Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 04.12.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2249 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД

 

Предявен е иск от Н.Й.И., ЕГН **********,*** – А.А.,***,  за неоснователно обогатяване.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с административен адрес *******– Масивен дюкян с прилежащо към него складово помещение и построени в дворово място с лощ от 225 кв.м.

С договор за наем от 03.01.2006 год. имотът бил отдаден под наем на ответника, който първоначално бил коректен наемател, но в последствие престанал да заплаща наемната цена.

За това ищецът предявил срещу него иск по чл. 108 ЗС пред ЛРС. Поискал и да му заплати неизплатените суми за периода до завеждането на това дело – т.е. до 19.04.2016 год.

Образуваното гр.д. № 716/2017 год. на ЛРС приключило със спогодба. Страните се споразумели за заплащане на наемната цена, както и за това, че в срок до 28.02.2017 год. ответникът ще освободи имота и ще предаде владенето на собственика.

Твърди се, че ответникът не изпълнил доброволно договореният срок. Сторил това едва на 24.05.2017 год., в хода на заведеното от ищеца изп.д. № 157/2017 год. на ДСИ при ЛРС.

Така, за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. ответникът продължил да ползва имота на ищеца, който счита, че за това му се дължи обезщетение, в размер на договорения последно между тях месечен наем – 350 лв., както и лихва за забава.

Иска се  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4800 лв., от която: 4590 лв. – обезщетение за ползването на недвижим имот за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. и 210 лв. – лихва за забавяне на плащанията, ведно със законната лихва  върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /14.11.2018 год./, до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. 

Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. А., МАК, счита исковете за допустими и частично основателни.

Признава твърдението, че между страните е имало сключен договор за наем от 03.01.2006 год., по силата на който той е наел масивен дюкян. Договорът е бил със срок 1 година, но след изтичането му той, ответникът продължил да ползва обекта по устна договорка между страните.

Признава, че за периода от м. Април, 2014 год. до м. Април, 2016 год. имал забава в плащанията на наема. Тези вноски бил заплатил след завеждането от ищеца на гр.д. № 716/2017 год. на ЛРС, което приключило със спогодба. Ответникът се задължил да освободи имота в срок до 28.02.2017 год.

Твърди, че към онзи момент ответникът вече не ползвал обекта, тъй като ищецът го бил заключил с катинар, заедно с намиращата се в магазина стока.

Така на практика никоя от страните не можела да ползва магазина без другата. Лишаването на ответника от възможността да изнесе стоката си от магазина му причинило сериозни загуби.

Едва през м. Март, 2017 год., след приключването на гр.д. № 716/2017 год. на ЛРС със спогодба, ответникът установил, че ищецът е свалил веригата и катинара от вратата на магазина и организирал изнасянето на стоката си.

На 24.05.2017 год. ответникът предал ключа от помещението на лицето С.И..

Ответникът счита, че за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. искът е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като през този период ищецът като наемодател го е възпрепятствал да ползва търговския обект.

Признава исковата претенция за периода 01.03.2017 – 24.05.2017 год.

В съдебно заседание ищецът Н.Й.И. се явява лично и с пълномощника си, адв. П.П., МАК, който поддържа исковете и моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

Изменя (увеличава) цената на предявените искове, както следва: за главницата –от 4590 лв. на 4610 лв. и за лихвата – от 210 лв. на 928,21 лв., съобразявайки се със заключението на вещото лице. Изменението е прието с протоколно определение от 14.05.2020 год.

Ответникът ЕТ А.– А.А. се представлява от собственика А.А., лично и с адв. К.А., МАК, която признава частично иска – за периода 01.03.2017 – 24.05.2017 год., а за останалата част от претендирания период – 19.04.2016 – 01.03.2017 год. го счита за неоснователен по съображенията, изложени в отговора. Претендира разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

Доказателствата са писмени и гласни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и давност № 110, т. І, д. № 263/22.02.1993 год. на нотариус при ЛРС П.Т., М.Й.Б.е призната за собственик на дворно място от 225 кв.м. ид.ч., включени в парцел ІV-1580, кв. 230 в гр. Лом, заедно с построени в него масивен дюкян, масивно жилище с маза, външно стълбище, бетонна площадка.

С Договор за доброволна делба, вписан в сл.вп. Лом на 04.02.1994 год., била извършена делба между М.Й.Б., Н.Й.И. (ищеца) и И.Й.И., като в дял І, на ищеца е поставено описаното по-горе дворно място и постройки.

С Договор за наем от 03.01.2006 год. ищецът отдал под наем на ответника масивен дюкян с прилежащото към него складово помещение, находящи в дворно място от 225 кв.м. ид.ч., с административен адрес: *****, за срок от 1 година и на цена от 120 лв. месечно за 2005 год., платими на две равни месечни вноски от по 720 лв., първата от които до 10-то число на м. Август 2004 год.

В чл. 6 от договора е отразено, че ако наемателят наруши договора, не плати месечния наем в предвидения срок или не изпълни друго свое задължение по т. 5 от същия договор, наемодателят има право да прекрати го едностранно.

Трудовото правоотношение със свид. В.П.Г. при ответника е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ с негова заповед от 01.11.2016 год., връчена й на 05.11.2016 год.

От представената от ответника справка от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД за обект с клиентски номер *********и адрес: *********, е видно, че за времето от 27.12.2015 год. до  24.05.2017 год. електронергия е потребявана само  за отчетен период 06.12.2015 – 05.01.2016 год.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. В.К.В. се установява, че търговската площ на процесното помещение е 50,30 кв.м., а средната пазарна месечна наемна цена за периода 19.04.2016 – 25.05.2017 год. е 350 лв.

От заключението на приетата по делот осъдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П. се установява, че наемните вноски за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. били общо 4610 лв.

Законната лихва върху тази сума за периода от 30.04.2016 год. до 14.11.2018 год. (предявяването на иска) е 928,11 лв.

За признатия от ответника период 01.03.2017 – 24.05.2017 год. дължимата сума е 970 лв.

Гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС е образувано по предявени искове от настощия ищец  срещу настоящия ответник за осъждане да му заплати сумата от 4430 лв. – обезщетение за ползване на помещението му за периода 01.04.2015 – 19.04.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане, както и за осъждане да освободи владението и предаде имота на собственика. 

С Определение от 02.02.2017 год., по гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС е одобрена спогодба между същите страни, по силата на която отв. ЕТ А.– А.А., ЕИК ********* се е задължил в срок до 24.03.2017 год. да заплати на ищеца Н.Й.И. сумата от 4422,00 лв., представляваща незаплатен наем за процесното помещение за периода 01.04.2015 – 19.04.2016 год. и 255,47 лв. – лихва, а в срок до 28.02.2017 год. – да освободи имота.

На 13.03.2017 год. ищецът е получил издаденият му по горното дело изпълнителен лист за предаване на имота, а на 03.04.2017 год. – този за паричното вземане.

Образуваното за събиране на дължимите суми изп.д. № 192/2017 год. на ДСИ при ЛРС е прекратено на 19.07.2017 год. като приключило поради изпълнение от страна на длъжника.

Образуваното за предаването на имота изп.д. № 157/2017 год. на ДСИ при ЛРС не е прекратено.

В исковата молба ищецът признава, че ответникът му е предал ключовете на имота на 24.05.2017 год., чрез свид. С.Г.. В отговора си ответникът признава това твърдение.

От гласните доказателства:

Свид. С.И.Г., без родство, съсед на ищеца, си спомня, че един ден, в края на м. Май, 2018 год. видял, че от магазина на ищеца се изнасят вещи – бюро, стелажи и т.н. Тези вещи били на ответника и стояли месеци наред в заключения магзин. Ответникът заключил помещението и дал ключа на свидетеля, за да го предаде на ищеца. От продавачката знаел, че ответникът не й е изплащал заплатата редовно. Магазинът стоял заключен от ответника дълго време и не работел.

Свид. Р.Д.Г., работещ в счетоводна къща  си спомня, че фирмата на ответника работела до края на 2015 год., за която година нямало изготвен годишен финансов отчет. Трудовото правоотношение със свид. В. Г. било прекратено по нейна инициатива, за да може да се регистрира като безработна. Не можели да извършат инвентаризация и да приключат годината, защото нямали достъп до обекта. През този период не били изплащани и заплати.

Свид. В.П.Г., без родство, бивша служителка на ответника твърди, че е имала сключен трудов договор до 01.11.2016 год. Реално труд като продавачка е полагала в магазина на ответника до последния работен ден на 2015 год., въпреки, че от м. Септември, 2015 год. не била получавала трудово възнаграждение, а от следващата година си стояла вкъщи. Тя била еинственият работник в този обект. Само тя имала ключ, който предала на ответника при прекратяването на ТПО, като фактическото предаване станало на бензиностанцията на ОМВ в гр. Монтана. Според нея тогава стоката си била в магазина. Но от декември 2015 год. не е посещавала обекта.

Познава ищеца. Той идвал в магазина за да си търси наема. Чула слухове, че заради дължимите наемни плащания е заключил магазина

Отв. А.А. се възползва от правото да даде обяснения и твърди, че никога Не е имал ключ от магазина, защото МОЛ е била продавачката. Отношенията му с ищеца били коректни в продължение на дълги години докато не изпаднал в затруднение. На 05.11.2016 год. бил освободил продавачката, и тогава тя му предала ключовете от магазина.

От правна страна:

Иска се  да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4800 лв., от която: 4610 лв. – обезщетение за ползването на недвижим имот за периода 19.04.2016 – 24.05.2017 год. и 928,21 лв. – лихва за забавяне на плащанията, ведно със законната лихва  върху сумата от датата на завеждане на исковата молба /14.11.2018 год./, до окончателното й изплащане.

С доклада си по делото съдът е приел и страните са се съгласили, че сочените от ищеца фактически твърдения сочат на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Елементите на общия фактически състав на чл. 59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

Между страните не се спори, че са били в наемно правоотношение, прекратено по вина на ответника. Не се спори и, че последният е продължил да ползва имота след прекратяването на договора за наем.

Спорен е периодът, за който се дължи обезщетението. 

За основателността на исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния недвижим имот през съответните периоди, както и фактическото ползване на имота от страна на ответника без основание за това, за всеки конкретно претендиран период от време, както и размера на сумата, с която са обеднели поради невъзможност да реализират евентуална наемна цена от имота и съответно размера на обогатяването.

По делото не е спорно, че между страните е действал договор за наем на процесното помещение, прекратен поради неизпълнение от страна на ответника-наемател.

С одобрената между страните спогодба от 02.02.2017 год., по гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС, отв. ЕТ А.– А.А., ЕИК ********* се е задължил в срок до 24.03.2017 год. да заплати на ищеца Н.Й.И. сумата от 4422,00 лв., представляваща незаплатен наем за процесното помещение за периода 01.04.2015 – 19.04.2016 год. (датата на предявяване на иска) и 255,47 лв. – лихва, а в срок до 28.02.2017 год. – да освободи имота.

Следователно, със спогодбата по гр.д. № 716/2016 год. на ЛРС, страните са се съгласили, че ответникът дължи наем до 19.04.2016 год., както и, че трябва да освободи наетото помещение в  срок до 28.02.2017 год.

В настоящото производство не е спорно, че спогодбата в частта за освобождаване на имота е изпълна на 24.05.2017 год. – т.е. около три месеца по-късно от падежа.

На практика със спогодбата по гр.д. № 716/216 год. на ЛРС страните са преуредили отношенията си, като са се съгласили, че се дължи наем, а не обезщетение за лишаване от право на ползване, каквото се е претендирало първоначално по това дело, но и са уговорили срок, в който имота да бъде освободен от наемателя.

За това и неоснователното лишаване на ищеца от правото му да ползва собствеността си е с начален момент 01.03.2017 год. – денят, следващ срока за освобождаването му. Именно от този момент ответникът е отпаднало основанието на ответника да държи търговското помещение, предмет на спора.

За това искът е основателен за периода 01.03.2017 – 24.05.2017 год. и за този период следва да се уважи, като се отхвърли за останалия претендиран период – 19.04.2016 – 28.02.2017 год.

Съобразно установеното от вещото лице, за периода 01.03.2017 – 24.05.2017 год. дължимото обезщетение за лишаване от право на ползване е в размер на 970,00 лв., а лихвата върху тази сума до предявяването на иска – 14.11.2018 год., изчислена с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html е в общ размер на 152,92 лв.

Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размер на 970,00 лв., над който, до претендираните 4610,00 лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи до размер на 152,92 лв., над който, до претендираните 928,21 лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80 ГПК.

Разноските на ищеца са в общ размер на 991,60 лв., а разноските на ответника – 715,00 лв.

Предвид изхода от делото, ответникът  ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за тази инстанция съобразно уважената/отхвърлена част от иска.

От общо претендираните 5538,21 лв., исковете са уважени за 1122,92лв., или 20,28 % от претендираните суми, съответно – отхвърлени за 79,72 %.

Предвид изхода от делото, за разноски ответникът дължи на ищеца сумата от 201,10 лв., а той на него – 570,00 лв.

Или след служебно извършена от съда компенсация ищецът следва да заплати на ответника и сумата 368,90 лв. – разноски за първата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 59, ал. 1, ЗЗД, ЕТ А.– А.А.,***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Й.И., ЕГН **********,***, сумата от 970,00 лв. /деветстотин и седемдесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на масивен дюкян с прилежащото към него складово помещение, находящи в дворно място от 225 кв.м. ид.ч., с административен адрес: *****, негова собственост за периода от 01.03.2017 год. до датата на отстъпване на имота (24.05.2017 год.), ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на иска (14.11.2018 год.) до окончателното изплащане, както и – на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да му заплати сумата от 152,92 лв. (сто петдесет и два лева, 92 ст.) – законна лихва върху главницата за периода 01.03.2017 год. – 14.11.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД над уваженият размер от 970,00 лв., за разликата до претендираната сума от общо 4610,00 лв., представляваща по 350 лв./месечно, за периода от 19.04.2016 год. до 28.02.2017 год., ведно с лихвите върху тази сума от завеждането на иска, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над уваженият размер от 152,92 лв. до претендираната сума от 928,21 лв., за периода 30.04.2016 – 14.11.2018 год., като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА Н.Й.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ А.– А.А.,***, СУМАТА от 368,90 лв. (триста шестдесет и осем лв., 90 ст.) – разноски по водене на делото пред тази инстанция съобразно отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: