РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№1770/5.10.2021г.
гр. Пловдив,05.10.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурор Кичка Пеева-Казакова, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1765 по описа за 2020 год.
на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Настоящото
съдебно производство е образувано след като с Решение № 9586 от 14.07.2020 г.,
постановено по адм. дело № 14455/2016 г. по описа на
ВАС на РБ - Трето отделение, е отменено решение № 1921 от 24.10.2016 г.,
постановено по адм. дело № 1743/2016 г. и делото е
върнато за нова разглеждане от друг състав на съда.
В решението си Върховният съд е посочил, че изводът на
Административен съд Пловдив за липса на противоправно
поведение на БНБ противоречи на материалния закон, а липсата на мотиви относно
наличието на настъпили вреди и на причинна връзка между вредите и противоправното поведение представлява съществено
процесуално нарушение. Съдът е
посочил, че в хода на делото е постановено Решение от 4 октомври 2018 г. на
Съда на Европейския съюз по дело С-571/16г., което като постановено по повод
главен спор, сходен на настоящия, следва да бъде съобразено от новия състав на
съда. Указанията, с които делото е върнато за ново разглеждане, се свеждат до
това при новото разглеждане да се има предвид, че макар размерът на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди да
е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е
лихва. Своевременното изпълнение на задължението по чл.1, §3 i) от Директива
94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите и
обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защита на
вложителите, а и стабилност на банковата система, която може да се постигне
само ако държавите членки спазват предоставените на вложителите гаранции, въз
основа на които да считат депозитите си за защитени. Първоинстанционният
съд следва да формира изрични мотиви за действителния период, за който се дължи
обезщетението за забава, като вземе предвид срока по чл.1, §3, б. „i“ от
Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за
установяване неналичността на депозитите, срока за изплащане на гарантираните
размери на депозитите и момента, в който следва да се счита, че БНБ е
преустановила нарушението, слагайки начало на процедурата по изплащането. Следва
да се има предвид и, че всяко неизпълнение на парично задължение е забавено
изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В
решението се посочва, че ледва да бъде установено по
всеки от влоговете на касатора какъв е бил размерът
на главниците, какъв е размерът на начислената лихва по всяка от главниците към
06.11.2014г., какъв е размерът на начислената договорна лихва само за периода
на незаконосъобразното бездействие на БНБ.
В настоящото производство жалбоподателят А.Е.Ш., ЕГН **********,***,
редовно призован се явява лично, поддържа първоначално предявената жалба и моли
предявеният иск да бъде уважен по основание и размер. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски, съгласно представени по делото списъци с
разноските при първоначалното и повторното разглеждане на делото.
Ответникът - Българската народна банка, в отговор по
исковата молба прави възражение за недопустимост и неоснователност на исковата
молба. Изложено е, че ищецът не е претърпял имуществени вреди в посочените
размери, а по отношение на неимуществените вреди е посочено, че ищецът е бил
наясно, както че влоговете му са гарантирани до максималния размер от 196 000
лв., така и с условията и сроковете, при които това следва да стане, тъй като
те са законово регламентирани в ЗКИ (в приложимата редакция) и ЗГВБ (отм.).
Според ответникът липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между твърдяното бездействие на БНБ и неуточнен от ищеца вредоносен резултат.
Подробни съображения са изложени за липсата на противоправно
бездействие на БНБ, както и изобщо за липсата на нарушение. Претендират се
направените по делото разноски. В с.з. процесуалният представител на ответника юрк.Н., моли за отхвърляне на предявения иск. В постъпила
по делото писмена защита са изложение подробни съображения за неоснователност
на исковата претенция.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява
становище за неоснователност на иска.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова
молба на А.Е.Ш., ЕГН **********,***, чрез адв. И.
против БНБ, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира сумата от 8
627,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на
законната лихва за забава върху максималния размер на гарантираните влогове в
размер на 196 000,00 лв. – за периода 30.06.2014 год. – 04.12.2014 год.
По допустимостта на иска, настоящият съдебен състав
приема следното:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (в приложимата редакция
към момента на подаване на исковата молба), държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като съобразно ал.2 исковете по ал.1 се
разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния
кодекс, като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1. Следва да се
отбележи, че Българската народна банка не е орган на изпълнителната власт,
същата не представлява и бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от ДР на
Закона за публичните финанси. Но тук е мястото да се отбележи, че органите на
държавата не се ограничават само до органите на изпълнителната власт и до
бюджетните организации, т.е. в никакъв случай законът не ограничава
отговорността за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, само ако те са причинени от
органи на изпълнителната власт и от бюджетни организации. Ето защо
отговорността по ЗОДОВ обхваща отговорността за вреди, причинени от всички
органи и длъжностни лица на държавата и на общините. Тук следва да се съобразят
и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 5 март 1996
г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, съгласно които отговорността обхваща
дори националния законодател – съгласно диспозитива
на решението при нарушение на общностното право от
държава членка, за което отговорност носи националният законодател, действащ в
област, в която разполага с широка свобода на преценка за извършване на
нормативен избор, увредените частноправни субекти имат право на обезщетение,
при положение че нарушената правна норма на общностното
право цели да им предостави права, че нарушението е достатъчно съществено и че
съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и претърпяната
от частноправния субект вреда. Съгласно чл.1 ал.1 от ЗБНБ, Българската народна
банка е централната банка на Република България, а съгласно чл.2 ал.6 от същия
закон БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната
с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на
вложителите. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за
кредитните институции, съгласно който БНБ упражнява надзор върху дейността на
банките и когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги
със смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и
на Регламент (ЕС) № 575/2013, както и на издадените актове по прилагането им за
осигуряване на надеждно и сигурно управление на банките и на рисковете, на
които те са изложени или може да бъдат изложени, както и за поддържане на
адекватен на рисковете собствен капитал. Т.е. БНБ е единственият орган на
държавата, който регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки
в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата на
интересите на вложителите, което е основна цел на банковия надзор.
Българската народна банка е компетентният орган в
Република България за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар. 1, т.40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните
изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници
и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 г., съгласно който компетентен
орган означава официално признат от националното право публичен орган или
структура, които са оправомощени по националното
право да упражняват надзор върху институциите като част от действащата надзорна
система в съответната държава членка. Единствен такъв орган в България е БНБ,
за което посоченият регламент определя изискването да е публичен орган.
Що се отнася до вида на дейността, осъществявана от
Българската народна банка с оглед на изискването, че държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, следва да се отбележи, че е образувано
тълкувателно дело № 2/2015 г. с искане за приемане на съвместно тълкувателно
постановление от ВАС и ВКС по въпросите "Кой е компетентният съд, който
следва да разгледа искова молба с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, с която
се търси реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и
"Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с
правно основание чл. 4, § 3 ДЕС.
В процесния случай
дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от националното право
публичен орган, който е оправомощен по националното
право да осъществява надзор върху институциите е административна и
неизпълнението на това задължение по осъществяване на надзор е свързано с
осъществяване на властнически функции, поради което е налице специалното
основание, което да дерогира общия ред за
осъществяване на защита на засегнатото право.
В процесния случай
правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който следва да бъде
осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е облигационно, а
възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро като административноправно отношение, което да може да бъде
осигурено с държавна принуда (съобразно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ), още повече че
сред правомощията на управителния съвет на БНБ са да издава, отказва издаване и
отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на платежни
институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред, определени
със закон, да поставя банки под специален надзор при условията и по реда на
ЗКИ. Надзорът, осъществяван от Българската народна банка, така, както е
определен в чл.79 – чл.80в от ЗКИ би могъл да се определи по-скоро като
административна дейност, а не като дейност или като правоотношение, което
възниква между равнопоставени правни субекти. Всичко
изложено обуславя приложимостта на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В случая съдът е сезиран с иск за вреди от
неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на
депозити, която разпоредба за целия исков период и вкл. до 14.08.2015 г. не е
била транспонирана в националното ни законодателство, като именно това е
причината ищеца да основе исковата си претенция на прякото й действие, по-точно
на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи
установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда
неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние,
да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в
състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след
като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна
институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед
задължителната и директно приложима на територията на РБългария
в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството
си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се
в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити",
от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за
изплащането им в гарантираните от същата максимални размери.
Настоящият съд е сезиран с иск за имуществени вреди,
които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано
в закон – в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект
разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ - задължение на БНБ по
обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение,
пряко произтичащо от правото на Общността, представлява "достатъчно съществено
нарушение на общностното право", доколкото
разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни
правила за държавите – членки за предприемане на определени действия и
представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят
права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване
за вредите от късното изплащане на депозитите. Съобразява се и разпоредбата на
чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ (нов – ДВ, бр. 94 от 2019г.), макар и приет след подаване
на настоящата искова молба, съгласно който, когато вредите са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се
разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл.1, ал.1, както и за
вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд. Изложеното обосновава и подсъдността на предявения иск
пред Административен съд - Пловдив.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Ищецът е имал договор за безсрочен депозит в КТБ АД от
16.11.2013 г.
На 20.06.2014г. на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3
от Закона за кредитните институции с решение №73 Управителния съвет на БНБ
поставя КТБ АД под особен надзор за срок от три месеца. На 27.10.2014г. БНБ
внася в НС доклад за ситуацията в КТБ АД и предприетите действия. На
06.11.2014г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД. На 04.12.2014г. Фондът за
гарантиране на вземанията започва изплащане на същите, като гарантираният
депозит от 196 000лв. е изплатен на 12.01.2015 г. на ищеца.
На 31.07.2014 г. УС на БНБ взема решение № 94, с което
приема доклада и на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ издава задължителни
предписания на квесторите на КТБ между които следните: да създадат специален
екип, който в срок до 15.09.2014 г. да организира подготовката на кредитните
досиета за целите на одиторската оценка и да
подпомага квесторите в управлението на взаимоотношенията с кредитополучателите,
включително и за предприемане на необходимите действия спрямо длъжници, които не осигуряват редовно обслужване на своите
задължения към банката; да сключат допълнителни договори с одиторските
фирми за цялостна оценка на активите на банката, която да бъде осъществена в
срок до 20.10.2014 г..
На 16.08.2014 г. УС на БНБ взема решение с което на
основание чл. 116, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ и чл.
16, т. 16 от Закона за Българската народна банка /ЗБНБ/ разрешава на КТБ АД и
на ТБ Виктория ЕАД да извършват: платежни операции за целите на погасяване на
кредити към банка, поставена под специален надзор, от сметки при същата банка
на кредитополучателя, на негови съдлъжници или на
негови поръчители, когато съзадължеността или
поръчителството са възникнали преди 01.06.2014 г.; безкасови операции по обмен
на валута, когато такива са необходими за целите на погасяване на кредити. На
22 август 2014 г. БНБ изпраща писма до двата най-големи акционера в КТБ АД – Бромак АДи Фонда на Генералния
държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО) с искане до 31 август да
представят своите конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова
и ликвидна подкрепа на КТБ АД в съответствие с действащото законодателство в
България и ЕС.
На 16.09.2014 г. УС на БНБ взема решение № 114 за
удължаване срока на специален надзор за КТБ АД и на ТБ Виктория ЕАД с още два
месеца, съответно до 20 и 22 ноември и указва на квесторите на КТБ АД най-късно
до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката,
извършена от трите одиторски компании и до 31.10.2014
г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ АД на база
изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни
операции. УС на БНБ счита, че преди да се направи ясна оценка на качеството на
активите и капиталовата адекватност на КТБ АД, не е възможно да бъдат взети
икономически обосновани и правно обвързващи решения за бъдещето на банката и че
поради обемът и сложността на извършваната пълна оценка за състоянието на КТБ
АД изискват тази дейност да продължи в рамките на указания срок за приключване
на оценката, а именно – не по-късно от 20.10.2014 г.
На 04.11.2014 г., в изпълнение на Решение № 133 на УС
на БНБ квесторите внасят финансови и надзорни отчети на КТБ АД към 30.09.2014
г. От тези отчети УС на БНБ установява, че стойността на собствения капитал на
банката е отрицателна стойност в размер на минус 3 745 313 лв. и че банката не
отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
На 06.11.2014 г., с Решение № 138, на основание чл.
103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква „а” и чл. 63, буква „в” от
Регламент (ЕС) № 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал.
1 – 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издаденото разрешение на КТБ АД.
В изпълнение на дадените от ВАС указания, по делото е
допусната и приета ССчЕ, изготвена от вещото
лице П.Т.. Според заключението законната
лихва върху сумата от 196 000.00 лв. (представляваща гарантиран депозит) за
периода 30.06.2014г. до 04.12.2014г. е в размер на 8 575,00 лв. Законната лихва
след приспадане на договорната лихва, изплатена за исковия период е в размер на
6 964,90 лв.
Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата в
проценти, начислявана по влоговете на ищеца в КТБ през периода от 30.06.2014г.
до 06.11.2014г., вкл. от 25.07.2014г. до 06.11.2014г. е както следва:
-
лихвен процент
по депозита за периода от 06.11.2013г. до 30.06.2014г., съгласно Анекс №124080
от 06.11.2013г.: над 25 000 евро– 7,50%, над 25 000 български лева – 7%,
над 25 000 щатски долара – 6,50%;
-
лихвен
процент по депозита за периода от 30.06.2014г. до 01.07.2014г., съгласно Анекс
№124080 от 06.11.2013г.: над 25 000 евро– 7,50%, над 25 000 български лева –
7%, над 25 000 щатски долара – 6,50%;
-
лихвен
процент по депозита за периода от 01.07.2014г. до 06.11.2014г., съгласно
Решение №82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ: над 25 000 евро– 2,74%, над 25 000
български лева – 2,59%, над 25 000 щатски долара – 2,74%;
-
лихвен
процент по депозита за периода от 25.07.2014г. до 06.11.2014г., съгласно
Решение №82 от 30.06.2014г. на УС на БНБ: над 25 000 евро– 2,74%, над 25 000
български лева – 2,59%, над 25 000 щатски долара – 2,74%;
Въз основа на изчислените проценти лихва, начислявана
по влоговете на ищеца в КТБ, вещото лице е изчислило и размера на лихвата,
начислена върху сумата от 196 000 лева, както следва: за периода 30.06.2014г.
– 06.11.2014г. вкл. – 1 610,10 лв.; 25.07.2014г. – 06.11.2014г. вкл. – 1 271,70
лв.; 25.07.2014г. – 06.12.2014г. вкл. – 1 271,70 лв.
Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва
за забава върху сумата от 196 000 лв., след приспадане на договорната
лихва, изплатена за периода, както следва:
-
от 30.06.2014г.
до 06.11.2014 вкл. – 5 437,41 лв.;
-
от 26.07.2014г.
до 05.11.2014г. вкл. – 4 410,50 лв.;
-
от
25.07.2014г. до 06.12.2014г. вкл. – 6 047,10лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
математически изчисления, като компетентно и безпристрастно изготвено и
неоспорено от страните. Същото следва да бъде изцяло кредитирано, доколкото
въпросите на които отговаря вещото лице спомагат за изясняване на спорния по
делото въпрос.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема от правна страна, следното:
Предявеният иск е по реда на чл.1 от ЗОДОВ и с него се
претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8 627,97 лева,
претърпени в периода от 30.06.2014г. до 04.12.2014г., вследствие на извършено
от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на
решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“
АД /КТБ/ в императивния срок от пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на
депозити.
Ищецът твърди бездействие на БНБ да изпълни
задължения, произтичащи от приложимото с директен ефект право на Европейския
съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Поради това и с оглед
спецификата на настоящото исково производство, на първо място съдът трябва да
изследва въпросът налице ли е незаконосъобразно бездействие на БНБ в нарушение
на правото на ЕС, по конкретно нарушение на чл.1, пар.3,
буква i) от Директива 94/19/ЕО.
Съобразно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, реализирането на
отговорността на държавата и общините за вреди предполага незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие, реално настъпили вреди и
причинно-следствена връзка между това незаконосъборазно
бездействие и настъпилите вреди. В процесния случай
исковата претенция е за обезщетение в размер на законната лихва за забавено
изплащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014
г. – върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв.(което се
извлича от всичко посочено в исковата молба), вследствие неправомерно
бездействие на БНБ по отношение на изпълнението й на задължения, произтичащи от
приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на
гарантирани депозити. Тук следва да се подчертае, че правото на Европейския
съюз не съдържа конкретни разпоредби относно реда, по който следва да се
ангажира отговорността на държавата за вреди от неизпълнението на задължения,
произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз (освен в
областта на конкуренцията). Тези въпроси са поставени за уреждане от
съответното национално право на всяка една от държавите членки. Тъй като в
случая се претендират вреди, произтичащи от неизпълнение на задължение от
страна БНБ на разпоредби на общностното право
несъмнено исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ.
Съобразява се и разпоредбата на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ (нов – ДВ, бр. 94 от
2019г.), макар и приет след подаване на настоящата искова молба, съгласно
който, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
АПК– за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност на
административните съдилища и Върховния административен съд.
Както се каза по-горе в частта относно допустимостта
на иска и съобразявайки разпоредбите на
чл.2 ал.6, чл.16, т.15 и чл. 6 от ЗБНБ,
осъществяваната от БНБ дейност е
административна.
Съгласно чл.79в, ал.1 от Закона за кредитните
институции, БНБ извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите,
процедурите и механизмите, въведени от банките в изпълнение на изискванията на
този закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на актовете по прилагането им, и
оценява рисковете, на които банките са или може да бъдат изложени, рисковете,
които банка създава за финансовата система, като се имат предвид критериите за
идентифициране и измерване на системния риск съгласно чл.23 от Регламент (ЕС) №
1093/2010 и препоръките на ЕССР, рисковете, идентифицирани чрез стрес-тестове,
като отчита характера, мащаба и сложността на дейността на банката. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба, БНБ определя дали правилата, стратегиите,
процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът на тяхното прилагане,
както и собственият им капитал и ликвидните им активи осигуряват стабилно
управление и покритие на рисковете.
В процесния случай с
решението от 20 юни 2014 г., чрез преустановяване на изпълнението на всички
задължения на КТБ АД, БНБ е направила депозитите неналични по смисъла на чл. 1,
параграф 3, б. i от Директива 94/19/ЕО. От този момент КТБ АД не е била в
състояние да изплаща дължимите и изискуеми депозити. Не е съществувала и близка
перспектива депозитите да бъдат изплатени, ако не може да се очаква, че
кредитната институция ще възстанови своята способност да изплаща депозити в
краткосрочен план. Установяването, че депозитите са неналични може да бъде избегнато
само, ако се очаква достъпът до депозитите да бъде възстановен в много кратък
срок, какъвто несъмнено не е бил процесния случай.
Действително, правомощие на съответните компетентни органи е да установят, че
по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи. Но преценката на съответния компетентен орган БНБ е ограничена
от сроковете и целите на Директива 94/19/ЕО и по-специално от изискването за
установяване в срок от 5 работни дни от неизплащането депозити, които са
дължими и изискуеми.
В случая тази преценка не е спазена, доколкото
депозитите са продължили да бъдат неналични почти три месеца след
първоначалната им неналичност, като се съобразява и обстоятелството, че режимът
на специален надзор е бил удължен с решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ
до 20 ноември, като видно от Решение № 61 от 18.11.2014г. на ФГВБ 04 декември
2014 г. е определена като начална дата за изплащане на гарантираните влогове, а
депозита на ищеца по настоящото дело бил изплатен на 10.12.2014г. Така БНБ е
нарушила правото на Европейския съюз, като не е извършила необходимото
установяване на неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл.1, пар. 3, подточка i) от директива 94/19/ЕО, които са пряко
приложими и с директен ефект. Нарушаването на това право от страна на БНБ, на
практика представлява бездействие да изпълни свое задължение по силата на
цитираната норма на ЕС. В този ред на мисли напълно неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът нито е искал от БНБ да издаде акт, нито е
обжалвал мълчалив отказ за издаване на акт за установяване на неналичност на
депозити и/или разпореждане до Фонда за изплащане на гарантираните влогове.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на
чл.1, пар. 3, б. i) от Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. е транспонирана в националното
ни законодателство с приемането на Закона за гарантиране на влоговете в банките
(обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от
14.08.2015 г., доп., бр. 96 от 9.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм.,
бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г.).
Следва да се съобразят и доводите, развити в Решение
от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, постановено
по преюдициално запитване по сходен на настоящия
казус, а именно:
1) Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно
което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по
съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под
специален надзор.
2) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността
на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт
на компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове,
като решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска
банка е поставена под специален надзор, нито презумирана
въз основа на обстоятелства като тези в главното производство.
3) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
изменена с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното
предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на
искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за
установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.
4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19,
изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма,
целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на
вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното
изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да
провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е
установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че
са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при
обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по
смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка
причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от
вложител като този в главното производство.
5) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на
равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на
специално производство за ангажиране на отговорността на тази държава членка за
вреди от извършено от национален орган нарушение на правото на Съюза:
- допускат национална правна уредба, която предвижда
два различни способа за защита, които са от компетентността различни съдилища и
предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи
дали съгласно националното право отговорността на национален орган като
Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона за отговорността
на държавата или по Закона за задълженията и договорите и ако всеки от двата
способа за защита съответства на принципите на равностойност и ефективност,
- не допускат национална правна уредба, съгласно която
правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на
допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален
орган,
- допускат национална правна уредба, съгласно която,
за да имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат
наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно
поведение" не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено
нарушение", което запитващата юрисдикция следва да провери,
- допускат национална правна уредба, която предвижда
плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че
плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи
на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери,
като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали
пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е
непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за
освобождаване от нея, и
- допускат национална правна уредба, съгласно която
правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна
на административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно
това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да
провери.
От изложеното следва, че за да се задейства схемата за
гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три
стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим,
не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след
това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната
кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и
платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;
3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати
надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след
като компетентният орган е взел своето решение. В този смисъл е Решение № 11108
от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10456/2016 г.,
III о.ю
На следващо място незаконосъобразното бездействие на
БНБ в случая, съставлява "достатъчно съществено нарушение на правото на
Общността“ и води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по следните съображения
Съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16,
разпоредбата на чл.1, пар. 3, подточка i) от
Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се
предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите
да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на
депозитите. Директният ефект означава, че нормите на общностното
право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от
момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие.
Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички,
до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни
субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността.
Ето защо чл.1, пар.3, подточка i) от Директива 94/19,
като пряк източник на права и задължения, задължава БНБ да установи
неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема
лиценза поради неплатежоспособност. Като не е взела това решение в императивния
5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това нарушение е достатъчно
съществено, за да ангажира отговорността на държавата.
В т.105 от решението на СЕС по С-571/16 е посочено, че
достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и
значително неспазване от държавата членка на границите на нейното право на
преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение,
са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на
свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните
органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на
правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или причиненото
увреждане, или още обстоятелството, че с поведението си институция на
Европейския съюз може да е допринесла за неприемането, приемането или
запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални мерки или
практики (в този смисъл решение на СЕС от 5 март 1996 г., делата C 46/93 и C
48/93).
В случая чл.1, пар. 3,
подточка i) от Директива 94/19 ясно посочва при какви условия и в какъв срок се
установява неналичността на депозитите, като ако тези условия са изпълнени,
компетентният орган е длъжен в императивния петдневен срок да установи, че
депозитите са неналични. Въпреки че БНБ е преценила, че "КТБ" АД е
застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне
на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по-дълъг
период, не е направила установяването в срок, което е попречило да започне
компенсирането на засегнатите вложители съгласно чл.7, пар.
1 и чл.10, пар. 1 от Директивата и това е съществено
нарушение на чл. 1, § 3, подт. i) от Директива 94/19.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира,
че ищецът е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на
правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на БНБ и претърпените
вреди. В тази връзка напълно неоснователно е възражението на ответника, че след
като БНБ няма правомощия да изплаща и да дава достъп до гарантираните влогове
на вложителите и след като ФГВБ не е подконтролен на
БНБ, то не може да се приеме, че вредите били причинени от бездействие на БНБ,
както и възражението, че няма как БНБ, която не е длъжник по главното вземане,
да дължи обезщетение за лихва за забава за плащане на главното задължение, за
което изрично е предвидено, че главният длъжник не дължи лихва за забава. Макар
размерът на претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди да е определен, чрез стойността на законната лихва за периода
на забава (така както е посочено в т.77 от исковата молба, то не е лихва. В
този смисъл и в контекста на деликтната отговорност
на държавата за претендираните вреди, по препращане
от § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не
кратката давност за лихви по чл. 111, буква "в" от ЗЗД.
Неоснователно е и твърдението на ответната страна, че
законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищеца вреди. Видно
от представения договор за преференциален безсрочен договор, Кирил Петков е
притежавал парични средства, върху които не е могъл да упражни правото на
собственост в продължение на месеци, поради бездействието на БНБ да защити това
негово притежание, като издаде акт по чл. 1, § 3, подт.
i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по
чл.10 от Директивата. С неизпълнение на това си задължение БНБ е нарушила чл. 1
от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има
право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от
своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Многократно в
практиката си Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното
ползване на собствеността трябва да постига "справедлив баланс" между
изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните
индивидуални права.
Именно своевременното изпълнение на задължението по
чл. 1, § 3, подт. i) от Директива 94/19 би защитило в
максимална степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото
цел на директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата
система, която може да се постигне само, ако държавите членки спазват
предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат
депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата, следва, че за
вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните
спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок
по-дълъг от установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на
правото на собственост на ищеца. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при
нарушения на чл. 1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно
свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право
на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу България,
§ 38.
Начините на обезщетяване, предвидени във вътрешното
право, са от значение при преценката дали спорната мярка спазва изисквания
справедлив баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателите с непропорционална
тежест. Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде
равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на
нарушеното право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на
размера на дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната
автономия, равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните
притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право, и
следователно, справедлива компенсация, с която може да се възстанови
справедливия баланс по чл. 1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно ответната страна твърди, че липсва
вреда. Законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без
кредиторът да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са
универсален и санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на
благата, въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята
пазарна цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме
задължението си. Именно тази стойност се презумира от
разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е
прието, че член 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива
2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от
титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за
плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността
на този депозит по смисъла на тази разпоредба. Достатъчно условие за изпадане
на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на
императивния 5 дневен срок по член 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19, а в
случая то безспорно е настъпило.
В случая е без значение обстоятелството, че не БНБ, а
ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, тъй като именно решението
по чл. 1, § 3, подт. i, ал. 2 от Директивата, което
БНБ е била длъжна да вземе, падежира вземането на ищеца.
Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на
изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да
предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните
депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се
обявяват за неналични. Едва след постановяване на решението на БНБ за обявяване
на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от
вложителите до размера на гарантираните депозити. Така, постановявайки
изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала
причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, именно БНБ е
причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и това
обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и
претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към
ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, § 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за
приложението на чл.86 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото на срока от
20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане
на лиценза на кредитната институция е ирелевантно,
защото както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на
решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, т. 3 и чл. 10, § 1 от
Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява
от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите.
Неоснователни са доводите на ответника за липса на
претърпени вреди, поради това, че през целия период на специален надзор до
отнемане на лиценза на ищеца е начислявана възнаградителна
лихва от КТБ върху пълния размер на влога, както и че с изплащането на
гарантирания размер от 196 000 лв. е изплатена част от главницата по влога и
част от начислената върху нея възнаградителна лихва
до 06.11.2014г. Следва да се отбележи, че същата лихва обаче не следва да се
приспада от претендираното обезщетение, както предвид
различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е
начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху
пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че
определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат
характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху
вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение
към държавата. Първата има възнаградителен характер,
а втората – санкционен, поради което е и по-висока. Именно затова евентуалното
участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена
от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното
поведение на държавата във вида на претендираните.
Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за
ползване на паричния капитал от 196 000 лв., независимо какви точни вземания
във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично
задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на
закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение,
което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на
парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на
кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял
вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от
обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част
от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.
Съдът не споделя възражението на ответника, че не е
налице причинно-следствена връзка. Съгласно принципа, формулиран в чл.81, ал.2
от ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В контекста на
прилаганите от държавите членки схеми за гарантиране на депозитите и за да се
осигури тяхната ефективност, Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива
2009/18/ЕО не обвързва по никакъв начин задвижването на компенсационния
механизъм с условието схемата да разполага с достатъчно парични средства.
Напротив, както следва от чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО схемите за
гарантиране на депозитите следва да са в състояние да изплащат надлежно
доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити. От
съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е видно и че за да се запази доверието
на вложителите, и да се отговори на техните нужди, задействането на схемата и
изплащането на гарантираните депозити следва да започне в максимално кратък
срок, който може да бъде удължаван камо при извънредни обстоятелства. Предвид
императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за
стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива
94/19/ЕО, изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага
след като депозитите са станали неналични, съдът приема, че липсата на
достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да
се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито
съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито
причинно-следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди
и то за периода до датата, на която от ответника е отнет лиценза на
"КТБ" АД – на 06.11.2014 г. и на която информацията за сметката на
ищцата в "КТБ" АД е постъпила във ФГВБ с оглед изплащане на
гарантирания размер.
За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи
обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищеца е
трябвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението
е преустановено. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт.
i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за
установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на
поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент
действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с
който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за
започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на
депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и
считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за
изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че
БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно
на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича
на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи
реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и
основателната начална дата на исковия период. Решението за обявяване
неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на
КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От
тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие,
поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание
за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014
г. – 05.11.2014 г., а не както претендира ищецът от 30.06.2014г. до 04.12.2014г.
Размерът на обезщетението, а именно нормативно
определената законна лихва върху сумата 196 000 лв. за периода 26.07.2014 г. –
05.11.2014 г., следва да се определи на 4 410,50 лв. съгласно приетото по делото заключение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска, или
общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 3 483,83
лв.
Искането на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение е основателно, доколкото исковата молба е подадена на 14.03.2016г.
и в приложимата редакция на чл.10 от ЗОДОВ при частично отхвърляне на иск не е
предвидено осъждане на ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска. В този смисъл наличието на
изрична законова норма - § 6 вр. чл.10, ал.4 от ЗОДОВ
изключва възможността за присъждане на тези разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Българска народна банка да заплати на А.Е.Ш., ЕГН **********,***,
обезщетение за имуществени вреди от съществено нарушаване на правото на
Европейския съюз в размер на 4 410,50 лв. (четири хиляди четиристотин и
десет лева и 0,50 ст.) за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част.
ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати
на А.Е.Ш., ЕГН **********,***, разноски в размер на 3 483,83 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: