Решение по дело №88/2016 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 87
Дата: 29 ноември 2018 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20163500900088
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    29.11.2018 г.                                гр.Т.

 

Т. ОКРЪЖЕН СЪД                                                                    ІІІ състав

На петнадесети ноември                                                                         2018 година В открито заседание в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.И.

Секретар Станка Желева

Като разгледа докладваното от Председателя

търговско дело № 88 по описа на съда за 2016 г.

за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

            Производството е по чл. 703 ал. 5 от ТЗ.

Пред съда по несъстоятелността е постъпило ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3900/23.10.2018г., депозирано от кредитора „Л.Г.“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Н.-ТАК, срещу приетия на 16.10.2018г. от проведеното на същата дата Събрание на кредиторите на „Л.“ ЕООД, с искане да бъде  постановено определение, с което съдът да обяви предложения план за неприет.

Основните доводи се свеждат до участието на двама от кредиторите, с приети, но оспорени по реда на чл. 694 от ТЗ вземания, с чиито гласове е приет предложения план за оздравяване. Счита се, че в събранието е следвало да вземат участие само кредиторите с приети вземания, включени в Списъка и неоспорени по реда на чл. 694 от ТЗ, позовавайки се на разпоредбата на чл. 703 ал. 6 от ТЗ.

Възражението е депозирано в седемдневния срок от датата на гласуването, от кредитор с прието вземане, поради което и съобразно разпоредбата на чл. 703 ал. 5 от ТЗ е допустимо.

На осн.чл. 704, ал. 3, изр. 2-ро  от ТЗ участие в това производство вземат длъжникът, синдикът и направилият възражението кредитор.

В открито съдебно заседания възразилият кредитор, чрез пълномощника си адв. Н. поддържа възражението си, като доразвива изложеното в писменото възражение по тълкуване разпоредбите на чл. 703 от ТЗ, с доводи, че разпоредбата на ал. 6 (нова-приета 2000г.), въведена след разпоредбата на ал. 4, означава един сериозен коректив при определянето на гласовете в това събрание на кредиторите, предвид законовото определение на понятието „прието вземане“ – само вземането, което е включено в списъка на приетите вземания с определение на съда и срещу няма предявени искове от двата вида по чл. 694 ТЗ. Разпоредбата на чл. 703 ал. 6 ТЗ предвижда един допълнителен коректив, че независимо как са гласували кредиторите в класове, допуснати до участие, такива с приети вземания-безспорни, и такива с приети вземания, които са спорни (т.е. по които има заведени дела), след извършеното гласуване по класове, съдът е длъжен да направи и втората преценка – само между кредиторите с безспорно приети вземания. В настоящия случай всички кредитори с безспорно приети вземания са гласували „против“ предложения от длъжника план, поради което и същият не може да се счита за приет.

Длъжникът (който е и вносител на плана), чрез пълномощника си адв. Д., в о.с.з заявява становище за неоснователност на възражението – считайки, че в така изразеното становище, възразилия кредитор твърде стеснително тълкува нормата на чл. 703 ал. 6 от ТЗ. В същото време съзнателно пропускал факта, че вземанията на тези двама кредитори, са приети с определението на съда, независимо, че след това са били оспорени. Счита, че при провеждане на събранието, в което съдът е допуснал до участие и е дал право на глас както „Кори-Транс“ и Е.А., така и на „БГ-Груп“ – кредитор с неприето вземане, по което се води установителен иск, не са допуснати никакви процесуални нарушения и взетото решение от СКр. за приемане на оздравителния план е законосъобразно, в рамките на дефинираните норми на |ТЗ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да утвърди приетия оздравителен план.

Синдикът не се явява, но в депозираното от него писмено становище заявява становище за неоснователност на възражението, съгласно което възразилият кредитор излага аргументи за незаконосъобразност на взетото решение от СКр. за приемане на оздравителния план, поради неправилно допускане на осн.чл. 673 ал. 3 от ТЗ до гласуване на двама кредитори с оспорени вземания по чл. 694 от ТЗ. Счита, че доколкото разпоредбата на чл. 703 ал. ТЗ е предмет на тъл.дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС , по което не е постановено още ТР, преценката следва да се направи на база на данните в конкретния случай и съдебната практика до момента. Съгласно цитираната в становището  съдебна практика (определение по тд.37/2013г. на ОС-Варна, опр.по чтд № 175/2018г. на СГС, VІ състав) преценката на съда за допускане до участие на кредиторите с оспорени вземания не подлежи на съдебен контрол. Съобразно даденото разрешение в опр.№ 5697/29.09.2017г. на СГС по чтд № 1912/2017г. кредитор с прието вземане по чл. 692от З, оспорено по реда на чл. 69 ТЗ (каквито са вземанията на допуснатите с право на глас кредитори с оспорени вземания) „преценката относно кредиторовото качество вече е направена от ръководещия събранието съд предварително въз основа на представените в производството по чл. 692 доказателства.За този кредитор не възниква необходимостта от допълнително доказване на вземането му с цел участието му в събранието на кредиторите“.

За да се произнесе по възражението съдът съобрази следното:

С Определение от 26.06.2017г. на осн.чл. 692 ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността е одобрил списъка  на приети вземания, представен  от синдика, които вземания са предявени  в срока по чл. 688, ал.1 от  ТЗ.

С определение № 233 от 02.10.2017г., постановено  по реда на чл. 692 ал.4 от  ТЗ  /след разглеждане на постъпилите  възражения против приети вземания/, съдът е одобрил  списъка на приети от синдика вземания, които са били предявени от кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ,  като е направил съответните изменения в така изготвения списък.

Според чл. 704, ал.1 от ТЗ, при преценка на предпоставките за утвърждаване на план за оздравяване на предприятието следва да се проследи спазването на изискванията на закона на първо място от процедурна гледна точка. План за оздравяване на предприятието е предложен в срока по чл. 698, ал.1 от ТЗ, като е предложен само един план. Планът за оздравяване е предложен от легитимирано лице, разполагащо с правото на предложение – по чл. 697, ал.1, т.1 от ТЗ – от длъжника, като събранието на кредиторите го е приело.

С определение № 300/12.09.2018г. предложения от длъжника план за оздравяване на предприето, допуснат до разглеждане след изпълнение на процедулата по чл. 701 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, и след отмяна на проведеното на 22.03.2018 г. събрание на кредиторите е насрочено повторно събрание на кредиторите за разглеждане и приемане на внесения план.

Събранието на кредиторите, проведено на 16.10.2018г., на което е приет предложения от длъжника план за оздравяване, е надлежно свикано, като кредиторите са призовани чрез обявяване на съобщението за датата на провеждането му в ТР на 12.09.2018 г. – вписване 20180912164856, а длъжника и синдика са редовно призовани – съгласно изискването на чл. 702, ал.2 от ТЗ.

В СКр., проведено на 16.10.2018 г. с дневен ред „разглеждане и приемане на внесения от длъжника оздравителен план“ са взели участие следните кредитори:

„Л.Г.“ ЕООД гр. Т. – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 5000,82 лв.:

- 4918,69лв. – клас ІV

-     82,13 лв.- клас V

„БГ-ГРУП“ ООД гр. П.- с прието и одобрено от съда вземане в размер на 4 940.34 лв.:

-4840.33 лв.- вземане от клас ІV

-  100.01 лв.- вземанеот клас V

Е.Л.А. – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 35 000 лв.- вземане от клас ІV;

„К.Т.“ ЕООД гр. П. – с прието и одобрено от съда вземане в размер на 42 271.28 лв.

Във връзка с проведеното производство по чл. 692 ал. 4 от ТЗ и постановяване на определение №  233 от 02.10.2017г. са висящи следните искови производства, образувани по описа на ОС-Т. по предявени установителни искове по чл. 694 ТЗ:

Т.д. № 82/17г. -  по предявен иск от „Л.Г.” ЕООД гр. Т. срещу Е.Л.А. и срещу длъжника „Л.” ЕООД (опн) за  установяване  несъществуването  на вземане в размер  на 35 000лв. С постановеното по делото решение от 04.10.2018г. искът е отхвърлен ка неоснователен. Депозирана е в.жалба от „Л.Г.“ ЕООД- в процес на администриране.

Т.д. №  83/17г. – по предявен от „ Л.Г.” ЕООД гр. Т. срещу „К.Т.” ЕООД гр. П. и срещу длъжника „|Л.” ЕООД (опн) за установяване несъществуването на вземането на кредитора   „К.Т.” ЕООД в размер на   42 271.28лв. С постановеното по делото решение от 02.03.2018г. искът е отхвърлен ка неоснователен. Депозирана е в.жалба от „Л.Г.“ ЕООД, изпратена на 01.06.2018г. на ВАпС. С решение от 08.10.2018г. по В.т.д.№ 335/2018г. на ВАпС решението на ТОС е потвърдено. Депозирана е касационната жалба от „Л.Г.“ЕООД, оставена без движение.

Т.д. № 78/2018г. - по предявен установителен иск от „Бг Г”ООД  гр. П. срещу длъжника „Л.” ЕООД(опн) за установяване съществуването на вземането на този кредитор в размер на 24 558.69 лв. Производството е образувано след обезсилване с решение от 11.06.2018г. по Втд № 192/2018г. на ВАпС на постановеното по първоначално образуваното т.д. № 81/2017г.  решение. С решение от 18.09.2018г. по т.д.№ 78/2018г. искът е отхвърлен. По депозираната от „Л.Г.“ЕООД в.ж. е образувано ВТД № 656/2018г. на ВАпС, насрочено в осз за 19.12.2018г.

На осн.чл. 703 ал. 1 от ТЗ съдът е допуснал до участие в СКр. и е предоставил право на глас на:

- кредиторите с приети и одобрени от съда с определението по чл. 692 ал. 4 от ТЗ вземания: Е.Л.А. и „К.Т.“ ЕООД , срещу които са налице висящи отрицателни установителни искове по чл. 694 от ТЗ

-кредитора „БГ-ГРУП“ – кредитор с неприето вземане, предмет на предявения положителен установителен иск  по чл. 694 ТЗ, предмет на висящото т.д. № 78/2018г.

Видно от представения протокол от СКр. (стр. 2) съдът е обявил гласовете на участие в съответните класове, както следва:

В Клас IV – кредитори по чл. 722 т. 7 и 8 от ТЗ,

  -„Л.Г.“ ЕООД, с вземане в размер на 4918.69 лева, 4.40%,

  -„Бг Г“ ООД, с вземане в размер на  4840.33 лева, 26.30%,

  -Е.Л.А., с вземане 35 000.00 лева, 31.30%,

  -„К.Т.“ ЕООД, с вземане 42 271.28 лева, 37.84%

В Клас V – кредитори по чл. 616 ал. 2 от ТЗ,

    -„Л.Г.“ ЕООД, с вземане в размер на 82.13лева, 0.07%

    -„Бг Г“ООД Т., с вземане в размер на 100.01 лева, 0.09%,

т.е. такъв процент от общия размер на вземанията съгласно чл. 703 ал. 1 и  чл. 673 ал. 3 от ТЗ, представляват техните гласове и по този начин ще бъде гласувано.

Преди гласуването, пълномощникът на кредиторите „Л.Г.“ и „БГ-Груп“ е изложил възражения по отношение законосъобразността на представения от длъжника план, заявявайки изрично, че поддържа изцяло своите възражения, направени в СКр. от 22.03.2018г., чието решение е било отменено по реда на чл. 679 от ТЗ. Счита, че към момента на внасяне на плана (към който момент е съществувало публично задължение) е следвало да бъде представено съгласие на Министъра на финансите  за разсрочването му; в плана няма предвидени гаранции за реда и начина на заплащане задълженията към НАП, които непрекъснато възникват в самото производство по несъстоятелност - нововъзникнали; за предвидените в ОП план гаранции- учредяване на особен залог, не са представени съответните документи –договорите за особен залог, позовавайки се на решение № 83 по т.д.№ 940/2012г. на ВКС; към ОП не е представена експертиза на имуществото, като вносителят се е позовал на изготвената по делото оценка от избрания от СКр оценител- тази оценка обаче не е била представена с ОП, а на самото СКр., разглеждащо плана; по отношение на предвидената гаранция, чрез учредяване на особен залог на л.а. „Нисан“ – по делото са представени доказателства, че л.а. е върнат на лизингодателя, по отношение на този автомобил е водено исково производство, с участието на длъжника и синтдика; ро отношение на предоставените като обезпечение „Фадрома“ и „Мотокар“ не са част от масата на несъстоятелността; по отношение на предоставените като „обезпечение“ други автомобили – оценителят бил посочил в изготвената оценка, че не ги е виждал,оценката им е  хипотетична; в отчетите си синдикът също бил посочил, че не ги е виждал, и че по думите на длъжника са някъде в Софийско; счита, че ОП не отговаря и на изискванията да предвижда управленчески действия – в тази нанока формално са изложени „красиви общи приказки“, посочени са несъществуващи задължения срещу Птицекланица „Първи май“ ЕООД; макар да се сочи в плана, че се прилага бизнес план- такъв не е представен; макар длъжникът да не работи от две години (отдава базите си под наем) в плана било записано, че е „налице процес на трайна стабилизация“, а изложеното в ОП, че длъжникът има търговски отношения и реализира продукция извън страната – не се подкрепя от доказателствата по делото. При така изложените възражения счита, че ОП не отговаря на изискванията на закона  и дори и да бъде приет, не следва да бъде утвърждаван от съда по несъстоятелността.

Останалите кредитори , както и длъжникът-вносител на плана не са взели становище по възраженията.

След проведеното гласуване е получен следния резултат:

В клас IV-ти- кредитори с необезпечени вземания.

 „К.Т.“ЕООД – „за“

 Е.Л. Александрова – „за“

 „Л.Г.“ ЕООД – „против“

 „БГ- Груп“ ООД -  „против“

В клас V-ти – кредитори по чл. 616 ал. 2 ТЗ.

  „БГ- Груп“ ООД  -  „против“.

  „Л.Г.“ ЕООД – „против“

Съдът е обявил, че след проведеното гласуване в IV клас планът е приет с вземания, представляващи 69.14%,  в V клас оздравителният план не се приема, при което представеният Оздравителен план, внесен от длъжника „Л.“ ЕООД гр. П. с вх. № 416/30.01.2018г. СЕ ПРИЕМА от събранието на кредиторите.

            В СКр. участието на кредиторите е извършено лично, или по силата на изрично писмено пълномощно, а по отношение на кредитора – физическо лице – пълномощното е с нотариална заверка на подписа.

            Съгласно трайно установената съдебна практика, в производството по чл. 704 ал. 3 от ТЗ не подлежи на преоценка преценката на съда относно предоставяне право на глас по реда на чл. 703 ал. 1 предл. второ от ТЗ.

            Предмет на обсъждане и произнасяне при утвърждаването на плана, срещу чието приемане са постъпили в срок възражения, са спазване на процесуалните правомощия по чл. 703 , 705 от ТЗ, както и изискванията на чл. 701 от ТЗ относно материалната законосъобразност на плана ( решение № 158/30.11.2012г. на ВКС по т.д.№ 42/2012г., ІІ т.о., ТК) – съдът проверява цялостно предпоставките- материални и процесуални, с които законодателят е обвързал утвърждаването на плана, независимо дали недоволни кредитори са възразили или оспорването е пропуснато.

            Актът по приемане на оздравителния план изразява волята на кредиторите. При нейното формиране (члр. 703 ТЗ), съдът е длъжен да се произнесе по приетия оздравителен план (чл. 705 ал. 2 във вр. с чл. 704 ал. 1 от ТЗ).

            Спорният по делото въпрос относно процедурата по приемане на плана е начина на отчитане на гласовете на кредиторите в събранието и формирането на обикновеното мнозинство за приемане на плана.

            Само за целите на оздравителния план законодателят е въвел диференцирано третиране на кредиторите при упражняване на правото на глас в свиканото специално за вземане на това решение събрание, обуславящо и предвиденото в чл. 703 ал. 2 от ТЗ специално изключение от общия ред за отчитане на гласовете на кредиторите.

            Съгласно разпоредбата на чл.703 ал. 1 от ТЗ съдът е предоставил право на глас на двама от кредиторите (Е.Л.А. и „К.Т.“), с приети и одобрени от съда вземания, които вземания са предмет на висящи производство по предявени отрицателни установителни искове по чл. 694 ТЗ, както и на кредитор (Бг Г), с неприето вземане, предмет на висящо производство по предявен установителен иск от този кредитор за установяване съществуването на това вземане.

            На събранието са участвали всички кредитори, от класове ІV и V.

            Кредиторите с приети вземания по смисъла на чл. 693 от ТЗ (чиито приети от синдика и одобрени от съда по реда на чл. 692 ТЗ вземания не са предмет на искове по чл. 694 ТЗ)  формират общо вземане в размер на 9941,16 лв.:

            -„Л.Г.“ – 5000.82 лв. (4918,69лв.-ІVкл.  + 82,13лв.-V кл.)

            -„Бг Г“ – 4940.34 лв.(4930,33лв.- ІV клас +100.01лв.- V кл.),  при общ размер на приетите и одобрени вземания 111 771,13лв., т.е. 8,89 %.

            Вземанията на тези двама кредитори формират клас V – с част от горепосочените вземания: „Л.Г.“ – с вземане от 82,13лв., „Бг Г- 100,01лв.“

            Съгласно разпоредбата на чл. 705 ал. 1 т. 1 от ТЗ едно от кумулативните изисквания за утвърждаване на плана е „да са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори“. В настоящия случай е видно, че в един от класовете (клас V) планът не е приет – тъй като и двамата кредитори са гласували „против“ приемането на плана.

            Съгласно разпоредбата на чл. 705 ал. 1 т. 2 от ТЗ условие за утвърждаване на плана е същият да е приет с мнозинство на кредитори  с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692 ал. 1 и по чл. 692 ал. 4 от ТЗ.

            Съгласно чл. 703 ал. 6 от ТЗ „не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания, независимо от класовете, в които се разпределят“.

            При сравнителния анализ на горепосочените разпоредби се установява различие в употребените от законодателя понятия  кои вземания се зачитат при гласуването и формирането на мнозинството при вземане на решенията: „приетите“ вземания (чл. 703 ал. 6), приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692 ал. 1 и ал. 4, в съпоставка с разпоредбите на чл. 703 ал. 1 и чл. 693 от ТЗ.

            В настоящия случай, от общия размер на приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци, една сравнително малка част (вземания в размер на 9 941,16 лв.) са приети и одобрени вземания, срещу които няма предявени искове по чл. 694 от ТЗ – т.е. от т.нар. „безспорни вземания“.

            В същото време, за приемането на плана са гласували кредитори, чиито вземания формират абсолютно мнозинство от Списъка на приетите и одобрени от съда вземания по реда на чл. 692 ал. 1 и ал. 4 от ТЗ, но срещу тези вземания са налице висящи искови производства по предявени отрицателни установителни искове.

            При сравнителното тълкуване на разпоредбите на чл. 703 ал. 1 и 2, чл. 703 ал. 6 и чл. 705 ал. 1 т. 2 ТЗ, съдът намира, че разпоредбата на чл. 703 ал. 6 от ТЗ не би могла да се тълкува като допълнителен коректив в смисъл, че независимо как са гласували кредиторите в класове, допуснати до участие, такива с приети вземания-безспорни, и такива с приети вземания, които са спорни (т.е. по които има заведени дела), след извършеното гласуване по класове, съдът е длъжен да направи и втората преценка – само между кредиторите с безспорно приети вземания, доколкото в случая е налице спазване на разпоредбата на чл. 705 ал. 1 т. 2 от ТЗ – а именно решението за приемане на плана е взето с мнозинство на кредитори с повече от половината  от приетите вземания, вкл. в Списъците по чл. 692 ал. 1 и 4 ТЗ – т.е. с абсолютно мнозинство -  50% + 1 от имащите право на глас.

            В тази връзка се поставя и въпроса относно разпоредбата на чл. 693 ал. 1 от ТЗ – „с изключение на вземане по чл. 694 ал. 1 ТЗ“ - която не е изменена при изменението на чл. 694 от ТЗ -ДВ бр.105/2016г., като в редакцията си от 2016г. – чл. 694 ал. 1 от ТЗ касае иск, предявен от длъжника.

            По материалните предпоставки, с които законодателят е обвързал утвърждаването на плана:

            Предмет на разглеждане от проведеното СКр. е планът за оздравяване вх. № 416/30.01.2018г., съобразно постановеното от съда.

            Именно събранието на кредиторите по приемане на предложения план е първата възможност за въвеждане на възражения от кредиторите както относно допустимостта на плана, така и относно съответствието му с изискванията на чл. 700 ТЗ.

            Неоснователно е възражението за недопустимост, тъй като е необходимо съгласие на Министъра на финансите- при разглеждане на плана, с оглед повторното насрочване на СКр за разглеждането му, не са налице вземания в полза на НАП. Що се касае до „нововъзникналите“ публични задължения (след ОПН), същите, съгласно ТЗ (чл.700 ал. 1 т.1) , не са предмет на плана за оздравяване.

            Неоснователно е и възражението, че към плана вносителят следвало да приложи пазарна оценка на имуществото- с разпоредбата на чл. 700 ал.3 ТЗ е въведено такова изискване, когато планът предвижда продажба на цялото предприятие или на обособени части (чл. 700 ал.2), каквито предвиждания в настоящия план няма.

            По делото е приложена изготвената от определения от СКр. по реда на чл. 677 т.8 от ТЗ оценител – вх.№ 316/23.01.2018г.

            С определението си по чл. 701 от ТЗ, съдът се е произнесъл по съответствието на плана с изискванията на чл. 700 ТЗ, като е приел, че от формална страна и след коригирането на плана по реда на чл. 701 ал. 2 ТЗ, планът отговаря на законовите изисквания.

            С плана е предвидено, вземанията на всички кредитори да бъдат изцяло удовлетворени. На кредиторите „Л.Г.“ и „Бг Г“ – в седмодневен срок от влизане в сила на решението за одобряване на плана, на кредиторите Е.Л.А. –в срок до 24 месеца от приемане на плана по чл. 703 ТЗ, на вноски, като първото плащане ще бъде в 6м. срок от влизане в сила на решението за одобряване на плана по реда на чл.; 705 а. 2 ТЗ; на „К.Т.“ – в срок до 36 месеца, при същите начални дати. От последните двама кредитори, с оглед неравнопоставеността им спрямо другите, са представени декларации по чл. 705 ал. 1 т. 3 ТЗ.

            В плана са предвидени гаранции (чл. 700 ал. 1 т.4) – учредяването на особен залог  и ипотеки (р.V.2). Съгласно установената съдебна практика включено в плана задължение на длъжника за бъдещо учредяване на залог/ипотека, само по себе си няма последици на „гаранция“; такава гаранция би съставлявало не обещанието (в плана), а учреденото обезпечение към момента на утвърждаване на плана, в съответната форма,  макар под отлагателно условие - влизането на оздравителния план в сила (решение  № 83 от 27.11.2013г. на ВКС по т.д. 0 940/2012г., І т.о.). Такива доказателства няма.

            Що се касае до част от посочените гаранции (р.V.2.1)– е предвидено учредяването на залог върху вещ, която не е част от масата на несъстоятелността -  л.а. „Нисан“, „Навара“, с рег. № Т 62-66 МТ- видно е от отчетите на временния синдик и приложените доказателства, че в хода на производството по несъстоятелност, е образувано производство по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД с ответник длъжника по гр.д.№ 447/2017г. по описа на РС-П. (с участието на временния синдик), приключило с решение № 196/09.10.2017г., с което е обявен за окончателен сключения на 17.03.2015 г. между “Н АУТО СОФИЯ” ЕООД и „Л.” ЕООД, представлявано от управителя Г.Г., предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство марка „Нисан”, модел „Навара”, с рег. № Т 62 66 МТ (с посочено шаси и двигател). Решението, като необжалвано, е влязло в сила.

            Относно изискванията на чл. 700 ал. 1 т. 5 и 6 ТЗ.

            В раздел VІ на плана- Управленски, организационни, правни, финансови, технически и други действия, за осъществяване на плана – планът е изграден въз основа на идеята за продажба на част от готовата продукция, за част от която в хода на производството е установено, че е отчуждена от наемателя. Липсва конкретност относно това, как ще се възстанови и подобри ефективността на дейността на дружеството. Липсват указания и за това, какви действия по рационализация на управленската структура ще бъдат предприети. Всъщност, не се предвиждат никакви структурни промени.

            В р. VІІ от плана е посочено, че програмата за трудова заетост предвижда както запазване на работни места, така и разкриване на нови – в тази си част предвижданията на плана са изградени очевидно въз основа на действащо предприятие, а видно от доказателствата по делото, и докладите на синдиците, длъжникът не осъществява дейност, няма работен персонал, производствените му бази са отдадени под наем - Договор за наем от 17.11.2015г. (за базата в с К., общ. П.) и Договор за наем от 03.01.2016г.(за базата в гр.П.), действащи и към настоящия момент ( с Анекси, подписани в хода на производството по несъстоятелност). Наемите, получавани от тези имоти, са единствения приход в производството по несъстоятелност.

            Предвид горните съображения, в заключение съдът намира, че оздравителният план страда от съществени пороци и не е в състояние да изпълни предназначението си по закон. С него се осъществява единствено едно отлагане във времето, на дължимите към кредиторите плащания. Не са предвидени реални мерки за оздравяване, както и реални гаранции за удовлетворяване на кредиторите с приети вземания в декларирания пълен размер.  

            Предвид гореизложените съображения, следва да бъде отказано утвърждаване на внесения от длъжника план за оздравяване на предприятието.

            Така постановеното решение има самостоятелно значение като елемент от оздравителната процедура и подлежи на отделен инстанционен контрол – чл. 613а ал. 1 във вр. с чл. 705 ал. 2 от ТЗ.

            Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ОТКАЗВА ДА УТВЪРДИ оздравителния план на длъжника „Л.“ ЕООД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК хххххх, гр. П., предложен от длъжника, чрез изрично упълномощения адв. Д., който план е разгледан и приет от Събранието на кредиторите на „Л.“ ЕООД (в ОПН), проведено на 16.10.2018г. – на осн.чл. 705 ал. 2 вр. с чл. 704  от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в 7 дневен срок от обявяването му в Търговския регистър.

Препис от решението да се изпрати за вписване в ТРРЮЛНЦ.

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.

.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: