Присъда по дело №2625/2021 на Районен съд - Русе
| Номер на акта: | 11 |
| Дата: | 26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.) |
| Съдия: | Кристиан Бориславов Гюрчев |
| Дело: | 20214520202625 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 16 декември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ по НОХД № 2625/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият ИВ. Д. ИВ. е предаден на съд за това, че на 28.01.2021 г., в гр. Русе, в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, отнел чужди движими вещи: 1 бр. текстилна чанта с цип, с надпис
„SONAX“, 2 комплекта крушки за фарове на лек автомобил с марка „Осрам“, единият
с 2 бр. крушки, а другият с 1 бр.; 1 бр. лед фенер, марка „Осрам“, в опаковка; 1 бр.
мокри кърпички за стькло; 1 бр. течност за гума марка „Nigrin“; 1 бр. препарат за кожа
марка „SONAX“; 1 бр. видеорегистратор, оцветен в черно и синьо, с надпис „cool-
icam“; 1 бр. комплект за реставриране на фарове марка „Ultimate speed“; 1 бр.
комплект за сенник за стькло с 2 бр. с него , с надпис „Ultimate speed“; 1 бр. мини
ролетка, оцветена в черно и жълто; 1 бр. преходник за зарядно устройство към запалка,
с 2 слота; 2 бр. USB кабели, 1 черен и 1 зелен; 1 бр. АУХ кабел, черен на цвят; 1 бр.
бял кабел с накрайник; 1 бр. малка платнена чантичка, тип несесерче, розова на цвят; 2
бр. запалки; l бр. ключодържател, метален, под формата на ябълка; 1 бр. въже за
пристягане на стоки марка „Powerflix“; 1 бр. калъф за слънчеви очила марка „Reebok“,
черен на цвят; 1 бр. калъф за слънчеви очила марка „Super bike“, черен на цвят, в едно
със слънчеви очила със същата марка; 1 бр. флаш памет „Transcent“ 4GB; 6 бр.
секретни ключове; 1 бр. безконтактен електронен ключ (чип); 1 бр. ключ за верига на
велосипед, всичко на обща стойност 298.11 лв., от владението на Б.Е. М. от гр. Русе,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление с
правна квалификация чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал.
1 от НК.
Наказателното производство на съдебна фаза е проведено при условията на чл.
371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимият И.
е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласила да не се събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от
НПК съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и с Протоколно определение от 26.01.2022 г.
е обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото и обясненията на подсъдимия
И., поради което последният следва да бъде признат за виновен за престъплението по
чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, като му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което след
предвидената в чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция следва да е
в размер на две години.
Подсъдимият И.И. се явява лично, доведен от служителите от ОЗ „Охрана“, и се
представлява от адв. Д.М., в качеството му на служебен защитник, назначен на
досъдебна фаза, който в хода на пледоарията си се съгласява със становището на
представителя на РП-Русе по отношение на вината на подсъдимия И., като счита, че на
последния следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано към
предвидения от законодателя минимум.
1
Подсъдимият И. споделя изложеното от защитника му, като в последната си
дума моли да му бъде наложено наказание в рамките на предвидения от законодателя
минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият ИВ. Д. ИВ., с ЕГН **********, е роден на 03.02.1996 г. в гр. Русе,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, с настоящ адрес:
гр. Русе, ул. „Сяр“ № 9, понастоящем в Затвора – гр. Белене.
Подсъдимият И. е осъждан, като последното му осъждане е с Определение №
714/01.10.2019 г., постановено по ЧНД №1777/2019 г. по описа на PC - Русе, влязло в
сила от 17.10.2019 г., с което са групирани наказанията, наложени на подсъдимия със
Споразумение от 16.07.2019 г., постановено по НОХД № 472/2019 г. по описа на PC –
Разград, с което подсъдимият И. се е признал за виновен за извършено престъпление
по чл. 316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и с Присъда № 117/08.08.2019 г., постановена
по НОХД № 1085/2019 г. по описа на PC - Русе, влязла в сила от 24.08.2019 г., с което
подсъдимият се е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е
определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и осем
месеца, което е изтърпял ефективно при първоначален строг режим на 10.09.2020 г.
След като бил освободен от затвора, подсъдимият И. не работел, не разполагал с
доходи и бил склонен да си набавя такива чрез извършване на кражби, като отнетите
вещи впоследствие продавал или ползвал лично. На 28.01.2021 г., през нощта, след
00:00 часа, подсъдимият И. се намирал в района на кв. „Възраждане“ в гр. Русе. По
същото време, в близост до блок „ДАВ 2“ забелязал лек автомобил марка и модел
„Рено Канго“ с рег. № Р6689КА. Същият се ползвал от пострадалия Б. ЕМ. МЛ., който
го паркирал на посоченото място вечерта на 27.01.2021 г., като в него оставил
множество свои вещи. Подсъдимият И. решил да извърши кражба от автомобила и за
целта, след като установил, че последният бил заключен, счупил стъклото на задната
му дясна врата. Така си осигурил достъп до вътрешността на автомобила, откъдето
взел 1 бр. текстилна чанта с цип, с надпис „SONAX“. В нея поставил останалите
намерени в автомобила вещи - 2 комплекта крушки за фарове на лек автомобил с марка
„Осрам“, като в единия имало 2 бр. крушки, а в другия 1 бр.; 1 бр. лед фенер, марка
„Осрам“, в опаковка; 1 бр. мокри кърпички за стъкло; 1 бр. течност за гума марка
„Nigrin“; 1 бр. препарат за кожа марка „SONAX“; 1 бр. видеорегистратор, оцветен в
черно и синьо, с надпис „cool-icam“; 1 бр. комплект за реставриране на фарове марка
„Ultimate speed“; 1 бр. комплект за сенник за стькло с 2 бр. с него, с надпис „Ultimate
speed“; 1 бр. мини ролетка, оцветена в черно и жълто; 1 бр. преходник за зарядно
устройство към запалка, с 2 слота; 2 бр. USB кабели, 1 черен и 1 зелен; 1 бр. АУХ
кабел, черен на цвят; 1 бр. бял кабел с накрайник; 1 бр. малка платнена чантичка, тип
несесерче, розова на цвят; 2 бр. запалки; l бр. ключодържател, метален, под формата на
ябълка; 1 бр. въже за пристягане на стоки марка „Powerflix“; 1 бр. калъф за слънчеви
очила марка „Reebok“, черен на цвят; 1 бр. калъф за слънчеви очила марка „Super bike“,
черен на цвят, в едно със слънчеви очила със същата марка; 1 бр. флаш памет
„Transcent“ 4GB; 6 бр. секретин ключове; 1 бр. безконтактен електронен ключ (чип); 1
2
бр. ключ за верига на велосипед. Скоро след това подсъдимият И. си тръгнал и взел
вещите със себе си. Около 09:30 часа, на същата дата, отивайки при автомобила,
свидетелят М. установил, че стъклото на дясната врата било разбито и от автомобила
липсвали описаните по-горе вещи, всички негова собственост.
По този повод свидетелят М. подал заявление до Второ РУ - Русе, въз основа на
което било образувано настоящото досъдебно производство. В резултат на
извършените по него издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
деянието бил подсъдимият ИВ. Д. ИВ.. Същият признал за извършеното пред
ангажирания с работата по започнатата преписка полицейски служител при Второ РУ -
Русе - свидетеля Р.Н.Т. и му предал доброволно по-голяма част от вещите, които след
това били върнати на свидетеля М., с изключение на 6 бр. секретни ключове, 1 бр.
безконтактен електронен ключ (чип) и 1 бр. ключ за верига на велосипед.
От заключението на изготвената на досъдебна фаза съдебно-ценова
икономическа експертиза се установява, че общата стойност на вещите, предмет на
престъплението, е в размер на 298,11 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка съдът изведе от
самопризнанието на подсъдимия И.И. по чл. 371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по
съдържание и насоченост показания на свидетелите Р.Т. и Б.М., както и от приетите по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заключения по изготвена съдебно-
ценова икономическа експертиза, техническа експертиза, протокол за доброволно
предаване, разписка, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Следва да се посочи, че след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от
НПК, с което съдът е изразил становище по съответствие на самопризнанието на
подсъдимия с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното
производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите,
които установяват фактите по обвинителния акт. Това следва от същностната
характеристика на съкратеното следствие и допустимото при него изключение на
принципите на непосредственост и устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателства, той прие за установени и залегналите в
обвинителния акт констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без
да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност следва да се отбележи, че събраните по делото
доказателства са еднопосочни, непротиворечиви, взаимнодопълващи и във
взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в цялост. Доказателствени
източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза, не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и
субективна страна подсъдимият И.И. е осъществил състава на престъплението по чл.
196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Така обективна страна на 28.01.2021 г., в гр. Русе, в условията на опасен
рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
подсъдимият И. отнел чужди движими вещи: 1 бр. текстилна чанта с цип, с надпис
„SONAX“, 2 комплекта крушки за фарове на лек автомобил с марка „Осрам“, единият
3
с 2 бр. крушки, а другият с 1 бр.; 1 бр. лед фенер, марка „Осрам“, в опаковка; 1 бр.
мокри кърпички за стькло; 1 бр. течност за гума марка „Nigrin“; 1 бр. препарат за кожа
марка „SONAX“; 1 бр. видеорегистратор, оцветен в черно и синьо, с надпис „cool-
icam“; 1 бр. комплект за реставриране на фарове марка „Ultimate speed“; 1 бр.
комплект за сенник за стькло с 2 бр. с него , с надпис „Ultimate speed“; 1 бр. мини
ролетка, оцветена в черно и жълто; 1 бр. преходник за зарядно устройство към запалка,
с 2 слота; 2 бр. USB кабели, 1 черен и 1 зелен; 1 бр. АУХ кабел, черен на цвят; 1 бр.
бял кабел с накрайник; 1 бр. малка платнена чантичка, тип несесерче, розова на цвят; 2
бр. запалки; l бр. ключодържател, метален, под формата на ябълка; 1 бр. въже за
пристягане на стоки марка „Powerflix“; 1 бр. калъф за слънчеви очила марка „Reebok“,
черен на цвят; 1 бр. калъф за слънчеви очила марка „Super bike“, черен на цвят, в едно
със слънчеви очила със същата марка; 1 бр. флаш памет „Transcent“ 4GB; 6 бр.
секретин ключове; 1 бр. безконтактен електронен ключ (чип); 1 бр. ключ за верига на
велосипед, всичко на обща стойност 298.11 лв., от владението на Б.Е. М. от гр. Русе,
без негово съгласие
Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действия –
отнемане на чужди движими вещи, което се изразило в прекратяване на фактическата
власт върху тях от страна на собственика им и установяване на трайна фактическа
власт от страна на подсъдимия.
Предмет на престъплението са вещи, които са били движими, не били нито
собственост на подсъдимия, нито във владение на последния, намирали се във
владение на пострадалото лице и липсвало неговото съгласие за отнемането им.
От доказателствата по делото се установи, че изпълнителното деяние е
осъществено чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, а
именно чрез счупване на прозорец на автомобила, в който процесните вещи са били
съхранявани, което обуславя и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Налице е и квалифициращото обстоятелство, предвидено в чл. 196, ал. 1, т. 2 от
НК, доколкото при осъществяване на деянието подсъдимият И. е действал в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Последното е изводимо от
обстоятелството, че към инкриминираната дата подсъдимият бил осъждан за тежко
умишлено престъпление - чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал.
1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, а именно една година и осем месеца, наложено с
Присъда № 117/08.08.2019 г., постановена по НОХД № 1085/2019 г. по описа на PC -
Русе, влязла в сила от 24.08.2019 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година и осем месеца, изпълнението на което не било отложено на
основание чл. 66 от НК. Към датата на извършване на деянието предвиденият в чл. 30
от НК пет годишен срок не бил изтекъл.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Както към момента на деянието, така и
към момента на разглеждане на делото подсъдимият е пълнолетен и психически здрав.
Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Подсъдимият знаел, че
вещите са чужди, че с действията си щял да лиши собственика им от фактическата му
власт върху тях, като целял да установи своя фактическа власт върху тях и действал с
намерението противозаконно да ги присвои.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият И.И. е многократно осъждан за престъпления от общ характер,
насочени срещу правото на собственост на гражданите. Същевременно от събраните
по делото доказателства се установи, че подсъдимият не работи и не получава доходи
от законоустановена дейност. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
младата възраст на подсъдимия И., обстоятелството, че е върнал по-голяма част от
4
отнетите вещи, стойността на невъзстановените вещи, а именно 55 лева, както и
процесуалното му поведение на досъдебна и съдебна фаза и оказаното от него
съдействие за разкриване на обективната истина. В тази насока съдът счита, че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на подсъдимия следва да се
наложи наказание в размер, ориентиран към минимума на предвиденото в НК
наказание. В разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три до петнадесет години. По изложените
съображения съдът счита, че на подсъдимия И. следва да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
доколкото делото се гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва след
определяне на наказанието на подсъдимия да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК,
като намали наложеното наказание с една трета. Съобразявайки изложеното, така
определеното наказание „Лишаване на свобода“ в размер на три години следва да се
редуцира с една трета до размер на две години.
Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл. 36 от
НК и най-вече тези на личната превенция и същите съответстват на тежестта на самото
престъпно деяние и личността на подсъдимия. Съдът не констатира изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а,
ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест наказанието на подсъдимия не би
могло да се индивидуализира съобразно правилата на чл. 55 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНС така определеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години следва да се изтърпи при първоначален
строг режим.
По разноските:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен,
съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В тази насока подсъдимият И.И.
следва да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на
211,05 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Русе.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
5