РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500295 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 02.11.2020г по гр.д. № 99/2020г СОС, ГО, V състав е отхвърлил
предявения иск от К. М. Н. против Гаранционен фонд за заплащане на допълнително
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.03.2018г в
претендиран размер от 62 000лв, на осн. чл.557, ал.1, т.1, от КЗ. С решението си съдът е
възложил разноските по делото , съобразно изхода от спора.
Решението на СОС е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К.Н., представляван от
адв. Ч., с оплакване за неправилност. Въззивникът поддържа, че СОС неправилно е
приложил материалния закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е
приложен чл. 52 от ЗЗД, че съдът не е съобразил всички обстоятелства относими към
размера на дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди , че
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо. Моли
решението на СОС да бъде отменено и предявения иск да бъде уважен изцяло.
Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанции.
1
Ответникът Гаранционен фонд депозира писмени отговори, с който оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението на СОС е правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Ч. , която поддържа жалбата и моли,
след като се съобразят всички претърпени от ищеца болки и страдания, да бъде
постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззивникът К.Н. депозира писмени бележки по делото, с което моли да бъдат
съобразени всички претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие ПТП, да се
съобразят всички събрани по делото доказателства и да бъде постановено решение , с
което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд депозира писмена молба, с която заявява,
че оспорва жалбата . Моли решението на СОС да бъде потвърдено. Претендира
разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във
въззивната жалба на ищеца.
Въззивният съдебен състав приема, че е сезиран с иск с правна квалификация по
чл.557,ал.1,т.1 от КЗ- за заплащане на обезщетение за претърпени вреди от ПТП ,
причинено от неустановен водач или МПС, като автомобилът е напуснал
местопроизшествието. Различната правна квалификация , която двата съдебни състава
приемат, не е основание да се приеме,че постановеното решение от СОС е
недопустимо или неправилно, доколкото първата съдебна инстанция е разгледала
фактите, така както са заявени в исковата молба. С оглед изложеното следва да се
приеме, че първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, като посочената
2
обща норма , касаеща функциите на ГФ, като правна квалификация на иска, вместо
конкретната норма овластяваща ГФ да заплаща обезщетение в процесния случай не
влияе на допустимостта на решението.
На следващо място съдът следва да посочи, че според правната доктрина и
съдебната практика обезщетението, дължимо се за претърпени вреди от деликт винаги
е едно общо. Доколкото се претендира обезщетение за вреди от различни травматични
увреждания, но причинени от едно действие, макар че за всяко едно от уврежданията
да се претендира отделно обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
приеме, че исковата претенция е една. Претърпените болки и страдания са обусловени
от съвкупността на телесните увреждания и практически не може да бъдат
разграничени. Затова и в процесната хипотези се дължи едно общо обезщетение, а
броят и вида на телесните повреди е от значение единствено за определяне тежестта на
увреждането и справедливия размер на следващото се обезщетение .
По делото са безспорни между страните настъпилото ПТП, материалноправната
легитимация на ответника да заплати обезщетение на ищеца за претърпените от това
ПТП вреди, не са спорни и уврежданията претърпени от ищеца. Спорен по делото е
единствено размера на дължимото се обезщетение за така претърпените от ищеца
увреждания от ПТП.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
По делото е установено, че пострадалият К.Н. е бил на 19 години към момента на
ПТП.
Установява се по делото безспорно между страните , както и от изслушаната по
делото СМЕ, изготвена от в.л. д-р К. и неоспорена от страните, че при процесното ПТП
ищецът е получил торакоабдоминална контузия с контузия на левия бъбрек и
разкъсване на далака, хеморагичен и травматичен шок, фрактура на дясното бедро
и фрактура на дясната тибия в областта на глезенната става. Според вещото лице
ищецът е приет в болница в шоково състояние и е извършена по спешност
евакуация на хематом в коремната кухина , както и е отстранен разкъсания далак.
Извършени са още две операции по кръвно наместване на фрактурите на
бедрената кост и тибията и фиксацията им с импланти.Според вещото лице
разкъсването на далака с голям кръвоизлив в коремната област е тежка коремна
травма, пряко застрашаваща живота на ищеца. Вещото лице сочи, че
възстановителният период за торакоабдоминална контузия с контузия на левия
бъбрек е един месец, за двете фрактури – 8 месеца, а разкъсването на далака е
необратимо състояние. Според вещото лице ищецът е претърпял пожизнени
3
увреждания - загубата на далак и оперативните белези , които имат козметичен
характер . Според вещото лице травматичния и хеморагичен шок са състояние
временно опасно за живота . Ищецът е търпял болки с варираща интензивност
през възстановителния период от около 8 месеца. Вещото лице установява,че
травмите са довели до коренна промяна на начина на живот на ищеца и
първоначално му е бил необходим постелен режим на лечение и помощ в
ежедневието до около 6-тия месец от възстановителния период. Според вещото
лице с изключение на пожизнените увреди , ищецът е възстановен от
увреждането, като вследствие фрактурата на дясна тибия има далечна прогноза
на развитие на артрозен процес. Според вещото лице отстраняването на далака
води до понижаване имунитета на човешкия организъм, който макал и да се
поддържа и от други органи, това заместване не е пълноценно. Според вещото
лице отстраняването на далака не води до понижаване на качеството на живот, ако
пострадалият спазва указанията на медиците за компенсация на понижения
имунитет.
В о.с.з. на 02.10.2020г е изслушана свидетелката Ю. И., майка на ищеца,
която установява , че видяла ищеца след ПТП в реанимация, имал огромен белег
от операцията по премахване на далака и се оплаквал от болки . Свидетелката
установява, че ищецът бил безпомощен, имал нужда от помощ в ежедневието.
Дишал с кислородна маска и приемал обезболяващи медикаменти. Не можел да
се самообслужва. Бил безпомощен и се налагало всичко да прави тя. Прекарал 17
дни в болница. Свидетелката установява, че до края на м. май ищецът се движил с
патерици. Според свидетелката , тъй като ищецът бил още ученик се налагало да
го носят, за да ходи на изпити. На абитуриентския си бал отишъл с патерици и
бастун.Свидетелката установява,че до края на м. август приемал обезболяващи.
Според свидетелката месец септември ищецът започнал да стъпва сравнително
нормално, но и до сега изпитва болки, а кракът му отича.Според свидетелката на
ищеца му предстоят две операции по вадене на импланти. Според свидетелката до
м. април ищецът имал нужда от помощ. Свидетелката установява още,че
травматичният шок от катастрофата се е отразил на ищеца, който е станал по-
раздразнителен поради ограниченията, които състоянието му налага. Според
свидетелката кракът му отича, изморява се. Установява още, че поради липсата на
далак му се наложило 40 дни да приема лекарства за съсирване. Заради травмите
ищецът не успял да си вземе нормално изпитите и не завършил заедно със
съучениците си. Според свидетелката ищецът изпитва затруднения с намирането
на работа, тъй като стоенето прав и натоварването са противопоказни за него.
4
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като свидетелката установява
факти, които е възприела лично и показания се подкрепят от СМЕ, изслушана по
делото, както и от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото няма спор ,че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 103 000лв.
С оглед установеното – възрастта на ищеца, предполагаща по-бързо
възстановяване, като съобрази претърпените множество увреждания по цялото тяло,
като съобрази, че ищецът е бил в състояние опасно за живота, окончателната загуба на
орган, действително не жизненоважен, но имащ значение за функционирането на
имунната система на индивида, като съобрази претърпените три операции и
предстоящите такива за изваждане на имплантите от тялото на ищеца, като съобрази и
продължителния възстановителен период , продължителния период на постелен режим
на лечение, интензивните болки първоначално и след всяка операция, необходимостта
от помощ в ежедневието през първите два месеца след инцидента, изпитания нормален
за ситуацията стрес от настъпилото ПТП , при ищеца изразен и в повишена
агресивност, като съобрази още напълно променения начин на живот на ищеца за един
твърде продължителен период от време поради невъзможността за самостоятелно
придвижване и за натоварване на крака, продължаващото отичане на крайника, но и
като съобрази настъпилото възстановяване на ищеца според СМЕ, с изключение на
пожизнените увреди съдът приема , че по справедливост паричното обезщетение на
ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 120 000лв. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят както
момента на настъпване на увреждането- в случая м.03.2018г , така и конкретните,
индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо тях да се определи
дължимото се обезщетение. При определяне на дължимото се по справедливост
обезщетение за вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , конкретните
икономически условия, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно
обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази извършеното плащане от ответника съдът, в
настоящия си състав, намира, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
17 000лв, над която следва да бъде отхвърлен.
По отношение на законната лихва върху главниците
По делото се установява, че ответникът ГФ е бил сезиран с искане от страна на
настоящият ищец за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 16.04.2019г
, представени са допълнителни доказателства на 11.07.2019г и на 12.07.2019г ГФ е
изпратил писмо до ищеца за определен размер на обезщетението за вреди от
процесното ПТП.
5
Съгласно чл. 558,ал.1, изр. последно от КЗ Гаранционен фонд дължи лихви за
забава по реда на чл.497 от КЗ.
По силата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати- изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3/т.1/ или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 , освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В случая съдебният състав приема,че ответникът дължи законна лихва не с
изтичането на тримесечен срок от сезирането си – от 16.07.2019г , а от 12.07.2019г,
когато ответникът е определил обезщетение за изплащане на ищеца, но не в пълния
дължим се размер. От този момент ответникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху дължимата се, но неизплатена част от обезщетението за
неимуществени вреди дължимо се на ищеца. Обезщетението за забава следва да се
присъди от момента на произнасянето на ответника или това е 12.07.2019г.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
сумата от 17 000лв и в тази част искът следва да бъде уважен. Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която исканието за присъждане на законна лихва е
отхвърлено за периода от 12.07.2019г и в тази част исканието за присъждане на законна
лихва следва да бъде уважено. В останалата обжалвана част решението на СОС следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СОС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СОС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат съдебно –деловодни разноски от
340.55лв, от общо доказани разноски пред първата инстанция ат 1242лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред първата
инстанция в размер на 655.32лв. Сумата се получава като се съобрази минималният
размер на адвокатските възнаграждения съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ при материален
интерес от 62 000лв- 2390лв и уважената част от иска.
6
Решението на СОС следва да бъде отменено в частта, с която ищеца е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 217.74лв.
Пред настоящата инстанция на ищеца се дължат разноски от 136лв , от общо
претендирани 496лв.
На пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция в размер на 655.32лв.
На ответника се дължи възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 72.58
лв, от общо дължими 100.00лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 02.11.2020г , постановено по гр.д. № 99/2020г на
Софийски окръжен съд , ГО, V състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск от
К. М. Н. против Гаранционен фонд за сумата от 17 000лв- претендирано обезщетение
за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва за периода от 12.07.2019г, както и в частта , с която К.
М. Н. е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 217.74лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на К. М. Н. с ЕГН
********** сумата от 17 000лв, представляващи разликата между изплатените
103 000лв и дължимите се 120 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 09.03.2018г, на осн. чл. 557,ал.1,т.1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху сумата , считано от 12.07.2019г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.11.2020г , постановено по гр.д. № 99/2020г на
Софийски окръжен съд , ГО, V състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на К. М. Н. с ЕГН
********** сумата от 340.55лв- разноски , направени пред СОС, както и сумата от
136лв- разноски, направени пред САС, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с ЕИК ********* да заплати на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори” сумата от 1310.64лв- възнаграждение за защита пред
първата и въззивната инстанция, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА К. М. Н. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд с ЕИК
********* разноски , направени пред настоящата инстанция в размер на 72.58лв- на
7
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8