Р Е Ш
Е Н И Е
Номер № 118 /23.07
Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Втори наказателен състав
На 03 юли Година 2019
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
2.
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар МИНКА Д.
Прокурор
разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ
ВНЧХ дело №1257 по описа на съда за 2018 година
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от адв.С.Ч.,
в качеството на защитник на подсъдимия М.И.К., присъда №144/25.10.2018
год. по НЧХД №668/2018
год. по описа
на Районен съд гр.Стара Загора,
с която подс.М. К.
е признат за виновен в това, че на 04.09.2017 год. в гр.Стара Загора е причинил на К.И.К., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в страдание – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а
ал.1 от НК съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., която да се заплати на
Държавата, в полза на съдебната власт, по Бюджетната сметка на Старозагорски
районен съд и го признал за невинен и оправдал по обвинението по чл.130, ал.1
от НК.
Съдът е признал подсъдимия М.И.К. за невинен и в това,
че на 04.09.2017г. в гр.Стара Загора е
казал на К.И.К., ЕГН ********** в негово
присъствие унизителни за честта и достойнството му думи „майка ти да еба“ и го
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият М.И.К. е осъден да заплати
на К.И.К. сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на причинените му на 04.09.2017г. в гр.Стара Загора
травматични увреждания, представляващи лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в страдание, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането 04.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 712лв., представляващи направени по делото
разноски за упълномощаване на повереник от тъжителя и
държавна такса.
Съдът е отхвърлил предявения граждански иск от К.К. против подсъдимия М.К. за разликата над уважения размер
от 1200лв. до претендирания размер от 2500 лв. като
недоказан.
Съдът е отхвърлил предявения от К.К.
граждански иск против подсъдимия М.К. за сумата от 1000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на нанесена му на 04.09.2017г. в
гр.Стара Загора обида с израза „майка ти да еба“ като неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият е осъден да заплати на Държавата в полза на
съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорски районен съд сумата от
50лв., представляваща държавна такса съобразно уважения размер на гражданския
иск и сумата от 200лв. направени по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение
за вещо лице.
Според изложеното в жалбата, защитата на подсъдимия счита, че присъдата е
незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена при нарушение на
процесуалния и материалния закон, а присъденото обезщетение е силно завишено,
неотговарящо на „критериите на справедливостта и фактите по делото“. Неправилната оценка на събраните по делото
доказателства е довело до неправилно
приложение на закона. При комплексна оценка на доказателствата единствения
извод, който се налага е, че подсъдимият не е извършил деянието или евентуално
попада в пределите на неизбежната отбрана.
Исканията са в няколко насоки – отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав; отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият М.К. бъде признат за невинен и оправдан и намаляне
размера на уважения граждански иск, съобразно действително претърпените болки.
С писмени възражения частният тъжител К.К. изразява своето становище, според което съдът правилно е преценил
„тежестта на постъпките на подсъдимия“, както е дал отговор на искането за
приложение института на неизбежната отбрана. В тази връзка тъжителят счита, че
присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди.
В хода на съдебните прения пред окръжния съд страните отстояват изразените позиции до момента (пред
Районен съд Стара Загора, въззивна жалба и
писмени възражения).
Според повереника на частния
тъжител съдебния акт на районния съд е правилен и законосъобразен предвид
събраните доказателства и затова искането е присъдата да бъде потвърдена.
Становището на повереника се
поддържа и от самия частен тъжител К.К..
Защитата пледира за признаване, че подсъдимия е действал
при хипотезата на чл.12 от НК, а изслушаната съдебно медицинска експертиза
опровергава описаната от тъжителя „динамичност“ на процеса. От друга страна от
обаждането на телефон 112 може да се извлече заключение, с което се опровергава
твърдението на тъжителя, че М.К. е нанасял побой на брат си.
Искането е за отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия за невинен и оправдан.
Първоинстанционният съд е
приел, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.И.К. и тъжителят К.И.К. са братя, които
живеят във фамилна къща на адрес:гр.Стара Загора, ****. Къщата е триетажна,
като първият етаж се обитава от баща им -свидетеля И.К.М., на втория етаж живее
тъжителят К.К. и бившата му съпруга св.С.К., а на
третия етаж живее семейството на подсъдимия. От няколко години отношенията
между братята били влошени, както и между тъжителя и баща му И. М..
