Р Е Ш Е Н И
Е
№51/4.2.2020г. 04.02.2020г. , гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав
в публично заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар Я.С.
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД № 1406//2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на В. К. ***, ЕГН:********** против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 1781590 на ОД на МВР-Я., с което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
електронният фиш , изразяващи в
допуснати процесуални нарушения при издаването му.Излагат се съображения и за
изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована
не се явява.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата.Счита
издадения ЕФ за правилен и законосъобразен и моли съда да го
потвърди.Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
С електронен фиш серия К № № 1781590 , жалбоподателката е санкционирана нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на 17.10.2017г. в 14.12 часа в с. З. , път РПМ ***в посока АМ Т. е управлявала МПС л.а.“****“ с рег. №****със скорост 75 км/час при разрешена от 50 км/час, като нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 0594.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото като веществено доказателство снимка с разпечатка от използваното средство за измерване, както и от вещественото доказателствено средство- видиозапис .
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е неоснователна по следните съображения:
Съдът не споделя доводите на жалбоподателката,че при
съставянето на ЕФ са допуснати групи нарушения на разпоредбата на чл.57,ал.1 от ЗАНН, тъй като тя визира задължителните
елементи от съдържанието на наказателното постановление, а не на ЕФ.Според настоящия състав ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на
вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа всички
лимитирани от закона реквизити-:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
Неоснователно е и възражението ,че към настоящия момент административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката е погасена по давност.В ЗАНН не се съдържат разпоредби,
уреждащи въпроса относно давността като основание за прекратяване на
административно-наказателното производство, но съгласно разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН по въпросите относно вината,
вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността и др. се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото този закон не
предвижда друго, тоест приложима е разпоредбата на чл. 81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,т. 5, вр. ал.3 от
НК. Съгласно чл.80, ал.1,т.5 от НК наказателното производство се изключва по
давност, ако не е възбудено за срок от три години. Предвид чл.81, ал.2 от НК,
във вр. с чл.11 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване на лицето, срещу което
е насочено преследването, но съгласно
чл. 81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния
член, тоест в случая срокът по чл.80, ал.1,т.5 от НК, който е три години.
Следователно в случаите когато законът предвижда наказание “глоба”(както е в
настоящия случай), възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с
изтичане на срок от четири години и шест
месеца от извършване на деянието. В процесния
случай деянието е извършено на 17.10.217г.
и към настоящия момент не е изтекъл срокът по чл.81,ал.3 от НК.При това
положение наказателната отговорност на жалбоподателката за визираното в ЕФ
административно нарушение не е погасена
с изтичането на абсолютната давност от 4 години и шест месеца.
Само за яснота на жалбоподателката
следва да се посочи ,че института на давността е в две разновидности- цитираната по- горе преследвателна погасителна давност, след изтичането на
която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията
си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с
изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на вече наложената административна санкция.
Съгласно чл.21 ,ал.1 от ЗдвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство- лек автомобил
в населено място е забранено да превишава скорост от 50 км /час.
Приложеното по делото веществено
доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – клип № ***от
радар № ****, с точен час, дата и координати, доказва по безспорен начин, че на
17.10.2017г. в 14.12 часа в с.З* , път ***в
посока АМ Т*л.а.“*“ с рег. № *** се е
движил със скорост 75 км/час при разрешена от 50 км/час.Тъй като въз
основа на това веществено доказателствено средство не може да бъде установено
кое е лицето, управлявало автомобила, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
предвижда, че отговорен е собственикът или този, на който е предоставено МПС. В
случая собственик на заснетия лек автомобил е
жалбоподателката, която след връчване на
ел. фиш не е посочила ,че друго лице е управлявало автомобила. Затова, и
като взе предвид обстоятелството ,че използваната мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M е била преминала последваща проверка, съответствала е на одобрения тип, и е
била технически изправна, съдът намери, че както авторството на деянието, така
и скоростта на движение от 75 км/ час на управлявания от жалбоподателката автомобил
са безспорно установени, поради което правилно е бил санкционирана.
При посочване на наказуемата скорост е
съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в
полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от
техническите характеристики на мобилната
система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под
таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при
измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час.
Въпросната редукция е извършена от
наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост
е приета стойност от 75 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече
от 20 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП е
правилно избрана и приложена.
Предвидената
в чл.182,ал.1т.3 от ЗДвП административна санкция е глоба в размер на 100лв. В
случая наложеното административно
наказание е изцяло съобразено с предвиденото токова в
административнонаказателната разпоредба.
По изложените съображения, съдът намира,
че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден.
С оглед на изложеното и на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто
възнаграждение в размер на 120 лв. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването,
както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на
жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от
юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Я.), се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на
поисканото възнаграждение не надхвъря определения в
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер,
претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателката.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№*** на ОД на МВР-Я* ,с който на В. К. ***, ЕГН:********** на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 3 от ЗДвП
за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА В. К.К., с посочени
по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Я* сумата от 120 (сто и двадесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред Административен съд – Я*, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: