Р Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№

гр.Радомир, 02.11.2018 година

 

 

Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на тридесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Ивета Павлова

 

при участието на секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 340 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление №18-0328-000861/17.09.2018г.  началник  Група към ОДМВР-Перник, РУ -Радомир е наложил на жалбоподателката В.К.К., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата, и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание  чл.183, ал.1, т.1, пр.2  от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволна от така наложените й наказания  по подробно  изложените в жалбата и в пледоарията на адвокат-защитинка й  съображения К.,  моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Навеждат доводи  за допуснати съществени процесуални нарушения от административно-наказващия орган при издаване на процесното наказателно постановление довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателката, а именно на чл.57 , ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Сочи се за липса на точно описание в атакуваното НП на конкретното  административно нарушение и обстоятелствата , при които е извършено. Развиват се и доводи за неяснота при описанието на административното нарушение и смесване в НП от АНО на изпълнителното деяние по двете предложения на санкционната правна норма на чл.105, ал.1 от ЗДвП  довело до нарушаване правото на защита на К. и до невъзможността да разбере, за какво точно административно нарушение е санкционирана.

Въззиваемата страна  РУ-Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и  с писмено становище депозирано по делото  моли съда да потвърди същото като законосъобразно издадено.

Районна прокуратура гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

 

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е  подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и  се дължи нейното разглеждане по същество.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

 В АУАН №904/20.08.2018г.  и НП №18-0328-000861 /17.09. 2018г. е описано от фактическа страна, че на 20.08.2018г.  в 7.50 часа  на кръстовището на път 627 за с.Стефаново в посока с.Друган, общ.Радомир при проверка контролните органи на „ПП“ към РУ-Радомир са установили, че жалбоподателката  В.К. управлява МПС- лек автомобил  „Пежо 206С“ с рег.№РК0545 ВМ, собственост на Веселин Николов Спасов, с ЕГН:********** , който е с намалена прозрачност на предните странични стъкла и намалена видимост през същите. Контсатирано е от проверяващите, че К. не носи контролния талон към СУМПС.

Жалбоподателката е отказала да подпише АУАН удостоверено с подписа на един свидетел съгласно чл.43, ал.2 от ЗАНН.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е постъпило  писмено възражение от К..

В хода на съдебното дирене свидетелите В.Б., на длъжност „мл.автоконтроьор“ в РУ-Радомир и св.Н.Й. на длъжност „комнадир на отделение-младши експерт“ в РУ-Радомир изцяло подкрепят описаната в АУАН  и НП фактическа обстановка  като  сочат, че  всички стъкла на автомобила управляван от жалбоподателката  са били „затъмнени“,  с което се е ограничавала видимостта  включително  през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, каквато е забраната на Закона за движение по пътищата.

И двамата свидетели обаче не сочат по какъв начин  е била ограничена видимостта на стъклата, дали чрез фолио или по друг начин, само използват житейският термин „бяха затъмнени стъклата на автомобила“.Т.е от показанията на свидетелите не става ясно по какъв начин и в каква степен същите са били затъмнени и доколко  това затъмняване е ограничило видимостта на водача при управление на автомобила.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Преди да се пристъпи  към разглеждане на делото по същество, съдът  следва да провери дали при  съставянето на  акта за установяване на административно нарушение и при  издаване  въз основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

Видно от процесният АУАН и НП в обстоятелствената част на същите липсва точно описание на извършеното нарушение.  Напротив АНО при описание на нарушението на първо място е смесил двата състава на чл.105, ал.1 от ЗДвП, а и  именно предложение първо и предложение второ на същата разпоредба, като не е конкретизирал кой точно състав на административното нарушение е осъществила К.. Съгласно чл.105, ал.1 от ЗДвП  се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя,  както и намаляване на прозрачността им. В АУАН и НП е посочено, че К. управлява МПС с намалена прозрачност и намалена видимост на предните странични стъкла. Освен това в не е посочена точно и пълно нарушената правна норма. АНО е посочил  цифрово само за нарушена нормата на чл.105, ал.1 от ЗДвП без да конкретизира кое предложение от същата правна норма е нарушила жалбоподателката. В този смисъл са основателни възраженията на адвокат-защитника на жалбоподателката, че е нарушено правото й на защита, тъй като предвид описанието на  адм.нарушение от АНО и правната му квалификация не става ясно какво точно адм.нарушение е извършила К..

 Горепосочените непълноти и неточности в АУАН и НП представляват съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателката. Липсата на точно  описание  на нарушението и законовите разпоредби които са нарушени съгласно императивните на разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6  от ЗАНН  поставя в невъзможност жалбоподателката да организира защитата си. Доколкото административният процес съгласно нашето законодателство притежава силно изразен формализъм и следва да се спазват всички императивни изисквания, а наличието на описаните нарушения при издаване на акта за установяване на адм. нарушение и при издаденото въз основа на него наказателното постановление представляват съществени процесуални нарушения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде уважена и наказателното постановление отменено в тази  му част по отношение наложеното адм.наказание за извършено от К. адм.нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.

По отношение на наложеното наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно че К. към момента на проверката не носи контролен талон към СУМПС, то съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП  редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В тази връзка от  страна на жалбоподателката в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани гласни или писмени доказателства опровергаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Неподкрепени  с доказателства  са твърденията на жалбоподателката изложени в жалбата, че липсва „конкретност“ на извършеното адм.нарушение.

Предвид на изложеното съдът намира, че  атакуваното НП в тази му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и в същия смисъл,  на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН районният съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление №18-0328-000861/17.09.2018г. , на Началник Група към ОДМВР-Перник, РУ – Радомир, В ЧАСТТА МУ, в която  е наложил на В.К.К., с ЕГН:********** *** административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение по чл.105, ал.1 от Закона за движение по пътищата, КАТО ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му обжалвана част, с която й е наложено на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП  административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП

РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване  по реда на Административно –процесуалния кодекс  пред Пернишкия административен съд в  14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                        Районен съдия: