№ 1065
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 481/14.10.2021г, постановено по гр.д.№ 9672/2020г по описа на СГС,
ГО, 23 с-в, е отхвърлен предявеният иск от И. П. М. с ЕГН ********** срещу
„Интернешънъл Асет Банк” АД, за признаване на установено, че И. П. М. не дължи
вземания, предмет на изпълнително дело № 20207480401065 на ЧСИ М. И., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – Монтана: 500 000 лв., представляваща главница и
15596,03 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски, присъдени с
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 80685/2010 год.
по описа на Районен съд – Монтана, поради погасяване по давност. Осъден е И. П. М. да
заплати на „Интернешънъл Асет Банк” АД направените разноски по делото в размер на 540
лева.
Решението е обжалвано от И. П. М. с доводи, че е необосновано и
незаконосъобразно. Възразява срещу приетото от съда за действието на ППВС №3/80г,
застъпено само в част от съдебната практика на ВКС, както и, че предприетите след
18.11.2010г са водели до прекъсване на погасителната давност независимо, че ЧСИ не е
предприел изпълнителни действия.
Ответникът-„Интернешънъл Асет Банк” АД, представляван от юрк. М.В., е оспорил
въззивната жалба. Сочи, че решението е съобразено със съдебната практика и конкретно с
ТР № 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Сочи, че за периода от присъединяване на изпълнителния
лист срещу И. П. М. по изп. дело на ЧСИ М.М. до влизане в сила на ТР №2/26.06.2015г.,
постановено по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, действието на погасителната давност се
урежда съгласно ППВС №3/1980г., съгласно което по време на изпълнителния процес
погасителна давност не тече. След приемане на ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по
тълк. д.№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност се прекъсва
1
и започва да тече нова от последното поискано валидно изпълнително действие. Банката е
поискала налагането на възбрана върху недвижим имот в с.Мокреш на 29.05.2012г, налагане
на запор на банкови сметки в Банка ДСК на 13.05.2014г. и налагане на възбрана върху
недвижим имот в с.Мокреш на 15.04.2016г., следователно от 15.04.2016г е започнала да тече
нова давност, която изтича на 15.04.2021г.
Поддържа, че ищецът е признал вземането на банката с подписването на
споразумение с изх. № 143/24.06.2010г., като процесната гллавница става изискуема на
15.12.2013г. За 5 годишния давностен период от тази дата до 15.12.2018г и двете страни не
спорят, че банката е поискала налагане на запори и възбрани на имуществото на длъжника
И. П. М.. Молбата от 15.04.2016г за налагане на възбрана върху с.Мокреш, обл.Монтана, е
прекъснала течащата погасителна давност, а преди изтичането на новата погасителна
давност за вземането на банката на 15.04.2021г, са поискани и наложени възбрани върху
недвижими имоти, собственост на ищеца.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди
обжалваното решение.
В писмените бележки на процесуалния представител на ответника се поддържат
доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът И. П. М. е посочил в исковата молба, че е длъжник по заведено срещу него
изпълнително дело № 20207480401065 на ЧСИ М. И. с peг. № ***, с район на действие
Окръжен съд - Монтана, с взискател „Интернешънъл Асет Банк” АД. Съгласно връчената
му покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, общият размер на сумите към
18.08.2020 г. възлиза на 1 076 021,11 лв., от които: 500 000 лв., представляващи главница,
517 796,97 лв., представляващи законна лихва за периода от 18.05.2010г. до 01.09.2020 г., 12
721,76 лв., представляващи неолихвяеми вземания, 15 966,03 лв., представляващи
направените и присъдени в съдебното производство разноски; 280 лв., представляващи
направените разноски по изпълнителното дело и 29 256,35 лева, представляващи такси по
тарифата към ЗЧСИ. Изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист,
издаден на 03 юни 2010 година от Районен съд – Монтана, въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр. д. № 80685/2010 год. по описа на същия съд. Първоначално въз основа
на този изпълнителен лист е било образувано друго изпълнително дело с № 20107860401196
по описа на ЧСИ М.М. с peг. № *** на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд.
Изпълнителното дело е образувано на 03.11.2010 год., като взискателят е предоставил права
на частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал извършването на публична
продан на недвижими имоти. На 15.11.2010 год. ищецът е получил покана за доброволно
изпълнение чрез баща си П. С. М.. На 18.11.2010 год. ЧСИ е извършил опис на недвижими
имоти-два урегулирани поземлени имота в гр. София, ул. „Бяло поле” № 8. Посочил е, че
това е последното изпълнително действие, предприето по изп.д. № 20107860401196 по описа
на ЧСИ М.М., peг. № *** на КЧСИ с район на действие СГС. На 17.01.2011 год.
производството по изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя. На
29.05.2012 год. представител на взискателя е подал молба с искане за налагане на възбрана
върху недвижим имот, находящ се в с.Мокреш, област Монтана. На 30.05.2012 год.
взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело и извършването на публична
продан на сграда, построена в имот в гр.София, ул. „Бяло поле” №8. С молба от 13.05.2014
год. представител на взискателя е поискал запор на банкова му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД,
а с молба от 15.04.2016 год. - налагане на възбрана върху склад в с.Мокреш, област
Монтана. По нито една от изброените по-горе четири молби не са били предприети действия
по принудително изпълнение. Поддържал е, че на 13.08.2020 год. взискателят е поискал
2
връщането на изпълнителния лист по изп.д. № 20107860401196 по описа на ЧСИ М.М., с
peг. № *** на КЧСИ с район на действие СГС, след което е образувал изпълнителното дело
при ЧСИ М. И.. Изложил е доводи, че не дължи сумите от 500 000 лв., представляваща
главница и 15596,03 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски,
присъдени с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №
80685/2010 год. по описа на Районен съд – Монтана, поради погасяване по давност, тъй като
последното извършено изпълнително действие по изпълнителното производство е от
18.11.2010 год.
Ответникът- -„Интернешънъл Асет Банк” АД е оспорил исковите претенции.
Посочил е, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 80685/2010 г. за 500
000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 18.05.2010 г.; 12 721,76 лв. лихва за
забава за периода 01.01.2010 г. - 17.05.2010 г., както и 15 596,03 лв. разноски в заповедното
производство, на 3.11.2010г банката се е присъединила по изпълнително дело №
20107860401196 по описа на ЧСИ М.М., с peг. № *** на КЧСИ, с район на действие СГС, по
което длъжник е бил „Кутловица 99” ЕООД. На 22.06.2010г между банката и длъжниците
по изпълнителното дело е било сключено споразумение, на 15.12.2013г. е договорен нов
погасителен план с последна дължима вносна за главница размер на 565 289лв. и лихва
52 887.08лв. Въз основа на него е било спряно изпълнението по изпълнителното дело
По изпълнително дело № 201078604001196 по описа на ЧСИ М.М., по отношение на
ищеца са искани да бъдат приложени следните изпълнителни способи: с молба от 29.05.2012
г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот в с. Мокреш, обл. Монтана,
собственост на ищеца; с молба от 13.05.2014 г. е поискано налагане на запор върху банкова
сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД и отново възбрана на недвижим имот; с молба от
15.04.2016 г. е поискано налагане на възбрана върху склад в с. Мокреш, обл. Монтана.
След връщане на изпълнителния лист от ЧСИ М.М. въз основа на същия на
17.08.2020 г. по молба на банката е било образувано изпълнително дело № 20207480401065
по описа на ЧСИ М. И., peг. № *** на КЧСИ с район на действие ОС[1]Монтана, като по
това изпълнително дело са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на
ищеца, запор върху вземанията по банковата му сметка в „Обединена Българска Банка“ АД
и му е връчена покана за доброволно изпълнение.
Възразил е, че вземанията са погасени по давност. Посочил е, че за изп. дело №
201078604001196 по описа на ЧСИ М.М. е било приложимо ППВС № 3/1980г., съобразно
което след образуването на изпълнителното дело давност не тече за съдебно признатите
вземания. Изложил е доводи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение са спрени да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти, като с решение от 03.04.2020 г. Народното
събрание е удължило срока на обявеното извънредно положение върху цялата територия на
Република България до 13.05.2020 г. /ДВ бр. 33/07.04.2020 г. На основание § 13 от ПЗР на
Закона за здравето (ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г.) сроковете, спрели да текат по силата на
ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Въз
основа на това е поддържал, че давностните срокове са спрели да текат за срок от два
месеца и седем дни, т.е. давностните срокове за вземанията на Банката от ищеца е следвало
да изтекат на 02.09.2020 г.
Изпълнителното дело при ЧСИ М.И. е образувано на 17.08.2020 г., като с молбата за
образуване вх. № 12545 от 17.08.2020 г. е поискано налагане на възбрани върху конкретно
посочени недвижими имоти, което води до извода, че вземането по процесния
изпълнителен лист не е погасено по давност.
Поддържал е, че релевантно е самото искане на взискателя за извършване на
3
изпълнителното действие, а не факта дали съдебният изпълнител е предприел същото или не
като в тази връзка се е позовал на т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Допълнително е изложил доводи, че вземането на банката не е погасено по давност,
тъй като ищецът е приел условията и подписал горепосоченото споразумение, в текста на
чл. 1, ал. 4, от което са посочени размерите на дължимите суми, с което той изрично е
признал съществуването на вземането и е прекъсната давността.
Претендирал е да се отхвърлят предявените искови претенции.
С решението СГС е отхвърлил исковите претенции като е приел, че същите не са
погасени по давност, тъй като взискателят е поискал извършването на изпълнителни
действия и е ирелавантно, че ЧСИ не е извършил такива по причина, която не зависи от
волята на кредитора.
Между страните не се спори, че е издаден изпълнителен лист от 03.06.2010г. от
Районен съд - Монтана по ч.гр.д. № 80685/2010 год.; заповед за изпълнение от 20.05.2010
год. по същото дело; по които са били образувани изп. дело № 20107860401196 по описа на
ЧСИ М.М., peг. № *** на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд и изп.д. №
20207480401065 по описа на ЧСИ М. И..
От приложените документи по изпълнително дело 20107860401196 по описа на ЧСИ
М.М. се установява, че са подадени молби от взискателя на 29.05.2012 г. за налагане на
възбрана върху недвижим имот в с. Мокреш, обл. Монтана; на 13.05.2014 г. за налагане на
запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД и възбрана на недвижим имот; на
15.04.2016 г. за налагане на възбрана върху склад в с. Мокреш, обл. Монтана.
От представено споразумение с изх. № 143/24.06.2010 г. се установява, че на
22.06.2010 г. между банката и длъжниците по изпълнителното дело, сред които и ищецът, е
сключено споразумение, с което е договорен нов погасителен план за погасяване
задълженията към банката от страна на длъжниците (сред които е ищецът). Съгласно това
споразумение на 15.12.2013 г. се дължи последна вноска за лихва в размер на 52 887, 08 лв.
и последна вноска за главница в размер на 565 289 лв.; Според т.2/1/ от споразумението
длъжникът се задължава да погаси задължението си до 15.12.2013г., когато е и последната
вноска.
Видно от представена молба от 17.08.2020 г. е образуване на изп. дело №
20207480401065 по описа на ЧСИ М.И., въз основа на върнат на взискателя изпълнителен
лист по№ 20107860401196 по описа на Частен съдебен изпълнител М.М.. С молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя „Интернешънъл Асет банк“
АД да се наложат възбрани върху недвижим имоти, собственост на И. П. М. и запор на
банкови сметки и сейфове.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното
от правна страна:
Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението с
твърдения, че не се дължи сумата, само въз основа на факти, настъпили след подаване на
заявлението за заповед за незабавно изпълнение, тъй като те не са преклудирани от
издадената в заповедното производство заповед за изпълнение. Предмет на иска е
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, като се
разглеждат наведените от ищеца възражения във връзка с възникването, съществуването и
изискуемостта на отричаното от него притезание. По настоящето дело възражението за
недължимост е поради изтекла давност.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. по време на изпълнителния процес погасителна давност
не тече. От това следва, че периода от датата на образуване на изпълнителното производство
по изп. дело № 20107860401196 - 04.06.2010г. до 26.06.2015г., погасителната давност е
4
спряла, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото TP № 2/ 26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС-давността се смята за прекъсната с искането за
извършване на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече
нова давност. Съгласно т.10 от ТР № 2/2013г. новата погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Пояснява се, че прекъсването на давността е предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като са изброени:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
От обсъдените по-горе доказателства се установи, че взискателят е подал
молби на 29.05.2012 г. за налагане на възбрана върху недвижим имот в с. Мокреш, обл.
Монтана; на 13.05.2014 г. за налагане на запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка
ДСК“ АД и възбрана на недвижим имот; на 15.04.2016 г. за налагане на възбрана върху
склад в с. Мокреш, обл. Монтана, поради което от 15.04.2016г е започнала да тече нова
давност, която изтича на 15.04.2021г.
С молбата от 17.08.2020г на взискателя –„Интернешънъл Асет банк” е било
образувано изп. дело № 20207480401065 по описа на ЧСИ М. И., като са били поискани
налагане на възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищеца, запор върху
вземанията по банковата му сметка в „Обединена Българска Банка“ АД., като от тази дата
следва да се отчита нов петгодишен давностен период, който следва да изтече на
17.08.2025г.
По поисканите изпълнителни действия съдебният изпълнител не е извършил такива,
което е ирелевантно за давностният срок. Съдебната практика приема, че е достатъчно
изпълнителните действия да са поискани и по независими от волята на взискателя причини
да не са осъществени. В този смисъл е решение № 37/24.02.2021г по гр.д.№ 1747/2020г на
ВКС, IV ГО и решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, в
които се приема, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни
действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни
причини. Поради това е неоснователно възражението на въззивника, че давност за
изпълнителното производство (и за вземането му) е текла за времето, през което съдебният
изпълнител е бездействал и не е извършвал поисканите от взискателя изпълнителни
действия.
Въз основа на изложеното, исковите претенции по чл.439 ГПК се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до същите изводи, съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден И. П.
М. с ЕГН ********** да заплати на „Интернешънъл Асет Банк” АД с ЕИК *********
сумата от 450лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 481/14.10.2021г, постановено по гр.д.№ 9672/2020г по
описа на СГС, ГО, 23 с-в, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.439
ГПК от И. П. М. с ЕГН ********** срещу „Интернешънъл Асет Банк” АД, за признаване на
установено, че И. П. М. не дължи вземания, предмет на изпълнително дело №
20207480401065 на ЧСИ М. И., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Монтана:
500 000 лв., представляваща главница и 15596,03 лв., представляваща направените в
съдебното производство разноски, присъдени с изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязло в сила решение по гр.д. № 80685/2010 год. по описа на Районен съд – Монтана,
поради погасяване по давност и е осъден И. П. М. да заплати на „Интернешънъл Асет Банк”
АД направените разноски по делото в размер на 540 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. П. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Интернешънъл Асет Банк” АД с ЕИК ********* сумата от 450лв. за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6