РЕШЕНИЕ
№ 350
гр. Пловдив,
17.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Розалия Петрова, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 1585/2020 година по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е. Й.М. ЕГН:**********, с адрес ***, чрез адвокат С.Д.Х. против Ревизионен акт №
Р-16001618005390-091-001/10.02.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта, в
която е потвърден с Решение №190/28.04.2020г.
на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени спрямо нея
задължения за данък по
чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 29995,45 лв. и лихви в размер на 20657,57лева; за 2013 г. – главница в размер на 5850,90лева и лихви в размер на 3435,02 лева; за 2014 г. главница в размер на 2608,63лева и лихви в размер на 1266,44 лева; за 2015г. главница в размер на 1274,73 лева и лихва в размер на 489,06 лева; за 2016г. главница в
размер на 267,52 лева и лихва в размер на 75,51 лева; за 2017г. главница в
размер на 4068,67 лева и лихва в размер на 735,81 лева; както и
задължения за ДОО и ЗО за периода 2012г. в общ размер на 1342,56 лева и лихви за тях в общ размер на 924,59 лева, за периода 2013г. в общ размер на 1251,20 лева и прилежащи лихви за тях в общ размер на 734,57 лева, за периода 2014г. в общ размер на 3509,02 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 1703,56 лева и за периода
2015 г. главница в общ размер на 679,17 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 298,47 лева.
В жалбата се твърди, че констатациите в РА са
неправилни, незаконосъобразни и необосновани. Излагат се подробни съображения,
свързани с липса
на обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 и т. 7 от ДОПК,
за да бъде провеждано ревизионно производство срещу жалбоподателката по
особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и с неправилно определяне на разполагаемите средства в началото на
проверявания период, като не е отчетен действително разполагаем доход. Иска се
отмяна на РА.
Редовно призована,
жалбоподателката в съдебно заседание се представлява от процесуалния
си представител адв. С.Х.,
която поддържа
жалбата и ангажира гласни, писмени доказателства и изслушване на ССЕ. По същество на спора взима становище за незаконосъобразност на атакувания
административен акт, като подробни доводи се излагат в представената по делото
писмена защита. Сочи се, че са налице процесуални нарушения, свързани с
приложението на чл. 122, ал. 1, т.2 и т. 7 от ДОПК,
което е довело до неправилно определяне на данъчната основа по този ред.
Излагат се съображения, касаещи направения анализ на събираните по преписката
доказателства. Сочи се, че в хода на съдебното производство са събрани всички
необходими доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, които са
били и от значение на ревизията и които касаят неправилни изводи от страна на
административният орган, свързани още с определянето на началното салдо при
формиране на паричния поток на проверяваното лице. По изложените съображение се
иска да бъде отменен обжалвания акт. Претендира направените в производството
разноски.
Ответникът по жалбата, Директор на дирекция ОДОП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Я., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и
материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в
представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и на база събраните доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ревизионното производство е започнало със Заповед за
възлагане на ревизия №
Р-16001618005390-020-001 / 05.09.2018, издадена
от началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, връчена на 01.10.2018г., с обхват по ЗДДФЛ- задължения за данък върху
доходите на ФЛ за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2017 г.; ДОО за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017г.; ЗО за самоосигуряващите се
лица за периода 01.01.2012 г. –31.12.2017г.. В нея е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3
месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е изменена със ЗИЗВР
№ Р16001618005390-020-002/03.10.2018,
връчена на 10.10.2018г., с която срокът на ревизията е удължен до 03.12.2018г.,
ЗИЗВР № Р-16001618005390-020-003/26.11.2018, връчена на
01.02.2019г., с която срокът на ревизията е удължен до 31.12.2018г.. В
ревизионния доклад е цитирана № Р-16001618005390-020-004/21.12.2018. Приложена
е ЗИЗВР № Р-16001618005390-020-005/26.02.2019, връчена на П.К.
на 06.03.2019г., с която срокът на ревизията е удължен до 28.08.2019г.
Ревизията е спряна със Заповед № Р-16001618005390-023-001/27.02.2019 и възобновена
със Заповед Р-16001618005390-143-001 / 28.05.2019г..
В хода на проведеното ревизионно производство органите по
приходите установили, че Е.Й.М.
