Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 03.06.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1414 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.145 ТЗ.
Ищецът „И.“ ЕООД, ЕИК******** твърди в исковата си молба,
уточнена с молби от 01.09.2020 г. и 12.02.2021 г., че Ю.К. е заемала длъжността
управител на „И.“ ЕООД от 01.10.2001 г. до 18.10.2018 г., като е била вписана като
управител на 01.10.2001 г., по силата на Решение от 01.10.2001 г. по фирмено
дело № 23809/1992 г. по описа на Софийски градски съд, ФО.
Съгласно Решение на едноличния собственик от 17.09.2018
г., Ю.К. е била освободена от длъжността управител, като същата не е освободена
от отговорност.
Ищецът е уточнил, че между страните съсществат два вида
правоотношение. От една страна е било налице трудово, като правната връзка е
възникнала по силата на Трудов договор от 01.10.2001 г., сключен между „И.“
ЕООД, в качеството на Работодател, и Ю.К., в качеството на
работник/служител, за длъжността
„управител на магазин“. Трудовото правоотношение между страните е многократно
изменяно с последващи споразумения. Трудовият договор от 01.10.2001 г. е бил
прекратен със Заповед от 18.07.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ.Между страните е сключен нов Трудов договор № 928 от 16.07.2018 г., въз
основа на който е продължено трудовото правоотношение. Съгласно този Трудов
договор Ю.К. е назначена на длъжност „регионален мениджър“. Впоследствие, със
Заповед от 18.10.2018 г. трудовото правоотношение между Дружеството и Ю.А.К. е
окончателно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от Кодекса
на труда. Заповедта за прекратяване е връчена надлежно и получена от Ю.К. на
18.10.2018 г.
От друга страна тя е била управител, ицбран от едноличния
собственик на капитала и вписан в ТР.
Твърди, че в качеството си на управител, ответницата
недобросъвестно е изменила следните трудови правоотношения:
Недобросъвестно изменение на трудовото правоотношение между Ю.К. и
Дружеството
Между Служителя и „И.“ ЕООД е сключен безсрочен Трудов
договор на 01.10.2001г., който е прекратен на 19.07.2018 г. със сключването на
Трудов договор № 928/16.07.2018 г., който е подписан от упълномощения от Ю.К. -
М.И.- за „И.“ ЕООД и от Ю.К. като работник.
С новия Трудов договор № 928/16.07.2018 г. са направени
съществени изменения в полза на служителя, касаещи дължимите от Работодателя
обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение и срока на
предизвестие, в частност:
В т. 7 от трудовия
договор е предвидено, че срокът за предизвестие е 3 месеца:
Съгласно т. 12 от Трудовия договор от
16.07.2018г., Други условия’’1:При прекратяване на трудовия договор по вина или
искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение в размер
на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период от 12
(дванадесет) месеца.
Обезщетението при закриване на предприятието; при
закриване на
част от
предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа
включително, но не само е двукратният размер на боутното трудово възнаграждение
на срока на предизвестието.“
Горепосочените клаузи са включени в новия трудов договор
между Ю.К. и Дружеството и същите са имали за цел Ответникът да се обогатил за
сметка на работодателя си при прекратяване на трудовото правоотношение. Нарушено
е задължението на управителя за лоялност, Ю.К. е действала в свой интерес за
сметка на интереса на Дружеството, като без съгласуване със същото е определила
и имплементирала в трудовия договор горепосочените си утежняващи Ищеца клаузи.
Тези изменения са направени непосредствено преди
прекратяването на трудовото правоотношение между страните и без съгласуване с
едноличния собственик, като Ю.К. е знаела за предстоящото прекратяване на
договорните отношения между нея и „И.“ ЕООД и е целяла да получи по - високо
обезщетение за сметка на Дружеството
Съгласно Ведомост за месец октомври 2018 г. на Служителя са
дължими/заплатени - 59 216,17 лева (двукратният размер на брутното трудово
възнаграждение на срока на предизвестието - в размер на възнаграждения за 6
месеца), вместо за един месец, ако срокът на предизвестието беше съгласно чл.
326, ал.2 от КТ (едномесечен).
Предвид горното претърпените вреди при
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Ю.К. са в размер на 5
(пет) брутни работни заплати, с парична равностойност 49 346.81 лева.
Недобросъвестни изменения на трудови
правоотношения на служители на Дружеството, извършени от Ю.К.Ю.К.,
самостоятелно или чрез упълномощен служител на Дружеството - М.И.на длъжност
„административен директор“ недобросъвестно е изменила трудовите правоотношения
на служители на „И.“ ЕООД, като е добавила неблагоприятни и значително
обременяващи Дружеството клаузи.
Така Ю.К. е действала в нарушение на
задължението й за лоялност, като упражнявайки действия във връзка с вътрешната
дейност на Дружеството (договорни отношения с персонала) е предпочела и
приоритизирала интересите на конкретни служители пред тези на ..И.“ ЕООД .
2.1. Недобросъвестно изменение на трудов
договор на С. Л. с Дружеството от Ю.К.Ю.К. недобросъвестно е изменила трудовия
договор на С. Л., като е добавила към него значително обременяващи ..И.“ ЕООД
клаузи.
В частност, с Допълнително споразумение
№ 2 от 30.12.2016 г. (приложено към настоящата Искова молба) е изменен Трудов
договор № 001/01.01.2001 г., сключен между „И.“ ЕООД представлявано от Ю.К., в
качеството на Работодател, и С. Л. сЕГН **********, в качеството на служител.
Видно от съдържанието на Допълнителното
споразумение, към Трудовия договор на С. Л. са добавени следните клаузи:
„6. Други промени
Със срок на предизвестието за двете
страни 3 (три) месеца.
При прекратяване на трудовия договор по
вина или искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение
в размер на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период
от 12 (дванадесет) месеиа.Обезщетението при закриване на предприятието; при
закриване на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на
обема на работа включително, но не само е двукратният размер на брутното
трудово възнаграждение на срока на предизвестието.''
С подписването на горепосоченото
изменение, Управителят е създал предпоставка при прекратяването на трудовото
правоотношение с конкретния служител без да бъде спазван срокът на предизвестие
(например в хипотеза на съкращаване на щата или закриване на част от
предприятието), Дружеството да заплаща обезщетение в по - висок размер.
Твърди, че в конкретните случаи дружеството работодател е изплатило следните
обезщетения при прекратяване на горепосочения трудов договор:Видно от Ведомост
за месец октомври 2018г.на служителя са дължими и заплатени - 191 216,34 лева
(двукратният размер на брутното трудово възнаграждение на срока на предизвестието
- 6 месеца), вместо за един месец, ако срокът на предизвестието беше съгласно
чл. 326, ал.2 от КТ (едномесечен).
Предвид горното смята, че претърпените вреди при прекратяване на трудовото правоотношение
със служителя С. Л. са вразмер на 5 (пет) брутни работни заплати -159 346,95 лева.
Недобросъвестно изменение на трудов
договор на Ю.Ф. с Дружеството от Ю.К.Ю.К. недобросъвестно е изменила трудовия
договор на Ю.Ф., като е добавила към него значително обременяващи ..И.“ ЕООД
клаузи.
С Допълнително
споразумение № 3 от 29.12.2014 г. (приложено към настоящата Искова молба) е
изменен Трудов договор № 580/01.10.2011 г., сключен между „И.“ ЕООД, в
качеството на Работодател, и Ю.Ф. с ЕГН **********, в качеството на служител.
