№ 291
гр. Перник, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200520 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. М. К., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: ****, чрез адв. И. М. - ПАК, съдебен адрес за връчване на призовки и
съобщения до тъжителя, адвокатска кантора: ****, депозирана срещу
Наказателно постановление №22-1158-002764/12.09.2022г., издадено от С. С.
Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с което за следните вменени нарушения на
жалбоподателя са били наложени следните наказания:
За нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание - чл.183, ал.3, т.5, предл.
първо от ЗДвП - глоба в размер на 30лв.
За нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП -
глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява МПС за 1 месец
За нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, на основание- чл. 183, ал.1
т.1,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
За нарушение на чл.94 ал. 3 от ЗДвП, на основание- чл.183, ал..2, т.1 от
ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, е обжалвал
наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си,
депозирана срещу него е изтъкнала доводи, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочи, че оспорва
констатациите в АУАН и НП. Твърди, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото му на защита, като при произнасянето
1
си моли съда да вземе предвид подробните аргументи, изложени в жалбата,
относно всяко едно нарушение, от вменените с атакуваното НП, като сочи
следното, а именно, че с акта за установяване на административно нарушение
АУАН №GA707058/12.08.2022г. са повдигнати административни обвинения на
жалбоподателя, за извършени нарушения на чл.6, т.1 ЗДвП, на чл.103 ЗДвП,
чл.100 ал.1, т.2 ЗДвП и на чл.94, ал.3 от ЗДВП. Счита, че обжалваното НП
следва да бъде отменено по следните съображения: относно Нарушението в
пункт 1, се сочи, че: Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, всички
участници в движението трябва да се съобразяват с пътните знаци. В случая в
акта и НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал своя автомобила по
ул."Батенберг" с посока на движение от ул."Дупнишка", като на кръстовището
с ул. „Васил Левски", след пътен знак В1, забраняващ влизането по улицата
завил на дясно. Оспорва се описаното, като се сочи, че не ставало ясно къде
точно е извършено нарушението. В АУАН и в НП е посочено, че бил
управлявал автомобила по ул."Батенберг", като в последствие завил надясно,
като не било конкретизирано коя е улицата в тази посока. Намира че
нарушението е и недоказано. На следващо относно Нарушението в пункт 2,
се оспорва, че също не са описани елементите от фактически състав на
вмененото нарушение, като от текста не ставало ясно какви точно указания
на контролните органи не бил изпълнил и по какъв начин е осуетил
проверката - с какви действия или бездействия. В АУАН и НП единствено
било посочено, че си тръгнал пеша от мястото на проверката. За да протече
законосъобразно административно- наказателното производство с вменяване
на извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, се твърди, че е необходимо в
АУАН и впоследствие в НП да бъде посочено ясно и точно е какво нареждане
ми е било дадено, и че той не го е изпълнил. Твърдят се пороци в НП и в
нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и с оглед на това, че нарушението е
описано като две алтернативни деяния - отказва да предаде документите си
или осуетява извършването на проверката. Доколкото в случая били налице
две хипотези, водещи до налагане на санкция, е следвало в наказателното
постановление да се посочи коя от тях приема наказващия орган за
реализирана. В противоречие с това в текстовото описание на нарушението в
наказателното постановление е посочено както, че „водачът не представи
СРМПС", така и че „ осуетява извършването на проверка от органите на
МВР", с което се задълбочава неяснотата по отношение на твърдяното
нарушение според аргументите в жалбата. Акцентира се, че и в НП на пълно и
точно описание на елементите от фактическия състав на вмененото
нарушение е в разрез с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. В този смисъл в АУАН и в НП нарушението по чл.103 от ЗДвП не е
описано пълно и точно - обстоятелствата, при които е осъществено. По този
начин е накърнено правото му на защита. По отношение на третото /пункт
3/ от вменените административни нарушения - по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
също се твърди, че е допуснато противоречиво описание на фактите и
обстоятелства при извършване на нарушението по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, като е налице и противоречие с правната квалификация на
нарушението. В този смисъл, в обжалваното НП вмененото изпълнително
нарушение е описано лаконично като "не представя СРМПС". Същевременно
разпоредба на чл. 100, ал, 1, т. 2 ЗДвП касае "не носенето" на съответния
документ, което деяние е съвсем различно от не представянето му на
контролните органи по време на извършване на проверката. Посоченото
противоречие е съществено, според жалбоподателя и обуславяло нарушаване
2
правото на защита на наказаното лице, доколкото бил поставен в
невъзможност да разбера фактическите и правни рамки на вмененото ми
административно обвинение. С оглед на това обжалваното НП следвало да се
отмени и в тази си част като незаконосъобразно. Относно последното вменено
нарушение, по 4. Налице е неправилно приложение на материалния закон,
както и съществено нарушение на чл. 42 т. 4 и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Описаното
в АУАН и в НП нарушение е свързано с неправилно паркиране от моя страна.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Това е
фактическото обвинение, което дословно пресъздава волята на законодателя в
чл. 94 ал. 3 от ЗДвП. Всички тези обективни признаци от нарушението обаче е
следвало да бъдат попълнени с факти и обстоятелства, с оглед установяване на
фактическата обстановка.
Това не е сторено от съответните длъжностни лица, с което
съществено е нарушен чл. 42 т. 4 и чл. 57 т. 5 от ЗАНН. Отделно от това не е
упоменато дали пътят е с еднопосочно движение, в какъвто случай се допуска
престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи на
движението на пътните превозни средства.
Предвид всичко горепосочено, моля да приемете, че
незаконосъобразно е била ангажирана административно-наказателната ми
отговорност, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за
наличие на виновното извършване на вмененото ми нарушение, поради което
и да отмените атакуваното наказателно постановление изцяло. С тези доводи
моля за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание, не се явява лично, като се представлява от адв.
М., която поддържа жалбата, ангажира допълнително писмени и гласни
доказателства по делото, в подкрепа на защитната теза, изложена в жалбата и
възраженията, застъпени в същата. По същество моли съда да отмени
атакуваното НП, като неправилно, незаконосъобразно, както и да приеме, че в
хода на съдебното следствие не се доказало по категоричен начин
жалбоподателят да е извършил вменените му в наказателното постановление
административни нарушения. Напротив, свидетелските показания защитата
твърди, че са противоречиви и внасят допълнително объркване в така
описаната ситуация в обстоятелствената част на наказателното постановление.
В този смисъл, моли съда, да постанови своя съдебен акт. Претендира и
присъждане на сторените от доверителя й по делото в настоящото разноски.
Административно наказващия орган, редовно призован,
представител не изпращат. В съпроводителното писмо, с което е изпратена
жалбата, се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и
чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес.
Допустима е. Разгледана по същество се явява основателна.
С АУАН № GA707058, от 12.08.2022 г ., чието съдържание
3
впоследствие е било дословно възпроизведено досежно описаните факти и в
атакуваното понастоящем НП е посочено, че жалбоподателят на 12.08.2022 г. в
09:40 часа, в град Р. на кръстовището, на УЛ.БАТЕНБЕРГ и УЛ.ВАСИЛ
ЛЕВСКИ, като Водач на лек автомобил, МЕРЦЕДЕС Ц 180, ****, при
следните описани в акта и в НП обстоятелства: ГРАД Р. ПО УЛИЦА
БАТЕНБЕРГ, С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА ДУПНИШКА
УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС Ц 180, С РЕГИСТРАЦИОНЕН
НОМЕР ****, КАТО НА КРЪСТОВИЩЕТО С УЛИЦА ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЕ
СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК В1 "ЗАБРАНЕНО Е
ВЛИЗАНЕТО НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА", И ЗАВИВА НА ДЯСНО,
НАВЛИЗА СЛЕД ЗОНАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА ЗНАКА И ПРОДЪЛЖАВА
ДВИЖЕНИЕТО СИ. ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НА УЛИЦА
ХРИСТО БОТЕВ ДО ДОМ НОМЕР * НАХОДЯЩ СЕ НА УЛИЦА * И *
ПАРКИРА АВТОМОБИЛА НЕ НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА
ДВИЖЕНИЕ . ВОДАЧЪТ НЕ ПРЕДСТАВИ СРМПС, А САМО СУМПС И КТ
И ОСУЕТИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКАТА ОТ КОНТРОЛНИТЕ
ОРГАНИ НА МВР, КАТО СИ ТРЪГНА ПЕША ОТ МЯСТОТО НА
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКАТА. ВОДАЧЪТ БЕ САМ В
АВТОМОБИЛА, като е описано, че по този начин лицето е извършило четири
нарушения, както следва:НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ,
ПЪТНИТЕ ЗНАЦИ И МАРКИРОВКА, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от
ЗДвП;ОТКАЗВА ДА ПРЕДАДЕ ДОКУМЕНТИТЕ СИ, ИЛИ ОСУЕТЯВА
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКА, ОТ ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ,с което
виновно е нарушил/а чл.103 от ЗДвП; НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО УПРАВЛЯВА, с което виновно е
нарушил/а чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП; НЕ СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ ИЛИ
ПАРКИРАНЕ В НАСЕЛЕНО МЯСТО НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА
ДВИЖЕНИЕ, с което виновно е нарушил/а чл.94 ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на горепосоченият Акт е било издадено Наказателно
постановление №22-1158-002764/12.09.2022г., издадено от С. С. Г., на
длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, с което за горепосочените вменени нарушения на
жалбоподателя са били наложени следните наказания:За нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП, на основание - чл.183, ал.3, т.5, предл. първо от ЗДвП - глоба в
размер на 30лв, За нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява МПС за
1 месец, За нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, на основание- чл. 183, ал.1
т.1,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв, За нарушение на чл.94 ал. 3 от ЗДвП,
на основание- чл.183, ал..2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
Следва да се посочи, че актът е бил връчен при условията на отказ, за
което е бил положен подпис на свидетел и са вписани имената му и
длъжността му - стр.8 гръб от делото на РРС, разпитан по делото в хода на
съдебното следствие- св. И. Т., на длъжност-старши полицай в Районно
управление - Р., находящо се на *, като посочената дата е 12.8.2022 същата е
на гърба на акта.
В срока по чл.44 от ЗАНН, жалбоподателят, не се е възползвал от
правото си да подаде възражения във връзка с вмените му нарушения, като
директно е атакувал издаденото НП по съдебен ред.
По доказателствата:
4
По делото съдът е приобщил, както приложените от АНО, писмени
доказателства в преписката, така и множество писмени и гласни доказателства
по делото /като по делото е представено и едно ВД, диск, от общ. Р., но
предвид обстоятелството, че същото съдържа схемата на участъка,
представена и на хартиен носител, съдът е приобщил и се позовава на нея/,
като по този начни са били изяснени спорните по делото факти. В този смисъл
към преписката АНО е представил, както следва: заверено Копие на НП №22-
1158-002764/22г., Копие от АУАН cep.GA, №707058/12.08.2022 г.,Копие от
докладна записка с рег.№ 1158р-7527/16,08.22г..Копие на заповед №8121з-
1632/2021 г. на МВР за компетентност на АНО, като предвид обстоятелството,
че делото е било изпратено за разглеждане от ПРС, след отвод на всички съдии
от РС-Р., и след Определение на ВКС, то по делото са били приобщени, с
протоколно определение, с което са приети и приложени по делото и към
доказателствата по делото в цялост АНД № 20241730200089/2024 г. по описа
на Районен съд - Р., ведно с н.ч.д. № 304/2024 г. по описа на Върховен
касационен съд, трето наказателно отделение, както и изисканите от
настоящия състав допълнителни писмени доказателства по делото, както
следва: писмо с рег. № 8769/22.04.2024 г. от ОДМВР-Перник, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, ведно с приложеното
заверено копие на Заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министър Б.Р., и писмо с
рег. №12984/12.06.2024 г. от Община Р., подписано от Г. З., зам.кмет на
община Р., ведно с приложените заверени копия на Протокол относно монтаж
на предпазни ограждения и пътни знаци /образец 19/, Контролен лист № 1193
за извършване на предварителен финансов контрол за извършване на разход
относно монтаж на предпазни ограждения, фактура за извършените дейности,
Схема на участъка с легенда, надписана като обект: Генерален план за
организация на движението на гр. Р. и Мащабизирана схема на същия участък,
както и 1 /един/ брой ВД-СД с надпис „Схема знаци ПОД Централна градска
част Р.“., както и приетите в последното по делото писмени доказателства,
както следва: постъпила по делото молба с рег. № 13090/13.06.2024 г. от К. Р.
В., младши автоконтрольор в ОДМВР-Перник, сектор ПП, в която посочва, че
на 13.06.2024 г. в 09,45 часа не се е явил в съдебното заседание, защото не е
получил призовка. В допълнение посочва, че в същия ден се е явил при същия
съдебен състав по дело 0716/24 г. в 14,50 часа и моли да му бъде отменена
наложената му глоба, тъй като отсъствието му не е по негова вина; писмо с
рег. № 14607/01.07.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
пътно управление - Перник, подписано от Директор ОПУ-Перник инж. Е. В., с
което информира съда, че ул. „Васил Левски“ в гр. Р. не е част от
републиканската пътна мрежа, а е част от уличната мрежа на гр. Р., за което да
се обърне съда към Община Р.;писмо по имейл с рег. № 15662/11.07.2024 г. от
Община Р., с което информират съда, че към 12.08.2022 г., съгласно
„Генерален план за организация на движението за гр. Р.“, забранителен пътен
знак „В21“ - „Забранено е влизането на ППС“ е предвиден на кръстовището на
ул. „Батенберг“ с ул. „Васил Левски“ от дясно на посоката на движение с
разстояние около 1 метър. Като пътен знак от категория „Д“, а именно „Д4“ -
Еднопосочно движение след знака, /в частност - движение само направо след
знака/ се намира на отсрещната страна на кръстовището на ул. „Батенберг“ с
ул. „Васил Левски“ също от дясно на посоката на движение на разстояние
около 1 метър разстояние, като е посочено, че за разполагането на посочените
пътни знаци към дата 12.08.2022 г., към настоящия момент не разполагат с
конкретна информация, и писмо с рег. № 115800- 6843/08.07.2024 г., с което
5
началник сектор ПП ОДМВР-Перник старши инспектор К. К. уведомява, че
служителят на сектор ПП при ОДМВР-Перник В. С. С. не се е явил на
13.06.2024 г. по АНД 520/2024 г., защото е бил в годишен отпуск, разрешен му
преди да получи призовката по делото, като молбите от свидетелите, съдът е
приел във връзка с наложени им глоби от съдебния състав, за неявяване по
делото, като същите не са пряко относими към предмета на делото, а името
отношения към срочността на разглеждане на делото. По делото съдът е
събрал допълнителни в хода на съдебното следствие и гласни доказателства,
както в подкрепа на обвинението, така и на защитата, като по делото по искане
на защитата са били разпитани в качеството на свидетели лицата- св.Р. С. Б. /
****, с адрес : ****, ЕГН:**********, свидетели -очевидец/ и св.С. Р. Б. /с
адрес: ****, работи като ****, също свидетел -очевидец/, както и
полицейските служители- актосъставителят- В. С. С. /на длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник/, както и
свидителя по акта-св.К. Р. В. /на длъжност младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Перник/, както и свидетеля, разписал се в акта,
като свидетел по отказ на подписването на последния- св.И. М. Т., на
длъжност старши полицай в група „Охранителна полиция“ в РУ – Р.. Следва
да се посочи, че приобщаването на допълнителни доказателства по делото е
било свързано, не само с императивното задължение на съда за цялостна
проверка на акта и НП, но и с възраженията на защитата, наведени в жалбата,
за цялостно оспорване на описаната в акта, и впоследствие, възпроизведена в
НП фактическа обстановка. Съдът намира, че от допълнително събраните
писмени доказателства, събрани от обективни източници, и в частност от общ.
Р., или изисканите по делото-заверени копия на Протокол относно монтаж на
предпазни ограждения и пътни знаци /образец 19/, Контролен лист № 1193 за
извършване на предварителен финансов контрол за извършване на разход
относно монтаж на предпазни ограждения, фактура за извършените дейности /
последните представени по инициатива на представящата ги страна/, Схема на
участъка с легенда, надписана като обект: Генерален план за организация на
движението на гр. Р. и Мащабизирана схема на същия участък, както и 1
/един/ брой ВД-СД с надпис „Схема знаци ПОД Централна градска част Р.“.,
както и допълнително приобщените в последното по делото съдебно
заседание допълнителни писмени доказателства, също представени от общ.Р.,
а именно- писмо по имейл с рег. № 15662/11.07.2024 г. от Община Р., с което
информират съда, че към 12.08.2022 г., съгласно „Генерален план за
организация на движението за гр. Р.“, забранителен пътен знак „В1“ -
„Забранено е влизането на ППС“ е предвиден на кръстовището на ул.
„Батенберг“ с ул. „Васил Левски“ от дясно на посоката на движение с
разстояние около 1 метър. Като пътен знак от категория „Д“, а именно „Д4“ -
Еднопосочно движение след знака, /в частност - движение само направо след
знака Д4 "Еднопосочно движение след знака"- съгл. Чл 54 от Правилника за
ЗДВП// се намира на отсрещната страна на кръстовището на ул. „Батенберг“ с
ул. „Васил Левски“ също от дясно на посоката на движение на разстояние
около 1 метър разстояние, като е посочено, че за разполагането на посочените
пътни знаци към дата 12.08.2022 г., към настоящия момент не разполагат с
конкретна информация, и писмо с рег. № 115800- 6843/08.07.2024 г., с което
началник сектор ПП ОДМВР-Перник, то безспорно от същите, съотнесени
към разпитите на свидетелите, както на обвинението, така и на защитата, се
внася ясното относно процесния участък и разположението на знаците в
същия, както и организацията на движение в участъка, като се изясняват
6
множество спорни по делото факти, поради което и съдът е извършил
предявяване на така представената мащабизирана скица, приета по делото, на
свидетелите, както и на обвинението, така и на защитата. В този смисъл се
установява, че видно от първо разпитаните свидетели на защитата-
свидетелите -св.Р. С. Б. и св.С. Р. Б. / и двамата свидетели -очевидци към
процесния момент/, че същите като граждани на град Р., и в частност като
****и, използват услугите на жалбоподателя, който е и **** в града, и чиято
**** се намира в град Р., **** / което е установимо и с общодостъпни
средства-google и goоglemaps, тъй-като на самата скица няма как да е
посочено точното местонахождение на същата/, като процесният ден, са били
пред **** на **** в началото на работния ден, чакайки същият да пристигне,
като последният е дошъл сам, с управлявания от него автомобил, описан и в
акта и в НП, като е пристигнал след 09.00 часа, движейки се от улица
Дупнишка, като завил надясно по ул. „Батенберг“, където имало знак В1,
забранителен такъв, но разположен, няколко метра на вътре в улицата и видим
едва след влизане в улицата, като другият знак, за направо бил разположен на
ул. „Батенберг“, но след пресечката, като жалбоподателят спрял в пресечката
при **** си и слязъл, защото закъснявал, като дал ключовете на сина си- С.
К., да премести автомобила, като последният не успял да премести колата,
която вече била в пряката на ул. „Христо Ботев“, тъй-като докато **** бързал
за работа, непосредствено след спирането и слизането му от колата, спрял и
полицейски автомобил с двама униформени служители, които всъщност по
делото се установява и са разпитани като свидетели са св. С. и св. по акта-В.,
които поискали документите на жалбоподателя, но тъй-като вече пред ****
имало двадесетина души, последният им дал набързо документите, по данни
на св. В., не любезно и влязъл в **** си, като оставил полицейските
служители отвън и съдействие им оказал неговият син, като впоследствие
същите след като счели да съставят акт на ****, за което обстоятелства, се
съдържат в техните разпити влезли в ****, провели кратък разговор с
последния, излезли навън, съставили акт и викнали за свидетел на отказ за
подписване на акта св. Т., който бил служител в РУ-Р., находящо се на ****,
който дошъл и само подписал акта, като не се запознавал със съдържанието му
и в негово присъствие не бил правен опит да се връчи и подпише акта от
лицето което е санкционирано / св. Т. –„...Помня случая с **** К.. Аз работя
като старши полицай в Районно управление - Р., което се намира на *. На
процесния ден с колегата бяхме патрул и по едно време се обадиха колегите
от „152“ за съдействие, че са написали акт. Колегите от „152“ бяха
предходните свидетели В. и К., които бяха автопатрул. Отидохме с
колегата и колегите казаха, че са написали акт, който лицето отказва да го
подпише. Извикаха ни на ул. „Васил Левски“, мисля, че беше улицата. Не
познавам сина на ****. Бяха само двамата колеги. Бяха написали АУАН и
казаха, че лицето отказва да подпише. Не сме проверявали дали лицето
отказва да подпише. Само се подписах на акта и си тръгнахме...като
допълнително сочи, в разпита си, че –„..Районно управление - Р. се намира на
****. Червените линии в схемата означават еднопосочни улици /приетата по
делото схема/. Не мога да си спомня дали към момента, към който беше
случката, тези улици по „Люлякова“ бяха в движение или все още беше
предложение за нови еднопосочни улици, но към момента те вече са нови
еднопосочни улици. Не си спомням как сме стигнали до ****. По принцип по
ул. „Люлякова“ и после надясно може да се отиде към **** на ****. По ул.
„Христо Ботев“ също се стига до ****. Вероятно сме се движили по ул.
7
„Христо Ботев“, за да стигнем до ул. „Васил Левски“. На ул. „Христо
Ботев“ не си спомням дали имаше ремонтни дейности към онзи момент...“/.
Видно от разпитите на свидетелите на защитата, то не се спори, кога, откъде и
по коя улица е пристигнал жалбоподателят със своя автомобил, като в
разпитите и на двамата свидетели, при предявяване на мащабизираната скица
на участъка, същите заявяват, че действително автомобилът е бил управляван
по ул. „Батенберг“, на която има забранителен знак В1, но същият се сочи, че е
видим едва след влизане в улицата, поради което и автомобил няма как
веднъж влязъл да се върне на ул. „Батенберг“ и да продължи движението си
направо, както сочел, знак на тази улица, но след пряката /което е видно и от
мащабизираната скица по делото/. В този см. Св. Б., в разпита си сочи, че –
„...Познавам града. Познавам и **** К., работя, тъй като съм ****,
преимуществено с Б. М. К.. **** му се намира в град Р., на ****, ****... На
въпросния ден пред **** имаше 20-ина души. Пред **** може да се чака,
защото това е къща с дворче. Но къщата е доста близо до улицата. Синът
на г-н К. беше дошъл по- рано. И обикновено С., като дойде си приказваме.
Синът му се казва С. К...Случката се разви лятото по-миналата година.
Говорехме си със С. и **** пристигна, дойде при нас, връчи му ключовете да
премести колата. Мисля, че с „Мерцедеса“ си пристигна ****. Беше
закъснял. Ако е трябвало да дойде в 09,00 часа, дойде в 09:15-09:20 часа. За
това и С. го беше изпреварил. Говорехме си със С.. Съпругата ми С., която е
****, също беше там. Но в двора, а не отвън при нас със С.. **** подаде
ключовете на С. да премести колата и след малко вече започна... дойдоха
полицаи и започнаха да изискват нещо. Полицаите дойдоха след като ****
беше слязъл от колата, като синът още не беше преместил колата. Колата
беше спряна в пресечката, която е точно срещу входа на ****ната кантора.
Там е разрешено спирането. **** обикновено трябва да спре вдясно, но
тогава се правеше оградата на Битовия комбинат и се събаряше една
сграда, така че от дясната страна не можеше да се спре и затова той даде
ключовете на С., за да премести колата на друго място, където свършва
оградата, от дясната страна. Колата беше със загасен двигател. ****
дойде с колата от улица „Батенберг“ по посока на ****...“, като след
предявяване на скицата на участъка свидетелят Б., сочи по Схемата на
участъка с легенда, надписана като обект: Генерален план за организация на
движението на гр. Р. и Мащабизирана схема на същия участък, както
следва:“.. **** идва от улица „Дупнишка“, от площад „Войнишко въстание“,
който е точно след улица „Дупнишка“. Тук е разрешено само еднопосочно да
се движи. Но той се е движил от „Войнишко въстание“, което е
продължение на ул. „Дупнишка“, по посока ул. „Васил Левски“, като се е
движил по ул. „Батенберг“. Към онзи момент той се е движил по ул.
„Батенберг“ и е завил вдясно, като е продължил по улица „Васил Левски“,
като отбелязаният на схемата знак- забранителен „В1“ не се намира на
самото кръстовище, където той е завил, а се намира навътре, на 20-ина
метра преди ****. И тогава трябва да решиш дали на заден, като видиш
знака, да излезеш на главната улицата, или да спреш пред ****, като по
уличката „Христо Ботев“ е разрешено спирането. Разрешено е, само, че
тогава от дясната страна се правеше ограда и се събаряше една сграда. На
ъгъла с „Христо Ботев“ имаше сграда, която в момента е премахната и
която е срещу ****. Това беше незаконно построена сграда от бивши
собственици, които някога са владеели това място, но там посторяват
Битов комбинат и поради тази причина те вече не са собственици. И ****
8
спря пред ****, завивайки по улица „Христо Ботев“, защото от дясната
страна беше невъзможно, и спря отляво, но даде ключовете на сина си, за да
я премести на друго място. Аз я видях патрулката, когато вече беше спряла
при колата. Слязоха двама полицаи, като К. вече си беше в **** и работеше.
Потърсиха го. С. няколко пъти им носи някакви документи, каквото там
поискаха. С. още не беше успял да премести колата, тъй като те осуетиха
тези действия. Има знак „Задължително направо“, но не е преди
пресечката, а е след, т.е. неговото действие започва след знака. Както са
поставени знаците на схемата, **** К. не беше в нарушение на знаците,
защото първо знак „В1“ не се вижда и е навътре, а той е паркирал в другата
улица, а след кръстовището има знак, който е „Задължително направо“, но
той действа в момента и е за след него действа. На приказките с **** не съм
присъствал, но С. няколко пъти ходи да носи документи. Ние бяхме на сделка
там. Разбра се, че се стигна до съставяне на акт. **** продължи да си
работи. Той не е влизал в конфликт с полицаите. По- скоро, за мен, беше
лична амбиция, защото те се познаваха със С.. Единият от тях е бил съсед
на С., или нещо такова. С. и баща му са живели заедно. Не мога да посоча кой
от полицаите. Само чух С. да казва, че: „Единият ми е съсед.“ Предполагам,
че те по-скоро си имат някакви лични отношения. Аз не съм видял **** да е
излизал, да разговаря с полицаите и да подписва акт. Тогава му е съставен
акта, защото стана ясно, че са му направили акт...Те влязоха в **** и
разговаряха с **** К., само че аз не съм присъствал...“, като в сходен смисъл
са и показанията на другата свидетелка на защитата-свидетелят С. Б.,
която също описва сходна ситуация процесния ден, относно начина на
пристигане на жалбоподателя, хората пред **** и действията на
същия-„...СВИДЕТЕЛЯТ Б.-... Аз работя като **** и съм от град Р.. Живея
там от дълги години със съпруга ми.... Преди две години лятото имахме
*******, защото, освен нашите клиенти, имаше и други клиенти. Може би
20 човека бяхме пред **** и стояхме на тераската пред самата ****. Идва
**** К. с колата. Спира в уличката срещу ****. След него идват полицаите,
кати при предяване на свидетеля Б. Схема на участъка с легенда, надписана
като обект: Генерален план за организация на движението на гр. Р. и
Мащабизирана схема на същия участък, същата заявява, както и предходния
свидетел, че посоката на движение на автомобила на К., е било както
следва: „......**** идва по ул. „Батенберг“ откъм болницата, по ул.
„Дупнишка“ завива наляво, и с автомобила си кара по улица „Батенберг“ и
завива на втората пресечка вдясно, която е ул. „Васил Левски“. Тук не е
разрешено да завие, но знакът, който забранява завиването надясно, е на два
или три метра от страната, т.е. ти вече си влязъл в уличката и тогава
виждаш знака. Знакът е толкова далеч, който е забранителният, че ти вече
си навлязъл в уличката, за да го забележиш и не можеш да се върнше,
защото трябва да дадеш назад и да излезеш на главната улица. А пък знакът,
който указва, че трябва да продължиш направо, той не е преди уличката, а е
след уличката, и става една каша. **** мина покрай ****, спря на улица
„Христо Ботев“ в другата пресечка, където е разрешено спирането от
дясната страна, но защото нямаше място и той направи завой и паркира
колата вляво. Обаче слизайки от колата тука, пред ****, беше синът му С.,
подаде му ключовете, за да може той да премести колата, защото знае, че
няма право там да спира. С. взе ключовете и отиде да мести колата и
тогава вече полицаите започнаха да искат документи. Полицаите дойдоха
може би веднага след като **** паркира колата или 5-10 минути. Дойдоха
9
двама полицаи. Ние стояхме там, пред ****, на терасата, когато дойдоха
полицаите, и се виждаше всичко. **** вече си беше в ****. Дали го
настигнаха и му поискаха нещо документи, това точно не помня, но той вече
бързаше да влезе в ****, заради сделките и само видях, че подаде ключовете,
за да може синът му да премести колата. Той не успя да премести колата,
защото полицаите спряха зад него...“/. За същите обстоятелства са разпитани
и двамата полицейски служители, извършили проверката, респ.
актосъставителят- С. и св. По акта В., като и двамата са били заедно на смяна
с процесния патрулен автомобил, но в показанията им се наблюдават
съществени противоречия относно това, къде се е движел процесния
автомобил и как се е стигнало до забелязване на автомобила на
жалбоподателя, къде и как се е стигнало до процесната проверка, като св. С.,
сочи, че с колегата му -К. В. били на работа в гр. Р., с който обслужвали
територията на РУ-Р., като служебният автомобил се управлявал от св. В., а
актосъставителят се возел на предна дясна седалка, като описва посоката на
движение на техния автомобил „.. от улица „Люлякова“ по ул. „Васил Левски“
в посока ул. „Батенберг“ / св. С.- „..се движехме с автомобила от ул.
„Люлякова“ по ул. „Васил Левски“ към ул. „Батенберг“ и виждаме срещу нас
от ул. „Батенберг“ как завива автомобил. От ул. „Батенберг“ по ул. „Васил
Левски“ е разрешено движението. Имаше си знак. Ние сме го гледали. Този
знак „В1“- забранено движението, като завиеш по ул. „Батенберг“ има знак.
Знакът е с лице към ул. „Батенберг“. Аз го знам знака, защото съм обхождал
района, въпреки, че знакът ми беше с гръб. И водачът на „Мерцедес“-а го
виждаме, че се движи от ул. „Батенберг“ завива на дясно по ул.„Васил
Левски“, и завива след това на дясно на ул. „Христо Ботев“ , и паркира
обратно по посока на движението в насрещното платно, пред дом № 6 на ул.
„Христо Ботев“. Ние като идваме от ул. „Васил Левски“ завиваме на ляво по
ул. „Христо Ботев“, по него и не го губим, и го виждаме къде паркира. Ние го
следваме, защото беше нарушил, според нас, знака. Не мога да кажа на какво
отстояние е поставен знакът от ул. „Батенберг“ в ул. „Васил Левски“.
Знам, че има знак там, виждал съм го. Не помня дали е имало ремонтни
дейности на ул. „Христо Ботев“. Ние спряхме служебния автомобил до него
в момента, в който той спря в насрещното на ул. „Христо Ботев“ пред дом
№ 6. Той беше сам в автомобила. Установихме самоличността на човека,
като даде свидетелство за управление на МПС и контролен талон, а
свидетелство за регистрация на автомобила не ни предостави, като каза, че
не го носи.... Каза, че **** му е наблизо, отсреща / на схемата ул. „Васил
Левски“/. Казах му, че му се извършва полицейска проверка, да остане на
място, но същият се оттегли към **** си. Ние не го последвахме, тъй като
през това време бяхме в патрулния автомобил и извършвахме съответните
проверки. Не знам дали имаше хора пред ****, които да чакат. След като
изготвихме всички необходими документи, аз отидох в **** с колегата, за да
му предявим акта за вменените нарушения, които сме установили.
Уточнявам, че ул. Люлякова“ действително има забранителни знаци, но
забранителният знак се разделя от реката, като единият забранителен знак
„В1“ е от ул. „Дупнишка“ към ул. „Люлякова“, а другият знак е от ул.
„Черковна“ към ул. „Люлякова“, но ние се движехме от ул. „Черковна“ и
завиваме надясно по „Люлякова“ и след това завиваме надясно по ул. „Васил
Левски“...Ние се движим и виждаме как автомобилът се движи от посока ул
„Дупнишка“ по ул. „Батенберг“. Ние сме определили посоката, виждайки го,
че се движи по ул. „Батенберг“, защото колата му върви напред и завива
10
надясно... Синът му дойде. Ние искахме да предявим съставения акт на Б. К..
Той си беше в **** и имаше клиенти, категорично отказа да разпише акта и
да разговаря с нас. Дойде синът му, мисля, че С. К., който го установихме,
който беше изключително учтив и заяви „ако може да върнем книжката на
баща му на него“. С един протокол мисля, че му я предадохме. Извини се за
случилото се момчето. За отказа извикахме екип на Районно управление - Р.,
което е близо, на ул „Лялюкова“ № 6. Извикахме колеги, които присъстваха
при предяваването на акта. Актът от колегата И. Т. се разписа на
патрулния автомобил, след като отидохме до ****, която беше на 20 метра
от патрулния автомобил...“./. За същите обстоятелства, разпитан св. В., който
е бил и водачът на служебния автомобил обаче описва друг начин на
придвижване на управлявания от него автомобил, а именно-СВИДЕТЕЛЯТ
В.:“...С колегата С. бяхме на работа на територията на РУ-Р.. Имаме
компетентност да обслужваме цялата територия на област Перник. Бяхме
със служебен автомобил, който управлявах аз...като на същия е била също
предявенаприетата по делото Схема на участъка, мащабна такава, за
онагледяване на показанията му...и свидетелят е посочил:“.. Ние се движим
по ул. „Люлякова“, дясната част, защото те са еднопосочни. Завиваме по ул.
„Кирил и Методий“.. ако там се намира въпросния офис на **** К..
Минаването към онзи момент по тази улица беше разрешено. Има въведени и
знаци. След като завиваме по въпросната улица, въпросния автомобил с
господин К. завива съответно надясно, като на ъгъла би трябвало да има
знак „В1“, който забранява влизането. Ние се озоваваме един срещу друг
автомобилите. При което той завива пак вдясно, не зная коя улица се пада, и
ние съответно по него караме. Той спира и ние спираме зад него...като след
предявяване на акта за запознаване, предвид констатирано противоречие на
показанията на свидетеля с отразеното в акта и с предходния свидетел,
същият е посочил, вече, че полицейският автомобил се е движел по -
СВИДЕТЕЛЯТ В.:“..Ние се движим от ул. „Дупнишка“ по„Батенберг“.....
Уточнявам, че може би не е била ул. „Кирил и Методий“, тъй като не съм
наясно с улиците, а може би е била ул. „Васил Левски“, като се приддържам
към написаното в акта... Въпросът е, че нашите коли се срещнаха лице в
лице. След като завива надясно в някоя от малките преки ние спираме зад
него. Той спира, ние спираме зад него и слизаме, за да извършим проверка и да
установим нарушението, както и да наложим санкция на водача за това, че
нарушава знак „В1“ и навлиза в еднопосочна улица. Знак „В1“ е с лице към
тези, които се движат отсреща.... След като спря и слезе господинът,
въпросният водач, от автомобила, му обяснихме какво е нарушил и, че следва
да го санкционираме, след което той избухна и не пожела да продължи
проверката по този начин, по който е определено от закона. Каза, че той си
имал по-важна работа от нашата. Хвърли едни документи и си продължи.
Оказа се, че му е ****, което ние не знаехме, че е такава към настоящия
момент тогава. На метри може би около 15-тина метра се намираше.
Получихме съдействие от неговия син. Синът му попълни декларация, когато
му върнахме документите, след като К. влезе в **** си...Т.е. той ни даде
документите, но ги хвърли, а не ни ги даде възпитано. След това ние
отидохме в **** да му предявим съставения АУАН...“. В този смисъл, при
така цитираната гласна доказателствена съвкупност, съотнесена към
писмената такава, и в частност и към представените писмени доказателства по
делото, то се установява, безспорно за което сочат и свидетелите и на
защитата, че процесният ден жалбоподателят К., е дошъл на работа в **** си
11
на ул. „Васил Левски“, *, със закъснение, когато вече там е имало множество
чакащи го хора, в това число и синът му, след девет часа, като К. е пристигнал
със своя собствен автомобил, описан в акта, като същият се е движел от улица
„Дупнишка“, и е продължил по ул. „Батемберг“, като на пресечката с ул.
„Васил Левски“, където действително е имало поставен и към момента на
вменените нарушения пътен знак „В1“, но по-навътре в улицата, като
последният и завил в нарушение на знака и е продължил по улицата, като по
данни на свидетелите, а видно и от схемата на участъка, знакът за
продължаване направо е след пресечката на ул. Батемберг, поради което, а
видно и от схемата на участъка, при направен вече такъв завой, е пряко
нарушение да се върне автомобила назад, като улици настрани пряко след него
няма вляво и вдясно, и единственият изход както сочат свидетелите е ход
назад към ул. Батемберг, което е забранено, като тези свидетели подобно на св
С., сочат, че водачът е свил вдясно по ул. „Христо Ботев,“ където е разрешено
паркирането, но вдясно е имало ремонт / което е видно и на google viewmaps
към процесния момент/, поради което и последният е спрял автомобила,
вляво, но преди да даде ключовете на сина си, за да го паркира навътре в
улицата, където намери място, са пристигнали полицейските служители и са
започнали проверката, като не се спори и че **** не е останал на място, а е
дал документите си по данни на служителите „невъзпитано“ и е забързал към
****, като последните в негово отсъствие са съставили акта, разписан от
третия полицейски служител, извикан за съдействие. Спорен по делото
момент, е обаче как са се движели полицейските служители с техния
автомобил, като водачът на самия автомобил – св. В., сочи коренно различно
движение на автомобила от описаното от С. в акта и в с.з. Първо, този
свидетел сочи, че са се движели по ул.“Кирил и Методий“, която улица видно
от схемата е предходна успоредна улица на въпросната „Васил Левски“,
където е установено по делото, че е процесната ****, и ако са се движели по
тази улица, то възниква въпросът, как са забелязали автомобила, в това число
и посоката му на движение и как са се озовали „лице в лице“, като свидетелят
твърди, че знае улиците „наизуст“ в разпита си. Същевременно дори и след
предявяване на акта, този свидетел сочи, че –„Ние се движим от ул.
„Дупнишка“ по„Батенберг“.....“, като всъщност това е посоката на
движение на автомобила -нарушител, и няма как следователно ако и
полицейският автомобил се е движел така да се озоват лице в лице, както
твърди този свидетел, а полицейският автомобил, ще следва да е бил зад този
на жалбоподателя, което обаче, не е фактическата обстановка поддържана от
актосъставителя и другите свидетели, като първият сочи, че автомобилът се е
движел“.. ПО УЛИЦА БАТЕНБЕРГ С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА
ДУПНИШКА УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ МЕРЦЕДЕС Ц 180 С
РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ****, КАТО НА КРЪСТОВИЩЕТО С УЛИЦА
ВАСИЛ ЛЕВСКИ НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК
В1 "ЗАБРАНЕНО Е ВЛИЗАНЕТО НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА", И
ЗАВИВА НА ДЯСНО, НАВЛИЗА СЛЕД ЗОНАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА
ЗНАКА И ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ...“, като това е описано и в
акта и в Нп, като в разпита си този свидетел сочи пък, че техният автомобил, в
който той е бил на предна дясна седалка се е движел по ул. „Люлякова“/
обозначена с червени стрелки на схемата, тоест предстоящо въвеждане на
движение/, но според полицейския служител, техният автомобил правомерно
се е движел по Люлякова и е свил по улица Васил Левски е се е озовал лице в
лице с автомобила на жалбоподателя, и са завили след него вляво в улица
12
Христо Ботев, където е била извършена проверката, при горните
обстоятелства. В този смисъл в показанията на двамата полицейски
служители, за разлика от еднозначните показания на свидетелите очевидци,
макар и посочени от защитата, се наблюдават съществени противоречия за
това от къде и как се е движел патрулният автомобил, за да забележи
движението на автомобила на нарушителя, и как е определил посоката от
която е дошъл същия, защото дори и да се приеме тезата не на водача на
патрулния автомобил, която е коренно противоречива на тази на
актосъставителя, и да се приеме, че се дължи на липса на спомен, макар че е
предявен и акта и схемата на свидетеля, то не става ясно, как видно от
схемата, ако полицейският автомобил се е движел по ул. Люлякова и е завил
по ул. Васил Левски и се е озовал, „лице в лице“ с автомобила на
жалбоподателя, как актосъставителят / защото другият свидетел няма въобще
такива твърдения/, е наблюдавал и определил посоката на движение на
автомобила на жалбоподателя, като е видно както от заявеното от него, така и
от скицата по делото, че той няма как да има видимост в такъв спектър, а да се
приеме, че просто е знаел че там има знак на улицата където се завива от ул.
„Батемберг“ към ул. „Васил Левски“, който му е с гръб, то няма как да е
наблюдавал нарушението на водача, при положение, че се твърди да са се
срещнали двата автомобила на ул. Васил Левски с Христо Ботев, където
последният е завил вдясно, а те в ляво и са го последвали. Това е абсолютно
видимо и през онлайн стрийт вю на процесните улици и пресечки и липсата на
пряка видимост на начина на маршрутиране на прецесния автомобил, дори и
да се приеме, че е свил именно от ул. „Батемберг“ към ул. „Васил Левски“, при
положение, че са били налични и други начини за стигане до ул. „Васил
Левски“ *, а се приеме, че автомобилите не се движат един зад друг, а се
срещат един срещу друг, защото показанията на втория свидетел, са напълно
контрапункт, на показанията на свидетеля актосъставител, въпреки че и
двамата са били в един и същи автомобил и сами разколебават обвинителната
теза, при положение, че същата е в тежест именно на АНО. В този смисъл,
съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, които са
напълно безпротивочерими и в частност представените от община Р., които
служат за пряка проверка на описаните факти, съотнесени към гласните
такива, само дотолкова доколкото последните не им противоречат. В този
смисъл свидетелите на защитата обективно заявяват и в единство
наблюдаваните от тях факти, докато в тезата на полицейските служители,
видно от изложеното по-горе се наблюдава сериозен смислов разнобой по
основни за обвинението факти.
От правна страна
При извършената дължима проверка за законосъобразност съдът
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, предвид приложената по преписката Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Актът и НП са издадени в
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, от правна страна намира следното за всяко едно от
вменените нарушения:
13
Първо, следва да се посочи, че производството, предмет на
настоящето разглеждане е от административно наказателен характер при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, същото представлява
ли административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да-
извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение,
което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да
бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички
обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от
съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта, като при така
„размитата фактическа обстановка“, не може с пълнота да се изясни дали е
бил предявен на нарушителя, за да го разпише, като е ясно, че е съставен в
негово отсъствие / след като последният се е оттеглил в **** си/, или е
направен опит да се предяви, докато е текла сделка в ****, като не става
напълно изяснено дали е бил запознат жалбоподателят с нарушенията, които
са му били вменени, но еднозначно се доказва по делото, че е бил извикан
свидетел, който да установи, че нарушителят отказва да подпише акта, като
това е св. Т., полицейски служител, който обаче сам заявява, че просто е
подписал акта, като колегите му са му казали, че нарушителят отказва да
подпиши, и отказът не е станал пред него. В този смисъл дори и тези пороци
на НП, и акта, се явяват до голяма степен съществени, но при наличието на
множество други нарушения на материалния и процесуалния закон при
издаването на акта и НП, съдът намира, че следва да спре вниманието си
подробно на тях, а именно: на първо място, актът не отговоря на
императивните изисквания на чл. 42 ЗАНН, и в частност на т.4 /"чл. 42. Актът
за установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
14
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. ", а НП е в разрез с императивните разпоредби на чл.57 ЗАНН,/ и
съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното постановление
трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността
на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на
постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които се
отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого следва
да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд"/, като това се отнася и за четирите вменени
нарушения с акта и НП, като част от фактическите състави са смесвани един с
друг и за подвеждани под диспозиции на различни правни норми, но не и в
пълнота под дадената диспозиция на конкретна правна разпоредба, или като
следва за съответните нарушения, от т.1 до т 4 в НП:
По отношение на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП- Участниците в движението:т.1.
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
Очевидно макар и да не е изрично посочено, се е имало предвид нарушение,
от изброените, свързано с нарушение на пътен знак и в частност на пътен знак
В1, който е от категорията на забранителните такива. Тук следва да се
посочи, че съгласно -ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за
движението по пътищата, където този въпрос е уреден, е посочено, че Чл.
38. Пътните знаци са:1. предупредителни за опасност - група "А";2. с
предписания за участниците в движението:а) група "Б" - относно
предимството;б) група "В" - за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана;в) група "Г" - със задължителни предписания; / като видно
от фактическата обстановка, описана по-горе последнитезначи В и Д от
посочените са релевантни в настоящата хипотеза./., Съгласно цитирания
правилник то видно от чл. 40. (1) Пътните знаци се поставят от дясната
страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно
разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението.
Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата
страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той
да не бъде забелязан своевременно.(2) При необходимост пътните знаци се
поставят на островите върху платното задвижение и в разделителната ивица
на път с отделни платна за движение.(3) Пътните знаци се поставят така, че да
не пречат на движението на превозните средства и на пешеходците. Те не
трябва да се закриват един друг или от други препятствия, съоръжения или
принадлежности в обхвата на пътя, като ал. 4 гласи- Пътните знаци се
поставят на такова разстояние един от друг, че водачите да могат да
15
извършат действията, изисквани от тях, своевременно и безопасно.(5) На
едно и също място може да се поставят не повече от 2 различни пътни знака и
2 допълнителни табели - по една под всеки знак. По изключение в населените
места може да се поставят на едно място до 3 различни пътни знака. Това не се
отнася за пътните знаци от група "Ж".(6) Пътните знаци се поставят един под
друг, а когато са над платното за движение - един до друг, при спазване отгоре
надолу или отляво надясно на следния ред: предупредителен - група "А", с
предписание - групи "В", "Г" и "Д", указателен - групи "Е" и "Ж". Пътните
знаци относно предимството - група "Б", се поставят винаги отгоре или
отляво. В останалите случаи - при 2 пътни знака от една и съща група, знакът
с по-голямо значение за безопасността на движението се поставя отгоре или
отляво.(7) При необходимост пътните знаци се поставят на преносими стойки
върху платното за движение. В този случай участниците в движението спазват
тези пътни знаци дори тогава, когато те противоречат на светлинните сигнали
и на останалите пътни знаци.Чл. 41. (1) Пътният знак, поставен отдясно, е
валиден за цялата широчина на частта от платното за движение,
предназначена за движение в съответната посока. С допълнителна табела
валидността на някои знаци може да бъде ограничена само за една пътна
лента от платното за движение. Относно процесните два знака, В1 И Г1, то
същите са уредени в Раздел III Пътни знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведена забрана - група "В", като съгласно чл. 47. (1)
Пътните знаци за въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с
гранична червена ивица и със символи в черен цвят. Пътни знаци В14, В21,
В22, В23 и В30 имат червена лента, диаметрално разположена от горния ляв
към долния десен квадрант. Различно оформление имат пътни знаци В1, В13,
В27 и В28., ал.3 - (Попр. - ДВ, бр. 72 от 1996 г.) Пътните знаци за въвеждане
на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и
наименования:
В1 "Забранено е влизането на пътни превозни средства" и Чл.
49. (1) Пътните знаци за въвеждане на забрана се поставят непосредствено
пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана, което е и
спорното по делото за местоположението и възприемането своевремнно на
знака В1, за което свидетелите на защитата местни жители на града сочат, че е
разположен „навътре“ в ул. Васил Левски, и едва след като водачът направи
завоя от ул. Батемберг, вижда знака и не може да се върне назад, като знакът
за направо, е след пряката с Васил Левски. Видно от скицата на участъка
такива знаци действително са поставени в участъка към момента на вмененото
нарушение по т.1 от НП, като видно от допълнително изисканата информация
за точното им местонахождение и второто постъпило писмо от Община Р., то
в същото е посочено, че -че към 12.08.2022 г., съгласно „Генерален план за
организация на движението за гр. Р.”, забранителен пътен знак „В1” -
„Забранено е влизането на ППС” с предвиден на кръстовището на ул.
„Батенберг” с ул. „Васил Левски” от дясно на посоката на движение с
разстояние около 1 м. Като пътен знак от категория „Д”, а именно „Д4” -
Еднопосочно движение след знака (в частност - движение само направо след
знака) се намира на отсрещната страна на кръстовището кръстовището на ул.
„Батенберг” с ул. „Васил Левски” също от дясно на посоката на движение с
разстояние на около 1 м. разстояние. Тук следва да се посочи, че видно от
мащабизираната схема, приета по делото, с първото писмо от общ. Р., ведно с
диска и легенда на участъка, там е посочен знак Д4 на процесното място, а е
видно от схемата нарисуван и отбелязан знак Д4, като действително има знаци
16
Д4, на схемата на точно този участък, като при преглед на уредбата на знака
Д4, то се установява, че за него правилника посочва, че –Раздел V Пътни
знаци със специални предписания - група "Д" Чл. 54.
(1) Пътните знаци със специални предписания имат формата на
квадрат или правоъгълник.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) Фонът на
пътни знаци:
1. Д1 и Д2 е:а) зелен – за автомагистрали;б) син – за пътища извън
населените места;в) бял – за пътища в населените места.2. Д3 е:а) син – за
пътища извън населените места;б) бял – за пътища в населените места.3. Д9 и
Д10 е зелен за автомагистрали и син – за всички останали пътища.4. Д5, Д6,
Д7а и Д8а е зелен.5. Д4, Д7, Д8, Д15, Д16, Д17, Д18, Д19, Д20, Д21, Д22, Д23 и
Д24 е син.
6. Д11, Д12, Д13 и Д14 е бял.(3) Цветът на символите и надписите е
бял при зелен или син фон и черен - при бял фон.(4) (Доп. – ДВ, бр. 13 от 2015
г., в сила от 18.05.2015 г.) Пътни знаци Д6, Д8, Д8а, Д10, Д12 и Д16 имат
червена лента, а пътен знак Д14 - черна лента, диагонално разположени от
горния десен към долния ляв ъгъл.(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2015 г., в
сила от 18.05.2015 г.) Пътните знаци със специални предписания имат
следните изображения и наименования: като именни при тях след
изброяването е посочено и изображението на знака Д4 "Еднопосочно
движение след знака", което напълно съответства на схемите, представени от
Община Р., като изображение, значение и посока. Съгласно Чл. 53. (1)
Пътните знаци със задължителни предписания се поставят непосредствено
пред местата, за които се отнася конкретното задължение Следва да се посочи,
че в случая релевантна по посочения въпрос е и-НАРЕДБА № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, като съгласно
относимите към казуса разпоредби, а именно на, както следва: Чл. 2. (1)
Пътният знак е равнинно изображение с определена форма, размери, цветове
и символи. Ал.2- В зависимост от предназначението си пътните знаци са:
предупредителни пътни знаци за опасност група "А" съгласно приложение №
1; пътни знаци с предписания за участниците в движението: а) група "Б" -
пътни знаци относно предимството съгласно приложение№ 2; б) група "В" -
пътни знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана
съгласно приложение № 3; в) група "Г" - пътни знаци със задължителни
предписания съгласно приложение № 4; Чл. 12. (1) Пътните знаци се поставят
един под друг отстрани на платното за движение и един до друг над платното
за движение при спазване отгоре надолу или отляво надясно на следния ред:
пътен знак група "Б"; пътен знак група "А"; пътен знак група "В", "Г" и "Д";
пътен знак група "Е" и "Ж", като в случая първо, безспорно не можа АНО, в
чиято доказателствена тежест е да докаже своята обвинителна теза за това
нарушение, като самите свидетели на обвинението разколебаха обвинителната
теза, с напълно противоречивите показания на единия спрямо другия
свидетел, посочени по-горе. Отделно от това, че не се установи и самото
движение на патрулния автомобил и къде и как е бил „лице в лице с
процесния“, то не се установи и как актосъставителят, тъй като само той
поддържа изложеното в акта е установил посоката на движение, на
автомобила на жалбоподателя, което ако се приеме че последният се е движел
съгласно описаното в акта, което се сочи и от свидетелите на самата защита,
то дори и актосъставителят да е този от двамата свидетели, който макар и
17
неводач на патрулния автомобил да описва правилно траекторията му на
движение, то тогава не може да се приеме, че последният е наблюдавал от коя
точно посока е идвал автомобила на водача, тъй-като те са се срещнали едва
когато е бил вече в улица Васил Левски и е завил вдясно по ул. Христо Ботев,
а патрулния такъв е завил вляво след него по данни на св. С., като това е и
вероятното движение на патрулния автомобил, тъй-като съвпада с изложеното
и от двамата свидетели очевидци на защитата, но не прави обвинението
доказано, при всички пороци в установяването и описването на фактическата
обстановка по делото, като видно от представените две писма и писмени
доказателства по делото от общ. Р., то не се изключва и тезата, заявена от
свидетелите за късно възприемане на знака и невъзможност за връщане назад
и продължаване напред по ул. Батемберг, като очевидно е че знакът Д4 е след
кръстовището / видно от мащабизираната схема/. По този начин обвинението
не остана доказано по това обвинение, напротив, парадоксално косвено
свидетелите на защитата са тези, който го поддържат досежно нарушаване на
знак, но поради късна видимост на същия, докато полицейските служители в
описанието на фактическата обстановка дори и при предявен акт и схема,
заявяват коренно противоречиви тези, описани по-горе които съдът не намира
за нужно да преповтаря, като следва да посочи, че предвид всичко дотук
изложено обвинението по посочения пункт се явява незаконосъобразно в
разрез с разпоредбите на чл.42 и чл. 57 ЗАНН, а и недоказано от друга страна,
поради което НП в тази му част следва да се отмени.
По отношение нарушението на чл.103 от ЗДвП;
Нормата на чл. 103 от ЗДВП по императивен начин предвижда, че
"при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания". В конкретния случай на жалбоподателят
безспорно се установи, видно от разпитаните свидетели, че вече е бил спрял в
пряката на улица Христо Ботев, като същият е спрял там след като е
предприел десен завой от улица Васил Левски, и по данни на свидетелите на
защитата не е могъл да спре вдясно поради блъскането на незаконен строеж /
като видно от googlestreet view към момента, действително на място е имало
сграда, която към момента не е налична, което е проверимо онлайн и прави
достоверни показанията на свидетелите и за това обстоятелство/. Нещо
повече, самите свидетели сочат, че **** К., е бил закъснял и е спрял там, като
е „хвърлил“ ключовете на сина му С., да паркира автомобила, като е
закъснявал и са го чакали около 20 човека пред **** и тогава са дошли и
спряли след него и полицейските служители, което и самите те заявяват в с.з.,
като никъде не твърдят, да са подали сигнал за спиране и водачът на
автомобила да не го е изпълнил, а напротив актосъставителят и св. В. сочат,
че автомобилите са били „лице в лице“, и водачът свил вдясно, те вляво след
него, като не твърдят а и не е вписано в акта да е бил подаван какъвто и да
било сигнал, в това число и звуков, при положение, че са с полицейски
автомобил и последният да не се е подчинил на него. Напротив, такива
твърдения няма. А същевременно фактическият състав на чл.103 ЗДВП, както
съдът посочи по -горе изисква- При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Такива твърдения нито в акта, нито в НП, в констативната му
18
част има, нито се твърдят по делото в с.з., нито се доказват. Като в акта е
посочено- „..НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК В1
"ЗАБРАНЕНО Е ВЛИЗАНЕТО НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА", И
ЗАВИВА НА ДЯСНО, НАВЛИЗА СЛЕД ЗОНАТА НА ДЕЙСТВИЕ НА ЗНАКА И
ПРОДЪЛЖАВА ДВИЖЕНИЕТО СИ. ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НА
УЛИЦА ХРИСТО БОТЕВ ДО ДОМ НОМЕР * НАХОДЯЩ СЕ НА УЛИЦА * И *
ПАРКИРА АВТОМОБИЛА НЕ НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА
ДВИЖЕНИЕ..“, тоест жалбоподателят сам завива надясно, а не се твърди
полицейските служители да са давали такива указания и да не са били
изпълнение от водача. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 103 ЗДвП
не съдържа конкретизация за начина, по който следва да се подаде сигнала за
спиране. Такава се съдържа в нормата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207
ППЗДвП, където изчерпателно се изброяват хипотезите при спиране на пътно
превозно средство за проверка, както и начините, по които следва контролният
орган да ги извърши. Нормата на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП предвижда: "При
спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на
съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен
сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден
и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет". Аналогични предписания се съдържат и в нормата на чл. 207 от
ППЗДвП, като подаването на сигнал за спиране от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет е скрепено с допълнителното изисване то да стане
чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Смисловото
тълкуване на нормите налага извод, че за да е осъществен състава на
нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременно ясен сигнал
за спиране от контролен орган по един от посочените начини в разпоредбите
на чл. 170, ал. 3 от ЗдвП и чл. 207 от ППЗДвП. Обстоятелствата, установени в
случая по настоящото дело, които да сочат именно това няма, не са описани,
не са и твърдят, а и се опровергават от събраните по делото доказателства, в
това число и от заявеното от самите полицейски служители, които сочат, че са
следвали автомобила докато спре и са спряли зад него, а не че са му подавали
какъвто и да било сигнал, в това число и по регламентирания по-горе ред.
Следователно, нарушението вменено по пункт две е не само недоказано, то
същото е и несъставомерно, поради което НП следва да се отмени и в тази му
част като незаконосъобразно, необосновано и неправилно. / в този см. Виж-
Решение № 153 от 10.10.2022 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 158/2022
г./
По отношение на нарушението по чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП;
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС),
което управлява, и за тегленото от него ремарке.В АУАН и НП е посочено, че
при проверката жалбоподателят „не представи“ СРМПС, или в НП, където е
въпроизведено съдържанието на акта, за съставомерността на това вменено
нарушение е посочено- „ВОДАЧЪТ НЕ ПРЕДСТАВИ СРМПС, А САМО
СУМПС И КТ И ОСУЕТИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКАТА ОТ
КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ НА МВР, КАТО СИ ТРЪГНА ПЕША ОТ
МЯСТОТО НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПРОВЕРКАТА. ВОДАЧЪТ БЕ САМ В
АВТОМОБИЛА...“, тоест едно и също поведение на водача – не представи...и
осуети извършването на проверката, са подведени частично в диспозициите и
19
на нарушението по т.3 и по т.4, от НП тоест отнесени са към нарушение, че не
носи, но вписано, както основателно се възразява в жалбата като не представи,
което не е еквивалент не не носи, и са привнесени като отделно нарушение по
чл.100, ал.1, т.2 ЗДВП и същевременно към осуетяване на проверката. Тук
следва да се посочи, че законът е императивен и борави с точни термини в
това число и глаголи, особено когато от тяхната употреба зависи
съставомерността на дадено деяние, тоест видно и от чл. 33, ал. 4 от Наредба
№ І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
именно част втора на свидетелството за регистрация служи за
идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи
от водача винаги при ползването на превозното средство. В АУАН и НП не е
ясно и точно е посочено, че част втора на СРМПС не е била носена, от лицето,
а се твърди да не е представена на контролните органи при извършената
проверка, като е описано във фактите, относими към вмененото и последно
нарушение в НП, поради което и не може да се приеме, че АНО правилно е
приложил диспозицията на цитираната правна норма, и безспорно е успял да
докаже съставомерността на това обвинение, поради което НП се явява
незаконосъобразно и в тази му част, и следва да бъде отменено, като същото
остава и недоказано и за посоченото деяние. Тук следва да се посочи, че ако се
твърди неподчинение на полицейски орган, разпоредбата и законът, който би
следвало да е приложим е друг, а не ЗДВП.
Относно нарушението на чл.94 ал. 3 от ЗДвП
Съгласно чл.94, ал.3 ЗДВП- (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп.,
бр. 51 от 2007 г.) За престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока
на движението и успоредно на оста на пътя. В случая относно това нарушение
в акта и НП е описано, че – „...ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НА УЛИЦА
ХРИСТО БОТЕВ ДО ДОМ НОМЕР * НАХОДЯЩ СЕ НА УЛИЦА * И *
ПАРКИРА АВТОМОБИЛА НЕ НАЙ-ВДЯСНО ПО ПОСОКАТА НА
ДВИЖЕНИЕ ....“. В този смисъл, първо, следва да се посочи, че съгласно чл
98. ЗДВП- (1) Престоят и паркирането са забранени: като са изброени т.1 до т
.6 различни хипотези, то който става ясно, че законодателят прави разлика
между престой и паркиране, тоест при престой, автомобилът е спрян за
кратко време,а при -Паркирането е всеки друг случай, когато е бил спрян
автомобила, стига да не е за престой или пък да не е моментно спиране, за
избягване на инцидент по пътя. В случая, видно от показанията на
свидетелите Б. и Б., то К. е завил и спрял в улица Христо Ботев, като е дал
ключовете на сина си да премести автомобила, но точно тогава зад него е
спрял полицейският автомобил, като не се доказва, автомобилът следователно
да е бил паркиран, а същият е бил спрян, временно до преместването му от
сина на К., за което не се сочат и обратни данни от разпитаните полицейски
служители, които сочат, че С. К. е бил там и им е съдействал по време на
проверката и именно на него за върнали книжката на жалбоподателя. В този
смисъл, е безпредметно да се коментира дали автомобилът е бил най-вдясно
или не по посоката на движение, при положение, че остава недоказана, а дори
и опровергана от доказателствата по делото, още първата част от обективната
страна на това нарушение, а именно паркирането. Поради което НП следва де
бъде отменено и в тази му част, като незаконосъобразно, необосновано и
20
неправилно.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че вменените
нарушения не са НЕ са доказани по несъмнен начин, тъй като събраните
доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактите,
относими към състава на нарушението са установени точно и че
законосъобразно жалбоподателя е бил привлечен към административно
наказателна отговорност.
С оглед презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административно наказателното производство,
изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, като НЕзаконосъобразно.
По изложените съображения, съдът счита, че неправилно и
необосновано наказващият орган е достигнал до правен извод, че в случая
жалбоподателят е извършил вменените му нарушения, като актът и НП се
явяват необосновани, поради недоказване на повдигнатото с тях обвинение.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе
АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН. В заключение при липса и предвид
констатираните пороци се налага единствено обоснования извод, процесното
НП да бъде отменено, като същото е било издадено в нарушение на закона и
процесуалните правила арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Водим от всичко дотук изложено, съдът намира че атакуваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Разноски:
При този изход на спора - отмяна на НП, право на разноски възниква
за жалбоподателя, като същият чрез процесуалния си представител, е
направил надлежно искане в тази насока и такива по реда на чл.63д ЗАНН.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно -
стр.12-13 от делото, е видно, че същият, е доказал заплатено адвокатско
възнаграждение, като видно от представен договор за правна защита и
съдействие по делото-стр. 13 гръб от делото, същото е заплатено в брой и е в
размер на 500 лева. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал НП. В случая обаче то е определено малко над минималния размер от
400 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 400 лв, като съдът намира, че следва да
се произнесе по възражението за прекомерност, направено от другата страна в
съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на основание
чл.63д, ал.2 от ЗАНН следва да присъди именно поискания размер на
разноските, като същият е близо до миинималния такъв, предвиден в
Наредбата, като съобрази, че по делото са били проведени няколко съдебни
заседания, и причина за отлагане на същите е било неявяване на свидетелите
на АНО, като същевременно видно и от НП, то същото е било за вменени
21
четири нарушения, които са изисквали допълнителни процесуални усилия за
защита по обвинението от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, поради което и съдът намира възражението за неоснователно.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-1158-
002764/12.09.2022г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Б. М. К.,
ЕГН: ********** с постоянен адрес: ****, като жалбата е била депозирана
чрез- адв. И. М. - ПАК, съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения
до тъжителя, адвокатска кантора: ****, за следните вменени нарушения на
жалбоподателя са били наложени следните наказания: За нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП, на основание - чл.183, ал.3, т.5, предл. първо от ЗДвП - глоба в
размер на 30лв, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание- чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 50лв., лишаване от право да управлява МПС за
1 месец, за нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, на основание- чл. 183, ал.1
т.1,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв, за нарушение на чл.94 ал. 3 от ЗДвП,
на основание- чл.183, ал..2, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.
ОСЪЖДА ОД МВР - Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1,
да заплати на Б. М. К., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ****, със съдебен
адрес за връчване на призовки и съобщения, адв. И. М.- ПАК- адвокатска
кантора: ****, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направени от
него разноски в съдебното производство пред РС - Перник за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
22