е местно
физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно
задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, за доходите, получени през
отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. През
ревизирания период жалбоподателят няма регистрация като
едноличен търговец. Същият е съдружник и управител в дружествата „ЛН Стил“ ООД
и „Ромели Фешън“ ООД, както и само управител на дружеството „Кредитна агенция
България“ООД. През отделните данъчни периоди, попадащи в обхвата на ревизията, Е.М.
е била семейна със свидетелят Л. П. К., като бракът е прекратен с Решение
№4455/19.12.2018г. на Pайонен съд- Пловдив. Установено е, че задълженото лице е подавало ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани периоди. В тях са декларирани доходи по
трудови правоотношения от „Виктория Груп“ АД, „К и Е Консулт“ ЕООД и „Кредитна
агенция България“ ООД, доходи по извънтрудови правоотношения и доходи от наеми,
подробно описани в РД по години и суми. С протокол № 1295565/01.11.2019 г. са
присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на свидетелят Л.
К... В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение
за данъчното облагане на жалбоподателя са извършени процесуални действия,
подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от РА,
по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Възприето е, че през ревизирания период Е.М.
е закупила редица недвижими имоти, всички
в режим на СИО, подробно описани на стр. 25-26 от РД. Констатирано е, че
ревизираното лице е предоставило парични заеми на „Агроелит 2009“ ООД ЕИК
********* общо в размер на 170 900,00 лв., в т. ч. на 10.06.2013 г. - 80 000,00
лв. и на 30.04.2014 г. - 90 900,00 лв., които към момента на ревизията не са
погасени. Предоставените от Е.М. парични средства са декларирани съгласно чл.
50, ал. 5, буква „а“ в подадените ГДД за 2013г. и за 2014г.. С искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице от Е.М. е
изискано представянето на информация за наличните спестени парични средства в
домашни и банкови сейфове към 01.01. и към 31.12. на всяка ревизирана година и
доказателства, удостоверяващи произхода им. В представени от Е.М. писмени
обяснения с вх. № 94-00-1215/12.08.2019 г. е посочено, че наличните парични
средства към 01.01.2012 г. са в размер на 314637,00 лв., в т. ч. 205 637,00 лв.
са декларирани при ревизията на съпруга й Л. К.. и 109000,00 лв. са налични
суми по депозитни сметки. Независимо от това органите по приходите са приели,
че лицето не е представило доказателства за наличните парични средства в брой
към 01.01.2012г., поради което е прието, че е разполагало със сума в размер на
5000,00лева. За целите на ревизията е извършена съпоставка на получените доходи
и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или излишък на парични
средства. След анализ на установените доходи и източници на финансиране и
съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице е
установено, че жалбоподателката е закупила недвижими имоти, в режим на СИО,
предоставила е през ревизирания период парични заеми на „Агроелит 2009“ ООД
общо в размер на 170900,00лева, направила е разходи за пътувания в чужбина,
погасявала е банков заем и покривала разходите си за живот и издръжка, без да е
имала декларирани и получени доходи в такива размери. В тази връзка е извършена
съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за
ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е установено несъответствие
на получените доходи и извършените разходи по години. Така органите по
приходите приели, че за данъчен период 2012 г. е налице превишение на разходите
над приходите в размер на 301294,36лева, за данъчен период 2013г. е налице
превишение в размер на 59757,39 лева,за данъчен период 2014г. е налице
превишение в размер на 29592,26 лева, за данъчен период 2015г. е констатирано
превишение в размер на 14642,10лева, за данъчен период 2016г. е налице превишение в
размер на 188,58 лева и за данъчен период 2017 г. в размер на 40579,83 лева. При така направените констатации органите по приходите
са изготвили таблица за паричния поток на лицето. От извършената съпоставка по
него те приели, че така установеното превишение на разходите над приходите
определят извода за налични обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК,
касаещ данни за укрити приходи/ доходи и това, че
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице не
съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015г.,
2016г. и 2017г. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето
е връчено Уведомление, с което е уведомено, че при извършването на ревизията са
установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за ревизираните
периоди, поради което основата за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за тези
периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. На база направените от органите по приходите констатации за наличие на
доходи с недоказан произход, органите по приходите определили основата за
облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчната 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015г., 2016г. и
2017г. и са
определили на тази база и допълнителни задължения за ДОО и ЗО за 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015г. Ревизията
приключила с издаването в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК на ревизионен доклад №
Р-16001618005390-092-001 / 12.12.2019г. срещу който било внесено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. В
срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден РА
№
Р-16001618005390-091-001/10.02.2020 г., от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията. Същият в срока
по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е бил обжалван пред директора на дирекция "ОДОП
" – Пловдив при ЦУ на НАП. Със своето Решение № 190/28.04.2020г.
горестоящият административен орган изцяло е потвърдил РА за установени публични задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за, 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015г., 2016г. и
2017г., като е потвърдил и допълнително установените задължения за ЗОВ за 201г.,
2013г. и 2014г и е изменил тези за 2015г. В потвърдителните си мотиви същият изцяло възприел мотивите на
ревизиращия екип. Недоволно от резултата в
потвърдителната част, ревизираното лице е инициирало настоящото съдебно производство, в което ангажира
редица доказателства . Като писмени доказателства по делото са приложени Протокол
№П-16001616118985-073-001/06.03.2017г. за извършена ПУФО на Л. П. К. с
регистрация като ЕТ» Карела – Л. К..», Ревизионен
доклад №Р-1600**********-092-001/ 06.02.2020г., издаден на Л. К.., Удостоверения УП-2, ГДД по ЗОДФЛ,
Разпореждания на НОИ за отпускане(изменяне) на пенсии, Справка от Персоналния
регистър на НОИ за получените от жалбоподателя и бившия й съпруг /свидетелят Л. К../ доходи от пенсии, трудови правоотношения, граждански договори,
наеми и др. преди и през ревизираните периоди. Приложени са нотариални актове
за покупко- продажба на недвижими имоти, спестовни книжки, извлечения от
банкови сметки, договори за банкови кредити и заеми с частни лица и др. По
делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение на проведена ССчЕ
с вещо лице Х., в което се прави извод, че за
процесните данъчни години, по отношение на Е.М. не са налице
обстоятелства, обосноваващи установеното превишение на разходите над приходите и липсват
основания за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ, респективно и за
ЗОВ. Направена
е обосновка от вещото лице, че заключението е изготвено след преценка на всички
приложени по административната преписка и по делото доказателства. Ангажирани са
от жалбоподателят и гласни доказателства- показания на свидетелят Л. К.., който
сочи на факти, свързани с налични парични средства в режим на СИО, като към
началният период 01.01.2012г. тези средства в брой са били в много по- голям
размер от 5000.00лева, както са приели органите по приходите. Посочва конкретни
факти по тяхното формиране, свързани с покупко- продажби на недвижими имоти и
дарени суми в брой от близки родственици, както и на тяхното разпределение в
режима на семейната общност. Установява се, че
по време на брака им с жалбоподателя, продължил в периода от 1977г. до 2018г.,
финансовите средства на семейството са били общи. В това общо потребление,
освен личните доходи, които двамата съпрузи са получавали, са приобщени и
средства, дарени от родителите и сина им. В тази връзка свидетелят излага
конкретният факт относно продажба в периода 2004г. на апартамент, намиращ се на
адрес в гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №75., който сина им е получил като
дарение от баба и дядо, и за което сумата от продажбата в размер на
30000.00лева е предоставил лично на жалбоподателя и съпругът й. Излага факти и
обостоятелства, свързани и с други продажби на недвижими имоти: в с.
Брестовица, в с.Войсил и в с.Цалапица, общо на стойност около 50000.00 долара,
които получили като дарение от родителите си.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приобщените в хода
на съдебното производство доказателства: гласни доказателства, касаещи
показанията на свидетеля Л. К.., които съдът кредитира като обективни,
достоверни, логични и непротиворечиви, д подкрепени и от писмените
доказателства- заключение на проведената ССчЕ, което съдът също изцяло
кредитира като обективно, непротиворечиво, изготвено с необходимата пълнота и
яснота, без възникнали съмнения в неговата правилност, което е съответно и на
останалите писмени доказателства. Изяснява се и от приобщените други писмени доказателства-
административната преписка по издаване на атакувания акт, както и справка от
агенция по вписванията относно свидетелят К.. и П. Х. К., приети в съдебно
заседание от 14.01.21г., РА на свидетелят К.., приет в с.з. от 21.10.20г. както
и приетите писмени доказателства в с.з. от 25.08.2020г..
При така установената
фактическа обстановка, на база събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен
акт, и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
Процесният Ревизионен акт с № Р-16001618005390-091-001/10.02.2020
г. е издаден от компетентни органи, определени на основание чл.
119,ал. 2 от ДОПК, като същият отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и е
в съответствие с процедурата по Глава ХV, чл. 113 - чл. 120 от ДОПК. Не се
установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода на извършваната
ревизия и предприетите насрещни проверки на лицата, които съществено да са опорочили констатациите на органите по приходите от
фактическа страна. Правилно с оглед изясняване на фактическата обстановка са
били предприети насрещни проверки, като с оглед установените обстоятелства
органите по приходите са приобщили и съответните протоколи по тях. Изложението на
фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в
ревизионния доклад, който е неразделна част от РА съобразно чл.120 ал.2 от ДОПК, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са
възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията
акт. На
ревизираното лице е била предоставена достатъчна възможност да представи
изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е
бил редовно уведомявано, както за откриването на ревизионното производство,
така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните
му задължения. Ревизираното
лице изцяло е съдействало за осъществяване на ревизията. Извън
това, в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното
лице, в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с
необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или
до съда на искания за тяхното събиране, като в конкретния случай жалбоподателят
се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем. В
хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
според тях доказателства, на база на които е извършена констатацията за
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз
основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи
са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и
ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Предвид горното, съдът намира,
че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт № Р-16001618005390-091-001/10.02.2020г. на
ТД на НАП – гр. Пловдив е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК, като същият не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Относно
съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ и с
административнопроизводствените правила, съдът съобрази следното:
Основното възражение на
жалбоподателят е срещу определените от органите по приходите налични
парични средства към 01.01.2012 г. в размер на 5000,00 лева,
с основен аргумент, че органите по приходите не са
направили дължимия анализ на събраните при ревизията
доказателства. Счита, че не са налице обстоятелствата визирани в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за
да бъде провеждано ревизионно производство по реда на чл.122 от ДОПК.
Според ревизираното лице е налице дублиране на декларираните от нея разходи за
живот и служебно установените в хода на ревизията разходи за МДТ и разходи за
ел. енергия и вода. Също така счита, че общи
семейни разходи, неправилно са включени в пълен размер само при нея при
съпоставката приходи/разходи, в частност направени
разходи за погасяване на кредит към „Райфайзен
Банк“ ЕАД за 2012 г. в размер на 100874,84
лв. и за 2013г. в размер на 19274,65 лв., представляващи
разходи за придобит по време на брака имот на адрес гр.
Пловдив, ул. „Росини“ № 1., както и други общи разходи. Така направеното възражението на жалбоподателят се явява основателно, като в хода
на съдебното производство по несъмнен и категоричен начин от събраните
доказателства се установява, че не са налице укрити доходи от страна на
жалбоподателката, а декларираните такива имат легален произход и покриват
изцяло извършените от нея и семейството
й разходи. В тази връзка съдът счита, че обжалвания ревизионен акт, касаещ установените
задължения за данък по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2012г. в размер на 29995,45 лв. и лихви в размер на 20657,57лева; за периода 2013г. с установена главница в размер на 5850,90лева и лихви в размер на 3435,02 лева; за периода 2014г. с установени публични задължения в размер
на 2608,63лева и лихви за забавата им в размер на 1266,44 лева; за периода 2015г. с установени публични
задължения в размер на 1274,73 лева и лихва забавата им в размер на 489,06 лева; за периода 2016г. с установени публични задължения в размер на 267,52 лева и
лихва за забавата им в размер
на 75,51
лева и за 2017г. с установени публични
задължения в размер на главница 4068,67 лева и лихва за забава в размер на 735,81
лева е постановен и при нарушение на административнопроизводствените правила, свързан с неправилно и незаконосъобразно прилагане на разпоредбата
на чл. 122 от ДОПК и на материалния
закон. На
първо място, основателно е възражението в жалбата, че ревизиращият орган
съпоставя процесните суми с доходите, които жалбоподателя е получил само в рамките на ревизирания период, без
действително да са изследвани в цялост получените от нея и семейството й доходи през
предходни данъчни периоди. Така от събраните доказателства- заключение на ССчЕ, се установява, че за процесните
данъчни периоди липсва превишение на разходите над приходите на ревизираното
лице. В заключението е направена обосновка, свързана с изследване на размера на декларираните от Е.Й.М. и свидетелят Л. П. К. доходи от трудови
правоотношения, граждански договори, наеми, доходи от продажба на дружествени
дялове, доходи от извършвана дейност като ЕТ в периода 2000г. - 2011г.. В тази връзка са взети в
предвид и представените доказателства за предходни данъчни периоди,, касаещи ГДД,
Удостоверения обр.УП-2, Разпореждания за отпускане (изменяне) на пенсии, както
и доходите от продажба на недвижими имоти и размера на ползваните от семейството банкови кредити, вкл. заеми
от частни лица. След направения анализ на документите по делото вещото лице е дало заключение, че съгласно приложените по делото доказателства /ГДД,
Удостоверения обр.УП-2, Разпореждания за отпускане (изменяне) на пенсии и др./, общо декларираните получени доходи от трудови
правоотношения, граждански договори, наеми, доходи от стопанска дейност като ЕТ
до 2012г. на Е.М. и бившия й съпруг са в размер на 206 06.53 лв.,
от които за ревизираното лице 162943.79лева, а за свидетелят К.. в размер на 43962.74лева.
Вещото лице е посочило, че семейството на жалбоподателката е получило
необлагаеми доходи от продажба на недвижими имоти до 2012г.в размер на 254257.9лева, като е посочила и доказателства за това, а именно следните
нотариални актове: НА 159/31.05.2006 год. получено дарение от П.Л.К.. апартамент във ВС Каваците Созопол; НА 63/22.12.2006 год. дарено УПИ парцел в с.
Белащица родители Е.М.; НА 179/25.08.2006 год. продаден апартамент в град Созопол ВС Каваците за сумата от 130 000.00 евро, левова равностойност 254257.90лева; НА 63/22.12.2006 год. дарен УПИ
парцел в с. Белащица; НА 140/08.08.2011 год. дарение от Й.М.–
баща дворно място със жилищна сграда в с.Борисово Община Елхово /.441 по
делото/ стр.1207; НА 141/08.08.2011год. дарение от Й.М.– ниви в с.Борисово Община Елхово/
стр.423/. Вещото лице е
изследвало и размера на ползваните от жалбоподателя и бившия й съпруг банкови кредити и заеми от частни
лица до 2012г.: сума в размер на 192719.00 лв. от Райфайзенбанк, съгласно Договор за банков кредит от 25.10.2006г.; сума в размер на 60000.00 лв. от "Сънрайз "АД,
съгласно Договор за заем от 10.11.2010г, който е бил представен и
изследван в предхождаща ревизионното производство проверка на Л. К..,
приключила с Протокол №П-16001616118985-073-001/06.03.2017г.. След като е изследвала документално
доказаните по делото разходи на семейството за периода до 01.01.2012г., в т.ч. разходи за придобиване на движимо и недвижимо имущество,
разходи за издръжка на семейството по данни от НСИ, разходите за захранване на
касите на притежаваните от съпрузите фирми и др., и като е съпоставил тези разходи с получените от семейството
доходи от трудови правоотношения, граждански договори, наеми, доходи от
продажба на недвижими имоти, дружествени дялове, доходи от извършвана дейност
като ЕТ в периода 2000г. - 2011г., както
и ползваните от жалбоподателя и бившия й съпруг банкови кредити и заеми от
частни лица, вещото лице е дало
заключение, че началното салдо за налични парични суми в брой
към 01.01.2012г. е в размер на 188561.23лева, което е приела за съпоставимо с декларираното от
съпрузите начално салдо в брой към 01.01.2012г. и с получените от семейството
доходи и направените разходи за периода до 01.01.2012г.. Направена е и констатацията, че декларираното от жалбоподателя начално салдо към 01.01.2012г. е съпоставимо с началното
салдо декларирано от свидетелят К.. в хода на извършените му данъчни
ревизии и проверки. Установява се, че в хода
на всички проверки, както при извършената ревизия на Л. К.., така и при ревизията на Е.М.,
приключила с процесния PA, като
налични парични средства на семейството в брой е декларирана една и съща сума- сумата от 205637лева, като за Е.М. е
декларирана и сума в размер от 100000.00лева по банкови депозити. В тази връзка още на административната преписка са били приложени Протокол за установяване на факти и обстоятелства с №П-16001616118985-073-001/06.03.2017г. /стр.55 т.1 делото/ и РД№ Р-16001618005397-092-001/06.02.2020г. /стр.64 т.1 делото/, от които е видно, че за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2014г. са били извършвани проверки, свързани с Л. П. К. и ЕТ „Карела — Л. К..”, които касаят установяване на
сходни факти и обстоятелства. Същите са били приложени и към жалбата до Директора на Дирекция „ОДОП”-
гр.Пловдив от ревизираното лице.
От тях се установява, че извършваната на свидетелят проверка се е базирала и на информация, съдържаща се в предходни доклади и
проверки на НАП – Протокол с
№П-16001615093899-073-001 от 29.09.2016г. и Протокол с № П-16001615093899-073-001 от 27.06.2016г., които са били присъединени към преписката по тази
проверка, ведно с приложените доказателства. С приложените доказателства се изяснява факта, че с НА №179/25.08.2006г. на лицето О.Л.Ш.е продаден недвижим имот — апартамент
7, находящ се гр. Созопол, ваканционно селище „Каваците“, при цена в размер на 130000 евро, левова равностойност в размер
на 254258.00лева, която е платена по банков път. От тази сума,
както и от другите доходи, които са били предмет на изследване в хода на
предхождащите ревизията данъчни проверки свидетелят К.. декларира разполагаема сума към 01.01.2012г. в размер на 205637лева. Всичко това обосновава
безспорно изясненото обстоятелство, че към 01.01.2012г. жалбоподателя, респ. в режим на СИО, е разполагал с достатъчно парична наличност, много по- висока от
приетата от органите по приходите начално салдо от 5000.00лева, което се подкрепя и от
дадените свидетелски показания. В подкрепа на показанията на
свидетеля по делото са представени две справки от Агенция по вписванията от
Имотния регистър по партидите на П. К..а и П. К.., Нотариален акт №50, том 53, дело №16543/1995г. по описа на Пловдивски
районен съд, Договор за продажба на недвижим имот от 16.11.1994г., Протокол
№3/01.11.1994г. на тръжна комисия при
ТКЗС в ликвидация, Удостоверение за наследници с изх.№ ГР-И-2356/21.08.2020г.. Съдът констатира, че установените със
свидетелските показания и писмени доказателства по делото, дарения от родителите
на съпруга и сина на жалбоподателката средства,
не са включени в изготвените от вещото лице по проведената ССчЕ парични потоци. Независимо от това, те представляват доказателство
в подкрепа на верността на декларираното от съпрузите начално салдо. След като е взела в предвид установеното от самата експертиза и документално
доказаното начално салдо в размер на 188561.23 лв., вещото лице е изготвило
нови парични потоци за всяка от процесните години от 2012г. до 2017г.
включително. При тяхното съставяне
са съобразени режима на СИО между
жалбоподателя и свидетеля Л.
К.., на която база са определени
приходите и разходите на домакинството на база на събраните в хода на
ревизионното и съдебното производство доказателства. От направеният анализ безспорно се
установява, че липсва
превишение на разходите над приходите на ревизираното лице за всеки един от
проверяваните периоди, и липсват основания за приемане на нова облагаема данъчна основа и за
облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Вещото лице е
посочило, че с обжалвания ревизионен
акт, дори след като не се признава
декларираното от съпрузите начално салдо към 01.01.2012г., не може да се прави
извод за „недостиг на парични средства„,
а на практика с него се облагат декларираните от
жалбоподателя крайни салда за ревизираните периоди. Така изводите на органите по проходите се явяват необосновани, произволни
и обективно това се дължи на обстоятелството, че те не са признали декларираното от М. начално салдо към
01.01.2012г.. Налице е нарушение на административно – производствените правила,
като подобен подход е незаконосъобразен, а направените изводи са в противоречие
с целите за обективност на ревизионното производство по смисъла на чл.3 ал.1-3
от ДОПК. Ето защо и изводите, направени в заключението на ССЧЕ, че крайните
салда в подадените от Е.М. декларации по чл. 124 от ДОПК се формират от
посочените в същите декларации първоначални салда и липсата на първоначално
салдо, води автоматично до липсата на крайно салдо за облагане, са обосновани и
съответни на събраните по делото доказателства. Павилен е и извода в
заключението, че коректното ползване на данните в подадените от жалбоподателя Декларации по чл. 124 от ДОПК, както и извършеният
от експертизата анализ, който установява, че не е налице
превишение на разходите над приходите за нито една от проверяваните години, не
дава основание за определяне на допълнителни задължения по ЗДДФЛ, респективно и
за ЗОВ. Така в настоящият
случай не се касае за укрити доходи по слисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, нито за
такива по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК- декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице да не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Безспорно от събраните доказателства се установява, че
в случая не може да бъде споделен извода на органите по приходите, че ревизираното лице е
извършило разход на значителна стойност през съответния данъчен период и не е
доказало, че разполага с необходимия финансов ресурс към момента на
извършването им. Ето защо липсват основания да се пристъпи към ревизионно производство
по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и определяне на нова данъчна
облагаема основа по реда на чл. 124 и съответно по реда на чл. 124а от ДОПК по
отношение на осигурителните вноски. В тази връзка съдът намира, че РА е
незаконосъобразен, а направените от органите по приходите фактическите изводи са необосновани. Липсва несъответствие, респ. недостиг на парични средства в
патримониума на жалбоподателката, за да се приеме, че същата има доходи от други източници, които
подлежат на данъчно облагане, което да подлежи на облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК.
Предвид така
установеното в хода на съдебното производство, на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира, че с ревизионният акт
незаконосъобразно са определени задължения на Е.М. за ревизионни периоди 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, както и задължения
за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО за периоди 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., поради което РА следва да бъде изцяло отменен. Настоящатта
инстанция намира,че приложеният от ревизиращите ред за определяне на
задължителни осигурителни вноски по чл. 124а от ДОПК не почива на
законосъобразен анализ. Изготвеният баланс на паричните потоци за цитираните
години е довел до определяне на дължимите ЗОВ на база констатираните превишения
на направените разходи над размера на получените доходи/приходи, както и на
направен извод за данни за укрити доходи, конкретният източник на които не е
установен, което не може да послужи като законова база в предвид липсата на
такива укрити доходи. С оглед липса на незаконосъобразни доходи на лицето, такива с
неустановен произход, то за периодите 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., не се дължат и определените от органите по приходите осигурителни вноски
за ДОО
и ЗО. По тези съображения съдът счита, че обжалвания РА е
незаконосъобразен, като направените от органите по приходите изводи са в
противоречие с материалноправните разпоредби. При така изложеното и във
връзка с указаната доказателствена тежест следва да се приеме, че не е доказано
да са налице фактическите основания за издаване на акта, поради което същият
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на делото и
съобразно своевременно направените искания, следва да бъде осъден ответникът да
заплати на жалбодателя разноски съобразно приложения списък в размер на 3 910.00 лева, представляващи заплатена държавна такса, заплатен депозит
за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е. Й.М. ЕГН:
********** с адрес ***, РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001618005390-091-001/10.02.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.
Пловдив, в
частта, в която е потвърден с Решение №190/28.04.2020г.
на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са
установени спрямо нея
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г. в размер на 29995,45 лв. и лихви в размер на 20657,57лева; за 2013г. главница в размер на 5850,90лева и лихви за забава в размер на 3435,02 лева; за 2014г. главница в размер на 2608,63лева и лихви в размер на 1266,44 лева; за 2015г. главница в размер на 1274,73 лева и лихва в размер на 489,06 лева; за 2016г. главница в
размер на 267,52 лева и лихва в размер на 75,51 лева; за 2017г. главница в
размер на 4068,67 лева и лихва в размер на 735,81 лева; както и
задължения за ДОО и ЗО за периода 2012г. в общ размер на 1342,56 лева и лихви за тях в общ размер на 924,59 лева, за периода 2013г. в общ размер на 1251,20 лева и прилежащи лихви за тях в общ размер на 734,57 лева, за периода 2014г. в общ размер на 3509,02 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 1703,56 лева и за периода
2015 г. главница в общ размер на 679,17 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 298,47 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
"Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Е.Й.М. ЕГН********** *** разноски в размер на 3910.00
/три хиляди и деветстотин и десет/лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на
Р България по реда на
ДОПК.
СЪДИЯ: