Решение по дело №15123/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261212
Дата: 5 април 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100515123
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 05.04.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на единадесети май през 2021 г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

мл.с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-  

                                                МЛАДЕНОВА

 

при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15123 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение от 22.08.2019 г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 56313/2018 г. е отхвърлил предявените от „Е.“ ЕООД срещу „А.“ ООД искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.1 от Конвенцията ЧМР и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 667,39 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на договорено превозно навло по 13 броя заявки-договори за международен транспорт, както следва: по заявка - договор № 82203/15.05.2017 г. за сума в размер на 441,43 лв., представляваща незаплатена част от стойността на фактура № **********/22.05.2017 г.; по заявка - договор № 82132/12.05.2017г. за сума в размер на 222,96 лв., за която е издадена фактура № **********/22.05.2017 г.; по заявка - договор № 82081/11.05.2017 г. за сума в размер на 600,00 лв., за която е издадена фактура № **********/23.05.2017г.; по заявка - договор № 82987/06.06.2017 г. за сума в размер на 4 576,64 лв., за която е издадена фактура № **********/13.06.2017 г.; по заявка - договор № 82843/01.06.2017г. за сума в размер на 1025,57 лв., представляваща незаплатена част от стойността на издадена фактура № **********/08.06.2017 г.; по заявка - договор № 83022/07.06.2017 г. за сума в размер на 4 224,59 лв.,  за която е издадена фактура № **********/13.06.2017 г.; по заявка - договор № 82708/31.05.2017 г. за сума в размер на 891,86 лв., за която е издадена фактура **********/07.06.2017 г.; по заявка - договор № 83042/08.06.2017 г. за сума в размер на 2 100,00 лв., за която е издадена фактура № **********/15.06.2017 г.; по заявка - договор № 82951/06.06.2017 г. за сума в размер на 4 600,12 лв., за която е издадена фактура № **********/12.06.2017 г.; по заявка - договор № 83113/09.06.2017 г. за сума в размер на 938,80 лв., за която е издадена фактура № **********/12.06.2017 г.; по заявка - договор № 83088/09.06.2017 г. за сума в размер на 612,00 лв., за която е издадена фактура № **********/14.06.2017 г.; по заявка - договор № 83848/29.06.2017 г. за сума в размер на 4272,00 лв., за която е издадена фактура № **********/10.07.2017 г.; по заявка - договор № 83843/29.06.2017 г. за сума в размер на 2 160,00 лв., за която е издадена фактура № **********/06.07.2017 г. и за заплащане на мораторната лихва върху всяка от главниците за периода от деня, следващ падежа на всяка фактура до 22.08.2018 г., в общ размер на 2 818, 60 лв.

            Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Е.“ ЕООД.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения поради недопуснати гласни доказателства за установяване на елементи от договора за превоз, сключен между страните по делото и за оборване на твърдения на ответника по отношение на уговорки за срокове за доставка и неизпълнението им и за причинени вреди от забава във връзка със заявка-договор № 83042/08.06.2017 г.Твърди, че в нарушение на чл.147, т.1 и 2 ГПК първоинстанционният съд е допуснал доказателства на ответника след срока по чл.131, ал.3 ГПК.Поддържа становище, че съдът необосновано е приел, че отношенията между страните се регулират само от заявките, както и че ответникът е доказал твърдените от него забава и вреди от превозите.Излага доводи, че съдът неправилно е приел за безспорно наличието на задължение на ищеца за заплащане на неустойка за забава, конкретни срокове за доставка и др.Твърди, че международните товарителници са доказателство за сключения договор за превоз, но те отразяват само какво се е случило във връзка с превозното правоотношение, не и какво е договорено и конкретно не съдържат данни за срока за извършване на превоза, неустойка, възнаграждение и др.Оспорва като необоснован извода на съда, че ответникът е доказал всички факти и обстоятелства във връзка с възражението за настъпили вреди от превози и размера на същите, респ. че тези вреди са заявени от правоимащия /получателя на стоката/ в сроковете по чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен транспорт и са платени по веригата от последователни превозвачи.Излага конкретни оплаквания, че по отношение на претендираните вреди от договор за превоз във връзка със заявка-договор № 82203/15.05.2017 г. ответникът не е представил с отговора на исковата молба доказателства относно настъпване на евентуалната вреда, нейния размер и начина, по който е изчислена същата във връзка с чл.23, пар.1, 2 и 3 от Конвенцията, нито че е предявил претенция към него в срока по чл.32, пар.1, б. „а“ от Конвенцията, нито рекламация от правоимащия към последователните превозвачи, съответно плащания към правоимащия или предходния превозвач с оглед характера на отговорността на въззивника.Твърди, че представените доказателства от застрахователя „Л.И.“ АД са събрани в резултат на допуснато процесуално нарушение и следва да се изключат от доказателствения материал.Изразява становище, че дори и да беше получил рекламация от правоимащото лице /получателят на стоката/ или ответника, същият е предявил иска си за вреди под формата на възражение едва с отговора на исковата молба, т.е. след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.32, пар.1, б. „а“ от Конвенцията.По отношение претендираната вреда от забава във връзка със заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. въззивникът излага твърдения, че ответникът не е доказал, че реално е претърпял вреди от закъснението на товара, нито техния размер, респ. наличието на причинно-следствена връзка между претендираната вреда и евентуалното закъснение на въззизвника.Дори и да е била налице щета, съгласно чл.23, пар.5 от Конвенцията нейният размер е максимум размера на дължимото възнаграждение за превоз-в случая 2 100 лв. с ДДС съгласно фактура № **********/15.06.2017 г.Въззивникът твърди, че не е осчетоводил, нито е признал някоя от стойностите на фактурите по оспорваните превози, осчетоводени от ответника, не е бил и уведомен за изявленията му, поради което не са били налице предпоставките за извършване на прихващане.Излага доводи, че претенциите на ответника за частични липси са с изтекъл давностен срок.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба- „А.“ ООД оспорва същата.Твърди, че решението е правилно и законосъобразно.Твърди, че въззивникът не е установил твърденията си и не е провел пълно доказване на предявените искове.Поддържа становище, че е доказал въведените от него възражения.Оспорва твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като излага доводи, че първоинстанционният съд правилно не е допуснал поисканите от него свидетелски показания, тъй като в исковата молба ищецът се позовава на договори за международен транспорт, които са сключвани чрез отправяне на оферта от ищеца до ответника по отправено запитване и връщане на заявка-договор от ответника до ищеца, в която са описани всички специфики и изисквания във връзка с приетата оферта и извършване на транспорта.При това положение е несъмнено, че всички условия на договорите са уговорени в писмените документи, представени от самия ищец и претенциите му се основават на тях.С поисканите гласни доказателства се цели установяване на изменения в условията на договорите за превоз, за които са съставени писмени документи.Излага доводи, че с отговора на исковата молба е представил всички писмени доказателства, на които основава възраженията си, и че всички доказателства, за които ищецът твърди, че са приети в нарушение на  процесуалните срокове, са представени във връзка с негови възражения в съдебно заседание в определения от съда срок.Поддържа, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи, които съответстват на установената по делото фактическа обстановка и на материалния закон.Твърди, че е направил рекламациите в срока по чл.32 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, което е основание за прихващане на задълженията му с насрещни такива от ищеца, и че ищецът е бил длъжен след получаване на писмата за прихващане и плащане на остатъчните суми да осчетоводи същите или ако не приеме прихващанията да установи контакт с ответника, което не е сторено от него, което представлява недобросъвестно поведение, от което ответникът не може да черпи права.Установено е и наличието на вреди по заявки-договор № 82203/15.05.2017 г. и № 83042/08.06.2017 г.Моли съда да потвърди обжалваното решене.Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Е.“ ЕООД твърди, че с ответника А." ООД е сключил множество договори за международен транспорт, по силата на които ответникът му възлагал извършване на превоз на товари срещу заплащане на уговорената цена.Договорите са били сключвани чрез отправяне на оферта от ищеца до ответника във връзка с отправени запитвания и връщане на заявка-договор от ответника до ищеца, в който записани всички специфики  и изисквания във връзка с приетата оферта и извършване на транспорта.Договореното навло е следвало да се заплати в 45-дневен срок от получаването на оригинална фактура и международна товарителница /ЧМР/.Твърди, че е извършил превозите съгласно уговореното и е изпратил документите за заплащането им, но на падежа не е получил плащане от ответника, както следва:

1.По заявка-договор № 82203/15.05.2017 г. ответникът му е възложил извършване на превоз на товар, представляващ кашони с общо тегло 2 100 кг, 22 куб.м., около 3,66 л.м. с адрес на натоварване и товародател: Я. БГ - България, град Панагюрище и получател и адрес на разтоварване: Германия, Schlau, АМ Pieperfenn 4а, Zentrallager Brandenburg, 14776, Brandemburg. Срокът на доставка е  19.05.2017 г., датата на натоварванае-16.05.2017 г.Договореното навло е в размер на 562 евро без ДДС.За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура № **********/22.05.2017 г. на стойност 1 319,02 лв. с ДДС, по която има частично плащане на 20.09.2017 г. в размер на 877,59 лв., а неплатената част от стойността на фактурата е в размер на 441,43 лв.;

            2.Със заявка-договор № 82132/12.05.2017 г. ответникът му е възложил извършване на превоз на товар с размери на палето 120/80/220, с тегло 320 кг., 0,4 л.м., с товародател и адрес на натоварване: Raben Trans, European Germany GmbH, ***********, Germany и получател и адрес на разтоварване: Key Diffusion Sport, ул. „***********, табела Асикс, София, България. Срокът на доставка е 19.05.2017 г., датата на натоварване е 15.05.2017 г., а договореното навло е в размер на 95 евро без ДДС.За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура № **********/22.05.2017 г. на стойност 222.96 лв. с ДДС, по която не е извършено плащане;

3.Със заявка-договор № 82081/11.05.2017 г. ответникът му е възложил  извършване на превоз на товар, разположен на 3 броя палети с размери 120/80, с тегло 530 кг., 1,2 л.м., с товародател и адрес на натоварване: AQ ELECTRIC, ул. „***********, 2400, Радомир, България и получател и адрес на разтоварване: В.Т.GmbH, am **********, Heninngsdorf, Germany. Срокът на доставка е 15-16.05.2017 г., а датата на натоварване е 12.05.2017 г., а договореното навло е в размер на 500 лв. без ДДС.Ищецът е издадал фактура № **********/23.05.2017 г. на стойност 600 лева с ДДС, по която няма извършено плащане;

4.Със заявка-договор № 82987/06.06.2017 г. ответникът е възложил на ищеца за извършване на превоз на товар с общо тегло 22 000 кг, 13,6 куб.м. с товародател и адрес на натоварване: 1. BMS, Bau-Maschinen-Service AG, Daimfenstrasse 10, 33378, Gemany: палета c размери: 400x160x200,120x50x150 - общо 2100 кг, 2. Heinrich Kuper GmbH & Co KG, **********, 33397, Rietberg, Germany: палета c размери: 2,60x1,80x2,00 метра, 1,20x0,80x1,70 метра - общо с тегло от 1900 кг; 3. Cosi Stahllogistik, Verbandstrasse 99, 58093 Hagen, Germany: пале c размери 560x50 см c тегло 1608 кг.; 4. **********, Neuss, Sudermannsstrasse 3-4, Gruppage, 2000 кг., съответно получател и адрес на разтоварване: 1. Е.ООД, село Зверино, България; 2. “А.“ ООД, ***, България. Срокът на доставка е 13-14.06.2017 г. и 13-14.06.2017 г., а датите на натоварване са 08.06.2017 г., съответно 09.06.2017 г. Договореното навло е в размер на 1950 евро без ДДС. Ищецът е извършил транспорта съгласно уговореното и е издал фактура № **********/13.06.2017 г. на стойност 4 576,64 лв., по която не е извършено плащане;

5.По заявка-договор № 82843/01.06.2017 г. ответникът е извършил транспорт на товар с общо тегло 4829 кг., 4,9 л.м. с товародател и адрес на натоварване: 1. „С.Е.“ АД, ул. „*******№ 9, гр. Ловеч, България: палета с размери: 16x120x80 см. на 8 места, 2x120x100 см. на едно място, 3,7 л.м., общо тегло 4440 кг. ; 2. „А.“ ООД, ***, България: 3 броя палети с размери: 120x80 см. с общо тегло 429 кг, 1,2 л.м. и съответно получател и адреси на разтоварване: 1. Agility Logistics GmbH, Brandenburgpark, Parkallee 14,14974, Genshagen, 2. В.Т.GmbH, am **********, Heninngsdorf, Germany. Срокът на доставка е уговорен както следва: 1. 07-08.06.2017 г.; 2.07-08.2017 г., а за дата на натоварване е посочена 02.06.2017 г.; съответно 02-03.06.2017 г. Договореното навло е в размер на 1 402 лв. без ДДС.За извършената транспортна услуга ищецът е издал фактура № **********/08.06.2017 г. на стойност 1 682, 40 лв. с ДДС, по която  ответникът е заплатил 656,83 лв. и към момента на завеждане на исковата молба остатъкът за плащане е в размер на 1025,57  лв.;

6.По заявка-договор № 83022/07.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар с общо тегло 22 500 кг, 13.6 л.м, представляващ фуражни храни на палета, с товародател и адрес на натоварване: 1. Coppens International, Deller **********, Germany, 2. Group 7 AG,**********41468, Neuss, Gruppage и получател и адрес на разтоварване: 1. НИК 60, България, **********, Плодохранилище, 4000, Пловдив, България, 2. „А.“ ООД, ***, България. Срокът на доставка е 13.05.2017 г., а датата на натоварване- 05.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 1 800 евро без ДДС.За извършената транспортна услуга е издал фактура № **********/13.06.2017 г. на стойност 4 224,59 лв. с ДДС, по която ответникът не е извършил плащане;

7.По заявка-договор № 82708/31.05.2017 г. е извършен превоз на следните товари: 1. 500 кг., 1 л.м.; 2. 1000 кг, 0,8 л.м., разположен на 2 броя палети с размери 120x80x180 см. Товародателят и адресът на натоварване е следният: 1.Advansa Logistik, **********59071, Hamm-Uentropp, Germany; 2. F. А.К.GmbH, Im Gewerbepark 1, 34508, Willingen - Rattlar, Germany, получател и адрес на разтоварване е: 1. „А.“ ООД, ***, България; 2. Д.Л.К.Б., Панчарево, промишлена зона Север, 414, околовръстен път, 1532, София, България. Срокът на доставка е уговорен на: 1. 05.06.2017 г.; 2. 05-06.06. 2017 , дата на натоварване е: 1. 31.05.2017 г.; 2. 05-06.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 380 евро без ДДС.За извършения превоз е издадена фактура № **********/07.06.2017 г. на стойност 891,86 лв. с ДДС, но сумата не е заплатена;

8.По заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар с тегло 7877 кг, 5,4 л.м. с товародател и адрес на натоварване: S.Т.GmbH & Co KG, *********D65203, Wiesbaden, Germany и получател и адрес на разтоварване: “А.“ ООД, ***, България. Срокът на доставка е 12.06.2017 г., датата на натоварване е 09.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 1750 лева без ДДС.Ищецът е издал фактура № **********/15.06.2017 г. на стойност 2 100 лева с ДДС, която към момента на завеждане на исковата молба не е платена;

9.По заявка-договор № 82951/06.06.2017 г. ищецът е извършил  превоз на товар с общо тегло 18 600 кг, 11,6 л.м.Товарът е следвало да се вземе от няколко товародатели и адреса на натоварване, а именно: 1. IMPERIAL CEMICAL LOGISTICS, Westring 3, 48356, Nordwalde, Germany: 4 броя палети е размери 120x120 см. - 3200 кг.; 2. BUFA Reinigungssysteme GmbH & Co KG, А.Г.*******, Oldenburg, Germany: 14 броя палети c размери 12x80 см, АДР клас 5 и 8; 3. J M. W. GmbH & Co KG, *******28217, Bremen, Germany: пале c размери 12x80 см; 4. Veolia Water Technologies Deutschland Gm, Luckenweg 5, 29227 Celle, Germany. Адресът на разтоварване и получател на стоката е: А.“ ООД, ***, България.Срокът на доставка е уговорен на 13-14.06.2017 г., а за дата на натоварване са посочени: 1. 08.06.2017 г.; 2. 08.06.2017 г.; 3. 09.06.2017 г. и 4. 09.06.2017 г. Договореното навло е в размер на 1960 евро без ДДС.За извършената услуга ищецът е издал фактура № **********/12.06.2017 г. на стойност 4600,12 лв. с ДДС, по която не е извършено плащане;

10.По заявка-договор № 83113/09.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар с тегло 1120 кг, 14 куб.м., 2,8 л.м., с товародател и адрес на натоварване: „А.“ ООД, ***, България и получател и адрес на разтоварване: Logistikzentrum GmbH, Am Tie 8, 49086, Osnabruck, Germany. Срокът на доставка е 15.06.2017 г., а датата на натоварване е 10.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 400 евро лева без ДДС. Ищецът е извършил транспорта и е издал фактура **********/12.06.2017 г. на стойност 938,80 лв. с ДДС, сумата по която не е платена;

11.По заявка-договор № 83088/09.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар е тегло 1240 кг, 1,6 л.м., 4 броя х 120x80 с товародател и адрес на натоварване: Данко системс, след зеленчуковата борса на Първенец и след табелата на Първенец веднага в дясно и след това пак в дясно, 4110, с. Първенец, България и получател и адрес на разтоварване: Recticel Schlafconfort GmbH, Streckenwalder Strasse 16, 09518, Grossruckerswalde, Germany. Срокът на доставка е 14-15.06.2017, а датата на натоварване е 10.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 510 лв. без ДДС.По издадената фактура **********/14.06.2017 г. на стойност 612 лв. с ДДС не е извършено плащане;

12.По заявка-договор № 83848/29.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар с общо тегло 9 150 кг, 10,4 л.м. Товарът е следвало да се вземе от няколко товародатели и адреси на натоварване: 1.Сторекс, *******, гр.Пловдив, България; 13 броя 120x80 - 3000 кг, 5,2 л.м.; 2.С.Е., ул. „*******№  9, гр.Ловеч, България: 14 броя 120x80 на 7 места, 2,8 л.м. - 3500 кг.; 3. Осъм, Северна индустриелна зона, гр.Ловеч, България: 4 броя 12x80; 4. „А.“ ООД, ***, България: 2 броя 12x80 - 300 кг. Адресите на разтоварване и получателите на стоката са: 1.Outfittery GmbH с/о DocData GmbH, Am *******, 14979, Grossberen, Germany; 2. Ag. Logistics GmbH, Brandemburgpark, Parkallee 14, 14974, Germany; 3. Wiffur Electric Drives GmbH, Offenburger Strasse 3, 01127, Dresden, Germany; 4. В.Т.GmbH, Am Rathenaupark, Production Aria, 16761 Henningsdorf, Germany. Сроковете на доставка са: 1. 04.07.2017; 2. 04.07.2017; 3. 05.07.2017; 4.05.07.2017, а датите на натоварване са: 1 01.07.2017 г.; 2. 30.06.2017 г.; 3. 30.06.2017 г.; 4. 01.07.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 3 560 лв. без ДДС.По издадената от ищеца фактура № **********/10.07.2017 г. на стойност 4 272 лв. с ДДС не е постъпило плащане;

13.По заявка-договор № 83843/29.06.2017 г. ищецът е извършил превоз на товар с общо тегло 6 000 кг, 5 л.м. с товародатели и адреси на натоварване: 1.Geruck GmbH, *******, 42109, Wupperal, Germany: пале c размери 400x30x30 см., 1500 кг; 2. Group 7 AG, **********41468, Neuss, Germany: групаж кашони и палета с тегло 4 500 кг. и получател и адрес на разтоварване: „А.“ ООД, ***, България. Срокът на доставка е уговорен на 04.07.2017 г., а  датата на натоварване е 30.06.2017 г.; 2. 30.06.2017 г. Договореното между страните навло е в размер на 1800 лв. без ДДС.Ищецът е издал фактура № **********/06.07.2017 г. на стойност 2 160 лв. с ДДС, сумата по която не е платена.

Ищецът твърди, че по всички посочени договори е извършил транспорта съгласно уговореното, съставени са и са подписани ЧМР товарителници.Моли съда да постанови решение, с което да осъди „А.” ООД да му заплати сумата от 29 484,57 лв., от която 26 667,39 лв.-главница и 2 818,60 лв.-лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД от деня, следващ падежа на всяка една фактура до 22.08.2018 г.С молба от 16.11.2018 г. в изпълнение на дадени с определението по чл.146 ГПК вр. чл.140 ГПК указания ищецът е уточнил, че в исковата молба при изписване на сбора от претендираните главници е допуснал техническа грешка, като вместо сумата от 26 665,97 лв. е записал сумата от 26 667,39 лв. и е заявил, че претенцията му за главници е в общ размер на 26 665,97 лв.

Ответникът-„А." ООД оспорва исковете.Не оспорва съществуването на правоотношения между страните по договори за превоз през 2017 г., по които е имал качеството на възложител-спедитор, а ищецът-на изпълнител-превозвач.Поддържа становище, че със заявките-договори са индивидуализирани всички условия на всеки отделен договор за превоз.Оспорва твърдението на ищеца, че е изпълнил точно задълженията си, като излага твърдения, че по шест от извършените превози е налице забава на доставката /по посочените по т.1, т.3, т.7, т.8, т.12 и т.13 в исковата молба/, а в изготвената товарителница по заявка - договор № 83843 от 29.06.2017 г. /по т.8/ е вписано и наличие на липса на  товара, за което неточно изпълнение следвало да отговаря превозвачът.Твърди, че по заявка-договор № 82203/15.05.2017 г. /по т.1/ е налице и липсващ товар.По заявка-договор № 82203/15.05.2017г. /т.1/ и заявка-договор № 83042/18.06.2017г. /т.8/ са предявени претенции от изпращачите и получатели на товарите съответно в размер на 9 134,72 евро /17 865,96 лв./ по първия договор и в размер на 4 480 евро /8 800 лв./ по втория договор, които са заплатени от ответника.Поддържа становище, че съгласно чл.17, ал.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето й, както и за забавата при доставянето й.Твърди, че по посочените рекламации е извършил извънсъдебно прихващане с вземанията на ищеца по извършените превози и издадените фактури за навло, които са приети от превозвача без възражения и върнати книжа.Излага твърдения, че по заявка-договор № 82203/15.05.2017 г. ищецът е доставил товара вместо на 19.05.2017 г. на 22.05.2017 г. /с три дни забава/, като вместо 144 бр. кашона са доставени само 38 бр.Ответникът е заплатил на получателя по договора „Я." АД сумата от  17 865,96 лв. и е изпратил уведомително писмо до ищеца с  изявление за прихващане по фактура № **********/14.06.2017 г. на стойност 612,00 лева; фактура № **********/12.06.2017 г. на стойност 4 600,12 лв.; фактура №      **********/13.06.2017 г.       на        стойност 4576.64 лв.;фактура № **********/12.06.2017 г. на стойност 938,80 лв.; фактура № **********/15.06.2017 г. стойност 2 100 лв.; фактура № **********/06.07.2017 г. на стойност 2 160 лв.; фактура № **********/10.07.2017 г. на стойност 4 272 лв., а разликата в размер на 1  393,59 лв. е изплатена с платежно нареждане от 20.9.2017 г.Ищецът не възразил срещу изявлението за прихващане, извършено от ответника, поради което същото е породило правно действие в отношенията между страните и следва да се счита за валидно извършено.По заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. доставката е извършена вместо на 12.06.2017 г. сутринта на 15.06.2017 г. и по предявената от получателите на товара претенция за заплащане на обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи ответникът е платил 8 800 лв.Твърди, че е направил изявление за прихващане на заплатената сума със свое задължение по фактури № ********** на стойност 516,00 лв.; фактура № **********/22.05.2017 г. на стойност 1 319.02 лв.; фактура № **********/22.05.2017 г. на стойност 222,96 лв.; фактура № **********/23.05.2017 г. на стойност 600,00 лв.; фактура № **********/07.06.2017 г. на стойност 891,86 лв.; фактура № **********/08.06.2017 г. на стойност 1025,57 лв., а разликата от 656, 83 лв. е превел на ищеца с преводно нареждане от 11.08.2017 г.За извършеното прихващане е изпратил уведомително писмо на ищеца.

Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и видно от представените по делото заявки-договори № № № 82203/15.05.2017 г.; 82132/12.05.2017 г.; 82081/11.05.2017 г.; 82987/06.06.2017 г.;82843/01.06.2017 г.; 83022/07.06.2017 г.; 82708/31.05.2017 г.; 83042/08.06.2017 г.; 82951/06.06.2017 г.; 83113/09.06.2017 г.; 83088/09.06.2017 г.; 83848/29.06.2017 г. и 83843/29.06.2017 г., ЧМР товарителници и фактури е установено, че същите са били в облигационни правоотношения по договори за международен автомобилен превоз на стоки с конкретно договорени условия по всеки отделен договор.По заявка-договор № 82203/15.05.2017 г. с товародател „Я.“ АД-Панагюрище с товар 2 100 кг/22 куб.м.  срокът на доставка е бил 19.05.2017 г., а стоката е получена на 22.05.2017 г. и е направено отбелязване, че липсват 106 кашона.По заявка-договор № 82081/11.05.2017 г. срокът за доставка е бил 15.-16.02017 г., а доставката е извършена на 17.05.2017 г.По заявка-договор 82708/31.05.2017 г. срокът за доставка е бил до 06.06.2017 г., а същата е извършена на 07.06.2017 г.По заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. срокът за доставка на стоката е 12.06.2017 г. сутрин, а товарът е доставен на 15.06.2017 г.По заявка-договор № 83848/29.06.2017 г. срокът за доставка е до 06.07.2017 г., а товарът е доставен на 07.07.2017 г.По заявка-договор № 83843/29.06.2017 г. срокът за доставка е 04.07.2017 г., доставката е извършена на 06.07.2017 г.

С писмо изх.№ 455/29.05.2017 г., изпратено по имейл, ответникът е уведомил ищеца за направена рекламация от получателя на товара по заявка-договор № 82203/15.05.2017 г.-„Я.“ АД за липсващи кашони /106 бр./ на стойност 9 134,72 евро при извършен транспорт от България до Германия по заявка на получателя № 301708/15.05.2017 г. за Германия, като го е предупредил, че ще го държи отговорен за установените щети.В преписката по щета № 0000-1308-00-17-7066/2017 г. на ЗК „Л.И.“ АД ответникът „А.“ ООД се съдържа писмо изх. 450/22.05.2017 г., с което ответникът е уведомил ищеца за получени рекламации за извършения транспорт от България до Германия по транспортна заявка 82203 за липсващи кашони /142 бр./ вследствие на кражба от камиона.Видно от застрахователна полица № 22119845/13081710000067/31.01.2017 г. по застраховка „отговорност на превозвача“ рискът „кражба“ не е покрит.Видно от представеното преводно нареждане от 20.09.2017 г. ответникът е превел по сметка на „Я.“ АД сумата от 17 865,96 лв. на основание щета по заявка 301708.С писмо изх.№ 485/15.09.2017 г. „А.“ ООД е уведомил ищеца, че извършва прихващане на посочената сума със задълженията, които има към него в размер на 9 847,26 евро /19 259 лв./ съгласно фактури № № **********/14.06.2017 г. /т.11 от исковата молба/; **********/12.06.2017 г. /т.9 от исковата молба/; **********/13.06.2017 г. /т.4/; **********/12.06.2017 г. /т.10/; **********/15.06.2017 г. /т.8/; **********/06.07.2017 г. /т.13/ и **********/10.07.2017 г. /т.12/, като дължимият остатък ще бъде преведен по банков път, което е станало с преводно нареждане от 20.09.2017 г. с основание за плащане-писмо за прихващане изх.№ 485/15.09.2017 г.

По заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. получателите на стоката са  заявили претенции към „Г.7“ AG за заплащане на сумата от 4 472,62 евро /8 800 лв./ за вреди, претърпени за 4 дни забава и представляващи преки производствени разходи от спиране на производството в два завода поради липса на суровини.За претърпените вреди „Г.7“ AG е уведомил ответника, че ще го държи отговорен за претърпените вреди.С писмо изх.№ 462/05.07.2017 г. „А.“ ООД е уведомил ищцовото дружество за предявената срещу него претенция от клиенти, като го е предупредил, че ще го държи отговорен за закъснението.Видно от представените  протокол за прихващане между „А.“ ООД и „Г.7“ AG и извлечение от банкова сметка ***.С уведомително писмо от 24.07.2017 г., получено на 08.08.2017 г. от Т.М., ответникът е уведомил „Е.“ ЕООД, че сумата от 8 800 лв. ще бъде прихваната от вземанията на ищеца към „А.“ ООД по фактури № № **********; ********* /по т.1 от исковата молба/; ********** /по т.2 от исковата молба/; ********** /т.3 от исковата молба/; ********** /т.7 от исковата молба/; ********** /т.6/ и ********** за 1 025,57 лв. /част от сумата по фактурата по т.5 от исковата молба/.В писмото е посочено, че окончателното прихващане ще настъпи към датата на падежа на последната от изброените фактури-11.08.2017 г., по която стойността е прихваната частично.

С второ уведомително писмо изх.№ 474/11.08.2017 г. ответникът е уведомил ищцовото дружество, че е заплатило сумата в размер на 8 800 лв. за възстановяване на вреди от ненавременно получаване на стока, и че на основание чл.103 вр. чл.104 ЗЗД извършва прихващане на посочената сума от вземанията на ищеца към него по посочените по-горе фактури, и че остатъкът от задължението по фактура № ********** в размер на 656,83 лв. с падеж 11.08.2017 г. ще му бъде заплатен.Видно от представеното преводно нареждане от 11.08.2017 г. сумата е преведена от „А.“ ООД в полза на „Е.“ ЕООД, като основанието за плащане е посочената фактура.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Л.З.е установено, че в счетоводството на ищеца „Е.“ ЕООД е осчетоводено вземане от „А.“ ООД в размер на 28 200,39 лв., в т.ч. по процесните фактури, по които е извършено плащане  размер на 1 534,42 лв. и неплатеният остатък възлиза на 26 665,97 лв.В счетоводството на „А.“ ООД по партидата на ищцовото дружество са отчетени задължения в общ размер на 28 716,39 лв. по посочените в таблица № 2 от заключението фактури.Извършени са плащания по банков път с общ размер от 19 916,38 лв. и е направено прихващане срещу вземане за неустойка по щета в размер на 8 800,01 лв.Плащането и прихващането не са осчетоводени по фактури.По партидата няма неплатени задължения към ищеца.В счетоводството на ищеца процесните фактури са осчетоводени, отразени са в дневниците за продажбите в данъчния период.В счетоводството на ответника процесните фактури са осчетоводени и включени в дневниците за покупките в данъчния период.Размерът на законната лихва за забава от деня на падежа по всяка фактура до 28.02.2018 г. възлиза на 2 857,23 лв.Счетоводните записвания при двете дружества са водени съгласно изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.Счетоводството на „А.“ ООД е водено редовно.В счетоводството на „Е.“ ЕООД са допуснати неточности по отношение на счетоводното отчитане на погасяването на вземанията от „А.“ ООД.На 20.09.2017 г. от разплащателната сметка на „А.“ ООД в „Прокредитбанк“ е извършено плащане в размер на 1 393,59 лв. с посочено основание за плащането „писмо за прихващане изх.№ 485/15.09.2017 г. във връзка с транспорт 82203“.В счетоводството на ответника платената сума е осчетоводена в намаление на задължението към ищцовото дружество.В счетоводството на „Е.“ ЕООД е извършено частично погасяване със сумата от 877,59 лв. от общата сума в размер на 1 393,59 лв. на задължението по фактура № **********/08.06.2017 г. и с остатъка в размер на 516 лв. е погасено задължение по фактура № **********.На 11.08.2017 г. е извършено плащане от „А.“ ООД по банкова сметка *** „Е.“ ЕООД в „УникредитБулбанк“ в размер на 656,83 лв. с основание за  плащането „ф.*********/08.06.2017 г. уведомително писмо изх.№ 474/11.08.2017 г.“.В счетоводството на ответника платената сума е осчетоводена в намаление на задължението към „Е.“ ЕООД, а в счетоводството на ищеца с посочената сума е погасено задължение по фактура № *********/08.06.2017 г.От „А.“ ООД е извършено плащане на „Я.“ АД на 20.09.2017 г. в размер на 17 865,96 лв. с основание „щета заявка 301708 CO5678BP/CO0335 EM/Е. ЕООД“.Платената сума в размер на 17 865,96 лв. е отнесена в намаление на задълженията по партидата на „Е.“ ЕООД.Фактура № 81171007744/01.09.2017 г., издадена от GRUP 7 е на стойност 4 480 евро.Задължението е погасено чрез прихващане на основание протокол за прихващане от 03.11.2017 г. между „А.“ ООД и GRUP 7.В счетоводството на ответника на 20.09.2017 г. е осчетоводено прихващане с основание „получено обезщетение от „Е.“ ЕООД за сумата от 8 800,01 лв. със счетоводна операция по дебитна сметка 401 „Доставчици“ в намаление на задължението към ищеца и по кредитна сметка 761 „Приходи от премии по застраховането“.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че неточностите във воденето на счетоводството при ищеца са свързани с неотразяване на извършеното прихващане, като по този начин плащането също не е посочено правилно.В счетоводството на ищеца е следвало да се съобрази извършеното прихващане, а ако не се приеме основанието, да се възрази.

Пред въззивната инстанция е разпитан свидетеля Ц.Г., който твърди, че работи в „Е.“ ЕООД като международен шофьор и е извършил транспорта от Висбаден до Костинброд през месец юни 2017 г.Твърди, че е трябвало да бъде на адреса за товарене във Висбаден преди обяд, но когато е отишъл на адреса са му казали, че стелките за товарене на палетата, които са били стандартни /3 мм/ не са подходящи за товаренето, тъй като е трябвало да са 8 мм и са му казали да изчака.Свидетелят е останал да чака, но след като не му е било оказано съдействие следобяд е отишъл в близък град и е закупил стелка 8 мм на 2 м и я е рязал с макетен нож, за да я пригоди за натоварване.Свидетелят не си спомня наименованието на фирмата, бил е натоварен последен камион и е пропуснал другия си адрес за товарене, след това е хванал забраната за шофиране в неделя и едва в понеделник е качил другия товар и е тръгнал за България.Уведомил е спедиторката на „Е.“ ЕООД, че ще пристигне в гр.Костинброд в 01,00 ч. през нощта и са му казали, че ще го разтоварят в 02,00 ч., защото иначе спират производството.Твърди, че е пристигнал на мястото на разтоварване, посочено от „Алог“ малко преди 01,00 ч., но са го разтоварили едва в 09,00 ч. сутринта.

              Свидетелката Р.К.твърди, че работи във фирма „А.“ ООД като спедитор.През месец юни 2017 г е имала възложен транспорт на „Е.“ ЕООД от Германия, като заявката е направена от партньора им „Г.7“ по възлагане от дългогодишния им клиент „Е.Т.“, за който превозват пратки от дълги години, които са с фиксиран час и ден на доставката.По конкретната заявка е имало проблем, тъй като стоката е трябвало да бъде натоварена в петък и да се достави в понеделник.Свидетелката няма точно обяснение за причината за закъснението, тъй като не е водила кореспонденцията с „Е.“ ЕООД, само е чувала колегата й Атанас Лозанов да комуникира с тях по телефона.Получили са претенция от „Г.7“, че са имали забавяне със съответното производство.Причината да остане камиона в събота и неделя в Германия е била да се натовари друга стока, тъй като камионът е групажен, а не късното натоварване на стоката.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Съгласно разпоредбата на чл.372, ал.1 ТЗ Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.

            Настоящият съдебен състав счита, че в частта, с която са отхвърлени исковете за главници за разликата над 26 665,97 лв. до 26 667,39 лв. обжалваното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване на основание чл.270, ал.3, пр.1 ГПК като постановено свръхпетитум.Видно от съдържанието на исковата молба сумата от отделните главници възлиза на 26 665,97 лв.В този смисъл е и направеното уточнение от ищеца съгласно дадените указания от първоинстанционния съд, поради което следва да се приеме, че съдът е бил сезиран с искове за главници за посочения размер и отхвърлянето на иска за разликата над сумата от  26 665,97 лв. до 26 667,39 лв. съдът се е произнесъл по искане, с което не е сезиран.

От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били обвързани от договори за превоз по процесните 13 бр. заявки-договори.

            Първоинстанционният съд е приел, че страните са уговорили по-дълъг срок на заплащане на дължимото навло-45 дни от издаване на фактурата за извършения превоз и представяне на оригинала на ЧМР.Приел е, че в срока по чл.373, ал.5 ТЗ получателите на стоката по две от заявките са направили рекламации към ответника, който е препратил исканията за обезщетение към виновния превозвач и е уведомил ищеца за намеренията си да ангажира отговорността му за обезщетяване на вредите за липси и забави.Съдът е изложил мотиви, че ищецът в качеството си на превозвач не е бил изправна страна, като по част от договорите е допуснал забава при доставката, а по договор № 82203/15.06.2017 г. и липса на голяма част от товара, поради което на основание чл.17 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки следва да носи отговорност за претърпените от товарополучателите вреди, които са заплатени от ответника.Съдът е приел, че са спазени предпоставките на чл.104, ал.2 ЗЗД по отношение на извършените от ответника прихващания, тъй като паричните вземания са били ликвидни и изискуеми, превозите, за които са направени рекламациите, са били извършени от ищеца, претенциите са били надлежно предявени и ищецът е уведомен за тях и не е възразил.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доказателства.Не се установи при постановяването му да е допуснато нарушение на императивни материално-правни разпоредби.

По отношение на възражението на въззивника за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд поради недопускане на гласни доказателства за установяване на различни уговорки по сключените договори за превоз въззивният съд се е произнесъл с определението по чл.267 ГПК, като е счел същото за неосноватено, поради което не следва да излага отделни мотиви и в решението /в този смисъл-определение № 600/15.10.2020 г., гр.д.№ 1569/20 г. на ВКС, IV ГО/. Следва да се добави, че ищецът в исковата молба се позовава на заявките-договори, като не твърди страните да са имали и допълнителни, респ. различни договорки от посоченото в тях.По отношение на твърдението за извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд поради недопускане на гласни доказателства за оборване на твърденията на ответника за неизпълнение на задължението за доставка на товара по заявка № 83042/08.06.2017 г. въззивният съд е допуснал разпит на свидетел на въззивника.

            Съгласно разпоредбата на чл.144 ГПК ответникът може да поиска допълнителен срок, за да вземе становище по направените в това заседание доказателствени искания от ищеца и да посочи допълнителни доказателства във връзка с направените оспорвания.С отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства за установяване на възраженията си, вкл. за предявена рекламация от товародателя по заявка-договор № 82203/15.05.2017 г., за заплащане на щетата, за уведомяване на ищеца, за изявлението за прихващане и за извършено плащане на разликата на вземането на ищеца, както и доказателства по заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. за установяване на твърденията за забава от страна на ищеца, за направена рекламация, за извършено плащане по нея, както и за уведомяване на превозвача /ищеца/ и изявление за прихващане с доказателства за връчването му.Заявените в първото съдебно заседание доказателствени искания са свързани с оспорването от страна на ищеца на получаването на уведомления за направените рекламации и изявления за прихващане, направено с писмено становище, представено в същото съдебно заседание и са допустими с оглед разпоредбата на чл.144 ГПК.

Несъстоятелно е позоваването на въззивника на чл.7  от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като сроковете за доставяне на товара са посочени в самите заявки-договори, на които ищецът основава претенциите си, като по някои от тях изрично е посочено и времето на доставка, а реалните дати на изпълнение се съдържат в представените от самия ищец ЧМР товарителници.Възражението за изтекъл давностен срок по чл.32 от Конвенцията също е неоснователно, тъй като ответникът не е инициирал  исково производство, а е направил извънсъдебно прихващане, с което е посочил кои свои задължения погасява и което не е оспорено от ищеца след узнаването му.Получаването на рекламациите по заявка- договор № 82203/15.05.2017 г. е установено от представения имейл, изпратен до Тодор Данчев /управител на ищцовото дружество/, на който са изпращани и процесните заявки-договори, както и от писма изх.№ 455/19.05.2017 г. и изх.№ 485/15.09.2017 г.Възражението на ищеца за неполучаване на уведомление за рекламацията е неоснователно, тъй като в уведомлението за щета до застрахователя за настъпило събитие по застраховка „отговорност на превозвача“, входирано на 15.06.2017 г. самият ищец е посочил, че е налице кражба на 104 кашона, като е приложил рекламация и фактури за стоката, както и самото писмо изх.№ 450/22.05.2017 г.Уведомяването на ищеца за рекламацията по заявка-договор № 83042/08.06.2017 г. e доказано от представеното уведомително писмо от 24.07.2017 г., получено на 08.08.2017 г. от Т.М. /служител на ищеца към датата на получаване-видно от писмо на НОИ изх.№ 1029-40-189641/05.04.2019 г./.Следва да се добави, че от представените документи за плащане и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че ищецът е получил плащанията на дължимата от ответника разлика в резултат на извършените прихващания, като в самите преводни документи е посочено основанието за плащане-извършеното прихващане и ищецът е отразил получените плащания в счетоводството си, макар и неточно, поради което най-късно към този момент е узнал за рекламациите и извършеното прихващане.

            С оглед настъпилия погасителен ефект на прихващането с оглед разпоредбата на чл.104, ал.2 ЗЗД възраженията за недоказано настъпване на вредите, за неоказано съдействие на превозвача от товародателя, респ. от получателя на стоката и за липса на доказателства за размера на вредите са несъстоятелни и несвоевременни.Същите са и недоказани, тъй като въззивният съд не кредитира показанията на свидетеля Ц.Г., от които не може да се установи за кой превоз се отнасят, тъй като свидетелят излага твърдения за разтоварване на стока в гр.Костинброд, а видно от товарителницата мястото на разтоварване е в гр.Елин Пелин.Дори и да се приеме, че се касае за процесния превоз, самият свидетел твърди, че не е тръгнал за мястото на разтоварване веднага след натоварването на стоката, въпреки че е бил уведомен, че забавянето ще причини спиране на производството, тъй като е трябвало на вземе товар и от друг адрес.Следва да се добави, че рекламациите към и от ответника са били предявени в срокове по чл.30, респ. чл.31 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки преди отправяне на изявленията за извънсъдебно прихващане.

            Ирелевантни са доводите, свързани с клаузи за неустойки между страните, тъй като ответникът е направил изявлението за прихващане със сумите, платени по отправените към него рекламациии, а не с претенции за неустойки.

            Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се обезсили в частта, с която са отхвърлени исковете на „Е.“ ЕООД срещу „А.“ ООД с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над предявения размер от 26 665,97 лв. до 26 667,39 лв. като постановено свръхпетитум, а производството по делото в тази част да се прекрати.В останалата част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира за частично основателно възражението на въззивника  по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 414,54 лв. и е под договорения размер от 1 800 лв. без ДДС.Предвид обстоятелството, че по делото са предявени множество обективно съединени искове съдът счита, че възнаграждението следва да бъде намалено до размера на 1 500 лв. без ДДС или 1 800 лв. с ДДС.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решението от 22.08.2019 г. на СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 56313/2018 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на „Е.“ ЕООД срещу „А.“ ООД с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над предявения размер от 26 665,97 лв. до 26 667,39 лв., като произнесено свръхпетитум и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД  с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „А.“ ООД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.