№ 182
гр. П., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500124 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от ИСУФ А. П., ЕГН ********** и Р.
М. Ч., ЕГН ********** (съпрузи), А. А. П., ЕГН **********,А. С. П., ЕГН **********
и четиримата от с.Д., общ.В.,ул."З." №3, и М. М. Ф., ЕГН ********** от
с.Д.,общ.В.,ул.“Б."№3, Ю. З. П., ЕГН ********** от с.Д., ул."П."№10, всичките
представлявани от адв.П. П. от АК П., против М. А. Д., ЕГН **********, Ф. А. В., ЕГН
********** и М. А. Д.,ЕГН ********** и тримата от с.Д., общ.В., ул."П."№12.
С Решение № 332/ 07. 12.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 740/2021г. по
описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло . Присъдени са съдебно-
деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в
първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на съдопроизводствените правила
, нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението
на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на
спора, с което се отхвърлят изцяло предявените искове .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В
отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно да се потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
1
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство (
ответници в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с
правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма по чл.
108 от ЗС .
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за
собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно
основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее
вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не
подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание ,
което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на
ревандикационния иск за собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г.
на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита – да
бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и
искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота(вещта) .
За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само
доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които
2
са разгледани по отношение основателността на иска са следните :
-Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния
имот и ответника го владее без основание, което е противопоставимо на собственика
, съдът следва да уважи и двете искания ;
-Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот
,съдът ще отхвърли и двете искания за защита ;
-Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее
този имот или го владее на правно основание , което е противопоставимо на
собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е собственик
на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението
върху имота . Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни.
ІІ. Правни изводи .
Установено е по делото ,че ищците са собственици на дворно място ,за което е отреден
УПИ ІІ-620 в кв. 60 по плана на с. Д. ,ведно с построените в имота сгради . Собствеността е
придобита по силата на няколко нот. акта за собственост , които са описани в мотивите на
обжалваното решение.
От нот. акт № А-46, том І, н.д.№82 от 18.02.1988г. , издаден от Районен съд В., за
право на собственост на недвижим имот по регулация, се установява,че към парцел № ІІ,
отреден за имот пл.№ 620 в кв.60 по плана на с.Д., собственост на М.М. П. и М.А. П. от
с.Д., се придават следните части:
-от имот пл.№ 621 собственост на наследници Келчеви се придават по регулация 20кв.м.
празно дворно място;
-от имот пл.№ 624, собственост на Ц.Ц. Д., се придават 51кв.м. празно дворно място;
-от имот пл.№ 625, собственост на Аспарух А.Д. се придават 95кв.м. празно дворно място;
-от общински имот се придават 40кв.м. празно дворно място ;
От представената по делото вносна бележка №5881 от 23.06.1987г на БНБ В., се
установява, че регулационните сметки в размер на 412 лв. са уредени със
заинтересованите лица .
Касае се за придаваемо място по регулация, по плана от 1982г. Съгласно чл.110 ал.1 от
ЗТСУ(отм) дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие
по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към
парцели на други физически или юридически лица, като разместване на собствеността
настъпва още от деня на влизане в сила на дворищно регулационния план. Собствеността
върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава
значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.
По делото е безспорно установено,че регулацията е приложена, като ищците са станали
собственици на процесното придаваемо дворно място от 51 кв. м. по силата на
регулационното изменение.
Установено е, че ответниците са наследници по закон на Асан А. Д. (Ц.Ц. Д.), бивш жител
3
на с.Д., обл.П., починал на 19.11.1998г., По делото е представена скица № 385/23.06.2021г.
на УПИ ІІ-620 в кв.60 по плана на с.Д. от 1982г., според която ответниците са собственици
на съседен от изток имот,за който е отреден УПИ ІІІ-624, 625 , образуван от имоти с пл.№
624 и 625.
Две са основните възражения на ответниците против предявения иск.
1/ За това ,че са придобили процесната част от 51 кв. м. по давност чрез непрекъснато и
необезпокоявано владение повече от 10 години , считано от 05. 04. 1969г. до настоящия
момент .
2/ Че ищците не са станали собственици на придаваемото се по регулация дворно място, тъй
като не са заплатили на собствениците дължимите пари за обезщетение.
И двете възражения са неоснователни .
По първото възражение.
Възражението е неоснователно на първо място , според разпоредбата на чл.299 от ГПК
за „непререшаемост“ на спора .
Според цитираната правна норма , спор който е разрешен с влязло в сила решение не може да бъде
пререшаван, освен ако закона разпорежда друго .Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда .
Установено е по делото ,че между страните е водено друго дело, а именно гр.д.
№391/2012г. на В.ски районен съд. По това дело ответниците са ищци, а ищците съответно
ответници по него. Предмет на това дело са били обективно съединени искове,като при
условията на евентуалност е предявен положителен установителен иск , с който е
поискано да се приеме за установено, че М. А. Д., Ф. А. В. и М. А. Д. са собственици на
придаваемото към УПИ II-620 празно дворно място от 51 кв.м., по силата на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, считано от 05.04.1969г.
С Решение №48/17.02.2014 г. на РС-В. всички предявени искове са отхвърлени като
неоснователни. С Решение №288/23.06.2014г. по в.гр.д.№342/2014г. на ОС П., решението
на В.ски районен съд е обезсилено в частта, в която е бил отхвърлен като
неоснователен първият от предявените три иска, като процесуално недопустим.
Първоинстанционното решение по отношение на останалите два иска, които са били
отхвърлени, включително и по отношение на иска, който е предявен при условията на
евентуалност, е било потвърдено .Въззивното решение влязло в законна сила на
24.04.2015г. Това се установява от представените по делото преписи от съдебни решения.
Разгледано и по същество възражението за придобиване на спорната част от имота по
давност е неоснователно .
За периода от 1969г. до 01.01. 2001г. ( при действието на отменения ЗТСУ) ответниците не могат
да придобият по давност въпросното придавемо дворно място, тъй като се касае се за реално
обособена част от парцел която не може да се придобива по давност с оглед забраната на
чл.59 ал.1 от ЗТСУ(отм).Тази правна норма е императивна и не допуска отклонения.
От 31.03. 2001г. е в сила ЗУТ. Съгласно чл.200 ал.1 от ЗУТ , реално определени части от
поземлените имоти в границите на населените места и селищните образования могат да се придобиват по
давност или чрез правни сделки , само ако са спазени изискванията за минимални размери по чл.19 от ЗУТ.
Спорната част от имота не отговаря на изискванията за минимални размери , установени в
чл. 19 ал. 1 т. 3 и 4 за селата с преобладаващ равнинен и стръмен терен.Процесните 51кв.м.
4
дворно място е придаваемо по регулация към УПИ ІІ-620, но те не отговарят на
минималните изисквания на закона за площ и лице на парцел.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 17 ал. 2 т. 2 от ЗУТ за упълномеряване
имота на ищците с части от съседни имоти , тъй като по силата на чл. 17 ал. 3 от ЗУТ
това може да стане само с предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нот.заверка на подписите на страните. Такъв договор не е представен по делото .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това ,че по делото не се
установява да е изтекла придобивна давност в полза на ответниците, по смисъла на чл.
68 и сл. от ЗС и чл. 79 и сл. от ЗС.
Не се установява ответниците да са владели явно и необезпокоявано процесната идеална
част от имота, която е била придадена по регулация към имота на ищците. Това е така, тъй
като оспорването на правата на ответниците е започнало още през 2002г. чрез подаване на
жалба вх.№ 032-02-310/28.10.2002г. от един от съсобствениците на поземлен имот №620 във
връзка с извършено в придаваемото място незаконно строителство. Това оспорване е
продължило през 2007г. чрез подаване на жалба вх.№ 147-01-303/14.08.2007г. от един от
съсобствениците на поземлен имот №620- наследник на М. П., относно започнало
строителство във връзка с Разрешение за строеж № 24/27.02.2007г. на масивна ограда. През
2010г. е подадена жалба от А. П. до община В. и ДНСК относно извършено незаконно
строителство на ограда от ответниците в придаваемото място. Оспорването е продължило
и чрез жалба от 04.05.2018г. на А. П. до община В. и ДНСК. Ето защо не може да се
приеме, че ответниците са владели явно и необезспокоявано процесната идеална част от
имота, която е била придадена по регулация към имота на ищците в периода от 2001г. до
2018г. От тогава до постъпване на искова молба в съда на 23.07.2021г. не е изтекла
предвидената в чл.79 от ЗС придобивна давност.
По второто възражение.
Неоснователно съдът намира и възражението на ответниците, че ищците не са станали
собственици на придадено към техния имот пл.620 по регулация място, тъй като не били
получили парите по обезщетението. Доказателство за извършено плащане на обезщетение за
придаваемо по регулация дворно място се съдържат в нотариалния акт №А-46 от
18.02.1988г. за право на собственост на недвижим имот по регулация. В нот. акт изрично е
посочено,че регулационните сметки са уредени, според представената при съставянето му
вносна бележка №58/1 от 23.06.1987г. на БНБ –В. в размер на 412лв. Налице са
доказателства за заплащане на придаденото дворно място към имота на ищците.
Ответниците не са ангажирали каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението
си,че не са получили обезщетение. В случая е оборен от страна на ищците отрицателния
факт за липсата на плащане , поддържан от ответната страна.
ІІ. По негаторния иск.
Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма .
Районен съд П. е сезиран с вещен,осъдителен собственически,негаторен иск.Правното
основание на иска е по чл. 109 от ЗС. При този вид петиторна защита в тежест на ищеца е
да докаже фактическият състав на правната норма . Основните разяснения по отношение
фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР № 31/ 84г.от 06. 02.
1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на ВКС. И двете
5
ТР имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР №
1/2009г.от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на
ограничено вещно право върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имот или чуждо на собствеността лице )
извършва неоснователни действия,които пречат, ограничават или смущават собственика
на вещта да упражнява правото си на собственост спокойно, в пълен обем,съобразно
правата си в имота и съобразно предназначението на вещта;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се
има предвид следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на
създадено състояние в резултат на действията или бездействията или вредно
отражение върху вещта . Правнорелевантни са и трите форми на човешко
въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни
правни норми или общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде ,както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск
владението нито се накърнява ,нито се отнема ;
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва
пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на
иска , разглеждане на спора и постановяване на съдебното решение,за да може да
бъде прекратено; да съществува опасност, че то ще продължи и за в бъдеще или да
са останали трайни последици от нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( виж чл. 50 от
ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се
отхвърли , като неоснователен. Ако действията на ответника са неоснователни,но това не
създава пречки на собственика да ползва вещта според нейното предназначение иска
отново ще следва да се отхвърли ,като неоснователен; Ако действията на ответника са
неоснователни и това създава пречки на собственика да ползва вещта според нейното
предназначение, иска ще следва да се уважи .
е/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от
съдържанието на нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото
си на собственост в пълен обем. В тези случаи ищеца не е длъжен да доказва ,че
неоснователното действие му пречи да упражнява спокойно и в пълен обем правото си на
6
собственост , съобразно предназначението на вещта(виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по гр.д.
№ 1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС). .
ж/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие
ответника нарушава строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за
пълноценното ползване на вещта;
з/ Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество съдът е длъжен да отбележи
следното, когато се касае до незаконно извършено строителство:
Един строеж може да е извършен без разрешение за строеж, в отклонение от даденото
строително разрешение или да е извършен въз основа на нищожен административен акт.
Строежът може да нарушава технически , технологически , санитарно-
хигиенни,застроителни планове и технически нормативни, по които следва да се осъществи
строителството. Въпреки всичко това , защитата чрез негаторния иск ще бъде
недопустима( неоснователна),ако незаконното строителство не пречи на собственика на
съседния имот да ползва собствеността си в пълен обем и съобразно предназначението на
имота.Собственикът на съседния имот ще бъде длъжен да търпи незаконното
строителство в чуждия имот ,защото то по никакъв начин не засяга неговото право на
собственост върху дворното място и / или върху постройките в това дворно място .
Правни изводи .
Установено е по делото че след влизане в сила на плана от 1982г. и придаване по регулация
на 51 кв.м от имот пл.№ 624,собственост на ответниците, към имот пл.№ 620, собственост
на ищците, и по- конкретно през 1986г. във въпросното придаваемо място ответниците са
изградили масивна тоалетна и стопанска постройка/навес/, част от които попадат в
придавемото място. Установено е по делото ,че през 2007г. ответниците да са изградили
бетонова основа за ограда в придваемото по регулация място.
От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че в реалната част
от УПИ II-620 в кв. 60, по плана на с. Д., която е разположена между регулационната линия,
отделяща УПИ II-620 от УПИ III-624,625 в кв. 60 по плана на с. Д. и съществуващата в
момента бетонова плътна ограда, са изградени от ответниците незавършената ограда,
паянтов дърварник - навес, и външна тоалетна, За навеса и външната тоалетна няма
издадени разрешения за строеж, а съгласно разпоредбите на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ е било
необходимо да бъдат издадени такива. За незавършената ограда е имало издадено
Разрешение за строеж, но то е било отменено от главния архитект на общината.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили правото на строеж за
извършеното в имота строителство по давност, по съображенията , които бяха изложени
по – горе. Касае се за незаконно строителство , извършено без разрешения за строеж и
необходимата строително- техническа документация. Трите строежа, изпълнени от
ответниците, са незаконно построени и се намират в имота на ищците. Определено те
смущават и пречат на ищците да реализират правата си на собственици на имота, в който са
построени, а и като незаконни подлежат на премахване.
Ето защо и искът по чл.109 е основателен и доказан и като такъв ще се уважи изцяло.
По изложените съображения и и на основание чл. 271 от ГПК решението на районния съд
ще следва да се потвърди , като правилно и законосъобразно .
7
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще
следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят в полза на ответниците по въззивната
жалба сумата 900лв. , представляваща сторени разноски във въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК
Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 332/ 07. 12.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д.
№ 740/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА МЕХРЕМА А. Д., ЕГН **********, Ф. А. В., ЕГН ********** и М. А. Д.,ЕГН
********** и тримата от с.Д., общ.В., ул."П."№12.
ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ИСУФ А. П., ЕГН ********** и Р. М. Ч. , ЕГН **********
(съпрузи), А. А. П., ЕГН **********,А. С. П., ЕГН ********** и четиримата от с.Д.,
общ.В.,ул."З." №3, и М. М. Ф., ЕГН ********** от с.Д.,общ.В.,ул.“Б."№3, Ю. З. П., ЕГН
********** от с.Д., ул."П."№10,сумата 900 лв., представляваща сторени разноски във
въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8