Решение по дело №17863/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2347
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Надежда Георгиева Славчева-Андонова
Дело: 20185330117863
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  2347     10.07.2020г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17863 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по субективно съединени искове за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 ЗС и се движи по реда на чл.341 и сл. ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила Решение № *** от *** е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***” № **, бл.**, ет.*, ап.*, който се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 81.23 кв.м., прилежащи части: изба – 9.90 кв.м., 3.759 % ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***,

която да се извърши между:

С.Г.А., ЕГН **********, А.А.А., ЕГН ********** и Г.Ч.А., ЕГН **********,

при квоти от правото на собственост – ½ ид.ч. за С.Г.А., ¼ ид.ч. за А.А.А. и ¼ ид.ч. за Г.Ч.А..

            В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, проведено на ***, е направено искане от А.А.А. и от Г.Ч.А. за възлагане на процесния недвижим имот, на основание чл.349, ал.2 ГПК, като искането от страна на Г.Ч.А. впоследствие е оттеглено.

            Приети са и предявените претенции за заплащане на необходими разноски в размер на 4 050 лв.от С.Г.А., изчислени съобразно притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** до окончателното изплащане. В съдебно заседание на *** е допуснато изменение в размер на предявените искове, като общо претендираната сума е в размер на 3 658.50 лв.

            По делото е представен сключен договор между А.А.А. и „Пласт маркет“ ООД от *** за изработка и монтаж на ПВЦ дограма, на стойност 2600 лв., фактура от ***, издадена от посоченото дружество за сумата от 2000 лв. авансово плащане по договора, фактура от *** за доплащане по договора за сумата от 480 лв.

            От А.А.А. е представена декларация, че същата не притежава друго жилище, освен ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. Приложено е и удостоверение за декларирани данни от О. П..

            По реда на чл.176 ГПК ответницата разясни, че синът й Г.Ч. не е строител. От ***г. същият работил в ***, като между ответниците няма разплащане, тъй като синът й не е правил подобрения. Подобренията били извършени от фирма за подмяна на дограма, както и от друга фирма, препоръчана от приятели на ответниците, както и от техен познат, живеещ в квартала.

            По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Г., според която с А. били приятелки повече от ** години. Процесният имот свидетелката знаела, намирал се на ул. „***“, на *** етаж. Ремонтите на апартамента почнали след смъртта на свекървата и съпруга на А., през ***, *** месеци. Налагало се да се прави стабилен ремонт, защото апартаментът бил със стара дограма, когато валяло през нея прониквал дъжд, стените били с мухъл, имало плесен и паднала мазилка. Не било годно за живеене. Първото нещо, което се направило, била смяната на дограмата, след това ремонт на стаите, използвана била специална мазилка против мухъл, шпакловани били стените, боядисани били. Фирми извършили смяната на дограмите, вътре имало и майстор, когото свидетелката познавала, на име И.. На терасите били правени ремонти. И двете били ремонтирани. На терасата към кухнята бил сменен винкелът, защото имало пукнатини, бил ръждясал. За ремонтите плащала А.. Намирала фирми, с които сключвала договори, плащала на майстори. Синът й Г. не бил извършвал ремонти, само изчистил мазето, което било претъпкано със стари вещи и реставрирал някои мебели. Ремонтът бил абсолютно наложителен. Имало случай, при които дъждът влизал в апартамента, пердетата се ветреели. Материали от ***не били вложени в ремонта. А. финансирала ремонта, тя била *** по **** и ***. От сина си не била получавала средства. Едната тераса била остъклена, другата – не. Майстор сменил дограмата, обърнал прозорците, направил кръпки по стените, шпакловал, боядисал. Терасата откъм хола също била в плачевно състояние. Имало паднала мазилка от тавана, по стените. Направил се ремонт и на парапетната конструкция и на разрушен перваз на терасата.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което действителната пазарна стойност на недвижимия имот е 108 600 лв., като апартаментът е неподеляем.

По делото е прието и повторно заключение на съдебно-техническата експертиза, според което действителната пазарна стойност на недвижимия имот е 102 855 лв., като процесният имот е неподеляем. Във връзка с претенцията за необходими разноски на ответницата, прието е заключение на съдебно-техническата експертиза, според което стойността на подобренията към датата на извършване е 7 460 лв., към настоящия момент – 7 317 лв., от които труд – 3 910 лв. и материали 3 407 лв. Увеличената стойност на имота е 7 126 лв.

       При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

До съдебна делба е допуснат реално неподеляем имот, предвид заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено. Това обстоятелство не се спори между страните, които не са направили искане за реално поделяне на имота. При наличие на реално неподеляем имот делбата следва да се извърши или чрез изнасяне на имота на публична продан, или чрез възлагането му, при наличие на валидна възлагателна претенция.

Претенцията за възлагане на процесния жилищен имот, предявена от съделителя А.А.А., на основание чл.349, ал.2 ГПК, е процесуално допустима и основателна. Налице са предпоставките, визирани в разпоредбата за уважаване на възлагателната претенция, а именно – допуснатият до съдебна делба неподеляем имот е жилищен; към момента на откриване на наследството ответницата е живяла в имота, което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определение от ***, като ответницата не притежава друго жилище, видно от представената декларация. При тези данни, установяващи наличието на предпоставките за възлагане по чл.349, ал.2 ГПК, възлагателната претенция ще се уважи, като недвижимият имот се възложи в дял на А.А.А., а тя ще бъде осъдена да заплати на останалите съделители парични суми за стойностно уравнение на дяловете, съобразно приетото по делото повторно заключение за оценка на имота, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните по делото. Видно от заключението, пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е 102 855 лв.        

            По отношение на предявените от А.А.А. против С.Г.А. претенции по сметки, съдът намира следното. При предявени претенции по сметки, следва да се установи дали претендиращият е направил необходими или полезни разноски. Необходимите разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици, тъй като действията по поддържане състоянието на общата вещ са управителни и останалите съсобственици дължат възстановяване на направените разноски. Полезните разноски са тези, които не са необходими и следва да са направени с оглед конкретното предназначение на вещта. В случая с оглед твърденията на страната и събраните по делото доказателства съдът намира, че се касае за необходими за запазване на недвижимия имот разноски, като в тази насока съдът възприема изцяло показанията на св. Г., която има преки впечатления от извършените ремонтни дейности и от състоянието на апартамента преди извършването им, според която ремонтът е бил абсолютно наложителен. Следователно приложимата хипотеза е тази на чл.30, ал.3 ЗС, в която на присъждане подлежат действително направените разходи. Конкретните видове строително монтажни работи, стойността на които се претендира от ответницата, както и размерите на отделните видове дейности, са установени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, заключението на която съдът възприема изцяло, като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, като изводите си вещото лице е направило след оглед и съответни замервания на място. Поради това посочените от вещото лице като извършени работи следва да се приемат за установени по делото, респективно претендираните от ответницата необходими разноски, като доказани по основание. По отношение на размера на предявените искове, в хипотезата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно с частта си и на присъждане подлежат действителните разходи. Страната претендира половината от всяка от сумите, по всяко от перата, посочени в молба на лист ** от делото, като претендираните суми следва да се присъдят, ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане.          

На основание чл.355 ГПК съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и ищецът следва да заплати съответна държавна такса по уважените претенции по сметки, респективно да заплати на ответницата направените по делото разноски по претенциите по сметки в размер на 702.20 лв., по представения списък по чл.80 ГПК, за които разноски са представени доказателства, че са действително направени.

По изложените съображения съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ на А.А.А., ЕГН ********** *** допуснатия до съдебна делба недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***/*** на *** на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „***” № **, бл.**, ет.*, ап.*, който се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: *, с площ 81.23 кв.м., прилежащи части: изба – 9.90 кв.м., 3.759 % ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ****, над обекта: ****, с действителна пазарна стойност 102 855 лв. /сто и две хиляди осемстотин петдесет и пет лева/, която ще придобие правото на собственост при условие, че заплати за уравнение на дяловете:

- на С.Г.А., ЕГН ********** – сумата 51 427.50 лв. (петдесет и една хиляди четиристотин двадесет и седем лева и 50 ст.), в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, както и

- на Г.Ч.А., ЕГН ********** – сумата 25 713.75 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и тринадесет лева и 75 ст.), в шестмесечен срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на А.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 3 658.50 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и осем лева и 50 ст./, представляваща съответна на квотата му от съсобствеността стойност на необходими разноски в съсобствения недвижим имот – подмяна на дограма и обръщане на прозорци и врати – 1346.60 лв., ремонт на всички стени на жилището – 1281.91 лв., ремонт на остъклена тераса в кухня – 863.58 лв., ремонт на тераса към хол – 166.41 лв., извършени в периода ***г. – ***г., ведно със законната лихва върху сумата от *** до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 2 057.10 лв. /две хиляди петдесет и седем лева и 10 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 1 028.55 лв. /хиляда двадесет и осем лева и 55 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА Г.Ч.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 1 028.55 лв. /хиляда двадесет и осем лева и 55 ст./ лв. – държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд сумата 146.34 лв. /сто четиридесет и шест лева и 34 ст./ лв. – държавна такса по уважените претенции по сметки.

ОСЪЖДА С.Г.А., ЕГН ********** *** да заплати на А.А.А., ЕГН ********** *** сумата от 702.20 лв. /седемстотин и два лева и 20 ст./ направени по делото разноски по претенциите по сметки.

         

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.