Видно от съдържанието на Допълнителното
споразумение, към Трудовия договор на Ю.Ф. са добавени следните клаузи:
„6. Други промени
Със срок на предизвестието за двете
страни 3 (три) месеца.
При прекратяване на трудовия договор по
вина или искане на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение
в размер на полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период
от 12 (дванадесет) месеиа.Обезщетението при закриване на предприятието; при закриване
на част от предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на
работа включително, но не само е двукратният размер на брутното трудово
възнаграждение на срока на предизвестието.''
С подписването на горепосоченото
изменение, Управителят е създал предпоставка при прекратяването на трудовото
правоотношение с конкретния служител без да бъде спазван срокът на предизвестие
(например в хипотеза на съкращаване на щата илизакриване на част от
предприятието), Дружеството да заплащаобезщетение в по - висок размер.
В конкретните случаи дружеството работодател е изплатило
следните обезщетения при прекратяване на горепосочения трудов договор:
Видно от Ведомост за месец октомври
2018г.на служителя са дължими и заплатени - 59 216,34 лева (двукратният размер
на брутното трудово възнаграждение на срока на предизвестието - 6 месеца),
вместо за един месец, ако срокът на предизвестието беше съгласно чл. 326, ал.2
от КТ (едномесечен).
Предвид горното претърпените вреди при
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Ю.Ф. са в размер на 5
(пет) брутни работни заплати – 49 346,95 лева.
Твърди, че в случай че управителят Ю.К.
не е увеличила срокът за предизвестие на тези
служители, като същият бе останал едномесечен (съгласно общото правило в
разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда); добавила клауза за
обезщетение в размер двоен на брутното трудово възнаграждение за периода на
предизвестието,дължимите от Дружеството обезщетения на горепосочените служители
при прекратяване на трудовото им правоотношение биха били в значително по-ниски
размери. Недобросъвестните изменения на трудовите договори на С. Л. и Ю.Ф. са
нанесли на Дружеството вреди, в общ размер от 208 693,29 лв.
Управителят Ю.К. не е упражнявала
добросъвестно задълженията си за контрол върху трудовата дисциплина и работния
процес.
Ю.К. не е полагала необходимата грижа и
не е упражнявала добросъвестно задълженията си за контрол върху
трудоватадисциплина и работния процес (при осъществяване на организация и
ръководство на дейността на Дружеството). Това е довело до нарушения, които са
предизвикали вреди за Ищеца, а именно:
Съгласно трудовото законодателство (чл.
172 от КТ), действащо в периода от 30 юли 2010г.до 17 юли 2015г.. за
използването на платения годишен отпуск от служителите е следвало да се изготвя
график.
Към този момент управителят на
Дружеството е имал задължението да ръководи и съблюдава изпълнението на
нормативната уредба в областта на трудовото законодателство.
В тази връзка, освен, че не са изготвяни
графици, управителят не е следил платеният годишен отпуск за съответната година
да се използва своевременно, или ако е използван не е отчитан като такъв.
Вследствие на горното, при
прекратяването на трудовите правоотношения между Дружеството и някои от
служителите са изплатени обезщетения в размер много по - висок от дължимия
(поради „неизползван“ годишен отпуск), а именно:
На Ю.Ф. е изплатено обезщетение на
основание чл. 224 от КТ в размер на 10 417.69 лева (за 19 дни неизползван
годишен отпуск);
На Ю.К. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в
размер на 9 869.39 лева (за 18 дни неизползван годишен отпуск);
На С. Л. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в
размер на 33 639,91 лева (за 19 дни неизползван годишен отпуск);
С оглед на горното, счита, че
претърпените вреди от дружеството за „неизползвания“ платен годишен отпуск от
служители са в размер на 53 926.99 лева.
Ю.А.К. не е изпълнявала задълженията си
да следи за редовното водене на счетоводството и същото да е съгласно
законовите изисквания и счетоводните стандарти.
Във връзка със служебни пътувания на
служители на „И.“ ЕООД са предоставяне средства за разходи по време на
командировката, като в последствие от служителите не са изисквани доказателства
за отчитане и определяне на размера на разходваните от тях средства.
Това поведение на управителя Ю.К. е
системно:
След освобождаването на Ю.К. като
управител, при проверка в счетоводството на Дружеството новият управител е
установил, че на служителите са предоставяни средства във връзка с техните
командировки, като не е изисквала от същите да отчитат надлежно разходваните
суми.Поради това, при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен
служител новият управител е удържал разликата от сумата, за която не е
представено доказателство за разходване.
С оглед на горното при прекратяване на
трудовия договор между „И.“ ЕООД и Д.А.П., на същата е удържана от дължимото
възнаграждение и обезщетения сумата от 5871,94 лева.
За горната сума Д.П.е предявила иск
срещу Дружеството и иска същата да и бъде заплатена.Образувано е гр.дело №
8676/2019 г., 170 състав, Софийски районен съд, по което е постановено
осъдително решение от първоинстанционния съд за Дружеството работодател.
Счита, че в резултат на неизпълнение на
основни задължение от страна на Ю.К. във връзка с воденето на отчетността на
средствата на Дружеството, същото е претърпяло вреди, които са в размер на
5871,94 лева, представляващи средствата удържани от възнаграждението на Д.П.,
850 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и 234,87 лева
държавна такса по гр. дело № 8676/2019 г., 170 състав, СРС.
Във връзка с горното счита, че Ю.К. не е
изпълнила задълженията си да следи за воденето на изрядно счетоводство на
Дружеството, чийто управител е била.
След разходването на средствата
предоставени за командировки, управителят би следвало с оглед запазването на
интереса на Дружеството да потърси от служителите доказателства за размера на
средствата, които са разходвали по време на конкретна командировка, което не е сторила.
Сключване на договори при неизгодни
условия за ..И.“ ЕООД
През времето, за което Ю.К. е управител
на Дружеството, същата от името на Дружеството е сключила на 25.06.2008 г. в качеството й на управител на „И.“
ЕООД, като възложител, и „И.П.“ ЕООД, в качеството си на
изпълнител, договор за посредничество, съгласно който възложителят възлага на
изпълнителя да осъществява проучване, офериране, огледи на недвижими имоти,
находящи се в шопинг центрове и магазини на територията на Република Б., с цел
на наемането им от възложителя.Управител на дружеството изпълнител е С. Л.
(дългогодишен служител на „И.“ ЕООД към момента на сключване на договора).
Въпреки уговореното в договора за
посредничество, изпълнителят никога не е изпълнявал задълженията си съгласно
договора, а именно не е осъществявал проучване и не е посредничил за наемането
от „И.“ ЕООД на обекти за своите магазини.
В този смисъл не са налице никакви
протоколи за приемане на изпълнение, липсват и каквито и да е документи, които
да докажат, че подобна дейност по проучване е извършена.
С допълнителни
споразумения към Договора за посредничество, „И.“ ЕООД се е задължил и в
последствие е изплатило възнаграждения за извършени посреднически услуги, а
именно:
За магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в търговски център
„The Mail“, гр.София, бул. „**********, възнаграждение в размер на левовата
равностойност на 19 558.30 лева без 7ГЛС.
За магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се в търговски
център „ЕСЕ Варна“, 56 999.18 лв.без ДДС.
За магазинно помещение „Terra Nova“, находящо се в търговски
център „ЕСЕ Варна“, 79 207.40 лв.без ДДС.
За магазинно помещение
„CALLIOPE“, находящо се в търговски
център „Мол Плевен“: левовата равностойност на 18 258.43 евпо
без ДДС или 35 710.39 лева.
За магазинно помещение
„Terra Nova“, находящо се в търговски център „Мол Плевен“: левовата
равностойност на 23 152.66 евро без ЛЛС или 45 282.67 лева.
За магазинно помещение
„CALLIOPE“, находящо се в търговски център „ЕСЕ Сердика“: левовата
равностойност на 22 850.94 евро без ЛЛС или 44 692.55 лева.
За магазинно помещение
„Terra Nova“, находящо се в търговски център „ЕСЕ Сердика“: левовата
равностойност на 34 932.74 евро без ЛЛС или 68 322.50 лева.
За магазинно помещение
„CALLIOPE“, находящо се в търговски център „Бургас Плаза“: левовата
равностойност на 22 486.46 евро без ЛЛС или 43 979.69 лева.
За магазинно помещение
„Terra Nova“, находящо се в търговски център „Бургас Плаза“: левовата
равностойност на 31 505.76 евро без ДДС или 61 619,91 лева.
За магазинно помещение
„CALLIOPE“, находящо се в „Мол Варна“: левовата равностойност на 27 448.20 евро
без ДДС или 53684.01 лева.
За магазинно помещение
„Terra Nova“, находящо се в „Мол Варна“: левовата равностойност на 41 215.36
евро без ДДС или 80 610.24 лева.
Горните възнаграждения са недължимо
платени от „И.“ ЕООД на дружеството изпълнител, представлявано от С. Л., тъй
като посреднически услуги никога не са извършвани за гореописаните търговски
обекти, дори част от тях не са наемани от ..И.“ ЕООД.
Въпреки това със знанието и съгласието
на управителя Ю.К. горепосочените суми в общ размер на 585 199,64 лева
сазаплатени от „И.“ ЕООД на „И.П.“ ЕООД, които суми представляват вреди за
Дружеството.
Недобросъвестно скъючване на Договор за наем на офис с Н.Л., при цена значително надхвърляща
пазарната.
На 01.06.2004г. Ю.К. в качеството на
управител на „И.“ ЕООД е сключила договор за наем с Н.Л.. Предмет на договора
за наем е Апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**********
Апартаментът е използван от Дружеството
за офиси на служителите, като уговорената наемна месечна цена е в размер на 2
500.00 евпо без ДДС.
След изтичане на срока на Договора за наем на 01.06.2008г.между
Дружеството и Н.Л. е подписан нов договор за наем при същите условия отново за
срок от 3 (три) години.
На 01.09.2012г.Отново е подписан договор
с идентично съдържание, като единствено наемната цена е изменена на 2 000.00
евро без ДПС.
На 01.09.2016г.страните са сключили
договор за наем със същото съдържание отново със срок от 3 {три} години.
След извършена продажба на Апартамента,
предмет на договора за наем, на 21.02.2018г.е сключен договор за наем между
новите собственици на имота - Р.В.Т.и Н.Б.Т.като наемодатели, и „И.“ ЕООД като
наемател. Наемната цена е изменена от 2 000.00 евро на 3 000.00 евро.Този
договор е прекратен на 31.10.2018 г.
От горното може да се заключи, че за
период от 15 голини Дружеството е било наемател на Апартамент, за който е
заплащал наемна цена много по-висока от пазарната.
С счита,
че наемните правоотношения между Дружеството и Н.Л. са ощетили „И.“ ЕООД, закоето
отговорност носи управителят Ю.А.К..
Договор за охрана на обекти от
15.12.2011г., сключен меяеду „О.300“ ООД и „И.“ ЕООД, представлявано от Ю.К.
чрез пълномощника М.И.На 15.12.2011 г. горепосочените дружества са сключили
договор за охрана на следните обекти:
Магазин TERRANOVA в търговски център “MALL OF SOFIA”, гр.София,
бул. „*************, за времето от 00.00 до 24.00 часа.
Магазин CALLIOPE в търговски център “MALL OF SOFIA”, гр.София,
бул. „*************, за времето от 00.00 до 24.00 часа.
Магазин TERRANOVA, гр.София, ул. „*************, за времето от
00.00 до 24.00 часа.
Видно от чл. 1 от Договора за охрана,
Дружеството изпълнител се задължава да извършва работата денонощно (от 00 до 24
часа). Смята, че наемането на денонощна охрана за
посочените обекти фактически не е необходимо и е неизпълнимо, тъй като
магазините в търговски център „MALL OF SOFIA“ са с работно време от 10:00 часа
до 22:00 часа, а обектът находящ се в гр. София, ул. „************* е с работно
време 10:00 часа до 20:00 часа.
През останалата част до денонощието
магазините са затворени и в тях е включена сигнално-охранителна система, като
не е необходимо присъствието на физическа охрана в тази част на денонощието.
Работното
време на търговските обекти в търговски център „MALL OF SOFIA“ е съобразено с
работното време на търговския център. След което същият се охранява от наета от
него охрана и е недопустимо присъствието на външни лица в търговските обекти
(били те и охранители на отделните магазини).
Предвид изложеното счита,
че Ю.К., в качеството си на управител, е сключила Договор за охрана, от който
дружеството е претърпяло вреди. Същият е неизгоден за „И.“ ЕООД, тъй като с
него е уговорено предоставянето на услуга, която не може да бъде изцяло
изпълнена поради обективни причини, а и не е необходима за защита интересите на
търговеца.
За предоставената двадесет и четири
часова услуга Дружеството е заплащало възнаграждение в размер на 10 200.00 лева
без ДДС на месец.
С последващи Анекси към Договора за охрана
възнаграждението на изпълнителя неколкократно е увеличавано, както и срокът на
същия е продължаван.
Счита, че предвид уговореното в договора
предоставяне на 24-часова услуга, то и заплащането на възнаграждението е
прекомерно високо, с оглед практическата невъзможност същата услуга да бъде
извършена за целия договорен времеви период.
Предвид изложеното счита, че с
недобросъвестното си поведение Ю.К. е увредила „И.“ ЕООД, като недобросъвестно
е сключила договор с дружеството, което предоставя охрана за 24 часа в
денонощието.
Вреди в следствие на сключен Договор на
10.07.2018 г. между „И.“ ЕООД и ,.А1 Б.“ ЕАД
Твърди, че на 01.07.2018г. Ю.К. е сключила договор от името и за сметка на
Дружеството с „А1 Б.“ ЕАД за предоставяне на услугите “Business Voice” и
„Достъп до интернет“, съгласно описаните в договор условия.
Към горепосочения договор страните са се
съгласили и с условията в Приложение № 1 „Активиране и условия на ползване на
телефонни планове за мобилна телефонна услуга AIM Клас“.
В Приложение № 2 е представен списък на
допълнителни телефонни номера, активирани по Приложение № 1 към Договора;
тарифни планове/пакети активирани по тях.
Съгласно този списък управителят е сключил договор за предоставяне на 82
броя допълнителни телефонни номера.
Ю.К. е договорила предоставянето на
горепосочените допълнителни и ненужни за „И.“ ЕООД услуги (като е задължила
Дружеството да ги заплаща за период от 2 години), с цел да усвои средства чрез
предоставени и мобилни апарати на висока стойност, а именно:
Видно от Приемо-предавателен протокол от
23.08.2018 г. (приложен към настоящата Искова молба) на същата дата Ю.К., в
качеството си на управител, е получила 3 (три) Апарата модел Apple iPhone 64GB
Spa, на обша стойност 6 174.99 лв.без ДДС:
Видно от Приемо-предавателен протокол от
24.08.2018 г. (приложен към настоящата Искова молба) на същата дата Ю.К., в
качеството си на управител, е получила Апарат модел Apple iPhone 64GB Spa, на
стойност 2 166.66 лв.без ДДС:
Видно от Приемо-предавателен протокол от
01.10.2018 г. (приложен към настоящата Искова молба) на същата дата Ю.К., в
качеството си на управител, е получила Апарат модел Huawei Р20 Pro DS Black, на
стойност 1 387.49 лв.безДДС:
Видно от гореописаните
Приемо-предавателни протоколи, Ю.К. е получила общо 5 (пет броя мобилни апарати
с обща стойност 9 729.14 лв. без ДДС или 11 674.97 лв. с ЯДС.
При заличаването й като управител и
впоследствие прекратяването на трудовото й правоотношение, Ю.К. не е предала на
Дружеството горепосочените броя мобилни апарати. С това същата е нанесла вреди
на „И.“ ЕООД в размера на общата им стойност. Това е така, тъй като същата е
получила мобилните апарати във връзка с абонаментен договор на Дружеството с
мобилния оператор, а не в свое лично качество. Поради това, същите е следвало
да се ползват от „И.“ ЕООД за служебни цели.
Наред с тована Дружеството са нанесени
вреди поради по- високи месечни такси, вследствие на новодобавените и ненужни
услуги.
Бракуване на активи.
Ю.К. е нанесла вреди на Дружеството и
посредством бракуване на ценни активи, собственост на Дружеството.
Излага, че посредством Заповед ИНВ 01-01/29.08.2018 г. Ю.К., в качеството й
на управител на Дружеството, е наредила да е извърши инвентаризация на
дълготрайните активи в обектите на „И.“ ЕООД, като се даде оценка на годността
им. Съгласно Заповедта, инвентаризацията е следвало да се извърши в периода от
29.08.2018 г. до 31.08.2018 г., като за целта е назначена комисия в състав:
Председател И.И.(технически
организатор);
И.Т.- член
(компютърен специалист); и Г. Х. - член (технически организатор).
На 31.08.2018 г. е изготвен и Протокол
за резултати от инвентаризация и предложение за бракуване и ликвидация на
дълготрайни активи. Съгласно Протокола, Комисията по инвентаризацияв обект
„офис С.“ (офисът на ул. „Христо Белчев“) е намерила следните негодни активи:
Компютърна конфигурация
(с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Мултимедия Infocus In
12106 (с дата на придобиване - 29.08.2008 г.);
Принтер Laserjet (с дата
на придобиване - 21.01.2010 г.);
Лаптоп HP Elite Book
8570w Core i7-3740QM + монитор (c дата на придобиване -13.09.2013 г.);
Магнитна бяла дъска офис
(с дата на придобиване - 21.08.2003 г.);
Стенен стелаж (MDF БЯЛ)
(с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Кухненски шкаф (MDF
ЧЕРЕН) (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Маса заседателна
4000x1000x40 (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Маса заседателна
1000x1000x40 (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Бюро 150x85x115 (MDF
БЯЛО) (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Бюро (MDF ЧЕРНО) (с дата
на придобиване - 30.06.2004 г.);
Шкаф с контейнер (MDF
ЧЕРЕН) (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Гардероб антре (MDF БЯЛ)
(с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Диван кожен черен (с дата
на придобиване - 30.06.2004 г.);
Стол кожен черен
(алуминиум) (с дата на придобиване - 30.06.2004 г.);
Стол кожен черен (с дата
на придобиване - 30.06.2004 г.);
Стол кожен черен (с дата
на придобиване - 30.06.2004 г.);
АТЦ PANASONIC КОМПЛЕКТ (с
дата на придобиване - 30.06.2004 г.); и
Стелаж с шкафове и врата (с дата на придобиване - 30.06.2004
г.);
Комисията е приела, че
посочените-по-горе активи, в обект „офис Сшъткл“„поради спецификата си и
моралното им остаряване, не могат да се ползват според предназначението им в
предприятието и се налага те да се бракуват и ликвидират
Счита, че не са били налице основания за
бракуване и ликвидиране на активите, както и. че не са спазени изискванията,
описани в Счетоводен станлапт № 36 - Обезценка на активи (СС № 36“ НА
Националните счетоводни станлапти.
Не е изследвана пазарната цена на
активите, като голяма част от тях - особено мебелите - категорично не са с
нулева пазарна стойност.Съгласно т. 1.4. от СС № 36 Намаляването на стойността
на един актив (обезценяване) зависи от начина на определяне на справедливата му
стойност, като в случая справедлива стойност изобщо не е определяна, а само
бланково и обобщено (по отношение на всички активи) е прието, че същите били
„морално остарели“.
Съгласно т. 3.3.от СС № 36 за да се
определи наличието на условия за обезценка на актива, се използват и външни
източници на информация, каквито в случая не са използвани (като са използвали
само вътрешни такива - преценката на комисията от служители).
Чл. 34, ал.1 от Закона за счетоводството
Ю.К., в качеството й на управител, следва да спазва всички изисквания на
Националните счетоводни стандарти (включително СС № 36).
В случая, без да са спазени стандартите
за обезценка на активи, недобросъвестно Ю.К. е приела, че същите следва да се
бракуват, като е издала и Заповед за ликвидацията им.която така и не е
изпълнена. С тези свои действия Ю.К. е нанесла вреди на Дружеството, като е
обезценила негови активи, които не са с нулева пазарна стойност.
Счита, че гореизброените бракувани
вследствие на инвентаризацията вети не са обезценени в такава степен, че същите
да възлизат на 0.00 лв. Вещите са умишлено обезценени с цел да
бъдат изведени от активите на Дружеството, а впоследствие са неправомерно
продавани и използвани.
Новият управител на Дружеството е
установил вредите, настъпили вследствие на недобросъвестно извършеното
бракуване на активи, посредством Доклад за фактически констатации от 11.06.2019
г., изготвен от Регистриран одитор.
Видно от Доклада, за инвентаризация на
активи не са налични никакви документи освен Заповедта от 29.08.2018 г. Липсата
на документация, обосноваваща причините за бракуването на активите, както и
такава, доказваща тяхното реално унищожаване.
Тези факти водят до изводите, че процедурата е целяла именно бракуване на
активи или е имала за цел да прикрие някакво законово нарушение, например
липсващи активи.
Установено е и, че (наред с липсата на
документация) за част от бракуваните активи на участниците в процедурата, към
датата на осчетоводяване на бракуването, е било известно, че същите не са
унищожени, тъй като са били все още налични в административния офис и са се
ползвали от служителите на Дружеството.
Наред с това, новият управител е открил
и, че инвентаризацията е извършена без участие на одитор, въпреки че е било
практика на Дружеството всяка инвентаризация да се провежда с присъствие на
одитор.Видно от Доклада, това е единствената инвентаризация, на която не е
присъствал одитора на Дружеството или негов представител.
Описаните по-горе обстоятелства водят до
извода, че бракуването на дълготрайните активи е било фиктивно и е имало за цел
да ощети
„И.“ ЕООД и неговото имущество.
Вследствие на горепосочените
обстоятелства, управителят е поискал обяснения в писмен вид от главния
счетоводител на Дружеството - В.Х., като е отправил до него Покана за даване на
обяснени по чл.193 от КТ, представена към настоящата Искова молба. В частност,
с Поканата се иска главният счетоводител да отговори на следните въпроси:
Съставени ли са документи, доказващи, че бракуваните активи са
реално ликвидирани?Ако да, да моля да представите същите на вниманието на
управителя на Дружеството: Защо при провеждането на
инвентаризацията на активи от 29.08.2018 г. не е присъствал одитора на
Дружеството или негов представител? Защо
при провеждане на инвентаризацията от 29.08.2018 г. са бракувани дълготрайни
материални активи, представляващи офис обзавеждане и оборудване, въпреки че сте
знаели, че същото все още се използва от дружеството и не е било унищожено? Дали бракуваните по опис активи на
дружеството в действителност са бракувани или унищожени или все още се намират
в дружеството? Кой е бил натоварен със задължението да
унищожи бракуваните активи? Кое
е наложило бракуването на дълготрайните материални активи, описани в описите
към Заповедта за ликвидация? Главният
счетоводител е отказал да получи Поканата, поради което същата му е връчена на
10.07.2019 г. с подписи на двама свидетели, удостоверяващи отказа за
получаването й.
В отговор на поканата на 12.07.2019 г.
главният счетоводител представя писмени обяснения, като от същите става ясно и
се потвърждава, че:
Инвентаризацията е назначена от Ю.К., в
качеството й на управител, като същата е подбрала по свое усмотрение членовете
на комисията;
Комисията, след провеждане на
инвентаризацията, е представила по нейна преценка протоколи с предложение за
бракуване на активи;
Управителят е издал заповед за
ликвидация, като според главния счетоводител „тази заповед вероятно не е
изпълнена, тъй като не съм получавал документи за ликвидация“;
Главният счетоводител излага още и, че
не имал досег с въпросните активи, „освен с някои офис мебели, които се намират
в офиса на фирмата и все още са там“.
От гореизложеното е видно, че ликвидация
не е извършвана, а бракуваните активи все още се ползват от Дружеството,
респ.същите са годни за употреба. Част от тях се намират в офиса на ул. „**********,
ет. 2, който, както бе изложено по-горе, е бил собственост на Н.Л., която го е
отдавала под наем на „И.-Т.“ ЕООД. Както е изложено по-горе в Исковата молба,
първият Договор за наем между Н.Л. и Дружеството е подписан през 2004 г., като
срокът му е продължаван с още три договора за наем. Към всички тези договори са
съставяни приемо-предавателни протоколи, съдържащи опис на намиращото се в тях
завеждане и оборудване, а именно:
Климатична инсталация - 7 бр.
Телефонни постове.
Оптичен интернет.
PC системи - 2 бр.
Телевизионен приемник - 4 бр.
Легло - 9 бр.
Гардероб - 4 бр.
Хладилник - 1 бр.
Електрическа печка и фурна - 1 бр.
Абсорбатор - 1 бр.
Обзавеждане за баня и тоалетна - 3 бр.
Впоследствие имотът е продаден на трети лица
- Р.В.Т.и Н. Б.Т., като същите са станали наемодатели на „И.“ ЕООД по силата на
Договор за наем на недвижим имот от 01.03.2018 г., сключен след покупко-
продажбата между Дружеството и новите собственици на имота.
Към Договора за наем на недвижим имот от
01.03.2018 г. е съставен Приемо- предавателен протокол, подписан от Дружеството
и новите собственици, видно от който е описано, че имотът се отдава под наем
заедно със следното обзавеждане:
Климатична инсталация - 7 бр.
Електрическа печка и фурна - 1 бр.
Абсорбатор - 1 бр.
Обзавеждане за баня и тоалетна - 3 бр.
Бойлер -1 бр.
Осветителни тела - 24 бр.
Вградени гардероби - 7 бр.
Вградени кухненски шкафове в кухня комплект, горен и долен ред.
Вградена кухня -1 бр.
Барплот - 1 бр.
Интериорни врати - 13 бр.
Входни метални врати - 2 бр.
От същата дата, 22.02.2018 г. и във
връзка с покупко-продажбата на имота на ул. „**********, ет. 2, между С. Л.
(вероятно като представител на съпругата му - Н.Л.) и Р.В.Т., е подписан и
Протокол за предаване на владение, съгласно който се предава владението на
имота, ведно със следното
обзавеждане (съвпадащо с описаното по-горе към
приемо-предавателния протокол към договора за наем), а именно:
Климатична инсталация - 7 бр.
Електрическа печка и фурна - 1 бр.
Абсорбатор - 1 бр.
Обзавеждане за баня и тоалетна - 3 бр.
Бойлер — 1 бр.
Осветителни тела - 24 бр.
Вградени гардероби - 7 бр.
Вградени кухненски шкафове в кухня комплект, горен и долен ред.
Вградена кухня -1 бр.
Барплот -1 бр.
Интериорни врати -13 бр.
Входни метални врати - 2 бр.
Съгласно обясненията на М.И., част от имуществото, което е включено
в приемо-предавателния протокол, подписан при сключването на договора за наем с
новите собственици на офиса, нает от Дружеството в гр. София, ул. „**********,
ет.2, е собственост на „И.-Т.“ ЕООД, въпреки което е продадено заедно с
апартамента.
Бракуваните
активи на Дружеството, находящи се в офиса му на ул. ..**********. ет. 2.
са продадени и представени във владение на новите собственици Р. и Н. Т.. които
са ги включили към предмета на договора за наем. По този начин Дружеството е
ощетено, тъй като същото ветите му безвъзмездно са прехвърлени на новите купувачи
на имота, а впоследствие са фиктивно „бракувани“ в хода на гореописаната
инвентаризация. Нещо повече, ветите пари
са включени към новия Договор за наем на
Дружеството, респ.са взети предвид при определяне на наемната цена.
Счита, че Ю.К. не е положила дължимата
грижа за опазване на имуществото на Дружеството, поради което от тези нейни
действия са произтекли вреди.
В тази връзка, с оглед съставения опис
на бракуваното имущество, считаме, че вредите, които са причинени на
Дружеството, са в размер на 12 480.70 лева.
С оглед изложеното до тук, счита, че
през времето, за което Ю.К. е била управител на „И.“ ЕООД не е изпълнявала
законовите си задължения за лоялност, полагане на грижа, познания и опит в
предприемаческото поведение и че при сключване на горепосочените
сделки Ю.К. е действала противоправно и в нарушение на задължението му за
полагане на дължимата грижа. От това за „И.“
ЕООД са възникнали вреди. Моли да бъде осъдена Ю.А.К., ЕГН **********
да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК ******** на основание чл. 145 от ТЗ следните суми:
20
000 лева, частично предявени 49 346,81 лева, представляващи претърпените вреди
при прекратяване на трудовото правоотношение със служителя ЮлияКуликова;
60 000 лева,
частично предявени от 159 346,95 лева, представляващи претърпените вреди при
прекратяване на трудовото правоотношение със служителя С. Л.;
20
000 лева, частично предявени от 49 346,95 лева, представляващи претърпените
вреди при прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Ю.Ф.;
1 000 лева, частично предявени от 53
926,99 лева, представляващи претърпените вреди от дружеството за
„неизползвания“ платен годишен отпуск от служители
2000
лева, частично предявени от 6956,81 лева, представляващи претърпените вреди,
представляващи средствата, удържани от възнаграждението на Д.П..
50
000 лева, частично предявени от 585 199,64 лева, представляващи претърпените
вреди от „И.“ ЕООД във връзка със сключения договор с „Щст П.“ ЕООД.
35
000 лева, частично предявени от 546 432,00 лева, представляващи претърпените
вреди от действията на управителя на Дружеството във връзка с договорите за
наем за недвижимия имот в гр. София, ул. „**********;
41
000 лева, частично предявени от 486 120,00 лева, представляващи претърпените
вреди във връзка със сключените договори за охрана в периода 15.12.2011г,
31.12.2018г.;
10
000 лева, частично предявени от 11 674,97 лева, представляващи претърпените
вреди в следствие на сключен Договор на 10.07.2018 г. между „И.“ ЕООД и „А1 Б.“
ЕАД;
1 000
лева, частично предявени от 12 480,70 лева претърпените вреди от „И.-Т.“
ЕООД, с оглед съставения опис на бракуваното имущество.
Ответинкът
оспорав иска иска. Оспорва между страните да е възникнало мандатно
правоотношение, като единственото съществуващо е по тредов договор. Евентуално
оспорва да са налице извършени от него
действия в нарушение на дължимата грижа.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
нормата на чл. 145 от ТЗ управителят
и контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди. Фактическият състав на отговорността включва противоправно
поведение изразяващо се в
нарушение на задължения, които следват от сключения с дружеството договор за
възлагане на управление , от дружествения договор или от закона, осъществено с действие или бездействие, преставляващо
нарушение на общото задължение да полага грижата на добрия търговец при
управление на дружеството, вреда и причинна връзка между
поведението на лицето, и претърпените от търговеца вреди, какт и вина.
Същевременно реализиране на тази
отговорността е поставено в зависимост от две предпоставки -
наличието на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за
предявяване на иск срещу управителя и липсата на решение на ОС по чл.
137, ал. 1, т. 5 ТЗ.
Отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е особен вид
договорна такава и би следвало по отношение на нея да са приложими правилата за
договорите. Няма пречка отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде
ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване) в който
случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. (РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 13.01.2021 Г. ПО Т. Д. № 2167/2019 Г., Т.
К., І Т. О. НА ВКС)
Ответникът на
първо място оспорва да е бил избран за управител на дружеството.
Съгласно
намиращите се във фирменото дело на дружеството в ТР документи с решение на едноличния собственик на капитала
от 17.09.2001 г., действащ чрез упълномощения си предсавител С.Л., е взето
решение за освобождавене на управителите и назначаването на ответницата К. за
управител на „И.-Т.“ ЕООД. Тя е депозирала
своето съгласие, като изявлението е
нотариално удостоверено на 17.09.2001 г. Тя е и
лицето заявило за вписване настъпилите промени.
За да
се конституира едно лице като управител на ООД е необходимо да се осъществи
смесен фактически състав, включващ както частно, така и
публичноправни елементи: 1. решение на компетентния орган на
дружеството за избор на съответното лице; 2. съгласие на избраното
лице; 3. вписване в търговския регистър1. Правоотношението,
което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от
избора на управителя; това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер
и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.Отношенията
между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който съгласно разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ следва да е
писмен.Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла
на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява
дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за
възлагане на управлението неговите права само се конкретизират …..,
но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори
когато договорът е озаглавен "трудов". В последния случай, независимо
от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен
преди или след влизането в сила на правната норма на чл.141, ал.7 (нова - ДВ,
бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и
ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а
не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма. (РЕШЕНИЕ
№ 306 ОТ 25.06.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1387/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
В
случая нормативно предвидените предпоставки са налице – взето е решение на
едноличния собственик на капитала за назначаването на ответницата К. за
управител на дружеството, като последната е изразила
съгласие и е била вписана в ТР.
По
делото не се установи между страните да е сключен договор за възлагане на
управление в предвидената чл.141, ал.7 ТЗ писмена форма, но в случая намира
приложение чл.292, ал.3 ТЗ. Ответникът не е оспорвал действителността на
изявлението, а е изпълвявала функциите си на управител, включително заявявайки това обстоятелство за вписване.
Доколкото съдържанието на тези
задълженията са нормативно и договорно определени, то те дават рамката при
която управителния орган е длажен да действа, полагайки
грижата на добър търговец.
Дали при
възникналия договор за управление е допустимо сключване на трудов договор за
изпълнение на други функции е без правно значение за настоящото производство.
Горното мотивира съда да приеме, че
наличието на процесното правоотношение между дружеството
и ответницата-управител е установено.
Налице
е й валидно взето решение от 14.07.2020 г. на едноличния собственик на капитала за
предявяване на иск, съгласно
представения документ .
При освобождаване на ответницата от
заеманата длъжност на 17.09.2018 г. е
взето решение тя да не бъде освободена от отговорност.
При сключване на договори и тяхното
изпълнение управителят следва да действа с грижата на добрия търговец. Това
налага да се извърши преценка дали предприетите действия или бездействия отговарят на този
абстрактен критерий.
Отнесно изменението на трудовите правоотношения
между Ю.К. и Дружеството, както и между дружеството и С. Л. и Ю.Ф..
Твърдението е, че при измененията на трудовияте договори
са били увеличени периодите на предизвестие и размера на обезщетенията при тяхното спазване.
Между страните липсва спор относно фактите, установяващо
се от представените документи – трудови договори и анекси към тях.
Предвид правилото на чл.74, ал.2 ТЗ действителността на
трудовите договори не може да бъде предмет
на настоящото производство.
Нарушението се изразява в неполагане на дължима грижда
при направените изменения, тъй като то:
Същите са
имали за цел ответникът да се обогати за сметка на работодателя си при
прекратяване на трудовото правоотношение; Ю.К. е действала в свой интерес за
сметка на интереса на Дружеството, като без съгласуване със същото е определила
и имплементирала в трудовия договор горепосочените си утежняващи ищеца клаузи;
Тези изменения са направени непосредствено преди прекратяването на трудовото
правоотношение между страните и без съгласуване с едноличния собственик, като Ю.К.
е знаела за предстоящото прекратяване на договорните отношения между нея и „И.“
ЕООД и е целяла да получи по - високо обезщетение за сметка на Дружеството; Предпочела и приоритизирала интересите на
конкретни служители пред тези на ”И.“
ЕООД .
Измененията се
свеждат до следното:
„Срокът за предизвестие е 3 месеца;
При прекратяване на трудовия договор по вина или искане
на работодателя, той следва да заплати на служителя обезщетение в размер на
полагащото се на работника брутно трудово възнаграждение за период от 12
(дванадесет) месеца.
Обезщетението при закриване на предприятието; при
закриване на
част от
предприятието или съкращаване на щата; при намаляване на обема на работа
включително, но не само е двукратният размер на боутното трудово възнаграждение
на срока на предизвестието.“
Съдът намира, че увеличаването на срока на
предизвестието от 1 м на 3 м. не се явява действие предприето в отклонение от
изискването за полагане на дължимата грижа от ответницата в качеството й на
управител на дружеството.
Предизвестието има за цел да даде възможност
не само на работника/служителя за
предприемане на действия по намиране на нова работа, но и на работодателя за своевременно заместване на
напускащото лице за осигуряване на
технологичния процес. Тази промяна е в правомощията на управителя и за нея не е необходимо съгласие на
едноличния собственик на капитала. Срокът не се явява уговорен в отклонение на
добросъвестността. Той е рамките на
предвидения чл.326, ал.2 от ТЗ , като по делото липсват доказателства
установяващи, че това правно действие е предприето с цел увреждане интересите
на търговеца.
Следва да се отбележи, че работодателят не
би заплатил обезщетение за неспазено предизвестие, акто беше спазил същото.
Същевременно съдът намира, че договореният
двоен размер на обезщетението дължимо
само от работодателя при неспазване на така променения срок на предизвестието се
явява действие предприето в нарушение на добросъвестността. По този начин се
накърняват интересите на търговеца, без да е обоснована стопанска необходимост
от такова управленско решение.
По делото не се
спори относно изплатените от
работадателя обезщетения за неспазено предизвестние: Ю.К. - 59 216,17 лева.; С. Л. - 191
216,34 лева и Ю.Ф. - 59
216,34 лева, явяващи се размер
на по 6 БТВ за месеца преди уволнението за неспазеното 3 м предизвестие.
Тъй като договорите
в частта относно рамера на обезщетението са сключени при неполагане на грижата
на добрия търговец, то за дружеството е налице вреда с характер на претърпяна
загуба относно двойния размер на заплатена
сума сума:
За Ю.К. – 29 608,08 лв., сочещо на основателсност на иска до пълния
предявен размер за сумата 20 000
лв., частичен иск от 49 346,81 лв.
За С. Л. – 95 608,17 лв., сочещо на основателност на иска до
пълния предявен размер за сумата 60 000 лв., частичен иск от 159346,95
лв.;
За Ю.Ф. – 29 608,17 лв., сочещо на основателсност на иска до
пълния предявен размер за сумата
20 000 лв., частичен иск от 49 346,95 лв.
Вреди от неупражнявала задълженията за контрол върху трудовата дисциплина и
работния процес във връзка с
неизготвен график за отпуски.
По делото не се установи наличието на изготвен график за ползване на отпуск от служителите .
Не се спори, че при прекратяване на
трудовите правоотношения на Ю.Ф.
е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 10 417.69 лева
(за 19 дни неизползван годишен отпуск), на Ю.К.
е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 9 869.39 лева
(за 18 дни неизползван годишен отпуск), а на С.
Л. е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ в размер на 33 639,91
лева (за 19 дни неизползван годишен отпуск).
Съдът обаче намира, че в следствие на неизпълнение на
задълженията на управителя за ищеца не са произтекли вреди. Нормата на чл.224,
ал.1 от ТЗ предвижда правото на служителя за обезщетение за неползван платен
годишен отпуск. Отпускът е право на работника/служителя да получава трудовото
си възнаграждение за период, в който не изпълнява трудовата си функция.
Следователно кога тази сума ще се
заплати – при ползаве на отпуск по време на трудовия договор или след прекратяване на правната връзка, от
гледна точка на работодателя е без правно значение. Той плаща едно свое
съществуващо задължение. Договорите са
прекратени към м.10.2018 г., за която
година е и неползваният отпуск, за което не се спори. Съкратените
служители биха могли да ползват отпуск и
в остатъчния период до изтичане на календарната година, ако предизвестието беше
спазено, като и следващата календарна годи. Следователно вреда не е налице.
Това налага извода за неоснователност на
частично предявения иск за сумата 1 000 лв. от общо 53 926,99 лв.
Неизпълнение на задължения да се следи за редовното водене на счетоводството е
съгласно законовите изисквания и счетоводните стандарти, във връзка със служебни
пътувания на различни служители на „И.“ ЕООД, тъй като на служители са били предоставяни
средства във връзка с техните командировки, като не се е изисквала
от същите да отчитат надлежно разходваните суми.
Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с Д.П.новият
управител е удържал от дължимото й
възнаграждение разликата между него и
сумата получена при
командировка, за която не са били представени
доказателства за разходване. Тъй като удържаната сума е присъдена на Д.П.с решение по гр. дело № 8676/2019 г., 170 състав, СРС, за дружеството е налице вреда в този
размер.
Съдът намира, че дори да е налице твърдяното неизпълнение, то не е довело до
вреди за дружеството по отношение на вземането за командировъчни.
По делото не се спори, че сума 5871,94 лева се явява средствата за командировъчни
получени от Д.П., но
удържани от възнаграждението на лицето при неговото напускане.
Ищецът признава, че право да удържи сумата
е била отречено със съдебно решение,
т.е. вземането за командировки е
установено. Следователно то се явява задължение на дружеството към командирования служител и не може да се явява
вреда за търговеца, независимо от това дали са отчетните документи са били
налични.
Вреди евентуално биха могли да се явяват
само разноските за адв. възнаграждение и държавна такса, заплатени от ищеца в
хода на производството и то след неговото влизане в сила, за което
доказателства липсват. Тъй като решението
за удръжки е везето от друг управител, оветницата би носила отговорност
само ако действията на първия са били е
мотивирано единствено от липса на отчетна документация, каквито доказателства
по делото липсват.
Това налага извода за неоснователност на
цялата претенция.
Плащане от името на дружеството на „И.П.“ ЕООД по сключен с последния договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти и допълнения към него, при
липса на извършена посредническа дейност, както следва :
За магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски център „The Mail“, гр.София, бул. „**********,
възнаграждение в размер на левовата равностойност на 19 558.30 лева без ДДС.
За магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски център „ЕСЕ Варна“, 56 999.18 лв.без ДДС.
За магазинно помещение „Terra Nova“,
находящо се в търговски център „ЕСЕ Варна“, 79 207.40 лв.без ДДС.
За магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски
център „Мол Плевен“: левовата равностойност на 18 258.43 евпо
без ДДС или 35 710.39 лева.
За магазинно помещение „Terra Nova“, находящо
се в търговски център „Мол Плевен“: левовата равностойност на 23 152.66 евро
без ЛЛС или 45 282.67 лева.
За магазинно помещение „CALLIOPE“, находящо се
в търговски център „ЕСЕ Сердика“: левовата равностойност на 22 850.94 евро без
ЛЛС или 44 692.55 лева.
За магазинно помещение „Terra Nova“, находящо
се в търговски център „ЕСЕ Сердика“: левовата равностойност на 34 932.74 евро
без ЛЛС или 68 322.50 лева.
За магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски център „Бургас Плаза“: левовата равностойност на 22
486.46 евро без ДДСС или 43 979.69 лева.
За магазинно помещение „Terra Nova“,
находящо се в търговски център „Бургас Плаза“: левовата равностойност на 31
505.76 евро без ДДС или 61 619,91 лева.
За магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в „Мол Варна“: левовата равностойност на 27 448.20 евро без ДДС или
53684.01 лева.
За магазинно помещение „Terra Nova“, находящо
се в „Мол Варна“: левовата равностойност на 41 215.36 евро без ДДС или 80
610.24 лева.
Във връзка със спора е разпитан св.Вергиния
Димитрова, управител на счетоводна фирма обслужвала „И.П.“ ЕООД, която е осъществявала и фактическото счетоводно отразяване на това дружество.
Тя дава показания, че за осчетоводяване на
изпълнението по договорите е приемала
отчетите свързани с комендироването и представените оферти на двама технически сътрудници,
служители по трудов договор на „И.П.“ ЕООД. Предавала е послените на управителя и е отразявала счетоводно операцията по плащане.
Съдът не кредитира показнията на свидетелката, тъй
като те се опровергават от направените от самата свидетелка счетоводни
записвания.
Видно от представените отчети за приходита и разходите,
дружеството не е отчело разходи за персонал за 2008 г., когато са сключени наемните договори за магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в „Мол Варна” и за магазинно помещение „Terra Nova“,
находящо се в „Мол Варна“(19.05.2008 г.); за магазинно помещение „CALLIOPE“,
находящо се в търговски център „Бургас Плаза” и за
магазинно помещение, находящо се в търговски център „Бургас Плаза”(18.06.2008 г.), за които се твърди, че са
осъществени при посредничеството на изпълнителя. След като за 2008 г. липсват
извършени от дружеството разходи за персонал, то дружестото не е имало
служители по трудово правоотношение, опровергващи
свидетелските показания. Това мотивира
съда да не кредитира изцяло изложеното от свидетелката и да приеме, че по
делото не е установено изпълнение на задълженията по договорите за
посредничество.
След като е
било извършено плащане без да е налице предоставена услуга, дружеството е
претърпяло щета от тези действия на управителя. Това налага извода за
основателност на предявените искове, по предявения частичен иск за 35 000
лв., от общо предявената сума 585 199,64
лв.
Относно договор за наем на офис, сключен с Н.Л., сключен при неизгоди за търговецът
условия.
По делото е изслушано заключение на СОЕ,
която съдът кредитира, установила, че пазарния наем на имота за периода
01.06.2004 г. – 21.02.2018 г., при съществуващите договори за наем от 01.06.2004
г.; 01.06.2008 г.; 01.09.2012 г.; 01.09.2016 г. е в размер на 220 420
евро, а платената по договора наемна цена е 379 500 евро, като разликата е
159 080 евро.
Съдът кредитира експертизата като
компетентно изготвена. Неоснователни са възраженията на ответника относно
използвания метод, като според ответника следва да се приложи този на пазарните
аналози. Ексретизата е за пазарен наем за период от 2004 г., като съгласно
поясненията дадени от ВЛ, данни за апартамент с такава квадратура и местоположение
не могат да бъдат намерени. Именно за това единственото пазарно свидетелство е
установено за 2013 г., за площ от 37,30
кв. м. Това мотивира съда да приеме, че екперта е приложил съответната са
случая методика за определяне на пазарната цена на имота.
Тъй като при сключване на договора за наем
на имот уговорената цена близо двойно
надвишава пазарната, управителят не е действал с грижата на добрия търговец.
Това налага извода за основателност на
предявения частичен иск за сумата 35 000 лв., от общия размер
546 432,20 лв.
Относно действията по плащане по Договор за охрана на обекти от
15.12.2011г., сключен между „О.300“ ООД и „И.“ ЕООД и анексите към него, за следните обекти:
Магазин TERRANOVA в търговски център
“MALL OF SOFIA”, гр.София, бул. „*************, за времето от 00.00 до 24.00
часа.
Магазин CALLIOPE в търговски център
“MALL OF SOFIA”, гр.София, бул. „*************, за времето от 00.00 до 24.00
часа.
Магазин TERRANOVA, гр.София, ул. „*************, за времето от
00.00 до 24.00 часа.
Съгласно
заключението на ССЕ, средната наемна пазарна цена за периода от м.12.2011 г. до
м.12.2018 г., при 12 ч. заетост за 1 обект, е в размер 2 910 лв. без ДДС
или 10 470 лв. с ДДС. Общия размер на платените суми по фактурите е 898 064
лв., а СПЦ е 879 984 лв., т.е. разликата е 18 080 лв.
Тъй като
уговорената и планена цена е по конкретна оферта, която е близка до СПЦ, като
видно от изчисленията на ВЛ за някой месеци е под нея, то не може да се направи
извод, че ответникът не е положил необходимота грижа при сключване на договора.
Това налага
извода за неоснователност на предявения частичен иск за сумата 41 000 лв.,
от общо 486120 лв.
Вреди в следствие на сключен Договор на
10.07.2018 г. между ..И.“ ЕООД и ,.А1 Б.“ ЕАД
По делото не се спори относно сключването
на договора от 01.07.2018г. с „А1 Б.“ ЕАД за предоставяне на
услугите “Business Voice” и „Достъп до интернет“, съгласно описаните в договор
условия.
Между
страните не съществува спор, че подписите върху приемо-предавателните потоколи
не са на ответницата, а на служител на дружеството, като не се спори, че са
придобити от последното. Доколкото обаче по делото липсват данни апаратите да
са били предадени на ответницата, то за нея не съществува задължение да ги
върне, каквото е въведеното фактическо основание на иска, то и претенцията се явява неоснователна. В такъв
смисъл са и дадените от св.И. показания, че след подписване на проколите ги е
оставил в офиса на дружеството и не ги е
предавал на ответницата, която не е била там.
Съгласно представения договор са били
предоставени услугите “Business Voice” и „Достъп до
интернет”, за които не може
да се приеме, че са допълнителни и ненужни в предоставения обем.
Действия нанесли вреди на Дружеството посредством бракуване на ценни активи,
собственост на Дружеството.
По делото не се установи наличието на законовите
изисквания за бракуване на вещите. Същевременно следва да се отбележи, че счетоводното отразяване на един актив и неговото
съществуване и пазарна стойност са различни неща.
След като съобразно
признанието на ищеца вещите са налични и продължават да се ползват от дружеството,
същото очевидно не търпи вреда. Такава би била налице ако те бяха унищожени при бракуването. Не е налице вреда и ако те
се намират неправомерно във владение на
трето лице. Собственикът на движимата вещ винаги би могъл да я получи обратно,
а при нейната липса да иска паричната й
равностойност. Липсва причинна връзка между бакуването и местоположението на
вещите.
Това налага извода за неоснователност на
предявения частичен иск за 1000 лв., от общо 12 480,70 лв.
Воден от горното, Софийският
градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ю.А.К., ЕГН: **********,***,
чрез адв. Л.С.,***, оф. 501 да заплати на „И.-Т.”, ЕИК:********, гр.София,
бул.”***********ет.1, ап. Оф.1А, чрез адв.В.С., гр.София, ул.”***********на
осн. чл.145 ТЗ, следните суми:
20 000 лв. по предявен частичен
иск от общо 49 346,81 лв., представляващи
вреди от сключване на Трудов договор № 928/16.07.2018г. с Ю.К..
60 000
лв. по предявен частичен иск от общо 159346,95 лв., представялащи вреди от сключване на Допълнително споразумение № 2 от
30.12.2016 г. сключено с С.
Л..
20 000 лв. по предявен частичен
иск от общо 49 346,95 лв., представляващи вреди от сключване Допълнително споразумение № 3 от 29.12.2014 г. с Ю.Ф.;
50 000 лв. по предявен частичен
иск от общо 585 199,64 лв., представялаващи вреди от изпълнение по Договор от 25.06.2008 г. за посредничество при наемане на имоти.
35 000 лв., частичен иск от
общо 546 432,20 лв., представляващи вреди от сключване на договори
за наем с Н.Л. от 01.06.2004г., 01.09.2012 г., 01.09.2016г. за апартамент, находящ се в гр. София, ул. „**********, ведно със законна лихва върху главниците
от 28.07.2020 г. до изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове
с правно основание чл.145 ТЗ за следните суми:
1 000 лв., частично предявен иск от общо 53 926,99 лв. за вреди от неупражнен контрол върху трудовата дисциплина и работния процес, поради неизготвяне на график за ползване
на отпуск от служителите Ю.Ф., Ю.К., С.
Л.
2 000 лв, частично предявен иск от
6956,81 лв., за вреди от неизпълнение на задължения да следи за редовното водене на счетоводството връзка със служебни пътувания и направени удръжки на Д.П..
41 000 лв., частично предявен иск от общо 486120 лв., за вреди от сключване на Договор за охрана на обекти от 15.12.2011
г., между „О.300“ ООД и „И.“ ЕООД и анексите към него.
10 000 лв., частично предявен иск от общо 11 674,97 лв., за вреди от
сключване на Договор на 10.07.2018 г. между ”И.“
ЕООД и „А1 Б.“ ЕАД.
1000 лв., частиччно придявен иск от общо
12 480,70 лв., за вреди от бракуване на активи на дружеството по протокол
от 31.08.2018 г.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: