Решение по дело №117/2019 на Районен съд - Момчилград

                   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

128

Година

16.07.2019

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

04.07.

Година

2019………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

Секретар

Анита Дочева

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

117

по описа за

2019

година.

За да се произнесе взе предвид следното :

          Предявен е от Й.Й.И. с постоянен адрес ***, против Д.Ю.И., непълнолетна действаща със съгласието на майка си Н.Ю.М. ***,отрицателен установителен иск , с правно основание чл.439 от ГПК,за признаване  за установено по отношение на ответницата,че ищецът не й дължи заплащане на издръжка за периода от 29.10.2013год. до 29.08.2017год. или за 46 месеца по 150лв.,общо в размер на 6 900лв. по изп.д.№121/2018год. по описа на ДСИ към РС-Момчилград.

          В исковата си молба ищецът твърди, че ответницата Д.Ю.И.,непълнолетна,действаща със съгласието на майка си Н.Ю.М. му е дъщеря.С постановеното бракоразводно решение от 10.02.2014 год. по гр.д.№ 399/2013 год. по описа на МРС е бил осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 29.10.2013 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законна представителка на детето Н.М.. Твърди, че след постановяване на решението с майката на ответницата продължили да живеят заедно на семейни начала в дома им в гр.Хага, Холандия. През времето на съвместното им съжителство, продължило до началото на месец септември 2017 год. осигурявал издръжка и на двете си деца. В началото на 2019 год. получил покана за доброволно изпълнение от ДСИ при МРС, от която разбрал, че срещу него е било образувано изпълнително дело за сумата от 9495 лв. за 63 месеца, дължими според нея за периода от 29.10.2013 год. до 29.01.2019 год. Твърди, че от раждането на дъщерите му и след развода през 2014 год. до началото на месец септември 2017 год.,ответницата ,заедно с майка си и сестра си живеели с него, като през цялото време се е грижил за тях и за материалните им потребности.За посочения период счита,че няма задължение да заплаща издръжка ,защото са живели в едно домакинство и той осигурявал всички потребности за издръжка.

         Освен това  ищецът сочи,че ,след прекратяването на съжителството му с Н.  ,за времето от 01.09.2017год. до 02.01.2018год. заплатил на последната лично сумата в размер на 1 445 евро,или 2817,75лв.,а дължимата издръжка за този период била в размер на 2550лв.Плащал и др. суми.Твърди,че заплатил на Н.,по нейно искане сумата в размер на 15 276,62 евро или 29 789,40лв.,през периода от 09.01.2014год. до 09.01.2018год.,която имала нужда от пари,като тя поела задължение да ги върне.

         Ищецът сочи,че  е предявил отрицателен иск,тъй като не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен иск, образувано е изпълнително производство въз основа на съдебното решение за издръжка на ответницата Д., която е и взискател по изпълнителното дело, като непълнолетна със съгласието на майка си Н.Ю.М..Моли съдът да постанови рещение,с което да признае за установено по отношение на ответницата,че не й дължи заплащане на издръжка за периода от 29.10.2013год. до 29.08.2017год. или за 46 месеца по 150лв.,общо в размер на 6 900лв. по изп.д.№121/2018год. по описа на ДСИ към РС-Момчилград.

           В с.з. ищецът се явява лично и с процесуален представител,като поддържа предявения иск,подробни съображения излага в писмена защита по делото.

          Ответницата Д.Ю.И., непълнолетна действаща със съгласието на майка си Н.Ю. Осман,чрез пълномощник адв.Б.  ,в депозираният писмен отговор, счита предявения иск за допустим, но неоснователен.оспорва обстоятелствата,на които ищецът основа иска си,тъй като твърди,че  по време на твърдяното от него фактическото съжителство от 29.10.2013 г. до началото на септември 2017 г.  по същото време Н.  М.  с двете  си деца  е живяла в гр.Хага, Холандия, в къщата на сестра си и зет си , при тях не е пребивавал ищеца Й.И..Сочи,че тя Н.М. е живяла на съпружески начала с  Р.  С.   Ф. *** от когото  понастоящем е родила дете.Сочи,ч е след като ищецът е  извършил  парични преводи в нейна полза , той е изтеглил обратно от нейната банкова сметка ***.00 евро, което станало през периода от  10.08.2015 г. до 07.05.2018 г.Относно преведените суми на бившата му съпруга  Н. ,ответницата сочи,че не са за изпълнение на задължение за издръжка,а погасяване на кредит,предоставен му от Н.И.,която е превела по банкова сметка *** Й.Й. сумата в размер на  28 042.43 евро, през периода 19.03.2014 г. до 07.05.2018 г.

 Моли да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск и да се приеме, че ищеца дължи на ответника /детето си/ издръжка за 63 месеца в размер на 9 450 лв. за периода от 29.10.2013 год. до 29.01.2019 год.          

           В с .з. ответницата Д.Ю.И., непълнолетна действаща със съгласието на майка си Н.Ю. Осман, не се явява,представлява се от пълномощник, адв.Б.,който поддържа възраженията в писмения отговор и моли съдът да отхвърли  претенциите на ищеца изцяло като неоснователни и недоказани.Претендира и деловодни разноски.

Дирекция „СП“ ,Ардино,призовани като заинтересована страна на основание Законът за закрила на детето,не изпраща представител,като уведомяна съдът ,че не може да изготви и социално проучване ,а от там  и становище по делото,предвид,че майката и непълнолетното дете не са на територията на страната.

         Съдът,след като взе предвид представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

         Не е спорно по делото, като се установява и от Удостоверение за раждане № от ***год., че ответницата Д.Ю.И. е  родена на ***год. и е дъщеря на ищеца Ю.Ю.И. /Й.Й.И./ и Н.Ю.И.. 

        Не е спорно в отношенията между страните, че ищецът и Н.Ю.И. /майка на ответницата/ са били съпрузи, бракът на които е бил прекратен с Решение №1/10.02.2014год. постановено по гр.д.№ 399/2013г. по описа на МРС, съдебното дирене,по което е приключило на 14.01.2014год. Със същото това решение родителските права спрямо,тогава малолетното дете Д.Ю.И. са предоставени на майката Н.Ю.И., а бащата Й.Й.И. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв., до 30-то число на всеки месец, считано от 29.10.2013 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

         Видно е от приложеното по делото изп. дело № 121/14.12.2018год. по описа на ДСИ при Районен съд Момчилград,че на 12.12.2018год. Н.Ю.И.,като майка и законен представител на малолетното си дете Д.ю.И. е депозирала молба, с искане за образуване на изпълнително дело срущу Й.Й.И., въз основа на изпълнителен лист №299 от 05.12.2018г. по гр.д.№ 399/2013г. по описа на МРС, въз основа на влязло в сила на 07.03.2014г. съдебно решение по същото делото.

     Видно е от приложената покана за доброволно изпълнение изх.№ 2173/14.12.2018г. по ИД № 121 по описа на ДСИ ,РС-Момчилград, че длъжникът е задължен да заплати месечна издръжка по 150лв. ,считано от 29.10.2013год.,която ПДИ е получена от длъжника чрез пълномощника му ,адв.С. на 07.01.2019год.

       В последствие по изпълнителното производство са извършени различни действия,като с платежно нареждане от 13.03.2019год. длъжникът е внесъл сумата от 2 850лв. издръжка за периода от 29.08.2017год. до 29.01.2019год. и месеците 02 и 03.2019год.С платежно нареждане от 30.04.2019год. е внесъл и сумата от 302,41лв. за месеците 04. и 05.2019год.,а с платежно нареждане от 13.03.2019год. сумата от 345лв. ,разноски по делото.Освен това по запор върху банкова сметка *** ,която ще бъде използвана за съдебни такси.

Към 08.05.2019год. са дължими 46 месечни вноски в общ размер от 6 900лв.,за периода от 29.10.2013год. до 31.08.2017год.

           По делото за изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства.

      Св.А.И.Н.сочи ,че от 6-7 години Й. и Н. й били съседи,като почти всяко лято идвали с децата.Свидетелката сочи,че били добро семейство,дори преди година и половина празнували рожденият ден на майката на Й.;през 2016 година идвали заедно на свадба.След това твърди,че от преди година половина Й. не идвал заедно с Н. в апартамента ,като била изненадана ,че от края на 2013 година били разведени .

    Св.Н.Ю.М.,която е сестра на ищеца Й.И.,сочи,че брат й с Н.,с двете им деца живеели в Холандия,като през месец януари 2014година били на гости в дома й в Турция.След това през месец април 2017година отново й гостували,а през месец август 2017година били заедно на сватба на роднини.Свидетелката сочи,че според нея те били разделени от 2017год.,като не знаела ,че са разведени от 2013год. тъй като били все заедно,за което тя съдела по редовните си контакти с брат й и семейството му по интернет и чрез телефон.

   От своя страна,св.Р.С.Ф. твърди ,че живее на съпружески начала с Н. от месец януари 2014г.  като децата й живеели с тях.Грижи за децата полагала майката,като помагала и неговата майка.Сочи ,че лично не познава Й.И.,известно му било ,че през 2014год. той поискал пари от Н.,която му превела по банков път суми.От банковите извлечения на свидетеля станало ясно,че Й.И. бил върнал една част от дадените му от Н. суми.Не му било известно той да е давал пари за издръжка на децата.Твърди,че от Д. му било известно,че баща й превеждал пари,а после си ги теглил.

  Св. З.Р.Ф. ,която е майка на св.Р.Ф. сочи,че той и Н. живеели на семейни начала от 2014год. в къщата на сестрата на Н..Сочи,че последната отглеждала децата,заедно със сина й Р.,неговата сестра и майка й.Тя също помагала и финансово,като от Н. й станало известно ,че Й. давал издръжка ,а после я взимал обратно.

          За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице Г.Д., от заключението по която /неоспорено от страните/, се установява, че в периода от 29.10.2013год. до 29.08.2017год. Й.И. е заплатил издръжка на Д.Ю.И. в размер на 2 007 евро,с левова равностойност  3925,35лв.Цялата платена сума по банковата сметка на д. е върната по банковата сметка на Й.И., като по неговата сметка са постъпили общо 2 055 евро,с левова равностойност 4019,23лв.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Д.,постъпленията по сметката на Д. за периода от 01.07.2016год. до 12.09.2016год.,за които са били представени  извлечения от сметка NL75NGB0684667738,открита в ИНГ банк –Холандия са в размерна 695 евро,от които 150евро са внесени от Й.Й.,които са посочени от вещото лице в първоначалното заключение и не представляват допълнително внесени суми от ищеца ,а 545 евро от Н.Ю.М..Извършените плащания на ПОС терминал и/или теглени суми от Д. за периода са в размер на 686,06 евро.

Заключението по СсчЕ, съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

            При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

            По допустимостта: Отрицателния установителен иск е с правно основание чл. 439 ГПК, като същия е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

            Съобразно разпоредбата на чл. 439,ал.2 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, когато актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, е влязло в сила съдебно решение, само при условие че възраженията му се основат на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Смисъла на тази разпоредба  е че основанията ,на които длъжникът /ищец по отрицателния иск оспорва дължимостта на вземането на взискателя, не следва да са съществували към момента ,в който той е можел да се защити като ги наведе в процеса.В случая съдът намира,че за периода от 23.10.2013год. до приключване на съдебното дирене в бракоразводния процес ,а именно на 14.01.2014год., ищецът е можел да оспори дължимостта на присъдената издръжка пред съдът,произнесъл се по гр.д.№399/2013год. по описа на МРС.

       Освен това по същество претенцията на ищецът е неоснователна и недоказана. 

       В настоящия случай, искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение, с което е присъдена издръжка, като длъжникът /ищец в настоящото производство/ се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след съдебното решение - в посочения период издръжката за дъщеря му била изплащана в натура,тъй като с нея и майка й живеели в едно докакинство,като ищецът осигурявал всички необходими средства за издръжката на детето.От друга страна същият навежда доводи,че е заплатил издръжката като е превел по банковата сметка на детето средства за това.

        С доклада по чл. 146 ГПК на ищеца бе указано, че носи тежестта при условията на пълно и главно доказване, да установи, че задължението му за издръжка на ответницата в исковия размер е погасено чрез неговото изпълнение. 

         Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства не позволяват да бъде направен извод за погасяване на вземанията за издръжка на ответницата чрез изпълнение от страна на ищеца.

        Не се доказа твърдението на ищеца, че за процесният период той е осигурявал необходимата за детето Д. издръжка и то в размерът ,присъден от съда,а именно 150лв.,месечно.От една страна ,предвид противоположните твърдения на посочените две групи свидетели,съответно тези на ищцовата и тези на ответната страна,не изяснява по един безспорен и несъмнен начин,че действително ,за времето от 29.10.2013год. до 31.08.2017год. е било налице твърдяното от ищецът фактическо съжителство,в едно домакинство.

         В тази връзка следва да се отбележи,че дори и да се установи факта на съжителството на ищеца с детето и неговата майка ,за процесния период в едно домакинство,то това не води автоматично до изводът ,че именно ищецът е този ,който е осигурявал издръжката на това домакинство,като доказателства в тази насока не се представиха.

         Също така не се доказаха и твърденията на ищецът ,че за процесният период е изплатил дължимата издръжка,като е превеждал посочените суми по банковата сметка на детето Д..Предвид заключението на вещото лице,което както вече съдът посочи, възприема като обективно и достоверно,действително за процесният период ищецът е превел суми по банковата сметка на Д.,а именно 2 007 евро,с левова равностойност 3925,35лв.,които обаче в последствие са били върнати обратно в неговата банкова сметка.***.е. налице е плащане,но в последствие ищецът е върнал ,чрез интернет бантиране платените суми.

            Твърденията ,а и представените по делото доказателства за преведени  от и на Н.М. суми,не са относими към спора,тъй като не е посочено ясно основанието за тези преводи,а именно да се отнасят до издръжка за детето Д.,присъдена със съдебното решение.Напротив,както от доказателствата,така и от обясненията на ищеца И. и Н.М.,законна представителка на Д.,между тях е налице спор за дължимост на парична сума,за която се сочи,че е дадена в заем.

         Тук следва да се отбележи и че е налице постановен съдебен акт ,съдебно решение,което е влязло в законнна сила и съгласно което ищецът дължи да заплаща постановената издръжка по указания в съдебния акт начин - чрез майката и законен представител на детето. Предвид нормата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.Превеждането на суми на личната сметка на детето не представлява изпълнение на задължението за заплащане на месечна издръжка ,в посочения от съдът размер,още повече ,че по настоящото производство се установи,че в последствие преведените суми са били върнати обратно по сметката на наредителя,без да е налице обяснение за това.

         В заключение ,тежестта на доказване по предявения отрицателен установителен иск е върху ищеца, което означава, че същият следваше да проведе главно и пълно доказване на твърдяното обстоятелство за изпълнение на задължението за издръжка, т.е. следваше да създаде сигурно убеждение у съда за неговото съществуване, което той не стори в настоящото производство чрез ангажираните от него доказателства, именно не се доказа ,че е осигурявал средствата за издръжка или такива за покриване на обичайните и ежедневни нужди на детето си.           

        По делото не са ангажирани конкретни и убедителни доказателства за извършвани регулярни плащания през този период с оглед задоволяване ежедневните базови нужди на детето

        По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът Й.И. не дължи на Д.Ю.И.  заплащане на издръжка за периода от 29.10.2013год. до 29.08.2017год. или за 46 месеца по 150лв.,общо в размер на 6 900лв. по изп.д.№121/2018год. по описа на ДСИ към РС-Момчилград следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

 

 

 

 

По разноските:

 

 

 

 

Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ответницата за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 600лв., като същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

         Водим от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения Й.Й.И.,ЕГН : **********,***  против Д.Ю.И.,ЕГН : **********, непълнолетна действаща със съгласието на майка си Н.Ю.М. ,с постоянен адрес *** отрицателен установителен иск ,с правно основание чл.439 от ГПК за признаване  за установено по отношение на ответницата,че ищецът не й дължи заплащане на издръжка за периода от 29.10.2013год. до 29.08.2017год. или за 46 месеца по 150лв.,общо в размер на 6 900лв. по изп.д.№121/2018год. по описа на ДСИ към РС-Момчилград като неоснователен и недоказан.

       ОСЪЖДА Й.Й.И.,ЕГН : **********,***  да заплати на Д.Ю.И.,ЕГН : **********, непълнолетна действаща със съгласието на майка си Н.Ю.М. ,с постоянен адрес *** сумата в размер на 600лв.,представляваща деловодни разноски,на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

        Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.

     

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                           /П.Амбарева/