№ 911
гр. Варна , 07.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно
гражданско дело № 20213100500373 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:46 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Въззивникът „Мактер Консулт“ ЕООД , редовно призован по
телефона, не изпраща представител.
Въззиваемият „Пазари” ЕАД, редовно призован, представлява се от
адвокат Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Вещите лица Р. И. С. и К. Н. А., редовно призовани, не се явяват.
СЪДЪТ, докладва постъпила молба по e-mail с вх. № 8324/29.04.2021 г.
от въззивника „Мактер Консулт“ ЕООД чрез адв. К.М., в която изразяват
желание делото да се пренарочи за друга дата и час.
Адв. С.: Според мен не са налице пречки по хода на делото и моля да се
даде ход.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва депозираната въззивна жалба, съгласно постановеното
Определение №659 от 18.02.2021 година, както следва:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх.
№47706/17.07.2020г., подадена от „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Възраждане, бул.
„Тодор Александров“ 137, ет.7, представлявано от арх. Марин Бакалов –
управител, срещу решение № 2482/19.06.2020г., поправено с решение
№261797/23.12.2020г., постановено по гр.д. №16821/2013г. на ВРС, 25 с-в, В
ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО искането на „Мактер Консулт“ ЕООД за
осъждането при условията на солидарност на „Пазари“ ЕАД, като е
ОТХВЪРЛЕН и предявеният от „Мактер Консулт“ЕООД, ЕИК: *********
срещу „Пазари“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Дрин“ №65, представлявано от изпълнителния директор Недко
Радев, иск с правно основание чл.267,ал.1, изр.2 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от
главница в размер на 450 000 лева, представляваща възнаграждение за
извършена работа по сключен между ответниците договор за консултантски
услуги от 05.11.2002г., която е била изпълнена от „Мактер консулт” ЕООД и
полезна за поръчващия „Пазари” ЕАД, както и В ЧАСТТА, с която е
ОТХВЪРЛЕН и предявеният от „Мактер Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********
срещу „Пазари“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Виа Монеда“ ООД, ЕИК:
*********, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждането на ответниците
да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, представляваща част от сумата 341
317.78 лева, претендирана законна лихва за забава върху цялата главница за
периода 25.01.2005г. до 30.06.2012г. Жалбоподателят е осъден и да заплати
сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано.
Твърди, че направените от първоинстанционния съд изводи са неправилни и
некореспондиращи с доказателствения материал по делото. Посредством така
сключения договор за цесия, изпълнителят по Договор за консултантски
услуги от 05.11.2002г. и анекс от 08.04.2003г„ неразделна част от същия -
„Виа Монеда" ООД, е прехвърлило на „Мактер Консулт“ ЕООД онази част от
вземането си към „Пазари" ЕАД, която касае изготвянето на комплексния
2
инвестиционен проект, в това число и правото си по чл. 267, ал.1, предл. 2-ро
от ЗЗД - вземане за полезно извършена работа във връзка със същия и чл. 268
ЗЗД - вземане за извършената работа, направените разходи и печалбата, която
би получил изпълнителя на възложената работа. Тези обстоятелства не били
отчетени в оспорваното първоинстанционно решение. ВРС не бил обсъдил
или вникнал в гореописаната цесия и правата, които същата била породила за
„Мактер консулт“ ЕООД. По отношение на изпълнението на договорните
задължения на изпълнителя „Виа Монеда“ ООД и приемането на така
изработеното от възложителя „Пазари“ ЕАД, твърди, че за преминаване на
властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и изразяване на
изявление от страна на поръчващия, че счита работата за съобразена с
договора, както и за експлоатацията на процесния КПИИ по чл. 150 от ЗУТ в
случая свидетелстват - приетите по делото, но останали необсъдени в
горецитираното решение: Разрешение за строеж, издаденото на 25.01.2005г.,
референцията за качествено изготвения проект от изпълнителя „Мактер
Консулт" ЕООД, заключението на приетата по делото СТЕ относно високата
стойност на проекта и констатациите, сочещи използването на същия от
ответника „Пазари" ЕАД в съответствие с технологичното му
предназначение. Тези доказателства обаче не били получили дължимото им
се тълкуване в решението на ВРС. Сочи, че приемането на изработеното от
„Виа Монеда" ООД - изпълнител по договор от 05.11.2002 г. е надлежно
извършено от поръчващия - „Пазари” ЕАД. Този факт бил безспорно доказан
и съдебно признат от ответника. Обосновава се като сочи, че от приетото и
неоспорено по делото заключение на ВЛ И.К. се установява, че комплексният
проект за инвестиционна инициатива по чл.150 от ЗУТ е приет и одобрен от
възложителя, за което е издадена и референция със суперлативи за проектанта
„Мактер Консулт" ЕООД. Този факт, съобразен със изводите на СТЕ, че
ответникът „Пазари" ЕАД се е ползвал от изготвения проект водел до извода,
че Възложителят е приел изпълнение на части, като е ползвал проекта и е
реализирал голяма част от решенията му на практика. Твърди, че процесният
комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ за строеж
на „Централен пазар" на гр. Варна „може да бъде полезен за поръчващия"
„Пазари" ЕАД, каквото е и изискването на разпоредбата на чл. 267, ал.1,
предл. 2-ро от ЗЗД. Доказателства в тази насока са референция с изх. №
266/16.07.2004г., в която се криело признанието за полезността на изготвения
3
от ищеца проект, както и заключението на вещото лице. Предвид
гореизложеното следвало безспорно да се потвърди фактът, че изготвяният
Комплексен проект за инвестиционна инициатива по чл. 150 от ЗУТ за строеж
на „Централен пазар на гр. Варна" не просто е бил изпълнен, приет и може да
бъде полезен за поръчващия - дружеството „Пазари" ЕАД, но последното се е
възползвало от същия и е реализирало на практика достигнатите с него
решения. Така, възложителят „Пазари" ЕАД е приел изпълнение на части на
възложеното с Договор за консултантски услуги от 05.11.2002г., като е
ползвал изготвения от ищеца КПИИ. Ето защо, след като е приел изпълнение
на части и е ползвал КПИИ. би следвало да заплати изработеното - чл. 267,
ал. 1. предл.П ЗЗД. Досежно установяване и доказване размера на дължимото
възнаграждение в производството следвало да се съобрази, че процесната
сделка е търговска, тъй като страните по същата са търговци. Съгласно чл.
287 ТЗ, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни,
когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго. Не е
предвидено изключение за договора за изработка и следва по аналогия на
закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ да намери приложение за процесния
договор, тъй като е сключен под режима на търговските сделки. Доколкото от
доказателствените източници не се установява каква е била уговорката между
страните за възнаграждение на изпълнителя при частично приемане и
ползване на проекта за предоставяне на БФП по САПАРД, то се дължи
цената, която обикновено се плаща по време на сключването на договора при
подобни обстоятелства. Твърди, че размерът на исковата претенция напълно
съответства с пазарните стойности за проекти за подобни обекти. С приетата
и неоспорена по делото СТЕ се потвърди тезата, че гореописаната сума,
предмет на настоящото производство е „в средния диапазон на пазарните
йени" и като така напълно съответства на високата сложност на реализирания
КПИИ по чл.150 от ЗУТ. По изложените съображения моли за отмяна на
решението в обжалваните части и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Пазари“ ЕАД, с който се оспорват доводите изложени
във въззивната жалба. Твърди, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че макар и Договор за цесия от 28.06.2012г. да е
4
действителен, с него „Виа Монеда" ООД не е прехвърлила права по чл.267,
ал.1 ЗЗД, тъй като не е разполагала с такива към датата на сключване на
договора за цесия на 28.06.2012г. предвид влизане в сила на Решението от
15.06.2012г. по гр.д.№14090/2010г. на СГС на 11.10.2013г. Не са прехвърлени
и права по чл.268 ЗЗД, тъй като с такива „Виа Монеда" ООД не е разполагала
поради това, че „Пазари" ЕАД никога не се е отказвал от Договора от
05.11.2002г., а и с влязлото в сила решение по т.д.№518/2010г. на ВОС
изрично е прието, че този договор е развален по право, като е установена и
липсата на отказ на „Пазари" ЕАД от договора. Поради горните изводи
приложение намира разпоредбата на чл.100, ал.1 ЗЗД, още повече, че в случая
ищецът разполага с влязла в сила заповед за изпълнение срещу първия
ответник и към момента решението на ВРС е в сила в необжалваната му част
срещу „Виа Монеда" ООД.
Относно изпълнение на договорните задължения на „Виа Монеда" ООД
по Договор от 05.11.2002г. и приемане на изработката от „Пазари” ЕАД,
твърди, че прехвърленото от „Виа Монеда” ООД на „Мактер Консулт" ЕООД
право е по неприета по смисъла на чл.264 ЗЗД изработка, по която приемането
от възложителя е правно ирелевантно по общата воля на сключилите договора
от 05.11.2002г. страни. Още по -малко ищецът може да твърди за каквото и да
е правно значение на приемането от „Пазари" ЕАД, след като праводателят
му е приел, че то е правно ирелевантно. Относно полезността на изработеното
от „Мактер Консулт" ЕООД сочи, че в отговора на исковата молба от
31.08.2017г. и в провелото се на 09.05.2018г. открито съдебно заседание,
„Пазари“ ЕАД възразили, че каквато и да е част от изработения от „Мактер
Консулт" ЕООД комплексен инвестиционен проект и в цялост не е използван,
не е полезен и ме може да бъде полезен за „Пазари" ЕАД. Този проект е
негоден за ползване, считано от 25.01.2007г., тъй като в издаденото на
25.01.2005г. Разрешение за строеж №10 на Гл.архитект на Община Варна, в
т.8 се предвижда, че съгласно чл.150, ал.5 от ЗУТ срокът на действие на
комплексния инвестиционен проект е 2 години. От 25.01.2005г. до момента не
е стартирана и не е изпълнена строително и по какъвто и да било начин
каквато и да е част от този проект. Издаденото разрешение за строеж никога
не е подновявано и същото към момента не е в сила. Всички взети решения от
органа, упражняващ правата на принципала в дружеството, а именно всички
5
решения на Общински съвет - Варна по комплексния инвестиционен проект
нямат действие, респ. правна стойност, считано от 25.01.2007г. Следователно
проектът в момента е негоден за ползване и не може да бъде използван от
„Пазари" ЕАД. По т.д.№518/2010г. на ВОС между страните не съществува
спор относно срока на валидност на Разрешение за строеж №10/25.01.2005г.
Поддържа оспорване размера на предявените претенции. Твърди, че „Мактер
Консулт" ЕООД не може да ползва цените, уговорени в сключения между
него и „Виа Монеда" ООД договор по претенцията си, насочена против
„Пазари" ЕАД, тъй като по силата на цесията същите не са противопоставими
на „Пазари" ЕАД. „Мактер Консулт" ЕООД е ограничен в претенцията си
срещу „Пазари" ЕАД от нормата на чл.5 от Договора от 05.11.2002г. Друга
цена на изработката не е приложима спрямо „Пазари" ЕАД. По делото не са
приобщени други доказателства досежно цената на иска. Изслушаната по
делото СТЕ също не установява точен размер на комплексния инвестиционен
проект. Произнася се, че в частта, в която вещото лице установява полезност
на изработката, същата е на стойност от 12 612,66 лева, без включен ДДС.
Поддържа възражението си, че ако въпреки всичко изложено до тук съдът
приеме, че „Мактер Консулт" ЕООД има парично вземане срещу „Пазари"
ЕАД, то авансово платената от „Пазари" ЕАД на „Виа Монеда" ООД сума от
90 000 лева напълно удовлетворява претенциите за главница и лихва.
Обстоятелството, че „Пазари" ЕАД е заплатило 90000 лева на „Виа Монеда”
ООД следва да се приеме за безспорно в настоящото производство, тъй като
има изрична констатация по този факт в Решение № 43/29.02.2016г. по в.т.д.
№677/2015г. на ВАпС. Твърди, че ако "Мактер Консулт" ЕООД е разполагало
с каквито и да било права да получи възнаграждение за каквато и да било
част от изработен от него инвестиционен проект, същите са погасени по
давност, на основание чл.110 ЗЗД. Разрешението за строеж на обекта е
издадено на 25.01.2005г., от която дата до предявяването на настоящия иск на
04.08.2017г., включително към датата на депозиране на молбата по чл.410
ГПК, са изминали повече от 5 години. И претенцията за присъждане на
законна лихва е погасена по давност, тъй като от 25.01.2005 г. до
предявяването на молбата по чл.410 ГПК и до изменението на иска на
04.08.2017г. са изминали повече от 3 години, на основание чл. 111, б."в" ЗЗД.
Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди обжалваното решение,
както и за присъждане на направените съдебни разноски, включително
6
заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
Адв. С.: Поддържаме отговора на въззивната жалба. Нямаме възражение
във връзка с доклада. Единствено уточнявам, че се позоваваме на решенията,
които са постановени по търговско дело № 518/2010 г., тъй като цесията е
извършена в хода на това производство и приложение намира чл.226 от ГПК.
СЪДЪТ констатира, че с Определение № 659/18.02.2021 г. е допуснал
провеждане на допълнителна съдебно – техническа и оценителна експертиза,
по която няма изготвено заключение, предвид многократен отказ на част от
вещите лица да изготвят заключението или поради ангажименти, или поради
твърдения, че не притежават съответната специалност.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 8163/28.04.2021 г. от
вещото лице Р.С., с която моли да бъде заменена с друго вещо лице, тъй като
няма придобита оценителска правоспособност.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 7925/26.04.2021 г. от вещото
лице К.А., с която моли да бъде даден достатъчно дълъг допълнителен срок,
за да може да проучи материалите по делото и да изготви експертизата.
СЪДЪТ намира, че допуснатата допълнителна съдебно – техническа и
оценителна експертиза е необходима за изясняване делото от фактическа
страна и доколкото е назначена по преценка на съда не са налице основания
за отмяна на определението за допускане.
СЪДЪТ намира, че молбата – заявление на арх. Р.С. следва да бъде
уважена и същата заличена като вещо лице по допуснатата допълнителна
съдебно – оценителна експертиза като ново вещо лице ще бъде определено в
закрито заседание след изготвяне на протокола от съдебно заседание.
Предвид липсата на изготвено заключение, СЪДЪТ намира, че са
налице основания за отлагане на производството за друга дата и час.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка на лицата за призоваване арх. Р.С. като експерт
7
по допуснатата допълнителна съдебно – оценителна експертиза.
УКАЗВА на страните, че ново вещо лице ще бъде определено в закрито
заседание, след изготвяне на протокола от съдебно заседание.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане за 30.06.2021 година от 14:30 часа, за която дата и час,
въззивникът се счита за редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, а
въззиваемото дружество се счита за редовно уведомено от съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К.А..
След изготвяне на съдебния протокол делото да се докладва на състава
за определяне на ново вещо лице.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8