№ 186
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110108890 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. Г. К., Г. Д. Б. и З. Д. З. срещу
„Банка ДСК“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на дружеството
по 1/3 част от следните суми: 14 990,06 лева – главница, ведно със законната
лихва от 20.05.2011 г. до окончателното плащане; 2 782,34 лева – лихви за
периода от 21.11.2010 г. до 19.05.2011 г. – мораторна лихва, както и 960,90
лева – разноски по изпълнителното дело – задължения по изпълнителен лист
от 16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския
районен съд, 119. състав, издаден срещу Д. З. К. – наследодател на ищците, и
друго лице.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.06.2011 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, ответникът
образувал изпълнително дело № 175/2016 г. на частен съдебен изпълнител Л.
М.. Твърди се, че по това дело последното изпълнително действие било
извършено на 11.08.2016 г. На 19.12.2018 г. наследодателят на ищците, срещу
когото било водено делото, починал. Ищците били уведомени за
изпълнителното дело едва през 2024 г., когато били конституирани по ново
изпълнително дело - № 20239240401447 на частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Г. К., поради което вземането било погасено по давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Банка
ДСК“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, защото имало
установителен иск за погасяване на вземане по давност, и поради това не
можело да се твърди, че в тези случаи може да се предяви иск за
несъществуване на вземането, и като неоснователен – поради това, че след
1
смъртта на първоначалния длъжник на 19.12.2018 г. изпълнителното дело се
смятало спряно до конституирането на наследници, поради което давността не
била изтекла до предявяване на исковата молба. При всички случаи оспорва
да дължи разноски, защото не бил дал повод за водене на делото. Съдът
намира, че е предявен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, като
разпределя доказателствената тежест по иска в съответствие с правилото на
чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на
настоящото определение.
В съдебното заседание ищците поддържат, че понеже не са били
редовно конституирани като наследници в изпълнителното производство,
давност срещу тях не може да тече, защото нямат качеството на страни по
него. Поради това давността била изтекла, след като от 2016 г. срещу тях не
били предприемани изпълнителни действия. Ответникът поддържа, че при
смърт на длъжника изпълнителното производство се спира, поради което не
текат сроковете в него, което означава, че давността е била прекъсвана
многократно. И двете страни претендират разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 15 от делото Изпълнителен лист от
16.06.2011 г. по частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския
районен съд, 119. състав, в полза на ответника е била издадена заповед за
незабавно изпълнение срещу наследодателя на ищците Д. З. К., както и срещу
неучастващ по делото солидарен длъжник – Б. Г. Б., за следните суми –
14 990,06 лева – главница, ведно със законната лихва от 20.05.2011 г. до
окончателното плащане; 2782,34 лева – лихва за забава за плащане на
последната сума в периода от 21.11.2010 г. до 19.05.2011 г., и 960,90 лева –
разноски по заповедното дело, като съгласно представения на лист 72 от
делото в заверен препис екземпляр от заповед за незабавно изпълнение по
същото дело и от същата дата, вземанията произтичат от договор за кредит от
12.02.2008 г.
Съгласно представен на лист 74 – 81 от делото Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 12.07.2012 г. и приложен списък на
прехвърлени вземания на лист 84 от делото вземането по договора за кредит,
по което длъжници са били наследодателят на ищците и неучастващия по
делото солидарен длъжник – Б. Г. Б., са прехвърлени на „ОТП факторинг
България“ АД от първоначалния кредитор – ответника по делото. Съгласно
представено от изпълнителното дело пълномощно на лист 81 от делото
ответникът е упълномощил на „ОТП факторинг България“ АД да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне, а на лист 87 от делото се намира
обратна разписка за връчено от последното дружество на наследодателя на
ищците съобщение на 08.08.2012 г.
Съгласно представена на лист 68 от делото в препис от изпълнителното
дело молба с вх. № 1167/31.05.2016 г. цесионерът „ОТП факторинг България“
2
АД е поискало на последната дата от частен съдебен изпълнител Л. М. да
образува изпълнително дело по листа от 16.06.2011 г., като е поискано и
налагане на възбрана на два конкретно описани имота на наследодателя на
ищците по делото. Образуваното изпълнителното дело е с № 20167850400175.
Върху гърба на изпълнителния лист, представен на съдебния
изпълнител (копие от изпълнителното дело от този лист се намира на лист 71
от делото) е поставено отбелязване, че на „ОТП факторинг България“ ЕАД са
били изплатени 557,56 лева по изпълнителното дело на 16.09.2016 г., без да е
посочено от кой от двамата длъжници са взети.
Съгласно представена от съдебния изпълнител покана за доброволно
изпълнение с изх. № 1502/13.06.2016 г. до наследодателя на ищците същият е
бил уведомен за задълженията си, като същата е била получена от
наследодателя на ищците на 17.06.2016 г. съгласно известие за доставяне
(обратна разписка) на лист 106 от делото чрез съпругата му – И. К..
Следователно заповедта за изпълнение е влязла в сила 02.08.2016 г.
Съгласно представена като заверен препис от изпълнителното дело на
лист 164 от делото молба с вх. № 382/06.02.2018 г. по изпълнително дело №
20167850400175 на ЧСИ Л. М. молба на взискателя към онзи момент – „ОТП
факторинг България“ ЕАД, последният е поискал от съдебния изпълнител да
наложи запор върху банковите сметки на наследодателя на ищците.
Съгласно представен лист 17 от делото в заверен препис Удостоверение
за наследници с изх. № АО-14-1930/27.11.2023 г. наследодателят на ищците Д.
З. К. е починал на 19.12.2018 г., като е оставил за наследници трите ищци –
съпругата си И. Г. К., и дъщерите си Г. Д. Б. и З. Д. З..
Съгласно представена като заверен препис от изпълнителното дело на
лист 173 от делото молба с вх. № 352/28.02.2020 г. по изпълнително дело №
20167850400175 на ЧСИ Л. М. молба на взискателя към онзи момент – „ОТП
факторинг България“ ЕАД, последният е поискал от съдебния изпълнител да
наложи запор върху банкови сметки на наследодателя на ищците в „Токуда
банк“ АД.
Съгласно представено на лист 67 от делото писмо от ЧСИ Г. К. със
Заповед № СД-04-27/10.03.2023 г. на министъра на правосъдието последният е
поел служебния архив на ЧСИ Л. М., като изпълнително дело №
20167850400175 е заведено при него под нов № 20239240401447.
При справка по реда на чл. 23, ал. 5 ЗТТРЮЛЦ съдът установи, че
регистрацията на „ОТП факторинг България“ ЕАД е прекратена на 25.05.2023
г., като дружеството се е вляло в ответника на тази дата, с което ответникът
става негов универсален правоприемник.
Съгласно представено на лист 182 от делото като заверен препис от
изпълнително дело № 20239240401447 Разпореждане от 19.01.2024 г. на ЧСИ
Г. К. последният е конституирал като длъжници в последното дело тримата
ищци като наследници.
При справка по реда на чл. 23, ал. 5 ЗТТРЮЛЦ съдът установи, че
регистрацията на „ОТП факторинг България“ ЕАД е прекратена на 25.05.2023
3
г., като дружеството се е вляло в ответника на тази дата.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са субективно съединени искове за признаване на
недължимост на вземане, за което е допуснато принудително изпълнение, с
правна квалификация по чл. 439 ГПК.
Исковете се разглеждат, ако съдът установи, че срещу наследодател на
ищците има допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се
уважава, ако от издаването на този титул са изминал съответният давностен
срок, освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
В това отношение съдът намира, че следва съгласно практиката на
Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 50295/23.01.2023 г. по
гражданско дело № 1030/2022 г., IV ГО, да разглежда възражения за изтекла
погасителна давност само преди датата, на която заповедта за изпълнение е
влязла в сила по отношение на наследодателя на длъжниците – 02.08.2016 г.
След тази дата взискателят е направил искане за извършване на
изпълнителни действия на 06.02.2018 г., което е прекъснало давностния срок
на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като от тази дата е започнал да тече нов
давностен срок, който след влизане в сила на заповедта за изпълнение (вж.
решението на ВКС, цитирано в последния абзац) е 5-годишен. Действието е
извършено преди смъртта на наследодателя на ищците, което означава, че
дори и по техните оплаквания не може да се приеме за нередовно.
Следващото прекъсване на давността е станало с искането на взискателя
в изпълнителното дело от 28.02.2020 г. Тогава взискателят към онзи момент –
„ОТП факторинг България“ ЕАД, е подал искане за запор на банкови сметки
на ищеца, което е прекъснало давността. Това искане, макар и направено след
изтичане на срока за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1 т.
8 ГПК – двугодишно бездействие, съгласно разрешението в т. 3 от
Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, не е негодно да
прекъсне давността. По отношение на оплакването на ищците, че те не са били
конституирани по делото към онзи момент, поради което извършените от
взискателя действия не ги обвързвали, съдът намира, че това не е така.
Частноправните субекти нито са задължени, нито имат достъп до регистрите
на населението, за да установят дали длъжниците им са още живи. Съгласно
чл. 429, ал. 2 ГПК в този случай инициатива за издирване на наследниците е
на съдебния изпълнител, който следва и да ги призове към наследяване.
Поради това обстоятелството, че праводателят на ответника не е знаел за
смъртта на наследодателя на ищците няма как да доведе до невалидност на
процесуалните му действия – задача на съдебния изпълнител е да издири
наследниците, като от момента на смъртта на първоначалния длъжник в
изпълнителното производство до конституиране на наследници, сроковете в
изпълнителното дело не текат поради спирането му – чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК
във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК.
4
Без значение се явява и обстоятелството, че от направеното приживе на
наследодателя на ищците искане за изпълнително действие – това от
06.02.2018 г., до конституирането на ищците по делото като наследници в
изпълнителното производство на 19.01.2024 г. са изминали повече от 5
години. В този период взискателите са направили редовно искане за
изпълнителни действия – на 28.02.2020 г., като съгласно чл. 117, б. „в“ ЗЗД
давността се прекъсва с искане на изпълнителното действие, а не с редовното
му извършване. Затова пропускът на съдебния изпълнител да отрази смъртта
на длъжника в изпълнителното дело не може да се вменява в тежест на
взискателя и редовното искане на изпълнително действие, дори и след
смъртта на длъжника, прекъсва давностния срок.
От последното редовно искане на изпълнително действие на ответника
на 28.02.2020 г. не е изминал срок от повече от 5 години по чл. 117, ал. 2 ГПК
до подаване на исковата молба, поради което давностният срок не е изтекъл,
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е поискал разноски в размер на 150 лева за юрисконсултско
възнаграждение, но делото е с ниска фактическа и правна сложност, поради
което следва да му се присъдят общо 100 лева разноски, разпределени
поравно между трите ищци.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. К., Г. Д. Б. и З. Д. З. отрицателни
установителни искове с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване по отношение на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, и адрес
на управление: София, ул. „Московска“ № 19, че И. Г. К., с ЕГН: **********,
и адрес: Лом, ул. „Гредовете“ № 3, Г. Д. Б., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
ж.к. „Л.“ *, бл. ***, ет. *, ап. *, и З. Д. З., с ЕГН: **********, и адрес: Лом, ул.
„Гредовете“ № 3, не дължат на дружеството сумите 14 990,06 лева
(четиринадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и 6 стотинки) –
главница, ведно със законната лихва от 20.05.2011 г. до окончателното
плащане; 2 782,34 лева (две хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 34
стотинки) – лихви за забава за периода от 21.11.2010 г. до 19.05.2011 г., както и
960,90 лева (деветстотин и шестдесет лева и 90 стотинки)– разноски по
заповедното дело – задължения по изпълнителен лист от 16.06.2011 г. по
частно гражданско дело № 21699/2011 г. на Софийския районен съд, 119.
състав, издаден срещу Д. З. К. – наследодател на ищците, и друго лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. К., с ЕГН: **********, и
адрес: Лом, ул. „Гредовете“ № 3, да плати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 19, сумата от
5
33,34 лева (тридесет и три лева и 34 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. Д. Б., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, ет. *, ап. *, да плати на „Банка ДСК“ АД, с
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 19, сумата
от 33,33 лева (тридесет и три лева и 33 стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК З. Д. З., с ЕГН: **********, и
адрес: Лом, ул. „Гредовете“ № 3, да плати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Московска“ № 19, сумата от
33,33 лева (тридесет и три лева и 33 стотинки) – разноски по делото.
ПРЕПИС от покана за доброволно изпълнение с изх. № 1502/13.06.2016
г. (на лист 91 от делото) и обратна разписка на лист 107 по делото да се
изпратят на 119. състав на Софийския районен съд за прилагане по частно
гражданско дело № 21699/2011 г. с цел архивирането му.
Решението с изключение на частта относно изпращане на препис на друг
съдебен състав, която има характер на разпореждане, може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6