гр.София,
12.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 7384 по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 477 и чл.
498, ал.3 Кодекса за застраховането,
обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и
договорите.
С исковата молба Ц.В.Х. твърди, че на 08.05.2017 г. около 11, 10 часа в с.Борован,
срещу Читалището, пресичайки пешеходна пътека на ул.“Христо Смирненски“ била
блъсната от лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. ПТП
настъпило по вина на водача на лекия автомобил, чиято отговорност била
застрахована по задължителна застраховка „ГО“ при ответника. В
резултат на произшествието ищцата претърпяла болки и страдания, изразяващи се в
контузия на главата с комоцио церебри, луксация на раменна става, както и
охлузни рани по лицето и тялото. Състоянието й било съпроводено със силни болки
в главата и лявото рамо, световъртеж и гадене. Ищцата изпитвала страх от изхода
на лечението и страдания и притеснения, че е в невъзможност през този период да
се грижи за болния си син. Обострили се и съществуващите й заболявания –
мениеров синдром и вестибуларни нарушения, което се отразило зле и на
психическото й състояние.
С исковата молба се твърди,
че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество по полица
№ BG/22/117000862141, валидна до 17.03.2018 г., поради което и при
наличие на процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не била
съгласна с размера на определено от застрахователя обезщетение 2 500 лв.
предявява иска си пряко срещу застрахователя.
Поддържа, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по
задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив
размер за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО е, след изменението с допълнителната искова
молба от 27.08.2018 г., ответникът да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени
вреди в размер на 47
000 лв., и за имуществени
вреди в размер на 1000 лв. за платен хонорар за извършени процесуални
действия пред органите на ОД на МВР –Бяла Слатина, ведно с лихва за забава
върху тази сума, считано от 01.03.2018 г. (датата, от която ответникът е
изпаднал в забава), до окончателното им изплащане. Претендира се
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Сочи
доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва, че е
налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за лекия автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** към датата на произшествието; оспорва
констатациите в протокол за ПТП с пострадали лица относно механизма на ПТП и
обстоятелствата, имащи отношение към приноса на пострадалата към настъпването
му и поведението й. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба относно
тежестта на травмите, продължителността
на оздравителния и възстановителния процес и причинно –следствената
връзка с настъпилото ПТП. В отговора си ответникът прави евентуално възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, която не е пресичала на място,
предвидено за тази цел, както и че е предприела пресичане на пътното платно без
да се огледа и без да съобрази дали има преминаващи автомобили; оспорва иска за
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по размер, като завишен с оглед критериите за справедливост по чл.52
от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства – констативен протокол №248000-3357/26.05.2017
г. АУАН №438/17 от 08.05.2017 г. , наказателно постановление № 17-0248-000418 от
26.05.2017 г., заключението на
допуснатата и изслушана в настоящето производство КСМАТЕ, по основна и допълнителна
задача, както и от разпита на свидетеля Т., чиито показания съдът оцени
съобразно възможността тяхна заинтересованост, се установи, че: на 08.05.2017 г. около 11, 00 часа в с.Борован, по ул.“Христо
Смирненски“ лек автомобил „ Фолксваген Голф“ с рег.№ ********се е движел в
посока от гр.Враца към Маурата. След като е извършил ляв завой, на около 10
метра след пешеходната пътека, реализирал удар с пресичаща пътното платно
пешеходка. От заключението на КСМАТЕ е видно, че скоростта, с която се е движел
лекия автомобил е била около 25 км/час и ударът е бил с малък интензитет, но е
предизвикал падането на ищцата на пътното платно и травматични увреждания от
съприкосновение с настилката. Ищцата Ц.В.Х.
(Ц.В. Г., съгласно у-ние за идентичност на имена №422 от 31.10.2001 г.) е
пресичала пътното платно, като в момента на удара е била в средата на пътното
платно. Ударът е настъпил между лявата част на тялото й с автомобила, в
областта на левия фар. Този механизъм на произшествието съдът възприе, след като съобрази показанията на
свид.Т. и данните за съприкосновение на тялото на пешеходката и автомобила,
както вида на травмите –луксация на дясна раменна става, контузия на глава и сътресение
и охлузване на лицевата част на главата) и механизма на причиняване на травмите
(падане надясно върху пътната настилка). Опасната зона на спиране на лекия
автомобил е изчислена от вещото лице- автоексперт на 13,
47 метра, считано от момента след навлизането му в завоя и по
продължение на ул.“Христо Смирненски“. От заключението и от показанията на
свид.Т. се установи, че той е възприел пешеходката, не е имало ограничения на видимостта.
Разстоянието от което той е могъл да я възприеме е около 20 метра и поради
това, че то е по-голямо от опасната зона на спиране, то той е могъл да спре
дори и при по-висока скорост на движение (до 31 км/час). Пешеходката се е
придвижвала със спокоен ход, с помощта на патерици и скоростта й е била около
2, 9 км/час. Вещото лице сочи, че в момента на стъпване на пътното платно
разстоянието от нея до автомобила е било около 27 метра, което й позволява при
условие, че зрителните й възприятия са нормални, да забележи приближаващия
автомобил още от момента на предприемане на завоя от страна на водача. Тук
следва да се съобразят доказателствата за увреденото зрение на ищцата, както и обстоятелството,
че ПТП е настъпило на кратко отстояние от завоя, което само по себе си е
затруднило ищцата да възприеме приближаващия се автомобил и да съобрази поведението
с посоката му на движение. От своя страна водачът е могъл да я забележи от
разстояние от поне 20 метра, като дадените от него показанията също са в смисъл,
че той я видял. От данните по делото следва извода, че той не е спрял, не е
изчакал пешеходката да премине пътното платно, затова е последвал удар с преден
ляв калник и тялото на пешеходката и тя е паднала на пътната настилка. Затова
съдът намира, че дадените от него показания, че е спрял, но пешеходката
продължила движението и се блъснала в него са изолирани, необективни и
недостоверни. От заключението на вещото лице автоексперт се установява, че
причина за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който въпреки, че е
имал техническа възможност да спре и предотврати настъпването му, той не е
сторил това. Показанията на свид.Т. в обратния смисъл, не се подкрепят от
другите събрани по делото доказателства и ценейки ги в съвкупност съобразно
чл.172 от ГПК, съдът счита че не установяват по достоверен начин тези обстоятелства.
Свидетелят е направил възражения в този смисъл при съставяне на акта за
установяване на административното нарушение, но и в настоящето производство
същите не се доказаха.
Следва да се посочи, че
постановените в хода на административно наказателно производство актове, макар
и да са официални документи, не представляват доказателство за механизма на
пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него и нямат
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието. Такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени
конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството
по разглеждане на гражданското дело. В производството по иска за присъждане на
обезщетение за вреди причинени на трети лица, вследствие на притежаването или
използването на МПС причинени от лица по чл.477 от КЗ, той сам извършва
преценка за обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на делинквента. С
оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези
факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали по
отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на друго производство,
като доказателствената тежест относно същите се разпределя съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК.
Съставеният констативен
протокол за ПТП с пострадали лица е съставен при посещение на място и отразява възприети
от съставител длъжностно лице обстоятелства относно причините за настъпване на
ПТП, поради което представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, а
освен това същите се установиха и от събраните в хода на настоящето
производство гласни доказателства.
Предвид изложеното,
съдът приема за установено, че причина за ПТП са субективните действия на
водача на МПС в нарушение на задължението си при управление на лекия автомобил
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към хората с трайни
увреждания и към престарелите хора, установено в чл.116 от ЗДвП.
От ЕР № 5678/2004 г., е
видно, че ищцата е с 84, 45 % намалена работоспособност с диагноза маниеров
синдром и др. вестибуларни смущения. От
ЕР№5678 /2004 г. и заключението на СМЕ е
видно, че преди процесното ПТП ищцата е имала има следните заболявания
Комбиниран отоневрологичен синдром - фаза на субкомпенсация. Хипертонична
болест 3 степен, Хипертонично сърце, Екстрасистолна аритмия, Ампутация на дистални
фаланги на 2,3,4 пръсти на лява ръка. Дегенеративно късогледство на двете очи.
Комисията е определила 84,45% трайна неработоспособност за 1 година до 01.11.2005
г. С давност от около 15-20 години е състояние на ищцата на високо кръвно налягане
и чести световъртежни кризи. От показанията на свид.И. също се установява, че е
ищцата е била с увредено общо здравословно състояние, поради заболяванията и
поради възрастта си (70 г.) е била трудно подвижна. От ЕР № 3700/2016 г. и показанията на този свидетел се
установява, че тя се грижи сама за сина си болен от Детска церебрална парализа с инвалидност над 90 %. От заключението на
СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила травматични
увреждания контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузвания по лицевата
част на главата и изкълчване на дясната раменна става, както и болки и
страдания по време на лечението и на възстановителния период от общо 2- 3
месеца. В резултат на мозъчното сътресение ищцата е имала и оплаквания от
ретроградна амнезия, главоболие, световъртеж отпадналост, които са прояви на
посткомоционен церебрастенен синдром и биха могли да продължат няколко месеца.
В тази насока са и показанията на свид.И.. С извършване на компютърна томография на ищцата е доказана хиподенсна
зона вляво темпорално. Оплаква се от постоянен световъртеж, болки в двете
тазобедрени стави. Също така установено е състояние лека дисметрия в двете ръце
и леко атактична (нестабилна) походка. От заключението на СМЕ се изяснява, че
някои от симптомите обаче са специфични и могат да се наблюдават при различни
заболявания, включително и при придружаващите заболявания на ищцата- комбиниран
отоневрологичен синдром фаза на субкомпенсация.
ХБ 3степен. Хипертонично сърце.Екстрасистолна аритмия. Миопия ексцесива
дегенератива окули, тя е с артериална хипертония и чести световъртежни кризи.
Дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице –невролог сочат, че
голяма част от клиничните симптоми на засоляванията на ищцата се припокриват с
проявените след ПТП, но е възможно в определен период да са засилени в резултат
на същото. Също така, че заболяването комбиниран синдром се характеризира с
равновесни нарушения, засягащи включително походката.
От заключението на СМЕ с
вещи лица травматолог и невролог, показанията на разпитаните свидетели и
медицинската документация, съдът намира за установено, че въпреки затрудненията
в придвижването и нарушения на равновесието, травматичните увреждания на ищцата
на настъпили в причинна връзка с ПТП, след съприкосновение с лекия автомобил и
са с доказан произход. В съдебно заседание вещите лица сочат, че е възможно
придвижването й да е било с помощни средства, както свидетелства свид.Т.. Причиняването
на травмите обаче не е резултат от падане от собствен ръст, залитане или др.
действия на ищцата, а от удара с л.автомобил. Проявлението на синдроми на
заболявания, които ищцата е имала и преди ПТП са се засилили за период от около
един месец, колкото е продължил възстановителния период от мозъчното
сътресение. С оглед на това съдът приема, че проявите на замаяност,
дезориентация и главоболие след ПТП - за които свидетелства свид.И., не са
доказана последица от същото. От показанията му се установи, че ищцата е била
психически срината и силно притеснена от това, че няма да може да се грижи за
болното си дете и без грижите й той ще е абсолютно безпомощен. С оглед на медицинските данни и изтеклият
обичаен възстановителен период от около 2 месеца, вещите лица сочат в
заключението си, че ищцата е напълно възстановена от травмата на горния крайник.
С определение на съда по
чл.146 от ГПК е признато за безспорно,
че за увреждащия лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** е имало сключен застрахователен договор по
застраховка „ГО“ с ответното дружество, към датата на ПТП, както и че на ищцата
извънсъдебно е изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в
размер на 2 500 лв. по банкова сметка. ***.06.2018 г.
По отправената от ищцата
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от 24.07.2017 г. е била
образувана щета № 0000-1000-03-17-7452/24.07.2017 г., изискани са точни данни
за банкова сметка ***ени вреди в размер на 2 500 лв. Със заявление връчено
на ответника на 01.03.2019 г., ищцата е представила данни за банкова сметка, ***,
че не е съгласна с този размер и е поискала изплащане на справедливо
обезщетение за причинените й вреди в срок до 30.03.2018 г. След срока по чл.497
ал.1 т.1 от КЗ застрахователят е изплатил писмо с изх.№ 3818/10.04.2018 г. за
определяне на застрахователно обезщетение с което ищцата не се е съгласила
(видно от заявление връчено на 23.04.2018 г. )
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, пряко срещу застрахователя, която
възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени
преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се
установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От
една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане
съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за
пострадалия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.5 и чл.116 от ЗДвП и задължаващи го при управление на МПС да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и пешеходците, особено такива с трайни увреждания и престарели хора. Установи се, че при настъпилото ПТП тя е претърпяла болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания, както и в хода на лечебния и възстановителен период от общо два месеца, че са настъпили негативни психически изживявания от страх, че няма да се възстанови и ще лиши от грижа своя син, който страда от тежко заболяване, налагащо постоянна чужда помощ. Също така съдът съобрази, че напълно е приключило възстановяването от травмата на крайника и на главата, а специфичните симптоми на световъртеж, главоболие са в резултат и на хронични й заболявания. Тези симптоми са се обострили, но само за периода на лечение и възстановяване. Съдът приема за настъпили и вреди от психическа травма от преживяното събитие и свързаните с това затруднения в обслужването на самата ищца, както и невъзможността да се грижи за сина си, който е инвалидизиран с чужда помощ. Установи се, че тези вреди са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства бе установено по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.
По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от
ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни
повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително
допълнителното, причинените страдания, физически и психически. При определяне
на обезщетението съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции
и проведено лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на
болките и страданията” и „последици от получените увреждания”. От
доказателствата по делото съдът намира за установено, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие ищцата е получила посочените травматични
увреждания. В резултат на това е
търпяла болки
и страдания през период от общо два месеца, по-интензивни за първите 3-4 дни
след инцидента и с умерен интензитет за 7-8 дни, лед като е свалена превръзката
на десния горен крайни и е започнала раздвижване. През останалия период от
възстановяването болките са били с малък интензитет. Това се установи от
заключението на СМЕ и показанията на св.И., който депозира показания, че след
20-я ден ищцата е започнала сама да се обслужва. Прогнозата за възстановяването
й е добра, тя се е възстановила напълно от изкълчването на дясната раменната
става. Предвид писмените доказателства – ЕР на ТЕЛК и свидетелските показания,
съдът намира за настъпили и вреди от негативни изживявания, промени в личността
и отражение върху психиката на ищцата, извън обичайните такива за лица
претърпели или участвали в пътно-транспортни произшествия, свързани със страх,
срам, чувство за безсилие и страдания,
че не може да полага грижи за болния си син.
Частично основателно е възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която
действително в нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 ЗДвП е пресичала
пътното платно на необозначено за това място. Възможността за намаляване на
обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите е
предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е
необходимо да се установи наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка
между неговите действия и вредоносния резултат. От събраните по делото
доказателства се установи, че действително противоправно поведението на ищцата и нарушение на
правилата за движение по пътищата обективно е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Затова съдът намира, че следва обезщетението да бъде
намалено с 10 %.
Съдът, след като се съобрази с тези
обстоятелства, както и лимита на застрахователното обезщетение и обществено
икономическите условия в страната, преценени към момента на увреждането и с
оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обичайната практика на съдилищата, както и факта, че тя е получила
обезщетение (извън претендираната с исковата молба сума) счита, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е сума от 19 100
лв., която с оглед на съпричиняването която следва да се намали и да й се
присъди обезщетение в размер на 17 190 лв.
Неоснователна и недоказана е
претенцията за имуществени вреди, съставляваща разходи за адвокатско
възнаграждение в административно наказателното производство, поради което
същата следва да се отхвърли изцяло. Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число по принцип попада и понасяне на разноски. Претенцията на
ищцата е за заплащане на вреди от разноски за адвокатски хонорар в
административно –наказателно производство, заплатени с разписка от 20.07.2017
г. (л.16 от делото). Съдът намира, че освен че представената разписка не
доказва уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение, то те не следва да бъдат присъждани на ищцата и по
причина, че разноските по наказателното дело не са преки вреди от процесното
ПТП, за които да е отговорен ответника - застраховател по гражданската
отговорност на деликвента при управление на МПС. Обект на застраховане по
застраховка "Гражданска отговорност" е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Доколкото отговорността на застрахователя е функционална,
т.е., произтича от деликтно поведение на застрахованото лице, то дължимата от
застрахователя отговорност е за вредите, причинени от собственици, държатели,
ползватели и/или водачи на МПС, причинени на трети лица по време на движение и
работа с МПС, т.е. при управление на МПС - арг. и от §1,
т. 33 от ДР на КЗ, в която се съдържа дефиниция на понятието
"автомобилист". Разноските по административно наказателното дело,
водено срещу деликвента не са вреди, които да отговарят на тези критерии и
следователно ответникът не може да отговаря за тях. Още повече, че в административно
наказтелното производство ищцата не е страна, задължението за събиране на доказателства
е на административно наказващия орган и следователно не е налице причинна връзка между направените от нея
„разноски“ за адвокат и ПТП. С оглед изложеното претенцията за заплащане на
сумата от 1000 лв., представляващи направените разноски съгласно разписка от
28.07.2017 г., както и за акцесорната претенция за лихва за забава са
неоснователни.
Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 429, ал.3 от новия КЗ е законово установено ограничение на лихвите, които се включват за застрахователното обезщетение по застраховка „ГО“ когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. В дадения казус, всички документи са били представени със заявление връчено на 01.03.2018 г., то съгласно чл.497 ал.1 т. 1 (която е по-ранната дата) ответникът е в забава с изтичането на срок от 15 работни дни, след 01.03.2018 г. – тоест от 23. 03. 2018 г. В срок от 15 дни ответникът е следвало да заплати обезщетение, поради което в конкретния случай забавата настъпва от деня, следващ деня на изтичането на този срок. Затова, както и съгласно общата разпоредба на чл.84, ал. 1 от ЗЗД оттогава ответникът е в забава. Тези разпоредби дерогират ал.2 на чл.84 от ЗЗД и даденият от кредитора срок – до 30.03.2018 г. Освен това съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 за да не изпадне в забава застрахователят трябва едновременно да е определил и да е изплатил обезщетението, така че водената кореспонденция след този срок не го освобождава от отговорност за забавено изпълнение.
Затова съдът намира, че законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ се дължи на ищеца от 23.03.2018 г., като за периода от 01.03.2018 г. датата посочена в исковата молба до тази дата претенцията е неоснователна.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
К. възнаграждение в нормативно
определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/2014 г. - 707, 55
лв. възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото и с минималния нормативно установено размер
на адв.възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК в исковата молба е посочен начин на плащане на присъдените суми по посочена банкова сметка, ***ейния титуляр. Не са представени доказателства, че тази сметка е такава по чл.39 от ЗАдв и за наличието на представителна власт за получаване на суми от името на доверителя (срв. чл.34, ал.3 от ГПК), за да се приеме че може да се присъдят сумите по същата и да са на разположение на клиента – ищец. Затова и посочената банкова сметка ***нието по чл.235, ал.1, т.7 от ГПК.
Следва съобразно уважената част от иска,
ищцата да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 155, 95 лв., а така също и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., на
основание чл.78, ал.8, вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС разноски в размер на 687, 60 лв. за държавна такса и 248, 10 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК ********да заплати на Ц.В.Х. с ЕГН **********
сумата от 17 190 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 08.05.2017 г. в с Борован,
обл.Враца по вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген
Голф“ с рег. №*******, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.03.2018
г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди в останалата му част –над уважения размер, до размера от 47
000 лв., иска за обезщетение за имуществени вреди за платен хонорар за извършени процесуални действия пред
органите на ОД на МВР –Бяла Слатина, както и
претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
17 190 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 23.03.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК ********да
заплати на адвокат В.Г.К. от АК –Перник сумата от 707, 55 лв. за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
Ц.В.Х. с ЕГН ********** да
заплати на З.К.„Л.И.“ АД с ЕИК ********сумата от 155, 95 лв.
разноски по делото и 150 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.“
АД с ЕИК ********да
заплати да заплати на Софийски градски съд сумата от 687, 60 лв. за държавна такса и 248, 10 лв.
разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от
Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: