№ 74975
гр. София, 27.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110121370 по описа за 2024 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от дружество срещу Д. А. А..
В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за заем и
Договор за допълнителни услуги от 27.12.2022 г., сключен между дружество
и длъжника. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на
§ 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Предвид това по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143
– 148 от ЗЗП. Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението със закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите за лихва
в размер на 42,84 лева и 65,08 лева, както и за допълнителни услуги в размер
на 214,48 лева. Видно от стандартния европейски формуляр към договора за
кредит, приложен към заявлението, в него е уговорен ГПР в размер на 48,90
%. Предвид уговорените допълнителни дължими суми по договора и тяхното
съотношение спрямо размера на заетата сума, а именно уговорените
допълнителни услуги за сумата в размер на 214,48 лева, съдът счита, че са
налице съмнения, че посоченият ГПР в договора не е бил действителния и
същият надхвърля 50 %. Съдът счита, че клаузата е неравноправна, тъй като е
във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
1
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането договор за
потребителски кредит в противоречие на закона, което води до предвидената
в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК недействителност. В такава хипотеза
заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но
не и на съпътстващите вземания за лихви или неустойки. Ето защо
заявлението следва да се отхвърли за сумите за допълнителни услуги и лихви.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена
част на заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното
производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за
държавна такса за сумата над 15,20 лева до сумата от 25,00 лева, както и за
сумата над 30,40 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от дружество срещу Д. А. А., в частта за: договорна лихва в
размер на 42,84 лева за периода от 27.01.2023 г. до 27.04.2023 г., сумата в
размер на 214,48 лева за допълнителни услуги и сумата в размер на 65,08 в
размер на лихва за забава, както и в частта за разноските над сумата от 15,20
лева до сумата от 25,00 лева, както и за сумата над 30,40 лева до сумата от
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2