Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Елена, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 211
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
– установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Т.Б.” ЕАД
гр. София, представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез адв. В.Г., против К.Н.К. ***.
В същата се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД №
136/2019 г. по описа на Районен съд – Елена. Издадена била заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 194.29 лв. за незаплатени
далекосъобщителни услуги. Ищецът предявил настоящия иск с правно осн. чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК във връзка с връчването на заповедта на изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Същият е до размер на сумата 90.07 лв.,
представляваща цена на потребни и незаплатени мобилни услуги. Освен това ищецът
предявява в настоящото исково производство и осъдителен иск срещу ответника за
заплащане на сумата 104.22 лв., представляваща дължими лизингови вноски. По
фактите последният излага, че бил сключен Договор за мобилни услуги от
17.06.2017 г. между страните. Ответникът бил абонат с клиентски № ********* и
титуляр с мобилен № ********** с избрана абонаментна програма „Тотал 24.99“ с
уговорен срок на действие 24 месеца, като при възползване от преференциалните
условия същият взел мобилно устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016“ Black на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5.79 лв. всяка една от тях, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. За потребените от ответника услуги от
20.07.2017 г. до 19.12.2017 г. ищецът издал следните фактури: 1. Фактура №
**********/20.08.2017 г. с период на потребление от 20.07.2017 г. до 19.08.2017
г. за сумата 30.71 лв., от които 24.99 лв. месечен абонат и 5.79 лв. лизингова
вноска. Дължимата сума била платима в срок до 04.09.2017 г., 2. Фактура №
**********/20.09.2017 г. с период на потребление от 20.08.2017 г. до 19.09.2017
г. за сумата 31.67 лв., от които 24.99 лв.
месечен абонамент и 5.79 лв. лизингови вноски. Дължимата сума била платима в
срок до 05.10.2017 г. и 3. Фактура № **********/20.10.2017 г. с период на
потребление от 20.09.2017 г. до 19.10.2017 г. за сумата 30.77 лв., от които
месечен абонамент 24.99 лв. и лизингова вноска 5.79 лв. Дължимата сума била
платима в срок до 04.11.2017 г. Ищецът твърди, че абонатът е потребител и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 93.15 лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - август, септември и октомври
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че последният му
дължи сумата 90.07 лв., представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода
от 20.07.2017 г. до 19.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението в съда по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и да осъди ответника да му заплати сумата 104.22 лв., представяща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.06.2017 г. за
устройство марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2016“
Black. Претендира
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника К.Н.К.
- адв. М.А.. В същия не се оспорва допустимостта на предявения иск, т. е. особеният представител на
ответника счита, че исковете са допустими. Предявени са от надлежна страна, при
спазена процесуална легитимация и редовна искова молба. Относно основателността
им заявява, че последната следва да се прецени с оглед представените от ищеца
писмени доказателства. В конкретния случай от същите в настоящето производство
може да се направи извода, че предявените искове са вероятно основателни.
В съдебно заседание ищецът „Т.Б.” ЕАД
гр. София не се представлява. Същият, чрез пълномощника си адв. В.Г., депозира
писмено становище, с което се поддържат предявените искове, както и се излагат
подробни съображения по същество на спора. Представя списък с разноски.
В съдебно заседание ответникът К.Н.К.
се представлява от назначения особен представител адв. М.А., която поддържа
предявения отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка в
Търговския регистър с дата 5.09.2019 г., ищецът „Т.Б.” ЕАД е вписан в Търговския регистър и се
представлява от Я.Х., М.С. и Д.К.К..
От Договор за мобилни услуги от
17.06.2017 г. и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонни услуги се установява, че същият е сключен между ищеца „Т.Б.”
ЕАД
и ответника К.Н.К., като
първият се задължил да предоставя на втория мобилна телефонна услуга и други
услуги чрез някоя от електронните съобщителни мобилни наземни мрежи. Договорът
бил обвързан с тарифен план „Тотал 24.99“ с неограничени национални минути и
роуминг в зона ЕС, като бил сключен за срок от 24 месеца, считано от
подписването му. Стандартният месечен абонамент бил в размер на 24.99 лв.
По делото са представени заявка №
********* и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от
17.06.2017 г.
Видно от Договор за лизинг от
17.06.2017 г., същият е сключен между ищеца „Т.Б.” ЕАД и ответника К.Н.К., като първият се
задължил да предостави на втория за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2016“
Black, като последният от
своя страна се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 258.17 лв. с
включен ДДС, както следва: 125.00 лв. – първоначална вноска и 23 броя месечни
вноски, като всяка една в размер на 5.79 лв.
От приложената по делото декларация-съгласие
от 17.06.2017 г. се констатира, че ответникът е получил екземпляр от Общи условия
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги,
запознал се е с тях и е съгласен с последните.
Видно от фактура №
**********/20.08.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура №
**********/20.10.2017 г., фактура № **********/20.11.2017 г. и фактура №
**********/20.12.2017 г., същите са издадени от ищеца за ползваните от
ответника мобилни телефонни услуги и лизингови вноски, както следва: сумата
90.07 лв. – мобилни телефонни услуги, сумата 104.22 лв. – лизингови вноски и
сумата 405.95 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за
услуги.
По делото са представени Общи условия
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
По делото е приложено ЧГД № 136/2019 г.
по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на Разпореждане
№ 133/17.05.2019 г. по ЧГД № 136/2019 г. по описа на Районен съд - Елена била
издадена Заповед № 133 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
17.05.2019 г., съгласно която длъжникът К.Н.К. *** бил осъден да заплати на
кредитора „Т.Б.” ЕАД гр. София, представлявано от Я.Х., М.С. и Д.К.К., сумата
194.29 лв. – главница, представляваща дължима такава за потребени и незаплатени
мобилни услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги от 17.06.2017 г. за
абонатен № *********, за което е издадена крайна фактура №
**********/20.12.2017 г., сумата 25.29 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 05.01.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата 194.29 лв., считано от 16.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 205.00 лв., представляваща направени разноски по
делото. Съдът е приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК изпратеното съобщение на
длъжника К.Н.К. следва да се смята за връчено. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Последният е
предявил иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за съществуване
на вземането във визирания едномесечен срок. С Определение № 195/29.07.2019 г.
по ЧГД № 136/2019 г. по описа на Районен съд – Елена е обезсилена Заповед № 133
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.05.2019 г. в
частта, касаеща претендираната главница от 194.29 лв., представляваща дължима
такава за потребени и незаплатени мобилни услуги по Договор за предоставяне на
мобилни услуги от 17.06.2017 г. за абонатен № *********, за което е издадена
крайна фактура № **********/20.12.2017 г., със сумата 104.22 лв., т. е. за
разликата от 90.07 лв. до 194.29 лв., сумата 25.29 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 05.01.2018 г. до 18.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата 104.22 лв., считано от 16.05.2019 г. до
окончателното й изплащане.
От правна страна:
По предявения иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК положителна установителна искова претенция за съществуване и дължимост на
вземане, възникнало поради неизпълнение на договор за мобилни услуги, признато
в заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на
претендираното вземане приложима е материалноправната разпоредба на чл. 79, ал.
1 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Освен това ищецът е
предявил установителен иск във визирания едномесечен срок и предявеният иск
съответства на предявената претенция в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, касаеща незаплатена мобилна услуга.
Предмет на установителния иск по чл.
422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумата по същата
на посоченото в нея основание. Това предполага установяване наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на същите, т. е. че е
осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги,
размера на претендираното вземане. Доколкото неплащането на претендираните
задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества
и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да
докаже реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания, ако направи
такова оспорване. Отделно от това, ответникът следва да докаже всички свои
възражения.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за мобилни услуги от 17.06.2017 г., регулирани от Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, по който ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни
услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС.
Между страните не се спори, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на
облигационно правоотношение между тях по Договор за мобилни услуги от
17.06.2017 г. Видно от данните по делото операторът е предоставил на абоната
електронни съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни
мрежи при условията на договора и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. От това следва, че
отношенията между страните се регламентират от сключения договор и общите условия,
които са неразделна част от него, като ответникът е получил препис от
последните, запознат е с тях и е съгласен с действието им. Освен това се установява,
че абонатът ползва тарифен план „Тотал 24.99“ с неограничени национални минути
и роуминг в зона ЕС за срок от 24 месеца. Стандартният месечен абонамент е в
размер на 24.99 лв. Срещу задължението на оператора да предоставя услугата,
абонатът е длъжен да заплаща нейната месечна цена. Срокът за заплащане се
урежда от Общите условия. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не
по-късно от 18 дни от датата на издаването й.
Претенцията на ищеца за заплащане на
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 17.06.2017 г. се
основа на следните издадените фактури, както следва: фактура №
**********/20.08.2017 г., фактура № **********/20.09.2017 г., фактура №
**********/20.10.2017 г., фактура № **********/20.11.2017 г. и фактура №
**********/20.12.2017 г., като последната е крайна фактура, в която е отразено
задължението на ответника по заплащане на дължимите мобилни услуги в размер на
90.07 лв. от предходните три отчетни периода, т. е. от 20.07.2017 г. до
19.12.2017 г. Посоченото задължение е с настъпил падеж. Не е налице плащане от
страна на ответника, поради което и предявеният иск за признаване за установена
дължимостта на сумата 90.07 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 17.06.2017 г., за
което е издадена крайна фактура № **********/20.12.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 90.07 лв., считано от 16.05.2019 г. до изплащане на
вземането, е основателен и следва да бъде уважен като такъв.
По предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД:
Съгласно чл. 11б от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210,
ал. 1 от ГПК, насрещен иск – чл. 211 от ГПК, инцидентен установителен иск – чл.
212 от ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с
иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В конкретния случай ищецът е предявил
осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за заплащане на сумата 104.22
лв., представяща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
17.06.2017 г. за устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016“ Black.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, а и няма спор между страните, че между тях е
възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за лизинг от
17.06.2017 г., регулирани от Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Видно от последните, ищецът се
задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване следното
устройство: марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2016“
Black, като последният от
своя страна се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 258.17 лв. с
включен ДДС, както следва: 125.00 лв. – първоначална вноска и 23 броя месечни
вноски всяка една в размер на 5.79 лв.
По изложените съображения съдът намира
за основателна претенцията на ищеца за заплащане на лизинговите вноски по
сключения договор за лизинг. Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от ТЗ дава легално
определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което със сключването му
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ
срещу възнаграждение. Събраните в хода на производството доказателства са в
състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от договор за
оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи за процесния период.
Съгласно чл. 4 от процесния договор за лизинг с подписването им
лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройството във вид, годен за употреба. В конкретния случай ищецът е упражнил
надлежно правото си да го обяви за предсрочно изискуем. Освен това, дори това
да не е така, видно от представения договор за лизинг, същият е сключен за срок
от 23 месеца, който срок към настоящия момент е изтекъл и следва да бъде
съобразен от съда. Доколкото ответникът не твърди, респективно не е ангажирал
доказателства за връщане на предаденото му мобилно устройство или погасяване на
задължението за лизингови вноски в уговорения срок, настоящият съдебен състав
намира, че същите са дължими. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 104.22 лв., представяща незаплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 17.06.2017 г. за устройство марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016“ Black.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищецът съразмерно с уважената част
от исковете. За исковото производство същият претендира разноски в общ размер
от 255.00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които 75.00 лв. –
държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. По заповедното
производство същият претендира разноски в общ размер от 205.00 лв. съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК, от които 25.00 лв. – държавна такса и
180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. С оглед на уважаване на предявените
искове на ищеца следва да се присъди сумата 205.00 лв., представляваща
направените разноски в заповедното производство, и сумата 255.00 лв.,
представляваща направените разноски в исковото производство.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.К.
с ЕГН ********** *** № 1, ет. 1, ап. 11), че К.Н.К. дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София 1766, район М., ж. к. „М. – 4“, Б.П.С.,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата 90.07 лв. (деветдесет лв. 07
ст.), представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги от 17.06.2017 г. за абонатен № *********, за което
е издадена крайна фактура № **********/20.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата 90.07 лв., считано от 16.05.2019 г. до изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 133/17.05.2019 г. по ЧГД № 136/2019 г. по описа на Районен съд - Елена.
ОСЪЖДА К.Н.К. с ЕГН ********** *** № 1,
ет. 1, ап. 11) да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, район М., ж. к. „М. – 4“, Б.П.С., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата 104.22 лв. (сто и четири лв. 22 ст.),
представяща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.06.2017 г.
за устройство марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2016“
Black.
ОСЪЖДА К.Н.К. с ЕГН ********** *** № 1,
ет. 1, ап. 11) да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, район М., ж. к. „М. – 4“, Б.П.С., сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., направените разноски по заповедното
производство в размер на 205.00 лв. (двеста и пет лв. 00 ст.), както и
направените разноски в исковото производство в размер на 255.00 лв. (двеста
петдесет и пет лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: