Решение по дело №281/2020 на Районен съд - Раднево

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 260027                                  20.10.2020 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На първи октомври                                                                                       2020 година

В публично заседание в следния състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

при участието на секретаря Росица Динева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 281 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Н.Д.К. лично и като законен представител на детето Д.Н.К. и от А.Н.К., действаща лично и със съгласието на баща си Н.Д.К., чрез пълномощника адв. Д., срещу В.Д.П., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК, съединен с иск по чл. 149 СК за издръжка за минало време.

         Производството е образувано по искова молба на Н.Д.К. лично и като законен представител на детето Д.Н.К. и от А.Н.К., действаща лично и със съгласието на баща си Н.Д.К., чрез пълномощника адв. Д., срещу В.Д.П., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК, съединен с иск по чл. 149 СК за издръжка за минало време. Ищците твърдят, че Н.Д.К. и В.Д.П. съжителствали на семейни начала, без сключен граждански брак, като от съжителството им се родили три деца, едното било пълнолетно лице, и имали две ненавършили пълнолетие деца – Д.Н.К.,  роден на *** г. и от А.Н.К., родена на *** г. Твърдят, че всички живели заедно в с. С. на ул. ****, като отношенията им били нормални. Твърдят, че на 10.07.2019 г. без никаква промяна в отношенията ответницата В.П. се качила на автобуса от с. С. до гр. Стара Загора да отиде на работа, като пътувала заедно със свои колежки, които уведомила като пристигнали в Стара Загора, че напуска и поела в друга посока. Твърдят, че като не се прибрала след работа се притеснили, но не можали да се свържат с нея по телефона. Твърдят, че цяла седмица не успели да се свържат с нея, поради което съжителят ѝ, ищецът подал сигнал в полицията за издирването ѝ, като се установило, че напуснала страната през ГКПП Калотина на 12.07.2019 г. Твърдят, че след няколко месеца се свързала по социалните мрежи и заявила, че е в чужбина и не иска да се връща в дома си и при децата си. Твърдят, че от момента на напускане на жилището ответницата се е дезинтересирала от децата, не желае да контактува с тях по никакъв начин, както и да участва в отглеждането и издръжката им. Твърдят, че от общи познати разбрали, че често се връщала в България и отсядала в дома на родителите си в с. К., като споделяла, че ще се установява в друга държава, с друг мъж и очаквала още едно дете. Твърдят, че децата понесли тежко нейното напускане. Твърдят, че децата се отглеждат от бащата, подпомаган от своите роднини и близки. Твърдят, че детето А. е ученичка в 7-ми клас в ОУ в с. С., което посещава редовно и е отлична ученичка, а детето Д. посещавал детска градина в с. С. и му предстои да бъде първокласник през новата учебна година. Твърдят, че предвид отсъствието на майката не може да получават детски надбавки и имат затруднение с издръжката. Поради липсата на постигнато споразумение, искат от съда да постанови решение, с което да предостави на бащата родителските права спрямо децата и да се определи местоживеене на децата при него, а на ответницата да се определи режим на лични отношения с децата и да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата в размер на 350 лв. месечно за голямото дете и в размер на 250 лв. месечно за малкото дете, считано от датата на исковата молба, ведно със законната лихва. Претендира се и издръжка за минало време за двете деца в размер на 150 лв., считано от 01.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба – 23.06.2020 г.

         В срока по чл. 131 ГПК и до настоящия момент не е постъпил писмен отговор от ответника В.Д.П.. Ответницата се явява лично в съдебно заседание и признава претенциите, съгласна е с исканията на ищците.

         Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:

От приетото по делото удостоверение за раждане от *** г. /дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община Раднево /л.6/, е видно, че ответницата В.Д.П. е майка на детето А.Н.К., родена на *** г., а ищецът Н.Д.К. е баща на детето.

От приетото по делото удостоверение за раждане от *** г. /дубликат/, издадено от длъжностно лице по гражданското състояние в община Стара Загора /л.7/, е видно, че ответницата В.Д.П. е майка на детето Д.Н.Д., роден на *** г., а ищецът Н.Д.К. е баща на детето.

От приетото удостоверение за постоянен адрес /л.8/ е видно, че детето А.Н.К. е с регистриран постоянен адрес ***, от 28.03.2006 г.

От приетото удостоверение за постоянен адрес /л.9/ е видно, че детето Д.Н.Д. е с регистриран постоянен адрес ***, от 29.07.2014 г.

По делото е приета служебна бележка № 45/10.06.2020 г. /л.10/, издадена от директора на ДГ „Радост“, с. С., от която е видно, че детето Д.Н.Д. посещава подготвителна група на ДГ „Радост“ за учебната 2019-2020 г.

По делото е приета служебна бележка № 161/10.06.2020 г. /л.12/, издадена от директора на Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в с. С., от която е видно, че детето А.Н.К. е било записано като редовен ученик в 6,7 клас за учебната 2019-2020 г., като е посещавало редовно учебните занятия /присъствено и дистанционно/.

По делото е приета служебна бележка от 15.01.2020 г. /л.11/, от която е видно, че ищецът Н.Д.К. работи в „Елит Монтаж“ ЕООД, гр. Стара Загора, като получава трудово възнаграждение в нетен размер средно около 500 лв. В представената декларация за имущество ищецът Н.Д.К. е посочил обаче, че получава средно 650 лв. месечно, а пред социалните работници, изготвили социалния доклад от ДСП-Раднево, че получава 1000 лв.

От приложения по делото социален доклад на ДСП-Раднево е видно, че за децата А.Н.К. и Д.Н.Д. се грижи техния баща Н.Д.К.. Видно е също, че родителите били разделени от месец юли 2019 г., но децата продължават да живеят с баща си в къщата в с. С., община Раднево, която се състои от три стаи и коридор, собственост е на родителите на бащата, в добро санитарно-битово отношение, с осигурени стаи за децата, добре обзаведена, без опасност за живота и здравето на децата. Задоволени са базисните жизнени потребности на децата, получават достъп до образование и здравеопазване. Помощ на бащата при отглеждането и възпитанието на децата му оказват неговите родители, на които той може да разчита безрезервно. От доклада е видно, че майката от почти година не е контактувала с децата и емоционалната връзка с тях е отслабена. По-голямото дете А. споделяла, че майка ѝ вече не и липсва, а по-малкото дете Д. дори не я споменавал.

По делото няма доказателства за дохода на майката, но в съдебно заседание тя не се възпротиви на искания размер на издръжката за двете деца. Напротив, дори ги признава, в частта за исковете за издръжка, тъй като признание на иска е недопустимо по отношение на молбата за съдействие по чл. 127, ал. 2 СК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях, който е по-пригоден в интерес на децата.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се осъществяват личните отношения.

От установените по делото факти е видно, че родителите на детето не живеят заедно от месец юли 2019 г., не поддържат контакт, като причината в това е, че майката е напуснала семейното жилище и е напуснала страната, и от който момент до сега майката не поддържа контакт с децата, не дава издръжка и не се интересува от тях. Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл. 127, ал. 1 СК въпроси, поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК, постановени в производства по чл. 290 ГПК).

Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

По посочените критерии съдът намира за по-пригоден родител бащата, който единствен полага грижи за децата от една година насам. Майката не поддържа контакт с децата, поради което помежду им емоционалната връзка е отслабена. Поради това следва да се възложи упражняването на родителските права спрямо двете деца на техния баща и който да продължи да полага грижи за тях. Към настоящия момент бащата живее с децата в къща в село С., община Раднево, ул. ****. Ето защо следва бащата да упражнява родителските права спрямо децата.

Следва да се определи местоживеене на децата в къщата при бащата в село С., община Раднево, ул. ****.

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС). Съдът намира, че с оглед отслабената емоционална връзка между майката и децата, липсата ѝ от една година назад и до настоящия момент, и тъй като майката живее в с. К. в община Тунджа, област Ямбол, а бащата в с. С., община Раднево, което разстояние не е особено голямо /около 60-70 км/, то е подходящо да се осъществяват личните отношения при ограничен режим и без преспиване, тъй като няма и данни за сигурна среда в жилището на майката. Такъв ограничен режим е именно: майката да има право да вижда двете деца всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 9,00 часа до 17,00 часа, без преспиване. Съдът намира, че към настоящия момент не следва да се предоставят децата през лятната ваканция на майката, тъй като е отслабена емоционална им връзка, а това би се отразило негативно на психиката на децата, които не поддържат контакт с майка си от една година назад. Едновременното виждане на двете деца пък ще им даде сигурност от емоционално естество. При установяване на възстановяване на емоционалната връзка майка-дете, майката би могла да поиска изменение на режима по реда на чл. 127, ал. 1 СК или по реда на чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира необходимото за възстановяване на емоционалната връзка между децата и майката, който процес е труден и постепенен. За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл. 127, ал. 1 СК.

Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът следва да определи издръжката на децата. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата издръжка се определя “според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1 СК. При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г. Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на издръжката са доходите на родителите му, условията, при които живее детето, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства за лечението им.

Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят. Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка, плащана им от техните родители.

Не се установява по делото нуждите на децата да са по-големи от обичайните. Видно от социалния доклад децата се развиват нормално за възрастта си, здрави деца са, чувстват се добре, нямат данни за наличие на специални нужди, извън нормалните получавани досега.

 Затова съдът намира, че издръжката на детето А., което е на 14 години и половина, е около 320 лв. с оглед възрастта и нуждите му, а на детето Д., което е на 6 години и половина, е около 260 лв.

Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага непосредствените грижи за децата и липсата на възможност да получа помощи и добавки от АСП, съответно дохода му от 1000 лв. месечно, както и липсата на данни за доходите на майката, съдът намира, че издръжката на детето А. следва да се поеме от майката в размер от 220 лв., а до необходимия остатък за неговите нужди от 320 лв. да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи за детето. Затова искът ще се уважи за сумата от 220 лв. месечно и ще се отхвърли за разликата до претендираните 350 лв. месечно. Съответно издръжката на детето Д. следа да се поеме от майката в размер на 180 лв., а до необходимия остатък за неговите нужди от 260 лв. да се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи за детето. Затова искът ще се уважи за сумата от 180 лв. месечно и ще се отхвърли за разликата до претендираните 250 лв. месечно.

Предявен е иск и за издръжка за минало време за периода от 01.08.2019 г. до 23.06.2020 г., с претендиран в размер на 150 лв. месечно. С оглед минималния размер на издръжката през миналата 2019 година в размер на 140 лв. /560 минимална работна заплата за 2019 г., а ¼ от нея е 140 лв./, то претендираният от ищците в размер от 150 лв. е напълно в рамките на нуждите на децата и на възможностите на ответницата да дава задължителната издръжка по закон, която дължи на децата си. Затова исковете за издръжка за минало време ще се уважат в цялост за сумата от по 150 лв. месечно.

Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

 

По разноските и дължимата държавна такса:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответницата да заплати на ищеца сторените в производството разноски, които се установиха в размер на 25 лв. платена държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Следва ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определената издръжка на децата – 4% от тригодишните платежи върху размера /576 лв./ и такава върху издръжката за минало време /133 лв./, или общо сумата от 709 лв.

 

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо децата А.Н.К., родена на *** г., ЕГН **********, и Д.Н.Д., роден на *** г., ЕГН **********, на бащата Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата при бащата на адрес село С., община Раднево, ул. ****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, и децата А.Н.К., родена на *** г., ЕГН **********, и Д.Н.Д., роден на *** г., ЕГН **********, както следва: майката да има право да вижда двете деца всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 9,00 часа до 17,00 часа, без преспиване.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето А.Н.К., родена на *** г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 220,00 лв. (двеста двадесет лева), считано от 23.06.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 220 лв. до претендирания размер от 350 лв. месечно.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Д.Н.Д., роден на *** г., ЕГН **********, действащ чрез своя баща Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 180,00 лв. (сто осемдесет лева), считано от 23.06.2020 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 180 лв. до претендирания размер от 250 лв. месечно.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето А.Н.К., родена на *** г., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своя баща Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 149 СК издръжка за минало време в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от 01.08.2019 г. до 23.06.2020 г.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Д.Н.Д., роден на *** г., ЕГН **********, действащ чрез своя баща Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 149 СК издръжка за минало време в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) месечно, считано от 01.08.2019 г. до 23.06.2020 г.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Н.Д.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425,00 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноски за производството.

ОСЪЖДА В.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 709,00 лв. (седемстотин и девет лева), представляваща държавна такса за определените издръжки на децата.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: