№ 22886
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20221110121861 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ЗАД „*** ***“ АД
да заплати на А. Р. М. сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от ищеца в качеството му на водач
на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, пострадал при ПТП, настъпило на
24.03.2021г. в гр. София, на бул. „***“, в близост до магазин „***“ по вина на водача на лек
автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ, гражданската отговорност на автомобилистите на който
била застрахована от ответника по силата на договор за задължителна застраховка „***т“,
както и сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
физически и емоционални болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат от същия
инцидент, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането-
24.03.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 24.03.2021г. около 21:00 часа управлявал лек автомобил „***
***“ с рег. № СА *** РР в гр. София, в най- лявата от трите пътни ленти в една посока по
бул. „***“, когато в близост до магазин „***“ водачът на попътно движещия се в съседната,
средна лента лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ предприел рязко навлизане в лентата за
движение на лек автомобил „*** ***“, с което станал причина за настъпване на удар
помежду им. В резултат от удара управляваното от ищеца МПС се завъртяло няколко пъти и
се ударило в намиращите се вляво пътни мантинели. Като последица от ПТП А. М.
претърпял травматични увреждания- дълбоко охлузване в лявата тилно- слепоочна област на
главата, както и контузия на шията, причинили му остри и интензивни болки през първите
две седмици след инцидента, отключили остро главоболие и изчезнали напълно след около
месец след ПТП. Това, от своя страна, препятствало пострадалия да извършва нормално
ежедневните си дейности- да работи ефективно като авиационен техник, както и да
практикува любимите си занимания, свързани с физическа активност. Освен това, А. М.
изживял уплаха, стрес, започнал да изпитва смущения в съня, чувство на тревожност и
безпокойство, получавал паники, поради което около месец след инцидента се наложило да
потърси специализирана помощ от психолог, във връзка с което преминал през осем
психологически сеанса, за което заплатил 250.00 лева, които, както и заплатената такса за
освидетелстването му след ПТП в размер на 50.00 лева, претендира да му бъдат
1
възстановени от ответника в качеството му на застраховател на гражданската (деликтната)
отговорност на соченото за делинквент лице. Претендира да бъде обезщетен и за описаните
неимуществени вреди, като му бъде заплатено обезщетение от 3000.00 лева, както и законна
лихва върху сумите и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, оспорвайки механизма на ПТП, а в тази връзка- и
доказателствената стойност на протокола за ПТП, и поддържайки, че изключителна причина
за настъпване на инцидента е поведението на ищеца, който не се съобразил с останалите
участници в движението и с това създал предпоставки за удара, като в условията на
евентуалност това поведение на А. М., както и непоставянето на предпазен колан от същия
се сочат като съпричиняващи вредоносния резултат, а с това и като основание за редуциране
на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател. Оспорва се доказаността
на обстоятелството ищецът да е пострадал при ПТП, видът и характерът на получените от
него травматични увреждания, както и съществуването на причинна връзка между тях и
инцидента. Ответникът счита размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за завишен с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а по отношение на
обезщетението за имуществени вреди оспорва необходимостта от извършване на
изследванията, във връзка с които са извършени процесните разходи, доколкото същите не
били назначени от лекар. Поддържа, че в случай че искът бъде счетен за основателен,
законна лихва се дължи след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по заявената
извънсъдебна претенция, т. е. от 28.03.2020г. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ е уредена правната възможност за увреденото лице
да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя, обезпечил гражданската отговорност на
делинквента по силата на договор за имуществено *** „***т“ на автомобилистите. За да
бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната
действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка „***т“, по силата на което застрахователят се е задължил да
обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС; 2/
реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното
покритие в резултат от виновното и противоправно поведение на сочения за делинквент (на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на имуществени и
неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на материални и нематериални блага на
ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск, изразяващо се в случая в
извършване на сочените от ищеца разходи за неговото лечение и възстановяване след
инцидента, както и в изживените от него болки, стрес, безпокойство; 4/ причинно-
следствена връзка между ПТП и вредоносните последици.
С доклада по делото, след служебно извършена от съда справка в информационния
център на Гаранционния фонд, съобразно нормата на чл. 155 ГПК на страните е съобщено,
че в случая наличието на валидно и действащо към датата на ПТП правоотношение по
договор за задължителна застраховка „***т“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с
рег. № СВ ** НТ не подлежи на доказване. Независимо от това, за пълнота и прецизност
следва да се изясни, че това обстоятелство с правно значение не е спорно между страните, а
и за установяването му по реда на чл. 190 ГПК към делото е приобщена застрахователна
полица за застраховка „***т“ с предмет гражданската (деликтната) отговорност на водачите
на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ.
2
Установява се от съставения протокол за ПТП № ***/25.03.2021г., че същото е
настъпило на 24.03.2021г. в гр. София, на бул. „***“, срещу магазин „***“, като
управляваният от ищеца А. Р. М. лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР се движил в
най- лявата пътна лента на бул. „***“ в посока от ул. „Самара“ към бул. „Цариградско шосе“,
когато в района на кръстовище, образувано от булеварда с улица без име, попътно
движещият се в съседна пътна лента лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ предприел
навлизане в лентата за движение на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, ударил
същия, като в резултат от удара лек автомобил „*** ***“ се ударил в намиращата се вляло от
пътя по посоката му на движение мантинела. В идентичен смисъл е и изложеното от водача
на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР- ищеца А. Р. М., в уведомлението за
настъпило застрахователно събитие от 09.06.2021г., с което последният е сезирал ответното
дружество с искане да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. С
оглед на това, доколкото така описаният механизъм на ПТП се установява по идентичен
начин от приобщените писмени доказателства, като данните в последните не се оборват от
останалата доказателствена съвкупност, а напротив- намират опора в неоспореното
заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на възложените задачи, и съгласно което обосновано от техническа
гледна точка е да се приеме, че процесният пътен инцидент е настъпил при описания в
коментираните писмени доказателства, респ. в исковата молба, механизъм, следва да се
приеме за доказано, че поведението на водача на лек автомобил „***“ е станало причина за
инцидента. Преминавайки в съседната лента за движение, в която в този момент се е движил
лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, без да пропусне същия, водачът на лек
автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ е нарушил правилата за движение по пътищата, в
частност нормите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и именно това негово виновно и
противоправно поведение е станало причина за настъпване на процесния пътен инцидент.
Същевременно, по делото не са приобщени доказателства, установяващи твърденията
от името на ответното дружество, че поведение на ищеца обективно е станало единствена
причина, евентуално е допринесло за осъществяване на инцидента. Така, по делото няма
данни ищецът да не е съобразил поведението си с останалите участници в движението- така,
както това се поддържа в отговора на исковата молба, като за пълнота и прецизност следва
да се изясни, че според настоящия съдебен състав така заявено, възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат в тази му част е твърде общо и неконкретизирано,
поради което и по правило не е годно надлежно да сезира съда да го разгледа по същество.
Получените от ищеца в резултат от процесния пътен инцидент конкретни травматични
увреждания се установяват от приобщената по делото и неоспорена медицинска
документация, както и от изготвеното въз основа на нея и също неоспорено заключение на
съдебно- медицинската експертиза, по отношение на чиято пълнота и обоснованост за съда
не възниква съмнение, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице- съдебен медик в
резултат от процесния пътен инцидент ищецът е получил дълбоко охлузване от около 6 см в
лявата тилно слепоочна област на главата, както и контузия на шията, за които при
наличните данни по делото вещото лице е възприело, че представляват мекотъканни
травматични увреждания. Експертът е изяснил, че тези травми могат да бъдат причинени по
време и начин, съобщени в исковата молба- от контакт на слепоочно- тилната област на
главата вляво с част от интериора на лекия автомобил в съседство, респ. от рязко движение
на главата в шията от инерционни въздействия. Допълнил е, че в случая за травмата в
областта на шията следва да се приеме, че е причинена индиректно, като е разяснил, че в
условията на ПТП подобна травма е честа и се реализира от рязко движение на главата с
нараняване от преразтягане на паравертебралната шийна мускулатура, в случая без
ангажиране и на костно- ставни структури на гръбначен стълб. В писменото си заключение
3
вещото лице е пояснило, че при липса на данни за възникнали усложнения болките и
страданията от получените травми, както и временните функционални нарушения, свързани
с болезнени движения на шията, следва да са отшумели за до около две седмици след
инцидента. Изрично по отношение на увреждането в слепоочната област в проведеното на
22.05.2024г. открито съдебно заседание експертът е изяснил, че макар при прегледа на
пострадалия непосредствено след ПТП същото да не е отразено, доколкото е било видимо
при съдебномедицинския преглед впоследствие, следва да се приеме, че и това увреждане е
резултат от процесния пътен инцидент, тъй като описанието му в съдебномедицинското
удостоверение съответства по време и начин на получаване на съобщеното от пострадалия
при прегледа.
Съгласно изричните разяснения на съдебния медик в заключителната част на
писменото му заключение в случая всяко от установените травматични увреждания с оглед
специфичния начин на получаването им и анатомичната област от тялото, в която са
локализирани, би могло да бъде получено и при поставен предпазен колан от ищеца. С оглед
на това, дори и да се приемат за доказани фактическите твърдения, с които ответникът
обосновава възражението за съпричиняване в тази му част, каквито в случая тези твърдения
не са, тъй като по делото не са приобщени каквито и да е данни за установяването им, това
възражение не би било годно да обоснове извод за наличие на основание за редуциране на
отговорността на делинквента, респ. на гаранционно- обезпечителната отговорност на
застрахователя му по смисъла на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно заключението на съдебно- психологичната експертиза, което, преценено по
реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено както въз
основа на данните по делото, така и след събеседване, лично с ищеца, подекспертният е
възприел претърпяното на 24.03.2021г. ПТП като силен стресор, довел до дистрес, който се е
отразил негативно върху цялостното му психично функциониране за продължителен период
от време (отчасти и до настоящия момент), непосредствено след инцидента са били налице
интензивни негативни емоционални състояния (с преживяване на шок от неочаквано
случилото се и силна уплаха, чувство за витална застрашеност, притеснение от
инвалидизация) и психосоматичен дискомфорт (болки, световъртеж). Около месец (с по-
голяма изразеност през първите две седмици) изпитвал състояния на тревожност,
напрегнатост, соматични болки и замаяност, както и усещане за загуба на контрол и
сигурност , в този период се чувствал депривиран и лишен от възможността да изпълнява
първични социални дейности и физическа активност. Около година персистирали
нарушения на съня, нежелание за шофиране, емоционален дискомфорт при возене в кола и
чувство за несигурност при ситуации, асоциирани с инцидента. И понастоящем е налице
остатъчна невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и ситуации,
напомнящи инцидента. Изрично експертът е изяснил, че при актуалното изследване при
подекспертното лице не се констатира психично разстройство, което да обуславя качествено
нарушение на базовите психични годности, изразена дезадаптивност на поведението или
инвалидизация.
Свидетелят Светлин Цветанов, от своя страна, който е близък приятел на ищеца
откакто последният бил в осми клас, твърди, че ищецът му се обадил непосредствено след
инцидента, при което свидетелят отишъл на мястото на произшествието, където заварил А.
М. все още в колата му, с кървяща глава и доста изплашен. В деня след инцидента
свидетелят се чул по телефона с приятеля си, при което последният се оплакал, че го боли
всичко- вратът, както и главата много. През следващите дни продължили да се чуват, като
след около седмица А. М. започнал да се чувства по- добре. Около 2 седмици след инцидента
свидетелят предложил на ищеца да се видят- да излязат заедно или свидетелят да го посети,
но А. М. отказал, тъй като ме му било добре, казал, че не спи, сънувал. Седмица- две след
този разговор свидетелят се срещнал с ищеца, който физически се чувствал по- добре,
4
боляла го само ръката, но не искал да се качва в автомобил, поради което казал на свидетеля,
че ще отиде на срещата им, ползвайки метрото. Известно време след инцидента А. започнал
да ходи на психолог, бил много изплашен, като след втория месец, след като започнал да
посещава психолог, започнал да се чувства по- добре, да кара автомобил.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК- с оглед на всички останали данни по делото,
съдът намира така цитираните свидетелски показания за правдоподобни и годни да
послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав, доколкото
същите са житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, а и доколкото
същите в тяхната цялост се подкрепят от доказателствените изводи в заключенията на
съдебномедицинската и съдебно- психологичната експертизи.
Изложеното налага безспорен извод, че като резултат от процесния пътен инцидент
ищецът е претърпял неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно трайно
установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки.
В случая следва да бъде отчетено, че непосредствено след инцидента ищецът е
изпитвал силни, интензивни стрес, уплаха, които се установяват от показанията на
свидетеля, от заключението на съдебно- психологичната експертиза и които освен това са
закономерни при участие в подобно внезапно и по дефиниция стресогенно събитие, каквото
е ПТП, както и че в продължение на около месец, с по- голяма изразеност през първите две
седмици, е изпитвал състояния на тревожност, напрегнатост, соматични болки и замаяност,
както и усещане за загуба на контрол и несигурност, като в продължение на около шест
месеца е имал нарушен сън- обстоятелство, което се установява както от приобщените
гласни доказателства, така и от заключението на вещото лице- психолог, като в последното е
изяснено, че дори и понастоящем е налице остатъчна невротична фиксация и повишаване
на тревожността при обекти и сутуации, напомнящи инцидента. Наред, с това ищецът е
получил травматични увреждания в областта на главата и шията, които съгласно показанията
на свидетеля и вещото лице- съдебен медик са му причинили болки- по- силни през първите
две седмици, през които ищецът е изпитвал и функционални смущения в травмираните
области. А от приетия като писмено доказателство болничен лист се установява, че ищецът
е ползвал отпуск поради временна неработоспособност в периода от 31.03.2021г. до
09.04.2021г.
С оглед на така установеното въз основа на доказателствата по делото, при
съобразяване на възрастта на пострадалия, който към датата на ПТП, а и понастоящем е в
активна работоспособна възраст, както и социално- икономическите условия в страната към
датата на инцидента, съдът намира, че обезщетение в общ размер на 3000.00 лева е
съответно на критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените от А. М.
и доказани неимуществени вреди.
С оглед на така приобщената доказателствена съвкупност- свидетелски показания,
медицинска документация и доказателствените изводи в заключенията на
съдебномедицинската и съдебно- психологичната експертизи, неоснователно се явява
възражението в отговора на исковата молба за недоказаност ищецът да е пострадал при
5
ПТП, като без значение в тази насока е дали в случая е съставен протокол за ПТП с
пострадали лица или не, доколкото в процесуалния закон не е предвидено ограничение по
отношение на допустимите доказателствени средства за доказване на претъпрени при ПТП
травматични увреждания, респ. неимуществени вреди, свързани с тях, поради което същите
подлежат на установяване с всички доказателства- писмени, гласни, експертни изследвания,
каквито в случая са приобщени, респ. извършени.
За установяване на претърпените в резултат от процесния пътен инцидент
имуществени вреди по делото са приобщени писмени доказателства- фактура за осем броя
психологически сесии, издадена на 25.07.2021г. от психолог Теодор Шопов на името на
ищеца, на обща стойност 250.00 лева, както и фактура от 31.05.2021г. също с получател
ищецът, за сумата от 50.00 лева за преглед на живо лице с издаване на съдебномедицинско
удостоверение и фискален бон към нея за тази сума. Настоящият съдебен състав намира, че
доколкото посочените суми, заплатени от ищеца, са разходи, извършени от него за
установяване на получените при ПТП травматични увреждания, респ. за преодоляване на
психологическите последици от него, същите се намират в пряка причинно- следствена
връзка с процесния пътен инцидент, поради което подлежат на обезщетяване от
делинкветна, респ. от застрахователя на гражданската му отговорност. Само по себе си
обстоятелството, че ищецът е потърсил психологическа помощ за първи път не
непосредствено след инцидента и евентуално по съвет на адвоката си не би могло да
обоснове извод за ненеобходимост от такава, респ. за липса на причинна връзка между
сторения разход и ПТП, като това е така и с оглед установеното от свидетеля, че след като
известно време след инцидента ищецът не се чувствал добре емоционално, потърсил помощ
от психолог, като около два месеца след началото на терапията почувствал подобрение,
което, от своя страна, като времеви диапазон обяснява момента на издаване на фактурата за
стойността на психологическите сесии.
По изложените мотиви предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да
бъде уважен в цялост, а като законна последица от това върху присъдените суми следва да
бъде присъдена и законна лихва.
Отговорността на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор „***т“, но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие, като застрахователят отговаря за
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това е предвидено в
разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според която застрахователното обезщетение обхваща
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Нормата на ал. 3 ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва, като определя различен (спрямо разпоредбата на чл. 84, ал.
3 ЗЗД) начален момент, от който такава се дължи - по-ранната дата между деня на
уведомяването от застрахования и деня на уведомяването, съответно претенцията на
увредения за обезщетение.
Съгласно разясненията на касационната инстанция, съдържащи се в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № ***/2018 г. на ВКС, І т. о. и
решение № 10/05.01.2024 г. по гр. д. № 4723/2022 г. на ВКС, І II г. о., които настоящият
съдебен състав възприема, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка "***т" лихвите за забава се включват в застрахователното
6
обезщетение по силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ,
като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:
1/изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който случай той
дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк
иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Следователно, на осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава.
Между страните не е спорно, а и се установява от приобщената като писмено
доказателство претенция от ищеца до ответното дружество, че последното е сезирано с
искане да му изплати обезщетение във връзка с процесния пътен инцидент на 09.06.2021г.- л.
124 от делото, поради което и при липсата на данни за по- ранно уведомяване на
застрахователя от застрахованото лице, следва да се приеме, че считано от датата на
сезирането му от ищеца с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение-
09.06.2021г., ответникът е титуляр на задължение за изплащане на обезщетение за неточно в
темпорално отношение изпълнение на задължението на делинквента, респ. на собственото
си задължение за обезщетяване на настъпилте в резултат от ПТП вреди.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1182.00 лева, включваща заплатени от него държавна такса, както и депозити за
възнаграждения на вещите лица.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „*** ***“ АД, ЕИК ***,
да заплати на А. Р. М., ЕГН **********, сумата от 300.00 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение и възстановяване, претъпрени от
ищеца в качеството му на водач на лек автомобил „*** ***“ с рег. № СА *** РР, пострадал
при ПТП, настъпило на 24.03.2021г. в гр. София, на бул. „***“, в близост до магазин „***“
по вина на водача на лек автомобил „***“ с рег. № СВ ** НТ, гражданската отговорност на
автомобилистите на който била застрахована от ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „***т“, както и сумата от 3000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания,
претърпени от ищеца в резултат от същия инцидент, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 09.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание
нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1182.00 лева, представляваща разноски за
7
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8