О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванов
въззивно гражданско дело № 1114 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 30347/19.10.2018 год. от Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х., чрез адв. Д.К., в която е обективирано
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1417/27.07.2018 г. по
настоящото дело. Излага се становище за дължимост на разноски
в полза на молителите, както и се сочи, че неправилно е присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер за един адвокат на един ищец.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна не изразява становище.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежни страни, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
В настоящият случай, производството е образувано по въззивна жалба от ответника К.Х.
с ЛНЧ ********** срещу
решение № 426 от 06.02.2018 г., постановено по гр.д. № 16630 по описа за 2015
г. Районен съд – Варна, XXV
състав, с което е уважен предявен от Д.Д.Х., роден на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена на *** год. в гр. Бристол, граждани
на Великобритания с адрес: Обединено кралство на Великобритания
и Северна Ирландия, гр. Бристол, BS30
5NZ, Милбрук Клоуз 5, със съдебен адрес: адв. Д. К. ***, гр. София ж.
к. Люлин, бл. 789, ет. 3, ап. 13 срещу К.Х., роден на
28.05.21975 год. в Германия, германски гражданин, с ЛНЧ**********, адрес в РБългария: гр. София, ж. к. Овча купел 3, вх. 1, ап. 100, ревандикационен иск, като е прието за установено в
отношенията между страните, че ищците Д.Д.Х., роден
на *** год. в гр. Бристол и С.Д.Л.Х., родена на *** год. в гр. Бристол, граждани
на Великобритания са собственици на недвижим имот, представляващ Апартамент № 189, находящ се
в гр. Варна, к. к. ”Златни пясъци”, в сграда 2, хотелски
комплекс „Клуб Парадайз парк“, вход Б, на шести етаж, в ПИ с идентификатор 10135.513.520 по КК на гр. Варна, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.513.520.2.60 по КК на гр. Варна, с площ от 78, 39 кв. м., състоящ се от антре,
дневен тракт, две спални, баня
с тоалет и тераса, при описани в решението
граници, ведно с 2, 2974 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена и ответникът К.Х., гражданин на Германия, е осъден да предаде на ищците Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х.,
граждани на Великобритания, владението върху
гореописания апартамент.
Подадени са и две частни жалби – от всяка от насрещните страни – против
Определение № 3486/22.03.2018 год., постановено по същото гр. дело № 16630/2015
год. на РС-Варна в производство по чл. 248 ГПК:
1.Частна жалба от ответника К.Х. срещу горното
определение, в частта му, с която молбата на ищците по чл. 248 ГПК за изменение
на първоинстанциноното решение е уважена, като
разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ищците за първоинстанционното производство са увеличени от 1000 лева
на 1554, 97 лева.
2.Частна жалба от ищците Д. и С.Х. срещу
горното определение, в частта му, с която искането им за изменение на първоинстанционното решение относно разноските чрез
присъждане в пълен размер на претендираните от тях
разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК (л. 232 от делото на
РС-Варна) е отхвърлено за сумата от 8 307, 63 лева – разликата над 554, 97 лева
до исканата допълнително с молбата им по чл. 248 ГПК сума от 8 862, 60 лева.
Варненският окръжен съд е постановил Решение № 1417/27.07.2018 г., с което е потвърдил
обжалваното първоинстанционно решение и е оставил
без уважение подадените частни жалби.
С решението си въззивният съд е присъдил в полза
на Д.Д.Х.
и С.Д.Л.Х. сумата от 1555 лева
- разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК до установения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер.
Съобразно разпоредбата на член 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски, като съгласно член 80 от ГПК, страната може да
поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на член 78 от
ГПК.
При присъждане на разноските в
производството, съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото,
времетраенето на процеса, както и обема на извършените процесуални действия от
страна на пълномощника на въззиваемите, като е
преценил за основателно направеното възражение за прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК. Неоснователни са възраженията на адвокат К., че следва да й
бъде присъдено отделно възнаграждение за защита на всеки един от въззиваемите. Както в списъка, така и в договор, липсва
разграничение каква част от адвокатското възнаграждение от коя от
представляваните страните е заплатено и за защита по коя от жалбите е
заплатено.
Молбата на адвокат Д.К. за изменение на въззивното
решение в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 30347/19.10.2018 год. от Д.Д.Х. и С.Д.Л.Х., чрез адв. Д.К., в която е обективирано
искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1417/27.07.2018 г.,
постановено по в. гр. дело № 1114 по описа за 2018 год. на Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.