ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1921
гр. Бургас, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501013 по описа за 2022 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв. Десислав Михайлов като
пълномощник на ИВ. Т. Г. от гр.Созопол, против определение № 2713 от 18.05.2022г.,
постановено по гр.д.№ 7683/2021г. по описа на РС- Бургас, с което е отхвърлено искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, тъй като районният съд не е
съобразил представения по делото договор за правна защита и съдействие, както и списъка
на разноските, приложени към писменото становище на страната, поради което е изведен
неправилен извод, че няма представен документ, в който да е уговорено представителство
по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Развити са подробни съображения.
Моли определението да бъде отменено и вместо това решението в частта за
разноските да бъде изменено, а на адв.Михайлов да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв. Претендира и присъждане на разноски за настоящото производство в
размер на платената държавна такса- 15 лв.
Ответникът по жалбата- „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК *********, представлявано от
управителя Цветан Кръстев не е представил отговор, въпреки, че е надлежно уведомен за
тази възможност.
Частната жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 от ГПК вр. 248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С решението си под №542 от 24.03.2022г., постановено по гр.д.№7683/21г. на РС-
1
Бургас, поправено с решение №1009 от 18.05.2022г., постановено по същото дело, РС-
Бургас е уважил изцяло предявените от ИВ. Т. Г., черз пълномощника му адв. Д.М. искове за
установяване нищожността на две клаузи- чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договор за „А1 карта“
от 8.11.2019г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ИВ. Т. Г., поради противоречие със
закона за потребителския кредит. Със същото решение ответното дружество е осъдено да
заплати на ищеца разноски по делото в размер на 50 лв., включващи заплатената държавна
такса.
В срока за обжалване на решението- на 7.04.2022г., е постъпила молба от адв.
Михайлов, с която е направено и искане за изменението му в частта за разноските, чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 600 лв., или по
300 лв. за всеки от предявените искове за нищожност на отделни клаузи от договора.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която не е представила отговор.
С обжалваното определение районният съд е приел, че от представеното по делото
пълномощно на л.6 от делото се установява, че между страните е е налична уговорка за
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА , а такава не може да се презюмира, поради
което е счел молбата по чл.248 ГПК за неоснователна.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема
следните правни изводи:
Безспорно е, че в посоченото от районният съд адвокатско пълномощно на л.6 от
делото на РС, приложено към исковата молба, не се съдържат каквито и да било клаузи,
касаещи заплащането на правната помощ, която адв. М. се е задължил да осъществи от
името и за сметка на ищеца И.Г.- изготвяне и представяне на искова молба за прогласяване
нищожността на клаузите на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договор за кредит „А1 карта“ от
8.11.2019г., да го представлява пред районния съд и всеки друг съд в страната, да изготвя и
подава всякакви искови молби, заявления и др. подробно описани документи, както и да
получава удостоверения, справки, решения и др. документи, да изготвя жалби, молби и т.н.,
да получава дължащите се на ищеца съдебни разноски и такси, както и да заплаща от името
на клиента всякакви такси и суми, свързани с гореописаните правомощия.
Районният съд не е съобразил, че на 17.02.2022г. , преди първото по делото съдебно
заседание, ищецът, чрез пълномощникът си адв. М. е депозирал писмено становище по хода
на делото и по съществото на спора. Към това становище са приложени договор за правна
защита и съдействие- л.40, както и списък на разноските – л.38. Предметът на договора
включва оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова
молба за прогласяване нищожността на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.4 от договора за кредит „А1
карта“, както и процесуално представителство и защита в тази връзка. В него изрично е
посочено, че процесуалното представителство и защита са безплатни на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, за оказване на правна помощ на материално затруднено лице. Посочено е
още, че е договорено възнаграждение във връзка с всеки от исковете за нищожност /на
отделните клаузи/.
В случая, исковете на ищеца са уважени изцяло. Искането за присъждане на разноски
е направено още с исковата молба. Доказателствата за уговарянето на възнаграждението на
2
основание чл.38, ал.2 от ЗА са приложени по делото в първото по делото съдебно заседание.
Налага се извод, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени от
ответника в полза на адв.М.. Следователно молбата почл.248 ГПК е основателна.
Предвид изложеното, обжалваното определение на БРС следва да бъде отменено, а
вместо него следва да се постанови ново, с което на основание чл.78, ал.1 ГПК, за оказаната
безплатна правна помощ на ищеца, ответникът следва да заплати на адв. М. възнаграждение
в размер на 600 лв., определено съобразно чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Ответникът следва да заплати на жалбоподателя и разноските за настоящото
производство в размер на платената държавна такса от 15 лв.
На основание чл.274, ал.4 ГПК във връзка с чл.280, ал.3 ГПК определението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2713 от 18.05.2022г. по гр.д.№7683 по описа за 2021г. на
Бургаския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №542 от 24.03.2022г., постановено по гр.д.№7683/21г. на РС-
Бургас, поправено с решение №1009 от 18.05.2022г., постановено по същото дело, В
ЧАСТТА за разноските, както следва:
ОСЪЖДА „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Десислав
Веселинов Михайлов от АК- Пловдив, с ЕГН:**********, с адрес гр.Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, сумата от 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗА на ИВ. Т. Г. ЕГН:
********** от гр.Созопол, ул. „Феникс“ №7 по гр.д.№ 7683/2021г. по описа на РС- Бургас.
ОСЪЖДА „Аксес файнанс“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Т. Г. ЕГН:
********** от гр.***, сумата от 15 лв., представляваща разноски- държавна такса по ч.гр.д.
№1013 по описа на ОС- Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3