Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия:
Десислава Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№269 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2018г., постановено по гр.д.№90035/2017г. по описа на
СРС, 88 с-в, е отхвърлен предявеният от „Е.с.а.“ЕООД срещу „С.в.“АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника
сумата от 1547,36лв., начислена с фактура №**********/04.12.2017г. за периода 27.04.2017г.-
27.10.2017г. за предоставени ВиК услуги в имот в гр.София, ж.к.“*******“, бул.*******и
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от общо 400 лева разноски по
делото.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена
въззивна жалба от ищеца „Е.с.а.“ЕООД. Жалбоподателят твърди, че ответникът, в
чиято тежест е да стори това, не е доказал релевантните за спора факти и
обстоятелства, от които произтича потестативното му право. Не било установено,
че ищецът е потребител (клиент) на ответното дружество и между тях съществува
облигационно правоотношение. Представеният по делото предварителен договор бил
без достоверна дата, а подписалите го лица нямали представителна власт спрямо
ищеца. Неправилно бил приложен материалният закон, а ищецът не бил давал
съгласие чрез представения по делото констативен протокол за начисляване на
процесната сума. Претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения отрицателен установителен иск, както и присъждане на направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по
жалбата и в
производството „С.в.“АД
не е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно по следните
съображения:
С исковата
молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1547,36лв.
по процесната фактура и за процесния период, за предоставени ВиК услуги в имот
в гр.София, ж.к.“*******“, бул.“*******. При така очертания предмет на спора, в
тежест на ответника е да установи фактите и обстоятелствата, релевантни за
възникване на процесното вземане от ищеца, в това число качеството на ищеца на
потребител на ВиК услуги в горепосочения имот и предпоставките за начисляването
служебно на процесната сума. Такова доказване от ответника в случая не е
проведено. По делото са представени предварителен договор №357/2007г., протокол
№16294/2017г., контролен лист №139344, контролен лист №77504 от 25.10.2013г. и
контролен лист №111068/27.10.2017г. Не са представени каквито и да било
доказателства който и да било от тези документи да е подписан от надлежно упълномощен
представител на дружеството- ищец. Договорът е подписан от Р.Л.Н.и Л.Ц.Н., а
протоколът от Н.Г.Н., за които се твърди да са представлявали ищцовото
дружество, но доказателства в тази връзка липсват, а ищецът изрично е оспорил
представителната им власт. Контролните листове са подписани от Д.С.Г.с
отбелязването, че същата е собственик на имота, което обстоятелство не се
оспорва от нито една от страните. Видно от изложеното, ответникът в чиято
тежест е да стори това, не е установил с позволените от закона доказателствени
средства, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на
чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
параграф 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Следователно, Общите условия на дружеството ответник
не могат да бъдат изобщо приложени по отношение на ищеца. Отделно от
изложеното, становището на вещото лице по изслушаната комплексна СТСЕ е, че в
процесния обект не може реално да бъде изразходвано посоченото в процесната
фактура количество вода.
Ето защо въззивната жалба се явява основателна, първоинстанционното решение следва
да бъде
отменено като неправилно, а предявеният иск- да се уважи изцяло.
По разноските.
При този изход на
спора жалбоподателят-
ищец има право на направените по делото разноски в първата и настоящата
въззивна инстанция в общ размер 492,84 лева, от които 92,84 лева за държавни
такси и 400 лева адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по
чл.80 от ГПК.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло
решение от
08.10.2018г., постановено по гр.д.№90035/2017г. по описа на СРС, 88 с-в, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,
ал.1 ГПК, че ищецът „Е.с.а.“ЕООД с ЕИК******* не дължи на ответника „С.в.“АД с ЕИК******* сумата от 1547,36лв., начислена с фактура
№**********/04.12.2017г. за периода 27.04.2017г.- 27.10.2017г. за предоставени
ВиК услуги в имот в гр.София, ж.к.“*******“, бул.“*******.
ОСЪЖДА „С.в.“АД с ЕИК******* да заплати на „Е.с.а.“ЕООД с ЕИК******* сумата
от 492,84
лева (четиристотин деветдесет и два лева и 84 стотинки) разноски по делото за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/