На инкриминираната дата – 04.09.2017г., около 18.30ч.,
тъжителят К.К. и баща му били в кухнята на първия
етаж на къщата, в която живеели. В този момент подсъдимия и съпругата му
(свидетелката Т.В.К.) били в къщи и се намирали на обитавания от тях трети
етаж. Подсъдимият чул баща му, че викал за помощ (според твърденията на подсъдимия
и съпругата му), а според тъжителя баща му И.М. е викал името на подсъдимия.
Чувайки това подсъдимият слязъл от третия етаж, отишъл в двора и взел тояга,
която баща му държал и която била останала от времето, когато пасял домашни
животни. Като я взел, подс.М. К. отново се върнал в
къщата, влязъл в кухнята и видял баща си с кръв от рана по главата и брат си,
който бил хванал с ръце св.И. М.. Виждайки кръвта по главата на баща си
подсъдимият М.К. започнал да нанася удари на брат си с върха на тоягата, а
ударите били насочени по главата и тялото на К.К..
Тъжителят успял с мобилния си телефон да подаде сигнал за случващото се на
тел.112, а подсъдимият М.К., в чието присъствие тъжителя се обадил по телефона,
взел баща си и го откарал на лекар за оказване на медицинска помощ. Докато
подсъдимият е бил на лекар със свидетеля И.М., в къщи се прибрала бившата съпруга на тъжителя и го
заварила да стои в двора сам, блед и уплашен. К.К. я
уведомил, че брат му е нанесъл побой с тоягата на баща им. Подадения сигнал на
телефон 112 е послужил за основание на адреса да бъдат изпратени два полицейски
екипа, като първия си тръгнал след пристигането на втория екип, в чийто състав
бил и свидетеля А.М.. Полицаите заварили в
двора тъжителя и бившата му
съпруга, а след известно време в двора слязла и съпругата на подсъдимия М.К.
със сина им. По времето, когато подсъдимият се прибрал с баща си от лекар,
първият полицейски екип вече си бил тръгнал. Свидетелят А.М. разговарял с
двамата братя и баща им, но версиите на всеки от братята за случилото се били различни, докато свидетеля И.М. е бил
неадекватен в отговорите си за случилото се и поради това, както на тъжителя,
така и на подсъдимия М. К. били съставени предупредителни протоколи по Закона
за МВР.
От нанесения му от подсъдимия побой тъжителят К.К. получил кръвонасядане и оток
на лицето, охлузване в подключната ямка на шията, кръвонасядания по
гръдния кош и коремната стена, оток, кръвонасядане
и охлузване по левия горен крайник, оток и кръвонасядане
по лявото бедро и контузия на лява ломбална област,
които са причинили на тъжителя страдания с възстановителен период за
травматичните увреждания за около 10-15 дни.
Районният съд е базирал изводите за установена фактическа
обстановка на обясненията на подсъдимия М.К., показанията на свидетелите И.М.,
С.К., Т.К., А.М., съдебно медицинско удостоверение на живо лице № 104-II/2017г. и № 222/2017г., медицинско направление (искане от 04.09.2017г.),
приложение № 2 към чл.10, ал.1 на Инструкция № I-з на МВР за приети на 05.09.2017г. в І-во РУ на
МВР Ст.Загора сигнали от тъжителя и баща му, заключение на СМЕ по писмени данни
№ 179/2018г. № 2699/2018г. и обясненията на вещото лице при изслужванията им,
писмо изх. № 19324/02.10.2018г. на „А1 България“ ЕАД, писмо рег. №
105840-487/1.10.2018г. на „Районен център 112“, гр.Бургас, с приложен към него (приет и предявен като
веществено доказателство) CD, съдържащ запис на разговор
от 04.09.2017г. в 18.41 ч. във връзка с регистрирано повикване от телефонен
номер ********** , преписка № 3910/2017г. на РП-Ст.Загора и справка за съдимост
на подсъдимия.
С цел изясняване на фактическата обстановка в пълнота въззивната инстанция назначи комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на свидетеля И.К.М. и
допълнителна съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 179/2018г.
Първоинстанционният съд е
игнорирал показанията на свидетеля И.М., като се е позовал, както на „личните
си възприятия от него“ - трудността на провеждане на разпита, обърканите
отговори от време, място, събитие, начин на протичане, напредналата възраст -
94 години, така и на показанията на свидетеля А.М.. Назначената от окръжния съд
комплексна съдебно- психолого-психиатрична
експертиза на И.М. дава заключение, че
психологичното състояние на свидетеля към момента на инцидента не излиза извън
рамките на обичайното и същият е възприемал правилно фактите, имащи значение за
делото, като към момента на даване на показанията същият е бил в състояние да
дава достоверни показания за обстоятелствата, за които е разпитан. Въпреки
заключението на съдебно психиатричната експертиза дадените показания от
свидетеля И.М., които са фиксирани в съдебния протокол на 02.05.2018г. не могат
да дадат „картина на случилото се“ в общия двор на баща и синове. Според
неговите показания инцидента с тъжителя е станал на двора и синът му К.К. го е удрял с
„дъски“, което очевидно касае друг случай, докато за инцидента непосредствено предшествал
инкриминирания случай на 04.09.2017г. между тъжителя и подсъдимия, свидетелят И.
М. не обяснява по какъв начин тъжителят му е нанесъл побой и кое го е накарало „да пищи“. От друга страна,
според самия подсъдим, брат си К. и баща си И.М., той заварил в кухнята на
първия етаж, като „брат ми друсаше баща ми“.
При оскъдните достоверни показания на св.И. М. и
описаната фактическа обстановка от подсъдимия М. К., е невъзможно обосноваване,
позоваване и прилагане на института на неизбежната отбрана. Показанията на свидетелите
Ст. К. и Т.К. не могат да се приемат за меродавни не само, защото като съпруги
на участниците в инцидента, по презумпция се приема тяхната заинтересованост и
предубеденост, а наред с това техните показания са производни и възпроизвеждат,
това което техните съпрузи са им
съобщили за станалото.
Районният съд, пространно в мотивите (с.5-с.7) е подложил
на анализ случилото се между тъжителя и баща му св.И. М. и стигнал да
обоснования извод за неприложимост на разпоредбата на чл.12 от НК. Изводите се
споделят от въззивната инстанция, поради което няма
нужда да бъдат приповтаряни в настоящия съдебен акт.
Неизбежната отбрана е възможна само при нападение и ако
то отсъства или е прекратено, то и липсва право на неизбежна отбрана, а
следователно е невъзможно и превишаване на отсъстващо право. След като при
конкретната фактическа обстановка съдът приема, че в момента, в който
подсъдимият М. К. е слязъл на първия етаж на къщата, тъжителят е „държал“ баща
им и приетото на база заключението на съдебномедицинската експертиза на св.И. М.,
което допуска възможна причина за нараняванията на последния(при падане от
собствен ръст), не може да се приеме и наличие на убедителни доказателства,
даващи основание за позоваване на института на неизбежната отбрана.
За да се проверят изводите на първоинстанционния
съд, досежно авторството на деянието окръжният съд
назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза, като на вещото лице доц.д-р Р.Д.
бяха поставени въпроси свързани с механизма на причиняване на телесните
увреждания на К. К.. Макар травматичните увреждания да нямат специфична форма
вещото лице е отговорило, че не може с категоричност да потвърди или изключи
цилиндрична форма на удрящия предмет и в момента на нанасяне на ударите
взаимното разположение на „пострадалия и
нападателя“ е лице в лице изправени.
Вещото лице според локализацията на ударите не изключва
възможност от самонараняване, но не и от еднократно падане върху равен терен,
защото са разположени в различни
равнини.
Първоинстанционният съд е приел
наличие от поредица доказателства-тъжител и подсъдим на едно и също място по
едно и също време(04.09.2017 год.), сигналът до тел.112 е подаден
непосредствено след този час от тъжителя, състоянието на тъжителя след
инцидента, заключението на съдебно-медицинската експертиза за съответствие на
описаният в тъжбата механизъм на причиняване на телесните увреждания и
констатациите на вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че и заключението на
назначената от окръжния съд СМЕ не води до промяна на изводите, приети от първоинстанционния съд – нанасяне на удари с тояга по
главата и тялото на тъжителя от подсъдимия.
Въззивната инстанция не
намира противоречия в описания механизъм в допълнителната СМЕ и „динамиката“ на нанасянето на ударите от
описаното в тъжбата и приетото от районния съд, респ. заключението на вещото
лице. Никъде в тъжбата К. К. не е твърдял, че е „бягал и се крил“ от
подсъдимия. Описаните параметри на използваната тояга (дебелина и дължина)
налагат два извода-че действително бащата на подсъдимия е имал тояга(пръчка
според подсъдимия), която използвал, за да подкарва домашни животни и макар
подсъдимия да я описва като къса(около 70 см) и с дебелина „колкото
пръста ми“, същата би могла да причини уврежданията, защото според в.лице
„параметрите“ на предмета, който е причинил уврежданията е с ширина от 1,5 до
3,5 см, която ширина съответства на
ширината пръст на подсъдимия(предвид и неговата физика).
Според вещото лице „локализацията на травматичните
увреждания не може да изключи те да са самопричинени“.
Според криминалистическата и съдебна теория и
практика самонараняването е един от признаците на инсценировка на престъпно
събитие. Престъплението като реално явление от действителността неизбежно
оставя система от свързани помежду си следи върху обстановката и отразени в
нея. Инсценировката на престъпно деяние съдържа следи единствено от действията
на лицето, което инсценира събитието и в тази връзка обективно не може да има
отражение в явлението(събитието), което е предмет на разглеждане от съда.
Отсъствието на система от следи от престъпното деяние, означава, че реално няма
престъпление, а е налице инсценировка.
В конкретния случай съдът счита, че това не е така, т.е.
налице са редица доказателства, които във времевия интервал на протичане на
инцидента, хронологично очертават реда и
последователността на действията на подсъдимия М. К. и причинно-следствената
връзка между тези действия и получените от тъжителя телесни увреждания.
Важен принцип при самонараняването, е сравнително
невисоката тежест на нараняванията и разполагането им на голямо разстояние от
жизненоважни органи(мозък, сърце и др.) без да ги засягат. В случая освен, че
липсват данни тъжителят К. К. да се е самонаранил, са налице обективни находки
за кръвонасядане по главата - на „левия долно
челюстен ръб“, като нараняването според вещото лице е с „достатъчна сила“, след
като разкъсва кръвоносни съдове и да „направи кръвонасядане“.
При това положение изводите на първоинстанционния
съд относно фактическата обстановка са правилни и обосновани. От една страна
твърденията на тъжителя К. К. изложени в тъжбата до съда съответстват на
обективните данни получени по експертен път, а от друга обективната динамика на
причиняване на телесните увреждания установява възможността тяхното получаване
при конкретните условия и обстоятелства, така както са приети от съда.
При цялостна проверка на присъдата съдът не установи основания за нейната отмяна или
изменение. Гражданския иск е уважен в размера на 1200 лева, който размер за
престъплението по чл.130,ал.1 НК е справедлив с оглед множеството травматични
наранявания на пострадалия.
Съдът прие, че следва да се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски от тъжителя К.И.К., които са
в размер на 300 лева,съобразно чл.189,ал.3 НПК. Едновременно с това съдът осъди
подсъдимия М.И.К. да заплати направените пред въззивната
инстанция разноски, свързани с назначените комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза, които са в
размер на 1077,60 лева(300 лева за Допълнителната СМЕ и 877,60 лева за
Комплексна СППЕ).
Водим от гореизложеното и двете въззивни жалби се
явяват неоснователни, поради което и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 и чл. 189, ал.3 от НПК, окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №144/25.10.2018
год. по НЧХД №668/2018
год. по описа
на Районен съд гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.И.К.,ЕГН **********, да заплати на частния тъжител К.И.К., ЕГН **********,
сумата в размер на 300.00 лв., представляваща
договорено възнаграждение за ангажиране на повереник
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА
подсъдимия М.И.К.,ЕГН ********** да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по
бюджетната сметка на Окръжен съд
гр.Стара Загора в „ЦКБ-АД“ клон Стара Загора сумата от 1077,60 лева,
представляваща направени съдебни разноски за назначени и изслушани в съдебно
заседание експертизи.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.