РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 328/23.2.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и шести януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
Светлана Методиева
При
секретаря В.Петкова и с участието на прокурор П.П., като разгледа докладваното
от съдия Диева касационно административно дело № 3264 / 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в от ЗАНН.
ИНТЕР АГРО - 2010 ЕООД, гр.София,
район Слатина, ул.Кадемлия № 31, представлявано от адв.Ст.М. обжалва Решение №
1770/26.10.2021г., постановено по АНД № 3903/2021г. на Районен съд-Пловдив, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 16-003162/26.05.2021г. на
Директор Дирекция “Инспекция по труда” /ДИТ/, гр.Пловдив за наложена на търговското
дружество имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2
във вр. с чл.63 ал.1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 КТ.
Касационният жалбоподател счита
решението за незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила и при явно несправедливо наказание. Посочено е, че ПРС не
е обсъдил оплакванията за нарушение на чл.57 ал.1 ЗАННТ : НП не съдържа точно
описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават – не е изпълнено изискването на чл.57
ал.1 т.5 ЗАНН. Липсата на изложени фактически основания опорочава НП и прави
невъзможно осъществяването на съдебен контрол. Поддържа неправилно обсъждане на
свидетелските показания на лицето В.м., който
ясно е заявил, че никога не се е занимавал със селско-стопанска работа, а е
работил в строителството, поради което му е било необходимо време, за да
провери дали е годен да извършва работа в оранжерия. Работодателят също е искал
да провери трудовите качества на м., който е постъпил на работа на 09.04.2021г.
– в деня на сключване на трудов договор с дружеството. Заявено е, че технически
не е било възможно дружеството да предостави копие от уведомлението по чл.62
ал.3 КТ. Същото е било представено на работника непосредствено след
получаването му от ТД на НАП. Оспорващото дружество е искало да провери
трудовите качества на лицето и затова го е допуснало до работа. Дори да се
приеме, че нарушение е било извършено, се поддържа, че случаят разкрива
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, вкл. не рефлектира върху съществуването на
трудово правоотношение, нито върху валидността на трудовия договор. С
позоваване на чл.348 ал.5 т.1 НПК се счита, че наложеното наказание е явно
несправедливо. В тази насока е заявено, че отсъстват данни за предходни
нарушения на търговеца от същия вид, случаят е инцидентен и не се касае за
незаконосъобразни практики и организация в търговския обект, с които да се цели
системно нарушение на трудовото законодателство. Поискана е отмяна на решението
и отмяна на НП с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по
представен списък от адв.Г.П..
Ответникът чрез процесуален представител
Н.К. /началник Отдел „АИПО” в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив/ оспорва
жалбата като неоснователна и поддържа законосъобразност на касираното решение.
Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив предлага
решението на РС-Пловдив да бъде оставено в сила поради неоснователност на
жалбата.
Жалбата е процесуално
допустима-подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от
оспорване на неблагоприятно решение.
1. В адм.нак.преписка се съдържа
заповед от 11.02.2014г. за оправомощаване директорите на Дирекция "Инспекция
по труда" да издават НП по актове за установяване на административни
нарушения, съставени от инспектори и от лицата на Д ИТ, поради което
административнонаказателната компетентност е установена с оглед длъжността на
актосъставителя – главен инспектор при Д ИТ - Пловдив.
1.1. НП е издадено въз основа на АУАН от
21.04.2021г., документирал факти и обстоятелства, установени при извършена
проверка на 09.04.2021г., в периода от 12.30ч. до 13.30ч., в обект – оранжерия
в гр.Съединение, м.Пилчарници, стопанисван от Интер Агро 2010 ЕООД, където към
момента на проверката е констатирано да работи лицето В.м. като „работник,
оранжерия“. Според фактическата установеност – в разговор и в писмен вид /декларация
по чл.402 КТ/, работникът декларирал, че работи в обекта от същия ден –
09.04.2021г., с работно време от 8.00ч. до 16.00ч. В НП са отразени представени
на 15.04.2021г. в Д ИТ : трудов договор № 12/09.04.2021г. с В.м. и справка от
ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ с изх.№
22388213150411 от 19.07ч. на 09.04.2021г., с която е регистриран трудовия
договор в ТД на НАП. Посоченото обосновало извод за това, че към 12.50ч. на
09.04.2021г. в оранжерията в гр.Съединение, м.Пилчарници от страна на
работодателя Интер Агро 2010 ЕООД е допуснат до работа като „работник,
оранжерия“ В.м., без да му е предоставено преди постъпването му на работа копие
от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП - нарушение на чл.63
ал.2 вр. с чл.63 ал.1 КТ и на основание чл.416 ал.5 КТ във вр. с чл.414 ал.3 КТ, с преценка за липса на маловажност по см. на чл.28 а ЗАНН и чл.415в ал.1 КТ, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500лв.
В НП е посочено, че нарушението е извършено на 09.04.2021г. в оранжерия в
гр.Съединение, м. Пилчарници и са описани : декларация по чл.402 ал.2 КТ;
заверени копия на трудов договор № 12/09.04.2021г. и справка от ТД на НАП с
изх.№ 22388213150411/09.04.2021г.; пълномощно № 2009/08.02.2019г.
Св.Б. /актосъставител/ потвърдила
констатациите и заявила, че към момента на проверката с колегите установили В.м.
да работи в оранжерията, като в разговор с проверяващите заявил, че работи от
същия ден с работно време от 08.00ч. до 16.00ч., с уговорено трудово
възнаграждение и почивни дни. Същото декларирал и в справка по чл.402 КТ.
Конкретизирани са действията на м. – работел с още един работник по сглобяване
на поливната система – капково напояване.
Св.м. потвърдил, че в момента на
проверката закачвал маркучи за капковото напояване, за да се види дали ще
проработят, което било част от задълженията му. Заявил е също, че като отишъл
на работа шефът му казал, че първо ще е на изпитателен срок поне 15 дни, а
преди да започне работа в оранжерията е работил в строителството. Имало
уговорка за 10-15 дни да види дали ще може да се справи. „В момента нямах
сключен трудов договор. По-късно имах сключен трудов договор.“. Получил е
уведомление от НАП и към дата на разпита /30.09.2021г./ работи.
Преписката съдържа : Декларация от В.м.
по см. на чл.402 ал.1 т.3 КТ, в която е вписал, че работи в Интер Агро 2010 от
09.04.2021г. – обща работа в обект Оранжерия, Съединение, с работно време от 8
до 16ч., с почивни дни – събота и неделя, трудово възнаграждение в размер на
800лв., отбелязано „да“ за сключен трудов договор, като декларацията е
попълнена в 12.50ч. на 09.04.2021г. ; Справката за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 КТ е от 09.04.2021г., 19.07ч.; Трудовият договор №
12/09.04.2021г. е на основание чл.70 ал.1 КТ „Трудов договор със срок за
изпитване“, като в чл.3 е посочено, че е безсрочен, а в чл.4, че е със срок за
изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, при трудово възнаграждение от
1030лв.; Служебна бележка от 09.04.2021г. – в същата е удостоверено, че на В.м.
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
09.04.2021г.
1.2. Въз основа на събраните
доказателства ПРС пиел, че в случая м. е постъпил на работа в 8ч. на
09.04.2021г. и е полагал труд по време на проверката в 12.50ч., като
работодателят не му е връчил уведомление по чл.62 ал.3 КТ, тъй като същото е
заверено в НАП след 19ч на същия ден. Изводът съответства на събраните писмени
доказателства, вкл. свидетелските показания на м. са преценени правилно. При
осъществено административно нарушение по чл.63 ал.2 вр. с ал.1 КТ, е наложена
имуществена санкция в минимум – 1500лв. ПРС не приел да са налице
предпоставките по чл.28 ЗАНН, за което е изложил обосновани мотиви, вкл. се е
позовал на чл.415в ал.2 КТ, която норма изключва от дефиницията за маловажност
нарушенията по чл.63 ал.1 и ал.2 КТ с цел – защита на обществените отношения по
охрана на важното конституционно право на гражданите – трудовото.
2. Съгласно чл. 63 ал.1, ал.2 КТ : „Работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на
работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.; Работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.“. Забраната по ал.2
от чл.63 КТ е ясна – отнася се за документите по ал. 1 - сключен трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ, заверено
от ТД на НАП.
Според писмените доказателства и свидетелските
показания м. е полагал труд към периода на проверката /в служебна бележка от
09.04.2021г. е удостоверено, че на В.м. е проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на 09.04.2021г./. Имало е трудов договор и
същият е от 09.04.2021г., на която дата от 8ч е работил м., макар декларираният
факт за наличен трудов договор в декларацията по чл.402 КТ не съответства на
свидетелските показания на м. в частта им за наличие на трудов договор - „В
момента нямах сключен трудов договор. По-късно имах сключен трудов договор.“. Трудовият
договор от деня на проверката – 09.04.2021г. е на основание чл.70 ал.1 КТ, но
същевременно е безсрочен. Дори срокът на договора да е изпитателен, спрямо него
са приложими изискванията за окончателния договор /чл.70 ал.3 КТ/ и на чл.63
ал.2 КТ. Ведно с посоченото, във възражението против АУАН не е поддържана
уговорка за проверка на лицето по отношение възможността му да се справи с
работата, а е посочено наличието на трудов договор от 09.04.2021г. и
постъпването на работа на м. на 09.04.2021г. – в деня на сключване на трудовия
договор. Поддържана е техническа невъзможност за предоставяне на копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 КТ, което било представено на работника
непосредствено след получаването му от ТД на НАП и нарушението е било
отстранено веднага след установяването му по предвидения ред в КТ.
Неоснователни са възраженията за
нарушения на чл.57 ЗАНН относно съдържанието на НП, тъй като в същото е описана
фактическата установеност, според която адм.нак.орган е направил извод за
конкретно административно нарушение, описано словесно, на което е придадена
правилна правна квалификация, вкл. от данните при проверката е ясно при какви
обстоятелства е направена констатацията на проверяващите и са описани писмените
доказателства, представени в Д ИТ. Техническата невъзможност за предоставяне на
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 КТ на работника в деня на сключване на
договора или в периода на проверката е последица от неправомерното му допускане
на работа преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП. В конкретиката на фактите нарушението не е отстранено
незабавно, която хипотеза би била възможна при своевременно подадено
уведомление – в срока по чл.62 ал.3 КТ и връчено на работника копие от
уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ в периода на проверката. В случая проверката е
с посочен начален и краен час, като копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 КТ
не е връчено минути или час след приключването й. Дори да е налице инцидентно
поведение на работодателя, не са поддържани и доказани обективни факти, препятстващи
изпълнение на задължението по КТ. Различен би бил извода при отстранен пропуск в
хода на проверката или при поведение на работодателя, при което само минути или
час отделят изпълнение на задължението по чл.63 ал.2 вр. с ал.1 КТ, а не часове.
В тази насока са и съображенията на ПРС. Тоест, дори да се приеме, че разпоредбата
на чл. 415в ал.2
от КТ макар да ограничава приложението на ал.1 от същия текст по
отношения на определени нарушения, не изключва възможността за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН когато са налице основанията за това, в случая такива основания
не са налице.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.63д ал.4 вр. с ал.5 ЗАНН за касационната инстанция,
в размер на 80 лв., вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 1770/26.10.2021г., постановено по
АНД № 3903/2021г. на Районен съд-Пловдив.
Осъжда ИНТЕР АГРО - 2010 ЕООД,
гр.София, ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :