Решение по дело №299/2016 на Районен съд - Монтана

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

 

27.05.2016 година, град Монтана

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 28.04.2016 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря С.С. и с участието на прокурора........................................,

като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 299 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                     Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

 

                  Ищецът, „М. К.” ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.”Х. Б.” № 17, партер, офис  xxxx  ,  чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Б., твърди, че ответникът г-жа Е.Е.М. и „М. Т.” ООД са сключили „Договор за услуги Данни – Физическо лице”, с № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г., за предоставяне услугата Мобилен достъп до интернет услуги, наричан закраткост Договорът. Същият е за срок от 24 месеца. Със сключването на договора ответникът се е задължил да предплаща ежемесечно такса в размер на 19.90 лв., с отстъпка на 50%, т.е. такса в размер на 14.95 лв. за първите 4 месеца от първата година и за първите 4 месеца от втората година, тъй като договора е сключен при промоционални условия. Следва да се има предвид отбелязаното в полето „Допълнителна информация” от индивидуалния договор, че за периода от 5 до 12 месец – 29.90 лв. При сключването на договора ответникът е приел и „Общи условия за уреждане взаимоотношенията между „М. Т.” ООД и потребители на интернет услуги, наричани за краткост „Общи условия”. Таксите са дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на ежемесечна база, а таксите имат абонаментен характер. Издава се и фактура на определени дати за ползваните услуги. Абонатът се информира относно датите на отчитане на месечното потребление, като неполучаването на фактурата не освобождава абоната от плащане на дължимите суми в определения срок.

                  Издадена е фактура № ********** от 01.12.2012 година за 14.95 лв., която е задължение за текущ период на отчитане: 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г., която включва абонаментна месечна такса от: 12.46 лв. без ДДС. Поради неплащането на фактурата, Договор № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г. е прекратен, съгласно Общите условия на договора.

                  Поради предсрочното прекратяване на договора, ответникът М. дължи неустойка в размер на 546.74 лв. за периода 01.01.2013 г. до 18.09.2014 г.

                  На 18.12.2014 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „М. Т.” ООД и „М. К.” ООД, по силата на който вземането, предмет на настоящото производство е прехвърлено на „М. К.” ООД и то е новият кредитор на задължението. „М. Т.” ООД е упълномощило „М. К.” ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.

                  Заявяват, че подават в срок исковата си претенция, с оглед направено от длъжника възражение по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№ 2435/2015 година по описа на Районен съд Монтана.

                 Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Е.Е.М., че дължи на „М. К.” ООД сумата от 561.69 лв., от които главница: 14.95 лв., отразена във фактура № ********** от 01.12.2012 година и неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г., в размер на 546.74 лв.

                Не претендира лихва в размер на 4.51 лв., начислена за периода от 17.12.2012 г. до 07.12.2015 г.

                Молят да им бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, съобразно представен списък, съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК.

                С Молба, вх.№ 2680 от 22.04.2016 година от „М. К.” ООД град София е направено искане съда да постанови неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1, във връзка с чл.239 ГПК.

                Ответникът, Е.Е.М., в срока за отговор не взема становище по иска. Не се явява и на насроченото съдебно заседание, редовно призована, не изпраща и представител.

                Доказателствата по делото са писмени.

                Изискано е и приложено ч.гр.д. № 2435/2015 г. по описа на МРС.

                Съдът, след като прецени доводите на ищеца, представените писмени доказателства, намира за установени следните обстоятелства:

                По допустимостта на иска:

                На 15.12.2015 година, с вх.№ 8583, е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „М. К.” ООД и на 21.12.2015 година, в закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело 2435/2015 година, по описа на МРС за 2015 г., след като съда е разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, и е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411 ал. 3 от ГПК е разпоредил длъжникът, Е.Е.М. xxx Д. №5, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „М. К.” ООД, гр.София, бул. Х. Б. №17, ет.1, офис  xxxx  , код по БУЛСТАТ  xxxx  , представляван от Х. Й. Й., чрез пълномощника си юрисконсулт К. Г. Б., сумата от 14.95 лева, представляваща главница, сумата от 546.74 лева неустойка, сумата от 4.51 лева лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2012г. до 07.12.2015г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

            Обстоятелствата, от които произтича вземането са следните: задължение, отразено във фактура № ********** по договор №ВС 050007180912025 от 18.09.2012г. сключен между М. Т. ООД и длъжника, като впоследствие вземането е прехвърлено на М. К. ООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2014г., за което длъжникът е уведомен.

            Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 27.12.2015 г. чрез брат и.

            На 07.01.2016 г., с вх.№ 55 е депозирано Възражение от    Е.Е.М., в двуседмичния срок.

            На същата дата съдът е разпоредил, съгласно изискването на чл.415 ГПК да се връчи съобщение на заявителя, за възможността му да довнесе допълнителна държавна такса и да предяви иск за установяване съществуване на вземането си.

            Съобщението до заявителя е изпратено и същото е получено от него на 18.01.2016 г.

            На 18.02.2016 година, което е крайният ден на изтичащия едномесечен срок, е депозирана исковата молба, с вх.№ 1106 в Районен съд Монтана и е предявен специалния установителен иск, което обуславя следните изводи:

            От посочването на тези дати се налага извода: 1. издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК; 2. постъпило е  в срок възражение от длъжника, 3.уведомен е заявителя, и 4. ищецът е спазил едномесечния преклузивен срок за предявяване установителния си иск, поради което съда намира иска за допустим.

            По основателността:

            Не се оспори в хода на исковото производство, продължение на заповедното такова, предвид направено в срок възражение от длъжника, че е бил сключен между страните „Договор за услуги Данни – Физическо лице”, с № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г., за предоставяне услугата Мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 24 месеца.

            Не се оспори и твърдението на ищеца, че е издадена фактура № ********** от 01.12.2012 година за 14.95 лв., която е задължение за текущ период на отчитане: 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г. и включва абонаментна месечна такса от: 12.46 лв. без ДДС, както и че същата не е платена от ответника. Договорът № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г. е прекратен, съгласно Общите условия на договора.

            Макар и да е направено възражението по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от длъжника, с доводи, че е искала срокът на договора да е една година, а го е подписала за две, че некоректно са и представени условията по същия и че е плащала за услуга, която не е ползвала, доказателства в тази насока в исковото производство не се ангажираха. 

           Ответникът е длъжен да посочи всичките си възражения в отговора на исковата молба и ако не го стори, губи съобразно чл. 133 от ГПК правото да ги повдигне по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Въпреки предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба, като не е изразено и становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

           С писмена молба от 22.04.2016г., вх.№ 2680, ищецът е правил искане за постановяване на неприсъствено решение.

           Преценката на съда за съществуването на въпросното процесуално право за постигане по - бърз икономичен път на правния резултат, за който е заведено делото, е положителна. Тя се основава на констатацията за наличието на всички уредени в нормите на чл.238 ал.1, чл. 239 ал.1, т.2 от ГПК формални /две положителни и една отрицателна/ и съществени предпоставки /две положителни/: 1/ искане по почин на ищеца; 2/ неподаване на писмен отговор и неявяване на ответника в първото заседание по делото при наличие на редовно негово призоваване; 3/ без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 4/ указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание; 5/ предявеният установителен, специален иск, имащ за предмет установяване съществуване на вземане към минал момент, претендирано на договорно основание вземане по сключен договор за предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги,  прехвърлено с цесия, за което длъжникът е уведомен по предвидения в закона ред, съобразно чл.99 ал.3 ЗЗД, с правна квалификация, изведена от нормите на чл. 422 ГПК. Това предпоставя /позволява/ изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед съответствието на твърдяните в исковата молба обстоятелства с осведомителността на представените писмени доказателства. При тези обстоятелства, съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1, във връзка с чл.239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

 

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца съгласно представения по реда на чл. 80 от ГПК списък, плащане на сумата от 75 лева, представляваща направени по исковото производство разноски/ заплатена ДТ и 300.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение. Реалността на разноските е предмет на писмена документална установеност.  

            Предвид гореизложеното, съдът по реда на чл. 239 от ГПК,  

                                                   Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Е.Е.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Д. 5, че КЪМ 15.12.2015 година дължи на „М. К.” ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.”Х. Б.” № 17, партер, офис  xxxx  , по прекратен „Договор за услуги Данни – Физическо лице”, с № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г., за предоставяне услугата Мобилен достъп до интернет услуги и неизплатена фактура № ********** от 01.12.2012 година за следните суми: главница: 14.95 лв., 561.69 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор № ВС050007180912025 от 18.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2015 година до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2435  по описа за 2015 година на Районен съд Монтана.

          ОСЪЖДА Е.Е.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx Д. 5,  ДА ЗАПЛАТИ на „М. К.” ООД, ЕИК:  xxxx  , със седалище и адрес на управление град София, бул.”Х. Б.” № 17, партер, офис  xxxx  , сумата от 75.00 лв. за доплатената държавна такса в исковото производство и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: