Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г въззивен състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 5710 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 14.03.2019
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 14.02.2019 г. по гр. дело № 89579/2017
г. на Софийския районен съд, 26 състав,
с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника П.К.Д.
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД за следните суми: 1/ за сумата от 393,41 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
“******2 за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. и 2/ за сумата от 82,54
лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за главница за периода
от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г.
В жалбата се твърди, че неправилно - в
нарушение на материалния закон СРС е приел, че част от вземанията за доставена
топлинна енергия, а именно за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. вкл. са
погасени по давност, тъй като не е съобразил обстоятелството, че сумите по
издадената на 31.07.2014 г.. обща фактура за стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., стават изискуеми едва на
15.09.2014 г. съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, в сила от 14.03.2014 г. и доколкото заявлението за издаване на заповед
по чл.410 ГПК е подадено на 09.05.2017 г., процесните вземания не се явяват
погасени по давност. Не се оспорва факта на извършеното от ответника плащане в
размер на 389,58 лв., извършено преди завеждане на исковата молба. Моли
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на сторените
съдебни разноски за въззивната инстанция..
Въззиваемата страна – ответника П.К.Д., чрез
процесуалния си представител е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
заявява становище за неоснователност на същата и моли решението на СРС да бъде
потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към същите. Във връзка доводите в жалбата на ищеца за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в производство са установителни
искове за признаване за установено, че ответникът, в качеството му на собственик
на процесния топлоснабден имот дължи на ищеца цена на доставена топлинна енергия
за периода от м.05.2013 г. до м.05.2015
г., отразена в 2 общи фактури – издадени на 31.07.2014 г. и съответно на
31.07.2015 г. в размер на 710,38 лв. и за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата в размер на 155,15 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017
г.
За
да отхвърли предявените установителни искове, СРС е приел, че част от
вземанията за главница, а именно за периода от м.05.2013 г. до м.04.2014 г.
вкл. /а не както се сочи в жалбата за периода от м.05.2013 г. до 01.05.2015 г./
и съответно лихвата за забава върху нея, са погасени по давност, а за другата
част от главницата – за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2015 г. е приел, че вземането
е погасено чрез плащане от ответника, извършено на 11.10.2017 г., т.е. преди
образуване на исковото производство, в размер на 321,21 лв. Приел е също така,
че е погасено чрез плащане, извършено на 09.10.2017 г. в размер на 74,29 лв. и
вземането за мораторни лихви върху главницата, дължима за периода от 01.05.2014
г. до 01.05.2015 г.
Видно
от издадената на 31.07.2014 г. обща фактура, в нея са включени вземания за цена
на доставена топлинна енергия за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., за част от който са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., като
съгласно клаузата на чл.33, ал.1 от същите, купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
т.е. за стойността на топлинната енергия за първия месец от този период - м.
05.2013 г., падежът за плащане е настъпил на 01.07.2014 г., а за м.03.2014 г. е
настъпил на 01.05.2014 г. Вземанията за цената на доставената топлинна енергия
за периода м.05.2013 г. – м.03.2014 г. са погасени по давност, тъй от датата на
настъпване на изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 09.05.2017
г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111,б.“в“ ЗЗД. Съгласно чл.119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава върху него.
По
отношение на останалия период са приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2014 г., които са
обнародвани във вестник „24 часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от
14.03.2014 г. Съгласно чл.31, ал.1 от същите клиентите заплащат топлинната
енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите
когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на
съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия месечната дължима
сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а
стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.Съгласно чл.33, ал.4 от
същите продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 / т.е. за тези по общата фактура/, но не и
върху прогнозно начислените суми. При тази уредба на отношенията и с оглед момента
на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно от датата на възникването им по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД, правилно
първоинстанционният съд е приел, че вземането за цена на топлинна енергия и за
м.04.2014 г. е погасено по давност, тъй като от датата на настъпване на
изискуемостта му – 01.05.2014 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 09.05.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.. С оглед
изложеното, неоснователен се явява наведения в жалбата довод за допуснато от
СРС нарушение на материалния закон във връзка със своевременно заявеното от
ответника възражение, че част от претендираните вземания са погасени по
давност.
По отношение на вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.05.2015 г., което
съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза е в размер на 316,95
лв. и съответното обезщетение за забава върху него, правилно
първоинстанционният съд е взел предвид извършеното от ответника плащане на сумата
от 321,21 лв. – главница за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. вкл. и на
сумата от 74,29 лв. – обезщетение за забава по издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 291878/2017 г. по описа на СРС, 26 състав.
С
оглед изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора – неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не се
дължат разноски.
Въззиваемата страна претендира
сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 350,00
лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.
Основателно е направеното от въззивника възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде
редуцирано до размера от 300,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.02.2019 г. по гр.
дело № 89579/2017 г. на Софийския районен съд, 26 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********
да заплати на П.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 300,00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.