Решение по дело №200/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  224

 

гр. Пловдив  29.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                               ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Г. Чамбов в. търг. дело № 200 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 171 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 89 по описа за 2019 г., Пазарджишкият окръжен съд е: 

- осъдил „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК …, да заплати на А.Г.М. сумата от 25 000 лева обезщетение при ексцес - неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, пряко свързан с получените травматични увреждания при ПТП настъпило на 30.07.2013 година по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д., в района на км. 57 + 550 м. община П. с  МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г., до окончателното изплащане;

 - отхвърлил частичният иск /предявен в размер от 60 000 лева от целият такъв в размер на 80 000 лева/  за разликата над сумата от  25 000 лева до претендирания размер от 60 000 лева, като неоснователен;

- осъдил „З.к.Л.И.“ АД да заплати на А.Г.М. разноски в размер на 1166.67 лева, съобразно уважената част от иска;

- осъдил А.Г.М. да заплати на  „З.к.Л.И.“ АД, разноски в размер на 465 лева, съобразно отхвърлената част от иска;

 - осъдил „З.к.Л.И.“ АД да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК по сметка на Окръжен съд Пазарджик,държавна такса в размер на 1000 лева.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищецът А.Г.М. чрез процесуалния си представител е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск, с оплакване за неправилност на решението в тази част. Излагат се доводи, за занижен размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на получените усложнения от заболяването, свързано с претърпените от процесното ПТП травми. Затова моли да се отмени решението в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло, както да му се присъдят разноските за въззивното производство.

Ответникът „З.к.Л.и.“ АД е обжалвал решението в осъдителната му част. Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че в тази част решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Искането е да се отмени решението в осъдителната му част и место това се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло, евентуално – да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски.

         В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от двете страни, с които въззивните жалба взаимно се оспорват.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пазарджишкия окръжен съд е било образувано по предявен от А.Г.М. против „З.к.Л.и.“ АД, осъдителен иск за заплащане на сумата 60 000 лева като част от общата дължима сума от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи във физически и психични болки и страдания, вследствие от настъпил ексцес – посттравматична коксартроза и претърпяната вследствие на това тотална смяна на тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти; предкоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1 двустранно демиелинизиращ  тип увреда на н. перонеус; както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените травматични увреждания при ПТП, настъпило на 30.07.2013 г. по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д., в района на км. 57 + 550 м. община П. с МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч., ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане.

Искът се основава на следните, установени по делото факти:

С влязло в сила решение № 257 от 14.01.2015 г., постановено по гр. д. № 11978 по описа за 2013 г. на СГС, „З.к.Л.И.“ АД, е осъдено да заплати на А.Г.М. сумата 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки от ПТП, настъпило на 30.07.2013 г.

Безспорно е, макар това да не е отбелязано в диспозитива на посоченото решение, че се касае за ПТП, настъпило на посочената дата на републикански път Ш-803, в района на км. 57+550 м. община П. с лек автомобил марка „В…", модел „…“, с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч., както и че неимуществените вреди, за които е присъдено посоченото обезщетение, са причинени в резултат на получените вследствие от същото ПТП многобройни физически травми от ищеца, в т. ч. и фрактура на бедрената шийка на дясна тазобедрена става.

Уточнението е важно, тъй като предмет на този иск са вреди вследствие ексцес във връзка с описаната травма – постравматичната артроза и последвалата хирургическа интервенция.

В тази насока, от приетото по делото заключение на СМЕ и обясненията на вещото лице д-р Д. П. в съдебно заседание, по делото е установено, че около пет месеца след извършената операция на счупената при произшествието на 30.07.2013 г. дясна тазобедрената става, след извършен медицински преглед, е констатирано, че фрактурата е зараснала напълно, закрепващите метали са били отстранени и ищеца е бил насочен към рехабилитационни процедури. Около две години след травмата и извършената операция, при извършен преглед на 07.07.2015 г. след направена контролна рентгенова снимка, са открити данни за некроза на бедрената глава. Две години по-късно – 28.09.2017 г, ищецът е претърпял нова операция, при която е извършена тотална смяна на дясна тазобедрената става с последващ период на възстановяване и рехабилитация.

         Предвид заявеното основание на предявения иск, както и поддържаните от страните твърдения и възражения, спорните въпроси са: дали е налице ексцес; ако е налице, в какво се изразява; дали е налице съпричиняване от страна на ищец за настъпилите усложнения; както и относно справедливия размер на обезщетението.

Наличието на пряка причинна връзка между получената от ищеца травма – счупване на бедрената шийка и последвалото усложнение -  постравматичната артроза, е установена от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза.

Според това заключение, основаващо се на приложената по делото медицинска документация във връзка със заболяването на ищеца, получената от М. авазкуларна некроза, представляваща  разстройство в кръвообръщението на бедрената глава, е довело в крайна сметка до унищожаване на ставата т.е. до посттравматична коксартроза, се намира в причинна връзка с процесното ПТП.

Механизмът на процесното увреждане, времетраенето на целия процес, отделните етапи от развитието на това заболяване, са посочени детайлно и компетентно в заключението, а и в обясненията, дадени в съдебно заседание от вещото лице д-р Д. П., установяващи без съмнение, че влошаването на здравословното състояние на пострадалия А.М. произтича пряко от предхождащата травма, получена при процесното ПТП.

         Съдът преценява като неоснователни поддържаните във въззивната жалба възражения на ответника за недоказана причинна връзка между травмата от произшествието през 2013 г. и получената коксартроза, основаващи се на липсата на резултати, поради бездействие на ищеца, от препоръчания му на 01.08.2014 г. преглед с ЯМР. Според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 15.10.2019 г., въпреки хипотетично съществуващия биологичен потенциал за възстановяването на ищеца след първата извършена операция, все пак се е развила посттравматична коксартроза на ставата, като първите признаци за предшестващата я авазкуларна некроза са открити около 10 – 12 месеца след травмата. Следователно, към датата на извършване на прегледа - 01.08.2014 г. са съществували данни за започнал процес за износване на ставата, поради което ищецът е бил насочен към изследване с ЯМР. Около година по-късно, след направена рентгенова снимка, са потвърдени данните за асептична некроза на бедрената глава. Обстоятелството, че в конкретния случай се е сбъднала неблагоприятната за ищеца медицинска прогноза, по никакъв начин не повлиява крайното и обосновано заключение на вещото лице за наличието на ексцес. 

         Неоснователно е и заявеното в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради същите обстоятелства – липса на медицинска документация относно назначеното изследване с ЯМР и неспазване от страна на ищеца на медицинските предписания след първата операция.

Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че ищецът е пренебрегнал предписания му от лекарите режим, медикаментозно лечение, рехабилитационни процедури и пр. Този извод не може да почива на предположения, или на липсата на данни за препоръчано му медицинско изследване, евентуално потвърждаващо съмненията относно започналия процес на увреждане на ставата, за което към онзи момент вече са били налице и други индикации.

От събраните по делото доказателства – медицински документи и свидетелски показания, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, е установено, че влошеното здравословно състояние на ищеца във връзка с развитието на авазкуларна некроза и последвалата я посттравматична коксартроза на дясната тазобедрена става е било съпътствано с ограничени и болезнени активни движения на ставата, със скъсяването на увредения крайник, водещо до компенсаторно изкривяване на гръбнака, притискане на н. ишиадикус, прояваващо се с наличието на постоянна и мъчителна болка на целия крайник. Според показанията на разпитания свидетел А.М. – дядо на ищеца, подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, тези страдания са продължили до извършването на операцията за смяна на тазобедрената става. От друга страна, според заключението на СМЕ, възстановителния процес след тази операция, съответно - болките от появилия се радикулит продължават около шест месеца, при провеждане на физиотерапия и медикаментозно лечение. Независимо от това, след извършената операция за смяна на ставата, е налице скъсяване на десния долен крайник с около 1 см, което води до трайна промяна в движението и натоварването на този крайник и налага носенето на ортопедична подложка. Според заключението на СМЕ, доколкото изкуствената става не покрива напълно функциите на естествената, въпреки че възстановява основната функция на крайника  - опорната, на претърпелите такава операция са разрешени ежедневните дейности, както и неконтактни спортове, съответно – ограничаване на контактните спортове т.е. такива, които са свързани с рязка промяна на движението.

Несъмнено е следователно, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето с трайно затруднения на движението на засегнатия крак, постравматичната коксартроза и предизвикания вследствие това увреждане радикулит, са били свързани и със силни болки, продължително обездвижване на пострадалия крайник и произтичащите от това неудобства за ищеца – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването, както и със социалните му контакти. Въпреки навременно и правилно лечение, както и извършените рехабилитационни процедури, предвид характера и тежестта на травмите, периодът на възстановяване на ищеца е продължил над шест месеца.

Независимо, че заболяването на ищеца е било излекувано „дефинитивно“, както и че са възстановени повечето функции на засегнатият крайник, претърпените травматични увреждания са довели до промени в походката на пострадалия, до временно ограничения на значителна част двигателните му способности, до затруднения в изпълнението на ежедневните му функции, което предвид възрастта му, както и невъзможността за пълното функционално възстановяване на засегнатия крайник, се е отразило негативно и на психиката му.

Преживяната от ищеца психологическа травма, свързана със първоначалното увреждане на ставата, но най-вече с последващите усложнения и радикална промяна, настъпила с протезирането на ставата и произтичащите от това трайни ограничения на физическата му активност, е довела до промени в начина му на мислене и усещане, до появата на притеснения, несигурност, чувство на непълноценност и неувереност.

В заключение следва да се отбележи, че в случая се установяват самостоятелно настъпили и произтичащи от усложненото здравословно състояние неимуществени вреди за ищеца, които не са били предмет на спора по гр. д. № 11978 по описа за 2013 г. на СГС. Така установените и релевантни за процесното спорно правоотношение факти не са преклудирани с влязлото в сила решение по предховния спор.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

  В тази връзка, Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно поддържаното от ответника възражение, че по предходния спор съдът е предвидил неблагоприятното развитие относно заболяването на дясната тазобедрена става и това обстоятелство е било отчетено при определяне размера на присъденото с решението по този спор застрахователно обезщетение.

Действително последиците за здравето на ищеца М. и прогнозите за бъдещото му възстановяване са обсъждани от съдилищата по предходния спор, като един от обуславящите справедливия размер на обезщетението фактори, на от мотивите на постановите решения става ясно, че тези прогнози са отнесени единствено към вредите от първоначално претърпяната травма – счупване на дясната тазобедрена става, но не и към евентуални бъдещи усложнения, още по-малко към процесното заболяване. 

  Другият основен спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от настъпилия ексцес.

При определяне размера на дължимото обезщетение, Пазарджишкият окръжен съд е изложил съвсем лаконични мотиви, отчитайки младата възраст на ищеца  и сравнително добрата възможност за възстановяването му, но в същото време е взел предвид необратимите промени в живота му, свързани с наложените от заболяването и хирургическата интервенция ограничения, както и икономическите условия в страната, и съществуващите размери на лимитите в отговорността на застрахователите към 2017 г.

Основното поддържано във въззивната жалба оплакване на ищеца, за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение с характера, интензитета и степента на претърпените от него болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, е частично основателно.

         При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.  

         В случая е установено, че получените от ищеца, вследствие първоначално травматично увреждане на дясната тазобедрена става усложнения се характеризират с особена тежест, обусловена от продължителността и необратимостта на процеса на некроза и постравматичната коксартроза, както и от съпътстващия този процес и провокиран от това увреждане радикулит, което е било свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период. Освен това, предвид дългия и мъчителен възстановителен процес, болката е била съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до рязко влошаване на качеството на живот на пострадалия и до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, както и до психически и емоционален срив.

Освен описаните фактори – вид и характер на увреждането; продължителността и степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, затрудненията в социална адаптация, при определяне размера на обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната.

Като важен индикатор за реалните социално-икономически условия и стандарта на живот в страната, могат да бъдат разглеждани лимитите на застраховане по чл. 492 във вр. с чл. 346 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", които, макар да не се възприемат като самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението, представляват известен ориентир за промените в конкретните обществено - икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Настъпилите промени в размера на тези лимити и по-точно - увеличението на минималните им размери в сравнение с тези по КЗ /отм./ - чл. 266, както и увеличаването на размерите на минималните застрахователни суми за сключването на задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, включително и на действащите към датата на застрахователното събитие спрямо предходни периоди, също следва да се отчетат при определянето на справедливо обезщетение за причинените вреди, като израз на промените в обществено-икономическите отношения в страната.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 40 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

Това означава, че в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително още 15 000 лева над присъдените от Пазарджишкия окръжен съд 25 000 лв. или общо 40 000 лева – застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от настъпилия ексцес – влошаване на  здравословното състояние на ищеца, вследствие получената от процесното ПТП травма на дясната тазобедрена става, по вина на застрахования в ответното дружество делинквент, след като се отмени обжалваното решение в тази му част.       

Относно разноските.

В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото въззивно производство деловодни разноски, които, според представения договор за правна помощ и съдействие, възлизат на 1474 лева с ДДС, съразмерно с уважената част от предявения иск.

Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пловдивския апелативен съд държавна такса в размер на 300 лв.

В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ОТМЕНЯ решение № 171 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 89 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от А.Г.М., ЕГН ********** против „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК …, осъдителен иск за разликата над сумата 25 000 лева до сумата 40 000 лева - обезщетение при ексцес - неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по чл.51 ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД, пряко свързан с получените травматични увреждания при ПТП настъпило на 30.07.2013 година по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д.,в района на км. 57 + 550 м. община П. с  МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч.,ведно със законната лихва, считано от 27.09.2017г., до окончателното изплащане, като вместо това в тази част постановява:

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК: … да заплати А.Г.М., ЕГН **********, допълнително сумата от 15 000 лева над присъдената сума от 25 000 лв., или общо 40 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпил ексцес – влошаване на  здравословното състояние, изразяващо се в посттравматична коксартроза и претърпяна на 28.09.2017 г. оперативна интервенция – тотална смяна на дясна тазобедрена става, посредством ендопротезиране чрез метални импланти; предкоренчева увреда на ниво Л5 и ЕС1 двустранно демиелинизиращ тип увреда на н. перонеус; както и емоционално и психическо разстройство, пряко свързани с получените от А.Г.М. травматични увреждания при ПТП, настъпило на 30.07.2013 година по републикански път Ш-803, с посока на движение от село Д. към село Д., в района на км. 57 + 550 м. община П. с  МПС марка „В…", модел „…", с peг. № …, управлявано от Б. А. Ч., ведно със законната лихва върху главното парично задължение от 40 000 лева, считано от 27.09.2017 г. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 28.11.2019 г., постановено по т.д. № 89 по описа за 2019 г. на Пазарджишкият окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД, с ЕИК … да заплати на А.Г.М., ЕГН ********** сумата 1747 лева с включен ДДС - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството по т. д. № 200 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА „З.к.Л.и.“ АД,  ЕИК … да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 300 лева - държавна такса за производството по настоящото в.т.д. № 200 по описа за 2020 г. на Пловдивския апелативен съд.

 

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

            

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: