МОТИВИ
към присъда №39/19.11.2019г. по нохд №10/2019г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Против подсъдимия Д.А.Т. ***, е повдИ.о
обвинение за извършено от него престъпление по чл. 338, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно, за това, че на 30.04.2015 г. в
рудник “***”, в землището на с. Джурково, общ. Лъки при работа с взривни
вещества – взривно вещество “Амонит”, не е взел необходимите мерки за сигурност
и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции,
а именно – чл. 59, ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия -
,,Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.”, чл.172, ал.3 от Правилника за безопасност на
труда при взривните работи: “При подземните взривни работи подстъпите към
забоя, където се извършват взривни работи се поемат под охрана преди началото
на зареждането” и чл.386, т.5 от Правилника за безопасност на труда при взривните
работи: “Взривниците са длъжни да извършват взривни работи само при наличие на
постове за отцепление”, от което е последвало причиняване на смърт на едно лице
- на Д.М. Р. ЕГН **********, като деецът не е искал и не е допускал това.
В хода на съдебното производство подс. Д.А.Т. се явява с упълномощения от него защитник адв. Т.К..
Преди даване ход на разпоредително заседание бяха
разгледани молбите на А.И.Р. и Д.С.С., в качеството
им на наследници на Д.М. Р., като всяка
една от тях заяви, че желае да бъде конституирана в качество на частен
обвинител по настоящето дело. Молбите на А.И.Р. и Д.С.С.,
бяха уважени, като всяка една от тях бе конституирана по делото в качество на
частен обвинител. В хода на съдебното производство частните обвинители А.И.Р. и
Д.С.С. се явяват лично и с упълномощения от всяка
една от тях повереник адвокат В.Р..
В хода на съдебните прения, представителят на
прокуратурата поддържа обвинението така както е повдИ.о,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид
характера на извършеното и обществената опасност на деянието, както и личността
на извършителят, неговите характеристични данни и с оглед целите визирани в
чл.36 от НК, да му се определи наказание съобразно текста на чл.54 от НК,което
да бъде определено към минимума предвиден в закона или „Лишаване от свобода” в
размер на три години. Според прокурора, изпълнението на така наложеното
наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК ще следва да се отложи с изпитателен
срок от пет години. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК. Становището на прокурора и че подс. Т. следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Повереникът на двамата частни обвинители, е на
становище, че вината на подс. Т. е доказана по един безспорен начин.
Анализирайки събраните по делото доказателства в подкрепа на обвинителната
теза, се прави извод, че с действията си подс. Т. е нарушил грубо правилата за
работа с взривни материали, като в следствие на тези му действия е настъпила и
трудовата злополука довела до смъртта на Д.М. Р.. По отношение на наказанието,
повереника е на становище, че то следва да бъде определено в размер над
минимума предвиден в закона, като неговото изтърпяване да бъде ефективно. По
този начин счита, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието за индивидуалната
и генералната превенция.Пледира да им бъдат присъдени на двете частни
обвинителки и направените по делото разноски.
Частната обвинителка А.И.Р.
подкрепя становище на своя повереник.
Частната обвинителка Д.С.С. от своя страна също подкрепя становище на своя
повереник.
Защитника на подс. Т., адв. Т.К. по същество счита, че
делото е изяснено, но обвинението не е доказано. Като анализира събраните по
делото гласни и писмени доказателства и прави съответните изводи в полза на
защитната позиция, то защитника е на становище, че с действията си подс. Т. не
е нарушил вменените му в обвинението чл. 59, ал.1 от ЗОБВВПИ,
чл.172, ал.3 и чл.386, т.5 от Правилника за безопасност на труда при
взривните работи. Предвид това, тя е на становище, че подс. Т. не следва да
носи наказателна отговорност за смъртта на Д.М. Р.. Според защитника в случая
са налице предпоставките за квалифициране на злополуката като „случайно деяние”
по смисъла на чл.15 от НК, поради и което подс.Т. следва
да бъде признат за невинен и оправдан изцяло.
Подс. Д.А.Т. не счита себе си за виновен, като моли да
не му се налага ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и
чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.Т. е роден на *** г.
в гр. Асеновград, българин, български гражданин, с основно образование, женен,
неосъждан, с адрес по лична карта в гр. Лъки, обл. Пловдивска, ул. „Преспа” №
15, ЕГН **********. Понастоящем подс. Т. *** Инвест-Говедарника”
ЕООД гр. Лъки. Същия има над 20 години трудов стаж на длъжност миньор подземен,
като първото му назначение е през 1987година, в „Горубсо-Лъки” /справка лист
338, том ІІ от съд. дело/ . През годините последвали промени в наименованието
на дружеството, като съответно подс.Т. е бил
преназначаван на същата работа от съответното предходното в дружеството правоприемник.
За времето от 05.05.1993г до 05.01.1999г. подс. Т. не е работел като миньор ,
но в последствие отново бил назначен като
такъв в „Консорциум Лъки”, Въз основа на докладна записка, поради съкращаване
на щата, със Заповед № 24/27.08.2014г. на Управителя на „Лъки Инвест-Говедарника”
ЕООД гр.Лъки, на основание чл. 328, ал.1,т.2 от КТ вр. чл.326, ал.2 от КТ
трудовото правоотношение с подс.Т. било прекратено.
Това юридически се случило, след изтичане на едномесечния срок от връчване на цитираната
заповед, за което била издадена нова Заповед № 13/01.10.2014г. На 29.10.2014г. подс.Т. подал ново заявление за назначаване като
миньор, като с трудов договор №12/30.10.2014г. същия отново
бил назначен за миньор в „Лъки Инвест-Говедарника” ЕООД гр.Лъки. Междувременно
подс. Т. подал и документи за пенсиониране, като с разпореждане №19 по протокол №01093 от 11.03.2015г., на
Ръководителя на Т„ПО” Пловдив, считано от 01.10.2014г. му била отпусната
пожизнена пенсия в съответния размер по параграф 4, ал.3 ПЗР на КСО / листи от
366 до 378 том ІІ от съд.дело/. Въпреки пенсионирането си, през 2015г. подс. Т.
продължил да работи на същата длъжност.
Частните
обвинители А.И.Р. и Д.С.С. са дъщери на пострадалата Д.М.
Р., а св. И.А.Р. е неин съпруг. Пострадалата има завършено висше
образование в ВМГИ гр.София, специалност „Маркшайдерство”. След завършване на
висшето си образование през 1986г. тя била изпратена по разпределение в СМОК
„Горубсо”-V-то рудоуправление гр.Лъки /лист 276, том І, от ДП/ . Там била
назначена на работа на длъжност „маркшайдер”. През годините, в страната
последвали промени касаещи дружествата занимаващи се с рудодобив, което било
свързано както със свиване на производството, а така също и промяна на имената на структурите извършващи тази дейност. Промените засегнали и „Горубсо”
което обединение се разпаднало и
трансформирало в няколко други дружества, правоприемник на едно които се
явява ,,Лъки Инвест-Говедарника” ЕООД, гр. Лъки. Без да сменя професията си, Д.
Р. продължила да работи като маркшайдер, като непосредствено преди смъртта си
през 20015г., тя била назначена на същата длъжност в ,,Лъки Инвест-Говедарника”
ЕООД, гр. Лъки /лично досие листи от 42
до 276, том ІV, от ДП/.
Управител
на търговско дружеството ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД е св.Е.С.П.. Същото
е вписано в търговския регистър, като
основната му дейност е добив на полезни изкопаеми. През 2015г. дружеството
стопанисвало един рудник, който имал два участъка – „***” и ,,Говедарника” /или
„Долен Говедарник”/ намиращи се в землището на с. Джурково, общ. Лъки. Според
някои от приложените документи и според част от разпитаните свидетели всеки
участък представлявал отделен рудник, поради което в показанията си вместо
участък, често наричат съответното място рудник. За по голяма прецизност, съдът
ще разграничава двата участъка в своите мотиви, като главно ги нарича рудници. През 2015г. в двата рудника се
осъществявал подземен добив на руда, което технологично било свързано с
извършване на пробивно взривни работи. Взривните работи, ведно с цялостния подземен
добив на руда, представлява един сложен комплекс от дейности, включващи в себе
си и множество правила и задължения на различни служители и длъжностни лица. Тези
правила и задължения са регламентирани в нормите на Правилника по безопасност
на труда при разработване на рудни и нерудни находища по подземен начин
/ПБТПРРННПН/, приложенията и инструкциите към него, Правилника за безопасност
на труда при взривните работи /ПБТПВР/ и
Инструкциите към него, Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, Наредба №9 за общите правила за управление на
дейността по осигуряване на безопасността и опазването на работещите в мините и
др. актове. Освен посочените нормативни актове служителите работещи в рудниците
стопанисвани от ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД, следвало да изпълняват и
разписаните правила в 10-те броя инструкции /листи 47 до 77, том ІІІ от ДП №
337/2015г./ утвърдени от св.Е.С.П., в
качеството му на управител на търговското
дружество.
Преди
започване на подземен добив на руда, за всяко едно конкретно място в дадения
участък се съставял проект за проучване на съответен пласт. В изработването на
съответния проект вземали участие маркшайдер, геолог и началник участък, като
самия проект се утвърждавал от ръководството на дружеството. Такъв представлява
и Проект за проучване мраморен пласт на юг от метазалеж 7, хоризонт 1283, на
рудник „Говедарника”, касаещ горния участък /листи от 145 до 179, том І от НОХД
№10/2019г. /. Самия проект съдържа дванадесет раздела, които са следните: Раздел I. Минно-геоложка характеристика, Раздел
II. Минно-техническа характеристика, Раздел ІІІ. Описание технологията на
минните работи, Раздел IV. Параметри на пробивно-взривни работи, Раздел V.
Вентилация, Раздел VI.Товарене и извоз на отбитата минна маса, Раздел VII.
Управление на скалния натиск и закрепване, Раздел VIII. Спомагателни работи,
Раздел IX. Водоотлив, Раздел X. Електроснабдяване.Водо и въздухоснабдяване,
Раздел XI. Необходими материали и машини, Раздел XII .Организация на труда и
Раздел XIII. Мероприятия по техническа безопасност. Към проекта има и три
приложения: 1 .Графическа част- 1 брой, 2.Схеми за проветряване - 2 броя,
3.Паспорти за пробивно-взривни работи- 2 броя и 4.Паспорти за крепене - 4 броя.
За
извършване на технологични взривни работи в рудниците стопанисвани от ,,Лъки Инвест
– Говедарника” ЕООД всяка година било издавано и разрешително от Главна
дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив. От материалите по делото /лист 30 том ІІІ от
ДП № 337/2015г./ се установява, че и за 2015г. е било издадено такова и това е
Разрешително № 43/08.12.2014г. Съхраняването, доставката, употребата и
разрешаването на взривните материали следвало да се осъществява от
правоспособни лица, съгласно утвърдения Списък на лицата, извършващи взривни
работи.
През
2015г. завеждащ Пробивно взривни работи /ПВР/
към двата рудника бил свидетелят К.П.Д.,
заемащ длъжността главен инженер в ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД. Видно от съставения списък от св. Д. /лист 165, том. І
от НОХД №10/2019г. / приложен към паспорта за ПВР, представляващ приложение към
проекта за проучване на мраморен пласт на юг от метазалеж 7 хоризонт 1283, то с
него били определени конкретни лица отговарящи за пробивно взривните работи в
рудника. Това са началник участъка-св. Ю.Р.М., св. Светозар И.Я. и св. А.И.Ц.-
двамата на длъжност началник смяна, св.М.Е.К.-механик рудник, А. Йорданов Назъров-механик участък и Е. Карабелов –енергетик участък. Със
същия списък, св.Д. посочил поименно и петнадесет работници миньори, които определил
за лица извършващи ПВР и осигуряващи отцеплението на забоите при взривяването
им в смяна. Между изброените миньори фигурират и имената на подс. Д.А.Т. и св. Р.К..
Лицата посочени в утвърдения от св.Д. списък били запознати с паспорта за ПВР срещу подпис,
като това било съобразно изискването на чл.25 от ПБТПВР.
От
своя страна, правоспособността на всички длъжностни лица, извършващи взривни
работи в рудниците стопанисвани от ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД през
2015г. а и сега се контролира от служба „КОС” към РУ на МВР Асеновград, като
списъка бил утвърждаван от Управителя на,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД и от
Началника на РУП Асеновград /листи от 82 до 83 том ІІІ от ДП №
337/2015г./.Съгласно този списък, считано от 01.01.2015г. за ръководител ПВР
във дружеството бил определен инж. К.П.Д.. За ръководители за ПВР били
определени девет лица, за магазинери на взривни материали и бомбаджии били
определени общо десет лица и за взривници подземници определени общо 28
работници.
Технологията
на мините работи е посочена в раздел ІІІ на цитирания по горе проект. Наред с
другите технологични операции там е посочено, че „Минната маса ще се добива
посредством пробивно-взривни работи. Избурените взривни дупки ще се зареждат с
амониево селитрени взривни вещества. Броят и разположението на взривните дупки
са определени в паспортите на Пробивно - взривни работи приложени към проекта. Ще
се използват електродетонатори секундни с повишена устойчивост. Възпламеняването
ще бъде електрическо посредством двоен многожичен проводник от безопасно
разстояние и място указано в паспортите на пробивно - взривни работи.За
източник на ток ще се използва индуктор от наличните на рудника. Взривните
материали за смяната ще се съхраняват в близост да работното място в специален
за целта дървен сандък,заключен с катинар. Електродетонаторите ще бъдат вързани
на късо още във взривния склад след калиброването им. Във всяка смяна взривните
работи ще се извършват от правоспособни взривници. По време на зареждането на
взривните дупки ключът от индуктора ще се намира в лицето извършило
зареждането. Патрон боевиците ще се правят на работното място непосредствено
преди зареждането,като се използва дървено шило, а за уплътняване на взривните
вещества ще се използва дървен шомпол. Разпъването на магистралата ще става
след зареждането на взривните вещества и свързването на единият и край с
електродетонаторите в посока от забоя към мястото,където ще се извърши
взривяването. Другият край на магистралата ще бъде свързан задължително на
късо.” Параметрите на ПВР били посочени в раздел ІV от проекта, като те били
подробно описани в съответната таблица /лист от 149, том. І от НОХД №10/2019г.
/. В раздел ХІІІ от проекта /листи от
153 до 154, том. І от НОХД №10/2019г./, наред с другите операции било разписано,
че „ След извършване на взривяване и проветряване на работното място, началник
смяната заедно с миньорите да извършва оглед на забоя. Взривните работи да се
извършват само от правоспособни лица или при задължителното присъствие на
взривника от участъка. По време на зареждането ключът на индуктора да се
съхранява в лицето извършващо зареждането.Да се спазва стриктно времето за
взривяване установено с графика за взривяване на всяко работно място. При
взривяването да се поставят постове на подходите към работното място съгласно
изискванията на паспорта на ПВР. Временното съхранение на взривните материали
за едно взривяване да става само в специален сандък заключен с катинар и
поставен на безопасно място.На края на всяка смяна неупотребените взривни
материали да се връщат обратно във взривния склад. Работещите да носят
задължително личните си предпазни средства. Отказалите заряди да се обезвреждат
съгласно ПБТ при ВР и Задължително да се спазват паспортите за извършване на
ПВР”
Приложените
паспорти за пробивно-взривни работи към цитирания проект са 2 броя, като същите
отново са утвърдени от главния инженер К.П.Д.. Във всеки един от тях са
посочени параметрите на ПВР за един цикъл, като разликата между двата паспорта се
състои в сечението на изработката, за която всеки един паспорт ще следва да се
прилага. Във всеки един паспорт обаче е посочено, че в самото зареждане на
взривни материали следва да участват двамата работници. Границите на опасната
зона са фиксирани на 100 метра и е регламентирано, времето за взривяване, като
то определено съгласно графика за взривяване в смяната. Към всеки един паспорт
има изработена и схема на разположението на постовете за отцепление при взривяване,
като изрично е посочено, че всички постове съгласуват действията помежду си и
взривяването са извършва след разрешение от ръководител взривни работи.
Самите
взривни работи следвало да се извършват в съответните смени, като това ставало
по предварително утвърден график. Технологично, тъй като това било свързано с
проветряване,оросяване и окопаване, взривяванията се правели в края на всяка
една работна смяна. За първа смяна взривяванията следвало да се извършват по график в 14.30 часа. / лист 13, том ІІ от
ДП/. Много често обаче, за отстраняване на „отказите“ останали от предходните
смени, се извършвали и т.н. извънредни взривявания, които били в часове извън
утвърдения график.
От
утвърдената от управителя на ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД Инструкция №6 по
техническа безопасност за взривници /листи
194 до 199, том І от НОХД №10/2019г. /, се установява, че тя съдържа няколко
части, озаглавени както следва: 1 част- Общи правила за извършване на взривни
работи, 2 част -Изготвяне на боевици, 3 част- взривяване с детониращ шнур, 4
част- взривяване с електродетонатор /електрическо взривяване и част 5-ликвидиране
на отказали заряди. Наред с многото други задължения и указания разписани там,
в т.1 към част 1 е посочено, че „При подземни взривни работи подстъпите към
забоя,където се извършват взривни работи,се поемат под охрана преди началото на
зареждането”. В т.24 към част 1 е по сочено, че „Взривните работи в рудника се
извършват съгласно графика за взривяване по работни места в смените”. В т.11
към част 4 е посочено, че „преди употреба, уредите за взривяване се проверяват
с допуснатите за тази цел специални устройства,които са в комплетовката на
уредите за взривяване” В т.15 и 16 от
част 4 е посочено, че „до момента на взривяването ключът или ръкохватката
/манивелата/ от уреда на взривяване да бъде при взривника, който ще извърши
взривяването, като електровзривната мрежа се монтира след като се завърши зареждането
и се постави забивката”. В част 5 от инструкцията е посочено следното “ 1. Всички
случаи,при които зарядите не могат да се взривят по технически причини /неотстраними
нарушения на взривната мрежа, непълна детонация на средствата за взривяване или
взривните вещества/ се приемат като откази. 2.Всеки отказ се записва в книгата
за записване ликвидирането на отказалите заряди при взривните работи, по
образец. 3.Дейността, свързана с непосредственото ликвидиране на отказите, се
извършва по указание на началник смяната. 4.В местата, където има откази, се
забранява извършването на други работи, несвързани с ликвидирането на отказите.
5. Работниците се допускат в забоя
след разрешението на началник смяната, при когото се е извършило ликвидирането
на отказите /при ликвидиране на отказите повече от една смяна, като същите се
вписват в сменната рапортна книга/. 6. Ако
в отказалия заряд има електродетонатор и неговите проводници са открити, те са
свързват “накъсо”. 7.Разрешава се на взривника да провери от укритието мостчето
на електродетонатора и при изправност да извърши повторно взривяване. 8. 3а
ликвидиране на отказал открит заряд се разрешава внимателно да се свали с ръка
част от забивката, да се постави нов боевик и нова забивка и да се извърши
взривяването. 9. Отказалите заряди във взривни дупки се ликвидират чрез
взривяване на заряди във взривни дупки, прокарани успоредно от отказалите и на
разстояние не по- малко от 0,30 м от тях. 10. Броят и местата на допълнителните
взривни дупки се определят от началник смяната. 11.За определяне направлението
на взривната дупка се разрешава внимателно да се извади част от забивката на
разстояние до 0,20 м от устието. 12.След ликвидиране на отказалите заряди
взривникът е задължен да огледа за остатъци от взривни материали и при наличие
да ги събере, след което работниците се допускат до работните места”.
С
така разписаните правила били запознати, както лицата от ръководството на
дружеството /т.н. ИТР/, а така и работниците влизащите в участъците. Въпреки
рисковите условия в които се работело, тези правила се нарушавали и не се
спазвали.
Според
установените правила за работа в търговско дружеството ,,Лъки Инвест – Говедарника”
ЕООД, взривните материали за двата рудника се съхранявали в Раздавателен
взривен склад на рудник ,,Говедарник”. За получаването и даването на взривни
материали бил назначен „взривен магазинер”. Той приемал, раздавал и охранявал
взривните материали през цялото денонощие. Въведената с годините практика във
всяка смяна била следната: Преди отиване на работните места, при управителя на
дружеството се провеждала оперативка на лицата имащи по-отговорни функции по
отношение на останалите работници. На оперативката обикновено се разяснявали предстоящите
задачи. В последствие началник-участък или началник смяната на съответния рудник
следвало да правят и задължителния инструктаж по безопасност на труда на всички
работници от смяната влизаща в рудника, но в редица случая те подхождали към
тези си задължения чисто формално. Проведения инструктаж се удостоверявал с положен
подпис на съответния работник във водената книга за инструктаж /приложена към
делото книга за инструктаж участък „*** започната 06.02.2015г./ . Това
обстоятелство, само по себе си, не дава възможност на съда, да се установят в
пълнота времето и мястото на провеждане на инструктажа, както обема и съдържанието на дадените на работника
указания за рисковете на работното място и конкретно за работа с взривните
материали. На тези оперативки обикновено в присъствие на „бомбаджията” и на
началник участъка или съответния ръководител ПВР на смяната, майстор миньорите
/т.н. бригадири/ заявявали устно, общото количество взривно вещество, необходимото
им за предстоящите в смяната взривните работи. Въз основа на заявката,
„бомбаджията” изготвял искане Образец №8, в което отбелязвал количеството на
необходимото взривно вещество. Искането се подписвало от началник участъка или
съответния ръководител ПВР на смяна, който с подписа си разрешавал изписването
на посочените количества взривни вещества. В последствие искането се представяло
от „бомбаджията” на магазинера във взривния склад, като в присъствие на
взривника, се получавали и посочените в искането взривни материали. Самото им
получаване се удостоверявало с подписа на взривника върху екземпляр от искането
Образец №8. Тази дейност се извършвала съобразно правилата посочени в чл. 83 и
сл. от ПБТПВР. Бомбаджията имал задължение да придружи получените взривни
материали до временния склад в участъка или работното място на взривника, но
това реално не се правело. Наложилата се практиката в дружеството била такава,
че след получаването на взривните материали от страна бомбаджията в присъствие
на взривника, те били натоварвани на ползваното от миньорите МПС, с което се извършвал техния транспорт до
входа на рудника. След тяхното натоварване, „бомбаджията” оставял взривните
материали изцяло под надзора на взривника. Транспортното средство с което
взривните материали били пренасяни от взривния склад до входа на рудника, не
било специално оборудвано съобразно изискванията на чл. 36, ал.1 и следващите от
ПБТПВР. В разрез с правилата посочени в
ПБТПВР, превозното средство и натоварените върху него взривни материали, в
последствие били оставяни от миньорите взривници без надзор, тъй като то се паркирало
пред входа на рудника, в който влизали миньорите от бригадата, за която били изписани тези
материали. Обичайно било, миньорите в смяната да отиват до мястото на забоя пеша
или чрез друг превоз, като взривните вещества те оставяли отвън. Самите взривни
материали изписани за съответната бригада, били доставяни по късно близо до
работното място на миньорите, като това се извършвало от други работници в
рудника, нямащи необходимата правоспособност на взривници, като това се
извършвало в нарушение направилата по чл. 60 от ПБТПВР. По време на работа с
взривните материали били допускани и други множество нарушения на разписаните
задължителни правила. Тяхното системно нарушаване се наложило като трайна
практика в работата на миньорите. В тази насока са събраните по делото гласни
доказателства, становището на експерта по назначената съдебно-техническа
експертиза, включително и съставени в последствие и приложените по делото: НП
№№ 09-001105/23.05.2015г.; НП№№ 09-001106/23.05.2015 г.; НП №
№09-001107/23.05.2015 г. и НП №№ 09-001108/23.05.2015 г.
Към
края на месец Април 2015г. подсъдимият Д.Т. продължавал да работи по трудов
договор в ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД, като бил назначен на длъжност
„миньор III-та степен с бомбаджийска книжка, работещ с нова техника”. /лично
досие листи от 303 до 469, том ІІ, от
съд.дело/. Подс. Т. се водел бригадир,
като в неговата бригада /състояща се от двама човека/ бил и св. Р.К. също
миньор с правоспособност да извършва взривни работи. Длъжността му на бригадир,
правела подс. Т. по старши от двамата миньори, въпреки, че писмено не бил
определен за „старши взривник” съобразно изискването на чл. 26 от ПБТПВР.
През
2015г. св.Ю.М. работел на длъжност началник-участък на рудник „***”. На
30.04.2015 г. на св. М. било възложено да изпълнява функции началник-участък на
рудник “Говедарника” /долния участък/. Причина
за това било ползването на отпуск от страна на
св. А.Б.А., работещ на длъжност началник – участък “Говедарника” /лист
288а, том ІІ, от съд.дело-заявление на А.Б.А. за отпуск/. Докато св. М.
замествал А.Б.А., като началник на долния участък, нямало изрична заповед,
който следва да изпълнява длъжността началник-участък на „***”.
През
2015г. св.С.Я. бил началник на смяна в рудник „***”. На 29 срещу 30.04.2015г.,
за времето от 24.00 часа до 07.00 часа, св.
С.Я. бил на работа в рудника с ръководената от него нощна смяна. Извършения от
св. Я. инструктаж на работниците бил удостоверен в книгата за инструктажа за
2015г. По време на работа на смяната на св. Я., били извършени взривни работи в
забой на проучвателна галерия по мраморен пласт, покрай 13-ти метазалеж, от
западната страна в рудник „***”. При взривяването, част от зарядите не взривили
дупките в които били заложени, в резултат на което останала неразрушена скална
маса. След приключване на смяната св.Я. докладвал за свършената работа в това
число и за неразрушената скална маса на управителя св.Е.П.. Случилото се с останалата
невзривена скална маса от една от бригадите в смяната на св. Я., било
квалифицирано от св. П., като „отказ”. Заявения „отказ”, съобразно наложената
практика в дружеството, както обикновено не бил вписан в съответната книга.
Това се установява от съдържанието на намиращата се на лист 470 том.ІІ от НОХД
№10/2019г. на АРС,оригинална книга Приложение №10/ образец 10 към чл.224, ал.2
от ПБТВР. От съдържанието на тази книга за записване на ликвидирането на
отказали заряди при взривни работи, се установява, че в същата до момента няма
регистрирани никакви обстоятелства свързани с констатирани или заявени „откази”
в която и да е от смените.
След
като получил докладите от работата на нощната смяна, както обикновено, сутринта
на 30.04.2015г. св. Е.П. събрал на оперативка отговорните лица на първа смяна
от рудниците /участъците/ „***” и “Говедарника”.
Целта му била да разпредели задачите и се уточни работата която следвало да се извърши.
На оперативката присъствали св.Ю.М., подс. Д.Т. и св.
М.Е.К. назначен на длъжност механик в рудник „***”. Тъй като на този ден св. А.Б.А.
отсъствал, св.П. устно разпоредил на св.Ю.М. да отговаря за рудник “Говедарника”, а на св. М.Е.К. да отговаря за рудник
„***”. Това устно разпореждане на св. П.
не създало някакви особени затруднения с оглед неговото изпълнение от страна на
св.Ю.М.. За св. М.Е.К. обаче това устно разпореждане било неясно, като в
последствие то не предизвикало и никакъв ефект. Тъй като липсвала съответна
писмена заповед от страна на св.П. за назначаването на св. К. за началник първа
смяна за рудник „***”, а и съответни указания в тази насока от страна на
управителя спрямо работниците от първата смяна на този рудник, се стигнало до
там, че тази смяна започнала работа без назначени лица конкретно на длъжностите
„началник-участък” и „началник смяна”.
Без съответната писмена заповед от страна на управителя на дружеството, самият К.
нямал представа, че следва да изпълни задълженията на началник смяна, като той
не знаел и какъв е обема на задълженията и отговорностите на лицето определено
устно за отговарящ за рудника. Предвид липсата на писмено оправомощаване св. К.
в хода на работата си не изпълнявал задължения на началник смяна в рудник „***”.
Тъй като не бил назначен за началник смяна по съответния регламентиран ред, М.К.
не счел, че следва да изпълнява
задълженията и на „Ръководител ПВР” в рудника за тази смяна, въпреки че имал
съответната правоспособност за такъв.
На
св.М.К. били дадени указания по време на смяната да премести шлосерски шкаф в
близост до временния склад в рудник „***”. Това той следвало да направи с
колегите си свидетелите З.Е.Ф.-работещ като крепач, Р.Д.К.-крепач и В.С.К.-шлосер. След получаване на задачите, св.К.
и свидетелите Ф., К. и К., подписали книгата за инструктажа и се отправили към
работното място с камион управляван от св.К..
На
сутрешната оперативка проведена на 30.04.2015г. , присъствал и подс. Т.. При
проведения разговор с него, св. Е.П. му обяснил, че е останал невзривен скален остатък
от нощната смяна в проучвателната
галерия по мраморен пласт, покрай 13-ти метазалеж, от западната страна в рудник
„***”. При това П. указал на Т., че следва да се предприемат необходимите
действия, като неговата бригада „избури” /пробие/ нови дупки
и да отстрани най-напред остатъка от скалната маса, след което да
продължат работата си, така както е по план. Дадените устни указания спрямо
подс. Т. били конкретни и точни, като той бил запознат с обстановката в участъка.
При влизането си в рудника, бригадата на подс.Т.
следвало да отиде на участък състоящ се от две работни места, които били
свързани помежду си с дъговидна галерия. В галерията се влизало през вход т.н.”кръст”
/ който се използвал и за изход/ от към
средната и най-изпъкнала част на дъгата, а мястото било с такива размери, които
позволявали то да се използва за
извършване на маневри с товарен камион /лист 16, том ІІІ от ДП/. За подс. Т. станало ясно, че останалия остатък
от скалната маса, се намира на работното място /забоя/ в края на дясната част
на дъгата. До самото работно място се намирала стара изработка, като за
укрепване на свода на галерията бил оставен т.н. „скален крак” /лист 17, том ІІІ от ДП/. В дясната част на
тунела водещ към дясното работно място се намирала и стара камера запълнена с насипана
баластра. На подс. Т. станало известно и
това, че отстраняването на остатъка, следва да стане, чрез извършване на т.н.
извънредно сутрешно взривяване, като в последствие, по време на смяната, за
оформяне на сечението на забоя, на всяко едно работно място в краищата на
дъгата, следва да избурят дупки и извършат още две взривявания. Св.П. обяснил на подс. Т., че същата сутрин
на работното им място, ще дойдат св.М.Ч./геолог/ и Д. Р. /маркшайдер/, за да
направят обичайните замервания на свършената работа. След оперативката подс. Т.
се отбил при св. М.Ч. и Д. Р., където пил кафе. При проведения с тях разговор,
той ги информирал за предстоящите взривни работи на работното му място, а те от
своя страна го уверили, че ще минат своевременно за обичайните месечни замервания.
Съгласно
поставените на подс.Т. задачи и необходимото за
тяхното изпълнение взривно вещество, на 30.04.2015г. св. А.В. работещ на
длъжността „бомбаджия” съставил Нареждане №8 за изписване на взривни материали
/лист 288а, том ІІ, НОХД 10/2019г./ . То се състояло от три екземпляра , като същото
било съгласувано чрез поставен подпис от страна на св. Ю.М.. Един екземпляр от
нареждането бил представен на магазинера на взривния склад към дружеството. По
този начин, посочените в нареждането взривни вещества-65 кг. Амонит, 24 кг.
Риомакс и 54 бр. ел.детонатори, били
изписани от склада и предадени на св. А.В. в присъствието на св. Р.К.. Въпреки
установените правила в ПБТПВР, при получаване на взривните вещества, втория
екземпляр от платежното не било подписано от св.К.. Вместо него, като получател
погрешка се подписал св. А.В., като това
станало на по-късен етап, в суматохата, след злополуката при която загинала Д. Р..
След
получаване на взривните материали, те били натоварени от св. К. и подс. Т. на
ползваното от тях МПС-джип „Мицубиши”, с който ги транспортирали до входа на горния
участък, където трябвало да влязат. Там те паркирали превозното средство с
натоварените кашони с взривни вещества и оставайки ги без надзор, влезли в
рудника. Установените нерегламентирани правила
за работата в рудника, както и постИ.ите устни уговорки, давали увереност на Р.К. и подс. Д.Т.,
че взривните вещества ще им бъдат доставени по-късно на работното място. В
действителност така и станало. На 30.04.2015г. непосредствено преди извършване
на извънредното сутрешно взривяване, изписаните от взривния склад взривни
материали били доставени в близост до работното място на двамата миньори. Преди
да влезе в участъка, в разрез с правилата,
подс.Т. взел със себе си от изписаните взривни
вещества, няколко бройки електро детонатори, които му били нужни с оглед
предстоящото извънредно взривяване.
Влизайки
рудник „***”, подс.Т.
и св. Р.К. най-напред предприели действия свързани с отстраняване на „отказа“ останал от
предходната смяна. Двамата се установили в дясното работно място на дъговидната
галерия /схеми лист 16 и 17 том ІІІ, ДП 337/2015г./. Както бе посочено по-горе
в близост до работното им място имало стара камера и умишлено оставена скала “крак”с
размери дължина 220 см, ширина 180 см, височина към галерията 360 см., а към
камерата 450 см. На северозапад се
намирала старата изработка, с височина от 450 м до 850 м. Влизането в тази
камера също било забранено, но на мястото липсвали поставени обозначителни
табели или прегради. Разстоянието от мястото на предстоящото взривяване до
изхода/входа / т.н. „кръст”/ в дъгата на тунела, било около 60 метра. /схеми
лист 16 и 17 том ІІІ, ДП 337/2015г./ В самата дъга имало и уширение-площадка,
където се съхранявала специалната техника с която работели миньорите. В самата
дъга на галерията нямало монтирано осветление, предвид предстоящите взривни
работи. Пробивните работи се извършвали на светлината идваща от лампите на пробивната
техника, а зареждането са извършвало на светлината от миньорските лампи. От
изхода/входа дъгата на тунела продължавала в другата /лявата/ посока, като на
разстояние около 60 метра, се намирало второто работно място, където също
следвало да се извършат взривни работи по време на смяната от подс.Т. и св.К.. В лявата част от дъгата на тунела,водещ от входа към второто работно място, в ляво се намирала т.н.
„разсечка” в която сондажни работи извършвали свидетелите В.С.П. и И.А.К.-работещи
като сондьори. Тяхното разположение било такова, че те се намирали вляво преди
второто работно място на бригадата на подс. Т..
Въпреки
категоричната забрана, в района на т.н. „кръст” имало кашони с взривни вещества
останали неизползвани от предходните смени. Макар и в нарушение на ПБТПВР,
такива остатъци от взривни вещества не се връщали в взривния склад, след приключване на смяната, а обичайно се оставяли в рудника, на видно
място, за да използват при нужда от бригадите. С оглед предстоящите взривни
работи, подс.Т. и св.К. взели от оставените кашони известно
количество пръчки взрив, което качили на пробивната машина тип „карета”, която
предстояло да се използва за пробиване на взривните дупки. В последствие двамата миньори придвижили и
самата карета до дясното работно място където щели да се извършват взривните
работи. Преди извършване на пробивните работи, взривните материали били свалени
от машината и оставени на забоя.С осигуряване на взривното вещество на забоя
било поставено и началото на взривните работи. Въпреки изискването за
осигуряване на отцепка и поставяне под охрана на подстъпите към забоя, това не
била изпълнено. С помощта на пробивната машина тип „карета” подс. Т. пробил пет
дупки, в горния ляв край на забоя, където се намирал невзривения скален остатък от предната смяна. Докато подс. Т.
пробивал дупките, св.К. преценил, че взетото първоначално взривно вещество няма
да стигне, поради което се върнал до т.н. „кръст” и взел още пръчки от кашоните
с оставеното взривно вещество. В последствие, св.К. се върнал при подс.Т., който продължавал да пробива дупки. Към края на пробивните
работи, на първото работно място, при двамата миньори, около 9.00часа,
пристигнали св.М.Ч. и Д. Р.. До входа на дъгата водеща, т.н. „кръст” двама се
придвижили със служебен автомобил „ Лада Нива”.
От самия вход до първото работно място те се придвижил пеша. На Д. Р.,
като маркшайдер, предстояло да замери извършената работа от миньорите от
смените по работните места, като обикновено за това й помагал св. М.Ч.. При
тяхното пристигане, двамата миньори не ги предупредили, че на забоя вече има
осигурено взривно вещество, като ги допуснали до работното място. В случая подс. Т. се включил да помага за
замера, а докато траело измерването, св.К. изчаквал. Самото замерване се
извършвало на светлината от лампите на пробивната машина. След приключване на замера, Д. Р. и св.М.Ч. се приготвили да тръгват към
второто работно място, до което следвало да бъдат придружени от подс.Т.. Непосредствено преди тяхното тръгване, подс. Т. използвал
съхраняваните от него капсул детонатори, като наредил по един от тях, в
избурените пет броя дупки за взривните заряди. След тяхното нареждане, Т. казал
на св.К. да поставя зарядите. Тези действия на подс. Т., отново били извършени
в нарушение на съответните правила. Без да осигури необходимата охрана на
забоя, което включвало и недопускане на други лица на работното място, където
вече имало взривно вещество, подс.Т. наредил капсул
детонаторите в дупките, като дал и указания на св.К. да ги зарежда. От своя
страна, св.К. изпълнил дадените му разпореждания и докато св. М.Ч. и Д. Р. се
отдалечавали в дъгата на тунела, а подс.Т. изтеглял
„каретата” на безопасно място на площадката в тунела, той започнал да приготвя патрони
„боевици” съгласно паспорта за ПВР и да зарежда дупките с пръчки взривно
вещество. Действайки по този начин двамата миньори, нарушили и текста на чл. 386,т.5
от ПБТПВР, а именно , “Взривниците са длъжни да извършват взривни работи само
при наличие на постове за отцепление”. Макар и да нямало такива постове, то св.К.
изпълнявайки дадените му от страна на подс. Т. разпореждания продължил да
зарежда дупките. По пътя си, подс.Т. настигнал в
дъгата св.М.Ч. и Д. Р.. Тримата минали по радиуса на тунела и стигнали до
второто работно място, намиращо се в левия край на дъгата, /лист 16, том ІІІ от
ДП/. където Р. с помощта на св.Ч. и подс. Т. започнала да мери. През това
време, св. К. наредил зарядите от взривното вещество в петте броя дупки, като
спазвал последователността на поставените от подс. Т. капсул детонатори.
Дейността на св.К. в този момент се състояла в това, да зареди всяка една
дупка, като следвайки последователността на наредените от подс. Т. капсул
детонатори, поставил вътре и наредил последователно по един патрон-боевик и още
осем пръчки взривно вещество след него /съобразно схемата от паспорта за
пробивно взривни работи /лист 164 том І от съд.дело/. При тази
последователност, св. К. заредил петте дупки с 4.4 кг. взривно вещество „Амонит”.
Докато
св.К. зареждал дупките, подс. Т., св.М.Ч. и Д. Р. продължавали да се намират на
второто работно място. След като Д. Р. приключила с измерванията, тримата се
върнали назад в тунела. Достигайки до входа на разсечката в която работели
сондьорите, подс. Т. се разделил със св.М.Ч. и Д. Р.. Той продължил в посока
към първото работно място където бил св.К., а св.М.Ч. и Д. Р. се отправили към св. В.П. и
св. И.К.. Срещайки се, четиримата се поздравили, като св.М.Ч. се подготвил да опише сондажните ядки,
които се намирали наредени в сандъци. Непосредствено преди това, Д. Р.
приятелски потупала св.М.Ч. и с думите „Колега ти си на ход” му дала да
разбере, че ще го остави да си свърши работата. Докато св. Ч. описвал
сондажните ядки, пострадалата Р., в един момент казала на св. В.П., че отива
надолу и се насочила към изхода на разсечката. В поведението й нямало нищо
съмнително и необичайно, поради и което никой не я попитал къде точно отива,
нито пък се опитал да я проследи с поглед. Към онзи момент, св. Ч. помислил, че
Д. Р. отива да прави замер на третото работно място, към т.н. „комин” където
работела бригадата на миньорите Ш.С.М. и
С.М.В..
Междувременно
подс. Т. се върнал на първото работно място, където се намирал и св.К..
Последния от своя страна бил готов с поставените заряди в дупките, като умишлено
пропуснал в края на всеки заряд да сложи и предвидените в паспорта „забивки”.
Този пропуск на св. К. не бил забелязан от подсъдимия въпреки, че липсата на
забивки също представлявало технологично нарушение на паспорта и на правилника.
Приемайки, че всичко е наред той изпратил св.К. да вземе индуктора служещ за
иницииране на взрива. Св. К. преминал по тунела и през т.н. „кръст” излязъл от
дъгата и продължил в посока към изхода на участъка. Изминавайки известно разстояние, той срещнал свидетелите М.К.,
З.Е.Ф., Р.Д.К. и В.С.К., като ги предупредил, че ще се гърми. Докато св. К. бил
зает с осигуряване на индуктора, подс. Т. вързал кабелите на капсул
детонаторите излизащи от петте заряда. След свързване на допълнителните два
кабела към зарядите и тяхното разпъване
по трасето от работното място до безопасното място на иницииране на взрива, от
страна на подс.Т. била изградена т.н.”магистрала”. Развивайки
кабелите от вилката, в посока към т.н.
„кръст”, подс. Т. срещнал св.К., като
това се случило на входа/изхода на дъгата на тунела. Там св.К. предал на подс.Т. в ръка индуктора. В същото време на мястото
пристигнал камиона управляван от св. К.. Той от своя страна спрял превозното
средство на самото уширение /т. н.”кръст”/ и слязъл за да разтовари взривните
материали изписани за бригадата на подс. Т.. Подс. Т. и св.К. помогнали на св.К.,
като разтоварили заедно кашоните с взривните материали. Докато тримата
разтоварвали камиона, неговата зона отпред, представляваща и част самият тунел
водещ към първото работно място и самото работно място, където се намирали
заредените с взрив дупки, били оставени без надзор и без охрана от страна на подс.Т. и св.К.. След разтоварването на кашоните с взривта,св.К. са качил на камиона, направил маневра, като обръщайки
посоката на движение се оправил в посока към изхода на участъка. Преди неговото
тръгване св.К. отново бил уведомен от подс. Т. и св.К., че ще има взривяване. По
пътя си с камиона, св. К. срещнал св. М.К., на когото казал, че предстои взривяване. През това време, подс. Т.
свързал кабелите от „магистралата” към индуктора . Преди задействане на взрива,
подс. Т. и св.К. отишли в разсечката при двамата сондьори, където все още се
намирал и св. М.Ч. /лист 16, том ІІІ от ДП/. В този момент подс.Т.
попитал св. Ч., къде е Д. Р., като последния му отговорил, че не знае. В
последствие сондьорите и М.Ч., били предупредени , от подс. Т. и св.К., че предстои
взривяване. До като двамата
миньори се намира в разсечката, подстъпите към тунела водещ към първото работно
място и самото работно място, където се намирали заредените с взрив дупки,
отново били оставени без надзор и без охрана. След предупреждението св.Р.К. се
върнал към уширението на дъгата/при т.н. „кръст”/, където вече застанал за
„отцепка”. В този момент подс.Т. се намирал в близост
до работното място на сондьорите. В последствие, в различна последователност,
св.К. и подс. Т. извикали на три пъти през кратки интервали „бомба”. Въпреки,
че не били извършени никакви действия по установяване на точното местонахождение
на маркшайдера Д. Р. и не била извършена физическа
проверка за наличието на хора в опасната зона и на заредения забой, то подс.Т. бил убеден, че всичко е наред и мястото е чисто. В
резултат на това, подс. Т. задействал индуктора, при което инициирал взрив,
който последвал на първото работното
място. Непосредствено преди самото
взривяване, до иницииране на взрива,
най-близко стоящите лица, включително св. К.,св. Ч. и двамата сондьори били с поставени
на ушите ръце. Самото задействане на индуктора ставало чрез поставяне на т.н.
щифт от взривника, който щифт забавял ел.импулса около 2 секунди, което пък от
своя страна давало възможност на миньора, също да закрие уши с ръце,
непосредствено преди взрива. След задействания от него взрив, Т. и св. К.
решили да отидат и да продължат работата си на второто работно място. Те
изкарали пробивната машина тип „карета” от укритието и по тунела, минали по
лявата част на дъгата и стигнали до второто работно място. Там включили
пробивната машина, с която започнали да правят дупките необходими за второто
взривяване.
Докато миньорите работели, св. М.Ч. свършил работата
си при сондьорите и решил да отиде на работното място при св. Ш.М. и колегата
му С. В.. Св. Ч. бил убеден, че Д. Р. е именно при тях, тъй като в този ден
трябвало да се замерва и заработеното в района на „комина“. Отивайки на
работното място при св. М. и св. С. В., св.Ч. установил отсъствието на Д. Р..
Междувременно
подс. Т. приключвал работа с пробиването на дупките на второто работно място.
Тъй като „избурените“ дупки се били запълнили от дребни скални отломъци, той изпратил
св.К. да намери тел за тяхното отпушване.
К. от своя страна се оправил към първото работно място за да търси тел.
Отивайки там, св. К. забелязал върху отломките от инициирания взрив безжизнено
човешко тяло. Приближавайки до първото работно място, К. разпознал тялото на Д.
Р.. Св. К. веднага се върнал и казал на подс. Т., които съобщил и на всички
намиращи се в миналата за злополуката, като те преустановили работа. Информация
за злополуката била изпратена и управлението на фирмата. На мястото на инцидента бил изпратен св. А.А.К.
маркшайдер в „Лъки Инвест -Говедарника” ЕООД. Той
направил съответните замервания и схеми /листи 16 и 17, том ІІІ от ДП/, като констатирал,
че тялото на пострадалата е равно с началото на “крака” на разстояние 2.2 м.
северозападно от “крака”. От мястото, където са били заложени взривовете трупа
бил на разстояние 9,30м. северно и 7,50м. западно, навътре в забранената камера
на разстояние 2,2 м. До трупа на пострадалата била намерена и работната й чанта
с намиращи се в нея и съставени от починалата карнет-описи / листи 523 до 527, том ІІІ, от съд.дело/. Самият труп на пострадалата бил изнесен от св.И.С.Д.
- отговорник Руднична минно-спасителна команда и негови колеги.
По случая било заведено досъдебно производство-ДП №
337/2015г. по описа на РУ на МВР Асеновград, което започнало с извършен оглед
на изнесения отвън труп на пострадалата Д. Р., в хода на който били направени
протокол и фотоалбум /листи от 24 до 28, том І от ДП/.
В хода на воденото досъдебно производство като
обвиняеми с оглед извършено престъпление по чл.338, ал.3вр. ал.1 от НК, бил
привлечен Д.А.Т.. Последно той бил привлечен с постановление на наблюдаващия
прокурор от 29.11.2018г. /лист 344, том ІV от ДП/. С постановление на
разследващия орган, на 24.11.20016г. като обвиняем по делото бил привлечен и М.Е.К.,
на когото същото било повдИ.о и предявено обвинение с
оглед извършено при условията на
съпричиняване с подс. Т. престъпление по
чл.338, ал.3вр. ал.1 от НК. /лист 36, том І от ДП/ . С постановление от
11.06.2018г. на прокурор от РП
Асеновград, Наказателното производство по воденото ДП № 337/2015г. е било
прекратено в частта относно повдИ.ото
спрямо М.Е.К. обвинение, като взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Подписка“ била отменена. /листи 316 до 322, том ІV от ДП/ Постановлението не било обжалвано от
заинтересованите лица поради и което влязло в сила.
Междувременно сигнал за злополуката бил в получен ОИТ гр.
Пловдив,от където още на 30.04.2015г. на място бил изпратени двама проверяващи
инспектори, а именно св.М.К. - главен инспектор в “Инспекция по труда” гр.
Кърджали и колегата му В.С.С.. При проверката на
место св.К. констатирал няколко нарушения на трудовата дисциплина, за които
впоследствие на 07.05.2015г. съставил спрямо „Лъки Инвест-Говедарника” ЕООД,
три акта за установяване на административни нарушения, както следва:
АУАН
№ 09-001105/07.05.2015 г. за нарушение на чл.5, т.1 от Наредба № 9 за общите
правила за управление на дейността по осигуряване безопасността и опазване
здравето на работещите в мините /ДВ, бр.123/97/ във връзка с чл.660 от
Правилник по безопасността на труда при разработване на рудни и нерудни
находища по подземен начин В-01-02-04 и във връзка с §21 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ДВ,бр.124/97г./;
АУАН
№ 09-001106/07.05.2015 г. за нарушение на чл. 169, ал.1 от Правилника по
безопасността на труда при взривните работи във връзка с т.8 от раздел ХIII от
Проект за проучване на мраморен пласт на юг метазалеж 7, хоризонт 1283 и във
връзка с § 21 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр.
124/1997 г./;
АУАН
№ 09-001107/07.05.2015 г. за нарушение
на чл.15, ал.1 от Наредба РД-07-2 за условията и реда за провеждане на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд/ДВ,бр.102/2009г./
В
хода на проверката, св. К. установил, че и подс. Д.Т. е извършил съответно
административно нарушение за което му бил съставен АУАН №09-001108/07.05.2015г.
за нарушение на чл.172, ал.3 от Правилника за безопасността на труда при
взривните работи във връзка с § 21, от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ДВ,бр.124/1997 г./. /листи от 25 до 36, том ІІ от ДП/.
Въз
основа на тези актове на 23.07.2015 г. от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” били издадени
Наказателни постановления, както следва: НП № № 09-001105/23.05.2015 г.; НП № №
09-001106/23.05.2015 г.; НП № № 09-001107/23.05.2015 г. и НП № №
09-001108/23.05.2015 г. Посочените наказателни постановления не били обжалвани
и влезли в законна сила на 07.08.2015г. /листи от 129 до 136, том ІІ от ДП/.
По
предложението на РП Асеновград в Административен съд гр. Пловдив било
образувано КАНХД № 247/2018 г., XXIV-ти к.с. Същото приключило с Решение № 901/20.04.18 г. с което административнонаказателното производство,
приключило с влязло в сила НП № 09-001108/23.08.2017 г., против подс.Т. било възобновено, а издаденото спрямо него НП било
отменено. /листи от 309 до 311, том ІV от ДП/. До произнасяне на Адм. Съд
Пловдив по направеното искане за възобновяване, производството по ДП
№337/2015г. било спряно, като след отмяната на цитираното НП, на 18.05.2918г. с
Постановление на прокурор в РП Асеновград , производството по ДП било
възобновено / листи 307 до 308, том ІV от ДП/
От
заключението на експерта-д-р И.И.Ц. по назначената по
делото съдебно-медицинска експертиза на труп СМЕ №154/2016г. / листи от 85 до 91,
том І от ДП/, се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на
пострадалата Д.М. Р., са констатирани множество разкъсвания на черепните
покривки, множествени счупвания на костите, изграждащи черепната база и свод, с
нарушаване на архитектониката на черепа, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, изпадане на главния мозък, междинния мозък, продълговатия мозък,
малкия мозък и моста, видимо обезкървени вътрешни органи, счупване на лицеви
кости, избиване на 3-ти и 4-ти горни десни зъби, откъсване на дясна ушна мида,
счупване на телата на първи и втори
шийни прешлени, разкъсно-контузна рана в областта на десния устен ъгъл, охлузвания и
кръвонасядания по главата, охлузвания по
шията и крайниците, кръвонасядания по корема и крайниците, разкъсно-контузни
рани по крайниците. Причина за смъртта на Д.М. Р. е поради груби механични
увреждания на части от тялото /главата/, несъвместими с живота. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд,
тъп предмет или от неговото тангенциално действие и е възможно да бъдат
причинени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при
взрив в мина /трудова злополука/. Установените травматични увреждания по трупа
на Д. Р. са с прижизнен характер. Налице е причинно-следствена връзка между
смъртта на Д. Р. и причинените увреждания, установени по трупа ѝ.
Преценено по послесмъртните изменения трупът отговаря на смърт от първо
денонощие.
От
изготвеното заключение на експерта –инж. Д.Я.Л. по назначената по досъдебното
производство съдебно-техническа
експертиза / листи от 94 до 97, том І от ДП/, се установява следното: Според
вещото лице, на 30.04.2015 г. на забоя са извършени взривни работи, като е
взривено 4.4 кг взривно вещество „Амонит”, с цел премахване на изостанал
парамент, за оформяне сечението на минната изработка. Взривяването е извършено
от миньора Д.Т., който е правоспособен взривник. След извършване на пробивните
работи, преди зареждането на взривното поле с взривно вещество, подстъпите към
мястото на взривяване е трябвало да се поемат под охрана, за да се предотврати
навлизането в опасната зона на хора, които нямат отношение към конкретните
взривни работи. Взривниците са започнали зареждането на взривните дупки с
взривно вещество „Амонит”, без постъпите към забоя да са поети под охрана. Според
експерта, нарушено е изискването на чл. 172 ал.3 от ПБТ при взривните работи,
който гласи: „При подземни взривни работи подстъпите към забоя, където се
извършват взривни работи, се поемат под охрана преди началото на зареждането”.
Това се постига чрез назначаване на „отцепление”, от помощен персонал за
взривни работи или специално инструктирани работници, които се разполагат по
границата на опасната зона. Радиуса на опасната зона в случая е определен в
проекта за пробивно-взривните работи /приложен към ДП/ и е равен на 100 метра.
Всички дейности, свързани с пробивно-взривните работи, в това число назначаване
на лицата, за „отцепление” се извършват под ръководството на ръководителя на
взривните работи при спазване на проекта за ПВР. В проекта са посочени по
принцип лицата, които ще ръководят взривните работи във смяна и тези, които ще
извършват взривните работи и отцепването на мястото на взривяване. В деня на
извършване на това извънредно взривяване не са били конкретно посочени лицата,
които ще бъдат определени за „отцепление”, не са посочени предварително и
местата на отделните постове за „отцепление”. Съгласно т.22 от Инструкция № 6 –
Техническата безопасност за взривници „Преди началото на взривните работи, по
сигнал на взривника, работниците се
извеждат на безопасно място срещу посоката на чистата струя.” Според посоченото
в заключението, поведението на подс. Д.Т. е виновно, тъй като е предприел
неправилни действия заключващи се в това, че е инициирал взривяването на 5 бр.
взривни дупки, намиращи се на забоя, без да е сигурен, че в радиуса на опасната
зона не са останали хора, което е нарушение на изискванията на чл. 22 от ПБТ
при взривните работи, който гласи: чл.22.
Забранява се при извършването на взривни работи или друга дейност с взривни
материали в охраняемата зона да присъстват лица, които не са свързани с тяхното
извършване. Освен това е нарушено изискването на т.5 от „Указания за извършване на зареждането на
забоя с взривни материали и извършването на взривяването му”, съдържащо се в
проекта за ПВР, която гласи: „Всички постове за „отцепление” съгласуват
действията по между си и взривяването се извършва след разрешение от
ръководител взривни работи в смяна”. При
извършената проверка към момента на изготвяне на експертизата, експерта не е
открил такова разрешение в материалите
по делото. Видно от заключението, то преди взривяването хората и машините следва да се изведат от опасната
зона. В конкретния случай в опасната зона е останал човек. Преди самото
взривяване взривника извършващ взривяването е трябвало да се убеди, че всички
хора са извън опасната зона и тогава да инициира самото взривяване.
„Отцеплението” се назначава от ръководителя на
взривни работи. За „отцепление” се определят лица от помощния персонал
за взривни работи или специално инструктирани работници, които се разполагат по
границата на опасната зона. Радиуса на опасната зона в случая е определен в
проекта за пробивно-взривните работи/ приложен към ДП/ и е равен на 100 метра.
Причината за станалата злополука е възникналия взрив на забоя вследствие на
инициирането на 4.4 кг. Взривно вещество „Амонит”, с цел премахване на
изостанал парамент, за оформяне сечението на минната изработка. Взривяването е
извършено от миньора Д.Т., който е правоспособен взривник. По неустановена
причина във същия момент в обсега на взрива, в опасната зона, попада
пострадалата Д. Р., която е убита от вредните фактори на взрива.
По
отношение на вината съдът, не кредитира заключението на експерта, тъй като
отговора на този въпрос, не е от неговата компетентност. Самият експерт в
разпита си в хода на съдебното следствие / листи от 126 до 132, том І, от
съд.дело/, сам заяви, че е не е следвало да се произнася по въпроса за вината.
В хода на изслушването на вещото лице, се установи, че инж. Л. има дългогодишна
практика, като експерт по разследване на трудови злополуки в мините, като лично
е посетил и местопроизшествието в участък „***“. Самото място му е било
показано от други длъжностни лица в дружеството, като той самия се е ориентирал
и по изготвените схеми. Отивайки на мястото, около година и половина, след
случая, експерта е установил, че забоя където е бил иницииран взрива е запазен
в състоянието му след произшествието. На мястото все още стоял подпорния скален
крак, в близост до който е бил трупа на пострадалата и зад който се намирал входа на старата
забранена изработка. В самата стара
изработка, при посещението на експерта, е било невъзможно да се влезе, тъй като
междувременно вътрешната й част, почти до входа, е била запълнена с насипана
изкуствено скална маса. От разпита на вещото лице, също така се изяснява, че на
30.04.2015г. бригадата на подс.Т. е следвало да
отстрани скален зъб, останал от предходната смяна, в следствие на неинициирани
взривни материали. Това според експерта се класифицира от правилника като отказ, като
е следва да опише в съответната книга. Отстраняването на този отказ, според
вещото лице е следвало да стане, така
както пише в ПБТПВР, като тази дейност се явява високорискова и към това трябва да се подходи
много отговорно. При всички положения в процеса на отстраняване на отказа е
следвало да участва и присъства и ръководителя ПВР в смяната, който е трябвало
да контролира работата на хората от бригадата ангажирана с отстраняването на
отказа. Конкретно в случая на 30.04.2015г. такъв ръководител на ПВР не е
присъствал, което се отчита от вещото лице, като нарушение съгласно ПБТПВР. По
отношение на въпроса, кой е следвало да се счита за оправомощен за ръководител
пробивно взривни работи, експерта заяви, че поради наличните противоречиви
доказателства е затруднен на отговори на
този въпрос, но все пак това са правоспособните лица назначени на длъжност „началник участък“ и „началник смяна“ . Тъй
като експерта не е могъл да установи, конкретно, кое длъжностно лице на
30.04.2015г. е било назначено на една от тези длъжности в участък „***“, то
според него, за такъв следва да се счита, това длъжностно лице което е провело
инструктажа на работниците в смяната, тъй като по този начин, той се е назначил
за техен ръководител. Според експерта, ако няма изрично определен такъв със
Заповед, то за началник смяна, следва да се счита това лице което е подписало
Образец №8 за изписване на взривните вещества от склада. Дори да няма заповед,
то ако лицето провело инструктажа е и правоспособен ръководител ПВР, той именно
е следвало да присъства и участва при отстраняването на отказа на първото
работно място на бригадата ръководено от
подс. Т.. Предвид това, че на конкретната дата в горния участък е
следвало, чрез извънредно взривяване, да се отстранява отказ, с оглед високата степен на риск, то вещото лице е на
становище, че е следвало задължително да се проведе и отделен инструктаж на
геолога и маркшайдера, на които е предстояло да опишат свършената работа в
участъка края на месеца. Извършването на този извънреден инструктаж е
било задължение на главния инженер или лицето което го замества, а това е трябвало
да се направи незавиС., че и св.М.Ч., и Д. Р. за
познавали участъка и факта, че са били уведомени за извънредното взривяване. Експерта
е категоричен, че началото на взривните работи се дава от момента в който на
работното място се доставят взривни вещества, като мястото трябва да се
обезопаси, чрез осигуряване на охрана /отцепка/ . Самият процес по работата с
взривните вещества на забоя продължава на няколко етапа, като през цялото това
време трябва да има охрана. След поставяне на началото по никакъв повод на
забоя не следва да се допускат други хора. Вещото лице подробно разяснява, как
се извършва самото зареждане на взривното вещество, като същия е категоричен,
че на края задължително трябва да се сложи и забивка. Според него, в конкретния
случай, предвид това, че за отстраняване на отказа са били заредени пет дупки с
4.4 кг. Амонит, то целия процес е траел не повече от 30 минути. При спазване на
задължителната процедурата, преди началото на взривните работи, следва се
подава звуков сигнал, който е предупредителен. Непосредствено преди иницииране
на взрива трябва да се подаде боен сигнал, а след взрива или в края на
взривните работи се подава трети сигнал, който означава „отбой“. Според
експерта, дори при толкова допуснати нарушение при извършване на взривните
работи, основните от които са: отсъствието на ръководител ПВР, липсата на
отцепка и охрана, допускане на външни лица, неподаването на съответните
сигнали, то все пак злополуката е могла да бъде предотвратена, ако отговорното
лице, в случая миньора който е държал
индуктора не го е задействал. При положение, че той е бил уведомен за
отсъствието на Д. Р.,чието местонахождение не е било известно, той е следвало
да отложи инициирането на взрива, като задължително извърши проверка за наличие
на живи в цялата 100 метрова охраняема
зона. Същия не е направил това, като е поел риска да задейства взрива, а с това
и отговорността от последствията на това
свое решение.
От
заключението на експерта д-р С.К.П. по назначената от съда съдебно-психиатрична
експертиза спрямо И.А.Р. /листи от 513
до 521 том ІІІ от съд дело / се установява, че при неговия психиатричен преглед
са констатирани анамнезни и клинични данни за Психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на завиС.ст.
Според вещото лице, И.Р. многократно е провеждал
лечение за алкохолния проблем в различни психиатрични заведения в Отделение по
психиатрия в гр. Стара Загора, в Държавна психиатрична болница - гр. Раднево,
както и в Клиника по Психиатрия към УМБАЛ “Св. Георги” Пловдив. Същия двукратно
е посещавал амбулаторни прегледи в ЦПЗ-Пловдив, но не е лекуван в стационарни
условия. След изписването от съответните
клиники, И.Р. се е съобразявал с препоръките на лекуващия психиатър и е
провеждал поддържаща терапия, т.е през годините проблемът е бил медикаментозно
контролиран. При прегледа И.Р. е споделил, че съпругата му е била наясно със
съществуващия медицински проблем, като го е подкрепяла и насърчавала за
провеждането на лечение и справянето с него. Крайното заключение на експерта е,
че св. И.А.Р. страда от Психични и поведенчески разстройства, дължащи са на
употреба на алкохол. Синдром на завиС.ст. Страданието
му е с хроничен ход, датира от години. Според вещото лице, алкохолната болест
не представлява психично заболяване в същинския смисъл. Към момента на изготвянето
на експертизата, при И.Р. не са налице
данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и за
настъпили качествени нарушения на психичните сфери, т.е. не е нарушена
годността му да възприема и да дава достоверни обяснения по факти, имащи
значение за делото.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена от
показанията на свидетелите Д.С.С., А.И.Р., М.Е.К., М.С.Ч., Р.Б.К., К.П.Д., М.З.К., Е.С.П.,
Ю.Р.М., В.И.Б. , И.С.Д., А.И.Ц., А.А.К. , С.И.Я., В.С.П.,
З.Е.Ф., И.А.К., Р.Д.К., Ш.С.М., С.М.В., В.С.К., Х.М.Б., М.А.Т.,
И.А.Р., А.П.В., А.Б.А. и Д.Р.Т., частично от обясненията на подс. Д.А.Т.,от
приложените по делото писмени доказателства и от заключенията по назначените съдебно-медицинска
експертиза на труп СМЕ, съдебно-техническа експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза спрямо И.А.Р..
В
случая съдът изцяло кредитира показанията на свидетелките Д.С.С. и А.И.Р. /лист 57 до 60 , том І от съд. дело/, като
отчете, това че те са дъщери на починалата Д.М. Р., като всяка една от
двете наследнички участва в качеството на частен обвинител в наказателното
производство. Показанията на всяка от двете свидетелки, следваше да бъдат
преценени с оглед двояката роля на всяка една от тях - от една страна като наследник
на пострадалата и настоящ частен обвинител
в процеса, а от друга страна - като свидетел. Съдът като прецени техните показания счете, че въпреки заинтересоваността
на двете свидетелки от изхода на делото, то няма пречка да бъдат кредитирани
техните показания, като безпротиворечиви, взаимно допълващите се и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, които съдът
кредитира. Те си кореспондират както със събраните по делото гласни доказателства, а така и със
събраните по делото многобройни писмени. Техните показания си кореспондират и със заключението на
назначената и извършена по делото съдебно психиатрична експертиза по отношение
на св. И.Р.. По същество с показанията на свидетелките Д.С.С.
и А.И.Р. се изяснява това как е протекъл живота на тяхната майка и какви са били отношенията между пострадалата Р.
и нейния съпруг-св. И.Р.. Безспорно с това ясно това, че двамата съпрузи са
имали нормален живот, като приживе Д. Р. не е имала здравословни проблеми, като
единствено е имала намерение да се оттегли от работата, за да си получава
пенсията.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на св. И.А.Р. /листи /лист 474 и 477, том ІІ от
съд. дело/, като отчете, че той съпруг на пострадалата Д. Р. и баща на частната обвинителка
А.И.Р. и такъв следва да се счита, за заинтересован от изхода на делото. При
преценката на показанията на св.Р.,бе взето под внимание и заключението на
назначената спрямо него съдебно-психиатрична експертиза спрямо /листи от 513 до
521 том ІІІ от съд дело /. Все пак съдът
като прецени и неговите показания и като ги съпостави с всички събрани по
делото доказателства, счете че няма пречка показанията на св. Р. да бъдат
кредитирани в пълнота. От показанията на св. Р. се установява, че същия е с
дългогодишна практика, като специалист в разработването на подземни полезни
изкопаеми, като е запознат изцяло с начините и методите използвани в тази
работа. Същия е запознат и извършваните пробивно взривни работи и с правилата
за работа с взривни материали в мините. От показанията на св. Р. се установява,
в какво по същество се е изразявала работата извършвана от маркшайдера / в частност на Д. Р./ и тази на
геолога / в частност на св. М.Ч./ и как двамата са си взаимодействали влизайки
в рудника. От показанията на св. Р. се
установява и какво представляват т.н. стара минна изработка, т.н. „отработена
камера” , т.н. предпазен „целик” / крак/ и за какво служи той, как следва те да бъдат обезопасени и дали това
на практика се е правело. От показанията на св.Р. също така се установява, че
самата пострадала нееднократно му е споменавала, че в хода на работата е имало
нарушения на правилата за безопасност на труда.Самият свидетел, ясно даде да
разбере кой е следвало да получава взривните материали от взривния склад и как
е следвало те да достИ.до работното място на
миньорите. От неговите показания също така стана ясно, че всеки един „отказ” е
следвало да бъде вписан в книгата за откази, като неговото отстраняване е
следвало да стане в присъствие на началник смяната. От показанията на св. Р. се
установява, че със съпругата му и децата в семейството, са имали нормални
взаимоотношения, като във връзка с провежданото лечение от алкохолната си завиС.ст, той самият е разчитал много на своите близки.
Съдът
кредитира изцяло показанията на
свидетелят М.Е.К. дадени пред съда в хода на съдебното следствие /лист 60 до 65
, том І от съд. дело/, като отчете и тези негови показания дадени като свидетел по
ДП, прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 53 , том І от
ДП/. От показанията на св. К. се изяснява, че на 30.04.2015г. е той работил
като „механик рудник” и не е бил назначаван със заповед за „началник участък”
или „началник смяна” в рудник „***”. От свидетелските показания на св. К. се
установява и това, че неговото оправомощаване за ръководител пробивни взривни
работи на 30.04.2015г. е станало едва след злополуката, в който смисъл дадените
пред разследващия на 02.11.2016г. показания в тази насока са недостоверни. Не
отговаря на истината и това, че той е ръководил работата на бригадата на подс. Т.
по отстраняването на отказалите заряди, така както е записано в цитирания
протокол разпит на свидетел. От показанията на св. К. пред съда се установява, как е протекла
на 30.04.2015г. оперативката, как са
били разпределени задачите между отделните групи. Установява се безспорно и
това, че отивайки към входа на рудника, св. К. е пътувал в камиона управляван
от св. В.К., като пред тях се е движил автомобила в който са пътували св.Р.К. и
подс. Т.. От показанията на св. К. се установява и
това, че преди извънредното взривяване, св. В.К. е отишъл да обърне камиона,
като след неговото връщане, шофьорът е предал на крепачите думите на подс. Т.,
с които те са били предупредени, че ще се гърми. С тези си показания от друга
страна, св. К. в пълна степен потвърждава косвено и показанията на св.Р.К.
относно това, че непосредствено преди взрива, заедно с подс. Т. са се срещнали
със св. В.К., като тримата са
разтоварили от камиона взривните вещества изписани за бригадата в този ден. След отправеното предупреждение от страна на
св.К., в последствие е последвал и взрива. От показанията на св.М.К. се
установява, че след злополуката, той
самият е придружил св. М.К.-инспектор от ОИТ до мястото на забоя, където е бил
иницииран взрива. Самият свидетел М.Е.К. също заявява, че взривните работи следва
да са в края на смяната. По същество
дадените от страна на св. М.Е.К. се подкрепят от останалите събрани по делото
гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелят М.С.Ч. /лист от 65 до 70, том І от съд. дело и лист от 480 до 483, том ІІ от съд. дело/ дадени пред съда в хода на съдебното следствие.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото се наложи св. Ч. за бъде
разпитват и да дава показания на два пъти. От показанията чу безспорно се
установява, какъв човек и работник е била пострадалата Д. Р., както се
установява, че инструктажа на маркшайдера и геолога не е бил ежедневен, преди
започване на работа, а се е провеждал на три месеца. Безспорно се установява
това, как на 30.04.2015г. е протекло
времето на св. Ч. и пострадалата Р., до момента на нейното отдалечаване от
работното място на двамата сондьори. От показанията на св. Ч., безспорно се
установява и това, как е протекло замерването на отбитата скална маса на двете
работни места на бригадата на подс.Т., както факта,
че последния е придружил св.Ч. и пострадалата до мястото където е следвало да
бъдат описани сондажните ядки. О показанията на същия свидетел се установя че
той и двамата сондьори-св.В.П. и св. И.К. са били хората, които последни са
видели жива пострадалата Р.. Нейните последни думи спрямо св.Ч. са били:
„Колега ти си на ход”, като с това тя го е оставила да си свърши работата при
сондьорите. Именно от показанията на св. Ч. става ясно, че непосредствено преди
взрива, подс. Т. се е върнал в разсечката, където са били описвани сондажните
ядки. При проведения кратък разговор със св.Ч., подс.Т.
го е предупредил, че ще има взривяване, като същото време му задал и въпроса,
къде е пострадалата, на което М.Ч. е
отговорил, че не знае. Отново от показанията на св.Ч. се установява, че след
взрива и след като и той самия е приключил своята работа по описа на сондажните
ядки, е отишъл на работното място на св. Ш.С.М. и св.С.М.В.. Там св.Ч. е
установил отсъствието на пострадалата, за която в един по късен момент се е
разбрало че е починала в следствие на взрива. Както и от показанията на
останалите разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, които съдът
кредитира, включително и от показанията на св.
М.Ч. н се установиха някакви особеностите в поведението на пострадалата Р.,
а дори напротив, до момента на злополуката тя е изпълнявала съвестно своите
задължения, като тя самата добре е познавала особеностите на подземната работа свързана
с добива на руда, както и съществуващите забрани за влизане в стари изработки и
закрита камери.
Съдът
кредитира изцяло показанията на
свидетелят Р.Б.К. дадени пред съда в хода на съдебното следствие/лист 70 до 74
, том І от съд. дело, лист 533 до 535,
том ІІІ от съд. дело и от лист 546 до
547, том ІІІ от съд. дело /, като отчете
и тези негови показания прочетени на
основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 61 , том І от ДП/ , дадени пред
разследващия орган. С оглед изясняване на обстоятелствата по делото се наложи
св. Р.К. за бъде разпитват и да дава показания на три пъти пред съдебния
състав. Преценката на така депозираните от него на три пъти показания, дава
основание да се направи извод, че в действителност в определени детайли е
налице определено разминаване и вътрешно противоречие в тях. Това обаче е обяснимо,
като се дължи не на стремежа от страна на св. К. да затаи истината или изкриви
същата, но по скоро не неговите характерови черти: същия е изключително притеснителен
и не особено разговорлив. В случая съдът отчете и факта, че все пак св.К. даваше
показания в присъствието на подс. Т.,с когото дълги години са работили в една
бригада, по обстоятелства които са свързани със смъртта на друг работник в дружеството,
както и по факти които са свързани с множество нарушения на трудовата
дисциплина от страна, както на ръководни длъжностни лица, а така и от Р.К.,
касаещи дружеството, в което самия той продължава да работи.
От
показанията на св.К. все пак се установява, как са протичали оперативките за
времето, преди бригадата да започне работа. Установява се и това, как са били
изписвани от склада взривните вещества, кой ги е получавал и по какъв начин те
са били транспортирани до входа на рудника. В тази насока са и показанията на
св. А.П.В. /работещ като „бомбаджия”/ , а и обясненията на подс. Д.Т.. От
показанията на св.К. става ясно, че получените взривни вещества са били
оставяни без надзор пред входа на рудника, като на по-късен етап те са били
транспортирани в близост до работните места на миньорите. В този смисъл
твърдението на св.К. относно това, че за извършеното на 30.04.2015г.
извънредното взривяване е бил ползван останал взрив от предходните смени се явява
достоверно, тъй като към момента на зареждането на забоя на второто работно
място, изписаното като необходимо количество взрив за бригадата на подс. Т.,
все още не е било доставено с камиона. От показанията на св.К. се установява
какви са били, както неговите действия, а така и тези на подс. Т. до идването
на св. М.Ч. и пострадалата Р. на първото работно място. Установява се както
местонахождението, както на първото работно място, така и на второто работно
място, самият дъговиден тунел, неговия вход/изход, разсечката в която са били
сондьорите, в който смисъл са и
приложените по делото писмени доказателства
/листи 16 и 17, том ІІІ от ДП/. От показанията на св.К. се установява,
по какъв начин са били транспортирани необходимите им взривни вещества до
първото работно място, както и момента когато е започнало зареждането на
„избурените” от страна на подс.Т. пет броя дупки.
Безспорно е, че това е станало след като подс. Т. е наредил капсул детонаторите
в петте дупки, като е указал на св.К. да ги зарежда с взрив. Доколкото св. М.Ч.
в показанията си да твърди, че не е видял да се извършва зареждане, то следва
да се приеме, че подс. Т. е наредил капсул детонаторите след като геолога и
маркшайдера са се отдалечили от работното място. Въпреки това обаче , началото
на зареждането на взрива свързан с отстраняването на „отказа” е било дадено,
като това е станало в отсъствие на ръководител „ПВР”, както и в отсъствие на осигурена
отцепка. При положение, че на работното място са били осигурени взривни
вещества, то там не е следвало да се допускат външни лица, включително геолога
и маркшайдера. Нещо повече, според показанията на св.К., докато на работното
място е бил извършен замер, той самият е преценил, че наличните взривни
вещества няма да стИ., като е отишъл и донесъл
допълнително взривни вещества. От показанията на св.К. се установява, начина по
който той е подготвил патрон „боевиците“,
заредил дупките на забоя, както и факта, че е пропуснал да сложи
задължителната забивка след всеки един завършен заряд. Между впрочем докато св.К.
е зареждал забоя, мястото е било лесно достъпно, тъй като отново не е била
осигурена задължителната отцепка. Установи се това, че докато К. е зареждал,
подс. Т. е бил със св. М.Ч. и пострадалата за „замер” на второто работно място.
От показанията на св. К. става ясно, че след завръщането на подс.Т.
на второто работно място, забоя вече е бил зареден, като е следвало да се
вържат кабелите на капсулдетонаторите и да се дръпне т.н. „магистрала”. С тази
задача се е заел подс.Т., а св.К. е бил изпратен към
изхода да осигури индуктора. Св. К. се е върнал по дясната дъга на тунела и
достигайки до т.н. „кръст” е излязъл от това място, като е тръгнал в посока към
изхода навън, за да вземе индуктора. В същото време подс. Т. е останал сам на
първото работно място, като действията му по отношение на взривните вещества
отново са били осъществени без задължително осигурената отцепка. Докато подс. Т.
е връзвал капсулдетонаторите, тунела водещ към първото работно място отново е
бил без охрана и със свободен достъп. В тази насока са и обясненията на подс. Т..
Отново от показанията на св. К. се установява, че подс. Т. сам е направил т.н.
магистрала, като кабелите са били опънати от него до т.н. „кръст”, където
двамата са се срещнали. При това, там е дошъл камиона управляван от св. К., с
който камион са били докарани изписаните взривни вещества за бригадата. В
действителност подс.Т. отрича последното
обстоятелство, както отрича и това, че докараните от св. К. взривни вещества са
разтоварени съвместно, като при това участие са взели той, св.К. и св.К.. В тази
насока, съдът не кредитира обясненията на подс. Т., като даде вяра изцяло на
показанията на св.К.. Все пак безспорно по делото се установи, че изписаното
количество взривно вещество за смяната на подс. Т. е било получено от взривния
склад, преди започване на работа. Същото обаче е било оставено на входа на
рудника от страна на подс.Т. и св. К.. След като никаква
част от това вещество не е било използвано за зареждането на извънредното
взривяване, то е ясно, че същото не е било и налично в близост до работното
място. След като това е така, то напълно логични и достоверни са показанията на
св.К. относно факта, че изписаното взривно вещество е било транспортирано от
св. К.. Относно това, че имало среща между подс.Т. и
св.К. говори и факта, че след като последния е обърнал камиона и се е върнал
при останалите шлосери, при които е бил и св. К., той е предал думите именно на
подсъдимия относно това, че ще има взривяване. От показанията на св. К. се установява
и месторазположението на камиона, докато от същия са били разтоварвани
взривните вещества. В случая няма как отново да не се посочи допуснатата
небрежност и от св.К. и от подс.Т., които намирайки
се в задната част до камиона отново са оставили без постоянен надзор и охрана
тунела водещ към първото работно място. От показанията на св.К. се
установява това какви са били действията
им с подс. Т. след разтоварването на взривните вещества, като след предаването
на индуктора в ръцете на подсъдимия, той е свързал към него кабелите от
магистралата. В последствие подс. Т. е останал в близост до мястото където са
били сондьори и св. Ч., а св.К. се е върнал на т.н. „кръст”. От показанията на
св.К. става ясно, че непосредствено преди индуциране на взрива, двамата миньори
са извикали по няколко пъти предупреждението „бомба”, като без никой от тях да
се увери, че на първото работно място няма хора, както и да се установи къде е
местонахождението на Д. Р., подс. Т. е задействал взрива. Отново от показанията
на св.К. се установява, какви са били действията на двамата миньори след
взрива, както и в последствие действията на самия св. К., който е намерил трупа на пострадалата. В
действителност по отношение на някои детайли показанията на св. К. противоречат
на обясненията на подс.Т.. Така например подс.Т. съвсем целенасочено мълчи относно обстоятелството,
че за зареждането на петте броя дупки на първото работно място е бил използван
взрив останал от предходните смени. Подс. Т. отрича и това, че е участвал в
разтоварването на камиона на св. К., който е докарал изписаните взривни
вещества за смяната. Все пак тези и други обстоятелства бяха установени по един
безспорен начин, чрез събрани и проверени по делото гласни и писмени
доказателства, като това поведение на подс. Т. е обяснимо предвид неговото
процесуално качество и това, че същия е има по отговорна функция и задължения
при извършване на ПВР в смяната. В този смисъл съдът изцяло кредитира
показанията на св.К.
Съдът
кредитира показанията и на св. К.П.Д. дадени пред съда в хода на съдебното
следствие/лист 75 до 77 , том І от съд. дело/, които по същество на се
опровергават от никое от другите събрани по делото гласни и писмени
доказателства. От показанията на св. Д. се установява, че същия има
дългогодишна практика в добива на полезни изкопаеми по подземен начин, като е
запознат и в пълнота с начините на този добив, както нормативната уредба
регламентираща този вид дейност и с утвърдените проекти. Във връзка с дадените
от страна на св.Д. показания следва да се отбележи, че при свидетеля е налице
определен стремеж да избягва отговорите на въпроси свързани с установените от
съда нарушения на трудовата дисциплина при извършване ПВР в дружеството. Предвид ръководната
функция на св. Д. това поведение е житейски оправдано, тъй като ако би казал
истината св. Д. сам себе си би уличил в извършване и допускане на множество
нарушения. От показанията на св. Д. все пак се установява, по какъв начин са
били изработени и утвърдени съответните проекти за проучване и добив, кой и как
е утвърдил паспортите за ПВР и приложените към тях списъци на правоспособните
взривници, както се установява и редица обстоятелства, чрез които се извършва
проверка на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелят М. Здравко К.
дадени пред съда в хода на съдебното следствие /лист 78 до 81 , том І от съд.
дело/,, като отчете и тези негови
показания прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 68 и лист
69, том І от ДП/, дадени пред разследващия орган. От показанията на св.К. се
установява, че той работи като инспектор в Дирекция ИТ гр. Кърджали, като има
натрупан значителен опит в разследване именно на трудови злополуки в мините. От
показанията на св. К. се установява, че той е бил един от двамата проверяващите
инспектори на които е била възложена проверката по подадения сигнала за трудовата
злополука свързана със смъртта на Д. Р., както и фактите по извършената то него
проверка на място в рудник „***”. Безспорно и от показанията на св. К. става
видно, че в дружеството са били констатирани допуснати нарушения на правилата свързани с
ПВР, включително и такива на 30.04.2015г., като не е било спазено нормативно
определеното време за взривяване, не е имало поставен пост за отцепка при
започване на зареждането на взрива, не
са били спазени предвидените сигнали които се подават при взривните работи,
както не е имало поставен и пост преди самото взривяване. С оглед
констатираните от него нарушения св. К. е съставил четири боя актове, въз
основана които на по късен етап са били издадени е четири броя НП. В своите показания
св.К. е категоричен, че отстраняването на т.н. „откази” следва да се извърши в
присъствие на ръководителя ПВР в смяната, а началото на взривните работи е било
постановено според него с нареждането на електродетонаторите в взривните дупки.
Тука следва да се отчете, че по времето на извършване на проверката от страна
на св. К. същия не е имал информация относно това,че двамата миньори са
използвали взривно вещество, останало от предходните смени, както и данни,
относно това, че докато маркшайдера е извършвал замера, взривното вещество
използвано за извънредното взривяване вече, е било осигурено на забоя. По
същество показанията на св.К. изцяло подкрепят установената от съда фактическа
обстановка, като показанията на този свидетел не се опровергават от нито едно друго писмено или гласно
доказателство. Действително в хода на извършената на място проверка, св.К. е
констатирал о това, че за ръководител на ПВР следва са счита св. М.К.. Този
негов извод обаче е бил направен, след неособено
задълбочен анализ и без съответни убедителни
доказателства. По делото безспорно се установи това, че на 30.04.2015г. спрямо
св. М.К. не е била налице съответна нито писмена нито устна заповед, като едва
след трудовата злополука на същия са били вменени ръководни функция по
отношение на ПВР извършени в смяната. Тези действия обаче на управителя на
дружеството нямат никакво юридическа стойност. По делото безспорно се установи,
че в деня на злополуката в участък /рудник/ „***” не е имало лице надлежно
назначено, като „началник смяна” или „началник участък”.
Съдът
кредитира изцяло показанията на
свидетелят А.А.К.
дадени пред съда в хода на съдебното следствие /лист 82 до 84 , том І от
съд. дело и лист 535 до 536, том ІІІ от съд. дело /, като отчете и тези негови показания прочетени на основание
чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 48 , том І от ДП/ , дадени пред
разследващия орган. За изясняване на обстоятелствата по делото, се наложи св. К.
да бъде разпитван допълнително на 21.10.2019г. По делото се установи, че св.К.
работи от дълго време в дружеството, като същия е назначен на длъжността
„маркшайдер”. Имено в това му качество, след трудовата злополука на
30.04.2015г., като колега на пострадалата Р., на св.К. е било възложено да
отиде на мястото на злополуката и да направи скица. Във връзка с възложената на св.К. задача, той
е бил един от първите които е отишъл на мястото на взрива, където се е намирало
и тялото на починалата. Същия подробно е измерил разстоянията и ги е фиксирал
на изготвените от него скици и схеми намиращи се на листи 16 и 17 , том ІІІ от
ДП. От показанията на св.К. се установява и това какво е било разположението на
тялото на пострадала, както става ясно и в какво се е състояла работата на
маркшайдера в рудника. От показанията на същия свидетел, се установява, че
работната чанта на пострадалата Р. е била намерена от спасителите под нейното
тяло. Същата чанта е била иззета и предадена без съставен протокол от
неустановено лице в канцеларията на маркшайдерите в дружеството стопанисващо
двата рудника. На по-късен етап в същата чанта са били намери и карнет-описите
съставени на 30.04.2015г. от самата Р., като тяхната автентичност /копия от същите
на листи от 524 до 527, том ІІІ, от съд.дело/ беше потвърдена от св.К..
Съдът
кредитира изцяло и показанията на
свидетелят Е.С.П. дадени пред съда в хода на съдебното следствие /лист 84 до 92
, том І от съд. дело/, като отчете и
тези негови показания прочетени на основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 51, том І от ДП/, дадени пред разследващия орган. От показанията на
св. П. се установява, че същия от дълги години е управител двата участъка на
рудник „Говедарника” в „Лъки Инвест-Говедарника”ЕООД . От показанията на св. П.
става ясно, че същия има дългогодишна практика в добива на полезни изкопаеми по
подземен начин, като е запознат и в пълнота с начините на този добив, както с нормативната
уредба регламентираща този вид дейност и утвърдените проекти. Св. П. е наясно с
това какво представляват т.н. “откази”, кои точно случаи следва да се
квалифицират като „откази” и в какъв точно документ следва те да се отразяват. Именно
П. е човекът на когото на 30.04.2015г. св. С.Я., в качеството си началник на
предходната смяна е докладвал за наличния останал скален зъб, следствие на
недобре взривените в същата смяна заряди от взривно вещество.От показанията на П.
се установява, че му е докладвано за три налични отказали заряда от взривното
вещество, инициирано в този забой, следствие на което е останал и този зъб. Именно поради това, той
е квалифицирал случая, като „отказ”, който
обаче не е бил отразен във водената книга за отказите /лист 470, том ІІ от
съд.дело/ . От показанията и на св.П. се установява, какво е била назначението
на работниците за 30.04.2015г., като по отношение на св. М.К. не е имало
писмена заповед, с която същия на 30.04.2015г.
да е бил назначаван на длъжността „началник смяна” или „началник участък”,
като същия само устно е било разпоредено да се „оправя” с участък „***”. От
показанията на св.П. също така се установява, че именно той е възложил задачите
на бригадата на подс.Т., като в случая, именно в изпълнение
на указаното, е следвало сутринта те да
извършат извънредното взривяване на първото работно място. Самият свидетел не
отрича, че в работата на взривниците работещи в дружеството има въведени
практики, които са в нарушение на ПБТПВР. Така например, св. П. заявява, че
когато смяната се състои от двама миньори, то няма как единия да зарежда, а
другия да дава отцепка. Не оспорва и това, че преди началото на взривните
работи, трябва да се подсигури охрана на работното място, като заявява, че това
изискване на практика не се изпълнява. Св. П. също заявява, че влизането в
старите изработки е забранено, като същите няма как да се използват за укрития
по време на извършване на взривни работи. От показанията на св.П. се изяснява и
това, че назначените геолози и маркшайдери преминават инструктаж не ежедневно
преди започване на работа, а веднъж на три месеца. Заявеното от страна на св.П.,
че по време на извършваната работа на 30.04.2015г. в рудник „***” не се е
налагало да има назначени „началник смяна” или „началник участък” противоречи
на всички правилници и инструкции регламентиращи добива на полезни изкопаеми по
подземен способ. Назначаването на поне един такъв човек на тази длъжност, той и
правоспособен ръководител ПВР, е било необходимо дори
само за това, защото е следвало той да участва при отстраняване на останалия от
предходната смяна скален остатък с невзривени заряди, същия квалифициран като „отказ”. Св. П. не оспорва,
че правоспособните миньори „взривници” в смените следва да спазват утвърдения
график в паспорта за взривяване за всяка една смяна, но пък в същото време,
заявява, че сам е издал разпореждане за извънредно взривяване, което да се
извърши без ръководител ПВР. От неговите
показания се установява, също така, че прeди самото взривяване мястото където ще се взривява
следва да се обезопаси, като взривника в който се намира ключа,преди неговото
задействане, следва да се увери, че в периметъра от забоя до мястото където ще
се задейства взрива няма хора.
От
извършената в хода на съдебното следствие очна ставка между св. Е.С.П. и св. М.Е.К.
/лист 74 до 75 , том І от съд. дело/, се установи безспорно, че на
30.04.2015г.последния от тях не е бил назначаван със заповед, нито за началник
смяна в горния участък, нито за ръководител ПВР.В действителност, в хода на
извършената от св. М.К. административно проверка, непосредствено след
злополуката, св. К. е заявил, че изпълнява такава длъжност. Както се изясни по
делото обаче, заявеното тогава от св.К. не е съответствало на обективната
истина. Събраните по делото доказателства, са категорични, че св. К. не е бил
назначаван на съответната ръководна длъжност на 30.04.2015г.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелят Ю.Р.М. дадени пред съда в хода на съдебното следствие
/лист 93 до 96 , том І от съд. дело/, като отчете тяхната оскъдност по
отношение на за редица обстоятелства свързани с допусканите нарушения при
работа с взривни вещества в дружеството. От показанията на св. М. се
установява, че същия има дългогодишна практика в добива на полезни изкопаеми по
подземен начин, като е запознат и в пълнота с начините на този добив. Според показанията
на св. М. рудника стопанисван от дружеството е един, като той е разделен на два
участъка. По отношение на датата на
инцидента св. М., заявява, че бил назначен за началник-участък, като замествал
своя колега А.А. в долния участък „Говедарника”.
Самата злополука с пострадалата Р. е станала в горния участък „***”, където в
този дени са работили две бригади от миньори, една сондьори и групата на
шлосерите. Самият св.М. е и правоспособен ръководител ПВР и като такъв е
запознат с проектите и паспортите към тях, както и начина на извършване на тези
работи, както и мерките за безопасност на труда които следва да бъдат взети.
Самият свидетел също не отрича, че при извършване на взривните работи
правоспособните взривници следва да спазват правилата разписани в ПБТПВР и
утвърдените инструкции, но дава уклончиви отговори относно това дали все пак,
той самия и взривниците са спазвали тези си задължения. По склонен начин са структурирани отговорите на същия свидетел
и по отношение на охраната която следва да бъде осъществена от работещите миньори
при зареждане на зарядите в забоя, както и по отношение на отцепките които
следва да бъдат осигурени преди и по време на иницииране на взривовете.
Тази непълнота в отговорите на св.М. е
лесно обяснима за съда. Във връзка с констатираните в хода на съдебното
следствие множество нарушения при извършване на ПВР, за този свидетел, предвид заеманата
него ръководна и отговорна длъжност към 30.04.2015г., извършваната в рудника
дейност, е изисквало от негова страна,
един много по сериозен контрол спрямо
работата на лицата работещи с взривни вещества, както и провеждане на цялостен,
а не формален инструктаж на личния състав. От неговите показания става ясно
дори това, че той макар и на отговорна позиция, не е посетил мястото на
произшествието и сам за себе си не е изяснил какво точно се е случило и какви
са причините довели до смъртта на Д. Р.. Все пак и от показанията на св.Ю.М. става ясно как се
е заявявало необходимото количество взривно вещество, начина по който същото е
била изписвано от взривния склад и кой го е получавал от там. В тази насока неговите показания не се
опровергават от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелят В.И.Б. дадени пред съда в хода на съдебното следствие
/лист 96 и 97, том І от съд. дело/. В действителност от показанията на този
свидетел се установява, че на 30.04.2015г. сутринта, той също е бил на работа като миньор взривник,
само че с работно място на долния участък на рудника,т.е.
в рудник „Долен Говедарник”. От показанията и на този свидетел, въпреки и не в
такива подробности се установява, как са се извършвал ПВР по работните места в
този участък, как се е извършвало зареждането на забоя и как се извършвало
самото обезпечаване на охраната преди взрива. В тази насока показанията на този
свидетел на се опровергават от нито едно от другите събраните гласни или
писмени доказателства, които съдът кредитира.От показанията и на св. Б. става
ясно, че все пак, при наличие на откази, в смените са били допускани извънредни
взривявания. От показанията и на същия свидетел се установява, че сутринта на
30.04.2015г. преди отиването му на работното място в долния участък, той е бил
при маркшайдера и геолога, където се е разбрало, че този ден ще се извършва месечен
„замер”.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите И. С.Д. /лист 97, том І от съд.
дело/ и Х.М.Б. /листи 124 и 125, том І
от съд. дело/ дадени пред съда в хода на
съдебното следствие. От показанията и на двамата свидетели се установява, че
работят като спасители в дружеството, като на 30.04.2015г. те са били извикани по
повод злополуката свързана със смъртта на Д. Р.. В деня на инцидента и двамата
свидетели са влезли в горния участък, където са отишли до първото работно място
на подс.Т.. От показанията и двамата свидетели се
установява, какво е било разположението на трупа, като и двамата са
категорични, че използваната от маркшайдера Р. електронна
рулетка се намирала в изключено положение близо до трупа, не закачена на
колана. По отношение на миньорската каска двамата заявяват, че същата е била на
разстояние далеч от тялото, като причината за това най-вероятно отхвръкването й
от взривната вълна. И на двамата спасители обаче, е направило впечатление, че на каската има
закачена несветеща лампа, но никой от тях не е обърнал внимание дали копчето на
същата е било във включено или изключено положение. Това обстоятелство не е
било изследвано в последствие и от разследващите органи. Поради допуснат процесуален пропуск, самата каска на пострадалата нито е
била иззета, нито в последствие е било установено нейното местонахождение след
изваждане на трупа от участъка.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелят А.И.Ц. дадени пред съда в хода на
съдебното следствие /листи 98 и 99, том
І от съд. дело/. От тях, както и от приложените по делото писмени
доказателства, става ясно, че на 30.04.2015г.
св. Ц. е бил началник на втора смяна. Това е била смяната, която е
следвало да влезе в горния участък /„***”/ непосредствено след смяната в която е била бригадата на подс.
Т.. От показанията и на св. Ц. се установява, че той е правоспособен
ръководител ПБР и като такъв е запознат както с нормативната уредба
регламентираща тази дейност, а така е запознат и с въведените практики в
дружеството. От показанията на същия свидетел се установява и каква е била
въведената процедура по отстраняване на отказите, като това е ставало чрез т.н.
„извънредни взривявания”. От гласните доказателства на същия свидетел, се
установява и как са били зареждани зарядите и това, че т.н. „отцепка” все пак е
правена от миньорите, но това не е било преди и по време на зареждането, а едва
непосредствено преди самото иницииране на взрива. От показанията на същия
свидетел се установява, че заплащането на миньорите подземници се е формирало като
краен резултат от замера извършен от маркшайдера спрямо обема на отбитата при
взривяванията по работните места скална маса. Отбитото количество се е
измервало в края на всеки месец в кубически метри, като за определяне на
възнаграждението е била от значение и професионалната квалификация на всеки
миньор.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелят С.И.Я. дадени пред съда в хода на съдебното
следствие /листи 99 и 100, том І от съд.
дело/. От тях, както и от приложените по делото писмени доказателства, че на 29
срещу 30.04.2015г. св. Я. е бил началник трета смяна, в горния участък /„***”/ т.е
на смяната преди тази в която е била
бригадата на подс. Т.. От показанията на св.Я. се установява, че именно по
време на нощната смяна се били извършени ПВР на първото работно място, на метазалеж
7, хоризонт 1283. След инициирания взрив на първото работно място, преди
излизане на бригадата навън, е било установено, че е останал невзривен скален
зъб. Именно св.Я. е човекът който е докладва на св.П., за този остатък,
квалифициран от него като „отказ”. От показанията и на св. Я. се установява, че
той е правоспособен ръководител ПБР и като такъв е запознат както с
нормативната уредба регламентираща тази дейност, с утвърдените проекти и
инструкции, а така е запознат и с въведените практики в дружеството. От
показанията на същия свидетел се установява и каква е била въведената процедура
по отстраняване на отказите, като това е ставало чрез т.н. „извънредни
взривявания”. За разлика от останалите правоспособни ръководители ПВР в
дружеството, според показанията на св.Я., той самия като началник на смяната
редовно е вземал участие с миньорите при даването на отцепка и извършването на
взривните работи.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелят В.С.П.
дадени пред съда в хода на съдебното следствие /листи 114 и 117, том І
от съд. дело/. От тях, както и от приложените по делото писмени доказателства,
става ясно, че на 30.04.2015г. през деня
св. В.П. е бил на работа първа смяна като сондьор, задно със св. И.А.К..
Работното място на двамата сондьори се е намирало в „разсечката” в лявата дъга
на тунела, който е водел към второто работно място на бригадата на подс. Т..
Същото място за което говори св. В.П., ясно се вижда на схемата на лист 16, том
ІІІ от ДП 337/2015г., като то е обозначено и като място на взривяване, т.е.
мястото от което е иницииран взрива. От
показанията на същия свидетел става ясно, по кое време е дошъл св.М.Ч. да
описва сондажните ядки, както става ясно,че той е бил придружаван само от
пострадалата Р., но не и от подс.Т.. От тези му
показанията, подкрепени и от показанията на св. Ч., следва извода, че към онзи
момент подс.Т. в действителност не е влизал в
разсечката, а разделяйки се с геолога и маркшайдера, е продължил сам към
първото работно място.От първоначалните показания на св. В.П. се установи, че
докато св.Ч. е описвал сондажните ядки, в един момент се е установило, че
пострадалата Р. я няма в разсечката. В последствие в разсечката са дошли заедно
св. К. и подс.Т., като от думите на първия, св.П. е
разбрал, че ще се гърми. След това, св.К. се е отдалечил в посока към „кръста”
/ схема лист 16, том ІІІ, ДП 337/2015г./
, а подс. Т. е задействал взрива докато е бил в разсечката на сондьорите. След
взрива св.Ч. е заявил на двамата сондьори, че отива при Д., за която е смятал,
че се намира на третото работно място. В показанията си св. В.П. твърди, че
същата сутрин преди влизането им участъка на работниците е бил извършен
инструктаж проведен от инж. К.Д.. В тази
му част съдът на кредитира показанията, тъй като по делото безспорно се
установи, че на 30.04.2015г. св.К.Д. не е бил на работа. Между впрочем, като
цяло по отношение на проведения инструктаж се събраха противоречиви доказателства. По голяма част от свидетелите
твърдяха, че такъв е бил проведен от св. Ю.М.. Наред с техните показания
следваше да се отчетат и показанията на св. В.П. и св. Р.К., които пък твърдяха,
че инструктажа е бил проведен от инж. К.Д.. На трето място, следваше да се
вземат предвид и показанията на св. К., който твърдеше, че инструктаж въобще не
е бил проведен. Доколкото книгата за инструктажа е била подписана на въпросната
дата от лицата адресати на инструктажа, то съдът приема, че имало някаква форма
на инструктаж проведен от страна на св.Ю.М.. Спрямо тези хора обаче, във връзка
с рисковете на тяхната професия, това му задължение е било изпълнено твърде повърхностно,
незадълбочено и неорганизирано. Проведеният по този начин, непълен инструктаж, както
се установи в хода на съдебното следствие, също представлява по същество нарушение
на трудовата дисциплина.
Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелят И.А.К. /лист 119 и 120, том І
от съд. дело/ дадени пред съда в хода на съдебното следствие, като отчете
и тези негови показания прочетени на
основание чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 72, том І от ДП/, дадени пред
разследващия орган. От тях, както и от приложените по делото писмени
доказателства, се установи, че на 30.04.2015г. през деня св. К. е бил на работа като сондьор, задно със св. В.П..
По същество показанията на св. К. се припокриват с показанията на св. В.П.. Според
първоначалните показания на св. К., става ясно, че преди да излезе от
„разсечката” пострадалата е казала, че отива на другото работно място. В
действителност тя не е уточнила което работно място, но от тези нейни думи св. К.
е заключил, че отива на т.н. „комин” където са били св. Ш.С.М. и св. С.М.В..
Както от показанията на св. В.П., така и от показанията на св. К. се
установява, че докато св. Ч. е описвал сондажните ядки, след тръгването на
пострадалата Р., то в „разсечката” са
дошли св. К. и подс. Т.. Двамата са предупредили сондьорите и теолога, че ще се
гърми, като непосредствено преди взрива св. К. е чул да се вика „бомба”. Според
св.К., геолога Ч. си е тръгнал малко след извършеното взривяване, като след
него, в разсечката е дошъл св. К. който е съобщил за злополуката.
От извършената в хода на съдебното следствие
очна ставка между св. В.С.П. и св. М.С.Ч. / листи от 483 до 484, том ІІІ от
съд. Дело/ , се установи, че след извършения опис на сондажните „ядки” геолога
е казал на св.П., че отива да види „С.”, т.е работното място на св. С.В., като не
казвал че отива при Р.. От проведения разговор, св. В.П. е предположил, че
пострадалата Р. се намира на третото работно място. От показанията на св. Ч. от
същата очна ставка, отново се установява, че непосредствено преди иницииране на
взрива, единствено подс. Т. го е попитал относно това къде е Д. Р..
Сходни
обстоятелства, се установяват и от извършената в хода на съдебното следствие
очна ставка между св. И.А.К. и св. М.С.Ч. / листи от 484 до 485, том ІІІ от съд.
дело/ . От същата се установява все пак, че на
30.04.2015г. по време на извършения от св.Ч. опис на сондажните „ядки” , пострадалата Р. без да уточнява къде точно,
е заявила на св. В.П., че отива надолу. Разговора между Р. и св. В.П. е бил чут
от страни и от св. К., който предположил, че отива към някое от работните
места, В последствие разговора между св. В.П. и Р. бил пре-предаден и на св. Ч.,
който пък от своя страна предположил, че те я отишла на замер в „комина” при
св.С.В.. Именно и това съдът приема за достоверно във възприетата фактическа
обстановка.
Това
обстоятелство се потвърждава и от извършената в хода на съдебното следствие
очна ставка между св. И.А.К. и св. В.С.П.
/ листи от 485 до 486, том ІІІ от съд. дело/ . От същата става ясно, че
на 30.04.2015г. по време на извършения от св.Ч.
опис на сондажните „ядки” , пострадалата Р. все пак е заявила на св. В.П.,
че отива надолу. Разговора между Р. и
св. В.П. е бил чут от страни и от св. К.. Според твърденията на св.К. ,
желанието на Р. било св.П. да каже на св.Ч., че тя отива надолу. Безспорно по
делото се установи, че двамата сондьори и геолога са били ангажирани с описване
на сандъците със сондажните „ядки”, като никой не е проследил с поглед
отдалечаващата се Р..
Съдът
кредитира показанията на свидетелите З.Е.Ф. /лист 117 и 118, том І от съд.
дело/ и Р.Д.К. /лист 120 и 121, том І от
съд. дело/ дадени пред съда в хода на
съдебното следствие. От показанията на и на двамата свидетели се установява, че
те работят като „крепачи” в дружеството, като на 30.04.2015г. те са били първа
смяна в горния участък. На въпросната дата двамата свидетели са били в група, заедно със св.М.К. и св. В.С.К., като
основната им задача е била да преместят шлосерски шкаф в близост до временния
склад. И двамата свидетели заявяват, че на сутрешната оперативка е бил проведен
инструктаж, като междувременно са били поставени и задачите на отделните
бригади. И двамата свидетели са категорични, че докато са работили на участъка,
непосредствено преди взрива, те са били предупредени лично, от дошлия при
тях Р.К., който им е казал, че ще се
гърми. От показанията и на двамата свидетели, също се установява, че преди
взрива, св. В.К. е ходил да прави маневра с камиона. От показанията на св. К.
се установява, че тази маневра е била извършена на най-широкото и удобно за
това място, т.н. „кръст” /схема лист 16 том ІІІ от ДП 337/2015г./. В тази
насока се явяват достоверни и показанията на св. К., който заявява, че преди
взрива, заедно с подс. Т. и св. К. са разтоварили от камиона докараните взривни
вещества.
Съдът
кредитира и показанията на свидетелите Ш.С.М.
/лист 121, том І от съд. дело/ и С.М.В.
/лист 121 и 122, том І от съд. дело/
дадени пред съда в хода на съдебното следствие. От показанията на и на
двамата свидетели се установява, че двамата работят в една бригада, като
миньори, като вторият е и правоспособен „взривник”. От техните показания се
установява, че на 30.04.2015г. те са били първа смяна, като тяхната бригада е
била разположена в т.н. „комин” представляващ третото работно място, намиращото
се в горния участък. И двамата свидетели заявяват, че на сутрешната оперативка
е бил проведен инструктаж, като междувременно са били поставени и задачите на
отделните бригади. И двамата свидетели са категорични, че изписаните за
бригадата взривни вещества, са били доставяни на работното място от
„бомбаджията”, което обстоятелство се опроверга категорично от събраните в хода
на съдебното следствие гласни доказателства. И двамата свидетели обаче не
отричат, че освен взривяванията по график, по време на работата в бригадите са
се извършвали и извънредни взривявания,
както не отричат и това, че по време зареждането на взривните вещества не се
дават задължителните отцепки. Според показанията на двамата миньори,
отцепките се дават непосредствено преди
иницииране на взрива, като най-често за отцепка служи миньорът който не държи
индуктора.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелят В.С.К. /лист 123 и 124, том І от съд. дело/ дадени
пред съда в хода на съдебното следствие, като отчете и тези негови показания прочетени на основание
чл. 281, ал.5 вр. ал.1 от НПК / лист 76, том І от ДП/, дадени пред разследващия
орган. От тях, както и от приложените по делото писмени доказателства, се
установява, че на 30.04.2015г. през деня св. К. е бил на работа в дружеството
като шофьор на камион. На сутрешната оперативка, според показанията на св. К., на
него му е била възложена единствено задачата, под ръководството на св. М.К., да преместят шлосерски шкаф, като направят
това с двамата крепачи-З.Ф. и Р.К.. Съвсем умишлено
св. К. запазва мълчание относно това, че именно той е транспортирал с камиона
изписаните за бригадата на подс. Т. взривни вещества. В същия смисъл, той мълчи
и относно това, че заедно с подс.Т. и св. К. са разтоварили от спрения камион на К.
взривни вещества, като това е станало в района на т.н. „кръст”. В
действителност той е направил маневрата на това уширение, но това е било едва
след разтоварването на взривните вещества. Както съдът посочи по-горе в своите
мотиви, това мълчание на св.К. по отношение на тези важни обстоятелства е
обяснимо, но в никакъв случай то не се явява процесуално оправдано, тъй като в
голяма степен, това му поведение доведе до извършване на допълнителни
следствени действия свързани с изясняване на обективната истина. Все пак по
делото, се установи, че докато от спрения от страна на св.К. камион са били
разтоварвани взривните вещества, то района пред камиона, както и цялата дясна
дъга водеща към заредения със заряди „забой” на първото работно място, са били
оставени без охрана и без наблюдение. Според показанията на същия свидетел, докато
той е правел маневрата на „кръста” между него и подс. Т. е имало среща, при
която шофьорът е бил предупреден, че предстои взривяване. Дали при този разговор, подс. Т. е назначил
св.К. за отцепка е без значение, тъй като, както се установи, самият шофьор или
крепачите, не са имали никакво отношение към извършваните взривни работи.
Разстоянието на което са се намирали З.Ф.
и Р.К., както и св. М.К., не им е давало възможност за пряка видимост
към действията на подс.Т. и св. К.. По тази причина,
те е нямало как да служат за отцепка, тъй като нито са знаели, кога е започнало
зареждането, нито пък са знаели кога точно ще бъде иницииран взрива. Съдът
приема, че групата на св. М.К. е била
предупредена за предстоящото взривяване, но това е било само с оглед тяхната
безопасност, а не с цел някой от тях да служи като отцепка, още повече, че
подс. Т. и инициирал взрива малко след маневрата на камиона управляван от св.К..
Безспорно
е по делото, че транспортирането на взривните вещества е било извършено от св. В.С.К.,
който управлявал и товарни камион. Липсата на конкретика относно мотивите на
св.К. за тези негови действия в случая е без значение. По делото безспорно се
установи това, че на конкретната дата двамата миньори К. и Т. са оставили без
надзор получените взривни вещества пред входа на рудника. Безспорно се установи
и това, че те лично не са ги транспортирали, нито до изискуемия временен склад,
където да ги оставят заключени в сандъка, нито до работното си място. Тази
съвкупност от техни действия и бездействия представляват нарушения на
посочените по горе от съда разпоредби на закона, правилници и съответните
инструкции. За тяхното спазване е следвало да следят не само двамата миньори,
но и останалите длъжностни лица от дружество ,,Лъки Инвест – Говедарника” ЕООД.
Това, че не е бил упражнен съответния контрол спрямо тези, както и на много
други задължения на двамата миньори, по делото бе безспорно установено. Събраха
се достатъчно доказателства, от които се изясни, че не е бил упражнен
достатъчен контрол и при превоза и доставката на изписаните взривни вещества до
самото работно място, което пък конкретно на 30.04.2015г. е било извършено с
камиона управляван от св. К.. Самият той освен, че не е бил оправомощен да
извършва такъв вид превоз, не е имал и необходимата правоспособност да борави с
взривни вещества. Неговото мълчание относно извършеното на 30.04.2015г. транспортиране
на взривни вещества е съвсем обяснимо, тъй като ако би казал истината, той най-малко сам себе си би уличил
в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелката М.А.Т. /лист 473 и 473, том ІІ от съд. дело/ дадени
пред съда в хода на съдебното следствие, като отчете това, че тя се явява
съпруга на подс. Т. и като такава следва да се счита, за заинтересована от
изхода на делото. Все пак св. Тодорова не се явява пряк очевидец на случилото
се на 30.04.2015г. в горния участък на мината, като с показанията си изяснява
обстоятелства свързани с личността и семейното положение на подс. Т.. От
показанията на същата свидетелка се установя, че подс.Т.
е започнал работа в мините още като младеж, което обстоятелство се подкрепя и
от събраните по делото писмени доказателства /лично трудово досие /листи от 303
до 469, том ІІ от съд. дело/. От показанията на св. Тодорова се установява,
също така, че подс. Т. страда от диабет, което обстоятелство също се подкрепя
от събраните по делото писмени
доказателства /мед. документи изискани от „КЦМ” АД листи 262 до 286, том ІІ от
съд. дело/ .От показаният на същата свидетелка се установява също така, че в
семейството на подс. Т. има едно малолетно дете, като те заедно освен грижи
както за неговото отглеждане, полагат такива и своите възрастни родители.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелят А.П.В. /лист от 478 до 479, том ІІ от съд. дело /
дадени пред съда в хода на съдебното следствие, От тях, както и от приложените
по делото писмени доказателства, се установява, че на 30.04.2015г. през деня
св. В. е бил на работа в дружеството
като „бомбаджия”. Именно този свидетел е лицето попълнило Нареждане № 000006, /
включително 2-та оригинални екземпляра намиращи се лист 288а том ІІ от съд. дело/
въз основа на което са били изписани взривните вещества, необходими на
бригадата на подс.Т.. От показанията на св. В. се
установява, че заявката е била утвърдена от св.М., като при получаването на
взривните вещества от взривния склад е присъствал и св.Р.К.. От показанията на
св. В. се установява и това, че втория екземпляр на нареждането не е бил подписан от св. К. при получаване
на веществата от миньора. Подписа „за получил веществата” е бил положен от
самия св.В., като това е станало след злополуката. От показанията на същия
свидетел се установява и това, че изписаните от взривния склад взривни
вещества, не се доставят от него самия до работните места на миньорите или до
регламентирания временен склад, а им се предават физически отвън, преди да
тръгнат за участъците. В тази насока са и показанията на св. Р.К., а и
обясненията на подс. Т..
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелят А.Б.А. /лист от 531 до 532, том ІІІ от съд. дело /
дадени пред съда в хода на съдебното следствие, От тях, както и от приложените
по делото писмени доказателства, се установява, че до момента на злополуката
св. А. е работил в дружеството на длъжността началник участък на „Долен Говедарник”/.
Според показанията на св. А., ПВР в
долния участък са се извършвали при спазването на всички нормативни изисквания.
Това се е отнасяло, както за получените взривни вещества от бригадите, а така и
за спазването на времето на взривяване. По отношение на заместването при
ползване на отпуск или по здравословни причини, то според св. А., това винаги
се е решавало от ръководството на дружеството, като задължително е имало
писмена заповед. Въпреки, че от показанията на свидетеля не става ясно точно
какъв критерий е бил прилаган при определяне на заместниците, то все пак се
установява, че нерядко св. Ю.М. е бил изпращан за заместващ, от длъжността
началник участък „***”/. за началник участък
„Долен Говедарник”/. От
показанията на св.А. се установява и това, че на 30.04.2015г. през деня св. А. е
ползвал отпуск / Заявление от
03.04.2015г. лист 288а том ІІ от съд. дело/ като самия той е нямал представа,
кой ще го замества на длъжността началник участък „Долен
Говедарник”. В подкрепа на показанията на св.А. е и заповед № 2015/130
от 06.04.2015г. на Управителя на „Лъки Инвест-Говедарника“ ЕООД /лист 184, том
І от съд.дело/ от която се установява,
че отпуската на свидетеля е продължила за периода от 06.04.2015г. до
08.05.2015г./
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелят Д.Р.Т. /лист от 545 до 546, том ІІІ от съд. дело /
дадени пред съда в хода на съдебното следствие, От тях, както и от приложените
по делото писмени доказателства, се установява, че до момента на злополуката
св. Т. е работил в дружеството като „началник смяна” в участък „Долен Говедарник”/. От показанията на свидетелят се
установява, че същия има трудов стаж, като миньор около 30 години. От
показанията на св.Т. се установява и това, че на 30.04.2015г. вечерта е
следвало да бъде на работа трета смяна в горния участък, но поради злополуката
нощната смяна не е влязла на работа. Според показанията на св.Т. на
30.04.2015г. той самия не е следвало да замества никой от останалите длъжностни
лица.
Съдът
кредитира в по-голямата им част обясненията на подс. А. Т. /листи от 548 до 551, том ІІІ от съд. дело /,
като отчете и това, че същите бяха депозирани в края на съдебното следствие, след
разпитите на всички свидетели и след изслушване на вещите лица по назначените
експертизи. В една голяма част дадените от подс. Т. обяснения в пълна степен
подкрепят установената от съда фактическа обстановка, като самите те се
потвърждават и от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира. От обясненията и на подс.Т.
става ясно, как на 30.04.2015г. е преминала оперативката и как са били
възложени задачите на неговата бригада. Безспорно се установява и това, че
именно подс. Т. е лицето на което св. Е.П. е възложил задачата по премахване на
останалия от предходната смяна „отказ”. Съобразно това, подс. Т. е възложил на
св.К. да осигури чрез бомбаджията необходимите количества взривни вещества.
Както и от гласните доказателства в лицето на разпитаните свидетели, така и от
обясненията на подс. Т. се установи, че изписаните взривни вещества са били
натоварени на използваното от миньорите МПС-„Мицубиши” с което са били
транспортирани до входа на горния участък. Самия Т. не отрича, че във връзка с
въведените практики за тяхната доставка, с другите работници в участъка са
имали и уговорката, взривните вещества да бъдат докарани по късно. Предвид и
това, подс. Т. и св.К. са оставили взривните вещества пред входа на мината, а миньорите
от бригадата са се отправили пеша към работното място. От обясненията на подс.Т. се установява, че непосредствено преди да влезе в
участъка, той е взел със себе си няколко ел.детонатора които на по късен етап е
използвал на първото работно място. По отношение на схемата на двете работни
места и извършените пробивни работи на първото работно място, с оглед предстоящото
взривяване, обясненията на подс. Т. не
съдържат някакви различия с показанията на св.К.. В действителност подс. Т.
отрича зареждането на забоя да е станало с взривни вещества останали от
предходните смени, но пък това обстоятелство по делото бе доказано по един
категоричен начин. От друга страна и самите обяснения на подс. Т. по един
категоричен начин опровергават това, че забоя за първото работно място е бил
зареден с взривните вещества изписани на 30.04.2015г. Както се установи в хода на проведеното съдебно следствие, след
като двамата миньори са оставили превозното си средство и взривни вещества пред
входа на мината, и след като двамата са отишли пеша до работното си място без
да вземат и носят взривни вещества със себе си, то е нямало как същите взривни
вещества да се появят на второто работно им място около 9.00 часа. Очевидно е, че за зареждане
на забоя с оглед предстоящото извънредно взривяване, то двамата миньори са
използвали останалите от предходните смени взривни вещества. Мълчанието на подс.Т. в тази насока е съвсем разбираемо, предвид неговата
отговорна длъжност и качеството му на подсъдим в процеса. Нелогични и нелепи са
твърденията на подс. Т. с които същия потвърждава, че той лично е наредил капсул детонаторите в дупките на забоя, но
пък самия той едва ли не, си нямал представа откъде св. К. е взел взривното
вещество с което после колегата му е приготвил и заредил зарядите. Защитната
позиция на подс.Т. говори за едно меко казано
безотговорно поведение. Наред с множеството констатирани нарушения свързани с
пробивно взривните работи в дружеството, няма как да се приеме, че бригадирът
който има задълженията на „старши взривник”,не следва да контролира работата на колегата си, също
„взривник”. Подс. Т. в качеството си на бригадир е оставил взривните вещества без надзор пред входа на
рудника, освен това заявява, че не знае какъв е произхода на използваните
взривни вещества при зареждането на забоя, допуска външни лица на забоя, на
който в същото време вече има осигурени взривни вещества, както и пренебрегва
редица задължителни изисквания свързани с осигуряването на задължителната
отцепка. Между впрочем, самият Т. не отрича, че е възложил на св. К. да зарежда
взривните дупки, като вместо да осигури охрана, той е тръгнал да извършва замер със св.М.Ч. и пострадалата Р.. По отношение на
извършеното замерване на второто работно място обясненията на подс.Т. се припокриват с показанията на св. Ч.. По
отношение на последващите действия на подс. Т., то неговите обяснения се
покриват и потвърждават от показанията на св.К.. В действителност, след като Т.
се е върнал на забоя на първото работно място, то св. К. вече е бил готов със
заредените заряди. За подс. Т. е
останало да върже петте кабела на електродетонаторите и да дръпне магистралата.
Докато той се е занимавал с кабелите , св.К. е бил изпратен да осигури
индуктора. В последствие двамата миньори са се срещнали на т.н. „кръст” където
св.К. е дал индуктора на подс.Т.. По отношение на
тази им среща, подс. Т. отрича, че е разтоварвал взривните вещества от камиона
на св. К., но пък и това обстоятелство бе категорично установено от съда. Това,
че е имало среща между подс.Т. и св.К. се потвърждава
от показанията на св. К. и св.К.. По
отношение на разтоварването на кашоните от камиона в действителност са налице
само показанията на св. К.,но пък те следват своята логичност и хронология.
Безспорно е това, че докато двамата миньори и шофьора са разтоварвали камиона,
то подстъпите към заредения с взривни вещества забой не са били под надзор и охрана.
След извършената маневра от страна на св.К., дамата миньори са отишли в
разсечката при сондьорите и св. Ч.. В действителност подс. Т. е попитал къде е Р.,
но все пак по делото не се установи, да е получавал отговор, че тя е на третото работно място. В
тази насока, съдът не кредитира неговите
обяснения, тъй като същите не се потвърдиха от нито едно друго доказателство.
Дори напротив, св.Ч. заяви, че е бил запитан от подс. Т. относно
местонахождението на Д. Р., но тъй като той самия не е знаел къде е тя, е дал неопределен
отговор. Този отговор на св.Ч., предвид липсата на конкретност, е следвало да
мотивира подс.Т. да отложи инициирането на взрива.
Въпреки, че забоя е бил зареден в отсъствие на ръководител ПВР и без наличие на
задължителна охрана и отцепка, както и това, че на двата пъти подхода към заредения забой бил оставен без охрана и без
наблюдение, подс.Т. счел, че не следва да извършва
физическа проверка на цялата опасна зона на второто работно място, с оглед осигуряване на безопасността на взривните
работи. С неизвършването на тази проверка, подс. Т. пропуснал да вземе
най-елементарните мерки за сигурност преди иницииране на взрива. Както се
установи по делото, след като подс. Т. е разбрал, че Д. Р. е в неизвестност, то
е бил длъжен да отложи задействането на взрива, до установяване на нейното
местонахождение. Именно това е и становище но експерта инж. Л., разпитан от
съда в хода на съдебното следствие във връзка с назначената експертиза. Това
задължение на подс.Т. е било пренебрегнато от него,
като в случая са без значение неговите оправдания и последващи действия. Именно
той е лицето задействало взрива, следствие на което е настъпила смъртта на Д. Р..
С посочените изключения съдът кредитира останалите обяснения на подс. Т. тъй
като те си кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства.
Съдът кредитира заключенията на експерта-д-р И.И.Ц. по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
на труп СМЕ №154/2016г. / листи от 85 до 91, том І от ДП/, експерта –инж. Д.Я.Л.
по назначената по делото съдебно-техническа експертиза / листи от 94 до 97, том
І от ДП/ и заключението на експерта д-р С.К.П. по назначената от съда
съдебно-психиатрична експертиза спрямо И.А.Р.
/листи от 513 до 521 том ІІІ от съд дело / и изразеното от експертите
становища в хода на съдебното следствие, като заключенията на вещите лица са
изготвени с необходимите знания и опит в съответните области на науката, които
заключения се потвърждават от останалия
доказателствен материал по делото. В действителност в хода на съдебното
следствие бе направен опит от страна на защитата за оборване на заключението и
становището на инж. Д.Я.Л., но съдът счете, че направените възражения в тази
насока са неоснователни. Внимателния анализ на събраните по делото
доказателства и прочита на обширната нормативна уредба регламентираща
извършването на ПВР при подземния добив на полезни изкопаеми, водят до извода,
че заключението на вещото лице е компетентно, обективно, всестранно и пълно, като съдът го възприе именно като такова.
Извършването на пробивно взривни работи и дейност строго регламентирана, като
посочвайки съответните пропуски в работата на работниците от дружеството,
експерта аргументирайки своето становище , неминуемо следва да посочи и
съответната нарушена норма и законовия текст. В този смисъл съдът намира, че
посочването на конкретните норми в заключението на експерта не
представлява допуснато нарушение от
негова страна. По подобен начин следва да се възприемат и цитираните от
експерта текстове от норми, които той посочва в своя разпит пред съда.
Съдът
кредитира и останалите приложени по делото писмени доказателства, тъй като
същите си кореспондират със събраните по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира, както и надлежно приобщените към доказателствения материал-
справки, лични трудови досиета, проекти, разрешителни, заповеди, списъци,
схеми, работни протоколи, нареждания, справка за съдимост и други писмени
доказателства.
От правна
страна:
Подсъдимия
Д.А.Т. от обективна и субективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл. 338, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно това, че на 30.04.2015 г. в
рудник „***”, в землището на с. Джурково, общ. Лъки при работа с взривни
вещества – взривно вещество “Амонит”, не е взел необходимите мерки за сигурност
и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции,
а именно – чл. 59, ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия -
,,Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.”, чл.172, ал.3 от Правилника за безопасност на
труда при взривните работи: “При подземните взривни работи подстъпите към
забоя, където се извършват взривни работи се поемат под охрана преди началото
на зареждането” и чл.386, т.5 от Правилника за безопасност на труда при
взривните работи: “Взривниците са длъжни да извършват взривни работи само при
наличие на постове за отцепление”, от което е последвало причиняване на смърт
на едно лице - на Д.М. Р. ЕГН **********, като деецът не е искал и не е допускал
това.
По
тази права квалификация, съдът го призна за виновен.
Престъплението
по чл.338, ал.1 НК е от кръга на общоопасните престъпления. От обективна страна
съставът му изисква деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху
предметите, поставени под специален режим по цитирания текст, както и да е
демонстрирал поведение, довело до неприлагане на необходимите мерки за сигурност
и такива, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Нормата е
бланкетна, като в случая с повдИ.ото
обвинение спрямо подс. Т. е инкриминирано нарушаване
на разпоредбите на:
-чл.
59, ал.1 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - ,,Лицата,
получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги
опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за
недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.”,
-
чл.172, ал.3 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи: “При
подземните взривни работи подстъпите към забоя, където се извършват взривни
работи се поемат под охрана преди началото на зареждането” и
-
чл.386, т.5 от Правилника за безопасност на труда при взривните работи: “Взривниците
са длъжни да извършват взривни работи само при наличие на постове за отцепление”
.
Съставът
на повдИ.о спрямо подс. Т.
престъпление е усложнен , тъй като за неговото осъществяване закона изиска
повече от една прояви, включващи съчетание на две форми на вина относно
настъпилите две последователни престъпни последици, стоящи в определена
субективна и обективна връзка. На първо място, за неговото осъществяване, от
една страна се изисква деецът да работи с взривни вещества, а от друга, той следва
да не извърши и съответното действие, изразено в невзимане на необходимите
мерки / чрез реализирано бездействие/ за сигурност и особено на мерките,
предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. По отношение на
работата с взривните вещества осъществявана от подсъдимия. съдът намира, че
това обстоятелство бе безспорно установено. Установи се освен това, че конкретно
подс. Т. има активно участие при осигуряване на взривните вещества на забоя, зареждането
на място, чрез нареждане на капсул детонаторите, даването на съответните
разпореждания спрямо св.К. за приготвянето и зареждането на зарядите, както в
последствие, чрез разпъване на магистралата и свързването на индуктора това, а
последно място и факта, че именно подс. Т. е човекът който е инициирал взрива,
в следствие на който е починала Р.. По отношение на подс. Т. е налице и другата
предпоставка за реализиране на състава, като именно той със своето бездействие е нарушил трите
посочени в обвинението нормативни правила свързани с извършването на тази
дейност източник на повишена опасност. В действителност както бе установено в
хода на съдебното следствие в процеса на извършваната работа свързана с ПВР в
дружеството, бе констатирано, че си били допуснати и много други нарушения, като
някои от тях са били осъществени чрез действия, а други чрез бездействия.
Именно обаче, нарушаването на посочените три разпоредби от страна на подс.Д.Т. е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат-смъртта
на Д. А.Р.. В тази насока няма как да не
се посочи отново и категоричното становище на вещото лице инж. Д.Я.Л. във връзка с неговото изслушване по
назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
В
случая по делото по безспорен и категоричен начин е установено, че на
30.04.2015г. в качеството си на назначен
на длъжност „Миньор ІІІ-та степен с бомбаджийска книжка работещ с нова техника”
в „Лъки Инвест-Говедарника”ЕООД, подсъдимият Т., е притежавал необходимото и
валидно към инкриминираната дата разрешително за употреба на взривни вещества.
В подкрепа на този извод на съда е и приложената на лист 365 том ІІ от съд.дело
длъжностна характеристика подписана от подс. Т.. Това, че подс.Т.
е бил правоспособен да извършва работа с взривни материали се установява и от
намиращото се на лист 67, том ІІ, от ДП свидетелство №001994 издадено му от ИА
„ГИТ”. Именно и в това си качество той е
нарушил на първо място,текста на чл. 59, ал.1
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, като при работа с взривните вещества не е предприел
необходимите мерки за недопускане на
злополуки или наранявания при употребата им. Както и съдът посочи по-горе в
своите мотиви, по делото се установи, че на 30.04.2015г., след като забоя вече
е бил зареден с взривни вещества, преди иницииране на взрива от страна на подс.Т., на два пъти подхода към първото работно място е бил оставен абсолютно без охрана и без наблюдение. Първия път това е било
докато двамата миньори и св.К. са разтоварвали камиона, а втория път е било
непосредствено преди иницииране на взрива, когото подс.Т.
и св.К. са отишли в разсечката при сондьорите.
В действителност, по делото се установи, че като правоспособен „взривник”
на 30.04.2015г. със своите бездействия подс. Т. е допуснал и други нарушения,
тъй като обаче, те не са в причинно следствено връзка с настъпилия по тежък
резултат по ал.3, на чл.338, от НК, те правилно не са му били вменени във вина.
Реализирания по тежък състав на вмененото престъпление по ал.3, поглъща по лекото,
това по ал.1. В действителност от това му бездействие да организира охраната на
подстъпа към заредения забой, то следва и извода, че подс.Т.
не е взел необходимите мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата на взривните вещества. По делото безспорно се установи, че сходни
задължения с тези на подс. Т. е имал и св.Р.К.. Това се установява от
намиращите се на листи от 88 до 90, том ІІ от ДП писмени доказателства. От тях
става видно,че св. К. към 30.04.2015г. е бил назначен на длъжност „Миньор І-ва
степен с бомбаджийска книжка работещ с нова техника” в „Лъки Инвест-Говедарника”
ЕООД, като е притежавал необходимото и валидно към инкриминираната дата
разрешително за употреба на взривни вещества. Доколкото обаче по делото
безспорно се установи, че подс. Т. е бил назначен за бригадир на бригадата в
състава на която е влизал и св.К., то предвид отговорната му длъжност и факта,
че именно той е следвало да вземе необходимите мерки за осигуряване та охраната
и отцепката на забоя, както и факта, че именно „старши взривника” е отговорен
за инициирането на взрива, то правилен се явява извода на прокурора, че именно подс.Т. носи пряката отговорност за настъпилия по тежък
резултат. Констатираните от съда други нарушения на правилата /извън вменените
с обвинението/, допуснати както от св.К., а така и от подс.Т.,
а дори и от ръководството на дружеството констатирани от съда , са без значение
за наказателната отговорност на подсъдимия тъй като тяхното нарушаване не е в
причинно следствена връзка с настъпилия по тежък резултат . Същите обаче бяха
отчетени при определяне на размера на наказанието, тъй като въведените и „толерирани“
от ръководството на дружеството лоши практики в работата на миньорите и другите
работници, свързани с нарушаване на регламентираните правила при извършване на
ПВР, при всички положения са оказали съответното влияние при вземането на отговорни решения и
както върху и личната преценка, мотивация и поведение на подс.Т..
По
делото безспорно се установи и това, че началото на взривните работи на
забоя е било поставено в момента в който
двамата миньори са осигурили взривното вещество на забоя. От този момент, вече
е възникнало и задължението им, да имат осигурена охрана, както и да не се
допускат външни лица. Зареждането на самите
заряди е започнало от подс.Т., който е наредил
капсул детонаторите в петте дупки. В тази насока няма как да не бъдат
кредитирани показанията на св.К. и подс. Т., от които става ясно, че взрива е
бил закаран на забоя още преди „старши взривника” да започне да „бури” дупките.
Освен това, подс. Т. е наредил капсулите, непосредствено след извършения замер.
В следващия момент, подс. Т. е указал на св.К. да започва да зарежда пръчките,
а той самия е тръгнал да догони геолога и маркшайдера които са отивали към
второто работно място. Изпълнявайки дадените му указания св.К. е започнал
веднага приготвянето на патрон боевиците и поставянето на зарядите, което
означава, че необходимото взривното вещество реално вече е било осигурено на
забоя. Докато св.К. е зареждал, не е имало назначена отцепка, като подс. Т. се
е намирал на второто работно място. В последствие подс. Т. се е върнал на
заредения вече забой, като е изпратил св.К. да търси индуктора. Докато св. К. е
търсил индуктора , подс.Т., без наличие на отцепка и
охрана, сам е довършил започнатите взривни работи, като е вързал кабелите на
детонаторите и разпънал „магистралата” до т.н. „кръст”. В последствие преди
иницииране на самия взрив, както съдът отбеляза, подхода водещ към заредения
забой на два пъти е бил оставен без наблюдение и охрана. С тези си бездействия
свързани с неосигуряване на охрана и отцепка на мястото където са били
започнати и извършени взривните работи, подс. Т. безспорно е извършил и
нарушения по чл.172, ал.3 от Правилника
за безопасност на труда при взривните работи: “При подземните взривни работи
подстъпите към забоя, където се извършват взривни работи се поемат под охрана преди
началото на зареждането” и чл.386, т.5
от Правилника за безопасност на труда при взривните работи: “Взривниците са
длъжни да извършват взривни работи само при наличие на постове за отцепление”.
Нарушените правила са в причинно следствено връзка с настъпилия резултат, а
именно смъртта на Д. Р.. В тази насока е и заключението и изразеното в съдебно
заседание становище на вещото лице по назначената техническа експертиза. След
като подс. Т. е разбрал от св.Ч., че маркшайдера е в неизвестност, той е
следвало да отложи инициирането на взрива. При положение, че заредения забой е
бил оставен без охрана, подс. Т. е следвало да мине през охраняемата зона, да се
върне на мястото на забоя за да се увери и да обезопаси района, чрез извършване
на лична проверка, относно липсата на живи хора. Същия е пренебрегнал това си
задължение, като неизпълнението му влече за него и нарушаването на съответните
норми и понасянето на наказателната отговорност по отношение на състава на
престъплението посочени в обвинението.
Съставът
на чл. 338, ал.3 вр.ал.1 от НК инкриминира поведение на работа на дееца с взривни
вещества, при което в резултат на умишлено нарушаване на задължението за
взимане на всички необходими мерки за сигурност при тяхната употреба за недопускането
на злополуки или наранявания при употребата им, като в същото време е последвал вредоносен резултат - причиняване
на смърт на едно лице. Вмененото на подс. Т. престъпление, както съдът посочи,
е от кръга на общоопасните престъпения, като изпълнителното деяние се
осъществява с общоопасни средства или предмети, каквото в случая се явява
работата с взривни вещества. Съгласно съдебната практика боравенето с взривни
вещества винаги е правно регламентирана
дейност и винаги представлява източник на повишена опасност. Нормата на
престъпния състав е бланкетна като елементът от обективната страна на състава,
посочен като - “предвидените мерки за сигурност”, се изпълва със съдържание от
съответен нормативен акт (“правилници, наредби или инструкции”). Съставът
предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на
необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби или инструкции. Това бездействие
се изразява в нарушаване на дадени правила при умишлена форма на вината, като
умисъл на дееца обхваща факта на неспазване правилата за сигурност, но не и
настъпилите вреди / в случая смъртта на пострадалата/,предвидени като
квалифициращ признак.
Настъпването на смърт е съставомерна последица
по чл. 338, ал.3 вр.ал.1 от НК само когато в резултат на умишленото нарушаване
на мерките за сигурност при употребата на взривните вещества, като деецът е
могъл и е бил длъжен от обстоятелствата да съзнава, че в пряка причинна връзка
от това неизпълнение биха могли да настъпят тези последици за определено лице
или лица, които той не е предвиждал, но е могъл да предвиди и да ги
предотврати. Т.е. по отношение на настъпилия по тежък резултат, формата на
вината е непредпазливост.
По
отношение на подс. Т. е налице и квалификацията по ал.3, на чл.338 от НК, а
именно в резултат от неговата работа с взривни вещества и бездействие по
отношение на не невземане на съответните мерки е последвало причиняване на смърт на едно лице - на Д.М. Р.
с ЕГН **********, като деецът не е искал и не е допускал това. Това, че смъртта
на Р. е настъпила на 30.04.2015г. вследствие на инициирания от подс. Т. взрив
се установява на назначената по делото СМЕ №154/2016г. / листи от 85 до 91, том
І от ДП/. От заключението на експерта-д-р И.И.Ц., се
установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата Д.М. Р., са
констатирани множество разкъсвания на черепните покривки, множествени счупвания
на костите, изграждащи черепната база и свод, с нарушаване на архитектониката
на черепа, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, изпадане на главния мозък,
междинния мозък, продълговатия мозък, малкия мозък и моста, видимо обезкървени
вътрешни органи, счупване на лицеви кости, избиване на 3-ти и 4-ти горни десни
зъби, откъсване на дясна ушна мида, счупване на
телата на първи и втори шийни прешлени, разкъсно-контузна рана в
областта на десния устен ъгъл, охлузвания
и кръвонасядания по главата, охлузвания
по шията и крайниците, кръвонасядания по корема и крайниците,
разкъсно-контузни рани по крайниците. Според експерта причина за смъртта на Д.М.
Р. е поради груби механични увреждания на части от тялото /главата/,
несъвместими с живота. Описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар или притискане с или върху твърд, тъп предмет или от неговото
тангенциално действие и е възможно да бъдат причинени така, както се съобщава в
предварителните сведения, а именно при взрив в мина /трудова злополука/. Установените
травматични увреждания по трупа на Д. Р. са с прижизнен характер. Налице е
причинно-следствена връзка между смъртта на Д. Р. и причинените увреждания,
установени по трупа ѝ.
Съдът
намира, че в случая е налице причинно-следствена връзка между конкретните
деяния на подсъдимия Т., при което същият е нарушил горепосочените в
обвинението нормативни правила и настъпилия съставомерен резултат, а именно
смъртта на пострадалата Д. Р. е пряка и непосредствена последица именно от
изпълнителното деяние с очертаните по-горе параметри. Това е така защото именно
поведението на подсъдимия Т. е поставило началото на причинно-следствения
процес довел до смъртта на пострадалата. В действителност по делото не се
установи, каква е причината пострадалата Д. Р. да се намира на мястото на
заредения забой още повече, че тя самата е била наясно, че след извършения от
нея лично замер, там ще се извършва извънредно взривяване. Безспорно по делото
се установи, че никой от най-близко присъстващите в този момент на горния
участък не е бил информиран за това, че маркшайдера има намерение да се връща
на първото работно място. Каквато и да е била причината обаче, действията Р.
свързани с последващото й придвижване в
дясната дъга на тунела са били извършени по време когато, в забоя или се е
работело с взривни вещества, или вече когато същия е бил зареден с такива, като
в същото време подстъпа към забоя е бил
без осигурена охрана. Задължението за осигуряване на такава е било на бригадира
Т.. При положение, че е нямало поставена
охрана по време на зареждането, както и факта, че на два пъти същото място е
било поставено без надзор и охрана, той е следвало преди иницииране на взрива,
да се върне на мястото на заредения забой и да се увери, че то е обезопасено.
Според съдът, причината за настъпване на състовомерния резултат са и действията
на пострадалата, която не е следвало да се намира на мястото където са се
провеждали взривни работи. Тя самата също е била наясно с това си задължение,
предвид дългогодишната си практика като маркшайдер. В тази връзка съдебната
практика е константна по отношение на обстоятелството съпричиняване, т.е то е
налице, когато и поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Съпричиняването е обективен факт, който се определя
единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице
съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица- деликвентът /в случая подс. Т./ и увреденият / в
случая пострадалата Р./, като тяхното поведение е част от общия верижен процес
на увреждането. Тъй като е налице на нарушаване на правилата, както от страна
на подс.Т., а така и от пострадалата Р., като е
налице причинно следствено връзка между нарушаване на правилата с крайния
резултат, то следва извода, че е налице съпричиняване. Това обстоятелство, също
беше отчетено при определяне на размера на наказанието спрямо подс.Т., както и при приложението на текста на чл.66, ал.1
от НК.
Причините
за извършване на престъплението са и въведените недобри практики при извършване
на ПВР в „Лъки Инвест-Говедарника” ЕООД, както и некачествения инструктаж,
слабия контрол от страна на ръководния състав в дружеството, снижено чувство за отговорност от страна на
подсъдимия по отношение на собствените
му действия и постъпки, немарливото
изпълнение на трудовите му задължения, както и
нарушаване и неспазване на правилата
установени за охрана и безопасност на труда. С риск за повторение, съдът
намира, че тук отново следва да посочи и факта ,че една от предпоставките за настъпване на по-тежкия
резултат е и поведението на пострадалата. По делото безспорно се установи, че
пострадалата е знаела за извършваните взривни работи и предстоящото взривяване,
поради което тя не е следвало да се намира на мястото свързано с повишен риск
за нейното здраве и живот. Нейното ситуиране на мястото на взрива обаче, не
освобождава подс.Т. от наказателно отговорност, тъй
като същия бездействайки е допуснал
посочените в обвинението нарушения, които от своя страна са в причинно
следствена връзка с настъпилия по-тежък резултат. В този смисъл съдът намира,
че извършеното няма как да бъде квалифицирано като случайно деяние по смисъла
на чл.15 от НК, каквото е искането на защитата. Съгласно този текст, не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). При положение,
че подс.Т. е работил с взривни вещества, той е
следвало на първо място да спазва всички разпоредби свързани с вземане
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби или инструкции. Нарушавайки ги обаче тези си задължения умишлено,
при работа с общоопасни средства, той е
бил длъжен и могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Именно и това по делото безспорно се
установи. След като подс.Т. е нарушавал посочените
в обвинението разпоредби свързани с вземане
необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните
правилници, наредби или инструкции, то той е бил длъжен и могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Т.е. след като е разбрал от св.Ч.,
че пострадалата е в неизвестност, той е следвало да съобрази факта, че подхода
към забоя е бил оставен на два пъти без надзор и охрана, като това го мотивира
да отложи инициирането на взрива и провери мястото на заредения забой. При тези обстоятелства, по отношение на подс.
Т. чл.15 от НК би бил приложим, ако евентуално беше преминал през охраняемата
зона и се беше върнал на забоя преди взрива, за да провери и лично да се увери дали
Д. Р. не се намира там.
По наказанието:
По отношение на престъплението
по чл. 338, ал.3, вр. ал.1 от НК, съдът в случая взе предвид степента на неговата обществена опасност,
която е висока, с оглед обществените отношения, които засяга, както и настъпилия резултат от него-смъртта
на Д. А.Р., като отчете смекчаващите вината обстоятелства, каквито са добрите
характеристични данни, липсата на предишни осъждания, изразената критичност, здравословното
състояние, възрастта и семейно положение на подс. Т., както и факта, че все пак
престъплението е свързано с нарушения на съответните правила, което нарушаване
и във връзка с въведените и толерирани
от ръководството на дружеството недобри практики при работата с взривни
вещества,свързани с нарушаване на правилата за извършване на ПВР, като отчете и това, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалата, като отчете и отегчаващите вината обстоятелства,
каквито се явява това, че с бездействието си подс. Т. е нарушил три законови
текста, като отчете всички по-горе
посочени обстоятелства, с оглед разпоредбата на чл.36 от НК, съдът счете, че следва да се определи
наказание при условията на чл.55,
ал.1,т.1 от НК. В случая както съдът посочи по-горе то по отношение на
подс. Т. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а освен това и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко за
неговата личност. За този свой извод , съдът се съобрази с предвиденото в чл.338,
ал.3 вр. ал.1 от НК наказание, което в случая е от три до десет години „лишаване от свобода”. Тъй като има
предвиден минимум, то евентуалното най-леко наказание, което съдът би могъл да
определи на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, се явява наказанието
„лишаване от свобода” в размер на три години. Предвид характера и вида на
извършеното от подс. Т. престъпление по чл.338, ал.3 вр. ал.1 от НК, като се
отчете и конкретно неговата вина, причини и мотиви за извършване престъплението,
факта, че в една голяма степен причина за неговото осъществяване са явява и
поведението на пострадалата, като са налице условията на съпричиняване, както и
това, че наказателното производство до произнасяне на присъдата, не по вина на
подсъдимия, е продължило повече от четири години, то съдът е на становище, че
наказанието „лишаване от свобода” в размер на три години би се явило
несъразмерно тежко спрямо него. Поради което съдът счете, че наказанието за
извършеното от подсъдимия престъпление, следва да се определи при условията на
чл.55, ал.1,т.1 от НК. По отношение на наказанието „лишаване от свобода”, то
съдът съобрази всички обстоятелства, посочени по-горе както и текста на чл.36
от НК, като прецени, че то следва да бъде в размер на една година и шест месеца
„лишаване от свобода”.
При преценка за начина на
изтърпяване на определеното наказание „Лишаване от свобода”, съдът взе предвид
това, че спрямо подс. Т. може да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК,
като изпълнението на наложеното наказание следва се отложи с изпитателен срок,
който в случая да бъде в размер на три години. По делото се установи, че
подсъдимия не е осъждан, същия е семеен, полага грижи да своето семейство и за
възрастните си родители, освен това въпреки със сериозно заболяване и пенсионер, той продължава, като за постигане
целите на наказанието не е необходимо той
да изтърпи реално наложеното му наказание.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия Д.А.Т. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 406,75 лева, представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимия Д.А.Т., да
заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на Районен съд – гр. Асеновград,
сумата от 360,00 лева, представляваща разноски по водене на делото.
С оглед изхода на делото
подсъдимият Д.А.Т. бе осъден да заплати на частната обвинителка
А.И.Р. сумата от 750,00 лева, представляваща направени от същата разноски за
адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото
подсъдимият Д.А.Т. бе осъден да заплати на частната обвинителка
Д.С.С. сумата от 750,00 лева, представляваща
направени от същата разноски за адвокатски хонорар.
С оглед изхода на делото,
съдът постанови приложените по делото веществени доказателства, а именно 2 бр.
книги за инструктаж, заявление, 2 бр. нареждане № 6 и намиращата се на лист
470, том ІІ от съдебното дело – книга за записване ликвидирането на отказалите
заряди при взривните работи, да се върнат на управителя на „Лъки Инвест-Говедарника”
ЕООД, град Лъки, след влизане на присъдата в законна сила.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: