвеният процент при това увеличение, а именно променливият лихвен процент, приложим при стандартните потребителснки кредити, в размер на 6 месечния SOFIBOR/EURIBOR към датата на фиксираната стандартна надбавка. в размер на 13,964%. Съответно е въведна гаранция и за кредитора, като е уговорено, че независимо от промяната на лихвения процент в резултат на неизпълнение на договора, крйният лихвен процент не може да бъде по-нисък от от 7,714%.  От всичко казано до тук се налага изводът, че са предвидени защитни механизми в клаузите на договора, които да предотвратят неоснователни и неоправдано засягане на интересите на потребителя, дори и в случаите на неизпълнение от негова страна на договора. Въззивният съд намира, че клаузата на т.8  и т.8.1  и т.7.1 от ОУ съдържа достатъчно ясна и разбираема за кредитополучателя информация за уславията и начина на изменение на базовия лихвен процент, определян периодично от банката. Тези условия са външни и независещи от банктата, предизвикани са от въздействието на свободния пазар и регулатора на банковата дейност. Ето защо съдът приема, че тез клаузи не са нищожни и ищецът е доказал дължимостта на претенцията си за присъждане на договорна лихва в размер на сумата 328,53 лв.

Неоснователно е възражението на въззивника, че няма предидено в договора право на отказ от потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено и другите условия, за неговото упражняване. В чл.3.2 от ОУ, които са неразделна част от договора и са подписани от ответника, е предвидено, че кредитът следва да се увои в срок до 30 дни и с изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да преодстави кредита отпада. Следователно това е срокът-30 дни от подписване на договора, в който кредитополучателят може да се откаже от него. След като П. е усвоила на 27.07.2015 г. сумата 11 000 лв., то договорът е произвел действие и тя не се е отказала от него.

Що се отнася до претенцията досежно дължимата наказателна лихва, то съдът счита, че тя е нищожна, доколкото е уговорена в противоречие с чл.33 от ЗПК. Цитираната императивна првана норма предвижда лимит на размера на обезщетението за забава, съизмерим със законата лихва. Съгласно клаузите на чл.19.1 и чл.19.2 от ОУ, от които ищецът твърди, че произтича вземането за наказателна лихва, същото е определено в размер на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта или в случая с 18,7%.0  за периода от 29.03.018 г. до 21.10.2019 г. Констатираното противоречие с императивна правна норма, представлява абсолютно основание за нищожност на тази неустоечна клауза. Независимо от горното съдът приема, че нищожната клауза може да бъде конвентирана чрез заместването й с повелителна норма от матералното право/чл.33 от ЗПК/, тъй като тя не е част от същественото съдържание на договора за кредит, поради което може да се заключи, че същият би бил сключен и без недействителната му част/чл.26 ал.4 от ЗЗД/.От ангажираната съдебно счетоводна експертиза съдът установява, че размерът на дължимата наказателна лихва за периода от 29.03.2018 г. до 21.10.2019 г. възлиза на 1458,86 лв и в този размер следва да бъде уважена, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния претендиран размер на наказателната лихва-1466,50 лв, като неоснователен и недоказан.

Основателно е възражението на въззивника, че така наречената „такса изискуемост“ на основание чл.15 от договора и т.6 от Тарифата към договора за кредит в размер на 120 лв е неравноправна. Само по себе си предвиждането на такъв разход по Тарифата на банката не е достатъчно, за да се приеме категорично, че следва да се присъди при наличие на обявена предсрочна изискуемост. По правилото на чл.10а ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая тази такса е определена общо и не е ясно за какви действия е предвидена, а и липсват доказателства дали изобщо такива разходи са извършвани. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид противоречи на чл.10а ал.4 от ЗПК и на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в договорното правоотношение. По принцип дейността по събирането на просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. Основание за присъждане на разноските по връчване на уведомление по чл.60 от ЗКИ би било налице при наведени твърдения и предоставен доказателства за реалното им заплащане, каквито в настоящия случай липсват. Следователно тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

С оглед на тези съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в тази връзка основателни и доказани се явяват и акцесорните искове за присъждане на договорна и мораторна лихви върху главницата, както и законната лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД върху главницата от 21.10.2019 г. до изплащане на вземането, като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 9 152,70 лв главница, 328,53 възнаградителна лихва за периода от 3.11.2017 г. до 29.03.2018 г. датата на предсрочната изискуемост и 1458,86 лв. обезщетение за забава от 29.03.2018 г. до 21.10.2019 г.като искът до пълния претендиран размер на главницата от 9 229,70 лв, на лихвата за забава до пълния претендиран размер на сумата 1466,50 лв. и на заемната такса от 120 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

   При този изход на процеса и поради несъвпадане на правните изводи на ЛОС, с тези на ТРС, отразени в атакуваното решение №260069/27.10.20 г. постановено по гр.д.№947/19 г., последното следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е осъдена - на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ  И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015г., над сумата 9 152,70 лв главница до сумата 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането; над сумата 1458,86 лв до сумата 1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. и за сумата 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит, както и в частта за разноските, като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлни като неоснователни и недоказани, предявените от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) против И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** искове за за осъждане на основание чл.79 от ЗЗД във връзка чл.430 във връзка с чл.86 от ЗЗД заплащане над сумата 9 152,70 лв главница до сумата 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането /или за 77 лв./; над сумата 1458,86 лв до сумата 1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г./или за 7,63 лв./ и за сумата 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.  

            Има претенация за присъждане на разноски по делото от страна на ищеца-въззиваем, които са в размер на общо за двете инстанции, както следва: по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстнанции, внесена ДТ 194,09 лв. и заплатено възнаграждение за особен представител от 1711,90 лв. за първа инстнация и 967,81 лв. за втора инстанция. При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените разноски за двете инстанции предвид частичното уважаване на иска в размер на сумата 3017,36 лв. Ответницата не е направила искане за присъждане на разноски и няма доказателства такива да са сторени от нейна страна.

                Водим от горното съдът

 

                           Р      Е      Ш      И:

 

               ОТМЕНЯ  като неправилно решение №260069/27.10.20 г. постановено по гр.д.№947/19 г. по описа на ТРС, в частта, с която е осъдена - на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.430 от ТЗ  И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 27.07.2015г., над сумата 9 152,70 лв главница до сумата 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането; над сумата 1458,86 лв до сумата 1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г. и за сумата 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

             ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) против И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** за осъждане на основание чл.79 от ЗЗД във връзка чл.430 във връзка с чл.86 от ЗЗД за заплащане над сумата 9 152,70 лв главница до сумата 9229,70 /девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането /или за 77 лв./; над сумата 1458,86 лв до сумата 1466,49 лева/хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лева - наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 9229,70 девет хиляди двеста двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ лева от 29.03.2018 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост) вкл. до 21.10.2019 г./или за 7,63 лв./ и за сумата 120 /сто и двадесет/ лева - такса изискуемост на основание чл. 15 от Договора за кредит и т. 6 от Тарифата, представляваща Приложение № 3 към Договора за кредит.

               ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №260069/27.10.20 г. постановено по гр.д.№947/19 г. по описа на ТРС в останалата атакувана част.

                ОСЪЖДА И.Ц.В. - П., ЕГН **********,*** да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****(като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент)  сумата 3017,36 лв  разноски по делото предвид уважената част на исковате.

                         Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред ВКС.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     

                 

      

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    

                                                                                                                                      2.