Решение по дело №522/2020 на Административен съд - Пазарджик

 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 796/16.10.2020г.

гр.Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	Стефан Янев	изслуша докладваното
от съдия	МАРИАНА ШОТЕВА
по К.А.Н. ДЕЛО № 522 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството  е по  реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.С.Ш., ЕГН ********** -земеделски производител с ЕГН ********** ***, като пълномощник против Решение № 175/06.03.2020 г., постановено по АНД  № 1927/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено НП № 13-001751/ 27.09.2019г. издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“   Пазарджик,  с което на В.  С.Ш. - земеделски производител,  от  гр. Пещера , ул. „Свети Константин" №50, вх.А, ет.2, ап.3, ЕГН **********, за нарушение на чл. 62, ал 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ  е  наложена   глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него наказателно постановление. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с  адв. Б..

За ответника – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява представител. Постъпило е писмено становище.

Контролираща страна – представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик – редовно призована, явява се прокурор Янев. Счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН като първо нарушение или евентуално да се дадат предписания от АНО и моли да се уважи жалбата.

Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

  С решението на Районен съд гр.Пазарджик е потвърдено НП № 13-001751/ 27.09.2019г. на  Директора  на  ДИТ гр. Пазарджик, с което на В.С.Ш. - земеделски производител, от гр. Пещера  на основание   чл.414,ал.3 КТ е наложена глоба в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

        Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел  фактическата обстановка по делото, а именно, че В.С.Ш. е санкциониран с НП за това че в качеството си на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ и като земеделски производител не е бил уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма каквото е изискването на чл. 62, ал 1 във вр. С чл. 1 , 2 от КТ с лицето К. Р. Н.. Последната е била установена при извършената проверка на 22.05.2019г., около 09,00 часа в обекта на контрол- масив от рози, находящ се в землището на с. Главиница, местността Комсала, стопанисван от работодателя, да престира труд, като работник-розоберач, облечена в работни дрехи и беряла рози.

При проверката освен К. Н. били установени още лица, които полагали труд в полза на ЗП В.Ш..*** самоличността на работещите била установена. Част от тях са попълнили декларации по чл. 402 от КТ, а за тези които не са ги попълнили е бил съставен констативен протокол от проверяващите.

Едно от заварените на място лица, които извършвало дейност по беритба на рози било лицето К. Н., която  е попълнила и декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ.

На място бил установен син на ЗП, комуто била връчена призовка за касатора  с указания, че ЗП следва да предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него лица, предоставящи му работната си сила за извършваната от него селскостопанска дейност.

На 27 май в ДИТ Пазарджик били представени писмени документи за дейността на ЗП, включтелно  и във връзка с наети от него лица за престиране труд при осъществяване на дейността му. Въз основа на впечатленията си при фактическата проверка, представените от ЗП документи и като направили справка в ИС на ИА „ГИТ“-Регистър трудови договори за сключени  договори, контролните органи установили, че за  лица, предоставяли към датата на фактическата проверка работната си сила не са били сключени трудови договори в писмена форма.От извършената справка било установено, че за Ф. М. няма подадено уведомление за сключен трудов договор между нея и В.Ш., нито еднодневен договор.

По този повод против В.Ш. за извършеното нарушение били съставени  общо 37  АУАН, в това число и за процесното лице, престиращо труд.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което за описаното и квалифицираното в акта нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв.

С оглед на събрания доказателствен матерал се потвърждава, че действията по осигуряването на 200 броя еднодневни трудов договори, са предприети от В.Ш. именно поради извършената от контролните органи  проверка. В тоз смисъл е  обстоятелството, че Ш. и съпругата му са предприели тези действия непосредствено след като е започнала проверката на розовия масив и след като най-вероятно са били известени за това от техния син, който се е намирал на мястото на проверката.

        При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В мотивите на постановеното решение съдът е обсъдил подробно и задълбочено  представените писмени доказателства  по делото. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

         Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация. Значимостта на обществените отношения, регулирани с посочените норми относно договора по чл. 114а от КТ, чиято цел е да гарантира правата на наетите за това лица, които практически често получават само дневното си възнаграждение.

          Неоснователно е и твърдението, че било посочено в НП единствено ЗП а не регистриран ЗП, дори и да е така по никакъв начин не е нарушено правото на защита на касатора. Видно е , че е записано ЕИК, вместо ЕГН, което също не е довело до наршаване правото на защита, тъй като самото ЕГН е коректно посочено.

          Правилно въззивният съд е преценил и пропорционалността – от приетите по делото доказателства се установи, че еднодневните трудови договори са закупени след започване на проверката от ИТ а не по инициатива на ЗП.Законодателят е дал възможност за такъв вид договори, именно за да облекчи земеделските производители възможно най-много, а в конкретния случай заварените да работят лица са били и без сключени такива трудови договори. Всяко едно право е свързано и с изпълнение на определено задължение.

          В чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на административни нарушения. Законът за административните нарушения и наказания и глава ХIХ, раздел II от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. В подкепа на това становище е и Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г. съгласно, което специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В настоящия случай попадаме под хипотезата на чл. 415 в, ал. 2 от КТ, тъй като касаторът  е извършил нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ и следва да се съобрази наложеното с нея ограничение. Следователно правилно на дружеството е наложена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ и не е налице случай на маловажност.

         Правилно е прието от съда и наложената от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв. Като това наказание е справедливо и следва да бъде изтърпяно от касатора.

         При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

         По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 175/06.03.2020 г., постановено по АНД  № 1927/19 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

 

 

Решението е окончателно.