РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Благоевград, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100383 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С. - законни представители, чрез процесуалния
представител адв. З. Й. Ц. - САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр.****против В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ******.
Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
- иск за сумата от 49,31 лв. - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги за периода 20.08.2021 г-19.10.2021г. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер
**********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;
- иск за сумата от 89,44 лв. по Договор за лизинг от 19.02.2021 г. за таблет HUAWEI
MediaPad ТЗ 10 4G, от които 11,18 лв. с вкл. ДДС - представляващи незаплатени лизингови
вноски за периода 20.08.2021 г-19.10.2021 г. и сумата от 78,26 лв. с вкл. ДДС - предсрочно
изискуеми лизингови вноски за периода 20.11.2021 г- 19.01.2023г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване;
- иск за сумата в размер общо на 453,13 лв. - начислени неустойки, от които сумата от
201,76 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.07.2020г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги,
представляващи неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя и сумата от 251,37 лв. - начислена
неустойка, поради предсрочно прекратяване по вина на потребителя на Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване.
1
Ищецът твърди, че между ответницата В. Л. К. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни
наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД) били сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № ********* и
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 03.07.2020г., съгласно който на
ответницата били предоставени мобилни услуги по мобилен телефонен номер **********,
(със стандартна месечна абонаментна такса 33,99 лв. с вкл. ДДС или 28,32 лв. без вкл. ДДС,
като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер
на 29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС), пренесен от друга мрежа в тази на
Теленор/Йеттел и мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand; Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 19.02.2021г., съгласно който на ответницата
били предоставени мобилни услуги по мобилен телефонен номер **********, (със
стандартна месечна абонаментна такса 29,99 лв. с вкл. ДДС или 24,99 лв. без вкл. ДДС, като
за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
25,99 лв. с вкл. ДДС или 21,66 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство таблет HUAWEI
MediaPad ТЗ 10 4G. Сочи, че предоставянето на устройството било уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 128,57 лв. с
вкл. ДДС, като за ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължавал да извършил двадесет и три месечни лизингови вноски в
размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Заявява, че с Допълнително споразумение № ********* от 12.04.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, съгласно което за мобилен номер ********** влизал в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 36,99 лв. с вкл. ДДС или 30,82
лв. без вкл. ДДС), като за срока на договора била предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 31,99 лв. с вкл. ДДС или 26,66 лв. без вкл. ДДС. Подържа, че
към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от В. Л. К. мобилни
номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия: - за мобилен номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
03.07.2020г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 12.04.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги; за мобилен номер ********** - условията, договорени в
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г.; за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10
4G - условията, договорени в Договор за лизинг от 19.02.2021г. Излага, че ответницата не
била изпълнила свои парични задължения, начислени й в 4 бр. фактури, издадени в периода
месец септември 2021г. - месец декември 2021г., а именно: № **********/20.09.2021г., №
**********/20.10.2021г., № **********/18.12.2021г. и № **********/20.12.2021г., като във
всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочените договори, сключени между него и клиента. Навежда, че след предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Йеттел България“ ЕАД и
В. Л. К., при условията на който бил ползван процесен номер **********, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал фактура №
**********/18.12.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното
му прекратяване в размер на 201,89 лв. Смята, че размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за
номер ********** (преди 12.04.2023г.) били уредени от страните в Допълнително
споразумение № ********* от 12.04.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги.
Заявява, че размерът на неустойката за номер ********** бил в размер на 201,89 лв., като
сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 30,82 лв. всяка), а именно 92,46 лв., ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 20,46 лв. и с добавена разликата в размер на 88,97 лв. между
стандартната цена на мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand без отстъпка
2
съгласно актуалната към 03.07.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги. Излага, че след
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Йеттел
България“ ЕАД и В. Л. К., при условията на който бил ползван процесен номер **********,
по вина на потребителя поради изпадането му в забава, операторът бил издал фактура №
**********/20.12.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното
му прекратяване в размер на 251,37 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за предоставения с договора за лизинг таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G в общ
размер на 78,26 лв. с вкл. ДДС. Заявява, че размерът на неустойката за номер **********
бил 251,37 лв. и сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС (по 24,99 лв. всяка), а именно 74,97 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора в размер на 18,40 лв. и с добавена разликата в размер на
158 лв. между стандартната цена на таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 19.02.2021г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 19.02.2021г., съответстваща на оставащия
срок от договора за мобилни услуги. Поддържа, че за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 78,26 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на четиринадесет неначислени лизингови вноски.
Ответницата, чрез назначения й процесуален представител, е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
Договора за мобилни услуги № *********, Заявлението за пренасяне на номер/а в мрежата
на Telenor от 03.07.2020 г. и Договора за мобилни услуги № *********, като се сочи, че
същите не съдържали подписи на ответницата на страниците, на които са посочени
основните условия, обвързващи страните. Твърди, че страните не постигнали ясно и
безусловно съгласие по основните клаузи на договора, поради което същият бил
недействителен на основание чл. 26, ал. 2, предложение второ ЗЗД - липса на съгласие,
респективно той не пораждал задължения за ответницата. Сочи, че ответницата не била
запозната с клаузите, описани на страниците без нейния подпис, поради което посочените
клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, както и следвало да бъдат
обявени нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Оспорва Резюме № ********* от
12.04.2021 г., като посочва, че същото не съдържало всички страници и не можело да се
установило съдържанието му, както и не съдържало подпис на ответницата на всички
страници. По отношение твърдението на ищеца, че страните били сключили Допълнително
споразумение № ********* от 12.04.2021 г. към Договор за мобилни/фиксирани услуги, се
сочи, че същото не било представено по делото. Счита, че недоказано оставало и
твърдението на ищеца, че между страните била постигната уговорка за неустойка в размер
на три стандартни месечни абонаментни такси за номера. Оспорва се твърдението на ищеца,
че между страните съществувала реална уговорка за процесната неустойка, като липсата на
подобна уговорка обуславяла неоснователност и недоказаност на предявения иск. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че между страните било налице уговорка за
неустойка в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера, се прави
възражение за нищожност на уговорката за неустойка поради накърняване на добрите нрави
съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Смята, че ищецът не доказвал размера и
основанието за възникване на задължението за неустойка за ответницата при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Оспорва като недоказан и размера и
основанието на неустойката, претендирана от ответницата при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги. Оспорва, че мобилно устройство HUAWEI MediaPad T3 10 4G
и мобилен телефонен апарат NOKIA 4.2 Dual Pink Sand да били предоставени за ползване на
ответницата, респ., че за ответницата е възникнало задължение за плащане на лизингови
3
вноски. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцовото дружеството било
предоставило на ответницата мобилните услуги, чието заплащане се претендира. Излага, че
ответницата никога не била ползвала и не е била получател на мобилните услуги, чиято
стойност се претендирала, поради което за същата не било възникнало задължение за
заплащане на претендираните услуги, респективно предявеният иск се явявал неоснователен
и недоказан. Оспорва действителността на клаузата на чл. 12 от Общите условия (ОУ) към
Договор за лизинг. Смята, че клаузата на чл. 12, ал. 2 ОУ била неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗПП. На следващо място навежда, че настоящия иск бил погасен по давност на
основание чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Заявява, че ищецът не представял доказателства, че бил
уведомил ответницата за предсрочната изискуемост на претендираните лизингови вноски, с
което бил нарушил принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, от който произтичало изискването за кредитора и да уведомил длъжника за
предсрочната изискуемост по аргумент и от чл. 71 ЗЗД, поради което смята, че предсрочната
изискуемост в случая не била настъпила. С оглед оспорването на процесните договори и
условията, отразени в тях, се оспорват и четирите броя фактури за период 20.09.2021 г. —
20.12.2021 г., като се сочи, че сумите в тях са начислени при условията на неравноправни и
нищожни клаузи, съдържащи се в процесните договори.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искове:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 49,31 лв. -
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода 20.08.2021г.-19.10.2021г. по Договор за мобилни услуги №
********* от 19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
/02.11.2023г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ - относно иска за сумата от 89,44 лв. по
Договор за лизинг от 19.02.2021г. за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G, от които 11,18 лв. с
вкл. ДДС - представляващи незаплатени лизингови вноски за периода 20.08.2021г.-
19.10.2021г. и сумата от 78,26 лв. с вкл. ДДС - предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода 20.11.2021 г- 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.11.2023г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 453,13 лв. -
начислени неустойки, от които сумата от 201,76 лв. по Договор за мобилни услуги №
********* от 03.07.2020г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 12.04.2021г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, представляващи неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя и сумата от 251,37 лв.- начислена неустойка, поради предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г., с който
се предоставя мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.11.2023г./ до окончателното
погасяване.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1015 от 03.11.2023г. по ч. гр. д. №
2294/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените искове:
4
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения,
породени от процесните договори за далекосъобщителни услуги и допълнителни
споразумения към тях, по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни
услуги, а ответницата - на потребител на мобилни услуги; 2/ реалното предоставяне от
ищеца на ответницата на мобилни услуги за посочения период; 3/ настъпване на падежа на
задължението на потребителя на мобилни услуги, касаещо заплащане на цената за ползване
на мобилните услуги; 4/ размера на цената на мобилните услуги и 5/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане стойността на доставените
мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да
проведе доказване относно погасяването на нейното задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на мобилните услуги, ищцовото дружество представи с исковата молба копия от
Договор за мобилни услуги № ********* от 03.07.2020г., Заявление за пренасяне на номер/а
в мрежата на Теленор, Декларация-съгласие от 03.07.2020г. от ответницата-потребител за
запознаване с Общите условия (ОУ) на ищеца-мобилен оператор, Приложение-ценова листа
за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 03.07.2020г., Договор за
мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г., Резюме на договор от 19.02.2021г. към
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г., Декларация-съгласие от
19.02.2021г. от ответницата-потребител за запознаване с Общите условия (ОУ) на ищеца-
мобилен оператор, Приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти от 19.02.2021г. и Допълнително споразумение № ********* от
12.04.2021 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги от 19.02.2021г.
Следователно страните по делото са били обвързани от правни сделки, имащи за предмет
продажба на далекосъобщителни услуги с доставчик – ищцовото дружество, и потребител –
ответната страна.
От представените по делото писмени доказателства се установява наличието на валидни
облигационни отношения, породени от процесните договори за далекосъобщителни услуги,
по силата на който ищецът има качеството на доставчик на мобилни услуги, а ответницата -
на потребител.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е имало
реално предоставяне от ищеца на ответницата на мобилни услуги за процесния период. В
тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера на
цената на мобилните услуги, ищцовото дружество е представило 4 броя фактури с
начислени текущи за периода задължения, а именно: Фактура № **********/20.09.2021г.,
Фактура № **********/20.10.2021г., Фактура № **********/18.12.2021г. и Фактура №
**********/20.12.2021г. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен издател
фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответницата, като фактурите не са подписани
за получател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на ищцовото дружество
посредством ползваната от него Билинг система, което счетоводство е и редовно водено.
Настоящият съдебен състав намира, че ответницата дължи на ищеца сумата, предмет на
5
разглеждания иск. Аргументите за този извод са следните:
От съдържанието на общите условия /ОУ/ на ищеца за взаимоотношенията му с
потребителите на мобилни телефонни услуги /чл. 23, б. "б"/ претендираните от ищеца като
незаплатени и падежирали преди прекъсването на изходящите обаждания на ответницата
месечни абонаменти се дължат авансово, т. е. същите следва да се предплащат ежемесечно
от потребителя, за да му се осигури през следващия месец от страна на ищцовото дружество
достъп до услугите, за които е бил сключен индивидуалният договор за мобилни услуги. В
тази месечно дължима абонаментна такса се включват разходите на ищеца за поддръжка на
мрежата. Няма доказателства същата да е била предплатена, както и да е заплатена в 18-
дневен срок, според чл. 27 от ОУ, приложими към договора. За точно изпълнение на
последния е необходимо първоначално изпълнение от страна именно на ответницата и едва
като последица от това се поражда корелативното задължение на ищеца за изпълнение чрез
предоставяне на достъп и услуги в мрежата на мобилния оператор. Доколкото се установи
към процесния период съществуваща и валидна облигационна връзка по силата на
сключените между страните договори и, отделно от това, не се доказа валидно изпълнение
на първичното авансово парично задължение от страна на ответницата съобразно
доказателствената тежест за установяване на този факт, която е негова, се налага да се
направи извод за дължимостта на въпросните такси поради неизпълнение на това парично
задължение в посочените в исковата молба размери.
За пълнота на изложението по отношение на този иск следва да се изтъкне, че доводите на
особения представител, че исковете се основавали на неравноправни и нищожни клаузи, са
неоснователни. В тази връзка е необходимо да се посочи, че разпоредбите на Закона на
потребителския кредит не се прилагат по отношение процесните договори за мобилни
услуги, тъй като нормите на този специален закон имат действие единствено за договорите
за потребителски кредити.
В обобщение се налага крайният извод, че искът, касаещ претендираните месечни
абонаментни такси и получени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги № *********
от 19.02.2021г. за периода от 20.08.2021г.-19.10.2021г. се явява основателен поради
наличието на всички законови предпоставки, включени във фактическия състав, пораждащ
това вземане.
2.2. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/; наличието на валидни облигационни правоотношения, породени
от процесните договори за лизинг, по силата на които ищецът има качеството на
лизингодател, а ответницата - на лизингополучател; 2/ реалното предоставяне от ищеца на
ответницата на вещта по Договор за лизинг от 19.02.2021г. за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ
10 4G ; 3/ наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния
договор за лизинг; 4/ размера на претендираните лизингови вноски и 5/ неизпълнение на
корелативното задължението на потребителя за заплащане на лизинговите вноски.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите
четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответницата трябва да
проведе доказване относно погасяването на нейното задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението на
фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Установено е пълно и главно от страна на ищеца с представения договор за лизинг от
19.02.2021г., подписан от ответницата, че лизингодателят-ищец е предал на
лизингополучателя-ответница лизингованата вещ, заедно с необходимите принадлежности,
технически изправна и във вид годен за употреба, още при сключването на договора, видно
от чл. 4 от същия. В този смисъл е налице доказано пълно и точно изпълнение на неговите
задължения по облигационната връзка, създадена между страните по силата на лизинговото
6
правоотношение. В подкрепа на това е и обстоятелството, че за значителен период от срока
на договора след сключването му ответницата доброволно е изпълнявала насрещните си
парични задължения за заплащане на лизинговите вноски. От друга страна, не се твърди, а и
не се установява насрещно от ответницата, тя да е върнала доброволно в срока на договора
получената от нея лизингова вещ - таблет, при което обстоятелство не би дължал заплащане
на непадежиралите към онзи момент лизингови вноски. В същото време така сключеният
договор е падежирал, съгласно уговорения в него срок, на 19.02.2023г., т. е. вещта е била във
владение на лизингополучателя до края на срока му. С оглед това се налага изводът, че е
било породено и съществуващо във времето задължението на ответницата за заплащане на
всяка от оставащите до края на този срок вноски, което тя не е изпълнила съгласно
уговореното. Договорът не е бил прекратен или развален до края на срока му от страна на
ищеца. Липсват доказателства в подобна насока. Дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план към процесния договор за лизинг за 23 броя, всяка в размер на 5,59 лв.
По делото не се установява, ответницата да е била заплатила всички лизингови вноски. При
това положение претенцията за незаплатените лизингови вноски следва да се уважи.
2.3. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидна уговорка, постигната между
ищеца (доставчик на мобилни услуги) и ответницата (потребител на мобилни услуги), в
качеството им на страни по твърдените договори за мобилни услуги и договори за лизинг за
дължимост от страна на ответницата на неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите; 2/ размер на претендираните неустойки; 3/ настъпване на падежа на
задължението за заплащането на неустойките, и 4/ липса на погасяване на неустоечните
задължения.
В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.
Неустойките, претендирана от ищеца, са регламентирани в нарочни клаузи, фигуриращи в
договорите за мобилни услуги, според които: „В случай на прекратяване на настоящия
договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ-карта/номер, посочен/а в него, по
вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-
карта/номер до края на срока на договора, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти“.
Тези уговорки са нищожни поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността .
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
7
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото
то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а
съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. Решение № 776 от
05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението и
предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка за
плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о.
на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. –
и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорените неустойки са предвидени точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тези неустойки обезпечават всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойките в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечни клаузи са натоварени с функции, излизащи извън присъщите за
тях обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесните
неустойки пряко нарушават принципа на справедливостта и е предпоставка за
неоснователно обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на
абоната, което противоречи на добрите нрави.
Затова искът, до който се отнася неустойката, е неоснователен и като такъв подлежи на
цялостно отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
8
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответницата, но тя е била
представлявана от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
особения представител на ответницата възражение за прекомерност за претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските
за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните
адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на
общо 960 лв. (от които 480 лв. за заповедното производство и 480 лв. за исковото
производство), като с оглед предмета на делото минималният размер на адвокатския хонорар
е 400 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е
обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе
отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г.
по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от
ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на
разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната
наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски
възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В
конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат Ц..
Исканият адвокатски хонорар е повече от два пъти от минималния размер, който вече не е
задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че казусът не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Съобразявайки всички тези обстоятелства,
настоящият съдебен състав преценява, че на адвокат Ц. се следва справедливо
възнаграждение за оказаните услуги в заповедното и исковото производство, което е в
размер общ от 300 лв. (по 150 лв. за заповедното и исковото производство). На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат
разноски в заповедното производство в общ размер на 118,66 лв. и в исковото производство
в общ размер на 616,66 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
9
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че В. Л. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****представлявано от Д. К. К. и М. С. - законни представители, следните суми, които са
били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1015 от 03.11.2023г., издадена
по ч. гр. д. № 2294/2023г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно:
- 49,31 лв. /четиридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/ - представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за
периода 20.08.2021г.-19.10.2021г. по Договор за мобилни услуги № ********* от
19.02.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.11.2023г./ до
окончателното погасяване.
- 89,44 лв. /осемдесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ - представляваща
дължима сума по Договор за лизинг от 19.02.2021г. за таблет HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G,
от които 11,18 лв. с вкл. ДДС - представляващи незаплатени лизингови вноски за периода
20.08.2021г.- 19.10.2021г. и сумата от 78,26 лв. с вкл. ДДС - предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 20.11.2021 г- 19.01.2023г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.11.2023г./ до
окончателното погасяване.
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и М. С. -
законни представители, предявен против В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, с
който се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че
ответницата дължи на ищеца следната сума, която е била предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1015 от 03.11.2023г., издадена по ч. гр. д. № 2294/2023г. на
Районен съд - гр. Благоевград, а именно:
- 453,13 лв. /четиристотин петдесет и три лева и тринадесет стотинки/ - представляваща
начислени неустойки, от които сумата от 201,76 лв. по Договор за мобилни услуги №
********* от 03.07.2020г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 12.04.2021г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги, представляващи неустойка, начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя и сумата от 251,37 лв.- начислена неустойка, поради предсрочно прекратяване
по вина на потребителя на Договор за мобилни услуги № ********* от 19.02.2021г., с който
се предоставя мобилен номер **********, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /02.11.2023г./ до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА, В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700, ж.к. „Еленово“,
бл. 47, вх. А, ет. 1, ап. 1 да заплати на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно
наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д. К. К. и М. С. - законни представители следните суми:
- 118,66 лв. /сто и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 2294/2023г. на РС –
гр. Благоевград), и
- 616,66 лв. /шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
10
383/2024г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11