Определение по дело №1741/2019 на Окръжен съд - Варна

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../…….11.2019 г.

Гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ

 

Като разгледа докладваното от съдия Маркова,

в.т.д. № 1741/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна            жалба вх. № 31872/03.05.2019 г. от „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, № 273 срещу Решение № 1027/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9515/2018 г., XXXV с., с което е отхвърлен иска за приемане за установено, че „ЛЕЙК ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бл. 118, вх. 7, ет. 1, ап. 2, дължи сумата 460.80 лв., главница, представляваща дължим наем за строително оборудване, обективирана в издадени фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 440.17 лв., договорна неустойка за забава, за периода 05.06.2017 г. - 15.03.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 4070/2017 г., на ВРС, XLIII с.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствени правила, както и в противоречие на материалния закон. Излага коментар на възприетите от първоистанционния съд мотиви. Сочи, че между страните били налице две самостоятелни облигационни отношения – едното по договор за наем и друго по договор за услуга, в случая почистване на отдадена под наем вещ като съдът неправилно бил приел, че и двете са уредени в Договорът за наем. Сочи, че второто правоотношение било уредено в сключеното Допълнително споразумение, от което било видно, че задължение за почистване е поето само за периода 07.04.2016 г. – 07.05.2016 г. Излага становище за правата на наемателя в случай, че вещта не е била предадена в надлежно състояние. Счита, че неправилно ВРС е кредитирал събраните гласни доказателства като обективни, доколкото е била установена тяхната зависимост от ответника. Излага комента и на останалите възприети от ВРС мотиви в атакувания съдебен акт. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове. В условията на евентуалност, отправя искане за отмяна на първоистанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за установяване съществуване на вземане за наем за процесния период и уважаване на този иск. Релевира доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Лейк Хаус“ ЕООД, депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. От своя страна излага коментар на възприетото от съда и на изложените в жалбата оплаквания. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение и отправя искане за присъждане на разноски. Счита, релевираното доказателствено искане за събиране на гласни доказателства пред въззивната инстанция за неоснователно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По доказателствените искания на въззивника съставът на ВОС намира следното: В границите на въззивното производство е налице забрана за събиране на доказателства – чл. 266, ал. 1 ГПК, освен, когато се касае за изрично посочените изключения. Съобразно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. В конкретния случай, въззивникът не е навел твърдения за допуснато от първоинстанционния съд конкретно процесуално нарушение. От друга страна, исканията за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на въззивника и провеждане на очна ставка между същия свидетел и представляващия по Закон, въззиваемото дружество, резонно не са били предмет на произнасяне от първоинстанционния съд, тъй като са релевирани една във въззивната жалба. Изложеното води до извода, че доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРИЕМА за разглеждане като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 31872/03.05.2019 г. от „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, № 273 срещу Решение № 1027/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 9515/2018 г., XXXV с., с което е отхвърлен иска за приемане за установено, че „ЛЕЙК ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бл. 118, вх. 7, ет. 1, ап. 2, дължи сумата 460.80 лв., главница, представляваща дължим наем за строително оборудване, обективирана в издадени фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 440.17 лв., договорна неустойка за забава, за периода 05.06.2017 г. - 15.03.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 4070/2017 г., на ВРС, XLIII с.

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника за събиране на гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на въззивника и провеждане на очна ставка между същия свидетел и представляващия по Закон, въззиваемото дружество, релевирани във въззивната жалба.

НАСРОЧВА в съдебно заседание на 27.11.2019 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

                       2.