Решение по дело №21/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 568
Дата: 30 април 2010 г. (в сила от 30 април 2010 г.)
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20102120100021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер 546                                                        30.04.2010 г.                                                       гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                          ІV-ти граждански състав

На:       двадесет и девети март                                                                    Година: две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав :

Председател : ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар         Анелия Такова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева

бр.гражданско дело номер  21  по описа за  2010 година

 

Производството по делото е за развод по реда на чл.50 СК.

Образувано е по повод исковата молба на В.Г.С. *** против К.С. ***, с която се иска от съда да прекрати сключения между тях граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. С иска за развод са придявени при условията на обективно съединявяне и следните небрачни искове: да се предостави на ищцата упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните – М., роден на *** г., като съдът определи ограничен режим на лични контакти на бащата с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в дома на майката, в нейно присъствие; да осъди ответника да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от подаване на исковата молба; да се възстанови предбрачното фамилно име на ищцата. Ангажира писмени доказателства. В съдебно заседание, ищцата изразява желание бракът да бъде прекратен по взаимно съгласие.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от страна на ответника К.С.. В съдебно заседание, ответникът се яви лично и заяви желанието си за развод и съгласието си за прекратяване на брака със споразумение по реда на чл.50 СК.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Бургас, уведомена за участие в делото на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, не се представлява в съдебно заседание, представя социален доклад относно положението на детето.

 

В хода на производството страните по делото постигнаха и подписаха споразумение по чл.51 СК, с което желаят прекратяване на брака по взаимно съгласие и уреждат местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, издръжката му и режима на лични отношения с него, семейното жилище и фамилното име на съпругата. В съдебно заседание, и двамата съпрузи поддържат постигнатото между тях споразумение, като заявиха пред съда сериозното си и непоколебимо съгласие за развод и направиха искане бракът им бъде прекратен по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на постигнатото от тях споразумение по чл.51 СК.

С оглед постигнатото споразумение и становищата на страните, с протоколно определение от 29.03.2010 г. съдът преобразува на основание чл.321, ал.5, предл.2 ГПК производството по делото от развод по исков ред по реда на чл.49, ал.1 СК в производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството по делото е развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 СК.

Страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на ....г. в гр.Б., за което е съставен акт за граждански брак № ....г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. От представената статистическа карта е видно, че гражданският брак е първи и за двамата молители. От брака си страните имат родено едно дете – малолетния М. К. С., роден на *** г., ЕГН **********.

Страните заявяват, че не са придобили по време на брака им недвижими имоти, моторни превозни средства и движими вещи, поради което този въпрос не е предмет на постигнатото от тях споразумение. Относно семейното жилище, което е собственост на бабата на молителя С., страните са постигнали съгласие да се предостави за ползване на него.

И двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака по взаимно съгласие. Предвид което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да изследва мотивите за прекратяването на брака.

Молителите постигнаха пред съда и подписаха споразумение по чл.51 СК, с което са уредени въпросите относно местоживеенето на детето им, упражняването на родителските права, издръжката му и режима на лични отношения с него, семейното жилище и фамилното име на съпругата. При извършената преценка по чл.51, ал.2 СК, съдът намира, че постигнатото от страните споразумение съдържа определеното съдържание по чл.51, ал.1 СК, не противоречи на закона и добрите нрави, като интересите на детето са защитени в максимална степен, поради което счита, че същото следва да бъде утвърдено.

С оглед на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен, поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между тях споразумение бъде утвърдено.

На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40 лв., която с оглед постигнатото от страните споразумение следва да се възложи по равно на двамата молители, или всеки от молителите дължи държавна такса от 20 лв. На основание чл.7 от Тарифата молителят С. дължи и държавна такса в размер на 72.00 лв. върху присъдената издръжка на малолетното дете.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданският брак, сключен на ....г. в гр.Б.с, с акт за граждански брак № ....г, между В.Г.С. ***, ЕГН ********** и К.С. ***, ЕГН **********, поради постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за развод.

 

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.Г.С., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН **********, споразумение за следното:

 

1.1. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака малолетно дете М. К. С., роден на *** г., ЕГН **********, ще бъде при майката В.Г.С. ***.

1.2.РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака на страните дете М. К. С., роден на *** г., ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката В.Г.С., като бащата К.С.С. ще има право на лични контакти с детето си всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа в дома на майката, в нейно присъствие.

1.3.Бащата К.С.С., ЕГН **********, ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете М. К. С., роден на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка В.Г.С., в размер на 100.00 лв. (сто лева) месечно, считано от влизане в сила на решението за развода до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

2. Семейно жилище, представляващо една стая и сервзни помещения от апартамен, находящ се в гр.Б., собствено на бабата на молителя К.С., се предоставя за ползване на К.С.С..

3. Съпрузите не са придобили по време на брака недвижими имоти, моторни превозни средства и движими вещи, поради което този въпрос не е предмет на постигнатото от тях споразумение.

4. Страните не си дължат издръжка един на друг.

5. След прекратяване на брака съпругата В.Г.С. ще възстанови предбрачното си фамилно име – Х..

 

С настоящото споразумение страните уреждат всички свои лични и имуществени отношения и няма да имат претенции един към друг.

 

ОСЪЖДА В.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд- гр.Бургас държавна такса за допускане на развода в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).

 

ОСЪЖДА К.С. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас държавна такса за допускане на развода в размер на 20.00 лв. (двадесет лева), както и държавна такса върху размера на присъдената издръжка на детето в размер на 72.00 лв. (седемдесет и два лева).

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

А.Т.