Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Пазарджик, 31.10.2013
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на десети
октомври през две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
При секретаря Е.П. в присъствието
на прокурора................ като разгледа докладваното от съдията Харизанова
гр.д.№2302 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу С.К.П.
с ЕТН ********** *** ищецът “БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс”ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София ,
община Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от
Лук Льо Пишу твърди, че по силата на договор за потребителски паричен кредит с
номер PLUS-01418936 от 31.07. 2009г. е
отпуснал заем на ответницата в размер на 3 361.44 лв. Твърди, че сумата,
предмет на този договор е предоставена по банковата сметка на ответницата
съгласно чл.3 от договора, с което ищецът е изпълнил задълженията си по него.
Твърди се, че на основание чл.3, изр.2ро
от същия този договор за ответницата е
възникнало задължение да погаси заема на 48 месечни вноски всяка по 119.07 лв.,
които вноски съставляват изплащане на главницата по заема и добавка ,
представляваща печалба на ищцовото дружество. Твърди се, че ответницата е
преустановила плащането на вноските по
горевизирания договор на 30.07.2009г.
като към тази дата са погасени 23 месечни вноски. Твърди се, че на основание
чл.5, изр.2 ро от договора вземането на ищеца е предсрочно изискуемо в пълен
размер ако кредитополучателят просрочи
две или повече месечни вноски. Твърди се, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 15.09.2011г. По този начин според ищеца ответникът следвало да
изплати заема увеличен с надбавката в размер на 2 973.75 лв.,
представляващ оставащите 25 броя погасителни вноски. Твърди се, че ответника
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 296.51
лв. за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита 15.09.2011г.
до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1132/2013г. на РС-Пазарджик. Твърди се, че към настоящия момент
ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 2 177.66 лв.,
добавка по т.3, изр.3 от договора в
размер на 796.09 лв., обезщетение за забава по т.5 от договора в размер на
296.51 лв. или общо сумата от 3 270.26 лв. Твърди се, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС-Пазарджик,
по което е образувано гр.д.№1132/2013г. по описа на РС-Пазарджик , като е издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че
ответникът е подал възражение срещу издадената заповед и на основание чл.415,
ал.1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск в едномесечен срок. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът има вземане както следва за сумата от в размер на 2 177.66 лв., представляваща
главница по кредита, сумата от 796.09 лв., представляваща добавка по т.3, изр.3
от договора, сумата от 296.51 лв., представляваща обезщетение за забава на
основание т.5 от договора за периода от настъпване на предсрочната изискуемост
на посочения кредит, а именно15.09.2011г. до датата на подаване на заявлението
или общо дължимата сума 3 270.26 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата , както и разноските по
ч.гр.д.№1132/2013г. по описа на РС-Пазарджик. Претендират се и направените съдебно-деловодните разноски в настоящото
производство. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор по така предявения иск.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и прави признание на иска.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с твърдените в исковата молба обстоятелства, становищата
на страните и обсъди представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
изискванията на чл.235 от ГПК прие за установено следното:
Видно е от
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1132/2013г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление вх.№4701 от 29.03.2013г. ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е заповед №715/01.04.2013г., с която е разпоредено
длъжникът/ ответникът в настоящото производство/ да заплати на заявителя/
настоящ ищец/ главница в размер на 2 177.66 лв., сумата от 796.09- добавка,
представляваща печалба на кредитора по договора, сумата от 296.51 лв. мораторна
лихва, дължима за периода от 15.09.2011г. до 29.03.2013г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 29.03.2013г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 165.41 лв. В заповедта изрично е
отразено, че вземането произтича от договор за потребителски паричен кредит № PLUS- 01418936 от 31.07.2009 г. Заповед № 715/01.04.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена лично на ответника
на 15.04.2013г. като на 25.04.2013г. в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК
ответницата П. е възразила писмено срещу тази заповед. С разпореждане от същата
дата заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си като е указал и последиците от неупражняване на
това му процесуално право. Разпореждането е съобщено на заявителя на 20.05.2013г.
като на 17.06.2013г. / в едномесечния срок/, видно от данните по делото в тази
насока, същият е предявил настоящият иск.
Установява се от представения по делото
договор за потребителски паричен кредит PLUS-01418936, а и не се спори по това релевантно обстоятелство, че страните по
делото са сключили на 31.07.2009г. договор по силата, на който ищецът е
предоставил на ответника заем в размер на 3000 лева. Уговорено е между страните, че общата
сума по кредита е 3 361.44 лв., платима на 48 броя месечни погасителни вноски, всяка погасителна
вноска в размер 119.07 лв. по погасителен план, съставляващ неразделна част от
договора. Съгласно т.3 от договора месечната погасителна вноска включва
главница по заема, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалба на
кредитора. Съгласно т.4 от договора ответникът е следвало да изплаща вноските
съгласно договорения погасителен план и на посочени в този план падежни дати.
Според т.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
се дължи обезщетение за забава, а при просрочие на две или повече месечни
вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на заемодателя/ кредитор/ става предсрочно
изискуемо в целия му размер , включително всички определени в договора надбавки
и дължимото обезщетение за забава и разноските за събиране на вземането.
Не е
спорно обстоятелството, че ответникът е получил сумата по заема, а и с оглед
установеното в договора съдържание с полагането на подписа си заемополучателят
/ ответникът по делото/ удостоверява, че е получил посочената в поле на “
размер на заема” сума по банковата си сметка, която сума е 3000 лв.
От
представеното по делото и неоспорено от ответната страна писмено доказателство,
а именно извлечение от погасителен план по процесния договор, е видно, че
ответникът е погасил 23 от месечните погасителни вноски, като е извършил
плащане последно на 15.08.2011г.
При така
установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.422, във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Този иск е
специален положително установителен иск и за да е допустим следва да са налице
в кумулативна даденост следните предпоставки, за които съдът следи служебно, а
именно- по реда на заповедното производство да е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК/ респективно Заповед на изпълнение
на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, подадено в срок възражение от длъжника по тази
заповед. Следва също така искът да е предявен и в преклузивния срок по чл.415
от ГПК. Всички тези предпоставки са налице, поради което съдът дължи
произнасяне по същество.
Разгледан
по същество главният иск е изцяло основателен по следните съображения:
Безспорно
се установи от обсъдената по-горе доказателствена съвкупност, че между страните
е налице валидна облигационно- правна връзка, намираща правна опора в договора
за заем, по силата на която договорна обвързаност ищецът е изправна страна, тъй
като е изпълнил своето задължение като е предоставил на ответника в заем сумата от 3000 лв. Ответникът е
следвало на равен брой месечни вноски да върне тази сума. Установи се, че
същият е погасил само 23 месечни вноски от уговорените 48 броя месечни вноски и
е преустановил плащането на вноските по заема след това. При това положение
съдът приема, че първата неплатена вноска е 24 вноска с падеж 15.08.2011г.
Съгласно обсъдените по-горе договорни клаузи целият размер на кредита става
предсрочно изискуем при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска. Анализът на доказателствената
съвкупност/ приложеният погасителен план/ сочи, че падежът на втората неплатена
вноска е на 15.09.2011г. ,тоест от тази дата е настъпила предсрочната
изискуемост на целият размер на кредита
и от този момент съгласно
постигнатите уговорки ответникът дължи както главницата по кредита, която
възлиза на сумата от 2 177.66 лв. така и надбавките по т.3 от договора,
възлизащи на сумата от 796.09лв., или
общо сумата от 2973.75 лв. Ето защо
искът в тази част се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Съдът
намира, че така както е обективирано в текста на т.5 от договора
волеизявлението на страните, а именно, че кредитът става предсрочно изискуем,
не е необходимо допълнително волеизявление, респективно изрично уведомяване в
този смисъл, отправено от ищеца към
ответника.
Следва да се отбележи, че ответникът нито
противопостави възражения, нито ангажира доказателства в насока за недължимост
на вземането поради погасяването му чрез плащане или на друго основание, като
доказателствената тежест досежно това релевантно обстоятелство бе негова. Напротив
ответникът н съдебно заседание направи признание на иска .
Тъй като
се касае за неизпълнение на парично задължение ответникът дължи и обезщетение
за забава върху непогасената част от главницата
от 2 177.66 лв. от периода на настъпване на предсрочната
изискуемост 15.09.2011г. като начален момент
и като краен момент до датата на подаване на заявлението, която датата е
29.03.2013г.Ето защо съдът счита, че ответникът дължи и сумата от 296.51 лв./
изчислена по реда на чл.162 от ГПК/,
съставляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2011г. до 29.03.2013г.
При това положение акцесорната установителна претенция се явява основателна и
следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото следва
да се приеме за установено, че ответникът дължи разноски по заповедното
производство в размер на 165.41 лв.
Предвид
изложеното съдът намира, че както към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към предявяване на
настоящия иск съществува вземане на
ищеца спрямо ответника по Заповед № 715 от 01.04.2013г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№1132/2013г. по описа са РС-Пазарджик за сумите както следва
:главница в размер на 2 177.66 лв., кумата от 796.09 лв.., надбавка,
представляваща печалба по договор за потребителки паричен кредит PLUS-01418936 от 31.07.2009г, сумата от 296.51 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2011г. до 29.03.2013г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на подаване на
заявлението 29.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 165.41 лв. разноски в заповедното производство.
Предвид
изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените в настоящото съдебно производство
в размер на 65.41 лв.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И
:
По иска, предявен от “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София , община Младост ,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Лук Льо Пишу
срещу С.К.П. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.422 във вр.с
чл.415,ал.1 от ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.П., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
“БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД- град София по Заповед № 715 от 01.04.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№1132/2013г. по описа са РС-Пазарджик за сумите както следва
:главница в размер на 2 177.66 лв., кумата от 796.09 лв.., надбавка,
представляваща печалба по договор за потребителки паричен кредит PLUS-01418936 от 31.07.2009г, сумата от 296.51 лв,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2011г. до
29.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на
подаване на заявлението 29.03.2013г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 165.41 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА С.К.П.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “БНП
ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
град София , община Младост , ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Лук Льо Пишу сумата от 65.41 лв. разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :