№ 668
гр. Варна, 28.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20253100900155 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:32 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представлявано от С.К.П.
и С.А.Б., редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът С. Т. С., редовно призован, не се явява, представлява се от
особения представител адв. Д. Г., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 34500 от 26.11.2025 г. от
процесуалния представител на ищцовото дружество, с която заявява, че
поради служебна ангажираност е в невъзможност да се ви в съдебно заседание
и моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 34500 от 26.11.2025 г. от
процесуалния представител на ищцовото дружество, с която на основание
чл.214, ал. 1 от ГПК се прави изявление за изменение на размера на
1
предявените искове, в частта относно претендираното обезщетение за забава,
а именно: -Обезщетение за забава в размер на 979.54 лева, дължимо за периода
от 20.04.2022г. до 24.05.2023г. Посочено е обаче, че така направеното от
искане за изменение, е в условията на чл. 232 ГПК, чрез оттегляне на част от
иска, като с оглед етапа на производството съгласие на ответника не е
необходимо. Заявява се, че новопосоченият размер на обезщетението за забава
е изчислен на основание чл.9 от процесния договор за кредит върху сумите на
просрочените и неизплатени главници за процесния период, като е приложен
относимият процент на законната лихва, така както е договорено между
страните.
Моли се в проекта на доклад да бъде коригирана датата на договора за
цесия, като вместо посочената в проекта дата – 18.12.2021 г. бъде посочена
действителната такава – 18.12.2024 г. Заявява, че нямам други възражения по
проекта на доклад и моли да бъде приет.
Заявява се, че страната е запозната с представеното заключение по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза и моля да бъде изслушано
вещото лице, като посочва въпроси към същото.
На основание чл. 143, ал. 3 ГПК изразява становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства.
Изразява и становище по съществото на спора, като представя списък на
разноските.
Адв. Г.: Запознати сме с доклада по делото. Нямаме възражение по него.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1542 от 23.10.2025 година:
Подадена е искова молба от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК
*********, против С. Т. С., с ЕГН **********, действащ чрез назначения му
особен представител адв. Д. Г., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.99 от ЗЗД за установяване на съществуването на задължения на ответника,
за които е издадена Заповед №3319/07.06.2023г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№7260/2023г.
2
по описа на Районен съд Варна, а именно сумата 41257.33лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит №****** сключен
между длъжника и “Юробанк България“ АД, сумата от 3967.55лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.04.2022г.
до 05.04.2023г. и сумата от 2272.50лв. представляваща наказателна лихва за
периода от 20.04.202 г. до 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-06.06.2023г., до
окончателното й погасяване, които вземания са прехвърлени от кредитора в
полза на ищеца с Договор за цесия от 18.12.2024г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от
ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати в полза на ищеца в
качеството му на частен правоприемник на “Юробанк България“ АД по силата
на Договор за цесия от 18.12.2024г., сумата от 27888.69лв., представляваща
сбор от частта за главница от вноските след 39 по Договор за потребителски
кредит №****** дължими за периода 20.03.2025г. до 20.12.2029г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба-14.03.2025г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба се излага, че е проведено заповедно производство по
ч.гр.д. №7260/2023г. по описа на Районен съд Варна със заявител “Юробанк
България“ АД и длъжник С. Т. С., с предмет задължения на ответника по
сключен между тях Договор за потребителски кредит №FL1243931 от
20.12.2021г. Поддържа се, че ищецът се легитимира като частен
правоприемник на “Юробанк България“ АД, по силата на сключен между тях
Договор за цесия от 18.12.2024г., въз основа на който е цедиран пакет от
просрочени вземания, произтичащи от договори за кредит между банката-
цедент и нейните клиенти. Твърди се, че едно от прехвърлените вземания е
процесното задължението на ответника по горепосочения договор за кредит.
Твърди се още, че ищецът е упълномощен от цедента да отправя изявление по
чл.99 от ЗЗД до длъжника, съответно че исковата молба, следва да се счита за
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника за извършената цесия. На
следващо място се поддържа, че с процесният договор за потребителски
кредит банката е предоставила на ответника заем за текущи нужди в размер на
42300лв., усвоени по сметка на кредитополучателя, който се е задължил да
върне сумата на равни месечни анюитетни погасителни вноски, включващи
3
главница и лихва, според погасителен план, неразделна част от договора. Сочи
се, че са договорени преференциални лихвени условия, приложими при
наличието на изброените в чл.3, ал.10 от договора условия, като последните са
намерили своето отражение върху размера на годишна лихва по чл.3, ал.1 от
договора. Твърди се, че дължимата годишна лихва за първите 12 месеца от
срока на кредита, е изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 5.9%, а за остатъка от периода до крайния срок на
издължаване е приложим променлив годишен лихвен процент образуван от
референтен лихвен процент и фиксирана надбавка, като при подписване на
договора неговия размер е 5.9%. Сочи се, че прилагания по договора
референтния лихвен процент-“ПРАЙМ“ за необезпечени кредити, приложим
за съответния период се определя по Методология за определяне на
референтен лихвен процент, представляваща Приложение №1 към договора,
което е връчено на кредитополучателя. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.8 от
Договора, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер
от 8.23 %, а общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на
договора, възлиза на 57197.14лв. Твърди се, че с чл.9 от договора за кредит, е
договорено при просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят да дължи
обезщетение върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава,
определен от Министерски съвет. Поддържа се, че първоначално
кредитополучателят е погасявал задълженията си, но впоследствие е
преустановил плащанията, като считано от 20.04.2022г. е в просрочие. С оглед
на това и на основание чл.14 от договора, банката е направила кредита изцяло
и предсрочно изискуем на 05.04.2023г. с връчена покана до длъжника. Твърди
се, че поради допусната забава и на основание чл.9 от договор за кредит,
преди да бъде обявена предсрочната изискуемост, т.е. за периода от
20.04.2022г. до 04.04.2023г. ответника дължи обезщетение за забава върху
главницата, която е била дължима на съответния падеж, но е просрочена,
чиито общ размер е 3765.82лв., а след това за периода от 05.04.2023г., когато е
обявена предсрочната изискуемост до 24.05.2023г. лихвата се дължи върху
пълният размер на непогасената главницата от 41257лв. Сочи се, че с цел
събиране на дълга банката е депозирала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано е ч.гр.д.
№7260/2023г. по описа на PC Варна и за процесните суми са издадени заповед
4
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме, че предсрочната изискуемост по кредита не е
настъпила с връчването на поканата до задълженото лице, ищецът предявява
осъдителен иск за вноски по главница в общ размер от 27888.69лв. чиито
падежи са настъпили след 20.03.2023г. до края на срока на договора.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от назначения особен представител на
ответника, е постъпил отговор на искова молба, с който предявения иск се
оспорва по основание и размер. Поддържа се, че представените по делото
доказателства не установяват наличието на валидно облигационно отношение
между ищеца и ответника. Твърди се, че от представения от ищеца договор за
цесия не става ясно вземанията, по кои кредити са цедирани и дали
задължението по Договор за потребителски кредит №****** е част от тях.
Твърди се още, че ответника не е бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия. Ето защо се поддържа, че няма основание за ангажиране
на договорната отговорност на ответника, поради това че цесията му е
непротивопоставима, с оглед липса на уведомяване за прехвърляне на дълга.
На следващо място се поддържа, че липсват доказателства за това дали и кога
ищецът, съответно цедентът, е обявил вземането по договора за паричен заем
за изискуемо и ликвидно, както и дали са се осъществили договорните
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост.
Наред с гореизложеното се поддържа, че процесният договор за кредит,
попада в обхвата на чл.9, ал.1 от ЗПК, тъй като заемателят е “потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и същия се ползва от защитата на ЗПК и
разпоредбите на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Поддържа се, че договора за кредит е
нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в настоящия случай не е посочен
действителният размер на годишният процент на разходите, доколкото
начинът му на формиране, следва да е подробно описан за да може
потребителят да бъде информиран по отношение на индивидуалните
компоненти, които се включват в изчисленията и дали те съответстват на
разпоредбата на чл.19, ал.1-3 от ЗПК, както и дали са спазени лимитите по ал.5
вр. с ал.4 от същата правна норма. Развити са подробни съображения за
приложимата национална и европейска правна уредба в областта на
потребителската закрила, като се сочи и относима съдена практика. Наред с
това се поддържа, че клауза от договора уреждаща ГПР, е неравноправна по
5
смисъла на чл.143, ал.1 и чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП, тъй като се явява
нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съобразно чл.68г, ал.4 във вр. с
чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Излагат се съображения за неприложимост на
изключението по чл.26, ал.4 от ЗЗД, съответно че договора за кредит е изцяло
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. На следващо място се поддържа
възражение за нищожност на договорената възнаградителна и наказателна
лихва, поради противоречие с добрите нрави, при условие, че надхвърля
петкратния размер на законната лихва. Твърди се, че лихвите са договорени
при неясни условия и начини за формирането им. Поддържа се, че клаузите
уреждащи дължимост на лихви нарушават добросъвестността, принципа на
справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. На
последно се оспорва възникването на кредитно правоотношение, тъй като на
ответника не са предоставени Стандартен европейски формуляр при
сключване на потребителски кредити, Погасителен план и Общи условия.
Оспорва се и получаването от ответника на средствата по договора за кредит,
както и размера на претенциите.
Предявеният главен иск намира правното си основание в чл.422 вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, а евентуалният такъв в чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет
на спора ищецът, следва да установи наличието на твърдяното облигационно
правоотношение, а имено договор за потребителски кредит, по който
ответника има качеството на кредитополучател и неизправен длъжник,
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, както и да ангажира
доказателства за размера на претенциите си. Предвид твърденията за
настъпило частно правоприемство в тежест на ищеца е да докаже и
придобиване на процесното вземане, посредством договор за цесия и сбъдване
на условията за пораждане на ефект от този договор.
Ответникът следва да установи, че е налице погасяване задължението по
договора за кредит или обстоятелствата изключващи дължимостта на
претендираните суми.
6
С оглед становищата на страните, всички права, факти и обстоятелства
по делото са спорни и се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че при решаване на спора по същество, съдът ще
извърши служебна проверка за правилно приложение на императивните
норми уреждащи потребителската закрила, които са визирани в ЗПК и ЗЗП.
По отношение искането и изявлението на ищцовата страна за изменение
на иска, СЪДЪТ намира същото за неясно, доколкото не става ясно дали това
което се претендира е новия размер на обезщетението или това е размера на
обезщетението, с което се намалява сегашния му размер. Налице е
несъответствие в изявлението на страната, което от една страна се позовава на
разпоредбата на чл.214 от ГПК визираща изменение на размера на иска, а в
следващото изречение се излагат доводи за оттегляне на част от иска. В този
смисъл не е ясно дали посочената стойност от 979.54 лева съставлява
намаления или оттегленият размер на претенцията, съответно дали тази сума е
новият/актуалният такъв, за който следва да се счита предявена претенцията
или това е сумата, до която или с която оттегля се исковата молба и по
отношение на същата или за разликата е необходимо прекратяване на
производството.
В контекста на изложеното и на основание чл. 101, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ
намира, че следва да се дадат указания на ищцовата страна, в едноседмичен
срок от съобщаването, да уточни основанието, на което променя размера на
претенцията си за обезщетение за забава, а именно дали става въпрос за
изменение на иска в хипотезата на чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез намаление и ако
е налице тази хипотеза да се посочи еднозначно, какъв е новия размер на
обезщетението, или се прави изявление за частично оттегляне на иска при
условията на чл. 232 от ГПК, в която хипотеза производството по делото
подлежи на прекратяване, съответно следва се посочи еднозначно размера на
оттеглената претенция и на подлежащата на разглеждане такава.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, в
едноседмичен срок от получаване на съобщаването, да уточни еднозначно
основанието, на което променя размера на претенцията си за обезщетение за
забава, а именно:
7
-дали става въпрос за изменение на иска в хипотезата на чл.214, ал.1 от
ГПК, при което следва се да посочи еднозначно, какъв е размер на
претенцията за обезщетението, което следва да се разгледа занапред в
производството;
- или се прави изявление за оттегляне на част от иска при условията на
чл.232 от ГПК, в която хипотеза част от производството по делото, подлежи на
прекратяване и следва да се посочи еднозначно размера на оттеглената
претенция, съответно на подлежащата на разглеждане такава.
УКАЗВА на ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че
при неизпълнение в срок на указанията на съда, процесуалните действия
обективирани в молбата с вх. № 34500 от 26.11.2025 г. касаещи изменение или
оттегляне на заявената претенция за обезщетение за забава, ще се считат за
неизвършени на основание чл.101, ла.3 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило гражданско дело № 7260/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, 46 състав, за послужване.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Договор за потребителски
кредит № FL1243931 от 20.12.2021 г.; Копие от Методология за определяне на
референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно – ипотечни
кредити; Копие от Погасителен план; Копие от Искане; Копие от Съгласие –
декларация на работодател от 20.12.2024 г.; Копие от Застраховка на
кредитополучателя – 5 листа; Копие от Сертификат FL1243931/2021 г. – 5
листа; Копие от Общи условия за ползване на допълнителна медицинска
услуга от 20.12.2024 г.; Копие от Кратък медицински въпросник за приемане за
застраховане от 20.12.2021 г.; Копие от Придружително писмо с изх. № 11473
от 16.05.2023 г.; Копие от Констативен протокол от 16.05.2023 г.; Копие от
Уведомление; Копие от Покана за изпълнение; Копие от Разписка от
29.03.2023 г.; Копие от Придружително писмо с изх. № 19824 от 28.09.2022 г.;
Копие от Покана за изпълнение; Копие от Разписка № 18220 от 07.09.2022 г.;
Копие от Уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК; Копие от Протокол за действия
8
на връчител за връчване на книжа по чл. 18 ЗЧСИ; Копие от Приложение № 1
към протокол № 11814 от 08.09.2022 г.; Копие от Протокол за действия на
връчител за връчване на книжа по чл. 18 от ЗЧСИ; Копие от Приложение № 1
към протокол № 12153 от 13.09.2022 г.; Копие от Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) – 22 листа; Копие от Портфейл с прехвърлени вземания;
Копие от Протокол за приключване; Копие от Пълномощно; Копие от
Уведомление на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите; Копие от Уведомление за защита на личните данни на основание
чл. 14 от Регламент 2016/679 на ЕС.
ПРИЕМА като доказателство по делото гражданско дело №
7260/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 46 състав.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 33538 / 19.11.2025 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Х. С., 46 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на посочени ищцовата страна
в молба с вх. № 34500 от 26.11.2025 г.
В. л. С.: Към датата на сключване на договора за кредит, ясно е, че тези
суми, които са били начислени по договора е нямало как да бъдат предвидени
–то
в бъдеще. Това е ГПР, което съм изчислил към последваща дата, с оглед
промените в лихвата и съобразно задачата. Категорично не е към датата на
сключване на договора.
На въпросите на адв. Г.:
В. л. С.: В точка 1, съм записал на коя дата и по коя банкова сметка и в
какъв точен размер е преведена сумата по договора – 20.12.2021 г. и е
написана и банковата сметка. Сумата е предоставена по банковата сметка, т.е.
9
тя е лична банкова сметка на ответника. Не съм разглеждал впоследствие.
Видях, че е постъпила по банкова сметката съответната сума на кредита и
дотам съм се ограничил. Виждам, че е налична по банковата сметка. Оттам
нататък, как се е разполагал, не съм гледал. Имам извлечение. Има
разпореждане със сметката. По нататък имаше банкови извлечения и то се
вижда от банковото извлечение, че има разпореждане със сигурност със
сумата, но в момента не мога да кажа, за какви конкретно неща се е
използвала. Категорично е употребена.
Категорично има разминаване между договорения и реално начисления
след това лихвен процент. В точка 5 е описано, какъв е бил първоначалният
лихвен процент – започва с 5.90% и т.н. В точка 5 е описана в табличен вид.
Даже са написани и основанията, на база на които е променян лихвения
процент. Това е в заключителната част на страница 12.
За лихвите няма методика на банката. Има една единствена методика.
Лихвеният процент се умножава по главницата, разделя се на 12 и се получава
лихвата за един месец. Лихвеният процент е уговорен в договора, то е
записано. След това има едностранно увеличение на лихвения процент и съм
написал на база на какво основание от договора е увеличаван този процент.
Допълнително са добавени проценти към първоначалния лихвен процент,
поради неизпълнение на определени условия. Има ги в договора и са описани.
Няма връзка със SOFIBOR или с EURIBOR. Има само увеличения,
които са предвидени в договора, поради неспазване на определени условия по
договора. Само в тази връзка са увеличени. Заради невнасяне на застраховки.
Заради невнасяне на определен минимален размер по банковата сметка. Това
са. Към самия договор е приложена методика на банката за изчисляване на
ПРАЙМ и т.н. и тази методика е влязла в началото, но следващите увеличения
не са на базата на тази методика ПРАЙМ, а са добавени проценти единствено
и само поради неизпълнение на определени критерий в договора. Те са
описани са в табличен вид. Едното е чл. 2, ал. 4. В договора беше казано, че
трябва да се платят определени условия. Те бяха десетина неща, които
трябваше да плати. Рефинансиран е.
Следващото е чл. 3, ал. 10, т. 1 и т. 2. Те са във връзка с невнасяне на
минимална вноска в банковата сметка. Т.е. съответните им препращания в чл.
20, препращат колко ще бъде увеличението. Едното беше 3.5%, а другото
10
беше 1.5%. Едното мисля, че беше да осигуряват до 1 000.00 лева всеки месец
по сметката – не го е спазил, а другото беше по застраховката. Има ги и са
описани.
Наказателната лихва е върху главниците и върху лихвите, върху
падежирали главници и падежирали лихви. Това беше обяснено много точно.
В точка 9, на страница 6 е описано. Там са описани и главниците. На страница
6 и продължава на страница 7. Там е описано, как точно са формирани тези
наказателните лихви, което беше странно за мен, а и по договора е записано,
че и върху просрочената лихва се начислява наказателна лихва. Категорично е
така. Върху главницата начисляват редовно лихва плюс законна лихва, а пък
върху лихвата – само законна лихва. В точка 9 е описано подробно.
Точка 11, тези такси няма как да бъдат ясни в началото при подписване
на договора. Таксите са описани в точка 2. Тези такси общо взето са в три
раздела:
Едната е първата такса – „Такса за оценка на кредитоспособността“ и е
–то–то
предвидена в ГПР, тя е включена при изчисляването на ГПР;
Другите такси са „Таксите за просрочие“ – в зависимост от колко дни е
просрочила, таксите са различни. Тези такси по тяхната тарифа на „Юробанк“,
но те няма как да бъдат предвидени към датата на подписване на договора, те
–то
следват забавяне на плащане на вноска. Те не се калкулират в ГПР;
Следващите такси са „Месечни такси за обслужване на банкова сметка,
които в началото не се начислявани съобразно договора, но след неизпълнение
на определени условия се губи тази преференция и почват да се начисляват и
месечни такси към банковата сметка. Те също не са влезли в изчисляването на
ГПР.
На въпрос 11 съм отговорил, какво е действителното ГПР, ако се
включат всички реално начислени такси и разходи, но пак е условно. 15% е
реалното, ако се включат всички такси, промяната на лихвения процент. Но
пак казвам, че това е условно, защото ако видите в новия погасителен план,
който съм описал, таксите приключват, последната такса е от 23.03.2023 г.
След това не се начисляват такси. Последните разноски, които са във връзка с
образувани дела и т.н. са от 30.05.2023 г. До тази дата има данни. След това
дори и да има начислени, няма как да ги вземем в бъдеще.
11
Всички начислени такси са на страница 3.
За предсрочната изискуемост единствено имаше документи представени
по делото, други няма. Между другото не съм и искал. Според рамковите
записи, предсрочната изискуемост е на 05.04.2023 г. Написано е в точка 7.
По договора за цесия не съм искал документи. Само това, което беше
приложено по делото. Не съм изискал някакви допълнителни документи във
връзка с договора за цесия. Аз съм проверявал повече по счетоводни данни. В
този случай не мога да кажа дали има записи за извеждане на самия кредит. Не
съм изисквал документи, дали кредитът е занулен, дали е отписан. Не съм
имал за задача.
Адв. Г.: Нямам други въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – счетоводната експертиза, за сумата от 950.00
/деветстотин и петдесет/ лева.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводна експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените в
днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на
950.00 /деветстотин и петдесет/ лева, за изготвяне на експертизата, което е
извън рамките на първоначално определения депозит.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Р. Х. С., в размер на
800.00 /осемстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. РКО –
„Тексим Банк“ АД от 29.10.2025 г./.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна да внесе допълнителен депозит в
размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, в едноседмичен срок от съобщаването
да представи доказателства за това в същия срок.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при липса на представени
12
доказателства, съдът ще постанови осъдително определение по чл. 81 вр. чл.
77 от ГПК.
Адв. Г.: Други доказателствени искания нямам и предвид качеството си
не мога.
СЪДЪТ намира, че с оглед уточняване на волята на ищцовата страна
досежно претендираното обезщетение за забава, производството по делото
следва да бъде отложено за друга датата и час, поради което
СЪДЪТ с оглед необходимостта от допуснатите специални знания, за
изясняване предмета на производството
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 15.01.2026 година
от 14:30 часа, за която дата и час, ищцовата страна се счита за редовно
уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а ответната страна се счита за
редовно уведомена от съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
13:53часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13