Решение по дело №2082/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44, ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Жалбоподателят М.В.Б., роден на ***г. в гр. Санкт Петербург, Руска федерация, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Л.Ц., е оспорил решение №32-397022/18.11.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество и изрично е записано, че не се разрешава освобождаването от мита на употребяван пътнически автомобил марка BMV 630D XDRIVE 21CX, с шаси №WBA21CX040CG43401 и рег.№ А303EM797.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят оспорва констатацията на митническия орган, че не са изпълнени изискванията на чл.4-11 от Регламент (ЕО)№1186/2009г. за това личното имущество да се намира във владение и да е използвано в предишното обичайно местопребиваване поне шест месеца преди датата, на която лицето е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, както и условието имуществото да е било декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца, считано от същата дата. Намира за неоснователно твърдението на органа, че след издаване на разрешението за пребиваване лицето се е установило трайно на територията на България. Според жалбоподателя представените от него доказателства потвърждават само намерението му да се установи на територията на РБ, т.е. подготовката за реалното и трайно установяване, като същото е било осъществено през юни 2022г. вместо приетата в оспореното решение дата на установяване – 13.08.2021г. Счита, че административният орган е пренебрегнал специфичните критерии, които трябва да бъдат взети предвид, за да се определи мястото на обичайно местопребиваване на дадено лице. Иска решението да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Ц., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски съобразно представен списък (л.233).

Ответникът по жалбата директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници“, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Л., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски и липса на доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар.

ФАКТИ:

На 03.08.2022г. жалбоподателят М.Б., с ЛНЧ **********, подал искане с peг. №32-258873 за издаване на разрешение за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество - лек автомобил BMW 63 0D XDRIVE 21 СХ, с шаси № WBA21CX040CG43401 и рег.№А303ЕП797 при допускане за свободно обращение, поради установяване на обичайното пребиваване на жалбоподателя на територията на ЕС от 04.06.2022г. (л.56).

Към искането били приложени: разрешение за продължително пребиваване №*********/13.07.2022г. на М.Б., издадено от МВР, със срок на валидност до 28.07.2023г. (л. 57); задграничен паспорт №*********/14.06.2017г. (л.58-66); декларация от 02.08.2022г. (л.67), с която жалбоподателят декларира, че е пристигнал с автомобила си в България на 04.06.2022г. (към която дата е и преместването му от Руска федерация), установява се на адрес в гр. Св. Влас и ще живее там повече от 185 дни през предстоящите 12 месеца, внесеният употребяван автомобил БМВ 630D е лична негова собственост и е бил използван от него повече от 6 месеца преди датата на преустановяване на обичайното му местопребиваване, а в Русия е живял до преместването си в България на 04.06.2022г. и до този момент е пребивавал в РБ само с цел почивка и за закупуване на имот, както и за уреждане статута на пребиваване на семейството си. Приложени са били още: удостоверение, издадено от МВР, с №538200-10196/21.07.2022 г., съдържащо справка в табличен вид на регистрираните пътувания на жалбоподателя до границите на Република България (л.68); копие на талон на автомобила, издаден в Руска федерация (л.69); договор за покупко-продажба на процесния автомобил от 22.03.2021 г. (л.77-84), ведно с превод на български език (л.70-76); извлечение №164302020780689 от електронния паспорт на МПС, оформен на 25.02.2021г. (л.90-94); копие на документ за собственост в Руска Федерация (л.95); копие на застрахователна полица на лек автомобил BMW 630d (л.96, л.174-175); приемо-предавателен протокол от 28.03.2021г. (л.97-99), установяващ, че от тази дата процесното МПС е във владение на жалбоподателя; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №148 от 16.09.2021г., който удостоверява право на собственост на Б. върху самостоятелен обект, находящ се във в.с. „Дриймвил Сий Дриймс“, гр. Св. Влас, община Несебър (л.100-102); банкови извлечения за периода 01.06.2021 – 19.07.2022 и от 01.06.2021 – 30.11.2021г. (л.103-129, л.177-202), от които се установява платени от жалбоподателя суми по битови сметки.

С писмо peг. №32-263972/08.08.2022г. директорът на ТД Митница Бургас (л.51-52) уведомил жалбоподателя, че след разглеждане на постъпилото искане и приложените към него документи било установено, че те не съдържат необходимата информация, с оглед на която да бъде направена преценка за изпълнение условията на чл.3-11 от Регламент (ЕО)№1186/2009г. за освобождаване от вносни мита. Посочено било, че на 13.08.2021г. жалбоподателят е влязъл в България през ГКПП Аерогара Бургас с документ за продължително пребиваване №********* от 03.08.2021г., който е различен от приложения към настоящото искане. С издаването на това удостоверение за пребиваване лицето е заявило желанието си и е променило обичайното си местопребиваване в Република България, считано от датата на издаване на първата карта за продължително пребиваване – 03.08.2021г. В писмото били посочени примерни документи за доказване обичайно място на пребиваване извън митническата територия на ЕС, както и преместването на обичайното място на пребиваване в РБ. Отправено било предупреждение, че ако в 7-дневен срок не бъдат предоставени необходимите документи и информация относно изпълнение условията за освобождаване от вносни мита, искането няма да бъде прието на основание чл.12 от Регламент за изпълнение (ЕС)№2015/2447г. Писмото било изпратено по електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателя, потвърдил получаването на 09.07.2022г. (л.55).

В изпълнение указанията на митническия орган, с молба вх.№32-309217/14.09.2022г. (л.37) жалбоподателят представил следните документи: трудов договор, сключен на 10.01.2017г. (л.38-46, превод на л.144-156), съгласно който М.Б. е назначен на длъжност генерален директор на „Первий инженер“ ООД, със седалище в Русия, гр. Москва; допълнително споразумение от 01.06.2021г. към трудовия договор (л.49, л.163-164) за вменяване на допълнителни длъжностни задължения на служителя, които той следва да изпълнява на територията на Република България; копие от разрешение за пребиваване №********* от 03.08.2021г., издадено от МВР, със срок на валидност до 29.07.2022г.(л.50).

Със съобщение по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013г., обективирано в писмо peг.№32-318826/21.09.2022 г. жалбоподателят е бил уведомен от директора на ТД Митница Бургас, че предстои издаване на решение за отхвърляне на постъпилото искане за освобождаване от вносно мито на лек автомобил БМВ 630D XDRIVE 21 СХ, с шаси № WBA21CX040CG43401, рег.№А303ЕП797 и ДПР 29.03.2021г. (л.33-35). В съобщението били цитирани разпоредбите на чл.3-11 от Регламент (ЕО) 1186/2009 г., визиращи условията, при които се прилага освобождаването от вносни мита на лично имущество, внасяно от физически лица при преместване от обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността.

В декларацията, подадена от жалбоподателя (л.67), същият посочил, че се е установил на територията на България на 04.06.2022г., но при извършена от митническите органи проверка било установено, че лицето е установило пребиваването си в страната в по-ранен период. Този извод бил формиран въз основа на данните от представения задграничен паспорт, съгласно които жалбоподателят получил виза „D” №********* за дългосрочно пребиваване с валидност от 09.07.2021г. до 09.01.2022г. (л.63). Взети били предвид и регистрираните пътувания през границата на Република България в периода 09.07.2021г. – 20.07.2022г., като на 13.08.2021г. в справката на МВР било отразено влизане през ГКПП Аерогара Бургас с документ за продължително пребиваване под №********* от 03.08.2021г., различен от представения с искането. В тази връзка митническите органи приели, че датата 03.08.2021г. е тази, на която лицето е заявило намеренията си пред компетентните власти и е променило обичайното си местопребиваване в България. Това намерение на лицето се потвърждава и от представения анекс към трудов договор, в който било записано, че лицето ще изпълнява служебните си задължения на територията на Република България от 01.06.2021г. за срок от 4 години. Тези дати съвпадали с многократното влизане и излизане от границите на България в периода 09.07.2021г.-20.07.2022г. съгласно данните в удостоверението, издадено от МВР. Прието било, че представеният нотариален акт за покупко-продажба на апартамент в Св. Влас, община Несебър, съставлява доказателство за наличие на лични ангажименти у жалбоподателя, свързани с намерението му да пребивава в България.

При тези факти митническите органи приели, че лицето се е установило на територията на Република Българя на 03.08.2021г. и на основание чл.7 от Регламент №1186/2009г. личното имущество, предмет на освобождаване от вносни мита, следва да бъде декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца, считано от тази дата. В случая личното имущество не било декларирано в посочения срок. Освен това митническата администрация установила, че автомобилът е бил във владение и е използван от жалбоподателя в предишното му обичайно място на пребиваване за периода от датата на придобиване на автомобила - 28.03.2021 г. до датата на установяване на територията на Република България на 03.08.2021 г., т.е. за период от около 5 месеца, вместо предвидените в регламента 6 месеца. Описаните факти и обстоятелства дават основание за митническите органи да отхвърлят подаденото заявление за освобождаване от вносни мита. На жалбоподателя бил предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, както и да представи допълнителни доказателства. Съобщението било получено от пълномощника му на 07.10.2022г. (л.36).

В определения 30-дневен срок Б. е депозирал становище с peг. №32-380385/07.11.2022г. (л.32), в което изразил несъгласие с констатациите на митническите органи. Сочи неяснота на приложените спрямо него критерии за трайно установяване на територията на общността на лица, преустановили обичайното си място на пребиваване в трета държава. Жалбоподателят счита, че в случая преместването му от обичайното място на пребиваване в България е реализирано на 04.06.2022г. Отправено е искане за отмяна на взетото решение в съобщението по чл.22,§6 от Регламент №952/2013г., като бъде постановено друго, с което да се уважи искането за освобождаване от вносни мита на употребяваното МПС.

На 18.11.2022г. директорът на ТД Митница Бургас издал оспореното в настоящото производство решение №32-397022/18.11.2022г.(л.26-30), с което отхвърлил искането на Б. за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество поради неизпълнение на условията по чл.4 и чл.7 от Регламент (ЕО)№1186/2009г., като изрично било посочено, че не се разрешава освобождаване от вносни мита на автомобила, собственост на жалбоподателя.

В мотивите на оспорения акт били възпроизведени аргументите, изложени в съобщението по чл.22, §6 от Регламент №952/2013г. Прието било, че Б. не е представил допълнителни доказателства или сведения в подкрепа на твърдяната от него дата на установяване - 04.06.2022г., която отразявала единствено въвеждането от лицето на личния му автомобил на територията на Република България по време на едно от многобройните влизания.

В тази връзка били взети предвид данните от удостоверението на МВР-Бургас (л.68), съдържащо справка за регистрираните пътувания на жалбоподателя през границата на Република България в периода от 09.07.2021г. до 20.07.2022г., както следва:

• Влизане в Република България на 09.07.2021г. през ГКПП Аерогара София, с документ за пребиваване - виза №*********, цел - туризъм, и излизане от РБ на 21.07.2021г.;
• Влизане на 29.07.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара Бургас, с документ за пребиваване - виза №*********, цел - гостуване и излизане от РБ на 08.08.2021г.;
• Влизане на 13.08.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара Бургас с документ за продължително пребиваване под № *********/03.08.2021г., цел – постоянно пребиваващ в РБ и излизане на 24.08.2021г.;
• Влизане на 10.09.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара Бургас с документ за продължително пребиваване под №*********/03.08.2021г., цел – постоянно пребиваващ в РБ и излизане на 24.09.2021г.;
• Влизане на 21.10.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара София с документ за продължително пребиваване под №*********/03.08.2021г., цел – постоянно пребиваващ в РБ и излизане на 24.10.2021г.;
• Влизане на 20.12.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара София с документ за продължително пребиваване под №*********/03.08.2021г., цел – гостуване и излизане на 23.12.2021г.;
• Влизане на 31.12.2021г. в Република България през ГКПП Аерогара София с документ за продължително пребиваване под №*********/03.08.2021г., цел – туризъм и излизане на 06.01.2022г.;
• на 27.02.2022 г. в Република България през ГКПП Аерогара София с документ за продължително пребиваване под №*********/03.08.2021г. цел – туризъм и излизане на 03.04.2022г.;
• влизане на 04.06.2022 г. в Република България през ГКПП Малко Търново с лек автомобил марка БМВ, рег.№ А303ЕМ797 и документ за продължително пребиваване под № *********/03.08.2021г., цел – постоянно пребиваващ в РБ.

Според административния орган влизането на територията на Република България на 13.08.2021г. с представянето от жалбоподателя на документ за продължително пребиваване било потвърждение на факта, че целта на посещението му е различна от туризъм и че лицето възнамерява да се установи трайно на тази територия. В потвърждение на по-ранното установяване на Б. е промяната в професионалните му ангажименти (доказано с анекса на трудовия договор), както и на лични такива (закупуване на самостоятелен обект в гр. Св. Влас, общ. Несебър). С оглед на това било прието, че са налице достатъчно доказателства, че датата на установяване на лицето е различна от декларираната и същата съвпада както с издаването на разрешение за продължително пребиваване от 03.08.2021г., така и с физическото влизане на територията на Република България на 13.08.2021 г.

В мотивите на оспорения акт е посочено още, че критериите на митническите органи за трайно установяване на територията на Република България са съобразени с изискванията на съюзното и националното законодателство, доколкото в интернет страницата на Агенция Митници (https://customs.bg/wps/portal/agency/home/info-citizens/movement-bg) е предоставена информация относно реда и условията за допускане на свободно обращение на лично имущсетво, принадлежащо на физически лица, които преместват обичайното си местопребиваване от трета държава в Общността. На посочената интернет връзка са посочени примерни документи, удостоверяващи преместването на обичайното място на пребиваване в Република България - удостоверение за продължително пребиваване в Република България, издадено от съответните звена „Миграция“ по местопребиваване; работна виза, издадена от Министерство на труда и социалната политика на Република България; договор за работа в Република България или документ, издаден от български или чуждестранни юридически лица, удостоверяващ, че лицата ще работят в Република България и от който да е видно какъв период от време те ще пребивават в страната; съдебно решение за регистрация на юридическо лице, вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на Агенцията по вписванията; договор за работа в трета за ЕС държава, придружен от документ, издаден от съответната организация или дружество, потвърждаващ приключването на този договор; договор за покупко-продажба на недвижим имот в Република България; декларация, подписана от лицето, с която потвърждава, че премества обичайното си място на пребиваване в Република България и други.

Жалбоподателят притежавал виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност от 09.07.2021г. до 09.01.2022г. При заявяване на желанието му да пребивава продължително в РБ, тази виза е била анулирана от органите за административен контрол на чужденците и е издадено Разрешение за пребиваване №********* от 03.08.2021г. Условията за получаване на такова разрешение включват доказване на обстоятелства като наличие на осигурено жилище, застраховки, осигуровки и пр. В случая било установено, че от 2021г. Б. притежава собствено жилище в България и изпълнява служебните си задължения на територията на страната за срок от 4 години. Тези факти недвусмислено потвърждавали извода на митническите органи, че установяването на продължителното пребиваване на лицето в България е към м. август 2021г.

Предвид така установената дата и съобразно датата на придобиване на автомобила – 22.03.2021г., съставляващ сумарно период от 5 месеца, било прието, че е налице и неизпълнение на условието личното имущество - лекият автомобил да се намира във владение и да е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска.

Съгласно посочените по-горе мотиви, директорът на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ приел, че личното имущество на жалбоподателя не отговаря на условието да се намира във владение и да е използвано в предишното обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която лицето е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава и на условието имуществото да е декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца, считано от тази дата.

Решението на директора на Териториална дирекция Митница Бургас е връчено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник, на 25.11.2022 г. (л.31). Жалбата е подадена в Административен съд – Бургас на 07.12.2022г. (л.2-4), съгласно входящия номер на съда.

В хода на производството жалбоподателят твърди, че до началото на м. март 2022г. семейството му обичайно е пребивавало в Русия, за доказване на което представя удостоверение, съставено от Администрацията на градски окръг Химки, Московска област с дата 12.08.2022г. (л.134); удостоверение от 16.10.2022г., издадено от Сдружение с нестопанска цел „Бригантина“, което сочи, че синът на жалбоподателя - Марк Михайлов Б. е приет на 01.09.2022г. в 4 клас в училище в гр. Бургас (л.133); лична карта на обучаващото се лице (л.135) и сведение за обучението му (л. 136-138). По повод твърдението в жалбата, че намерението на жалбоподателя е породено от военните действия в Украйна се представят извадка от правно-информационната система „Лакорда“ и от сайта на Българската търговско-промишлена палата, от които се установяват данните, регистрирани на името на жалбоподателя (л.220-224).

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.А.Д.. Тя заяви, че познава М.Б. от началото на 2022г. покрай работата й като управител в к-с „Сий Дриймс“ в Св. Влас, където жалбоподателят притежава апартамент. Комплексът представлявал жилище от закрит тип, с охрана и ограничен за външни лица достъп, а дружеството, в което работи Д., се занимава с административно обслужване и поддръжката на целия комплекс. Свидетелката посочи, че Б. и семейството му дошли да живеят за постоянно в комплекса през лятото на 2022г., около юни месец. Преди този период тя е виждала семейството, когато са идвали в комплекса само за няколко дни, като впоследствие започнала да ги вижда по-често. Според показанията на свидетелката те държали в склад на комплекса велосипеди, които оставили при нея на съхранение, и когато дошли да си ги вземат, тя разбрала от семейството, че се установяват да живеят за постоянно в комплекса. Сочи, че като всички останали собственици и Б. са й разказвали за причините за оставането им в България, както и че детето им учи в българско училище. Д. посочи, че работи в комплекса от 2019г., като до миналата зима е била в отпуск поради майчинство.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на оспорения акт, поради което е допустима за разглеждане.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган - директор на Териториална дирекция Митница Бургас, като митнически орган по смисъла на чл.4, т.3 от Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година издал оспореният административен акт. Обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити и при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Според чл.3 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4—11.

Съгласно чл.4 от същия Регламент освобождаването се ограничава до лично имущество, което: а) с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска; б) е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване. Освен това държавите-членки могат да поставят освобождаването на подобно имущество под условие, то да е било обложено, било в държавата по произход или в държавата, която напуска, с мита и/или данъци, на които обичайно подлежи.

Според чл.7, т.1 от Регламент (ЕО) № 1186/2009 г. с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността.

Спорът по делото касае датата на установяване на жалбоподателя на територията на Република България. Той твърди, че това е 04.06.2022г., съвпадаща с дата, на която е въведен личния му автомобил на територията на Република България. Според ответния административен орган датата на установяване на обичайното място на пребиваване в Република България за жалбоподателя е 13.08.2021г., когато е влязъл в Република България през ГКПП Аерогара Бургас с документ за продължително пребиваване №********* от 03.08.2021г.

Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС в различни области от правото на Съюза, за обичайно място на пребиваване трябва да се счита мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице (по аналогия решения Schflein/Комисия, 284/87, EU:C:1988:414, т. 9, Ryborg, С-297/89, EU:C:1991:160, т. 19, Louloudakis, С-262/99, EU:C:2001:407, т. 51, Alevizos, С-392/05, EU:C:2007:251, т. 55, I, С-255/13, EU:C:2014:1291, т. 44 и B., С-394/13, EU:C:2014:2199, т. 26). Приема се също така, че за да се определи обичайното място на пребиваване като постоянен център на интересите на съответното лице, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства (ло аналогия решения Schflein/Комисия, 284/87, EU:C:1988:414, т. 10, Ryborg, С-297/89, EU:C:1991:160, т. 20, Louloudakis, С-262/99, EU:C:2001:407, т. 55, Alevizos, С-392/05, EU:C:2007:251, т. 57 и I, С-255/13, EU:C:2014:1291, т. 45 и 46). В решения Louloudakis ( С-262/99, EU:C:2001:407) и Alevizos ( С-392/05, EU:C:2007:251), Съдът посочва, че сред релевантните обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се определи обичайното място на пребиваване като постоянен център на интересите на съответното лице, са в частност физическото присъствие на това лице и на членовете на неговото семейство, наличието на жилище, мястото, където децата му действително ходят на училище, мястото, където то извършва професионалната си дейност, мястото, където са имуществените му интереси, и мястото на административните връзки с органите на публична власт и със социалните институции, доколкото посочените обстоятелства разкриват волята на това лице да придаде определена стабилност на мястото на привързване поради наличието на трайност, дължаща се на жизнен навик и на развитието на нормални социални и професионални отношения (решения Louloudakis, С-262/99, EU:C:2001:407, т.55 и Alevizos, С-392/05, EU:C:2007:251, т.57).

Според Решение на Съда от 27 април 2016 година по дело C-528/14 (X срещу Staatssecretaris van Financin) за обичайно място на пребиваване по смисъла на чл.3 от Регламент № 1186/2009 г. трябва да се смята мястото, където се намира постоянният център на интересите на заинтересуваното лице. За да се прецени — с оглед на прилагането на предвиденото в посочения член 3 митническо освобождаване — дали това обичайно място на пребиваване е в трета страна, следва да се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, без да се дава предимство на личните връзки. Според същото решение, когато заинтересуваното лице има в трета страна както лични, така и професионални връзки, а в държава членка — лични връзки, за да се определи дали обичайното му място на пребиваване по смисъла на чл.3 от Регламент № 1186/2009 г. е в третата страна, особено значение при общата преценка на релевантните обстоятелства следва да се придаде на продължителността на пребиваването на това лице в тази трета страна.

По делото са установени факти в подкрепа на разбирането, че от 13.08.2021 г. жалбоподателят е установил обичайното си място на пребиваване в Република България. Тогава е влязъл за първи път в страната с цел постоянно пребиваване в Република България, за разлика от предходните случаи, когато целта е била туризъм и гостуване. Десет дни преди това влизане в Република България, жалбоподателят е получил разрешение за пребиваване №********* от 03.08.2021г., издадено от МВР, със срок на валидност до 29.07.2022г., след което му е издадено друго (л.57) от 13.07.2022г. със срок на валидност 28.07.2023г. Другият несъмнен факт е трудовата му ангажираност. На 01.06.2021г. жалбоподателят е сключил допълнително споразумение към трудовия си договор от 10.01.2017г., с което са му вменени допълнителни задължения, които той следва да изпълнява на територията на Република България. Следва да се посочи и факта, че работодателят е търговско дружество чиито съдружници са жалбоподателят и съпругата му. По същото време (16.09.2021г.- л.100) е закупил и недвижим имот в гр. Св. Влас, общ. Несебър, който ползва.

В подкрепа на другата теза – че 04.06.2022г. е началния момент, от който следва да се счита Република България за обичайното място на пребиваване на М. Бакльгин са фактите, установени в съдебното производство – на посочената дата жалбоподателят е пристигнал с автомобила си. По това време и останалите членове на семейството се установяват трайно в РБ, детето е записано на училище в Бургас, по данни от разпитания свидетел от м.юни 2022 семейството трайно започва да живее в имота, който е закупило в гр. Свети Влас.

Т.е. налице са доказателства, които сочат, че през спорния период жалбоподателят е пребивавал както Република България, така и в Руската федерация, и на двете места е имал лични отношение и такива с публични органи.

По делото е установено от административния орган и времето, през което жалбоподателят е пребивавал на територията на Република България през спорния период – от 13.08.2021 г. до 04.06.2022г.(л.68). През този период той шест пъти е влизал в Република България, като първия път е останал 12 дни (от 13.08.2021 г. до 24.08.2021г.), вторият път е останала в Република България 15 дни (от 10.09.2021 г. до 24.09.2021г.), трето идване е продължило само 4 дни (от 21.10.2021 г. до 24.10.2021г.), четвъртото идване е продължило 3 дни (от 21.12.2021 г. до 23.10.2021г.), петото - 7 дни (от 31.12.2021 г. до 06.01.2022г.) и шестото - 36 дни (от 27.02.2022 г. до 03.04.2022г.). Или за периода 13.08.2021 г. - 04.06.2022г. (296 дни), продължителността на пребиваването на жалбоподателя в Република България е общо 77 дни, през останалото време до 296 дни той е пребивавал на територията на третата страна (Руската федерация).

Цитираната по-горе практика на СЕС приема, че когато лицето по едно и също време в третата страна има както лични, така и професионални и обществени отношения, но такива по това време съществуват и в държава-членка, при определяне на обичайно място на пребиваване, не се дава предимство на личните връзки, а на продължителността на пребиваването на това лице в третата страна.

В настоящия случай жалбоподателят след 13.08.2021 г. до 04.06.2022г. от общо 296 дни, в Руската федерация е пребивавал 219 дни, а в Република България – 77 дни. За това, съобразно цитираната практика на СЕС, следва да се приеме, че обичайното му място на пребиваване през периода 13.08.2021 г. - 04.06.2022г. е Руската федерация.

След като началото на обичайното пребиваване в Република България се установи, че е настъпило 10 месеца след датата възприета от органа, то времетраенето на притежанието на автомобила от придобиването му до началото на обичайното пребиваване в държава членка е повече от шест месеца.

По изложените съображения обжалвания административен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен. Административният орган не е обсъдил всички релевантни факти в съвкупност и за това е постановил незаконосъобразен акт. Преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50 лв., представляващи платена държавна такса.

В списъка с разноските пълномощникът на жалбоподателя е включил още адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. и 50 лв. платен депозит за свидетел. Основателно е възражението на пълномощника на ответника, че липсват доказателства за реалното плащане на посочения размер на адвокатския хонорар. Към списъка е представен договор за правна услуга (л.234), сключен между жалбоподателя и неговия пълномощник, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., което трябва да се заплати по банков път, но по делото не са представени доказателства за такова плащане.

Не следва да се присъждат и разноските направени за разпита на свидетел. Действително жалбоподателят бе задължен от съда да внесе депозит в размер на 50 лв. за разноски на призования свидетел, което той стори (л.229), но след разпита свидетелят не заяви желание за възстановяване на направени разходи за път. Тъй като този разход не е направен, не се дължи неговото възстановяване от ответника. В тази хипотеза жалбоподателят може да поиска от съда възстановяване на сумата.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М.В.Б., роден на ***г. в гр. Санкт Петербург, Руска федерация, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Л.Ц., решение №32-397022/18.11.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Териториална дирекция Митница Бургас за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас да заплати на М.В.Б., роден на ***г. в гр. Санкт Петербург, Руска федерация, със съдебен адрес ***, офис 3, чрез адв. Л.Ц. направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: