Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 12. 08. 2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 1716 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 от СК.
Постъпила е молба от ***. със законен представител ***. ***- ***против ***., с посочено правно основание чл. 149, вр. чл. 150 от СК. Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да допусне увеличение на присъдената издръжка.
Препис от исковата молба и приложенията е връчена на ответника лично, като в срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор.
Не се нуждае от доказване обстоятелството, че ответникът дължи издръжка на детето.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.150, ал. 1, вр. чл. 149 от СК.
Не се спори, че ответникът е баща на детето, като и че родителските права по отношение на детето, са предоставени с влязло в сила решение на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Съгласно съдебната практика, траен характер е онова ново фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на иска.
Безспорно е, че с увеличаването възрастта на децата, нарастват и нуждите им от храна, облекло, здравни услуги, културни и образователни потребности, което налага увеличаване средствата за задоволяване материалните и духовните им потребности.
С оглед на изложеното за доходите на бащата и възможността му да дава издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед икономическите условия в страната, съдът приема, че средствата за издръжката на детето, следва да бъдат осигурявани от двамата родители в размер общо от 305 лв. месечно, от които ответникът дължи 152, 50 лв, а останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, заедно с непосредствените грижи, които полага по отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът взе предвид, че ответникът е в трудоспособна възраст, той е длъжен да осигури в минимален размер средствата за издръжката на ***Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя - чл.142, ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. На основание чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва да се прилагат, както когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК, се иска увеличение /респ. намаление на нейния размер /поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това /В този смисъл Р –917/ 1980г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 СК е от значение единствено, дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 СК, / нуждите на детето и възможностите на родителя/. Основание за изменение на издръжката е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.142, ал. 1 от СК, въз основа на които е била присъдена, т.е нужда от издръжка и възможност за доставяне на издръжка. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл.150 от СК /В този смисъл Р 1046 / 1976 г. на ІІ г. о. /. Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение, досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социалната обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5 / 1970 г. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този смисъл Р. № 2469 / 1971г. на ІІ г.о. на ВС/. Нарастването на потребностите на детето се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед възрастта му, при която бързо нарастват духовните и материални потребностите на децата, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. На ненавършилите пълнолетие деца родителят дължи издръжка безусловно, независимо дали е трудоспособен или дали може да се издържа от имуществото си /за разлика от издръжката по чл. 144 от СК/. На детето следва да се осигурят необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Не се нуждаят от доказване фактите, че ответникът е баща на непълнолетния ***., както и че с влязло в сила решение по гр.д. № *** / *** год. на Районен съд - гр. Плевен е осъден на основание чл. 82, ал.1 от СК да заплаща на ***. ежемесечна издръжка в размер на 50 лв., считано от ***.*** год. до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване.
Бесзпорно доказано е, че до настоящия момент ответникът е изпълнявал редовно задължението си за издръжка в размера, посочен в съдебното решение и съобразно възможностите си е давал допълнителни парични суми за отглеждането на детето.
Предявеният иск по чл.150 от СК за изменение размера на присъдената с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № *** / *** г. на Районен съд Плевен месечна издръжка, която следва да заплаща на детето си ***., е допустим по основание, но е неоснователен по размер. Претендираната сума от 250 лв, представляваща месечна издръжка, е необосновано висока с оглед възможността реално да я плаща. По делото е представил и съдът е приел като писмено доказателство удостоверение за реализираните от ответника трудови доходи за една година назад. От това писмено доказателство е видно, че трудовото възнаграждение, което получава, е за трудов договор на четири часов работен ден, тъй като по този начин го е назначил работодателят му. Макар да не издържа други лица, размерът на получавания от него доход е недостатъчен за да покрие в пълен размер претендираната издръжка от 250 лв. В същото време по делото не са представени никакви доказателства за доходите на майката на ищеца, както и доказателства за твърдяните от процесуалния му представител специални нужди, които обуславят по -високия размер на издръжка. С оглед на изложеното, справедливият размер на месечна издръжка, която може да заплаща е в размер на 152, 50 лв, считано от датата на подаване на ИМ до настъпването на причини за нейното изменение и прекратяване.
Следва да се отхвърли искът, предявен против ответника, за разликата от 152, 50 лв. до 250 лв. като неоснователен и недоказан.
При така направените фактически и правни констатации, съдът счита, че в интерес на детето е да се определи издръжка в подходящ размер от 152,50 лв, като за разликата до претендираната сума, искът следва да бъде отхвърлен поради материалното затруднение на ответника да я дава.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в размер на 144 лв, върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да заплати на ищцата, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание 150 от СК, размера на издръжката, определена с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № *** / *** год. на ПлРС, като ОСЪЖДА ***., ЕГН **********,***. ***№ ***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка в размер на 152,50 лева на детето ***., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка ***. ***- ***ЕГН **********,***, считано от ***г. до настъпването на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като за разликата до 250 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***., ЕГН **********,***. ***№ ***, да заплати на ***. ***- ***ЕГН **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ***., ЕГН **********,***. ***№ *** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на144 лв. върху увеличения размер на издръжката и 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: