РЕШЕНИЕ
№
333
гр. Русе, 03.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично
заседание на 24 ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА
КАН дело № 312 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Д.М.М. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник Н. В. ***,
против Решение № 418 от 10.08.2021 г., постановено по АНД № 1041/2021 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП)
№ 38-0001148 от 26.04.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ –
София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от
Регламент № 165/2014 и на основание чл.93в, ал. 11 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500
(петстотин) лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се
отмяна на решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което
наказателното постановление да бъде отменено изцяло. Претендира и присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Касационният
ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в депозирано
по делото писмено становище по жалбата вх. № 17527 от 16.09.2021 г. по описа на
РС – Русе, оспорва основателността й. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата,
поради което решението на РС - Русе следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да
постанови оспореното в настоящото производство решение Районен съд - Русе е
приел, че по делото безспорно е доказано осъществяването от обективна и субективна
страна на състава на административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр чрез
неизпълнение от страна на наказаното лице на задълженията му, визирани в чл.
34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Съдът е обсъдил възраженията на
жалбоподателя за допуснати в хода на производството пред АНО съществени процесуални
нарушения, по-конкретно свързани с описание на нарушението и точната му правна
квалификация, които е приел за неоснователни. Изложил е своите съображения и относно
липсата на предпоставки в настоящия случай да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. С тези мотиви съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на
РС – Русе е правилно.
Настоящата
инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя
изцяло извода на въззивната инстанция, че в процесния случай безспорно е
установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора
административно нарушение по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, във връзка с чл. 34, §
3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. Напълно обосновано и в съответствие със
закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са
допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно такива, свързани с
описание на нарушението, както и с точната му правна квалификация.
Спазени са изискванията на чл. 57,
ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като те касаят посочване на правната разпоредба, която
въздига в административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН извършеното деяние,
което от своя страна трябва да е описано съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
включително с посочване на разпоредбата, която задължава субекта на
отговорността да има определено поведение, когато административнонаказателният
състав е бланкетен. Противоречие между фактическото обвинение, в което се
описва деянието, и правната му квалификация като нарушаващо реда за държавно
управление, а оттук и осъществяващо състава на административнонаказателната
разпоредба, е налице, когато деянието не изпълва обективните елементи на
конкретното административно нарушение, т.е. дори да е нарушение на установения
ред, деянието не се наказва с посочената в изпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН административнонаказателна разпоредба и/или не представлява отклонение от
конкретното нормативно правило за поведение /нарушената разпоредба/.
В настоящия случай съставът на
административното нарушение се съдържа в административнонаказателната
разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвПр, която въздига в наказуемо деяние
следното бездействие на водача: невъвеждане на данните относно периодите „друга
работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или „дневна почивка“, при
възможност да се използва монтирания на превозното средство тахограф, поради
това, че водачът е извън превозното средство. Разпоредбата е конкретна, тъй
като задължава водачите, под страх от административно наказване, когато нямат
възможност да използват монтирания в превозното средство тахограф, поради това,
че са извън него, да въвеждат данните за съответните периоди. Административнонаказателната
разпоредба съдържа правилото за поведение, което водачите трябва да имат,
когато напускат превозното средство и поради това не използват тахографа, като
са длъжни да посочат причината на отсъствие и периода това отсъствие. В словесното
фактическо обвинение е описано бездействие, което по своите обективни белези
съответства изцяло на вписаната в НП като нарушена материалноправна норма на чл. 34, § 3,
б. „б“ от Регламент № 165/2014,
съгласно която, когато превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф /изрично
посочено в обвинението/, водачът вписва в картата периодите по параграф 5 като
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. Правилото за поведение
по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент № 165/2014 е посочено изрично като установения ред на държавно
управление, на който обвинението за невъвеждане на необходимите данни, когато водачът
е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния
тахограф за периода от 05.03.2021 г., 11:20 часа до 06.03.2021 г., 07:40 часа
изцяло съответства. Като последица е изпълнено и изискването на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН за описание на деянието с неговите времеви и пространствени
предели. Описанието на вмененото на водача административно нарушение е достатъчно
ясно, точно и конкретно. Липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни
не е въвел водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да
разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение
и в какво точно се състои то. Това е така, тъй като в случая безспорно е
установено, че за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било
начин каквито и да било данни. Поради това неконкретизирането на посочените данни в съставения акт
и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя. Наказаното лице
е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да
реализира правата си по неговото оспорване. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на нарушението, неговата правна квалификация и приложената
от АНО санкционна норма. С оглед на това съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е
приложен и материалният закон.
Неоснователен е и доводът, че в
конкретния казус са налице предпоставките да се приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Периодите на „друга работа“, „време на разположение“, „прекъсване“ или
„дневна почивка“, за невъвеждане в картата на водача на данни, за които е
наказан касаторът, макар да не обхващат периода на управление на товарния
автомобил, са пряко свързани с него и са обхванати от предвиденото за водача
работно време. По тази причина тяхното посочване, чрез въвеждането им по
указания в закона начин, което не е сторено от касатора, има за последствие
невъзможност да се провери спазването на онези редица изисквания към
продължителността на управление на товарния автомобил, които са въведени с оглед
осигуряване безопасността на движението по пътищата. Ето защо, макар и периодът,
по отношение на който не е изпълнено процесното задължение, да не е значителен,
нарушението не сочи по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи, т.е. не попада в хипотезата по чл. 93, т. 9 от НК, приложим с оглед препращането с чл. 11 от ЗАНН.
При извършена, извън наведените в касационната жалба
оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на
чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила.
С оглед
изхода на делото на касатора не се следва присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Мотивиран
така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 418 от 10.08.2021 г.,
постановено по АНД № 1041/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 38-0001148 от 26.04.2021 г., издадено от
Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.